Постни локумени сладки

Приготвих тези постни локумени рошльовци за Великден.
Взаимствах рецептата от блога на Мони и честно казано, много ми хареса.
По нищо не се усеща липсата на животински продукти- крехки, маслени и ароматни са и без тях.
Ако не бързате като мен и разполагате с повече време, можете да разточите тестото на кора и да си направите пурички.
Само че при мен времето беше лукс, защото се бях захванала с месенето на 2 вида козунак, хляб от лимец, фалафели, картофени салати, още 2 вида салати, ризото, постни сарми и още щуротии и никак не ми беше до оформяне на приказни и съвършени форми на въпросните локумени сладки.
И макар и грозновати на вид, на вкус бяха прекрасни.
Можете да използвате био бакпулвер, в който няма глутен, както и да смените вида на брашното с безглутеново (но да е подходящо за подобни печива).
Искам да ви се похваля и с прекрасния подарък, който ми направи моята приятелка Мариянка от "Фюжън и Класически рецепти"- красивата бяла стойка за торти.
Златна си ти, златен човек със златно сърце.
Благодаря ти.


Постни локумени сладки

Ванилови кравайчета (ванилковé рохлички)

Не мога да не прибавя тази прекрасна рецепта за сладки на Natalyna към раздела с празничните предложения.
Прекрасни са.
Толкова хрупкави и топящи се в устата.
Изключително лесни за приготвяне, с дълъг срок на трайност, страхотен вкус- какво повече да искаме от едни коледни сладки.
Не пропускайте да ги приготвите за близките си, наистина ще ги очаровате.
Както казва и самата Natalyna, тези ванилови кравайчета са може би най-популярните сладки в Чехия, които се приготвят там по случай големия празник.
Опитате ли ги, обаче, със сигурност ще станат такива и във вашия дом.


Ванилови кравайчета (ванилковé рохлички)

Скалички

Бързам да почерпя всички
с шоколадови "Скалички".
Таз рецепта е от мама
и дори да съм голяма
аз ръкавите запрятам
и продуктите пресмятам-
орехи, масло и ром
има ги във всеки дом,
да не взема да забравя
и бисквити да прибавя.
След по-малко и от час
ще си хапна вкусно аз.
Но преди това да сторя,
много аз да не говоря,
а рецептата да дам
бързо тук на всички вам,
че прекрасните "Скалички"
са обичани от всички.


Скалички

Кекс с кисело мляко

То торти, то франзели, багети, италиански, унгарски, немски и какви ли не засукани рецепти пусках.
На фона на всичко това ми липсваше обаче, нещо много простичко, лесно и обичано от мало и голямо.
Нещо, което е неизменна част от нашата кухня години наред- кекс.
Спомням си, че когато бях малка, именно кексът беше много специален и му се радвах, сякаш на масата виждам някакъв свръх рядък деликатес.
Да си призная, и сега му се зарадвах така, защото от години не бях правила най-обикновен кекс.
Моят е с кисело мляко и е сочен, не е пандишпан, а се топи в устата.
Рецептата я знам от много години и нямам идея на кого е.
Както и да е, най-важното е, че е много, много вкусна.
Приготвям го с какао Нескуик, но ако искате, направете го и с нормално, горчиво какао.
Можете да добавите в тестото и цели орехови ядки, но аз не слагам, защото при печене стават меки и мокри, а на мен това никак не ми допада.
Съвет: много, много хубаво намажете с олио и поръсете с брашно кексовата форма навсякъде, за да не залепне.
Поръсете с пудра захар, чак след като кексът изстине напълно.
Следете процесът на печене, не го оставяйте, робувайки на някакви минути за печене- при нужда сложете парче алуминиево фолио отгоре, когато видите, че кексът започва да потъмнява отгоре, а вътре е още суров.
Извън тези съвети няма нищо сложно, няма начин да не ви се получи.
После споделете резултата с всички нас.:)


