Коледна торта

>> неделя, 25 декември 2011 г.


Коледа е.

Светът спира естествения си ход и започва да живее в една различна приказка.
Приказка с чудни джуджета, добра магия, песен на звънчета и веселия смях на Дядо Коледа.
Ако можеше да запазим този дух завинаги...
Днес искам да ви подаря една страхотна рецепта, която пристигна при мен по много мил начин.
Преди време на електронната си поща получих имейл от една непозната дама Нели Хил.
Попаднала е на рецептата в едно списание и си е направила труда да я сканира за мен и да ми я изпрати. Точно днес, в този вълшебен ден е най-точния момент да ви разкажа за приятелския и мил жест.
Благодаря ти, Нели!
Тортата ме измъчи доста-нямах подходящ сладкарски шоколад за разтапяне и работих с Lindt, както съветват и в оригиналната рецепта.
Колкото и да се ядосвах с къдриците от шоколад, бях категорична, че ще я приготвя за празничната ни трапеза и да ви я подаря сега и аз на мой ред.
Предай нататък, нали именно това е смисъла на Коледа- да предадем нататък добротата, жеста, милата дума, радостта от малките неща...


Ако съм ви обидила с нещо, простете ми.

Нека тази Коледа бъде повод

да станем още по-верни приятели

и всички наши коледни пожелания

да се сбъднат! 

Весела Коледа!


Коледна торта


Прочетете още >

 Портокалови коледни сладки и един вкусен тиквеник




Ето ме пак с поредната доза сладки неща, които приготвих за настоящите празници.
Въпросните сладки имат нужда от престояване в кутии до омекването им, затова не е лошо, ако ги изберете за ваши сладки, догодина да ги направите още на 15 декември.
Много са лесни за приготвяне, просто чакането не е малко.
В тази публикация ви предлагам и един тиквеник, който ми е много любим, заради хрупкавите си корички и сочна вътрешност.
Тази година не ми се искаше натруфен тиквеник с подправки и какво ли не, исках просто един семпъл сладък и хрупкав тиквеник, който да си поръся с пудра захар.
И си го направих.
Подарявам ви следващите си рецепти.

Портокалови коледни сладки 





Прочетете още >

 Коледни сладки с дулче де лече

>> събота, 24 декември 2011 г.




Тези сладки са чудесни на вкус.
Единственото неприятно нещо е, че трябва да се изпекат по-рано и да се приберат в кутии, за да омекнат до Коледа, нужни са поне 7-8 дни за това.
Ако не разполагате с дулче де лече, можете да ги слепите и с някакъв мармалад по ваш избор.
Ако пък нямате фондан, потопете ги в шоколад, вярно, отиваме вече съвсем далече от настоящата рецепта, но нека да има варианти за всеки според възможностите му.
Съжалявам, че не можах да ги снимам хубаво и да се види как блестят отгоре, но през цялото време моите котки обикаляха като хиени и почти ме отказаха да си снимам ястията и затова ги нащраках, колкото да мога да ви дам рецептите си.
То беше бутане, блъскане, влизане в кадър, с деца на море, тц, тц.


Коледни сладки с дулче де лече





Прочетете още >

 Сарми за Бъдни вечер




Продължавам с рецептите за Бъдни вечер.
Втората е за постни сарми с гъби и праз.
Приличат на тези от тази рецепта, но все пак имат малка разлика.
Макар че си ги пиша сърми, защото ми звучи по-добре, този път, заради празника, ще го напиша правилно с "а".:)


Сарми за Бъдни вечер





Прочетете още >

 Сушени пълнени чушки с булгур и орехи




И тази година дойдоха най-прекрасните празници.
И тази година пълним сърцата си с надежда за  по-добри следващи дни.
Всеки мечтае за различни неща, аз мечтая само за едно-да съм здрава, да е здраво и семейството ми и близките ми хора.
Мечтая за мир на Земята и за победа на доброто над лошото най-после, на смисленото над пошлото.
Но сега не моите мечти са важни, а това, че на този свят празник- Бъдни вечер, всички ние празнуваме идването на Рождество Христово.
Днес света очаква раждането на Божия син.
Днес е и последния от 40 дни пости и на масата трябва да има нечетен брой постни ястия.
Хубаво е да се седне да се вечеря рано, такава е традицията, за да се роди рано реколтата.
Колкото повече ястия има на масата, толкова по-богата ще е годината.
Задължителен е и обредния хляб-постна питка, от която първото парче се отчупва за Божията майка.
Масата не се вдига до другия ден, защото нощем идват да си хапнат нашите починали близки.


"В този месец, в двадесет и петия ден, 

празнуваме Рождеството по плът на Господа Бога и наш спасител Иисус Христос. 

Господи, помогни ни и ние да се родим духовно!"



Весели празници на всички!
Бъдете здрави!


Сушени пълнени чушки с булгур и орехи





Прочетете още >

 Спаначено руло

>> петък, 23 декември 2011 г.




Много съм несериозна напоследък, но това не е поради каприз, а поради липса на време.
Занимавам се с разни неща, за които живот и здраве, догодина ще разберете.
А пък вчера такова приготвяне за Коледа направих, че още ме боли гърба.
Днес пак продължавам.
Дано успея да снимам поне една част от нещата, за да ви ги покажа.
Сега ви предлагам едно лесно и вкусно спаначено руло, което можете да сервирате като предястие, например.
Аз го направих с пушена сьомга, но консумиращите други меса могат да заместят с бекон или шунка.
До скоро, че ме чака торта да я приготвям за Коледа.:)


Спаначено руло





Прочетете още >

 Никулденска питка

>> сряда, 7 декември 2011 г.




Вече е късно за тази рецепта, но пък и догодина ще го има прекрасния празник Никулден.
Умишлено направих питката в по-голяма тава, за да стане по-тънка и да има повече коричка, че нея си обичаме повече вкъщи, а и никак не сме по традиционните тежки питки.
Ако желаете, можете да добавите сирене, но аз не го направих, защото не ми се стори удачно, при положение, че ще я консумираме с риба.
Някак вкусово не ми пасна.
Питката е много крехка и пухкава отвътре, къса се на конци, а коричката е маслена и страшно вкусна.
Точното количество на брашно няма как да дам, винаги е така при питите, знаете.
Добавя се, докато се получи меко и еластично тесто.


Никулденска питка





Прочетете още >

 Никулденски пълнен шаран

>> вторник, 6 декември 2011 г.




