"Veggic"- веган ресторантът на Пловдив

Пловдив има още един повод за гордост- красивият град може да се похвали със своя първи веган ресторант.

"Veggic" е прекрасно място, което ще посетя веднага, щом отново имам възможност да отида в един от най-любимите ми градове.
Реших да подготвя подобна публикация, въпреки че не съм имала възможността все още да се насладя "на живо" на чудесните ястия, които предлага това уютно заведение, защото почувствах желание да подкрепя създателите му в начинанието им.
Това не е платена публикация, нито рекламна.
Не познавам тези хора, дори не знам кои са, но искрено искам да ги поздравя и да им дам едно приятелско рамо, защото България има нужда от такива личности.
Мечтая си в нашата Родина подобни места да не бъдат рядкост, а да бъдат навсякъде, да печелят все повече почитатели и приятели, да носят удовлетворение и на клиентите, и на собствениците си.
Защото това не е просто място, в което човек сяда, задоволява физиологична нужда и си тръгва.
В подобен кулинарен Рай всяка хапка от храната е приготвена с любов и отношение, всяка хапка е здраве и положителна енергия и колкото и отнесено да прозвучат тези думи за някого, това е една от най-важните стъпки, които трябва и предстои да направи човечеството- Промяната в начина на хранене.
Промяна, която носи със себе си нов поглед, нова посока на мисълта, потребността и взаимоотношенията ни с Природата и всички останали живи същества, различни от нас, хората.
И колкото по-скоро човечеството събере вяра и сили и направи тази стъпка, толкова по-бързо и по-близо ще се приближи то до собственото си спасение- и физическо, и духовно.
Знам какво е коствало на авторите на "Veggic" да създадат този прекрасен проект за даряване на здраве и аз искрено ги подкрепям и адмирирам хъса им, амбицията и волята да предприемат нещо толкова смело в едни времена на оскотяване, нерешителност, безверие и страх от неизвестното.
Бъдете силни и не спирайте да творите доброта и красота.
А аз ще гледам да ви посетя в почивен за мен ден, та да имам възможност да опитам цялото ви меню.:)


"Veggic"- веган ресторантът на Пловдив

Суров веган чийзкейк с ягоди

Днес искам да ви почерпя, макар и виртуално с чийзкейк по случай юбилея на баща ми.
Пожелавам му здраве най-вече- най-ценното нещо на света.
А сега да ви разкажа за чийзкейка.
Не че е чийзкейк в истинския смисъл на думата, защото няма нито грам сирене в него.
За разлика от оригинала, тук времето за приготвяне е сведено до минимум и единственото, което отнема повече време, е накисването на някои продукти от вечерта.
Хубаво е да имате търпение и да изчакате да се охлади и стегне известно време после.
И каква стана тя, май се оказа, че изисква време, но то се изразява просто в чакане, а не в труд и висене в кухнята.
Може да замените ягодите с друг плод по ваш избор- малини, боровинки, микс горски плодове.
Да не го хваля много този десерт, но е нещо уникално на вкус и е едно от най-бързо изчезващите сладки неща у дома.
В продуктите за крема ще видите макадамия, ако нямате, то тогава я заменете и направете чашите с кашу 3 броя.
При ягодите също ви предлагам 2 варианта- да декорирате с нарязани пресни ягоди или да ги смелите на пюре с малко мед и да залеете чийзкейка с ягодов топинг.


Суров веган чийзкейк с ягоди

Сушени кюфтета от коприва и нахут

Най-после пуснах в действие дехидратора си.
Ето го, това е ТОЙ.
Е, голяма работа е, хора, помощник и половина си е в кухнята.
Подреждаш си на всеки рафт различни чудесии и накрая си имаш разнообразно меню.
Точно така на единия рафт сложих да се сушат и днешните ми кюфтенца от свежа коприва и варен нахут.
После ги сервирах с кисело ядково мляко от кашу с чесън и мента и не искам да ви дразня, но си беше невероятно вкусно.
Всъщност, няма какво да се дразните, ами направо опитайте и вие.
И да нямате дехидратор, можете да използвате фурната си за целта на 45-50 градуса (максимум 50 градуса, за да се запазят полезните вещества в копривата).
По желание можете да сложите в сместа и малко качествени маслини.
Ако някой би искал да се сдобие с дехидратор на по-прилична цена, прилагам линк към един уред, който намерих в нета- ТУК.



