Топ 10 рецепти на "Ginger Cookies" за 2010 година

>> петък, 31 декември 2010 г.

Благодаря ви, че през тази година бяхме заедно и ме подкрепихте в моето ново и много любимо начинание!
Благодаря ви, че всеки път намерихте добра дума за всичко, което правя!
Ако вас ви няма, и този блог няма смисъл да съществува.
Бъдете здрави и истински щастливи, приятели мои, нека Новата година бъде по-добра и по-благосклонна към всички нас!
Пожелавам ви от сърце да получите това, което старата година не успя да ви донесе, бъдете обичани и обичайте, бъдете добри и смирени и вярвайте, че Доброто съществува!
В тази празнична нощ се моля, точно в полунощ за всички нас да започне едно ново начало, в което всичко лошо няма да може да съществува!
Весело посрещане на празника!
Нека е честита Новата 2011 година!
Наздраве!




Топ 10 рецепти на "Ginger Cookies" за 2010 година


1. Любовта на моя живот - шоколадови трюфели 



Прочетете още >

 Агнеси

>> четвъртък, 30 декември 2010 г.

Има ли някой, който да не е обикалял гладно около тавата със съблазнителните ромбове, ухаещи на орехи?
Аз поне не съм от тях.
Вкъщи беше истински празник, когато на масата ни беше този десерт.
Не знам дали, защото едно време в нашата мила Родина нямахме кой знае колко голямо разнообразие от сладки неща и затова му се радвахме така или пък, защото "Агнеси" действително е прекрасен десерт, но не познавам човек, който да не
реагира :"Аууу, обожавам го!".
Може би заради празниците, но ме е обхванало едно романтично-носталгично настроение и се сетих за това вкусно изкушение, което не бях опитвала от години.
Всеки приготвя десерта по различен начин, неповторимата коричка отгоре също има модификации.
Аз обичам "Агнеси"-те да бъдат с леко изсушена коричка, а под нея глазурата да е мека, просто съвсем леко да е изсушена отгоре.
Тъй като жълтъците остават в суров вид при всички положения, хубаво е да приготвите рецептата с напълно пресни и сигурни като качество яйца.
С тази ретро рецепта казвам "Сбогом!" на старата година и обещавам през настъпващата нова да продължавам да ви подарявам рецепта след рецепта.
Пожелавам ви весело посрещане на Новата 2011 година и дано тя да бъде по-добра за всички нас!


Агнеси


Прочетете още >

 Коледен кекс със сушени плодове, лешници и шоколад

>> сряда, 29 декември 2010 г.

"Коледа мина!", знам, че си го мислите, но пък да не забравяме, че догодина отново ще посрещнем този празник и повече рецепти за следващото празничното меню никога не са излишни.
Едва спасих няколко парченца от коледния ми кекс, за да успея да го снимам и да ви го предложа.
Приготвя се изключително лесно и единственото неприятно нещо е, че трябва да се изчака няколко дни преди да се консумира.
Това, обаче, е типично за коледните кексове.
Но честно казано, и без чакане, пак беше вкусен.:)
Прекрасната комбинация на ароматни сушени плодове, бренди, шоколад, лешници и един коледен ансамбъл от подправки, ще ви пленят и в никакъв случай няма да се разминете само с едно парченце от кекса.


Коледен кекс със сушени плодове, лешници и шоколад




Прочетете още >

 Бъдник (Yule Log)

>> неделя, 26 декември 2010 г.

Малко със закъснение, но съвсем в тон с отминалите празници, ви предлагам следващата рецепта.
Bûche de Noël (или Yule Log - "Бъдник") е традиционен за Коледните празници десерт, с който в някои страни като Франция, Белгия, Канада и други с френско влияние почитат празника.
Традиционно Бъдникът се приготвя като руло от пандишпанов блат, намазан с шоколадов маслен крем и се гарнира с шоколадов крем или крем с вкус на еспресо.
Декорира се като дърво, може да се поръси с пудра захар, сякаш покрито със сняг пънче, както се и слагат типичните за него гъбки, приготвени от целувчена смес.
Можете да украсите и с плодове.
Освен целувчените гъбки, аз направих и гъбка от марципан, както и Дядо Коледа, който беше най-безсъвестно изяден от моя съпруг.:)))


Бъдник (Yule Log)




Прочетете още >

 Многолистна коледна пита

>> събота, 25 декември 2010 г.

Днес е Коледа, днес е Рождество Христово-един от най-големите християнски празници!
Модерния свят, за жалост обаче, е променил и заличил голяма част от прекрасните традиции, които е носил той със себе си, с които съм убедена, че всички ние бихме се чувствали много по-празнично и прекрасно.

В България празникът Рождество Христово е продължение на празника Бъдни вечер - последния ден от великите пости, който започва от полунощ с обичая коледуване.
В него участват коледари - мъже - ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже. Подготовката им започва от Игнажден. Тогава разучават коледните песни, създават се коледарските групи, определя се водача на групата, който е по-възрастен и женен.
Облечените празнично коледари са с накичени с китки калпаци, а в ръцете си носят „шарени тояги“. Времето за коледуване е строго определено от традицията — от полунощ до изгрев слънце на Коледа.
В народните представи тогава се появяват караконджули, вампири, таласъми и др. свръхестествени същества. Вярва се, че коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят.
Коледарите обхождат домовете на групи, като тръгват винаги в източна посока. Във всеки дом изпълняват песни за прослава на стопаните и благопожелание. Стопанинът кани около трапезата младите мъже и ги черпи с вино и ракия, а после момата ги дарява с вит кравай. Даряват ги още с пари, месо, боб, брашно, вино и др.
Коледарите си избират цар или станеник — млад мъж, който знае коледарските песни, има артистична душа, щедра ръка и добро сърце.
Някога желаещите да коледуват е трябвало да искат специално разрешение от царя бан, което говори за посветителските функции на този обичай.
С коледуването, сурвакането на Нова година, риненето на обори на Св. Силвестър (2 януари), къпането на Йордановден (Богоявление) момчетата показват, че вече са пораснали и могат да се оженят.
Обикновено групите от коледари се състоят още от старец, баба, трохобер, гайдар и четници певци. Старецът и бабата разсмиват, трохоберът събира даровете, гайдарът свири, четниците пеят. В някои райони коледарите се правят на котараци, мяукат и известяват за пристигането си. Момците коледари са облечени празнично, като за голям студ, какъвто обикновено е, с калпаци, окичени с наниз пуканки и китка от чемшир, с геги в ръце. Навсякъде по къщите ги чакат с радост, освен ако мъка някоя, смърт или болест не са сполетели дома.
От полунощ до сутринта коледарите обикалят домовете, пеят коледни песни с пожелания за здраве, щастие в семейството и богата реколта, а домакините ги даряват с коледарски кравай. Първо се тръгва от къщата на най-личния човек в селището — кмета, попа, също и даскала. Домакинът посреща коледарите с кравай и забодена в него пара.
Домакинята дава сито с пшеница, което коледарите ръсят из къщата, за да се народи през идващата година. На някои места, ако в къщата има мома за женене, тя приготвя специален писан кравай за любимия си. После всички писани краваи се излагат на обществено място, за да се оценят кой колко струва и да ги откупят с наддаване. Всеки момък откупува кравая на момичето си.
Ако в някоя мома са влюбени повече момци, те наддават помежду си.
Пеят се песни за всеки от семейството — от най-възрастния (както по старшинство, така и по уважение) до най-малкия.
Песните са за здраве и дълъг живот, за имот, берекет (плодородие и благополучие), късмет, любов, щастие и добра среща, за радост, игри и веселия. Коледарските песни нямат чет, но особено обичани са тези за прекрасни девойки, които надгряват слънцето или си поръчват риза от Света Богородица, надпяват славея, посрещат в градината два бели гълъба годежари, очакват първото си либе. Юначни момци препускат с коне вихрогони и надбягват слънцето, гонят сури елени, сражават се с турски войски, слизат в долния свят, за да си изведат оттам любима. Видно място в песните заемат пожеланията и благословиите.
Една от основните цели на коледуването е да се оповестят раждането на ново състояние на Вселената, подреждането и организирането на света. Затова в голяма част от коледарските песни е запазен образът символ на световното дърво, а предсказаното в тях звучи съдбовно.
Всички семейства бдят още от предишната Бъдни вечер около огъня в очакване на коледарите. Около огъня коледарите пеят песните си и наричат за добро, радост и късмет. От силата на огъня очакват изреченото да се сбъдне. Бъдникът, както и огънят също е магически. На някои места, когато той почне да догаря, извеждат мъжката челяд навън и около огнището остават само невестите – да се раждат все женски животни от стоката. Трески от бъдника се закопават в лозята за плодородие и добро вино, или се хвърлят в реката за здраве и дълъг живот.
На Коледа се коли прасе. Трапезата не се вдига цял ден. Пепелта се пази през всичките дни от Игнажден до Йордановден, а после се събира и служи за лек на различни болести през цялата година. Когато домакинът стане от трапезата, ходи приведен, за да са така приведени до земята и отрупани с плод клоните на дърветата. На плодните дръвчета се връзва слама, за да раждат.
 (източник)

Може за някой всичко това да звучи остаряло и ненужно, но за мен тези традиции са едно изживяване, което мечтая да усетя поне веднъж в живота си.
Днес е Коледа, днес е ден, в който всички ние ставаме по-добри и макар, че не обичам празнуването и суетенето "по команда", християнските празници са нещо друго- те винаги ме карат да се изпълвам със смиреност, благодарност и уважение.
Дълго мислих каква рецепта да ви подаря днес и реших, че една рецепта за хляб ще бъде най-подходяща.
Защото хлябът е този, който ни събира всички на масата и, защото никой не е по-голям от хляба!
Честит празник, приятели!
Весела Коледа и Честито Рождество Христово!

