петък, 30 септември 2011 г.

Крем супа от тиква и моркови




Днес ще ви покажа една бърза, лесна, вкусна и много полезна супа.
В България сме свикнали да консумираме тиквата в сладък вариант, но ако опитате тази рецепта, ще се убедите, че нейното приложение е прекрасно и при солените ястия.
Тиквата е от т.нар. плодови зеленчуци, тя е изключително полезна, а на всичкото отгоре е и ниско калорична.
Съдържа много витамин С, калий, фосфор, калций, магнезий, желязо, каротин, аминокиселини и е подходяща за бъбречни и сърдечно съдови заболявания.
Другият оранжев приятел в тази рецепта е морковът.
Той също не отстъпва на тиквата като полезни вещества в състава си.
Морковчето си е цяла витаминозна бомба, каротина също е в изобилие, освен това съдържа и калций и целулоза.
Също като тиквата и при него има наличие на калий, фосфор, магнезий.
Изключително полезен за косата, ноктите и кожата, морковът си е абсолютна природна козметика.
Хайде, сега си ги представете в комбина-тиквата и моркова и сами ще се убедите в полезните качества на моята днешна супа, която ви подарявам от сърце.


Крем супа от тиква и моркови





вторник, 27 септември 2011 г.

Меденки с пълнеж




Сега си давам сметка, че ако някой ме попита коя е най-любимата ми рецепта от този блог, коя е рецептата, която съм приготвяла вкъщи много, много пъти, то това е днешната.
Представям ви една стара, изпитана от много хора, невероятно сполучлива и вкусна рецепта за меденки с пълнеж.
В началото, след изпичане, меденките са твърди, но след като ги слепите с пълнежа и изчакате няколко часа, ще се насладите на нещо абсолютно превъзходно.
Дори сега, пишейки тази публикация, си представям вкуса на тези медени сладки и ми идва да отида пак да ги приготвя, макар че вкъщи ги изядохме едва вчера.
Всъщност, какво от това, пак ще ги приготвя още утре.
Меденките са чудесни и за Коледната ви трапеза.

Меденки с пълнеж





петък, 23 септември 2011 г.

Хляб от лимец





Със 100 грама покълнало диво жито човек може да изкара цяла седмица, без да яде друго.
Калориите са еднакви с останалата храна, която човек би ял седем дена. По това древно еднозърнесто жито са луднали диетолозите по цял свят.
Освен това хлябът, изпечен от това зърно, оправя настроението подобно на веселия кекс от кофишоповете на Амстердам.
Това е лимецът - дивото жито от древността. Расте в Южна България в ниското на Родопите. В община Крумовград е и селцето, което е пренесло през хилядолетията името на това зърно.
Село Лимец днес има 95 жители и аха да изчезнат, но все още се държат здраво, сякаш да напомнят за онзи наш праотец, наречен лимец. И той е устойчив като родопчанин - има набито здраво стъбло и гордо вирнати осили на класа. Лимецът е способен да вирее и плоди при всякакви условия.
Ражда зърна, обвити в люспи.


Това е хлябът на човечеството от 15 хил. години, откогато датират находки от овъглена пшеница, казва билкарят и лечител Емил Елмазов.
Напук на ГМО той върна махалото в другата посока и започна да засява и да жъне лимец. Написа и историята му в книгата "Изначалният хляб лимец, дивото жито на древността". 
Близо 30 години преди това видях лимец в махала Райковци в Балкана край Вонеща вода. "В рода ни има едно завещание - да съхраним житото на прабългарите", каза тогава пред делва с лимец бай Митьо. Заради странния обет селяните го наричаха Митьо Лабавото, сиреч хлопала му дъската.
Убедихме главния агроном на общината да засее поне 5 дка от древното жито. "Нищо няма да пожънете - дивите прасета ще го изядат, затова тук сеем овес и ечемик", рече Пенчо Дурчев, но задели две ниви. В едната Митьо зася лимец, в другата АПК-то - овес. Заради бодливата обвивка на зърното лимецът остана непокътнат от животните.
През лятото текезесарите прибраха 130 кг овес и 280 кг лимец от декар. Оттогава знам, че хлабави са други, но не и бай Митьо от махала Райковци.
Днес това жито вече се предлага у нас, познато е като "житото на фараоните", с него се хранели и траките по нашите земи. И то е отговорът на ГМО.
"Лимецът е устойчив като катър и колкото се възпроизвежда, по-силен става. Европа намалява, защото се храни с хляб от хибридна пшеница, изпосталяло последно стъпало на своето възпроизводство, натоварено с химическа обработка. След нея повече семе не остава.