Свети Николай Мирликийски Чудотворец (Никулден) е голям църковен празник. Свети Николай, архиепископ Мирликийски е един от най-почитаните християнски светци. Покровител е на моряците и рибарите, и на банкери. Роден е през 3-и век в Патара (дн. Мала Азия), след праведен монашески живот е избран за архиепископ на гр. Мир, Ликийска област. Умира през 342 г. Светите му мощи днес се намират в италианския град Бари. Още в детството си Св.Николай е пример на добродетелност и аскетизъм. През целия си живот се отказва от материалните облаги и ги раздава на бедните. След избирането му за епископ на Мира, в Югозападна Мала Азия, добродетелните му дела непрестанно се множат. По време на пътуването му до Божи гроб силна буря застига кораба и убива един от моряците. С кротка и искрена молитва към Бога Свети Николай успокоил морето и възкресил убития моряк. Популярни са и други чудодейни епизоди със светеца, които чрез разказите на моряците придобиват голяма популярност. Св.Николай завършил тихо и блажено земния си живот през 342 г. След смъртта тялото му останало нетленно и излъчвало струи на благодатни изцеления и чудеса. През 1099 г. мощите му били пренесени в гр.Бари, Италия, където в негова памет се устройват специални църковни тържества в продължение на няколко дни. Християнският култ към Св. Никола възниква и се разпространява в пределите на Византийската империя през VІІІ – ІХ век, а от там в страните на Западна Европа. Векове наред църквата отбелязва празника на Св.Никола с тържествено богослужение. В народните вярвания той плава на златен кораб, който винаги пристига там, където имат нужда от чудотворната му десница. На него Бог е отредил силата да усмирява бурите и морските стихии и да спасява изпадналите в беда сиромаси. Поверието казва, че когато се прави нова лодка, в нея трябва да се вгради икона на Св.Николай. Вярва се, че тя пази лодката от бурите и ветровете. С иконата на светеца жените на рибарите излизали по време на морска буря на брега и я потапяли до три пъти във водата като заклинание да се върнат мъжете им живи и здрави. В миналото и рибарите не излизали в морето без молитва пред иконата на Св.Николай за неговото застъпничество. Народната традиция повелява обредният Рибник и хлябовете се освещават в църква или в къщи, а късове от тях се раздават на съседите. По-голямата част от рибника и хлябовете задължително се изяжда на семейната вечеря. Трапезата на Никулден не се вдига през целия ден и е на разположение на гостите. Свети Никола е покровител не само на тези, които са кръстени на името му, той е личен и семеен покровител, на който се урежда семейно родов празник, наричан служба, молитва, черква. На този празник се канят роднини, кумове и съседи, и се освещава голяма трапеза, която завършва с песни и веселба. След прикадяването свещеникът взима опашката на обвития в квасено тесто шаран. Костите на никулденския шаран не се изхвърлят, а се изгарят, закопават в земята или се пускат в реката – вярва се, че така ще се опази и умножи плодородието и семейното благополучие. Костта от темето на шарана, която е във формата на кръст и се нарича ”кръхче”, възрастните жени пришивали на капиците на децата, за да ги пази от зли сили и уроки. В деня на свети Никола на трапезата освен рибник и обредни хлябове, трябва да има и постни ястия: варена царевица, жито, постни сърми, чушки, боб. На Никулден празнуват Никола, Николай, Николина, Ненка, Нина и Натали.
(източник на статията)


Миналата година в този ден приготвих шаран в тесто, тази година го направих само пълнен и с доматен сос.
С нетърпение винаги очаквам Никулден, защото традиционната за този празник рецепта, е една от най-любимите ми изобщо рецепти.
Обожавам шаран, но най-вече пълнен.
Имам само един проблем-аз не мога да докосвам прясна цяла риба и сега ми се наложи да се изправя пред един от най-големите си кошмари, тъй като нямаше кой да ми помогне в този момент.
Въпреки, че шаранчето беше предварително почистено от моя озвучител (шарана ми е подарък за вчерашния ми рожден ден:)), все пак се налагаха някои корекции по него и трябваше аз да го дообработя.
Боже, беше истински кошмар за мен това!
И не, да не си помислите, че съм някоя лигла, не.
Просто преди може би 5 години, чистейки един шаран, той помръдна в ръцете ми и само при мисълта, че съм причинила болка на живо същество, оттогава ми стана нещо и не мога да докосвам каквато и да е цяла прясна риба и се налага помощ от друг.
А и факта, че вече от половин година не ям и никакво месо, съвсем засили ужаса ми.
Както и да е, да не ви занимавам с моите Радини вълнения и да пристъпим към вкусната рецепта, че после трябва да отивам да омеся празничния хляб за Никулден.


Никулденски пълнен шаран




Прочетете още >

 Дете без име

>> четвъртък, 1 декември 2011 г.



Това е текст на една от новите ми песни.


Прочетете още >

 Кекс с кисело мляко

>> сряда, 30 ноември 2011 г.




То торти, то франзели, багети, италиански, унгарски, немски и какви ли не засукани рецепти пусках.
На фона на всичко това ми липсваше обаче, нещо много простичко, лесно и обичано от мало и голямо.
Нещо, което е неизменна част от нашата кухня години наред- кекс.
Спомням си, че когато бях малка, именно кексът беше много специален и му се радвах, сякаш на масата виждам някакъв свръх рядък деликатес.
Да си призная, и сега му се зарадвах така, защото от години не бях правила най-обикновен кекс.
Моят е с кисело мляко и е сочен, не е пандишпан, а се топи в устата.
Рецептата я знам от много години и нямам идея на кого е.
Както и да е, най-важното е, че е много, много вкусна.
Приготвям го с какао Нескуик, но ако искате, направете го и с нормално, горчиво какао.
Можете да добавите в тестото и цели орехови ядки, но аз не слагам, защото при печене стават меки и мокри, а на мен това никак не ми допада.
Съвет: много, много хубаво намажете с олио и поръсете с брашно кексовата форма навсякъде, за да не залепне.
Поръсете с пудра захар, чак след като кексът изстине напълно.
Следете процесът на печене, не го оставяйте, робувайки на някакви минути за печене- при нужда сложете парче алуминиево фолио отгоре, когато видите, че кексът започва да потъмнява отгоре, а вътре е още суров.
Извън тези съвети няма нищо сложно, няма начин да не ви се получи.
После споделете резултата с всички нас.:)


Кекс с кисело мляко



Прочетете още >

 Бисквити с фъстъчено масло и шоколадова глазура

>> петък, 25 ноември 2011 г.