Многолистна коледна пита




Прочетете още >

 Закъснели Коледни кексчета с портокалов привкус и маршмалоус крем

>> петък, 24 декември 2010 г.

Преди известно време в блога ми гостува една прекрасна дама Инчето, към която, макар, че засега се познаваме само виртуално, изпитвам истинска приятелска симпатия.
Нейното чувство за хумор и очарователния начин, по който представя рецептите в блога си, не могат да те оставят равнодушен.
В нейния блог е вкусно, там е уютно и приятно, разгледайте го, ще намерите много интересни неща.
Когато тя ме покани да гостувам при нея, веднага си казах "Ще приготвя Коледни френски макарони!"
Речено-сторено!
То бяха едни канели, джинджифили, карамфили в черупките, голяма мъка да ги докарам в приятен бежово-кафеникав цвят (в синхрон с подправките), то бяха едни дулсе де лече пълнежи с парченце захаросана портокалова коричка в средата, то бяха едни блестящи елхови клонки с червени коледни играчки, изрисувани по черупките...
Отделих няколко макарона за фотосесията и започнах да си чертая концепция на снимките.
Да, обаче ми се наложи да изляза малко по работа и когато се върнах вкъщи и започнах да се приготвям да снимам макароните видях, че всъщност... макарони няма.
Тук макарони, там макарони, няма макарони!
Ами, сега?
Никой не си призна, но подозирам кой е.:)))
Както и да е, но аз бях ОБЕЩАЛА!
А това действие за мен има голяма стойност и тежест.
Аз съм от хората, които могат да откажат или отложат предварително нещо, но когато обещая, това означава, че ще бъде изпълнено, каквото и да ми коства.
Нямаше връщане назад, макароните бяха изчезнали безследно и завинаги, и трябваше да предприема нещо спешно, тук и сега, за да успея да изпълня обещанието си за гостуването в блога на Инчето.
И тогава се сетих, че имам едно вкусно бурканче с маршмалоус крем, имах и масло, портокали и чудесен марципан.
Ама, разбира се, ще бъдат Коледни кексчета!
Те също са не по-малко подходящи за празника и за поканата за гостуване, мисля.
Най-доволни ще са моите близки и приятели, които ще ги излапат и няма да простят и на мустаците и брадата на Дядо Коледа.
Надявам се да ви харесат и да ви донесат още празнично настроение!:)))

                          Весела Коледа, бъдете здрави, щастливи и обичани!




Закъснели Коледни кексчета с портокалов привкус и маршмалоус крем




Прочетете още >

 Магазин "Ginger Cookies" е отворен!

>> понеделник, 20 декември 2010 г.

Здравейте, приятели на моя блог!
След много трудности магазин "Ginger Cookies" най-после работи.
Знам, че ще има пропуски, навярно ще има и още трудности-съвсем очаквани неща за всяко начало, но се надявам с времето магазинът да успее да се развие и да бъде мястото, в което ще намирате най-необходимите неща, които по принцип ви е трудно да намерите в нашата търговска мрежа.
В момента магазинът работи като каталог, а своите поръчки ще можете да направите на електронната поща gingercookies@abv.bg
Повече информация можете да получите в магазина в раздел FAQ .
Артикулите, които предлагам в момента, са експериментални като вид и бройка, вие ще определите какво ще остане и какво ще отпадне за в бъдеще.
Опитала съм се да заредя артикули с високо качество, а не компромисни, и ще бъда много щастлива, ако ви харесат.
Моля, да ме извините за всички пропуски и обещавам всичко да бъде коригирано с времето.

Благодаря ви за търпението!
Весели празници!

Добре дошли в магазин "Ginger Cookies"!

Прочетете още >

 Коледна елха от профитероли

>> сряда, 15 декември 2010 г.

За разлика от много деликатеси, чиято история може да се проследи почти до праисторически времена, еклерите и въобще сладкишите от парено тесто са доста млади.
Смята се, че са изобретени през 1540 г. от италианеца Пантерели, готвач на Катерина Медичи, който ги нарекъл на свое име.
През 1533 г. 14-годишната Катерина дошла от Италия, за да се омъжи за бъдещия френски крал Анри ІІ. С нея пристигнал огромен антураж от придворни и слуги, между които и много готвачи, които бързо се заели с префасонирането на френската кухня по италиански образец. Не се знае със сигурност дали Пантерели е донесъл рецептата от родината си или я е изобретил на френска земя, но вкусните сладкиши от парено тесто, които по това време се оформяли само като малки топчици, дълго време се казвали „пантерелки“. Приготвяли ги с различен пълнеж – сладък или солен и те бързо станали любими на французите. Дразнело ги само прекалено по италиански звучащото име, затова скоро след смъртта на Пантерели без никаква видима причина побързали да ги прекръстят на „попленки“.
През цялото късно средновековие облите „попленки“ се радвали на популярност не само заради вкуса си, но и защото ставали повод за забавления и шегички. Готвачите ги слепвали по две, така че да наподобяват женски бюст, което предизвиквало оживен кикот сред гостите в аристократичните салони.
В средата на 18 век известният сладкар Авис подобрил рецептата и променил на свой ред името. Тъй като кръглите надути топчици му напомняли за малки зелки, той ги кръстил „шу“ (зелка). И до сега в интернационалния език на готварската гилдия (който в по-голямата си част е френски) „шу“ се нарича пареното тесто, от което се приготвят еклерите, профитеролите, толумбичките и т. н.
В началото на 19 век прочутият кулинарен ас Антоан Карем, който систематизирал  всички ястия и създал френската кухня в днешния й вид, доусъвършенствал рецептата и създал класическото парено тесто, което се използва и до днес.
От парено тесто се приготвят много сладкиши. Кръглите топчици се наричат „профитероли“ .  Когато се оформя на тънки линии и след това се пече, се получават любимите еклери. Ако се шприцоват във формата на колелце, се получава „Пари Брест“, кръстен на прочутата колоездачна обиколка.  На сватба пък се сглобява конус от профитероли, слепени с карамел, който се нарича „крокенбуш“.  Профитеролите със солена плънка са стотици видове, но най-популярни са „гужер“. Гарнират се със сирене, към което понякога се прибавя и бекон. Изпържените топчици се наричат „бине суфле“, а когато се напълнят със сладък яйчен крем стават „релижиьоз“ (монахинки).
За създаването на „монахинките“ съществува весела легенда. Монахините от  манастирите Алзасиен и Мармутие приготвяли в кухнята блюдата за някаква гощавка. Изведнъж вътрешностите на някоя от сестрите издали остър и непочтителен звук. Монахините избухнали в бурен смях, при което от ръката на една от тях се стекла капка тесто и паднала в тигана с горещото олио. От високата температура то бързо се издуло, а когато разрязали опърженото топче, се оказало кухо отвътре. Така се родили сладките „монахинки“,  които достойно се вписали в голямото семейство на сладкишите от тестото „шу“.
(източник "Розали")


Повлияна от формата на популярния френски десерт сroquenbouche (крокенбуш)-слепени с карамел профитероли, който по принцип се приготвя за сватбени и други тържества, си помислих: "Защо пък да не сложим това вкусно нещо и на Коледната ни трапеза?"
Формата на конус и без това прилича на елха и само малко допълнителна декорация, веднага ще го направи подходящо за случая.
Можете да си приготвите за украса фигурки от фондан, да направите грилянди от крем или сметана или пък да украсите вкусната си елха с джинджифиловите си бисквитки- всичко е въпрос на личната ви фантазия.
А и слепането на профитеролите с бял шоколад ще си е напълно в унисон със зимния празник.
Рецептата за тестото на профитеролите е на известния французин Pierre Herme, един от най-добрите майстори на редица сладкарски изделия.
Можете да ги напълните с pastry cream, с варен ванилов крем или пък с ваниловия пудинг с варене на Dr.Oetker-вие решавате.
Коледната елха няма голяма трайност, както сами се досещате, затова е най-добре да я приготвите в деня на празника или най-рано предишния ден.
Големината на профитеролите я определяте вие, както и броя им.
Ако искате да направите голяма елха, удвоете дозата на рецептата.
При мен от тази рецепта се получиха около 50 профитероли.
Дано ви хареса моето следващо Коледно предложение!:)

Коледна елха от профитероли




Прочетете още >

 Медени сладки за Коледа - 2 в 1

>> понеделник, 13 декември 2010 г.