Кекс с кисело мляко

Двуцветна бисквитена торта

Бисквитената торта може да бъде и по-различна, не е казано, че в нея могат да участват само нишестето и бисквитите.
А именно с нишесте вкъщи никак не се харесва и затова се опитвам винаги да разнообразявам толкова обичаната от мнозина популярна торта.
Домакините я харесват не само, заради вкуса, а и защото не отнема почти никакво време за приготвяне.
Само че, аз не отчитам това като основно правило в моята кухня, не се ли позавъртя малко повече, не се ли вложи старание и повече внимание, някак не се получава както ми се иска.
Преди време ви показах една друга версия на бисквитена торта, днес искам да ви предложа друга.
Дали ще опитате и нея, оставям на вашата преценка.:)


Двуцветна бисквитена торта

Пълнени постни чушки

Сигурно забелязвате липсата на месни ястия от няколко месеца насам, с изключение на няколко рибни.
Смених начина си на хранене по отношение на месото, нещо, което си бях поставила за цел отдавна и се радвам, че сложих началото.
Преди време ви бях показала рецепта за пълнени чушки с кайма, днес ще ви представя много лесна постна версия.
Лично за мен, липсата на месо в пълнените чушки не е предпоставка за по-лош резултат, напротив.
Ако не ви звучи добре да са без месо, винаги можете да добавите към следващата плънка и 500 грама леко запържена кайма.
Гъстотата на соса също оставям на вашите предпочитания.


Пълнени постни чушки

Меденки с пълнеж

Сега си давам сметка, че ако някой ме попита коя е най-любимата ми рецепта от този блог, коя е рецептата, която съм приготвяла вкъщи много, много пъти, то това е днешната.
Представям ви една стара, изпитана от много хора, невероятно сполучлива и вкусна рецепта за меденки с пълнеж.
В началото, след изпичане, меденките са твърди, но след като ги слепите с пълнежа и изчакате няколко часа, ще се насладите на нещо абсолютно превъзходно.
Дори сега, пишейки тази публикация, си представям вкуса на тези медени сладки и ми идва да отида пак да ги приготвя, макар че вкъщи ги изядохме едва вчера.
Всъщност, какво от това, пак ще ги приготвя още утре.
Меденките са чудесни и за Коледната ви трапеза.

Меденки с пълнеж

Домашна градска лютеница

Нарекох тази лютеница така, защото я приготвих в домашни условия в апартамента.
Най-хубавата лютеница се прави на двора на огън в голяма калайдисана тава и с голяма дървена лъжица.
Само че, не е добра идея да се запали огън на центъра на града и да се изкара посудата пред блока.:)
Ще предизвикате истински наплив от съседи, които ще ви изсипят цялото богатство на онази част от българския език, която използваме при не много приятни поводи.
Но честно казано, аз съм на същото мнение, не е редно някой да пали огън под терасата ви и цял ден в апартамента ви да е като при непрогледна мъгла.
Добре, че тези навици на една част от градското общество се премахнаха.
Ще ви бъде трудно да приготвите голямо количество от тази лютеница в апартамент, но пък не отнема кой знае колко време и си струва да се опита, дори и да е малко като брой бурканчета накрая.
Майка ми ще ми приготви тази част от зимнината на село в големи количества, но и аз исках да опитам, за да знам, че и това мога да правя.
Ще се постарая да ви покажа и нейната рецепта, която е различна от тази.
Не знам вие на какво мнение сте, относно марките, но лично за мен в търговската мрежа няма нито една, която да отговаря на моя вкус.
Всичките са едни странни оранжеви на цвят, пълни с нишесте и какви ли не чудати съставки.
Как се получава тази оранжева лютеница за мен е мистерия...
Аз лично обичам тъмна, гъста, наситена като цвят лютеница и държа да бъде направена от домати "Рома", никакви други, а чушките да бъдат единствено и само червени на цвят.
Другото, на което държа е, в лютеницата да няма семки, люспи и всякакви щуротии.
Всяко семейство си има своя рецепта, разбира се, вкусове разни.
Независимо от това каква точно е рецептата на вашето семейство, поне със сигурност си е истинска българска лютеница, а не микс от Менделеевата таблица и Е-та.
Днес ще ви покажа една малко по-интересна лютеница, която е леко извън стандартите, които сме приели за нормални, но е много вкусна категорично.
Ако обичате да ядете люто, може да си я направите пикантна и да я използвате и като разядка с добавено натрошено сирене, например.
И понеже е градска:), надявам се, че с това ще си обясните наличието на някои съставки.
Селската лютеница на майка ми ще я покажа в някоя друга публикация, в нея има и патладжан.
Количеството ми на днешната рецепта не е голямо, но така е в града.:)
Онази, другата, се прави цял ден на село, всички заедно, събрани в името на една страхотна традиция.