Наближава Коледа, такова умуване пада за менюто ми, че чак се чудя не преигравам ли.
Не съм от хората, които робуват на празниците, но пък Коледа е по-специална...
Коледа ни прави по-добри и само заради това я обичам искрено.
Много скоро ще ви покажа една торта, посветена точно на този празник, чиято рецепта ми изпрати една прекрасна дама Neli Hill.
Преди време е попаднала на нея и е решила да ми я предостави, за което съм й страшно благодарна.
Много мил и непринуден жест от нейна страна, който ме стопли като отношение.
Тортата е шоколадова, и то мнооого шоколадова-съдържа около 1 кг шоколад и не е от най-лесните за приготвяне, но пък това категорично ще бъде тазгодишната Коледна торта в моя дом.
Отдавна исках да я приготвя, но умишлено отложих, защото взех решение да не търся друга рецепта за празничната вечер у дома и че това ще е нашата торта.
Така че, ще ви я покажа тогава.
Днес ще ви предложа нещо по-простичко и лесно, пак с участието на шоколада.
Използвах формички с животни, така ми се стори по-симпатично, вашия избор зависи от вас самите.:)

Бисквити с фъстъчено масло и шоколадова глазура





Прочетете още >

 Rigo Jancsi

>> сряда, 16 ноември 2011 г.




Все така правя-трудните торти ги започвам по-охотно, а лесните рецепти все ги отлагам.
Та, такъв е случая и с днешния десерт.
Много е лесен за приготвяне, на всичкото отгоре е и много вкусен и се чудя защо го бавих толкова време.
Отдавна стои в списъка ми с рецепти за приготвяне и си чакаше ли, чакаше.
Е, дойде му и на него времето.
Сега да ви напиша и малко исторически факти, дано да не ви е скучно, но е добре такива стари рецепти да си вървят ръка за ръка със своята автентична история.
Rigo Jancsi е традиционен унгарски и виенски десерт.
Накратко, представлява кубче от два меки тънки блата и много крем от сметана и шоколад.
Придобива популярност доста отдавна в бившата Австро-Унгарска империя и е кръстен на Rigo Jancsi- известен цигански цигулар (1858-1927), който успява да прелъсти и да се ожени за Clara Ward  Princess de Caraman-Chimay, единствената дъщеря на американския милионер от Детройт капитан E.B.Ward, белгийската Princesse de Caraman-Chimay-титла, която придобива покрай първия си съпруг .
В книгата Flavors of Hungaryдесертът е записан като "Gypsy John."






Клара и Jancsi се срещат през 1896 г., докато Rigo Jancsi свири на цигулка в ресторант в Париж, където Клара вечеря със съпруга си, принц Джоузеф. 
Между1896 и 1898, вестниците пишат подробно за брака на primás цигуларя Rigo Jancsi и принцесата. 
На тяхната сватба този сладкиш е тортата, която носи името на  Rigo Jancsi, и е в чест на романтична им любовна история. 
Източниците все още не могат да се споразумеят за произхода на сладкарското изделие.  Някои твърдят, че Rigo е създал сладкиша заедно с неизвестен готвач, за да изненада Клара, други твърдят, че Rigo Jancsi е купил този сладкиши за Клара и сладкарите са  го нарекли след това Rigo Jancsi .
И макар че, щеше да е добре да си имаме happy end, той е невъзможен, имайки предвид това, че бракът им не процъфтява дълго време, заради изневерите на кръстника на днешната ми рецепта.




Rigo Jancsi





Прочетете още >

 Патладжан ветрило

>> вторник, 15 ноември 2011 г.




Дойде ред и на тази рецепта.
Вкъщи се старая да не прекаляваме с употребата на патладжан, защото всеки знае, че макар и с наличието на хубави качества, патладжанът не е храна за много честа употреба.
Днешното ми предложение се среща под различни форми, Пепи например, го е направила със сирене.
Аз се възползвах от варианта, показан във Фиеста ТВ в предаването "Италианска идилия с Лидия".
Рецептата не е подходяща за настоящите пости, но пък е чудесна за любителите на вегетарианското хранене.
Направих и от двата вида патладжан-тъмен и светъл.
Ако работите с по-големи патладжани, ветрилата ви ще бъдат с повече разрези и ще се разлистят повече, моите са малки.
Много е вкусно, опитайте.


Патладжан ветрило





Прочетете още >

 German pancake (Dutch baby) или голямата немска палачинка

>> неделя, 13 ноември 2011 г.




"Дас ист фантастиш!"
Да ме прощават говорещите немски език (аз не съм от тях), но само това мога да възкликна при вида и вкуса на днешната ми рецепта.
То бива да е вкусно, ама това е прекалено.
Обичате ли палачинки и панкейкс?
А изпитвате ли ужас само при мисълта, че трябва да стоите на котлона поне един час, за да приготвите за всички?
Ако и на двата въпроса отговорите положително, то значи тази рецепта е точно за вас и спокойно можете да продължите да четете по-нататък.
German pancake или както я наричат и Dutch baby е сигурно най-вкусната закуска на света.
Това накратко казано е нещо като огромна пухкава палачинка, поръсена с пудра захар, която се приготвя много лесно и в състава й може да бъде включен и аромат по избор-канела, ванилия, лимонови или портокалови корички.
Има и вариант да се изпече в малки метални форми и да се получат мини панкейкове, но голямата палачинка си е голямата работа, мен ако питате.
Твърди се, че Dutch baby е сервирана официално за първи път през 1900 година в Сиатъл в един семеен ресторант-Manca`s Cafe.
Този вариант е разновидност на немската палачинка и както се говори в историята на ястието, едната от дъщерите на собственика на ресторанта я е преименувала като "холандски бебета".
През 1942 година ресторанта дори става собственик на търговската марка за Dutch babies.
Получила се е някаква игра на думи, навярно, се казва още, поради наличието на германски емигранти, познати като Pennsylvania Dutch, и "Dutch" всъщност е изопачено от "Deutsch".
Кой да ти каже.
А и едва ли това ще е най-важното за всеки, който ще реши да отдели малко от времето си и да зарадва цялото си семейство после с най-вкусната и лесна закуска.
Време за приготвяне: 5 минути, време за печене: около 30 минути, време за изяждане: 1 минута.
Фантастиш!:)

German pancake (Dutch baby) или голямата немска палачинка




Прочетете още >

 Двуцветна бисквитена торта

>> петък, 11 ноември 2011 г.