Продължавам с моите коледни предложения към вас, а днешното е страхотно, откъм практична гледна точка, защото с едно тесто ще си имате 2 вида
сладки-медени линзери и сладки с дулсе де лече, ядки и шоколад.
Както всички знаете, линзерите се приготвят с друго тесто, но лично аз не го харесвам много и съчетанието на тези инъче очарователни като визия сладки с любимия ми меден вкус, се превърна в нещо красиво и вкусно.
За карамелено-шоколадовите сладки какво да ви кажа-мед, дулсе де лече, лешници и шоколад-абсолютен взрив от аромати и съблазнителен вкус.
Ако нямате готово дулсе де лече и не ви се занимава с часове да варите кондензирано мляко, можете да го замените с пълнеж от течен шоколад и ситно натрошен карамел например.
Просто идея, крайния избор е ваш.:)
Тестото е идентично с това на  джинджифиловите ми бисквитки, но малко съм намалила подправките и захарта в него, и заради това направо ще копирам част от текста на тази рецепта.
А днешната рецептата отново е много лесна и просто няма начин да не успеете.:)


Медени сладки за Коледа - 2 в 1
  




Прочетете още >

 Джинджифилови бисквитки

>> събота, 11 декември 2010 г.

Най-после мога да въздъхна с облекчение, защото блог "Ginger Cookies" вече си има своята рецепта за джинджифилови бисквитки.:)
И не само, защото съм пристрастна към това име, и не само, защото съм пристрастна към аромата на джинджифил, ще кажа, че за мен това са най-вкусните бисквитки и тяхното място не е само на празничната ни трапеза по Коледа.
Изключително богатият им на вкусови нюанси аромат е подходящ за всяко време през годината- за чая ни или за сутрешното ни кафе.
Но сега поводът да ги приготвя е именно наближаването на празниците и точно сега е момента да ги приготвите и вие, за да има време да омекнат до Коледа.
Моите джинджифилови бисквитки отсега са наречени за подарък на всички мои близки и приятели и се надявам те да харесат този малък, но от сърце жест.:)
Докато пекох бисквитките вкъщи ухаеше на топлота, на уют и разбира се, на вкуснооо.))
Не се стърпях и набързо опитах няколко ощи топли джинджифилови бисквитки и ми беше доста трудно да се спра, за да не останат приятелите ми без подарък.:)
Надявам се да харесате рецептата ми и ако решите да ги приготвите по моя начин, те да се превърнат в нещо, което ще е много вкусно за цялото ви семейство.:)


Джинджифилови бисквитки




Прочетете още >

 Коледни пънчета

>> сряда, 8 декември 2010 г.

"Коледното пънче" (или известния френски десерт Buche de Noel , традиционен за обичания от всички празник Коледа), е достатъчно познато и у нас.
Провокирана от интересната му и оригинална визия си помислих: "Дали пък не мога да приготвя и курабийки с такава форма?".
Оказа се обаче, че съвсем очаквано, топлата вода не е мое откритие и подобни сладки съществуват .
Промених малко съставките на рецептата, като запазих основата й.
Тя, сама по себе си, не е нещо кой знае колко новаторско и необичайно, но формата на тези курабийки е много симпатична и подходяща за настъпващите празници.
Разбира се, големият им брат "Buche de Noel" е далеч по-вкусен и ефектен, но мисля, че и тези малки сладки могат да намерят своето място на празничната ни трапеза.:)


Коледни пънчета




Прочетете още >

 Ментови макарони с шоколадов пълнеж

>> неделя, 5 декември 2010 г.

Днес се чувствам много щастлива, всъщност, аз всеки ден се чувствам много щастлива и благодарна на Бог, че съм жива, че съм тук, и че мога да се радвам на всички малки и големи неща, които ми дарява всеки мой ден.
Научих се да не се натъжавам от трудностите или, ако все пак понякога се почувствам тъжна, то да не позволявам на себе си да е за повече от 5 минути.:)
Защото нямам време за това, животът не е толкова дълъг, не е безкраен, че да си позволявам да губя минутите и часовете си в тъга.
И защото знам, че всеки ден е специален и няма по-голям подарък за всеки от нас от този, че се събуждаме, че чувстваме, че дишаме, че сме тук...
Всъщност, опитвам се да ви кажа, че днес имам рожден ден.:))
А по-хубавото е, че и моят съпруг има рожден ден днес.
Е, кажете ми, не е ли съдба и Божи знак това, да срещнеш мъжа на живота си и да се окажете и астрални близнаци?:))
Ще ви разкажа и една забавна история- когато се запознахме с него се наложи да си покажем един на друг личните карти, за да си докажем това, защото всеки един от нас смяташе, че другия се шегува.:)

И тъй като днес също е специален ден, искам да ви почерпя с нещо специално-френски макарони.
От поне 3 месеца се подготвям психически за този ден, в който ще се боря с тези очарователни изискани сладки, тъй като от огромната информация, която прочетох за тях, се убедих, че те са част от тежката кулинарна артилерия и не е като да си направиш омлет, например.:)
Не знам дали е късмета на новобранеца, но мисля, че първият ми опит е успешен, а съдейки по реакцията на съпруга ми ("ммм, страаашни сааа") и застрашително намаляващия брой на макароните (едва спасих малко за снимките:), явно съм се справила добре.:)
Но докато станат и стигна до мига на сглобяването им, съвсем бях полудяла от притеснение.
Не искам да ви казвам как нервно обикалях фурната, докато черупките бяха вътре- ами, сега, ох, ужас, само да не се напукат, само да не се проваля...
Но, о, чудо-всичко стана, както го бях виждала по стотиците снимки с макарони, по които бях въздишала.:)
Започнах да се радвам като малко соц дете, на което току що са донесли колело БМХ.:)
Вече съм абсолютен фен на френските макарони и мисля доста да ви досаждам с тях като варианти.:)
Да се почерпим, за мое и ваше здраве, приятели!:))


Ментови макарони с шоколадов пълнеж




Прочетете още >

 Шоколадовият мус на Julia Child

>> събота, 4 декември 2010 г.

От дълго време искам да опитам перфектния mousse au chocolat (шоколадов мус) на великата Julia Child (Джулия Чайлд).
Тази страхотна жена е оставила след себе си невероятно наследство от прекрасни рецепти, на които да се радват поколения наред.
Намерих рецептата й в блога на  David Lebovitz и бързам да я споделя с вас.
Веднага ще забележите разлика в цвета на мусовете ни, но това е така, защото неговата рецептата е изпълнена с черен горчив шоколад (който аз ненавиждам), а моята е със сладък млечен.
Какъв шоколад ще използвате вие, ако решите да приготвите муса, ще е този, който обичате най-много.:)
Неслучайно този мус е наречен перфектен, той е с изключително лека и пенеста консистенция, която се топи в устата, а малките балончета от въздух гъделичкат приятно небцето.
Много нежна и ефирна структура, с вторична маслена нотка, шоколадът е силно изявен като вкус, но приятно съчетан с нюансите на ром и ароматно кафе.
Ако нямате търпение да чакате обаче, този мус не е за вас.:)
В началото той е леко течен, но престоя в хладиника го стяга и чак тогава можете да се насладите на вкуса му.
Излишно е да казвам, че яйцата трябва да бъдат много пресни, тъй като белтъците си остават в суров вид.:)
Както е и споменато в сайта на  Lebovitz, рецептата е класическа френска и това именно определя наличието на сурови яйца в муса.

Моля, да ми простите лошите снимки, днес направо се изложих съвсем с тях...



Шоколадовият мус на Julia Child




Прочетете още >

 Isleri (орехови бисквити с шоколад)

>> четвъртък, 2 декември 2010 г.

Кой е казал, че Коледа трябва да ухае само на канела и сушени плодове?
Защо пък да не ухае на шоколад?
Ако все още се чудите какви сладки да приготвите за предстоящите празници и ви се иска да е нещо по-нетипично и интересно, надявам се, че следващото ми предложение ще ви допадне.
Освен, че имат празничен вид, малките бисквити-сандвичи с интересното име ишлери, са толкова вкусни, че наистина не знаеш кога да спреш да посягаш към подноса.
Хрупкави бисквитки, които се топят в устата, с никаква тежка тестена нотка, обилен шоколадово-маслен пълнеж, нежна глазура, която се разтапя от топлината на пръстите и  празнична визия, не е ли това най-хубавия повод да запретнете ръкави?:)
Ако не обичате бял шоколад, можете да приготвите сладките изцяло с кафяв, това оставям на вас и вашите предпочитания.
Не успях да намеря точния превод на името на бисквитите ишлери, но това не е нещо, което променя факта, че тези топящи се сладки кремести сандвичи са пленителни.
Когато ухае на орехи и шоколад, думите са излишни...

