Пролетна награда :)

>> събота, 29 май 2010 г.

Както ви обещах ,  когато станем 200 приятели във Facebook - а ми ,  започваме с наградите .
И това е само началото ! :)
Представям ви тази керамична шведска тавичка за пай от Sagaform ,  която мен ако питате , може да използвате не само за пайове .







Много се надявам да харесате моя подарък и този от вас ,  който 
спечели тавичката ,  да има много кулинарни подвизи с нея ! :)
За целта обаче първо трябва да видим кой ще е печелившия ,  а това ще стане ясно на 7 юни ,  когато ще се определи най - оригиналния отговор на първата игра на  " Ginger Cookies ".
Въпросът , на който очаквам да дадете своите отговори е :

Коя е най - запомнящата се рецепта от детството ви ?
Тази , която не сте опитвали от години ,  но никога няма да забравите !

Не е нужно да обърнете наопаки къщата ,  за да откриете тефтерите на целия ви род :)) в търсене на някаква супер сложна рецепта ,  нужно е просто да потърсите нещо истински ценно за вас в онова хубаво кътче от спомените ви ,  които ви изпълват с умиление и ви връщат
в най - прекрасните ви години - детството . :)
Не се притеснявайте ,  ако не знаете всички продукти ,  грамажи и начина на приготвянето ,  достатъчно е само да споделите нещо наистина оригинално , ваша  любима храна от онова време,  която да опишете като спомен по най - вълнуващия  начин . :)
Пишете своите отговори в опцията за коментари  (под тази публикация ) ,  всеки може да го направи  ,  без значение дали сте регистрирани или не .
Моля ви ,  само да подписвате отговора си с име или ник , ако влизате анонимно  ! :)
Успех на всички ! :)

16 коментара:

ẴŦĬ₦ẵ`` 29 май 2010 г., 13:08  

Явно аз ще съм първата престрашила се да напише нещо. Когато бях дете си спомням за едни курабийки, които правеше леля ми, не помня повода, но няма да забравя курабийките. Цялата магия, която се съдържаше в тях беше в това, че приличаха на малки таралежчета и си имаха очички и бодли. Правеха се много бавно и то най-вече самата декорация, иначе тялото на таралежа беше предварително изпечено, но украсата се правеше с часове. Аз седях и ги гледах и тайно се надявах някоя да не стане добре, за да ми дадат да си я хапна предварително хаххахаха:)

Silvia,  29 май 2010 г., 14:43  

Аз пък се сещам за най стоплящата ,уникална ,единствена по рода си и незаменима следобедна закуска. Тя се нарича циганска баница .само при споменаването на това име пред очите ми като на филмова лента преминават невероятни приключения , големи бели ,обелени колена ,препускане по поляните на село по време на лятната ваканция и още и още и още....Рецептата изглежда лесна но всъщност е много трудна тъй като трябава да се изпълнява с много любов. Иначе губи вкуса си . Върху една препечена дебела филия сипваме малко олио след това поръсваме с сол и червен пипер. Това е .Пак повтарям трябва да се приготви с много любов. Ако при първата хапка затваряики очи не чуете детски смях ,не усетите мирис на сено и не ви се прииска да потичате значи уважаеми готвачи пак сте объркали нещо. :-)

reneta mihailova,  30 май 2010 г., 13:02  

А моят спомен от детството е рулото от бисквити, което публикувах онзи ден.Този невероятен вкус няма да забравя никога.Сега го правим с моята дъщеря, но дали от продуктите, които не са като преди, дали от времето вкусът не е същият както когато бях малка и се прибирах вкъщи от игра навън...изморена и гладна, и си хапвах от рулото което тогава правеше моята майка, и осещах страхотният вкус на маслото със своято списифична миризма, която сега много рядко осещам, както и вкусът на попилият във онези старите бисквити - мармалад....!Надявам се и моята дъщеря да изпита всичко това сега и след време и тя да го приготвя с любов за своите деца, а още по-добре ще бъде ако го правят и заедно,както ние сега.