Бисквитената торта може да бъде и по-различна, не е казано, че в нея могат да участват само нишестето и бисквитите.
А именно с нишесте вкъщи никак не се харесва и затова се опитвам винаги да разнообразявам толкова обичаната от мнозина популярна торта.
Домакините я харесват не само, заради вкуса, а и защото не отнема почти никакво време за приготвяне.
Само че, аз не отчитам това като основно правило в моята кухня, не се ли позавъртя малко повече, не се ли вложи старание и повече внимание, някак не се получава както ми се иска.
Преди време ви показах една друга версия на бисквитена торта, днес искам да ви предложа друга.
Дали ще опитате и нея, оставям на вашата преценка.:)


Двуцветна бисквитена торта





Прочетете още >

 Френски макарони с шафран и лек шоколадов крем

>> сряда, 9 ноември 2011 г.




Много отдавна не бях правилa макарони.
Моят съпруг все ми напомняше за тях и този път нямаше мърдане, купих си прясно бадемово брашно и запретнах ръкави.
Само като си спомням как треперих при първите си 2 опита и обикалях нервно фурната.
Сега го давах доста по-смело и уверено.:)
Пак ще правя макарони за Коледа, искам да подаря на приятели и близки.
Тогава съм предвидила да са двуцветни и да са по-големи. 
Дано успея да ги снимам, за да ви ги покажа.

Френски макарони с шафран и лек шоколадов крем





Прочетете още >

 La pâte feuilletée-домашно бутер тесто




Преди известно време имах опит с приготвянето на домашно бутер тесто.

Резултатът беше пълен фарс-"кроасаните" ми имаха вид на кифлички, и то не с френски произход.
Не че има нещо лошо в кифлата, напротив, ама нали идеята беше да са френски кроасани.
Толкова се бях ядосала тогава, и как няма да се ядосам, като с това тесто се занимавах 2 дена, че си бях казала, че едва ли в следващите години ще се наема пак да приготвя нещо подобно.
Наистина мина доста време, докато се реша да опитам отново.
Само че, този път успях и дори не ми трябваха 2 дена.
Наистина успях.
Тестото от магазина няма нищо, ама нищо общо с това тук.
То е с маргарин и няма никакви допирни точки с невероятния аромат, който се носи от домашното бутер тесто.
Много съжалявам, че не можах да снимам самите кроасани, които изпекох, но бях приготвила толкова малко количество тесто (с презумцията, че сигурно пак ще се проваля), че кроасаните бяха изядени още след изваждането им от фурната.
Изчезнаха за минута.
Бяха великолепни, тестото беше станало многолистно, пухкаво, с чуден маслен аромат.
Вече не се страхувам от бутер тестото, така че ще ви покажа и нещо изпечено скоро.
Прилагам един видеоклип, за да видите как се разточва тестото, защото обяснено с думи не винаги е в помощ и не винаги е достатъчно ясно на хората, които ще опитат за първи път да приготвят бутер тесто.


La pâte feuilletée-домашно бутер тесто



Прочетете още >

 Торта Andaluzja

>> понеделник, 31 октомври 2011 г.




Не празнувам Halloween.
Не отричам езическите и католическите традиции, но те не са мои.
Твърдо за себе си и само за себе си, без да се меся в избора и вкуса на околните,  съм си определила кои са моите празници и този не е от тях.
Виж, нашите кукери са друго нещо и уважавам този национален древен обичай (макар че, веднъж така ми изкараха акъла:), ама това е друга история).
Децата се радват на Halloween  , но то е съвсем разбираемо- в техния наивен и чист детски свят това да се оплескаш щедро с боички, да наденеш някой страховит костюм и да лапаш лакомо сладките, които си събрал от възрастните си е истински празник.
Ако Halloween беше популярен в България по времето, в което бях дете, със сигурност и аз щях да подскачам от нетърпение, очаквайки този ден.
Да, ама не съм дете вече.:)
Затова днес няма да ви показвам някакви сладки във формата на отрязани пръсти или торти с паяци, призраци и вампири, нито ще дълбая тикви в несвяст, а ще ви предложа една страшно непретенциозна като визия торта, но пък божествено вкусна.
Отдавна си бях харесала тази рецепта, нямаше как да не приготвя въпросната торта.
Прочитайки продуктите, бях сигурна, че ще е феноменално вкусна.
Улисана в превода на рецептата с ужас видях, че тортата изисква около 2 дена приготовления и това само по себе си ме стресна много като подробност.
Че кой ще чака някаква си торта да се тътри 2 дена, докато ми стигне до чинията?
Веднага направих няколко промени по рецептата и си имах готов резултат след около 2 часа.
А и с тези промени оползотворих безобразно големия брой жълтъци, който остава от блатовете.
И макар че, това не е съвсем оригиналната рецепта на Andaluzja cake, основата до голяма степен е същата.


Торта Andaluzja






Прочетете още >

 Зеленчукова яхния

>> събота, 29 октомври 2011 г.




Любителите на месото сигурно никак няма да бъдат очаровани от днешната ми рецепта.
На мен обаче, то никак не ми липсва, напротив, чувствам се много по-добре, откакто спрях да го консумирам.
Настоящата зеленчукова яхния се допълва чудесно с таратор (веган или млечен) и топъл домашен хляб.
Вида на гъбите оставям на вас, аз много се страхувам от тях и честно казано, консумирам само парникови печурки и проверени манатарки.
Можете да сервирате яхнията с или без магданоз, все ще е вкусна.
Няма да пиша количества на продуктите, това ще определите вие, според количеството яхния, което ще приготвите.


Все се каня да ви представя един чудесен проект-един сайт (Блоговодител, в който са събрани всички кулинарни блогове и рецептите са разделени по категории.
На мен тази идея за ориентир на читателите ми харесва и се радвам, че са ме включили с толкова голям брой мои рецепти, благодаря за признанието.:)

Зеленчукова яхния



Прочетете още >

 Торта с руло

>> сряда, 26 октомври 2011 г.