Isleri




Прочетете още >

 Rugelach (еврейски сладки)

>> вторник, 30 ноември 2010 г.

Обичате ли хрупкаво и в същото време крехко, топящо се тесто?
А сушени плодове и ароматен мармалад?
А какво ще кажете към всичко това да сложим и малко ядки?
Ако това описание отговаря на вашия вкус, то значи следващата рецепта е точно за вас.
Открих случайно рецептата на тези симпатични еврейски сладки (които могат да бъдат направени и във формата на мини кифлички) и веднага бързам да я споделя с вас.
Стават много лесно, не се чака кой знае колко, докато станат готови и най-важното, вкусът им е прекрасен.
Имайки предвид съставките им, те идеално се вписват и в атмосферата на предстоящите празници.
Като казах празници, тази година нещата при мен са много различни.
Досега никак не харесвах празниците, аз не съм от хората, които обичат да празнуват "по команда", мога да намеря повод за празник винаги, а не когато е определено като дата.
А и празниците някакси винаги са ме подтискали малко, може би, защото винаги съм била на работа и не съм имала възможност да бъда със семейството си на тях.
Но тази година...тази година ще е различно.
Отсега с трепет обмислям какво да приготвя за всички празнични вечери и това ми доставя голямо удоволствие.
Но стига съм ви занимавала с моите Радини вълнения, нека ви покажа тези вкусни мъничета, наречени rugelach (рогалах).


Rugelach


Прочетете още >

 Мини тарт с аспержи

>> петък, 26 ноември 2010 г.

След дългата серия от торти и вкарване в грях, дойде време да ви предложа нещо солено и малко по-диетично (за това последното никак не съм сигурна).:))
Можете да използвате основата за тесто и да експериментирате, като вкарате в плънката и други  зеленчуци- броколи или каквото прецените.
Добре е, когато приготвяте подобни рецепти, да избирате зеленчуци, които не са прекалено воднисти, защото те мокрят плънката и тестото.
Ако решите да е с аспержи, но ви се иска да сложите и нещо друго, различно от зеленчуци, спокойно можете да комбинирате с пушена сьомга, прошуто или шунка.
Също така, ако нямате формички за тарталети, направете този тарт голям.
При всички положения, каквато е и да е промяна във формата и големината, няма да ви попречи да изядете всичко до последната троха.:))


Мини тарт с аспержи




Прочетете още >

 Домашна бананова торта

>> вторник, 23 ноември 2010 г.

Откакто видях рецептата за тази торта, нямам мира, също като Душко Добродушков ми е постоянно в ума и не мога да я прогоня от там.:)
Само си търсех повод да направя прекрасната торта на  mamajac  и си намерих такъв.:)
Малката Куки навършва 5 месеца и си казах, че рожден ден без торта не може.:)
Усещате ли сега какви небивалици говоря и как сама си вярвам, и че точно само си търся повод да вкарам поредната калорийна дозa?:))
Нищо де, може и никой да не празнува 5 месеца, но ще се направим, че не забелязваме този факт.:)
Тортата е меко казано убийствено, умопомрачително, нечовешки, безумно, лудо вкусна !!!
Крем, крем и пак крем, блатовете са само подробност, присъствието им е колкото да послужат за леки основи на тази масивна, съблазнителна, креместа конструкция.
А и освен това има и други екстри- плодове.
Аз избрах да сложа само банани, защото и без това не обичам много видове плодове, а те са едно от малките изключения.
Но и избрах най-вече само тях, защото не пускат вода и знаех, че няма да намокрят крема и блатовете.
Какви плодове ще изберете вие, преценете, според своя вкус.
Работете в тава с махащи се стени (ринг), защото инъче ще стане страшно, има да събирате с шепи крем по работния си плот.:))
Когато започнах да я приготвям, поради липсата на желатин в крема и малкото блатове, имах сериозни опасения как ще махна после ринга и дали всичко няма да се изсипе навън, но не стана така.
След престой от една нощ в хладилника, блатовете, плодовете и крема се бяха свързали и бяха създали здрава структура.
И макар, че тази торта не е от тези фините, нежните и красивите с изящна декорация, аз съм възхитена от нея.
Това е торта, която ми навя спомени за времето, в което майките и бабите ни правеха точно такива - дебели, пищни торти с мноооого крем, без на някой да му прави впечатление дали има розички, панделки, фондани и марципани.
Просто ядеш и мълчиш, защото не можеш да кажеш нищо с пълна уста!:)
С голямо парче от тази торта в чинията ми се струва, че и вие няма да имате кой знае колко за казване.:))


Домашна бананова торта



Прочетете още >

 Дамски целувки

>> неделя, 21 ноември 2010 г.

Днес няма да започна както обичайно и причината е, че ме провокира един твърде агресивен коментар, който получих.
Съжалявам, че импулсивно го изтрих, за да видите колко негативно може да бъде настроен човек и то, заради собствената си  грешка.
Снощи една гневна читателка (която даже нямаше доблестта да си напише името), ме обвини, че съм купила от магазин  тортата "Гараш" , която е в блога ми, и после съм я снимала.:)))
Много й благодаря за този комплимент! :)))
Нейната торта не се била получила и, според нея, моята торта също не съм я направила аз, защото публикуваната от мен рецепта не струвала.
Това се казва прозорливост.
Госпожо Анонимна (може и да греша титлата и името Ви, но не се представихте),  както съм споменала в публикацията за торта "Гараш", рецептата не е моя, а на професионалната сладкарка Добрина Венкова.
Тази рецепта е  на около 30 години, изпробвана е успешно стотици пъти от стотици хора и това, че на Вас не ви се е получила, означава само едно - че проблема е във Вашите умения в кухнята.
Съвсем нормално е човек с различен опит да има различен резултат, а освен този факт, да не омаложаваме и факта, че въпросната торта не е от най-лесните за изпълнение, а човек трябва да има реална самооценка и предварително да преценява коя рецепта е в неговите възможности.
Ще дам и друг пример, много от рецептите в блога ми биха били изпълнени много по-добре от мен от готвач с дългогодишен професионален опит.
Една и съща рецепта, приготвена от 5 човека, ще даде 5 различни резултата, но това би било редно всеки да го знае, а и то е логично.
Всичко зависи най-вече, както вече споменах, от опита на всеки, също така и от кухненския инвентар, с който работите (фурна и т.н.), от качеството на продуктите, които всеки има в наличност, освен това и дали всеки чете и изпълнява точно рецептата или прибавя на своя отговорност нещо от себе си, най-общо казано.
Никой, чиито рецепти четете, няма да ви гарантира какъв ще е вашия резултат, както вече казах, това зависи от много фактори!
Аз също не правя изключение от това правило и не мога да гарантирам на никого какъв ще бъде неговия резултат.
Аз също рискувам, когато изпълнявам  нови рецепти и винаги го правя на своя отговорност с ясната нагласа, че никога не бих винила някого, ако не успея.
Моите снимки показват как е проработила рецептата при мен, но това не означава, че всеки ще получи същия резултат- някой ще го направи по-добре от мен, а друг-малко по-лошо.
Винаги се стремя да представям рецептите си с максимално достъпни и подробни обяснения, за да е по-лесно за всички.
Много от чуждестранните  рецепти, които използвам понякога,  нямат и половината обяснения от моите и въпреки всичко съм благодарна на авторите за труда, който са положили и никога не бих ги винила за евентуален мой неуспех.
Нещо друго, което ме привокива в този коментар, беше твърдението, че си правя  реклама с блога.
Признавам, интересна логика.
Зад всяка една публикация стои не малко труд и това може да го потвърди всеки, който поддържа кулинарен блог.
И това да подаряваш труда си на другите и да се чувстваш щастлив от този факт, явно някой с не дотам позитивен мироглед  го тълкува като реклама.
Дай Боже, само такива добронамерени реклами като тази да виждаме около нас!:)

Винаги се стремя да бъда внимателна, отзивчива и това не важи само за блога ми, а и в живота ми, но понякога и моята толерантност не е безгранична и някои неща не мога да ги премълча и да ги подмина с лека ръка.
Нищо не е случайно и може би не е случайно, че трябваше да кажа всичко това.
Та така, много време отделих на подобна агресия.:)
Изключително много ценя добронамерената атмосфера в моя блог и бих искала това да не се променя.:)))
И в този ред на мисли, днешното ми предложение е в духа на цялата тази тирада.
Бисквитките, които получих, макар и много вкусни, не изглеждат толкова добре като в   източника на рецептата , но причината за това е изцяло в мен. :))
Ама, пък какво хубаво име имат, Baci di Dama. :)))


Дамски целувки




Прочетете още >

 Торта "Esterhazy"

>> четвъртък, 18 ноември 2010 г.