Сушени кюфтета от коприва и нахут

Крекери от покълнал лимец, сушени чушки и микс семена

В ТОЗИ  линк можете да прочетете как се покълва лимец.
Освен в настоящите крекери, които ще ви предложа днес, можете да консумирате покълналия лимец по различни начини- в салати, основни ястия или пък с мед и ядки.
И още, и още варианти има...
Кълновете от лимец за здраве, те са живот и ние трябва редовно да ги каним на трапезата си.
От следващото интервю ще научите много интересна информация за лимеца и сами ще се убедите в това.

Храна от Боговете
Любов и Светлина
огряват Земните недра.
Есента-щедра да е тя
зрънце да покълне
хамбари да напълни.
Любовта от житните клася
да порасне в нашите сърца.
Лимецо любим,
храна от Боговете!
Благословен бъди и с надежда ни Дари!

Андриана Петкова

В един от онези есенни дни, които даряват щедро с изобилните слънчеви лъчи, носещи новата надежда, нов живот, новите енергии на Любовта, Духът ме поведе към още една среща, чиито плодове носят потенциала да пръскат навред Светлина и да променят светове.
Един Ангел на Любовта ме срещна с Човек с изключителна мисия, отдаден, скромен, готов да трансформиря всеки свой страх, блокаж и съмнение, да излезе отпред и да носи надалеч знанието…

“Сложете под езика си зърно лимец. То започва да се топи. Усещате го. Можете да го сдъвчете без предварителна топлинна обработка. Една готова храна! Само че пекарят е Слънцето, а фурната е нивата.
Сложете под езика си едно зърно от която искате днешна пшеница. Да речем от тази, от която се прави хляба в най-близкия хлебозавод. Тя остава в устата ви студена и твърда като камъче. Ако я сдъвчете без да си счупите зъб, ще изпитате вкуса на нещо, което не е ваше. Но защо е така? Нали и тази пшеница е раснала на същото слънце, идва от същите ниви…?
Дълга история. Да видим откъде да я започнем…“

Запознайте се с Даниел Ненков. Един от малкото хора, поели мисията да носят знанието за древната, Божествена храна, даваща живот, Божествено вДЪХновение, мъдрост и сила на хората още от най-дълбока древност.

1. Здравей, Дани. Ти в момента си сред малцината, заели се с отглеждането и разпространяването на знанието за лимеца. Кажи ни нещо за себе си, как те привлече това дело?

Завършил съм военноморското училище във Варна, но така и не започнах да практикувам тази професия – морски капитан. Отдадох се на земеделието и агробизнеса. Едва наскоро то започна да добива по-голяма популярност и да се възражда. Имам голям опит в земеделието, фирмата ни БГ-Агро е един от най-големите производители и износители на зърно в България. Преди малко повече от 4 години разбрах за чудните свойства на лимеца, установихме връзка с Емил Елмазов, взехме семена и започнахме да се учим. След като установих от собствения си опит каква чудесна храна е тази култура, какви лечебни свойства има и колко е ползотворно присъствието й в храната на човек, реших да се заема по-сериозно с него и да го отглеждаме във фирмата в по-големи мащаби. Имаме около 100 хиляди декара земя – едни от най-големите производители и износители сме. Можем да организираме производството на лимец мащабно.

2. А какво всъщност представлява лимецът и защо се знае толкова малко за него?

Лимецът е определян като древната пшеница на траките, житото на фараоните, последната храна наХристос. Лимецът е най-древното жито – най-старите останки са от преди 18 хил. години. В тракийските гробници са намирали останки от лимец, в египетските пирамиди- на различни места. Интересно е, че се открива все един и същ вид пшеница – значи той и сега е съвсем същия, както е бил преди.Така че това е нещо ценно, което трябва да стане достояние на повече хора.
Археолозите могат да говорят на тази тема повече – Емил Елмазов е загатнал в неговата книга. По-интересно е днешно време е интересно какво се случва според мен. Емил Елмазов ако не се лъжа преди 10-11 години е открил лимеца в Родопите като билка – набрал е буквално няколко шепи. Започнал е да го сее и лека полека го размножава. И преди 4-5 години той решава да започне да го разпространява по-масово, така че да се разшири като едно промишлено производство. Започва да го продава на колеги като мен и по този начин се разпространява в много бутикови количества. Ние започнахме отначало със 7 дка, следващата година засяхме 30, следващата – 300. Тази година вече отиваме към хиляди декари. Има шанс да се възвърне на трапезата на българина, необходимо е!

