След двете поредни солени рецепти, отново дойде време да ви направя едно предложение от любимия ми раздел "Десерти".
Имам чувството, че мога да се изхранвам само със сладки неща.
Като дете съм в това отношение.
Днешният десерт има австралийски произход.
През 2006 година дори, австралийците са определили 26 юли за национален празник на този сладкиш.
Историята казва, че той е създаден от Lord Lamington, който е управлявал Queensland в периода от 1896 до 1901 година.
Друга легенда твърди, че Armand Gallad, готвачът на лорда е бил натоварен със задачата да измисли десерт, с който да бъдат посрещани неочаквани официални гости.
Той се заел с това, но най-интересното е, че се споменава, че той е изпуснал парче блат в купа с разтопен шоколад и така създал цялата концепция, в която включил и кокоса като финален щрих.
По това време кокосът не бил познат в европейската кухня, но съпругата на готвача била от Таити, а там той се използвал често в кулинарията.
Най-забавното е, че се твърди, че лордът е мразел тези сладкиши, наречени на неговото име и ги наричал "тези кървави, рошави и вълнести сладки".
Кое е вярното, кой да ни каже.
Лемингтъните са познати и в Америка, много еврейски пекарни също ги правят, а на места в айсинга се добавя и ромова есенция.
Това накратко е много вкусен и лесен за приготвяне десерт с меко, сочно и маслено тесто и шоколадов айсинг.
Понякога лемингтъните могат да бъдат с пълнеж от сметанов крем или ягодов конфитюр, могат да бъдат и без, въпрос на избор.
Самият пълнеж се слага като след изпичане на блата, той се разреже напречно на 2 еднакви части, единият се намаже и после се постави отгоре другия.
Чак тогава блатът се реже на квадрати.
По рецептурник се твърди, че тези очарователни, покрити с приготвен от вас айсинг квадрати, трябва да бъдат със страни от 4 см дължина.
Дали ще спазите това е ваше решение.
Lamingtons