Тази торта съвсем категорично се превърна в основен конкурент на досегашния ми фаворит торта "Милка" .
Ако сега някой ме попита коя от двете торти харесвам повече, ще се затрудня изключително много с отговора.
Торта "Esterhazy" е унгарска торта, която се приготвя с крехки бадемови блатове и гъст маслено-яйчен крем.
Създадена е през 19 век в чест на  Принц Естерхази .
Интересен е и захарния фондан, с който се полива тортата, а прекрасната шарка се превръща в класика, която срещаме и в декорацията на други съвременни торти.
Това е торта с невероятно пищен вкус, топящи се бадемови кори и крем, който прегръща сетивата ви изцяло.
А приятно хрупкавия, но в същото време лек и фин фондан успешно дава финал на цялата вкусова хармония.
Да, хубавите неща стават бавно и тази торта в никакъв случай не е от тези, които можете да приготвите в обедната си почивка.
Но тя е толкова царствена като вкус, че като че ли наистина нейното предназначение е да украсява трапезата ви на вашите празници, да възхити семейството и гостите ви и да очарова безумно всеки, който ще я опита.
Аз използвах прекрасната рецепта на superkemija  (в нейната рецепта можете да видите и снимки от процеса на приготвяне).

Торта "Esterhazy"




Прочетете още >

 Шоколадово руло

>> вторник, 16 ноември 2010 г.

Хайде, отново шоколад и орехи, ама няма как-любима комбинация.:)
Това руло свърши за толкова кратко време, че почти не можах да го опитам.:)
Какво да ви кажа за тази рецепта, руло като руло, ама много вкусно.:)
С риск да се повторя пак ще ви кажа-ако искате, можете да замените кафевия шоколад с бял или черен, сложете този, който обичате най-много.
Рулото става лесно и сравнително бързо.
След задължителния престой в хладилника за стягане на крема и глазурата, после можете да съхранявате рулото (ако изобщо остане нещо за съхранение:))) на стайна температура, но не в много топла стая.
Кремът има различен вкус при съхранение на стайна температура и в хладилник, а и разрезът на рулото ще е различен.
За мен лично, при съхранение в хладилник вкуса и вида са много по-добри.


Шоколадово руло



Прочетете още >

 Сърми с кълцано месо

Друг път ще ви покажа познатите сърми с бял сос, сега обаче бързам да ви подаря версията на любимото на всички ястие в малко по-различен вариант - с кълцано свинско месо и доматен сос.
От доста време с нетърпение чаках да стане хубавото кисело зеле и да започна с експериментите с него.
Близо до моя дом има една жена с малко магазинче за плодове и зеленчуци, от която всяка зима си купувам един голям бидон със зеле, нейното зеле е много вкусно и изключително добре балансирано като сол и киселина.
Така се зарадвах, когато тя лъчезарно ми каза, че зелето вече е готово и ме чака, че нямах никакво търпение да приготвя първото си зимно ястие с негово участие.
Сърмите, които ви предлагам, лично за мен са по вкусни от тези с бял сос и кайма, но всичко е въпрос на вкус.
Можете да ги приготвите или с вратно месо или с парче хубави свински  гърди.
С шарено месо е много по-вкусно, отколкото с някакво сухо и чисто месо, тогава няма да се получи толкова добре.
Ето ги и тях!:))

ПП. Моля да ме извините, нещо съсипах снимките.:)))

Сърми с кълцано месо



Прочетете още >

 Пана Кота с бял шоколад и малини

>> неделя, 14 ноември 2010 г.

Преди да ви представя този десерт, искам да благодаря на Инчето за хубавата награда. Благодаря ти от сърце, винаги се радвам на тези награди като малко дете, закичвам я веднага.:)))


И тъй като по регламент трябва да я предам на 12 блога ( никак не е добре, че има ограничение), а виждам, че Инчето вече я е предала на голяма част от дамите, на които искам да я дам и аз, ще се опитам да зарадвам и други момичета.:)

1. mamajac - защото харесвам много стила й
2. Ghost 13 - прекрасен блог с чудесни снимки
3. Аелис - много мила жена и добра кулинарка
4. Краси - при нея наистина има магия и любов
5. Рени - отдавна харесвам нейния блог
6. Мария - златни ръце има тази жена
7. Йоана - награда за чудесната Йоана и вкусотиите й
8. Ивейн - накъде без Ив и нейните шедьоври
9. Буболинката - прекрасна, професионалист
10. Ваня - скоро открих блога й, очарована съм
11. Ellie - обожавам рецептите й
12. Ани - нейните умения ме оставят без дъх

И след като с голямо удоволствие предадох красивата награда на тези прекраси 12 дами, да се върнем към рецептата.:)
Panna сotta  е вид италиански крем, който най-често се приготвя със сметана, мляко и захар, сгъстени с желатин.
Може да бъде сервиран с плодове или различни сосове и топинги.
Разбира се, този крем може да бъде приготвен и с участието на други компоненти, а най-хубавото е, ако самите вие вложите нещо от себе си.
Именно това направих и аз, като съчетах слой пана кота с тънък бисквитен блат.
Приготвя се изключително лесно, има и добра новина - не се пече :), и ако желатина ви е с добро качество, няма начин да се провалите.
Единствената лоша новина е, че се чака, докато крема стегне, но 2-3 часа не са чак толкова дълъг период за един такъв вкусен финал.:)
Винаги можете да промените вида на плодовете, да направите блата с какаови бисквити, а и спокойно можете да замените белия шоколад с кафяв или черен.
Въпрос на интерпетация и лични предпочитания.:)
С този десерт спокойно можете да посрещнете и гости, а пък ако толкова много ви хареса на вкус, можете да се скриете някъде и да изядете всичко сами.:)


Пана Кота с бял шоколад и малини



Прочетете още >

 Среднощна паста с аспержи

>> събота, 13 ноември 2010 г.

Вкусът на аспержите може да ви отведе в двете крайности - или да ги харесате страшно много или никога да не пожелаете да ги опитате отново.
Но в никакъв случай няма да ви остави безразлични.
Аз ги обожавам, но при едно условие - да не са преварени и твърде меки, а да запазят част от свежото си начало.
Именно връзка пресни аспержи ми помогнаха да си приготвя хубава гарнитура за печените свински ребърца- тази среднощна паста с тяхно участие.
Разбира се, това ястие с аспержи си е подходящо и за основно.


Малко информация за този прекрасен зеленчук :

Аспержите са зеленчук, предпочитан както от чревоугодниците и истинските гастрономи, така и от пристрастените към диетичното и здравословно хранене хора.
Ценителите наричат аспержите "благородникът сред зеленчуците", защото няма съмнение, че той е един от малкото зеленчуци, които се нуждаят от особени грижи и много внимание.
От съществуващите над 3000 вида аспержи, на пазара се срещат само три: бели, зелени и виолетови. А всяко стръкче се бере ръчно с помощта на специален инструмент, подобен на длето, при това в ранната утрин.
АспержиАспержата (Asparagus officinalis) е целогодишно растение, което спада към семейството на лилиецветните (едносемеделни растения, които имат луковица или подземна грудка, напр. лук, праз и чесън). Дължината им варира от 15 до 20 см, имат масивно стъбло, прилепнали къси листенца и заострен връх. Узрелите аспержи се разлистват, стъблото им става твърдо и зеленчукът става негоден за консумация.

Видове аспержи:

  • Бели аспержи - високо ценени в Германия и скандинавските страни. Отглеждат се на сянка, покрити с пръст, и се берат веднага след като връхчетата се покажат на повърхността.
  • Виолетови аспержи - събират се малко по-късно, за да могат да придобият лек цвят. Слънчевата светлина генерира производството на червено-виолетов пигмент в зеленчука.
  • Зелени аспержи - отглеждат се върху равни терени до достигане на дължина около 15 см. Особено предпочитани са във Франция и Италия. Обикновено са с тънки и дълги стъбла, с ясно изразен аромат и вкус.
Аспержите са древна култура, отглеждана преди повече от 2000 години по земите на Средиземноморието. В Древен Египет благородният зеленчук често е бил изобразяван върху саркофазите на фараоните.
Голяма част от римляните също са познавали лечебните свойства на растението, смятайки, че то действа добре на нервите и пази от уроки.
През 17 век аспержите попадат във френския двор, предизвиквайки истинска кулинарна революция.
Със своя нетрадиционен вкус те успяват да впечатлят дори Краля Слънце. А Людовик XIV до такава степен обиква нежните пръчици, че заповядва на своите градинари да открият метод, по който да се отглеждат зеленчуците през цялата година.
Така аспержите получават името "Кралски зеленчук" и до днес продължават да бъдат изпитание за сетивата на любителите на нетрадиционния вкус.
Богати на растителни влакна и витамин С, аспержите са лек и здравословен зеленчук.
Голямо количество витамин С в съчетание с витамин А, също в задоволителни дози, превръщат вкусните пръчици в особено подходящо средство за възстановяване на организма след зимния сезон.