Днес е Димитровден.
Моят съпруг има имен ден и по този повод му приготвих торта, която обаче ще ви покажа в друга публикация, защото още не съм я снимала.
Но тъй като днес е празничен ден и няма как да не пусна някоя подходяща рецепта за случая, ви подарявам една идея за една много лесна и вкусна торта, която всяка домакиня може да спретне дори и за нечакани гости.
Тортата с рула има много варианти и всеки може да експериментира както с вкуса на рулата, така и с вкуса на кремовете.
Нямам идея кой е измислил първи този начин за сглобяване на торта, но го поздравявам-чудесен е, не отнема много време и е доста ефектен.
Честит празник на всички именници!


Торта с руло





Прочетете още >

 Баница с праз

>> неделя, 23 октомври 2011 г.





Днес по случай изборния ден, ден, в който решаваме голяма част от бъдещето на България, искам да ви подаря една българска рецепта.
Баница с праз-уверявам ви, тази баница е много, много вкусна.
Празът е на особена почит в моя дом и го употребяваме под всякаква форма-сготвен или суров.


Празът (Allium ampeloprasum var. porrum (L.) J. Gay, понякога класифициран като Allium porrum) е зеленчук, принадлежащ заедно с лука и чесъна, към семейство Лукови (Alliaceae). В този вид има още два твърде различни зеленчука: слонски чесън (Allium ampeloprasum var.ampeloprasum), отглеждан за луковици и египетски праз или „курат“ (Allium ampeloprasum var. kurrat, понякога класифициран като Allium kurrat), отглеждан в Египет и другаде в Близкия Изток за листа.
Вместо да образува стегната луковица като лука, празът образува дълъг цилиндър от листа, които обикновено се избелват чрез засипване с пръст. Те често се продават като разсад, поникнал рано в оранжерии, за да се разсадят на открито, когато времето позволява. Един път засадени в градината, те са издръжливи — много сортове могат да бъдат оставени в земята през зимата и да се берат при необходимост.
Сортовете праз могат да се класифицират по няколко начина, но основният е разделянето на летен праз, който се бере през същия сезон, в който е засаден, и зимен праз, който може да се бере през пролетта на следващата година. Летните сортове праз по принцип са по-дребни от зимните, а зимните са обикновено с по-силен вкус.
Вкусът на праза по принцип се смята за по-изтънчен от този на обикновения лук. Той е основна съставка на френската супа вишисоазБрабант и Шотландия също са известни с рецептите си за супи с праз. В наши дни празът е един от зеленчуците, които се уоитребяват в почти всички ястия с пресни зеленчуци, тъй като е наличен през цялата година. Използва се и суров в салати. Заради символичното си значение в Уелс, празът се използва широко в тамошната кухня.
В българската кухня се използва като съствака в плънката на баница с праз, някои видове зелник илучниккебапи, зимни салати и др.
Празът е бил ценен от древните египтянигърци и римляни, които разнесли зеленчука из цяла Европа.
Празът е един от националните символи на Уелс, където се носи на деня на св. Давид. Според легендата свети Давид заповядал на уелските си войници да се отличават, носейки праз на шлемовете си, в една историческа битка срещу саксонците, която се провела в поле със праз. Тази история може и да е съчинена от английския поет Майкъл Драйтън, но е известно, че празът е символ на Уелс от много отдавна. Шекспир например споменава обичая да се носи праз като „древна традиция“ в „Хенри V“.
В пиесата Хенри казва на Флуелън, че носи праз, „защото съм уелсец, знаеш ли, добър земляк.“

източник )

Баница с праз



Прочетете още >

 Египетска торта

>> понеделник, 10 октомври 2011 г.




Още когато попаднах на Palachinka преди повече от година, тази торта ме плени и знаех, че ще я опитам.
И точно поканата за гостуване от страна на Ева беше най-правилния и точния момент да го направя.
Дълго мислих какво да приготвя за нейния сайт и тогава се сетих, че днешната "Египетска торта" ще бъде най-сладкия и вкусен подарък за Ева.
Тортата е занимавка, няма какво да ви лъжа и да ви казвам, че става бързо.
Но от друга страна, това че става бавно, не означава, че е трудна за изпълнение.
Моите приятели я опитаха и така мляскаха доволно, че ми напълниха душата от радост.
Аз опитах едно парче, но и то ми беше достатъчно, за да усетя невероятния вкус на моето днешно предложение към всички вас.
В оригиналната рецепта в кремът има 10 жълтъка и това ме накара да използвам вариацията на Руми за съотношението на продуктите.
Блатовете ги изпекох в кръгла тава с диаметър 26 см.
Очаквам коментарите ви.

Египетска торта




Прочетете още >

 Яхния от тиквички, ориз и гъби

>> неделя, 9 октомври 2011 г.




Преди дни, когато намерих сайта на Ева, много ми хареса тази рецепта и исках час по-скоро да я направя.
Уверявам ви, не изглежда вкусна само на снимките, тя просто е страшно вкусна в действителност.
Гъстотата на яхнията е по ваш вкус, по време на къкренето на ориза, можете да добавяте постепенно вода колкото желаете до достигане на желаната от вас.
Опитайте, няма да съжалявате.
Промених малко продуктите, но основата и концепцията ги запазих.
Тиквичката на снимките ми я даде майка ми, но сърце не ми даде да я срежа, дори в името на днешната вкусотия.:)
Със сигурност пак ще приготвя тази чудесна яхния не само веднъж.
Веган фенове, специално и за вас.:)
Ева, благодаря за това невероятно предложение.:)


Яхния от тиквички, ориз и гъби





Прочетете още >

 Сърми с праз лук и гъби

>> събота, 8 октомври 2011 г.




Често думата сарма се изписва погрешно като сърма и това става толкова често, че грешното изписване е дори по-популярно от правилното. Ако погледнете в правописния речник ще намерите и двете думички там – но те не са дублетна форма – сарма е ястието за което става дума в тази статия, докато сърма, е вид тънки нишки, използвани за шев и бродерия (сърмени одежди). 
(Ок, обаче за мен винаги е било сърми.:)))


