Кюфтета от риба тон и картофи

За мен това е най-вкусния начин да се оползотвори една консерва с риба тон.
За по-сигурно си пригответе двойна доза, а ако сте повече хора вкъщи, това е просто задължително.
Може да оваляте кюфтетата и в галета или сусам, ако го направите в натрошени корнфлейкс, също ще се получи много добре.
Кюфтетата са безобразно вкусни, повярвайте ми, няма начин да не ви харесат и да не ви се прииска да ги приготвите отново.
С мека, сочна и ароматна вътрешност и с хрупкава коричка, какво повече да искаме от едни кюфтета.
Дозата, която се получава от продуктите в рецептата, е 9 големи кюфтета, вие си преценете каква ще е нужна, за да може да има достатъчно, за да се насладят всички във вашия дом на тази вкусна рецепта.
Умишлено не съм сложила чубрица или други сухи подправки, исках да получа по-фин и изявен рибен вкус.

Кюфтета от риба тон и картофи

Миди с ориз на фурна

След като ви показах как приготвям миди по Бургаски, днес искам да ви предложа още една също толкова лесна рецепта.
В повечето градове, които са далече от морето, е много трудно да се намерят миди с черупки и се срещат предимно под формата на замразени мидени ядки.
И тъй като с тях могат да се приготвят не малко неща, като салата с миди и лук, миди пане, паста с миди, представям ви още едно тяхно приложение.
Това, което ви съветвам като нещо основно, е да ги размразите добре и да изчакате леда да се махне напълно, както и излишната вода.
Когато това стане факт, сте готови да се захванете с приготвянето на днешната рецепта.

И нещо извън темата, подготвям се психически да направя 2 рунд на двубоя "Вероника срещу кроасаните".
Ще ми паднат все някой ден, няма измъкване.


Миди с ориз на фурна

Хрупкави калмари

Както често се оказва, най-простичките неща в кухнята са най-трудните.
Напоследък все така се получаваше, че където и да седна и си поръчам калмари, все не ми допадаха.
Или бяха с много дебела панировка с яйца и галета, или пък ми ги сервираха само с брашно, но в следствие на  прекалено дълга термична обработка и в същото време, нарязани на тънко, това им придаваше вид и вкус на ластичета за коса.
Не че съм опитвала ластичета за коса, но предполагам, че няма да се различават твърде.:)
"Не Ви ли харесаха?"-питаше сервитьорката.
"-О, не, няма проблем, просто се нахраних с другите неща."- любезно отговарях аз, прикривайки разочарованието си.
А аз исках просто едни най-обикновени по-дебелички шайби калмари с лека, хрупкава царевична коричка.
Накрая отидох до един рибен магазин и си купих туби калмари и си ги приготвих така, както най-много ги обичам.
Толкова е простичка тази рецепта, че чак се чудех дали си струва да я публикувам.
Само че, както се оказа след не малко разочарования, явно си струва.:)

Хрупкави калмари

Пролетни рулца със скариди (Spring Rolls)

Много отдавна искам да ви покажа това мое любимо ястие, но винаги свършва толкова бързо, че все не мога да стигна до снимане.
Навивам, подреждам и изчезват за норматив.
Този път, обаче, успях да ги снимам и бързам да ви представя така наречените пролетни рулца.
Това ястие води своето начало от Азия и има различни вариации, можете да го срещнете с различна плънка, както и да бъде пържено или не.
С морски дарове, свинско мляно месо, зеленчуци, без значение от продуктите, тези навити красавици ще ви пленят категорично, опитате ли ги.
Пролетните рулца са много разпространени в Китай, Виетнам, Тайван, Сингапур, Индонезия и Филипините.
Да ви кажа честно, разпространени са и у дома, защото много ги обичаме.:)
Оризова хартия можете да си купите от ТУК .