В аспержите се съдържа и веществото аспарагин, което е с подчертан кисел характер и дразни лигавицата на стомаха.

Как да изберем и съхраним аспержите?

Когато си купувате аспержи, винаги избирайте гладки и твъдри пръчици, с диаметър не по-малък от 12 мм и затворени главички.
Свежите аспержи винаги са лъскави и сочни.
Жълтеникавото оцветяване определено е признак за остарял зеленчук, който може да е влакнест.
Много дългите аспержи също не са за предпочитане, защото дължината увеличава теглото, но не и порцията за консумиране. Идеалният вариант за зелените аспержи е зелената и бялата част да са еднакви.
Аспержите могат да се съхраняват до три дни в хладилник, покрити с навлажнено парче плат, в отделението за зеленчуци. Но ако стоят прекалено дълго време там, стават твърди и влакнести. Успешно могат да бъдат подлагани на дълбоко замразяване във фризер, без да загубят вкусовите си и здравословни качества.
Срокът за съхранение е не по-дълъг от 7-8 месеца.

Идеи за използване на аспержи

Най-големите почитатели на аспержи ги предпочитат сурови, потопени леко в сос винегрет, сметана или разтопено масло. Могат да бъдат съставна част на различни супи, да бъдат поднесени с гъши дроб или в агнешка яхния. Всъщност не е никак лесно да се отговори на въпроса кой е най-добрият начин за приготвяне на аспержите. Специалисти препоръчват три основни варианта: бланширани, приготвени на пара или задушени в масло или зехтин.
Освен това, водата в която са варени, може да бъде използвана за приготвянето на супа, защото тя е изключително богата на витамини и минерали.
Аспержите могат да бъдат поднесени с холандски сос - най-известният подходящ класически сос с яйца и масло. Много добре се съчетават и аспержи със следните добавки: сос от синьо сирене и орехи, сос с къри, манго и каперси, както и сос с горчица и естрагон.

(автор и снимка : Ирена Стефанова )


Среднощна паста с аспержи
 

Прочетете още >

 Джинджифилово руло с шоколад

>> петък, 12 ноември 2010 г.

Да не си помислихте, че съм ви забравила?
Нееее, тук съм с поредния подарък за вас, едно много вкусно джинджифилово руло, което може би е по-подходящо за Коледа, но пък нищо не ни пречи да загреем от сега.
Плънката можете да я замените с нещо, което на вас ви допада като вариант, аз ви предлагам нещо, което ми дойде на момента като идея.
За слабостта ми към джинджифила е излишно да говоря, то си личи по името на блога ми (между другото, срам голям, нямам никаква рецепта за джинджифилови бисквитки, но ще се поправя скоро).
Рулото не е много голямо, така че, ако сте повече хора вкъщи, спокойно можете да удвоите дозата.
Много, ама много ще се радвам, ако ви хареса рецептата!:))


Джинджифилово руло с шоколад



Прочетете още >

 Бонбони "Тикви"

>> понеделник, 8 ноември 2010 г.

Тиквен медал без труд не се получава.:)
Не можеше да не приема предизвикателството, което ми отправиха  Краси  и  Нанита  да го заслужа.
Благодаря ви за наградите и за вниманието! :))
Тъй като нямах време за нещо много сложно, но пък от друга страна така ме гризеше да мога да го забода тоя медал в блога ми:)), ви предлагам една много интересна и лесна рецепта, на която попаднах преди време и знаех, че ще приготвя някой ден.
Малко я промених, но това си е съвсем нормално за всички нас, които поддържаме кулинарни блогове, винаги трябва да има елемент на лично творчество.:)
Тези бонбони са много лесни и много вкусни и със сигурност бихте зарадвали своите деца с тях.
Рецептата е ясна, но сега да отговоря и на въпросите, за да може на 100% да си заслужа медала.:)

Любим автор - твърдо и категорично Стивън Кинг. Още от ученичка трескаво попълвах колекцията си с неговите книги, които се издаваха на български език. Попивах всяка страница жадно и постоянно откривах все нови и нови страни на неговия талант. Напук на всеобщото мнение, че това е просто един хорор-автор, за мен той си остава геният, който ако разбереш, ще научиш много от него и то не само за тъмната страна на нещата. Много пъти оставах разочарована от екранизацията на неговите творби, защото перото на Стивън Кинг е ненадминато и само там, между страниците, се крие истинската му магия.


Какво ме вълнува? Аз съм човек, който не спира да се вълнува от много неща, любознателна съм, обичам да се развивам най-вече като личност, да работя върху недостатъците си и да се опитвам да бъда по-смирена и благодарна за всеки миг от живота, който ми е даден. Вълнува ме всичко житейско... Вълнувам се и от много други неща - музика, животни, кулинария. Обичам семейството си и всеки миг с моя съпруг за мен е истински вълнуващ.


Мразя ... Ако кажа, че това чувство ми е непознато, ще излъжа. Но се опитвам да го подтискам или поне да го променя в метаморфоза "непримиримост с нещо"  или "неприязън към нещо". Омразата е силна и тежка дума и тя не трябва да се използва с лека ръка и ум. Затова се уча да не мразя. Опитвам се и всички думички, отразяващи действие с отрицанието "не" отпред, да ги изключвам от живота си, защото те са негативни и това се отразява на всичко в живота на човек. Но понякога не успявам... Не успявам, когато се сблъскам с простотията, злобата и завистта и като че ли най-вече с бездушието и безхаберието на хората. Но знам, че ще успея да се науча да ги игнорирам напълно и тях... Това ми е цел.

Заслужих ли си медала? :)))
Бодвам го веднага.:))


И тъй като медалът вече е украсил всички наши блогове, искам да го подаря на всички страхотни талантливи момичета, които се чувстват добре в кухнята.:)

А сега, след толкова откровения, да подсладим душата с нещо, като тези бонбонки например.
Черпя всички!:))



Бонбони "Тикви"



Прочетете още >

 Шоколадова торта с лешници "Елегант"

>> неделя, 7 ноември 2010 г.

Ако си помислите, че съм се побъркала на тема сръбски торти, никак няма да сгрешите!
Оказва се, че именно сръбските торти са тези, които отговарят напълно на моя вкус, и докато не направя всички рецепти, които съм си набелязала, няма да се успокоя . :))
А и, надявам се, и вие нямате против да ви подарявам всички тези вкусни предложения . :)
Действително, световната кухня предлага толкова много изкушения и именно тяхното популяризиране от всички нас им дава нов живот и нови почитатели .
Следващата торта, която искам да ви представя, се доближава до вкуса на торта
" Гараш ", но колкото са близки, толкова са и различни .
Приготвянето на тази шоколадова торта е далече по-бързо и по-лесно от приготвянето на " Гараш ", и ако ви се хапва нещо шоколадово, но не ви се стои твърде дълго в кухнята, мисля, че това е тортата, която ще ви допадне като рецепта .
Ще си позволя да опиша тортата с цитат от източника :

" В крайна сметка, всеки се връща към добрата стара шоколадова торта . Кралицата на тортите от този вид, както можем да я наречем, е с тройна наслада : шоколад в блата, шоколад в крема и гладка глазура . "


Шоколадова торта с лешници "Елегант"




Прочетете още >

 Торта " Milka "

>> вторник, 2 ноември 2010 г.




Това е най-вкусната торта, която някога съм яла.
И ви го казвам съвсем отговорно.
Разбира се, това е според моя вкус и предпочитания, но за тези от вас, за които вкусната торта е такава с мноооого крем и малко блатове, днешната рецепта е тази, която просто ще е грях, ако не опитате.
Изключително пищен вкус, силна креместа консистенция, нюанс на лешници и неустоимото внушение на прекрасния шоколад "Милка", това е едно истинско приключение за небцето ви.
Тортата отново е сръбска и макар, че видоизмених  рецептата , основата си остана както е в оригинал.

Има само 2 минуса :
- бавното приготвяне
- дългото чакане за стягане на крема

Но ако това са причини, които не са достатъчно основателни за вас, доверете ми се и действайте смело,  заслужава си.
От малки до големи ще се състезават у вас кой ще изяде най-много парчета.
Тортата се приготвя с много продукти в оригинал, аз ги съкратих доста, защото и така едва се събраха в тавата ми с ринг.
Представям си, ако бях приготвила рецептата с оригиналния размер, май щеше да ми е нужен казан.

Да са живи и здрави Милка и мармотите и все такъв вкусен шоколад да ни дават.:))







Торта " Milka "




Прочетете още >

 Торта " Гараш "

>> неделя, 31 октомври 2010 г.