Сърмите са любимото ястие на моя съпруг.
Та, покрай него и аз се пристрастих към тях и ги обичам под всякаква форма, големина, плънка и с различен вид сос.
Днес ще ви покажа нашия фаворит-сърми с праз лук и гъби.
По никакъв начин липсата на месо в тази рецепта не влияе на вкуса на обичаното от нас, българите ястие.
Праз лукът е достатъчно богат като вкус, а в комбинация с гъби, ориз и подправки се получава нещо наистина невероятно вкусно.
Ако желаете, може да ги приготвите и с бял сос, но вкъщи ги предпочитаме с бистър сос.
При сервирането им една лъжичка гъсто кисело мляко им придава прекрасен завършек и нищо не им липсва.
Днешните ми сърми ги направих по-масивни и тлъстички:), но ако ви се занимава, можете да ги приготвите в мини вариант.
Ако сте повече хора вкъщи, удвоете дозата на продуктите в рецептата.
С тази рецепта искам да зарадвам и вегетарианците, защото сърмите не са ястие само за месоядните хора.:)
Бързам да ви представя днешното ястие не само, защото съм убедена, че ще ви подаря нещо много вкусно, а и за да ви се похваля с новите ми придобивки.
Вчера бях по моя роден край и майка ми ми подари няколко ръчно тъкани кърпи, които са на повече от 120 години.
За жалост, рядко се виждаме с нея, защото ни делят почти 300 км...
Такъв е животът...
Но да ви разкажа за подаръка.
Тези кърпи са ми завещание от една мила възрастна жена, на която майка ми е помагала по съседски в последните й дни.
Бог да я прости, починала е скоро на 92 години.
Майка ми й е разказвала много за мен, дори милата женица, макар и толкова възрастна, е знаела и е цитирала цялата ми биография наизуст без грешка, знаела е и за блога ми и е казала на майка ми, че тези кърпи, които са били част от нейния момински чеиз, са дар за мен, за да снимам с тяхна помощ манджите си.
Много мил жест, никога няма да го забравя, това е голям подарък... някой да ти подари част от личната си история и живот.


Сърми с праз лук и гъби





Прочетете още >

 Приятелите на "Ginger Cookies"-представям ви Ева Тонева

>> сряда, 5 октомври 2011 г.




Нямам търпение да ви представя следващия ми гост и затова тази вечер ще има 2 публикации.
А и е време да извадя от прашната ракла чудесния раздел "Приятелите на Джинджър".
Този раздел всъщност е най-хубавия за мен, защото аз никога не съм доволна от себе си, но пък искрено се радвам на успехите и таланта на другите.
Моят гост днес е една прекрасна дама, чийто сайт ме плени в мига, в който го видях.
Неговата собственичка безспорно блести с една особена дарба, присъща на малцина-на такива хора, докоснати от съдбата.
Нейната дарба е не само на страхотен кулинар, а и на човек, който има дълбоко отношение и изявен усет към естетиката.
Това е една дама, която е на път отново да ме запали по кулинарната фотография (нещо, по което ми мина меракът доста бързо:), защото нейните фотографии пленяват с едно особено внушение за уют, спокойствие и силно изразяват сензитивността и вътрешната нагласа на техния автор.
Не я познавам лично, но факта, че тя се отзова толкова бързо на поканата ми, че чак аз-супер припряния и бърз човек, се оказах бавна като охлюв пред нейната скоростна и отзивчива реакция, ми доказа, че тя е много сериозен, дисциплиниран, отговорен и добронамерен човек.
Точно такъв човек, какъвто в днешно време се среща изключително трудно, за жалост.
Аз вече съм тотален фен на нейния сайт и ще се радвам да я познавам и лично някой ден.
Това е тя, представям ви прекрасната Ева Тонева.


Сълзици (Palmiers)





Прочетете още >

 Пълнозърнеста лазаня със спанак, гъби и 4 сирена




Можете да приготвите лазанята и със стандартни кори, разбира се.
Аз използвах тези.
Лазанята е много вкусна- с богат вкус на сирена, на пресен спанак и пресни печурки и с много бешамел.
Обожавам я именно с много бешамел.


Пълнозърнеста лазаня със спанак, гъби и 4 сирена





Прочетете още >

 Мини багети за домашни бургери

>> вторник, 4 октомври 2011 г.




Обичате ли бургери?
Аз ги обожавам.
Само че, за съжаление много рядко попадам на добре приготвени такива.
Бургерът е храната на модерния забързан свят и няма какво да го отричаме като неизменна част от ежедневието на мнозина от нас.
През дългите години на моята професия ми се е налагало стотици пъти точно това да е основната ми храна, просто защото съм нямала време да седна в ресторант, за да се нахраня спокойно.
Точно затова бургерът е храна, към която имам особено отношение и богатият ми консуматорски опит категорично ми е доказал, че на много малко места могат да го приготвят добре.
Поне според моя вкус, разбира се.
Първото най-важно условие за хубави бургер е продуктите да бъдат свежи и пресни.
Уви, това се оказва трудно условие у нас.
Преобладават полуфабрикатите, а хлебчетата в повечето случаи са всичко друго, но не и прясно изпечени.
Не искам да сложа всички заведения под общ знаменател, но човек не винаги има възможност и време да отиде до някой определен обект, за да си купи нещо качествено.
Затова искам да ви покажа една рецепта за домашни мини багети, които можете да си приготвите вкъщи и да се насладите на пресен бургер с плънка изцяло по ваш вкус.
Коричката на тези багети е хрупкава, а средата е мека и пухкава.
Докато багетите ми се пекоха, си приготвих глазирани парчета от сьомга, нарязах си узрял селски домат и хрупкава краставица, и такъв вкусен сандвич си спретнах, че съм си за завиждане.:)
Опитайте да приготвите домашни бургери, а съм сигурна, че и малчуганите у вас ще бъдат истински щастливи.
А ако не харесвате тази издължена форма, можете да оформите като кръгли питки.

Мини багети за домашни бургери





Прочетете още >

 Dobos cake (Добуш торта)

>> неделя, 2 октомври 2011 г.