Пролетни рулца със скариди

Ризото с морски дарове

Лятото морската храна е чест гост на семейната ни трапеза.
Или ще е някаква риба или пък друг представител на морския свят, но почти през ден вкъщи се консумират такива ястия.
Ризото с морски дарове не е някакво кулинарно чудо, нито ще изненадам някой, но все пак блога ми се чете и от много хора, които правят своите първи стъпки в готвенето и искам да предложа един малко по-лесен и изчистен вариант.
Хубаво е да приготвите това ризото с подходящ сорт ориз, защото наистина оризовото многообразие не е никак случайно и всеки сорт си има своето място.
Видът на морските обитатели, които ще правят компания на ориза оставям на вашия личен вкус, аз използвах скариди, рулца от раци (които всички знаем, че не са от раци, но пък са вкусни) и прясна сьомга.

Ризото с морски дарове

Миди по Бургаски

Майко мила, леле, леле, това ястие е просто нечовешки вкусно!
Повярвайте ми.
Преди 8 години, когато се запознахме със съпруга ми и дойдох да живея тук, в Бургас, аз си бях един балканджийски неандерталец по отношение на морската кухня.
Една вечер моята свекърва ни покани на вечеря и тогава опитах най-вкусните миди през живота си.
-Да ти сипя още, мама?
-Ох, да, ако може поне още 3 пъти.
Тоя диалог го имаше няколко пъти, не само 3.
Просто беше невъзможно да не поискам после рецептата.
Свекърва ми ми обясни подробно как приготвя тази чудесия и винаги, когато тук, на морето, се вадят пресни миди, слагам на котлона най-голямата тенджера.
Малко промених рецептата, но основата й си остана.
Няма по-голямо очарование от това сам с пръсти да отваряш вкусните миди, пълни с ориз, лук и всякакви аромати и да изпиеш всичкия вкусен сос, който се е образувал при варенето.
А ако до вас има един поднос с препечени домашни брускети с домати, чесън, пармезан и пресен босилек и халба ледена бира, казвам ви, това е Рая!
Както вече ви казах, нечовешки вкусна е тая манджичка, хич не се чудете, ами ми се доверете.
Ще споменавате после с добро свекърва ми, гаранция.:))))


Миди по Бургаски

Пълнозърнести доматени спагети с маслини и прясна туна

Мен ако питате, и без рибата, пак става вкусно, аз дори умишлено при сервирането я избегнах в моята порция.
Не се чудете защо в консервите с риба тон плуват безумни количества вода и мазнина, без тях е много суха като месо, а и тази риба съдържа аминокиселина хистидин, която е неустойчива на топли температури и това води до бързо разваляне на месото.
Тази аминокиселина се преобразува в токсични вещества и затова рибата се съхранява или дълбоко замразена или в консерви, при които има специална технология за обработване.
Неправилно съхраняваната риба тон(туна) може да доведе до сериозно натравяне, а термичната обработка при готвене не може да разруши токсичните вещества, така че, това не може да го предотврати.
Туна не блести с някакви изключителни от здравословна гледна точка качества, освен, че се причислява към диетичните от калорийна гледна точка меса.
Не е риба, която бих ви препоръчала за редовна консумация (както са сьомгата и скумрията, например), но ей така, за разнообразяване на менюто можете да я включите от време на време. Още повече, че в България е много сложно и невъзможно да я намерите в абсолютно прясно състояние и в комбинация с по-горната информация, редовното й консумиране не е препоръчително.
Риба тон е от семейство Скумриеви риби и е много едра като размер.
Тази риба е изключително силна и плува с голяма скорост, има засечена скорост от около 80 км/час.
Риба тон (туна) е особена с това, че има червен цвят на месото си.
Наистина трябва да бъдете много внимателни с тази риба и в никакъв случай да не оставяте дълго време размразеното й месо или отворена консерва и да ги консумирате после.
И след всички тези предупреждения, да кажем и нещо положително все пак.
Ако купувате от лицензирани фирми и съхранявате правилно рибата, то можете да се насладите наистина на прекрасния й вкус, без да рискувате да имате неприятно изживяване след това.
Аз купих хубава замразена туна от "Метро" и след като отрязах нужното за тази рецепта количество, веднага я прибрах във фризер.
Разбира се, това не означава, че и там ще стои дълго, защото домашните фризери не са магически, та да опазят всичко в свеж вид дълго.
В тази рецепта ще видите, че редом с доматения сос и самата ми паста е доматена.
Обожавам пълнозърнестите доматени био спагети и ги приготвям често вкъщи с различни сосове и сирена.
И след цялата тази досадна лекция, нека все пак ви покажа рецептата.
Няма да пиша количества, защото в тази рецепта от кое по колко ще сложите е въпрос на вкус, от мен просто комбинацията на продуктите.:)