Лимецът е култура, която е изостанала и забравена по икономически причини – труден е за обработка, и дава малки добиви. След края на втората световна война настава голямата промяна в отглеждането на житото, заради големия глад. Използват се какви ли не приоми, включително генно модифициране, за да се увеличи добивът на жито. По-възрастните хора си спомнят, че някога са се изхранвали с лимец. Но след войната започват да се появяват примеси, докато съвременната пшеница изцяло измества лимеца. Вече 4-та година нашата компания БГ-Агро сее лимец. Горе-долу от преди 4-5 години започнаха да сеят разни хора, след Емил Елмазов, който е възродителя на тази култура в България.

3. Колко са производителите на лимец в момента, те май се броят на пръсти?

Ами появиха се, но са малко. Миналата година бяха засяти 10 хиляди декара, което е нищожно на фона на цялото земеделие. Но и друга страна на проблема е, че няма достатъчно семена. Това е и една от причините цената му да е висока – просто го няма. Не е стигнал до големите производители – тези, които разбират от производство на зърно. Ние сме приготвили малка партида тази година, за следващата година сме подготвили да разпространим повече. Специално са почистени семената – за да няма примеси. Не е желателно да има примеси. Плевелите си растат заедно с лимеца, има ги, но това не му пречи. Добива ни беше 270 кг. от декар тази година. Като го изчистихме и  махнахме плевелите, останаха около 250 кг. Тоест на декар посев има около 20 кг. плевели. Иначе лимецът според мен може да вирее във всякаква почва. Ако трябва да избираме и почви, съвсем чисти, които да не са третирани с никакви препарати, години назад, това ще бъде съвсем бутиково производство. Аз мисля, че е съвсем достатъчно това, че не се налага да третираме с препарати самото зърно и растението след това. Пшеницата като я потопиш в отрова, колкото и да е добра, тя вече става отровна. Както казва Елмазов – не трябва да влияеш насила на зърното.

Има хора, които гледат лимец, но забелязвам една тенденция, че те не са земеделци, нямат опит в зърнопроизводството. От една страна това е хубаво, че толкова хора имат желание да произвеждат лимец, но от друга страна си има и минуси – те не знаят как да го обработват след това.

Виждал съм на пазара семена, които не са почистени. Тоест при следващото засяване, те се засяват с плевели, с примеси от друга пшеница. Ако има примеси от пшеница, има вероятност да влязат зарази от нея в самия посев. Например има едни такива токсични плевели, при които ако пшеницата не се третира с химикал, при нея се получават гъбични заболявания. И покрай пшеницата, ако посева е нечист е възможно да се появят такива заболявания. Така че, това, че лимеца се отглежда от непрофесионалисти си има и своите минуси. Много е хубаво човек да си засее половин декар, да си го ожъне със сърп и да го ползва сам. Но когато говорим за масово производство, когато зърното трябва да стигне до повече хора, трябва нещо друго. Лимецът има една много специфична, твърда люспа. Мисля си, че една от причините да спре да се произвежда е точно тази люспа. Защото тя предполага допълнителни усилия за лющене. Навремето са го правили на ръка. В съвременния свят има машини за лющене на лимец, аз съм внесъл вече такава от Австрия. Но в България се броят на пръсти такива машини. Донякъде наподобява лющенето на ориз и мисля, че и машина за лющене на ориз би свършила работа. Но в България и такива няма!