Може би от една година се каня да направя тази торта.
След като я опитах, веднага си зададох въпроса, как можах цяла година да се туткам и да не я приготвя.
Тази торта е абсолютен мой фаворит до този момент, напълно отговаря на вкуса ми-тънки и множество блатове и плътен шоколадов маслен крем.
Да не говорим за карамелената хрупкава коричка отгоре, фантазия.
Точно тази коричка, обаче, направо ми скъса нервите.
Разглеждайки много снимки на торта Добуш, виждам, че почти всички любители кулинари са имали същия проблем и само професионални сладкарски ателиета са получили перфектна визия.
Като оставим настрани пукнатините по карамела, тортата ми напълно спечели приза за "Най-бързо изядената торта у нас".
Ако използвам заглавието на филма "Да изчезнеш за 60 секунди", вкъщи тоя сценарий се разигра по същия начин.
Такова скорострелно изяждане на торта не бях виждала.
Сега малко отегчителни исторически факти за произхода на тортата, но все пак някой може да се интересува и от това.
"Dobos cake" или "Добуш торта" е торта с унгарски произход (ех, тези унгарци, уникални торти правят, за справка "Гараш").
Тортата е кръстена на името на нейния създател-професионалния унгарски сладкар József C. Dobos (1847–1924) през 1884 година.
Оригиналът на тортата е с 5 блата+един карамелен.
При мен се получиха 6+1, но това не е от голямо значение.
Тортата може да бъде декорирана и с ядки-орехи, лешници, но това не е задължително.
За първи път е представена през 1885 година в Будапеща, а  Franz Joseph I и императрица  Elisabeth са били първите, които са я опитали.
Тортата е успяла да стане много бързо популярна, защото е била твърде различна от всички останали познати до тогава многослойни торти.
Създателят й е пазел в тайна рецептата и я е предал на сладкарите в Будапеща чак през 1906 година, когато се е пенсионирал.
Условието му е било рецептата да се предава безплатно на всички членове на унгарската сладкарска камара.
До днес рецептата вече има много вариации.
"Добуш торта" обаче, никога не се прави с варен крем, оригиналът категорично е с маслен шоколадов крем и карамелен блат.
Приготвянето на тортата отнема повече време, заради направата на многото блатове, но уверявам ви, няма да съжалявате за нито една изгубена минута.
При мен кремът стана по-тъмен, защото смесих натурален и млечен шоколад, но оригиналът е с по-светъл крем.
Това оставям на вашия индивидуален вкус.

Dobos cake (Добуш торта)





Прочетете още >

 Пълнени постни чушки

>> събота, 1 октомври 2011 г.




Сигурно забелязвате липсата на месни ястия от няколко месеца насам, с изключение на няколко рибни.
Смених начина си на хранене по отношение на месото, нещо, което си бях поставила за цел отдавна и се радвам, че сложих началото.
Преди време ви бях показала рецепта за пълнени чушки с кайма, днес ще ви представя много лесна постна версия.
Лично за мен, липсата на месо в пълнените чушки не е предпоставка за по-лош резултат, напротив.
Ако не ви звучи добре да са без месо, винаги можете да добавите към следващата плънка и 500 грама леко запържена кайма.
Гъстотата на соса също оставям на вашите предпочитания.


Пълнени постни чушки





Прочетете още >

 Кюфтета от риба тон и картофи




За мен това е най-вкусния начин да се оползотвори една консерва с риба тон.
За по-сигурно си пригответе двойна доза, а ако сте повече хора вкъщи, това е просто задължително.
Може да оваляте кюфтетата и в галета или сусам, ако го направите в натрошени корнфлейкс, също ще се получи много добре.
Кюфтетата са безобразно вкусни, повярвайте ми, няма начин да не ви харесат и да не ви се прииска да ги приготвите отново.
С мека, сочна и ароматна вътрешност и с хрупкава коричка, какво повече да искаме от едни кюфтета.
Дозата, която се получава от продуктите в рецептата, е 9 големи кюфтета, вие си преценете каква ще е нужна, за да може да има достатъчно, за да се насладят всички във вашия дом на тази вкусна рецепта.
Умишлено не съм сложила чубрица или други сухи подправки, исках да получа по-фин и изявен рибен вкус.

Кюфтета от риба тон и картофи





Прочетете още >

 Крем супа от тиква и моркови

>> петък, 30 септември 2011 г.




Днес ще ви покажа една бърза, лесна, вкусна и много полезна супа.
В България сме свикнали да консумираме тиквата в сладък вариант, но ако опитате тази рецепта, ще се убедите, че нейното приложение е прекрасно и при солените ястия.
Тиквата е от т.нар. плодови зеленчуци, тя е изключително полезна, а на всичкото отгоре е и ниско калорична.
Съдържа много витамин С, калий, фосфор, калций, магнезий, желязо, каротин, аминокиселини и е подходяща за бъбречни и сърдечно съдови заболявания.
Другият оранжев приятел в тази рецепта е морковът.
Той също не отстъпва на тиквата като полезни вещества в състава си.
Морковчето си е цяла витаминозна бомба, каротина също е в изобилие, освен това съдържа и калций и целулоза.
Също като тиквата и при него има наличие на калий, фосфор, магнезий.
Изключително полезен за косата, ноктите и кожата, морковът си е абсолютна природна козметика.
Хайде, сега си ги представете в комбина-тиквата и моркова и сами ще се убедите в полезните качества на моята днешна супа, която ви подарявам от сърце.


Крем супа от тиква и моркови





Прочетете още >

 Меденки с пълнеж

>> вторник, 27 септември 2011 г.




Сега си давам сметка, че ако някой ме попита коя е най-любимата ми рецепта от този блог, коя е рецептата, която съм приготвяла вкъщи много, много пъти, то това е днешната.
Представям ви една стара, изпитана от много хора, невероятно сполучлива и вкусна рецепта за меденки с пълнеж.
В началото, след изпичане, меденките са твърди, но след като ги слепите с пълнежа и изчакате няколко часа, ще се насладите на нещо абсолютно превъзходно.
Дори сега, пишейки тази публикация, си представям вкуса на тези медени сладки и ми идва да отида пак да ги приготвя, макар че вкъщи ги изядохме едва вчера.
Всъщност, какво от това, пак ще ги приготвя още утре.
Меденките са чудесни и за Коледната ви трапеза.

Меденки с пълнеж





Прочетете още >

 Хляб от лимец

>> петък, 23 септември 2011 г.





Със 100 грама покълнало диво жито човек може да изкара цяла седмица, без да яде друго.
Калориите са еднакви с останалата храна, която човек би ял седем дена. По това древно еднозърнесто жито са луднали диетолозите по цял свят.
Освен това хлябът, изпечен от това зърно, оправя настроението подобно на веселия кекс от кофишоповете на Амстердам.
Това е лимецът - дивото жито от древността. Расте в Южна България в ниското на Родопите. В община Крумовград е и селцето, което е пренесло през хилядолетията името на това зърно.
Село Лимец днес има 95 жители и аха да изчезнат, но все още се държат здраво, сякаш да напомнят за онзи наш праотец, наречен лимец. И той е устойчив като родопчанин - има набито здраво стъбло и гордо вирнати осили на класа. Лимецът е способен да вирее и плоди при всякакви условия.
Ражда зърна, обвити в люспи.