Лимецът не дава богата реколта, но пък засища добре и е лековита храна. Той е мощен антиоксидант, богат е на протеини и пази от много болести.

Традицията на неговото отглеждане в Германия, Швейцария и Англия продължава до средата на XIX век, след което е заменена с обикновеното хлебно жито. Причината е, че добивите от пшеницата могат да се увеличават с торене и генни модификации.

Лимец, емер и спелта въобще не се поддават на изкуствено торене и генни модификации. Те са древното жито на фараоните, хлябът на траките и последната храна на Христос. Време е да я възродим, за да възродим здравето у себе си. Засега се предлага само в диетичните магазини на твърде солена цена.

Той укрепва тялото и възправя волята

Дълбоко в структурата на човешкия геном е втъкан лимецът. Колкото години е имало човечество, толкова години е имало дива пшеница и човекът е израснал с нея. Лимецът се възприема направо от живата природа, така че нямаме друга генетично чиста храна.

Древното жито не изисква почти никаква преработка. Вечер семенца се накисват в кисело мляко и сутрин човек закусва с тях. Най-важното е, че дивата пшеница се поема в естествен вид, нейните лечебни качества са както в зародиша, така и в обвивката.

Лимецът има повече протеини от обикновената пшеница, но количествата на глутен са минимални, което го прави лечебна храна за алергичните към глутена.

От другите видове жито той има почти два пъти повече мазнини, белтъчини, фосфор, витамини от групите на В и А. С него може да се замести месото и зеленчукът. Ако майка захранва детето си с кашичка от лимец, то ще расте здраво.
Дивото зърно не приема торенето, затова не го долюбват земеделците, тъй като не могат да вдигат добивите. Лимецът не гълта тежките метали, от него бяга и радиацията. На 200 км от Чернобил дивата пшеница е останала чиста заради много твърдата обвивка. Зърното не се подава и на олющване, трябва специална техника. А всичко това не е изгодно на земеделеца, преработвателя и хлебаря. Но е изгодно за човека, защото зърното не полепва по червата и предпазва от рак. Много малка част от храните могат да бъдат съхранявани така дълго като дивото зърно, без да се променят качествата. Растението вирее на всички почви, където другите пшеници не могат. Лимецът дава истинско пълноценно хранене, за което сега ни лъжат много производители, които тъпчат храните с консерванти и бои.
Дори и препоръчваните като най-здравословна храна - мюслите, не са здравословни. Те се произвеждат след сваряване на определени видове пшеници, размачкват се между метални валци и се ликвидира всичко природно. После се пекат в метални пещи на 280 градуса и се заливат с изкуствени витамини. Пропагандира се, че мюслите ще спасят хората от стомашно-чревни заболявания. Мит е!
Археолози намериха овъглени семена от еднозърнест лимец отпреди 15-17 хил. години. Тази дива пшеница е останала непроменена. Каквото е намерено в египетските пирамиди, такова и в тракийските могили, същата е и днес. Все това силно стиснато в плевите си зърно с дълбока бръчка по средата. И да го вършееш, не можеш да го съблечеш. Трябва майсторски да го олющиш, все едно че го мамиш, за да го измъкнеш на бял свят, както се измъква диво животинче от дупката му. И да го оскубеш, не можеш да го унищожиш, ще се появи на друго място. И ако тръгнете на юг от Стара планина, ще разпознаете еднозърнестия лимец като плевел покрай пътищата и по синорите на Югозападна България. В Източните Родопи - още по-сигурно. Стъблото му е високо повече от метър, тънко и здраво. Класът му е сбит като свит юмрук, зърното е силно и сплеснато отстрани. А ниският хромозомен състав на лимеца е дал тази вековна издръжливост.
Лимецът е баща на всички по-късни пшеници, които можем да датираме отпреди 7000 г. Затова цяла Европа вече е луднала по дивата пшеница.
Зърно от лимец се стапя в устата, а зърно от сегашното жито остава непроменено. Това показва, че организмът приема древната пшеница като своя, а днешната - не.
Вече съществуват много рецепти в кухните на Западна Европа, а храните от лимец навлизат и у нас. Искам да запаля хората да отглеждат дивата пшеница, за да забравим болести като тежки колити, рак на дебелото черво, ентероколити и пр. Удивителното е, че със 100 грама покълнало жито човек може да изкара цяла седмица, без да яде друго. Калориите са еднакви с останалата храна, която човек би ял седем дни.
Днес всеки производител на храни или лекарства успява да помести вредностите на своя продукт в някакви норми. Когато е на горния праг на поредната норма, настават спорове. Споровете се решават с промяна в технологията, ако е възможно, или играят пачки от банкноти за заветното разрешение да произвежда своето. И никой не пита за вредите от храните, трупани в организма.