Пълнозърнести доматени спагети с маслини и прясна туна

Супа топчета със суха червена чушка

Не знам вие как сте, но аз обожавам супи, всякакви-с месо, без, със застойка, без.
Абе, супа да е.:)
Имам едни снимки на друг вариант за супа топчета, които все забравям да публикувам с рецептата, но вече е време да го направя.
Този вариант е по-подходящ за зимна версия на популярната супа, но който не робува на предразсъдъци и традиции, може да си я приготви и август месец в най-голямата жега, например.
Майка ми ми каза една хитринка, с чиято помощ топчетата стават още по-гладки, и следващия път ще я опитам.
След като оформите топчета, слагайте ги в тава, и преди да ги сложите в супата, ги полейте с горещия бульон от тенджерата.
Така те се "запечатват" още преди да са попаднали в супата на котлона.

Супа топчета със суха червена чушка

Шницели от кайма

Често са ме питали как правя шницелите ми да бъдат хрупкави, да не са "рошави" и да имат форма.
Всъщност, всичко е много просто.
Тази идея я научих от баща ми преди много години и винаги, когато приготвям шницели от кайма, се придържам към нея.
За да не слагате в каймата всякакви щуротии с цел да я направите по-стегната, за да не се разпада при потапянето в яйцето и изобщо при панирането, има една много малка хитрост и тя се казва замразяване.
Ето какво имам предвид, започваме.

Шницели от кайма

Пълнено пиле с картофи и маскарпоне

Като се замисля, почти за всяко ястие все ще се намери човек, който ще каже, че не му допада.
Но има едно, за което никога, ама никога не съм чувала някой да каже, че не го обожава-доброто старо печено пиле с картофи.
От друга страна пък, точно затова, че е масово любима рецепта, не смятам да ви я представя в стандартния й вид, защото съм сигурна, че няма човек, който да не умее да си я приготви.
Отдавна исках да ви предложа пълнено пиле, но не исках да е нещо, което сме свикнали да виждаме-с ориз, спанак и т.н.
Вчера ми дойде вдъхновението, че мога да съчетая 2 в 1-любимото на всички пиле с картофи и самата технология за обезкостено пълнено пиле.
Съчетах няколко съставки и хоп!, получи се нещо много, много вкусно.
Самото обезкостяване на пилето никак не ме затрудни, важното е просто да знаете как да срежете пилето като първи, основен разрез и да работите с остър нож.
Ама, и аз заговорих като хирург (една стара моя мечта, между другото:).
Най-лесно пилето се обезкостява, когато се среже през гърба (а не през гърдите) и се продължи до края с разреза.
После отваряте пилето и започвате внимателно да изрязвате една по една всяка кост.
Умишлено оставих костите на крилцата и на долните бутчета, за да може все пак пилето да има автентичен вид, а да не прилича на чувалчето на Дядо Коледа.:)

Пълнено пиле с картофи и маскарпоне

Свински вратни пържоли с лучен сос и балсамико

Е, не можете да се оплачете от мен, обещах ви, че ще има повече солени рецепти и си спазвам обещанието.
Днешната рецепта се роди съвсем спонтанно.
Тя е със свинско месо, но само едно ви моля-ако решите да я опитате, нека да бъде с пресни пържоли, а не със закупени в замразен вид.
Винаги има разлика във вкуса, знаете.
Малко ще ми е трудно да напиша количеството на някои продукти, защото всичко ставаше на момента, но баланса в соса като сладко-кисело-солено ще го определите вие, когато опитате приготвеното от вас.
Тези пържоли стават много крехки, а сосът е изключително богат, плътен и вкусен.
Ако ви остане време да приготвите и една хубава картофена салата с горчица, направо си е достойно и за посрещане на неочаквани любими гости.
Ястието е с вкус на домашна храна, с кънтри ухание и с никакви претенции за изтънченост.
Всъщност, точно каквито са най-вкусните неща.:)