Съдя по себе си. Първата година, като реших да садя лимец, бях много въодушевен – хвърлих се напред веднага, взехме семена от Емил Елмазов и започнахме. Ожънахме реколтата и се озовахме през проблем – как сега да го олющим? Така и не успяхме с това, ами засяхме отново цялата реколта. На втората година решихме заедно с Елмазов да използваме услугите на една оризарна за лющене на лимеца. И там семето се зарази от някакви гъбичка от ориза. И заради това се отказахме да ходим по други места, ами направо си поръчахме машина за лющене на лимеца. Откакто имаме тази машина, вече си имаме собствено производство – достатъчно и за консумация и за посев. И така – новопрохождащия земеделец, който иска да сее лимец трябва да си направи добре сметката още в началото – какво го очаква, има ли близо до него машина за лющене. Или пък да си направи сметка – тази година ще засее половин декар, за да изкара семена за посев, догодина ще засее повече, после да си купи машина и така – лека полека да навлезе навътре, да е подготвен, без да има изненади.

4. А ти би ли подкрепил обикновения човек, който не е крупен бизнесмен и земеделец да започне да отглежда лимец? И как?

Да, разбира се. Ще дадем семена, ще му помогнем с информация, ще се консултира с нашите агрономи, Аз и в момента го правя с хората, които се обаждат и се интересуват. Колкото повече хора започнат да се занимават с това – толкова по-добре. Ако във всяко село има двама, които сеят лимец в дворовете си – ще бъде перфектно. Много е вероятно в близко бъдеще да се появят цели кооперации, групички, селища. Имаме хора професионалисти, агрономи, хора с познания и опит. Мислим да създадем и цялостна програма-обучение, която да е в помощ на всички, които желаят да се заемат с отглеждане на лимец. Земеделските дейности по отглеждането на лимеца не са сложни. Но просто човек трябва да е наясно, да знае какво да очаква, да е подготвен.

Непрекъснато участвам в различни семинари, форуми за здравето, информационни беседи, чрез които се опитвам да стигна до хората, да разкажа повече за лимеца, да разнеса знанието.

5. Как да информираме обикновения човек, че всъщност хляба , който яде в момента не е добра храна?

Откъде ли да започна.. В масовия хляб е пълно с консерванти, оцветители, емулгатори. Бялото брашно, което е така масово използвано, е само остатък от зърното. За да се получи това бяло брашно, се махат триците, зародиша или се маха, или се убива с висока температура. За бялото брашно какво да кажа.. хайде да не казвам, че съвсем няма нищо добро в него, но най-полезното от зърното не отива в бялото брашно. По тази причина може да стои с години по рафтовете без да се развали, защото няма нищо живо, което да се развали в него. Мелничарите като смелят зърното, продават два продукта, разделено – бялото брашно и отделно трици. А иначе пълнозърнестото брашно е цялостно – цяло зърно, не разделено. С това разделяне, хляба излиза по-евтин, добива по-търговски вид, изглежда по-бухнал. Триците пречат на бухването. Глутенът също е важен за бухването. Като се разделят така отделните части от зърното, в бялото брашно остава само глутен и нишесте – направо се превръща в лепило.

6. А с какво е различен лимеца, защо е толкова добра и полезна храна, за разлика от всички останали житни култури?

В лимеца няма глутен. Някои казват, че съдържанието му е около 11%, но дори това не са верни данни. Аз съм го давал за изследване, и глутена в лимеца е в толкова нищожни количества, че не може да се установи колко точно процента е. Също така, в сравнение с другите пшеници, които са киселинни, вредни храни,лимецът е алкална храна. Голяма част от съвременните болести днес се дължат на липса на минерали и микроелементи в човешкото тяло. Храната ни е бедна на такива микроелементи, а изборът на неправилна храна още повече ни вкарва в състояние на дисбаланс. С Лимеца си набавяме така необходимите ни цинк, манган, желязо и още много микроелементи.