И да не забравя, честита ми годишнина, с Митко сме заедно от 8 години, но днес се навършват 6 от брака ни.:)

Домашна градска лютеница

Млечна баница

Ммммм, какъв вкусен детски спомен само...
Вярно, едно време си нямахме шоколадите Milka, стотиците изкушения на Nestle, Lindt и т.н. световноизвестни брандове, но пък си имахме чудни домашно приготвени неща, на които даже и те биха завидели.
Едно от тези вкусни неща е млечната баница.
Не съм сигурна дали е българска рецепта като произход, но пък почти нямаше българско семейство, в което да не се приготвя често.
Когато бях малка, се опитах да я направя, но стана една ужасна каша, защото просто подредих корите за баница и ги залях с подсладено мляко.
Стана някакъв ужас, но поне опитах.
Преди няколко дена се сетих, че заради всичките модерни и съвременни рецепти, сякаш обърнах гръб на тези от доброто старо време.
Е, поправям се веднага и ви подарявам следващата вкусна хапка спомен.

Млечна баница

Салам торта "Трюфел"

Тази рецепта е вариация на популярната у нас салам торта, просто е с по-изявен какаов вкус и нотка на бонбони трюфел.
Друг път ще публикувам рецепта и на стандартната салам торта.
Количеството на захарта в рецептата оставям на вашата лична преценка, според вашия вкус, както и дали като мен ще я сервирате със сладко от череши или с нещо друго.


Салам торта "Трюфел"

Домашно сладко от ягоди

Малко след дъжд качулка е тази рецепта, защото вече не е сезона на ягодите, но пък да си я имате за другата година пак няма да е излишно.
Това сладко се приготвя по абсолютно същия начин като конфитюра от ягоди, но с тази разлика, че работих на много слаб котлон и разбъркването ставаше мнооого бавно и внимателно, за да не се разкъсат ягодите.
Ако усетите, че ягодите са сварени и има такъв риск, а сиропа е все още рядък, можете да ги извадите с решетъчна лъжица, да сгъстите соса на сладкото и накрая да ги върнете пак.
Дори и да остане рядък соса обаче, можете да си използвате сладкото за различни сладкиши, мелби или торти, а той да бъде един вид топинг.

Домашно сладко от ягоди

Конфитюр от ягоди

Когато реша да правя някакво сладко или конфитюр, винаги се обаждам на майка ми, тя е човекът, който за мен е еталон за майстор на тия вкусни неща в бурканчета.
В къщата на село има една огромна маза, чийто мирис не мога да сбъркам с друг, и който мога да усетя, винаги когато извикам спомените си.
Голяма стая, до която се стига по стари стълби, а още от тях започваш да усетиш хладния и особен като внушение въздух.
А в мазето...рафтове до рафтове, пълни с безброй различни бурканчета и бутилки с всякакви вкусни неща.
Там накъде кокетничат и малките бурканчета с ягодовия конфитюр.
Само че, тази година си казах, че няма да го давам мързеливо и да го получа наготово, а че ще си направя сама.
Разбира се, под наставленията на баш майстора.:))
Получи се, наистина се получи и съм горда от себе си.


Конфитюр от ягоди 

Бисквитено руло с шипков мармалад и още нещо

Преди толкова години

в родните ни магазини

дефицит голям цареше,

а така ми се ядеше

нещо вкусно, нещо сладко...

Търсенето беше кратко,

тъй като цареше скука

насред стоките ни тука.

Две-три вафли, зарзават,

"Кума Лиса" шоколад,

лукчета, боза, скумрия,

само не на мене тия.

Искам нещо много вкусно,

не модерно и изкусно,

а такова нещо, дето

ще ми покори докрай небцето

и да бъде хем чудесно,

хем за готвене и лесно.

Изведнъж пред мен-бисквити, 

там, зад олиото скрити,

а до тях-ах, благодат-

вкусен шипков мармалад!