Изначалният хляб-хляб от лимец



четвъртък, 22 септември 2011 г.

Миди с ориз на фурна




След като ви показах как приготвям миди по Бургаски, днес искам да ви предложа още една също толкова лесна рецепта.
В повечето градове, които са далече от морето, е много трудно да се намерят миди с черупки и се срещат предимно под формата на замразени мидени ядки.
И тъй като с тях могат да се приготвят не малко неща, като салата с миди и лук, миди пане, паста с миди, представям ви още едно тяхно приложение.
Това, което ви съветвам като нещо основно, е да ги размразите добре и да изчакате леда да се махне напълно, както и излишната вода.
Когато това стане факт, сте готови да се захванете с приготвянето на днешната рецепта.

И нещо извън темата, подготвям се психически да направя 2 рунд на двубоя "Вероника срещу кроасаните".
Ще ми паднат все някой ден, няма измъкване.


Миди с ориз на фурна






вторник, 20 септември 2011 г.

Blondies с фъстъчено масло




Обичате ли фъстъчено масло?
А blondies (ама не блондинки, а популярния сладкиш)?
Ако отговорът ви и на двата въпроса е "да", значи тази рецепта е точно за вас.
Приготвянето й отнема много малко време, но после удоволствието от консумирането му е дълго и приятно.
Най-важното е да не прекалявате с печенето, защото идеята е не да стане като кекс, а да има сочен и мек център, както е побратима на този сладкиш  в брюнет вариант- брауни.
Ако желаете, добавете и ядки, както и шоколадов чипс в тестото.
Каквото и да решите по този въпрос, във всички случаи ще ви се иска да изядете още едно парченце, и още едно...


Blondies с фъстъчено масло





понеделник, 19 септември 2011 г.

Lamingtons (Лемингтъни)