Лимеца не се третира по никакъв начин с химикали. Защо не го третираме? Значи това е първоизточника на пшеницата – в чистия му първичен вид, както го е създал Бог. И по тази причина то е здраво растение и не боледува от нищо. Всички други пшеници които се отглеждат в момента – по някакъв начин човекът се е намесил в създаването им, те са хибриди. Това намесване на човека с цел да подобри добива и качеството по някакъв начин и то не по Божествен начин влияе на растенията и те започват да боледуват. И затова се налага ги третираме с препарати. Още като ги сеем ги имунизираме – обеззаразяваме семената. Потапяме ги в отрова и тогава ги слагаме в Земята. Това е всяко зърно, което сеем в момента. И не само в България, това се прави така по целия свят. И после като пораснат и пак боледуват – пак ги третираме с химикали. Така или иначе в тези растения вече има отровни вещества Тези вещества убиват изцяло аурата на растенията, те просто нямат аура. Снимки на нормалната пшеница която се отглежда показват, че тези растения почти нямат аура.

  

1:Външен вид на едно зърно лимец        
2:Високочестотна фотография на енергийната структура на лимеца

Емил Елмазов пише така:

” Климатичните особености на 2012 година ни донесоха познанието за едно неизтъквано досега свойство на лимеца. Жетвата на пшеницата и ечемика у нас през този сезон беше смутена от дъждове. На много места почерняха около 20% от житните класове. Нашите специалисти агрономи май не са наясно при бързо променящите се климатични условия какво поведение ще имат обичайните или наскоро въведените сортове пшеница, дали придружаващата ги химическа осигуреност ще успее да ги спаси. В същото време пък в Русия, Беларус, Украйна се разрази суша. Реколтата изсъхна до корен от небивали горещини. Чудо нечувано: в Русия житата изгарят, а у нас се давят. Така разбрахме, че и техните сортове не са подготвени за по-тежките климатични аномалии. Изобщо хибридни пшеници отглеждани с патерици (разбирай химически препарати)  в такива случаи показват твърде ниска устойчивост в сравнение със селекционираните от природата.”

Човекът също се променя, потребностите ни от храна се променят, храним се по силата на навик. Аз самият преди време ядях много, а сега ми е достатъчно съвсем малко количество храна. Не знам кога и дали ще отпадне необходимостта от храна, но докато дойде този момент, лимецът ще бъде храна от изключително значение. Затова и казвам, че лимецът е храната за прехода, междинната храна, свързващото звено със следващия етап от еволюцията на човек. Ти знаеш по-добре от мен че предстоят много промени на планетарно ниво, дори още не знам какво ще се случва. И в тези нови условия хибридните сортове, голяма част от тях просто няма да оцелеят. А лимецът е нещо, което съществува от хиляди години и е преминавало успешно през какви ли не изпитания и катаклизми, и пак ще премине.

Мисля, че колкото повече семена има подготвени – толкова по-добре. Да не се окаже света без храна в един момент. Учителя е казал: “да търсим прадядото на пшеницата”, а тук може да кажем, че вече сме го намерили. В бъдеще трябва не да се лекуваме, а да се храним така, че да сме здрави, да приемаме храни-лекарства. Това е храна, с която човек може спокойно да се храни и да е съвършено здрав. Аз не съм купувал хапчета от 4-5 години. А това е времето, откакто се занимавам с отглеждане на лимец всъщност. Определено има забележима разлика в мен откакто се храня с лимец. Изглеждам по-добре, чувствам се по-добре, по-здрав съм, по-жизнен.

7. От къде можем да се сдобием с това прекрасно зърно, продава ли се свободно по магазините и пазарите?

Поодържаме един сайт, посветен на лимеца limec-bgagro.bg, където има публикувана много информация за тази храна, изследвания, статии, рецепти. Дадени са координати, от където може да се поръча.

В момента има голям интерес и едва смогваме с поръчките. Всеки може да си поръча и да получи лимец, независимо къде се намира. Има откъде да се закупи лимец, и през интернет, и през познати вървят разни продажби, но ние успяхме да го направим по абсолютно легален и законен начин – така, както се съобразяваме със Вселенските закони, така и се придържам към земните. Имаме всички необходими сертификати за качество, разрешителни, дейността ни е съвсем открита и на светло. Във Варна го има в много биомагазини – опаковки от по 500 гр. В София тепърва предстои да навлезе по-масово по магазините, за сега го няма. Единствено в магазини Балев в София в момента се продава от нашия лимец.

8. А как можем да си направим сами брашно?