Това е хлябът на човечеството от 15 хил. години, откогато датират находки от овъглена пшеница, казва билкарят и лечител Емил Елмазов.
Напук на ГМО той върна махалото в другата посока и започна да засява и да жъне лимец. Написа и историята му в книгата "Изначалният хляб лимец, дивото жито на древността". 
Близо 30 години преди това видях лимец в махала Райковци в Балкана край Вонеща вода. "В рода ни има едно завещание - да съхраним житото на прабългарите", каза тогава пред делва с лимец бай Митьо. Заради странния обет селяните го наричаха Митьо Лабавото, сиреч хлопала му дъската.
Убедихме главния агроном на общината да засее поне 5 дка от древното жито. "Нищо няма да пожънете - дивите прасета ще го изядат, затова тук сеем овес и ечемик", рече Пенчо Дурчев, но задели две ниви. В едната Митьо зася лимец, в другата АПК-то - овес. Заради бодливата обвивка на зърното лимецът остана непокътнат от животните.
През лятото текезесарите прибраха 130 кг овес и 280 кг лимец от декар. Оттогава знам, че хлабави са други, но не и бай Митьо от махала Райковци.
Днес това жито вече се предлага у нас, познато е като "житото на фараоните", с него се хранели и траките по нашите земи. И то е отговорът на ГМО.
"Лимецът е устойчив като катър и колкото се възпроизвежда, по-силен става. Европа намалява, защото се храни с хляб от хибридна пшеница, изпосталяло последно стъпало на своето възпроизводство, натоварено с химическа обработка. След нея повече семе не остава.

Лимецът не дава богата реколта, но пък засища добре и е лековита храна. Той е мощен антиоксидант, богат е на протеини и пази от много болести.

Традицията на неговото отглеждане в Германия, Швейцария и Англия продължава до средата на XIX век, след което е заменена с обикновеното хлебно жито. Причината е, че добивите от пшеницата могат да се увеличават с торене и генни модификации.

Лимец, емер и спелта въобще не се поддават на изкуствено торене и генни модификации. Те са древното жито на фараоните, хлябът на траките и последната храна на Христос. Време е да я възродим, за да възродим здравето у себе си. Засега се предлага само в диетичните магазини на твърде солена цена.

Той укрепва тялото и възправя волята

Дълбоко в структурата на човешкия геном е втъкан лимецът. Колкото години е имало човечество, толкова години е имало дива пшеница и човекът е израснал с нея. Лимецът се възприема направо от живата природа, така че нямаме друга генетично чиста храна.

Древното жито не изисква почти никаква преработка. Вечер семенца се накисват в кисело мляко и сутрин човек закусва с тях. Най-важното е, че дивата пшеница се поема в естествен вид, нейните лечебни качества са както в зародиша, така и в обвивката.

Лимецът има повече протеини от обикновената пшеница, но количествата на глутен са минимални, което го прави лечебна храна за алергичните към глутена.

От другите видове жито той има почти два пъти повече мазнини, белтъчини, фосфор, витамини от групите на В и А. С него може да се замести месото и зеленчукът. Ако майка захранва детето си с кашичка от лимец, то ще расте здраво.
Дивото зърно не приема торенето, затова не го долюбват земеделците, тъй като не могат да вдигат добивите. Лимецът не гълта тежките метали, от него бяга и радиацията. На 200 км от Чернобил дивата пшеница е останала чиста заради много твърдата обвивка. Зърното не се подава и на олющване, трябва специална техника. А всичко това не е изгодно на земеделеца, преработвателя и хлебаря. Но е изгодно за човека, защото зърното не полепва по червата и предпазва от рак. Много малка част от храните могат да бъдат съхранявани така дълго като дивото зърно, без да се променят качествата. Растението вирее на всички почви, където другите пшеници не могат. Лимецът дава истинско пълноценно хранене, за което сега ни лъжат много производители, които тъпчат храните с консерванти и бои.
Дори и препоръчваните като най-здравословна храна - мюслите, не са здравословни. Те се произвеждат след сваряване на определени видове пшеници, размачкват се между метални валци и се ликвидира всичко природно. После се пекат в метални пещи на 280 градуса и се заливат с изкуствени витамини. Пропагандира се, че мюслите ще спасят хората от стомашно-чревни заболявания. Мит е!
Археолози намериха овъглени семена от еднозърнест лимец отпреди 15-17 хил. години. Тази дива пшеница е останала непроменена. Каквото е намерено в египетските пирамиди, такова и в тракийските могили, същата е и днес. Все това силно стиснато в плевите си зърно с дълбока бръчка по средата. И да го вършееш, не можеш да го съблечеш. Трябва майсторски да го олющиш, все едно че го мамиш, за да го измъкнеш на бял свят, както се измъква диво животинче от дупката му. И да го оскубеш, не можеш да го унищожиш, ще се появи на друго място. И ако тръгнете на юг от Стара планина, ще разпознаете еднозърнестия лимец като плевел покрай пътищата и по синорите на Югозападна България. В Източните Родопи - още по-сигурно. Стъблото му е високо повече от метър, тънко и здраво. Класът му е сбит като свит юмрук, зърното е силно и сплеснато отстрани. А ниският хромозомен състав на лимеца е дал тази вековна издръжливост.
Лимецът е баща на всички по-късни пшеници, които можем да датираме отпреди 7000 г. Затова цяла Европа вече е луднала по дивата пшеница.
Зърно от лимец се стапя в устата, а зърно от сегашното жито остава непроменено. Това показва, че организмът приема древната пшеница като своя, а днешната - не.
Вече съществуват много рецепти в кухните на Западна Европа, а храните от лимец навлизат и у нас. Искам да запаля хората да отглеждат дивата пшеница, за да забравим болести като тежки колити, рак на дебелото черво, ентероколити и пр. Удивителното е, че със 100 грама покълнало жито човек може да изкара цяла седмица, без да яде друго. Калориите са еднакви с останалата храна, която човек би ял седем дни.
Днес всеки производител на храни или лекарства успява да помести вредностите на своя продукт в някакви норми. Когато е на горния праг на поредната норма, настават спорове. Споровете се решават с промяна в технологията, ако е възможно, или играят пачки от банкноти за заветното разрешение да произвежда своето. И никой не пита за вредите от храните, трупани в организма.




Изначалният хляб-хляб от лимец



Прочетете още >

Back to TOP