След двете поредни солени рецепти, отново дойде време да ви направя едно предложение от любимия ми раздел "Десерти".
Имам чувството, че мога да се изхранвам само със сладки неща.
Като дете съм в това отношение.
Днешният десерт има австралийски произход.
През 2006 година дори, австралийците са определили 26 юли за национален празник на този сладкиш.
Историята казва, че той е създаден от Lord Lamington, който е управлявал Queensland в периода от 1896 до 1901 година.
Друга легенда твърди, че Armand Gallad, готвачът на лорда е бил натоварен със задачата да измисли десерт, с който да бъдат посрещани неочаквани официални гости.
Той се заел с това, но най-интересното е, че се споменава, че той е изпуснал парче блат в купа с разтопен шоколад и така създал цялата концепция, в която включил и кокоса като финален щрих.
По това време кокосът не бил познат в европейската кухня, но съпругата на готвача била от Таити, а там той се използвал често в кулинарията.
Най-забавното е, че се твърди, че лордът е мразел тези сладкиши, наречени на неговото име и ги наричал "тези кървави, рошави и вълнести сладки".
Кое е вярното, кой да ни каже.
Лемингтъните са познати и в Америка, много еврейски пекарни също ги правят, а на места в айсинга се добавя и ромова есенция.
Това накратко е много вкусен и лесен за приготвяне десерт с меко, сочно и маслено тесто и шоколадов айсинг.
Понякога лемингтъните могат да бъдат с пълнеж от сметанов крем или ягодов конфитюр, могат да бъдат и без, въпрос на избор.
Самият пълнеж се слага като след изпичане на блата, той се разреже напречно на 2 еднакви части, единият се намаже и после се постави отгоре другия.
Чак тогава блатът се реже на квадрати.
По рецептурник се твърди, че тези очарователни, покрити с приготвен от вас айсинг квадрати, трябва да бъдат със страни от 4 см дължина.
Дали ще спазите това е ваше решение.

Lamingtons





неделя, 18 септември 2011 г.

Домашна градска лютеница




Нарекох тази лютеница така, защото я приготвих в домашни условия в апартамента.
Най-хубавата лютеница се прави на двора на огън в голяма калайдисана тава и с голяма дървена лъжица.
Само че, не е добра идея да се запали огън на центъра на града и да се изкара посудата пред блока.:)
Ще предизвикате истински наплив от съседи, които ще ви изсипят цялото богатство на онази част от българския език, която използваме при не много приятни поводи.
Но честно казано, аз съм на същото мнение, не е редно някой да пали огън под терасата ви и цял ден в апартамента ви да е като при непрогледна мъгла.
Добре, че тези навици на една част от градското общество се премахнаха.
Ще ви бъде трудно да приготвите голямо количество от тази лютеница в апартамент, но пък не отнема кой знае колко време и си струва да се опита, дори и да е малко като брой бурканчета накрая.
Майка ми ще ми приготви тази част от зимнината на село в големи количества, но и аз исках да опитам, за да знам, че и това мога да правя.
Ще се постарая да ви покажа и нейната рецепта, която е различна от тази.
Не знам вие на какво мнение сте, относно марките, но лично за мен в търговската мрежа няма нито една, която да отговаря на моя вкус.
Всичките са едни странни оранжеви на цвят, пълни с нишесте и какви ли не чудати съставки.
Как се получава тази оранжева лютеница за мен е мистерия...
Аз лично обичам тъмна, гъста, наситена като цвят лютеница и държа да бъде направена от домати "Рома", никакви други, а чушките да бъдат единствено и само червени на цвят.
Другото, на което държа е, в лютеницата да няма семки, люспи и всякакви щуротии.
Всяко семейство си има своя рецепта, разбира се, вкусове разни.
Независимо от това каква точно е рецептата на вашето семейство, поне със сигурност си е истинска българска лютеница, а не микс от Менделеевата таблица и Е-та.
Днес ще ви покажа една малко по-интересна лютеница, която е леко извън стандартите, които сме приели за нормални, но е много вкусна категорично.
Ако обичате да ядете люто, може да си я направите пикантна и да я използвате и като разядка с добавено натрошено сирене, например.
И понеже е градска:), надявам се, че с това ще си обясните наличието на някои съставки.
Селската лютеница на майка ми ще я покажа в някоя друга публикация, в нея има и патладжан.
Количеството ми на днешната рецепта не е голямо, но така е в града.:)
Онази, другата, се прави цял ден на село, всички заедно, събрани в името на една страхотна традиция.

И да не забравя, честита ми годишнина, с Митко сме заедно от 8 години, но днес се навършват 6 от брака ни.:)

Домашна градска лютеница





събота, 17 септември 2011 г.