Мелянето на зърното също е от голямо значение. Аз лично от около 10 години си мелям брашно на каменна мелничка. Като се меля на камък зърното, температурата остава ниска – под 40 градуса. И така се запазва всичките витамини, минерали, протеини. В конвенционалите мелници има метални части, и като се меля зърното, температурата се вдига над 100 градуса. Представете си какво става със зърното, като се смели на такава висока температура. Също така – там където има метал, там се появява  магнетизъм. А това влияе на аурата. Тоест – дори зърното да е хубаво, ако се смели по неподходящ начин, то пак губи ценните си свойства. Дълги години внасях от чужбина такива домашни мелнички за приятели, но след това успяхме да ги произвеждаме в България и сега много хода се радват на такива прекрасни домашни мелнички. Имаш си зърното, мелиш го и веднага правиш хляба – това е безценно. Силната аура, енергията в житното зърно се запазва и предава в хляба. Може би остава и на другия ден, не знам колко дълго остава – само изследвания могат да го докажат. Но при всички положения – колкото по-бързо го консумираш след като го смеляш – толкова по-полезно.

8. Какъв е най-добрият начин и вид в който да който да консумираме лимеца?

Лимеца най-добре се консумира във вид на покълнали семена. Много е важно каква вода се ползва когато се покълва лимеца. Добре е водата да е чиста, изворна. Ако се прави с вода от чешмата, или покълва по-бавно, или част от лимецът изобщо не покълва – в нея има химия, която пречи.
Би могло разбира се да се направи и хляб. Аз си мелям зърното на мелничката и веднага правя хляб. Може да е соден, с квас – в сайта има рецепти. Много бързо, просто и вусно става. Може и в гозби да се ползва. На мястото на ориза слагаш лимец и получаваш вкусно и здравословно ястие. Най-хубаво е да е суров, разбира се, но дори и с известна термична обработка, пак е вкусно и полезно. Имам един приятел от Ямбол, който така подготвял тесто с квас цяла нощ, на сутринта го метнал във фурната и взел, че го забравил там 3 часа. Каза, че коричката била изгоряла, но отвътре си бил съвсем годен и хубав хляб. Цели три часа печене и пак издържа! Ако се придържаме към корените си, към традициите, това, което се пази от едно време – бихме пекли хляба си на огнена пещ. Тогава става едно особено сливане на стихиите, огъня, житото, въздуха сякаш се сливат и провеждат разговор – тогава силата на хляба е още по-голяма и енергията – запазена, въпреки топлинната обработка.

9. Каква е разликата между българския и вносния лимец?

Все още има осезаема разлика в цената на българския и вносния лимец. Някои фирми започнаха внос и научиха хората да търсят вносен лимец, цената му е доста по-ниска. Дори и вносен, този лимец пак е по-добър от обикновената пшеница – няма две мнения по този въпрос. Но българското зърно според мен е по-добрият избор, особено пък за българите. Има много по-добри показатели от вносния. Голяма част от вносния лимец е лишен от живата сила, не покълва.
А защо специално за българите? Дори ако става въпрос за обикновената пшеница, семената се отглеждат в съответния регион, според местните климатични условия, валежи, средно-годишна температура и един куп други показатели, които са строго специфични за дадения регион. И затова – много по-естествено е да сеем зърно, което от години е расло и се е приспособило да вирее по българските земи, с местния климат, отколкото да вземем култура, която е приспособена за австрийския климат например и да го караме сега на ново да се приспособява към нашия климат. Има си много отличима специфика. Другото, което е важно да се отбележи – чуждата култура отговаря на ДНК структурата на хората там, а не на нашето ДНК. Хубаво е да се храним с храна, отглеждана на наша земя. Баща ми например, все още ходи до селото където е раждан да си купува мед.

Защо някои вносни семена не покълват? Начинът на лющене е много специфичевн и в зависимост от това как е настроена машината, може да се повреди кълнчето на зърното. Другата причина е, че зърното за да издържи повече време, може да е третирано с някакви препарати, срещу буболечки, или други неща.