Нямам идея откъде произлиза името на тази толкова обичана и популярна унгарска торта, нито знам историята за създаването й.
Знам обаче, че никога не бих отказвала парче прясна торта " Гараш ".
Може би, защото силното присъствие на орехи е вкус, който обожавам, а може би и заради наличието на голяма доза шоколад, който в комбинация с тях, създава една умопомрачителна симбиоза.
В нета има много рецепти за тази торта, но най-много ми допадна тази на сладкарката Добрина Венкова.
Позволих си да коригирам леко съставките на блата, защото по начина, който е в нейната рецепта, не се получи това, което очаквах.
Но това е съвсем дребна корекция, просто добавих малко брашно.
Това, което получих като цялостен вкус напълно ми върна спомените за истинската торта  "Гараш ", която помня от преди години, тогава, когато тази торта се приготвяше с хубави продукти и не се пестяха материали или пък да се заместват с нещо по-евтино и изкуствено като вид.
Единствената тънкост за визуалния резултат, която усетих при приготвянето, е работата с крема и по-точно, при покриването на тортата.
Трябва да се изчаква той да стегне леко, за да не е прекалено течен и да изтече, без да успее да се наслои добре по повърхността й .
Тортата не става много бързо, занимавка е безспорно, но толкова много исках да видя дали ще получа мечтания вкус, който много отдавна не мога да срещна в търговската мрежа у нас.
Всяка минута труд си заслужаваше, успях! :))
Това е моята торта " Гараш ", истинската торта "Гараш" от спомените ми.


Торта " Гараш "



Прочетете още >

 It`s Pizza Time

>> четвъртък, 28 октомври 2010 г.

Обичам пица, че кой не я обича!
Вярно, нямам пещ на терасата (не че не предложих това на съпруга ми и получих един поглед ала " Ти добре ли си ? "), но това не ми пречи от време на време да си меся тесто и да си представям, че и моята пица може да се доближи до тази, която пекарите вадят с големи дървени лопати от жаравата.
Това, разбира се, е само фантазия, защото именно мястото за печене оказва решаващо значение за крайния резултат, а моите пици се пекат във фурната ми.
Всички сме чували историята как се е родила пицата - за една домакиня, която месела тесто и детето й, издебвайки я като не го наблюдава, сложило отгоре домати и нещо си там  друго.:))
Не знам дали това е истинския първоизточник на любимата на милиони хора пица, но е факт, че тя е покорила целия свят.
Има различни видове пица - с характерна и строго определена комбинация на продуктите рецепта и такава пица, каквато всеки от нас си прави с продукти
по избор .
Ето няколко вида автентични италиански пици :

Neapolitan pizza  - автентичната рецепта е с домати и моцарела и по-интересното е , че тестото се оформя с ръце, а не с точилка и не трябва да бъде по-дебело от 3 мм .Пицата се пече около 60-90 секунди на температура 480 градуса на огън от дъбова дървесина.
  

Lazio style - италианска пица, консумирана в много райони в Италия, тестото е  сходно на това на английските мъфини и е по - дебело ( 1-2 см ), пече се по-дълго време .  Тази пица има подвидове :

Pizza romana - с домати, моцарела, аншоа, риган, зехтин
Pizza vivienese - с домати, моцарела, немска наденица, риган, зехтин
Pizza capricciosa - моцарела, домати, гъби, маслини, артишок, шунка, зехтин
Pizza quattro stagioni - почти същите продукти като на горната пица, но не са смесени, а се подреждат на сектори
White pizza - или бяла пица, с различни видове сирена, сметана, може да се сложи чесън и пресен босилек
Ripieno или Calzone - затворена пица с няколко продукта като моцарела, сирене рикота, колбас

( информация

Има и други видове пица, които не спадат към италианските .
Много страни като Америка, Израел, Индия, Кореа, Австралия, Бразилия, Непал, Пакистан също имат своите вариации на любимото тестено чудо .
Днес и аз бях под неговото въздействие и си направих едно мини пица парти. :)


 It`s Pizza Time



  



Прочетете още >

 Тиквеник със сметана

>> сряда, 27 октомври 2010 г.

Няма начин и аз да не се отчета с някаква рецепта с тиква ! :)
И в никакъв случай няма да е единствената през есенно-зимния период .
Тиквеникът е изключително позната сладка баница у нас и изобщо нямам за цел да ви ошашкам с някаква сензация :)), но всеки уважаващ себе си блог, трябва да има поне един вариант в списъка си с рецепти . :)
Този, който аз ще ви предложа е вит и не е нещо невиждано, но пък е много вкусен, заради ароматните подправки в плънката и заливката с участието на сладкарска сметана ( леко видоизменена идея, която взаимствах от блога на Дими ) .
Няма да ви карам да точите кори, тези от магазина вършат страхотна работа в случая ! :)
А и няма да ви се наложи досадното стъргане на тиквата ( което лично мен ме изнервя ужасно ) .
Този тиквеник не е много тестен и с много кори, а е по - сочен и с по - силно усещане за тиквена плънка .

П.П. Снимките са среднощни, моля ви за извинение за качеството !:)

Тиквеник със сметана

  

Прочетете още >

 Presnac

Щом видях за първи път снимка на това съблазнително сръбско ястие, почувствах, че това ще е една рецепта, която ще отговаря напълно на моя вкус и ще направя обезателно.
Само си търсех повод да го приготвя, тъй като аз не закусвам и типичните за закуска ястия трудно се наместват в кулинарния ми график.
Опитах се да намеря някакъв превод на думата Presnac, но не успях, но това изобщо няма да ми попречи да ви предложа 2 различни варианта за приготвянето му.
Единият е с месено тесто, а другият е нещо като суфле със сирена .
Аз приготвих първият вариант, но ще опитам и другия обезателно .

Presnac




Прочетете още >

 С вкус на есен ...

>> понеделник, 25 октомври 2010 г.

Рядко ми се случва да не знам какво да кажа и как да започна...
Но сега е един от тези случаи, защото трябва да представя една дама, на която винаги съм се възхищавала и тайно съм се надявала да мога да познавам някой ден.
Нейният прекрасен сайт  "Вкусно и красиво"  дълго време е бил и продължава да ми бъде вдъхновение в моята лична кухня и много пъти ме е карал да го разглеждам със затаен дъх.
Кеми е от хората, които стоят изключително деликатно и с финес в нет пространството, но видиш ли нейните рецепти, тя неизменно се нарежда сред фаворитите ти в кулинарията.
Ще ви кажа нещо, което и самата Кеми не знае-преди месеци, когато се борех с оскъдната бг информация на тема кулинарна фотография, попаднах на един форум, в който тя, изпълнена с изключителна позитивна нагласа и отзивчивост, помагаше на всеки, който иска съвет от нея.
И тогава си помислих : "Колко би било хубаво, ако мога да се престраша и да й пиша, това е жена, от която човек има какво да научи."
Е, не го направих във форума, но пък раждането на моя блог ми даде прекрасен повод да се реша да я потърся.
Реакцията на Кеми към поканата ми  гостуване при мен не ме учуди никак, защото от човек, който е зареден с доброта и огромна вътрешна красота, не можеш да получиш друго, освен мило отношение.
А когато получих рецептата и снимките й, за пореден път останах без думи пред абсолютната прецизност, естетика и стил, които ме покориха при вида им.
В нейните кулинарни и фотографски творения  никога няма нещо излишно, нито пък му липсва нещо, просто талант, дар от Бога.

Кеми, благодаря ти, че прие поканата ми, искам да знаеш, че за мен е голяма чест да представя твоя рецепта в блога ми.
Пожелавам ти винаги да имаш в себе си този творчески хъс и усет към вкусното и красивото, и да не спираш да ни радваш.


Мус от тиква
( текст и снимки :  "Вкусно и красиво" 





Прочетете още >

 Торта " Reform "

>> неделя, 24 октомври 2010 г.

Видя ли торта с орехи, не мога да устоя !
Обожавам вкуса на тези ядки и те са ми любимите, няма бадеми, няма лешници, шам фъстък и т.н.  хай видове, орехите винаги са ми били фаворит !:)
Още от малка съм влюбена в техния вкус и аромат и с нетърпение очаквах големия орех на село да се окичи с големите си зелени плодове и  да започнат да падат по земята .
Аз ги събирах и нямах търпение да си счупя няколко от тях и да си извадя от пресните ядки, а ръцете ми да се боядисат от сока на зелената обвивка . :)
Скоро не съм имала възможността да опитам пресни млади орехи, но вкъщи винаги имам една голяма торба с обелени ядки, от които си открадвам всеки път, щом попаднат пред очите ми . :))
Но стига съм ви занимавала с носталгичните ми пристъпи ! :))
Започнах с подобна увертюра, защото тортата, която искам да ви предложа също има в себе си някаква носталгична нотка и тя е свързана с мекия орехов вкус и с непретенциозната визия, които напомнят на някоя наследствена мамина или бабина рецепта, изровена от някой стар оръфан тефтер !
И точно там, в истинския домашен мирис се крие цялата красота на тази невероятно наситена и богата на вкусови усещания торта !
Не знам историята на торта " Reform "  и не смятам да ви занимавам с това, единственото, което знам за нея е, че е сръбска рецепта, но тя изключително напомня и на нашите български домашни торти !
И както е написано и в сайта, от който взех  рецептата :

 " Ние не знаем откъде идва революционното име на тортата, но знаем какво   се крие в него :  неустоима крем-торта, направена от най - добрия шоколад и крехки кори от орехи, които усещаш как хрупкат в устата ! "

Тортата, освен реформаторска :), наистина е и революционна, защото при всяка хапка ще усетите невероятна експлозия от хармонично балансирани вкусове, а плътния и кадифен шоколадов крем и пръхкавите крехки блатове с вкус на прясноизпечена ореховка, просто ще ви завладеят ! Уверявам ви ! :))
Enjoy ! :))


Торта " Reform "



Прочетете още >

 Еврейско печено

>> събота, 23 октомври 2010 г.