Зрял фасул яхния




Никого няма да шашна с тази рецепта, но всеки уважаващ себе си български кулинарен блог, трябва да я има в списъка си.
Та, това ястие си ни е национална гордост.:)
Зима, лято, няма сезон за него и всички го обичаме.
Вкусната боб яхния, лично за мен, трябва да се приготвя на слаб огън, да не се бърза, а ако наистина имате възможност да я направите на огън и в гърне, то тогава сте си за завиждане.
А ако изкарате от някой долап и една хрупкава и леко пикантна домашна туршия, към всичко това прибавите и препечен и опушен от огъня хляб, не, не, не мога да продължавам с описанието повече...
Много е важен и самия сорт боб, не всеки се сварява добре, някои пък са с дебели люспи, виждала съм дори и яхнии със салатни сортове, което поне за моя вкус, не е добра идея.
Близо до моя дом едно семейство продава плодове и зеленчуци и от тях си купувам насипен боб, който е просто убийствено вкусен и се сварява сравнително бързо.
Ако ще готвите в тенджера под налягане, може да не накисвате боба.
Ако, обаче ще го готвите в стандартна тенджера, добре е да го накиснете във вода от вечерта.
Никога не слагам зеленчуците, преди боба да е почти сварен.
Опитвала съм така и докато боба се свари, всичките им аромати са изчезнали почти и изобщо не са ароматизирали боба.
Фасулът е странна работа-слагаш му какво ли не, а вътре в самото зрънце нищо не влиза като миризми и аромати.
Да се готви боб яхния не е никак просто и затова винаги съм се чудила някой като каже "Абе, ще метна там един боб да се свари набързо".
Вкусният боб си има майсторлък и аз все още изучавам тънкостите му.
Да си призная, обичам го с повече мазнина, но моят съпруг винаги протестира и аз се съобразявам с това.
Освен това, обичам яхнията по-гъста, чорбата си е друго нещо.
Слагам препечено брашно, то е подходящо и за различни сосове, също така.
Да не забравяме и подправките, които са изключително важни за крайния резултат.
Свекърва ми ми донесе прясно изсушен джоджен от нейната градина.
Как ухае само...
Накратко, всеки има своя начин за приготвяне на това ястие, някои дори не обичат да сгъстяват с брашно, всичко е въпрос на вкус.
И не на последно място, най-вкусният боб се готви с дървена лъжица.
Нека да ви разкажа как аз приготвям моята яхния от зрял фасул.


Зрял фасул яхния





петък, 16 септември 2011 г.

Млечна баница




Ммммм, какъв вкусен детски спомен само...
Вярно, едно време си нямахме шоколадите Milka, стотиците изкушения на Nestle, Lindt и т.н. световноизвестни брандове, но пък си имахме чудни домашно приготвени неща, на които даже и те биха завидели.
Едно от тези вкусни неща е млечната баница.
Не съм сигурна дали е българска рецепта като произход, но пък почти нямаше българско семейство, в което да не се приготвя често.
Когато бях малка, се опитах да я направя, но стана една ужасна каша, защото просто подредих корите за баница и ги залях с подсладено мляко.
Стана някакъв ужас, но поне опитах.
Преди няколко дена се сетих, че заради всичките модерни и съвременни рецепти, сякаш обърнах гръб на тези от доброто старо време.
Е, поправям се веднага и ви подарявам следващата вкусна хапка спомен.

Млечна баница





сряда, 14 септември 2011 г.

Обърнат кейк със смокини




Моята приятелка ми донесе смокини.
И понеже не бяха достатъчно за сладко, реших, че ще ги вкарам в употреба, като ги сложа в обърнат кейк.
Взех за основа тази рецепта.
Е, вкусно е, няма какво да си кривя душата, скоро май няма да започна пак диетата си.
Сложих смокините цели, защото исках да се усещат силно.
Ако искате да ви се получи красиво и смокините да се виждат, когато обърнете кейка, нарежете ги на колелца, за да не потънат в кексовата смес.
Аз умишлено исках да са цели, така се усещат много повече и сладкиша не е толкова тестен.
Сервирах го с топка сладолед, която, обаче, забравих да сложа, когато снимах кейка.
Нищо, ще си представяте, че е там.:)
И въпреки, че кейкът ми не е кой знае колко изящен и прекрасен като визия, каква ти естетика при наличието на тоя вкус, който ще усетите, ако го опитате.:)


Обърнат кейк със смокини
(Upside Down Figs Cake)



вторник, 13 септември 2011 г.