Свински вратни пържоли с лучен сос и балсамико

Печено пиле с майонеза

В тази рецепта няма какво да разтягам локуми, опитайте и ще видите, колко вкусно и крехко става пилето по този начин.
Идеална рецепта за хора, които нямат сили и време да стоят дълго в кухнята.
Това, обаче не я прави претупана и по-ниско качествена като финален резултат.
Очаквам мненията ви.:)


Печено пиле с майнонеза

Глазирани ребърца със сладки френски картофи

От известно време не купувам различни картофи от именно този вид-сладки френски.
Но не от онези малките, а съвсем стандартни като големина.
Този сорт картофи ме очарова с леко сладкия си вкус и с бързината на приготвяне.
В тези картофи липсва напълно оня неприятния, лек привкус на брашно, който имат някои видове.
За картофена салата трябва да бъдете, обаче, малко предпазливи при варенето, тъй като, както вече ви споменах, се приготвят изключително бързо и риска да си имате мачкани картофи не е никак малък.
Не че с малко краве масло и подправки ще стане лошо, де.:))
Днес обаче няма да говорим за картофена салата, а за крехки глазирани свински ребърца, запечени на фурна, в компанията на именно тези сладки картофки.
Ако се затруднявате да намерите точно този сорт, опитайте с български такъв, но изпълнете рецептата с проверени като вкус картофи, защото на пазара се срещат и доста не много вкусни представители на този вид и може да не останете доволни накрая.
Лесно ястие, просто няма какво да сгрешите при приготвянето му.
Нужно е само да имате търпение за мариноването на ребърцата.
Най-добрия начин това да не ви изнерви, е да мариновате ребрата от предната вечер и да ги оставите в хладилника до другия ден.
В тази марината умишлено няма горчица, чесън, лук и т.н. често използвани продукти, вие ги сложете, ако желаете.
Аз исках да постигна по-лек и еднороден аромат на ястието.


Глазирани ребърца със сладки френски картофи

Quesadillas с пикантно свинско, камби, лук и царевица

Нали ви обещах, че вече ще има повече солени рецепти?
Ето и една малка част от обещаното.
За quesadillas (кесадилас) вече ви разказах в тази публикация, сега само плънката ще е различна.
Любителите на екзотичните храни ще останат доволни, защото това да съчетаеш на едно място хрупкаво тънко хлебче, запечено на тиган в масло, крехко свинско, деликатно подлютено с чили, да ги допълниш с 3 вида месести сладки камби, много лук и цял отбор от пикантни и ароматни подправки, да прибавиш към всичко това и любимото си сирене, което да се разтопи от топлината, а в устата ти от време на време да хрупка и зрънце сочна царевица, си е цяло приключение.
Ако съм успяла да ви заинтригувам и ми се доверите да опитате тази рецепта, мисля, че няма да се разочаровате, ако го направите.
Нека началото на солената серия започне СЕГА!:)

Quesadillas с пикантно свинско, камби, лук и царевица

Фритата с аспержи, гъби, шунка и сушени домати на фурна

Фритата, казано накратко, е вид италиански омлет, който за разлика от стандартните си роднини се различава по това, че яйцата се обработват отделно от продуктите за плънката ( за да станат пухкави)  и чак след това се смесва всичко.
Фритата стандартно се приготвя на тиган, но съществуват и вариации на фурна.
Една такава рецепта, подходяща както за вечеря, така и за закуска, ще ви предложа днес.
Много лесна рецепта, която ви спесява дълго стоене в кухнята, но пък резултатът съвсем не е претупан, като качества.
Ако изберете тази рецепта, ще се насладите на една лека и вкусна запеканка (така да го наречем), с която ще зарадвате семейството си.
Съставките за плънката оставям на вашия избор, направете я с продукти, които обичате или имате в наличност.