Елмазов установил следното: лимецът се съхранява много добре може да си стои в люспата много дълго време – 4-5 години. А когато се излющи е хубаво да се изконсумира до 6 месеца. След това.. как да кажа – изгубват му се вълшебните свойства, отслабва му аурата. Ние специално го съхраняваме неолющен. Когато трябва определено количество – олющвам го, продавам го и чак като свърши – пак олющвам, за да е пресен, силен. Това, което идва от чужбина малко ме съмнява да е чисто зърно, нетретирано. Защото изисква време да се пакетира, да се транспортира, после сума ти време седи по рафтовете и нищо му няма. Това е нещо много важно, което хората не знаят. И понякога ни правят големи поръчки, искат да се запасят за една година напред. Нека да има максимум за три месеца напред, пък като свърши, пак може да се поръча.

10. Казваш, че лимец се гледа  лесно, непретенциозен е и издържа на всичко. Но все пак има специфика още при сеенето, нали? Издай ни тайната на сеитбата?

Отношението към лимеца е като към съзнание. Той се сее само след пълнолуние. И то не което и да е пълнолуние. Избира се изричен ден, разположението на планетите също има значение. Аз се консултирам и с астролог и си избирам датите за сеитба по специален начин. Лимеца се сее малко преди пшеницата и се жъне малко след нея. Има един обмен на любов и енергия с лимеца. Отношението към зрънцата, отношението към земята – всичко това е един цялостен ритуал. В него е включена и молитва, и напяване – влага се много емоция, енергия, светлина и осъзнатост. Първия ден на сеитбата тази година, след почистването на семената, лично се качих на трактора, обиколих всичките ниви, по 4те краиша, казах си молитва. Знам, че Учителят специално е дал молитва за такива случаи. Аз не я знаех, не я казах тази специално, но си казах моята молитва, така истинска, извираща от сърцето. Лимецът е същински носител на тази Любов.

11. А какво всъщност искаш да постигнеш, каква е мисията ти?

Искам колкото се може повече хора да разберат за лимеца. Има хора, които изобщо не са чували още за него. Човек за да се реши на някаква промяна в живота си, първо трябва да се информира, трябва да научи, че съществуват различни възможности. Когато вече знае, човек може да се реши да опита когато му дойде времето. Веднъж, втори път и така лека полека се извършва цялостна промяна в мирогледа и живота на човек. Към добро, разбира се. Моята мисия е колкото се може повече хора да узнаят за лимеца и да го търсят, повече хора да го сеят. Елмазов е възродителят и след него доста хора започнаха да сеят – всеки в неговите си мащаби, и по собствен начин. Ще съм щастлив да има лимец навсякъде – както в малките, специализирани магазинчета и места за среща на хора и обмен на опит, така да го има и в големите вериги хранителни магазини. Хората трябва да се информират, трябва да знаят за съществуването на тази супер храна. Тя носи със себе си истинска Светлина, здраве, сила и древна изначална мъдрост. Нека се обърнем към природата си, към корените си и да бъдем здрави, хармонични и одухотворени – точно както сме създадени да бъдем. 

(източник: svoizbor.com)

Крекери от покълнал лимец, сушени чушки и микс семена

Сурово брауни

"Брауни" е един от най-обичаните десерти, не само заради лесното му приготвяне като цяло, а и заради прекрасния вкус.
Приготвен от брашно, яйца и останалите традиционни продукти, можете да го намерите на много места като рецепта, включително и в моя блог.
Днес, обаче аз ще ви го предложа в суров веган вариант, който го прави здравословен и доста по-диетичен от своя оригинал.
Отново ще ухае на шоколад и какао, но този път ще ни очарова и с вкус на лешници и ароматни фурми, така че- опитайте.
Нужни са ви само продуктите, кухненски робот и около 15 свободни минути.


Сурово брауни

Пастет от сушени домати и слънчогледови кълнове

Пастетите са ми много любими- и за ядене, и за приготвяне.
Слагаш в блендера различни продукти, правиш си вариации и се чувстваш като истински създател на нещо ново и твое лично творение.
Не че е кой знае какво творение, но си е индивидуално и винаги става със собствен почерк.
Днешният пастет се получи много вкусен- чудесна комбинация между сушени домати и слънчогледови семки.
Ако нямате в наличност купени кълнове от слънчоглед (продават се в Била и Карфур готови), по-добрия вариант е да си направите сами.
Става много лесно.
ТУК можете да прочетете как се правят слънчогледови кълнове.
Много са полезни и участието им в този пастет го правят добър не само за вкусовите ви  рецептори, а и за здравето ви.