Сиропирани орехови арабски сладки




Още, когато видях рецептата, знаех, че тези сладки ще бъдат приготвени задължително вкъщи.
Това е традиционна рецепта за сладки от Близкия Изток.
Излишно е да казвам, че почти не хапнах от тях-напоследък не ми върви в това, ама как да се уреди готвача, като срещу него стоят 10 гладни хуни.
Опитах си 2, толкова ми оставиха.
Когато ги приготвите, скрийте си повече, защото рискувате да изпаднете в моята ситуация.
Сладките са толкова сочни, толкова ароматни и вкусни, че наистина е трудно да се устои на това изкушение.
От тази доза получих към 50 броя сладки.
Задължително ги оставете да престоят поне 10 часа, за да попие сиропа в тях, защото в началото са твърди.

Сиропирани орехови арабски сладки





неделя, 11 септември 2011 г.

Шоколадов чийзкейк




Честно казано, предпочитам белия, стандартен чийзкейк с плодове и топинг, само че сега разнообразих с шоколадов.
Предишните, които съм приготвяла, не можах да ги снимам, но ще се поправя, ще ви покажа и друг вариант.
Най-големият комплимент за мен беше, че приятел от компанията ми, който изобщо не обича чийзкейк, си отряза 2 или 3 пъти от този.
А и приятелките ми, които опустошиха половината от тавата, почти не говореха, а само се чуваха нечленоразделни звуци.
Хубавият чийзкейк става с хубаво, истинско крема сирене и изобщо, с хубави продукти.
Рядко в заведение съм опитвала хубав такъв десерт, може би, защото на повечето места се приготвят с изкуствени смеси на прах, знам ли.
За съжаление, искате ли хубав чийзкейк, трябва да закупите наистина сериозно количество продукти, не излиза никак евтино, но пък толкова е вкусно, че си струва всеки лев.


Шоколадов чийзкейк



събота, 10 септември 2011 г.

Пица с риба тон и лук




2 през нощта е, не се сърдете, но не ми идва наум никаква увертюра към рецептата.
Само ще ви кажа, че тази пица беше много, много вкусна.
Една от любимите ми комбинации е пица с риба тон и лук.
Ако и вие сте от хората, които обичат пици, различни от най-разпространените с шунка, бекон и т.н., опитайте.

Пица с риба тон и лук





четвъртък, 8 септември 2011 г.

Пататник с точени кори




Ох, какво да ви кажа, ето тая рецепта е просто нечовешка.
Обожавам пататник, независимо дали с точени кори или без.
Преди години, когато бях на участие в Смолян, имах малко повече време преди ангажимента си и седнах в една страхотна малка и уютна механа.
Започнах да разглеждам менюто и прочетох имената на ястия, които тогава не ми говореха кой знае колко много.
Сервитьорката беше много любезна и ми обясняваше подробно кое какво представлява, но щом започна да ми разказва за пататника, очите ми направо светнаха.
Това е, което исках да опитам най-много.
Когато ми донесоха поръчката с всички неща, в момента, в който опитах пататника, изобщо не се сетих да посегна към друга чиния.
После опитвах и на други места, но този първия, Смолянския пататник, остана в спомените ми завинаги.
Може би магията беше в самия Смолян, във въздуха... знам ли...
Е, моят не е като него, но пак е хубав на вкус.
Има какви ли не варианти на тази рецепта, всеки ще каже, че неговия е автентичен.
Нека да е така.
Аз не претендирам за автентичност, но ви уверявам, че ще бъде вкусно.:)


Пататник с точени кори





сряда, 7 септември 2011 г.