Фритата с аспержи, гъби, шунка и сушени домати на фурна

Печен карагьоз с розов пипер

Ако разполагате с някаква риба и се чудите как да я приготвите, а нямате много време за приготовление, ви предлагаме една много семпла и проста, но пък изключително вкусна рецепта.
В повечето случай така приготвям и скумрията и този начин е най-предпочитания вкъщи.
Ако ви допадне рецептата, но нямате в наличност розов пипер, можете да го замените и с пипер меланж, мелнички с тази смес от пипери има в повечето магазини.


Печен карагьоз с розов пипер

Пикантно печено пиле с къри

Днес от мен пак една непредвидена за блога рецепта, и тя отново е с пиле.
Само, че печеното пиле си е абсолютна класика и мисля, че никой от вас няма да се разсърди, че ви предлагам толкова негови вариации.
В тази рецепта отново не се изисква кой знае колко работа в кухнята, просто овкусявате пилето, оставяте го за час в хладилника, за да попие подправките, и печете.
Лесно и вкусно!
Ако не обичате пикантни храни, разбира се, можете да пропуснете лютия пипер в рецептата.

Пикантно печено пиле с къри

Печено пиле с краве масло, горчица и мащерка

Тази рецепта изобщо не беше предвидена за блога, но пилето стана толкова вкусно, че не мога да не го споделя с вас.
Дори готовото пиле едва оцеля 5 минути, за да успея поне да го заснема на бегом.:)
Снимките са ужасни, но преглътнах суетата си, само и само да ви подаря рецептата.:)
В забързания ни живот, подобни лесни и отнемащи малко време за висене в кухнята рецепти, са за предпочитане от много хора.
А и след дъъъългата поредица от сладки рецепти беше време и за нещо солено.
Впрочем, от 3 дена временно спрях консумацията на торти, бял хляб и сладкиши, така че ще ви предлагам и по-здравословни, както и от соления раздел рецепти в рамките на следващите дни.


Печено пиле с краве масло, горчица и мащерка

Сърми с кълцано месо

Друг път ще ви покажа познатите сърми с бял сос, сега обаче бързам да ви подаря версията на любимото на всички ястие в малко по-различен вариант - с кълцано свинско месо и доматен сос.
От доста време с нетърпение чаках да стане хубавото кисело зеле и да започна с експериментите с него.
Близо до моя дом има една жена с малко магазинче за плодове и зеленчуци, от която всяка зима си купувам един голям бидон със зеле, нейното зеле е много вкусно и изключително добре балансирано като сол и киселина.
Така се зарадвах, когато тя лъчезарно ми каза, че зелето вече е готово и ме чака, че нямах никакво търпение да приготвя първото си зимно ястие с негово участие.
Сърмите, които ви предлагам, лично за мен са по вкусни от тези с бял сос и кайма, но всичко е въпрос на вкус.
Можете да ги приготвите или с вратно месо или с парче хубави свински  гърди.
С шарено месо е много по-вкусно, отколкото с някакво сухо и чисто месо, тогава няма да се получи толкова добре.
Ето ги и тях!:))

ПП. Моля да ме извините, нещо съсипах снимките.:)))

Сърми с кълцано месо

Среднощна паста с аспержи

Вкусът на аспержите може да ви отведе в двете крайности - или да ги харесате страшно много или никога да не пожелаете да ги опитате отново.
Но в никакъв случай няма да ви остави безразлични.
Аз ги обожавам, но при едно условие - да не са преварени и твърде меки, а да запазят част от свежото си начало.
Именно връзка пресни аспержи ми помогнаха да си приготвя хубава гарнитура за печените свински ребърца- тази среднощна паста с тяхно участие.
Разбира се, това ястие с аспержи си е подходящо и за основно.


Малко информация за този прекрасен зеленчук :

Аспержите са зеленчук, предпочитан както от чревоугодниците и истинските гастрономи, така и от пристрастените към диетичното и здравословно хранене хора.
Ценителите наричат аспержите "благородникът сред зеленчуците", защото няма съмнение, че той е един от малкото зеленчуци, които се нуждаят от особени грижи и много внимание.
От съществуващите над 3000 вида аспержи, на пазара се срещат само три: бели, зелени и виолетови. А всяко стръкче се бере ръчно с помощта на специален инструмент, подобен на длето, при това в ранната утрин.