Бързо вкъщи се прибирам,

краве масълце намирам.

И такова чудо спретнах,

даже двойна доза метнах,

щото тая вкусотия

инак трябва да я крия,

че дори едно парче

никой няма да даде.

Минаха безброй години

и по всички магазини

има и от пиле мляко,

заредена стока яко,

ала този вкус любим

е за мен незабравим!

Никого няма да изненадам с днешното предложение, но целта на блога ми не е да изненадва с нещо нечувано и невиждано, а и да ви припомня разни стари и позабравени любими на много поколения рецепти.
Можете да пропуснете шоколадовите добавки в моята рецепта, те не присъстват в оригиналната версия, а може и да ги сложите и вие-въпрос на лична преценка.
Това руло наистина е толкова вкусно, че не можах да разбера кога изчезнаха и двете ми дози.:)
А за лесното-спор няма, и малко дете може да го направи, идеална рецепта да поощрите детето ви да направи своите първи опити в кухнята.


Бисквитено руло с шипков мармалад и още нещо

Макарони на фурна

"Ех, че вкусни макарони,

сладки са като бонбони!

Още много малка бях

и с лъжица ги ядях.

Този вкус незабравим

и до днес ми е любим.

Ако и за вас така е,

всеки хич да се не мае,

а ръкави да запрята,

макароните да мята.

После смело на софрата

съберете вий родата,

всички-малки и големи

ще си хапват запленени."

Макарони на фурна

Фунийки с ванилов крем

Кой не знае вкусните фунийки, кой не е чувал за тях...
Каня им се от много време, но тъй като знам, че са доста трудоемки, все си казвах:
"Хайде, друг път".
Да, обаче, докато съм на ретро вълна, няма мърдане, подарявам ви рецептата тук и сега.
Е, вкусни са, дяволски вкусни са, лоша работа за току що приключили с пост и молитва хора като мен.
Ако имате формички, стават лесно, всъщност, именно от тях зависи колко време ще ви отнеме приготвянето на фунийките.
Но и да нямате, знаете познатата технология с капачки от буркани.
Запрятайте ръкави и хич не се чудете, метнете двойна доза, че това на нищо не прилича, уж са много, а пък не стигат.
Като ги приготвих и ги чаках да омекнат добре, си казах, че само ще опитам 1-2.
Вярвате ли ми, че стана така?
Не, нали, и аз не си вярвам.
Такова обикаляне беше вкъщи около подноса, че язък ми за диетата.
Нямам идея кой е първоизточника на рецептата, тя е обиколила толкова майчини и бабини тефтери, че надали някой знае кой е той.
Който и да е му благодаря, че е оставил такова безценно завещание за поколения наред.:)



Фунийки с ванилов крем

Руло "Стефани"

Днес е един обикновен ден и ви предлагам само обикновени рецепти, само че точно това обикновеното ги прави необикновени.
Нали именно най-хубавите, най-истинските неща са тези-малките, обикновените, тези, които виждаме често около нас и понякога дори не ги забелязваме.
Но точно те осмислят живота ни.
И макар, че руло "Стефани" няма как да ни осмисли живота :), то поне може да го направи по-вкусен.
Абе, опитах се да направя някакъв увод, само че никак не ми е до това, защото съм си отрязала 2 парчета от рулото и едва чакам да си пусна рецептата, за да отида да дегустирам.
Не знам как е при вас, но по време на онези години, сещате се, преди 1989 година, руло "Стефани" беше достойно да присъства на масата само, когато имахме гости или на празници. Хм, доста странни разбирания, но пък може би именно в тях се крие очарованието, което носят ретро спомените.
Но най-хубавото е, че сега мога да си приготвям руло"Стефани", дори и да не е Нова година.:)

Руло "Стефани"