mariana 30 май 2010 г., 13:37  

Здравейте и от мен! Това е един от най-оригиналните блогове и с удоволствие ще напиша нещичко в него. В по-горната публикация се разказва за моя любим десерт и бих искала да разкажа повече за него. В началото на 80-те, когато шоколадът беше дефицит, за да вкусим нещо сладко и вкусно, трябваше да се редим на дълги безпаметни опашки. Тогава фирменият магазин на захарния завод "Победа" се намираше на главната улица в Бургас, срещу старото кино "Родина". Аз и приятелките ми обаче, предпочитахме да си спестим чакането и често експериментирахме с кулинарните си умения. Разбира се между тях имаше и много сполучливи опити! Сега обаче ще разкажа за най-лесния, сладкия и бърз десерт, за който винаги се сещам. За целта използвахме бисквити "Руен", чаша студено прясно мляко, масло /което наистина ухаеше на масло/, мармалад "Шипка" и пудра захар. Бисквитките се продаваха в оранжева картонена опаковка, вътре обвити с оризова хартия, която задължително използвахме в нашата безотпадна технология. Всяка една бисвитка се потапяше набързо в мляко, намазваше се с мармалад и се слепваше една след друга направо върху оризовата хартия. След това намазвахме влаковата композиция обилно с масълце от всички страни и я овъргалвахме с пудра захар. Внимателно завивахме бялото рулце със същата хартия и го оставяхме за известно време във фризера. Най-сложното нещо в този десерт и истинското предизвикателство за нас беше неговото нарязване. Трябваше да се уцели точния ълъл на рязане, така че да се виждат няколко слоя едновременно. Единственият му недостатък беше, че свършваше по-бързо отколкото времето, за което се приготвяше!...
Често си мисля за онова време и за отминалото ни детство. Ако искам да се върне нещо от него, освен желанието ни за промяна и нови изобретения, то това е уханието на маслото и сладко-стипцавия вкус на този очарователен десерт!

staiko koshnicharov,  31 май 2010 г., 1:57  

Моят най-вкусен спомен от детството е свързан с летни граматиковски нощи край река Велека. През деня децата щуреехме в реката и по поляните, а родителите ни подготвяха софрата. Всички чакахме с нетърпение вечерята, защото тя беше така обичаната от всички "Лопушка". Ето я и тайната рецепта:
Току що уловената речна риба се почиства и се смесва с домати, чушки и лук, нарязани на едро.Нарязана на ситно сланинка се добавя.Не забравяйте подправките-сол, черен пипер и задължително гьозум(тези, които не знаят какво е гьозум, могат да сложат джоджен). Всичко това се увива в листа от лопушка(див лапад) и се завързва. Пече се 4 часа, зарито в пепел и посипано с жар. Консумира се топло с добре охладена в реката зелена бутилка Бургаско светло пиво.

Lili 31 май 2010 г., 6:04  

Привет на вкусния блог :) Страхотен е :)
Хапването в детството ми неминуемо свързвам с топъл хляб и лютеница :) Но най-ярък спомен и до сега е рибникът ,който баба ми готвеше.Нямам представа как се готви ( за което сега съжалявам).Но разбира се си спомням прекрасния вкус и съставки: праз,ориз,бяла риба (речна) ,домаи и червен пипер,сол :) Пече се на фурна :)
Когато имаше рибник ми даваха да си пийна и малко биричка ;)

Иветка,  31 май 2010 г., 9:40  

Здравейте, приятели - сладокусници.
Ето и аз събрах смелост да споделя вкусните спомени от детството си. Много ми е трудно да избера един конкретен, защото всички в нашето семейство винаги са били големи кулинари и аз от малка обичам да си похапвам. Но най-страхотното нещо, което никога няма да забравя, са тортите и кремовете на майка ми, които за съжаление вече почти не прави, защото е по-лесно да се купят. Но купешките не са като мамините, нали...?
От време на време все още успяваме да я накараме да приготви и най-любимия ми от всички сладкиш, а именно "Мустакът на Кеворк". Това е една тъничка, черна торта, която се маже със заквасена сметана и точно като мустака на Кеворк, става черно-бяла. Блатът става леко лепкав, а от сметаната тортата е приятно киселка.
Оооох, окапах се.

Анонимен,  2 юни 2010 г., 9:00  

Хе, хееее, любимото лакомство от детството, че аз дори не помня, от кога го помня. Вероятно всичко е започнало някога в средата на миналия век, когато съм стискала устенца пред лъжицата с истинска екологична супа и с тропащо краче съм казвала "Не искам". Тогава на помощ са дошли "ВОЙНЦИТЕ". От момента в който вече имам спомен за тях аз ги обичах и исках само тях "Войниците". Моята любима закуска, обяд или вечеря, те баха и спасение за моите родители да нахранят заинатилата се дъщеря. Задължително беше "Войниците" да са подредени в редичка по двама или трима в дълги колонки на масата. И естествено отпред да има Командир. Уверявам ви, командирът беше изяждан последен, та той все пак беше командир.
И така приятели моите войничета бяха малки залъчета хляб /с или без масълце/ и върху всяко залъче се кипреше шапчица от половин маслинка, това беше целият войник. Тези малки хапки от мамините ръце преминаха през детството ми и през детството на моите деца. Дори сега понякога си подреждам на масата една рота войничета и си ги хапвам с удоволствие потънала от спомена за най-вкусното нещо от моето детство.