Хрупкави калмари




Както често се оказва, най-простичките неща в кухнята са най-трудните.
Напоследък все така се получаваше, че където и да седна и си поръчам калмари, все не ми допадаха.
Или бяха с много дебела панировка с яйца и галета, или пък ми ги сервираха само с брашно, но в следствие на  прекалено дълга термична обработка и в същото време, нарязани на тънко, това им придаваше вид и вкус на ластичета за коса.
Не че съм опитвала ластичета за коса, но предполагам, че няма да се различават твърде.:)
"Не Ви ли харесаха?"-питаше сервитьорката.
"-О, не, няма проблем, просто се нахраних с другите неща."- любезно отговарях аз, прикривайки разочарованието си.
А аз исках просто едни най-обикновени по-дебелички шайби калмари с лека, хрупкава царевична коричка.
Накрая отидох до един рибен магазин и си купих туби калмари и си ги приготвих така, както най-много ги обичам.
Толкова е простичка тази рецепта, че чак се чудех дали си струва да я публикувам.
Само че, както се оказа след не малко разочарования, явно си струва.:)

Хрупкави калмари





вторник, 6 септември 2011 г.

Марудник




Що е то марудник и има ли почва у нас?
Има и още как.
И не само в Родопите, за чийто регион са характерни тези пухкави палачинки.
Марудниците са нещо средно между катми и палачинки, само че за разлика от катмите, не се приготвят с мая и прясно мляко, а със сода бикарбонат и кисело мляко, а освен другите разлики, основната с палачинките е, че са и по-дебели.
Когато приготвям марудници, разделям сместа на две части, едната я оставям класическа, а в другата добавям повече захар и по този начин си имам вкусни родопски палачинки и за сладка и за солена плънка.
Ако имате хубав сач, на който да печете, благородно ви завиждам, защото така ще се насладите на истинския вкус на марудника.
Опитайте, това е една чудесна българска закуска.
Ще се превърне в нещо много любимо на всички в дома ви.


Марудник





понеделник, 5 септември 2011 г.

Паста с гъби, спанак и пармезан




Нищо особено не мога да кажа като въведение към тази рецепта, паста като паста.
Това е една често срещана комбинация за приготвяне, единственото интересно в моя случай е, че самата паста (зелената на цвят) съдържа спанак в състава си.
Но и да я приготвите с обикновена, резултата пак ще е вкусен.
Моята паста в случая е от типа garganelli, за която е типично наличието на яйца в състава й.

Паста с гъби, спанак и пармезан





неделя, 4 септември 2011 г.

Сладко от череши




Обичам сладка, конфитюри и мармалади от много малко плодове, да си призная.
Има какви ли не, но са единици тези, които консумирам.
Сладкото от череши, обаче, е един от тоталните ми фаворити.
Тази година го приготвих за първи път и вече почти нищо не остана за зимата- споделено с приятели или включено често в закуска, бурканчетата едно по едно изчезнаха.
Най-неприятната част е чистенето на костилките, но вече има помощни уреди за тази цел и това действие не е чак толкова досадно и трудоемко.
А и като знаете какво вълшебство ще си имате после в бурканчетата, това някак спира да ви вълнува.
Можете да сложите и бадеми, аз го направих в няколко бурканчета и после всички се избиваха за тях.
Ще знам за другата година, ще им напълня буркани с бадеми, а сладкото от череши си е за мен.:)


Сладко от череши





събота, 3 септември 2011 г.

Салам торта "Трюфел"




Тази рецепта е вариация на популярната у нас салам торта, просто е с по-изявен какаов вкус и нотка на бонбони трюфел.
Друг път ще публикувам рецепта и на стандартната салам торта.
Количеството на захарта в рецептата оставям на вашата лична преценка, според вашия вкус, както и дали като мен ще я сервирате със сладко от череши или с нещо друго.


Салам торта "Трюфел"