Супа топчета

А това е една много, много обикновена супа топчета.
Няма нищо особено в нея, никакви продукти със заплитащи езика сложни имена, нито пък някакви майсторски техники от кулинарията.
Само че, в супата топчета има магия-оная магия, която я виждаме само, когато сме деца, и макар че, когато пораснем, никога повече не можем да я видим в пълния й блясък, все пак остава спомена за нея.
Когато бях ученичка и все още съществуваха ученически столове за хранене, с огромна надежда се нареждах пред дъската, на която лелките от кухнята пишеха утрешното меню и така се надявах, ама как само се надявах да видя, че утре ще сготвят в огромните тенджери вълшебната и най-вкусната на света супа.
Вкъщи също беше малък празник за мен, щом супичката весело къкреше на котлона.
Е, вярно, млада няма как да стана отново, но пък винаги мога да си я приготвям отново и отново, и всеки път да добавям нещо ново и различно в нейния състав, за да я преоткривам.
Днес ви предлагам, може би, най-изчистената версия-с минимално количество продукти, но все така вкусна.
Понякога слагам чушка, друг път я приготвям с фиде и картоф, каквото и да се добави, супа топчета завинаги си остава най-любимата ми супа на света.

Супа топчета

Агнеси

Има ли някой, който да не е обикалял гладно около тавата със съблазнителните ромбове, ухаещи на орехи?
Аз поне не съм от тях.
Вкъщи беше истински празник, когато на масата ни беше този десерт.
Не знам дали, защото едно време в нашата мила Родина нямахме кой знае колко голямо разнообразие от сладки неща и затова му се радвахме така или пък, защото "Агнеси" действително е прекрасен десерт, но не познавам човек, който да не
реагира :"Аууу, обожавам го!".
Може би заради празниците, но ме е обхванало едно романтично-носталгично настроение и се сетих за това вкусно изкушение, което не бях опитвала от години.
Всеки приготвя десерта по различен начин, неповторимата коричка отгоре също има модификации.
Аз обичам "Агнеси"-те да бъдат с леко изсушена коричка, а под нея глазурата да е мека, просто съвсем леко да е изсушена отгоре.
Тъй като жълтъците остават в суров вид при всички положения, хубаво е да приготвите рецептата с напълно пресни и сигурни като качество яйца.
С тази ретро рецепта казвам "Сбогом!" на старата година и обещавам през настъпващата нова да продължавам да ви подарявам рецепта след рецепта.
Пожелавам ви весело посрещане на Новата 2011 година и дано тя да бъде по-добра за всички нас!


Агнеси

Домашен течен шоколад

Влизам в магазина, искам да си купя течен шоколад.
Виждам десетки марки и разновидности на шоколад, но го няма оня-Шоколадът, който с брат ми с трепет очаквахме да стане готов и да ни позволят да ядем от него.
А започнехме ли да топим лъжичките си в буркана, всеки броеше хапките на другия да не би някой да изяде една лъжичка повече от другия.
И точно тези лъжички, пълни с най-вкусния сладък крем, бяха по-силни от
най-голямата магия.
Нямаше по-вкусно нещо на света от домашния течен шоколад.
После чувахме едно строго: "Стига толкова!" и магията угасваше...до следващия достъп до буркана.
"Е, соц времена, то е нямало друго тогава, затова ви се  е струвало така", ще каже някой.
Може и така да е, но този спомен за мен е по-скъп и от спомена за най-скъпата храна, която съм опитвала, а шоколадът, който караше детските ни бузки да се зачервяват от щастие, винаги ще бъде най-вкусния шоколад на света за мен.
Опитах се да събудя тази магия и макар, че на вкус стана същото, ми липсва моя брат, с който да гоним лъжиците си във вкусния шоколад, а буркана весело да потраква от техния допир...
Ясенчо, другия път, като дойдеш на кака на гости,  ще направя такъв шоколад, обещавам ти.


Домашен течен шоколад

Ягодки

И докато съм още на вълна българска кухня, много, ама много искам да ви подаря следващата рецепта.
Силно се надявам тя да предизвика у вас умиление и сладки и мили спомени от детските ви години да довеят ягодов аромат до всичките ви сетива.
Докато приготвях тези ягодки днес, чак ми се прииска да се оклепам до уши с червена боя, както като бях малка.
После си спомних как в детската градина всички тайно се надявахме някое от децата да почерпи с тези ягодки за рождения си ден.
И черешовата им версия  нямаше да върнем , де.
Тази бисквитено-маслено-орехова  симфония още не е спряла да звучи в мен... просто има неща,  които никога не се забравят.

Ягодки