Аспержата (Asparagus officinalis) е целогодишно растение, което спада към семейството на лилиецветните (едносемеделни растения, които имат луковица или подземна грудка, напр. лук, праз и чесън). Дължината им варира от 15 до 20 см, имат масивно стъбло, прилепнали къси листенца и заострен връх. Узрелите аспержи се разлистват, стъблото им става твърдо и зеленчукът става негоден за консумация.

Видове аспержи:

• Бели аспержи - високо ценени в Германия и скандинавските страни. Отглеждат се на сянка, покрити с пръст, и се берат веднага след като връхчетата се покажат на повърхността.
• Виолетови аспержи - събират се малко по-късно, за да могат да придобият лек цвят. Слънчевата светлина генерира производството на червено-виолетов пигмент в зеленчука.
• Зелени аспержи - отглеждат се върху равни терени до достигане на дължина около 15 см. Особено предпочитани са във Франция и Италия. Обикновено са с тънки и дълги стъбла, с ясно изразен аромат и вкус.

Аспержите са древна култура, отглеждана преди повече от 2000 години по земите на Средиземноморието. В Древен Египет благородният зеленчук често е бил изобразяван върху саркофазите на фараоните.
Голяма част от римляните също са познавали лечебните свойства на растението, смятайки, че то действа добре на нервите и пази от уроки.
През 17 век аспержите попадат във френския двор, предизвиквайки истинска кулинарна революция.
Със своя нетрадиционен вкус те успяват да впечатлят дори Краля Слънце. А Людовик XIV до такава степен обиква нежните пръчици, че заповядва на своите градинари да открият метод, по който да се отглеждат зеленчуците през цялата година.
Така аспержите получават името "Кралски зеленчук" и до днес продължават да бъдат изпитание за сетивата на любителите на нетрадиционния вкус.

Богати на растителни влакна и витамин С, аспержите са лек и здравословен зеленчук.
Голямо количество витамин С в съчетание с витамин А, също в задоволителни дози, превръщат вкусните пръчици в особено подходящо средство за възстановяване на организма след зимния сезон.

В аспержите се съдържа и веществото аспарагин, което е с подчертан кисел характер и дразни лигавицата на стомаха.

Как да изберем и съхраним аспержите?

Когато си купувате аспержи, винаги избирайте гладки и твъдри пръчици, с диаметър не по-малък от 12 мм и затворени главички.
Свежите аспержи винаги са лъскави и сочни.
Жълтеникавото оцветяване определено е признак за остарял зеленчук, който може да е влакнест.
Много дългите аспержи също не са за предпочитане, защото дължината увеличава теглото, но не и порцията за консумиране. Идеалният вариант за зелените аспержи е зелената и бялата част да са еднакви.
Аспержите могат да се съхраняват до три дни в хладилник, покрити с навлажнено парче плат, в отделението за зеленчуци. Но ако стоят прекалено дълго време там, стават твърди и влакнести. Успешно могат да бъдат подлагани на дълбоко замразяване във фризер, без да загубят вкусовите си и здравословни качества.
Срокът за съхранение е не по-дълъг от 7-8 месеца.

Идеи за използване на аспержи

Най-големите почитатели на аспержи ги предпочитат сурови, потопени леко в сос винегрет, сметана или разтопено масло. Могат да бъдат съставна част на различни супи, да бъдат поднесени с гъши дроб или в агнешка яхния. Всъщност не е никак лесно да се отговори на въпроса кой е най-добрият начин за приготвяне на аспержите. Специалисти препоръчват три основни варианта: бланширани, приготвени на пара или задушени в масло или зехтин.
Освен това, водата в която са варени, може да бъде използвана за приготвянето на супа, защото тя е изключително богата на витамини и минерали.
Аспержите могат да бъдат поднесени с холандски сос - най-известният подходящ класически сос с яйца и масло. Много добре се съчетават и аспержи със следните добавки: сос от синьо сирене и орехи, сос с къри, манго и каперси, както и сос с горчица и естрагон.

(автор и снимка : Ирена Стефанова )

Среднощна паста с аспержи