Още когато попаднах на тази  рецепта , без да съм я опитала, знаех, че ще се превърне в много любима моя вариация за печене на месо .
Не мога да не споделя с вас тази лесна за изпълнение и доста завладяваща като вкус рецепта !
Вярно, ако си приговите това печено навън в някоя градинска пещ и се съберете около маса, сложена на открито и вятъра довява деликатно до вас мириса на село, ще се насладите на 100 % на цялото симпатично кънтри внушение, което оставя аромата на това месо, но и на закрито, в апартамента, няма да го върнем . :))
Оригиналната рецепта е с телешки гърди, но аз не съм  почитател на телешкото месо и веднага си го интерпретирах с любимото ми свинско вратно, а можете да си го направите и с голямо парче свински ребра или гърди . :)
Кой вариант  ще изберете, оставям на вас ! :)
От мен рецептата и снимков материал на тази вкусотия, която ви идва да си хапвате направо с ръце и да се омажете със сос . :))
Картофеното пюре е чудесно допълнение, но каквато и  картофена рецепта да си изберете за гарнитура, идилията ще е пълна ! :))
И най - хубавото е, че това месце се приготвя изключително лесно и няма да ви коства кой знае какви усилия, а накрая ще очаровате всички, сякаш сте голям професионален майстор на печеното ! :)
Подарявам ви една вкусна съботна семейна рецепта и с нетърпение ще очаквам отзивите ви ! :)


Еврейско печено






Прочетете още >

 Devil`s Cake или почерпка за здравето на едно дяволче :)

>> четвъртък, 21 октомври 2010 г.

Имам да черпя, ама много да черпя! :)
От няколко дни вкъщи се радваме на най-малкия член на нашето семейство- една дребосъчка, която прелетя сам самичка цялото разстояние от Австрия до България, за да намери своя дом .
Да ви представя малката австрийска синеока принцеса син таби пойнт Blue Generation Dreams Come True ( по паспорт ) или както ние я наричаме вкъщи Куки ( от cookie, защото е  сладка като бисквитка:)) .
Не съм ви разказвала досега, но аз имам една незлечима болест и тя се казва лудост по породата британска късокосместа котка.:))
И двете ми патиланчета пропътуваха огромни разстояния, за да мога да ги гушна най-накрая и да станат равноправни членове на нашата фамилия, но всички дни и нощи в очакване, всички проблеми, неизменно съпътстващи цялата организация, си струваха напълно.
Интересното е, че аз никога не съм харесвала котките, не ме разбирайте погрешно- за животните мога да говоря с часове и да направя и нещо страшно крайно, за да ги защитя, но просто котките не бяха тези животинчета, които исках да имам
у дома си.
Да, ама не!
За пореден път се убедих, че никога, ама никога не трябва да казвам никога! :))
Тази моя предубеденост към котките беше жива, докато не видях за първи път срещу себе си най-големите, най-кръглите и най-умните очички, които ме плениха тотално и ме направиха техен роб непоправимо.
Минаха дни, месеци, даже години, но не можех да спра да мисля за това невероятно плюшено мече - британската котка,  и повече от всичко на света бях убедена, че някой ден ще имам такъв приятел у дома.
Започна едно голямо търсене, четене, писане, лутах се в едни ужасни лабиринти на българско безхаберие и липса на професионализъм, докато не попаднах на моите вече големи приятели Милена и Влади, които ми помогнаха изключително много с информация и с голяма морална подкрепа.
И така след няколко безсънни нощи на търсене и кореспонденция, от Естония долетя Виски, който вече познавате.
Да, ама шило в торба не стои и аз реших, че Висан Писан трябва да си има сестричка.
И ето я, моята малка мушмулка вече е у дома.
Казвам ви откровено, забравям за всеки проблем, щом срещу мен застанат моите малки плюшени меченца и се ококорят с кръглите си очи, сякаш казвайки ми : " Ние те обичаме, ела да си играем! "
Британската късокосместа котка е направо човек, само този, който е имал пряк контакт с нея, ще ме разбере напълно.
А да не говорим за способността на това мило същество да се усмихва.
Да, не се шегувам, официално се води, че това е единствената порода котки, които могат да се усмихват (а и аз постоянно го виждам вкъщи като доказателство)  и да разпознават до 700 човешки думи.
И не, че робувам на "моите гарджета са най-хубави" и затова ви казвам това, просто си е документален факт.:)
Та сега да ви представя и малката бандитка Куки - това същество малко е толкова игриво и енергично, че ако можеше да я сложат да върти нещо и да произвежда ток, щеше за 1 ден да реши кризата в Козлодуй.:))
 С батко си се поступват от време на време, но пък така се заобичаха за броени дни, че нищо не е в състояние да ги отдели един от друг.
Сега е мъничка, но имайки предвид огромния й апетит и факта, че тази порода може да достигне до 12 кг, струва ми се, че след няколко години, ако някой ми дойде на гости ще си помисли, че отглеждам бели мечки у дома.
И тъй като Куки е едно малко дяволче, искам да ви почерпя с нещо тематично- Devil`s Cake (макар и не оригинална рецепта, а интерпретация, блат по  David Lebovitz и декорация,  повлияна от Ивейн ).
А ако се чудите защо снимките на Куки са с такова лошо качество, ще ви кажа истината - и толкова едва успях да направя - толкова е бърза, че и високоскоростна камера няма да я улови.
Не се подлъгвайте пред уж позиращите й стойки на снимките, няма такова нещо, това е просто затишие пред буря, която започва след по-малко от секунда. :))







Devil`s Cake


 

Прочетете още >

 Печено пиле

>> неделя, 17 октомври 2010 г.

Да, знам, никаква ме няма напоследък, за което искрено ви се извинявам !
Но си имам основателна причина, за която скоро ще ви разкажа и ще ви я покажа ! :))
Имаме си нов член в семейството ( не съм родила аз, но пак е бебе :)))) .
И докато тук се справям с цялата дандания около новия пришелец, ви предлагам едно вкууусно печено пиленце, което пекох чак вечерта ( то това ми е навик ) и именно това обяснява и незадоволителния вид на снимките на финалния резултат . :)) Но опитате ли тази рецепта, ще ми простите фотосите, вярвам ! :))
Как се къса месцето, а коричката как хрупка, ммммм ... :))
Та, това крехко кокошче можете да го метнете набързо във фурната и докато весело си цвърчи вътре, да си запечете набързо на другия рафт и едни картофки за гарнитура .
"Не може ли заедно в една тава " , ще попита някой ?
Можеее, всичко може, в личната ви кухня вие си решавате ! :)
Но понеже аз не си падам твърде много по " мокри " картофи, си ги изпекох отделно .
Ето ги на, красавците ! :))



Печено пиле




Прочетете още >

 Канелени питки с ябълки и карамел

>> сряда, 13 октомври 2010 г.

От дълго време им се каня на тези питки, просто нямаше начин да не ги направя !
И въпреки, че знаех, че от цялата тава ще изям най-много една питка, предизвикателството си каза думата .
Вчера месих посред нощ  ( това си личи и по някои снимки ) ,  но пък с какъв ябълково-карамелено- канелен аромат събудих целия блок, не е истина ! :)
Котарака ми, разбира се, пак беше силно развълнуван, макар че си остана само с дишането на ароматните пари на питките . :))


Навярно също като мен ще срещете много разновидности на рецепти за канелени питки, но тази ме грабна най-силно .
Има много варианти за приготвяне на тези топящи се в устата тестени пухкави изкушения - с мармалад, шоколад, орехи, мед, могат да бъдат поляти с айсинг или друга глазура, така че винаги можете да експериментирате с плънката или заливката .



Канелените питки са изключително популярни в Северна Европа, както и в Северна Америка .
Размерът на питките варира в различните държави- най-малките са около 5 см , а най- големия им вариант е във Финландия и се нарича korvapuusti .
Те могат да достигнат диаметър 20 см и да са с тегло около 200 грама всяка .
Ако решите да изненадате семейството си с една такава вкусна закуска, имам опасенията, че всички ще се събудят още от аромата, който ще излиза от фурната ви и ще се наредят нетърпеливо около масата. :)
( информация и снимка )


Канелени питки с ябълки и карамел




Прочетете още >

Back to TOP