Станка Шингарова e-mail: stan0508@gmail.com

Еoc 5 юни 2010 г., 1:31  

За съжаление доста често се случва да оценяваме хубавите неща едва след като сме ги загубили. В детството ни всичко е било много по-истинско, визирам най-вече храната, естествена и "био" както е актуално да се казва сега. Имам много спомени, свързани с храна и аромати :) А покойната ми майка беше невероятен кулинар и смел експериментатор в кухнята :)
Като конкретна рецепта мога да посоча тези чушки: http://zoraeos.blogspot.com/2010/03/blog-post_22.html

П.С. Много уютен блог :) добавям го в блогрола си :) Поздрави и хубав уикенд :)

Dani 5 юни 2010 г., 4:58  

Здравейте,
случайно попаднах тук, за което се радвам :)
Естествено ви включвам в блогрола си.
А относно любима рецепта ?
Гледам, че "циганската баница" е спомената,
но това не пречи да я спомена и аз.
Както и филия хляб с масло и шипков мармалад,
ама истински!
Когато бях дете продаваха от едни много странни машинки млечен сладолед между две вафлени корички.
За нас като деца беше удоволствие да гледаме
как става "магията", а после с удоволствие да
го похапнем, накапвайки дрехите си!
Но...това го няма вече и е добре, че паметта съхранява дори "вкусът на детството".

Поздрави и усмихнат уикенд!

mariana 5 юни 2010 г., 15:06  

А спомняте ли си онзи необикновен плодов сладолед от машина! Как още усещам плодовите частици по небцето си! Вече няма такъв вкус! Има хиляди видове сладоледи - с шоколад, ванилия, ядки, кис. мляко и каквото се сетите още, но не и такъв! Искам да се върна поне за миг назад във времето и да опитам само още веднъж от този невероятен божествен сладолед! Само веднъж!...

Да не се ограничаваме в мечтите си! :-)

Ginger Cookies 7 юни 2010 г., 6:21  

Здравейте на всички , които участвахте в първата игра на " Ginger Cookies " ! :)
Благодаря ви за страхотните отговори , всеки един от тях ме върна в детството ми и ме накара да се почувствам щастлива !
И тъй като днес е последния ден от играта , деня , в който ще обявя победителя , сега ще ви кажа как ще стане това .
Понеже винаги ми е било много трудно да оценявам хората , да поставям някого преди друг в каквато и да е надпревара , реших да предостъпя " честта " да обяви победителя в първата игра на майка ми . :)
Днес тя е рожденичка и се надявам тези , които не спечелят сега, да не й се
обидят. :))
Игрите тепърва започват , имам желаниео и намерението игрите с награди да бъдат традиция в моя блог .
Ще се радвам , ако те ви харесват и винаги участвате в тях.
Благодаря ви отново за участието ! :))

todorka 7 юни 2010 г., 12:36  

явно на мен се падна трудната задача да определя победителя . искам да поздравя всички, които участваха в играта, защото всички отговори до един са прекрасни. но най-много ми въздейства отговора на Silvia. нейния отовор най-силно ме накара да се върна много години назад и да си спомня за моето детство. благодаря ви отново на всички, всички се справихте отлично. надявам се да не ми се обиди някой, но както стана ясно игрите в този блог тепърва предстоят и още много хора ще спечелят. приятна вечер от мен!

Ginger Cookies 7 юни 2010 г., 12:40  

Честито на Силвия и аз също отново благодаря на всички за участието в играта !:)
Скоро ще има друга. :))
Искам да помоля Силвия да ми изпрати трите си имена , пълен точен адрес , както и телефон за връзка , за да мога да й изпратя наградата po куриер .
Моля те , пиши ми на :
gingercookies@abv.bg

Teodora 10 юни 2010 г., 7:16  

Моят спомен от безгрижното детство е когато си играехме със сестричката и братовчедите из двора,а там в едно ъгълче - баба ни се свряла и ни прави катми на сач, които миришат толкова хубаво - намазани с мас и опушени хубаво от огъня.Толкова ни бяха вкусни, че винаги беше празна чинийката и горката тя неможе да ни насмогне.А след това искахме да се разхладим и винаги я карахме да ни прави една лимонада, която беше от вода,сладък сироп(който беше много гъст в едни стъклени шишенца),лимонтузу и сода бикарбонат.
Поздрави!!!

Silvia,  26 юни 2010 г., 14:55  

Искам още веднъж да благодаря за страхотната награда която вече изполвам с удоволствие и гордост разбира се :-) Очаквам с нетърпение следващата задачка може пък пак да се класирам на първо място знае ли човек :-))))

Публикуване на коментар

Back to TOP