Пастет от сушени домати и слънчогледови кълнове

Суров шоколад с мака, годжи бери и кашу

Ако обичате само млечен шоколад и не ви пука дали приемате или не консерванти, то тази рецепта не е за вас.
Ако държите на здравословното хранене, ако подбирате внимателно всички продукти, с които се храните и ви е грижа за всяка една съставка, ако обичате истинския вкус на какао, ако консумирате супер храни и вярвате в тяхната сила, то тази рецепта е точно за вас.
Доскоро не обичах тъмния шоколад.
Да, но вече го обожавам.
Много неща се промениха в мен, във вкусовите ми предпочитания и рецептори и шоколада е едно от тях.
Може би, защото този се роди в моите ръце- направен с внимание, желание и отношение и само с качествени съставки, за мен е един от най-вкусните, които съм опитвала.
Ако решите да опитате и вие, моя съвет е да бъдете много внимателни с разтопяването на какаовата паста и кокосово масло- да не превишите температурата, за да си останат те сурови и да се възползвате от всички полезни вещества в тях.
Нужна ви е формичка за шоколад, малко продукти и много любов.
Всички продукти можете да намерите в био магазините в страната.


Суров шоколад с мака, годжи бери и кашу

Суров пастет от коприва, авокадо, орехи и сушени чушки

Този пастет е "УАУ", както се казва в разни вълнуващи ситуации, изобщо не ви будалкам и не преувеличавам.
Като си го приготвите, ще се убедите в това.
Ще искате да си мажете хлебче след хлебче и да ме споменавате с лошо, защото ще ви разваля диетата.:)
Приготвя се точно за един рекламен блок време и докато се усетите, ще си имате цяла купа пастет.
Само не забравяйте да накиснете сушените чушки за малко във вода, за да омекнат леко.
Ако ви интересува какъв е хляба на снимките, това е багета с квас от спелта, направена от брашно от елда и ръж с тиквени, слънчогледови и конопени семена и разбира се, и в хляба ми има сушени чушки.
Майка ми ми изпрати един пакет сладки, сушени на слънце червени чушки и напоследък ги слагам навсякъде.
Само торта с тях не съм правила, но не се знае дали и това няма да стане.:)
Хайде, сега да ви покажа как се прави пастета.


Суров пастет от коприва, авокадо, орехи и сушени сладки чушки

Прясно мляко от кашу

Истината за КРАВЕТО МЛЯКО

Прoтеините в кравето мляко са най- трудно усвоимите протеини за човешкото тяло. Има около 30 различни вида протеини в кравето мляко, които могат да задействат алергични реакции. Храносмилателната система при човека може да увеличи този брой до 100 възможни антигена. Протеините в кравето мляко могат да нанесат увреждания на стомашно-чревните власинки, като притъпят краищата им и по този начин червата не могат да абсорбират хранителните вещества. Развиват се симптоми, които приличат на грип и които прогресират до коремни спазми и болки.

Това е често срещано при бебета със симптоми на колики, дори и при кърмени бебета. Майката може да има реакции към кравето мляко и чрез приемането му да предаде своите антигени на бебето, създавайки по този начин още едно поколение с отслабена имунна система. По-полезно за майката е да приема вода, вместо мляко, докато кърми. В кърмата на майките, които пият краве мляко и които имат бебета с колики, са открити високи нива на протеини на кравето мляко. Спирането на приема на краве мляко е помогнало на пеленачетата да намалят симптомите на колики. Коликите изглежда са се появили през последните 100 години чрез храненето на бебетата с краве мляко. Но алергиите към млякото не са новост, има записани случаи в Талмуда и древногръцките записи на лекаря Гален. Когато семействата елиминират млечните продукти от своята диета забелязват, че и други проблеми изчезват, като например колит, ушни болки, настинки, астма и хронична конгестия.

В третия свят, където бебетата са изключително кърмени, смъртността е спаднала с 95%. На всеки 24 часа, 4000 изкуствено хранени бебета умират. Повече от 1 милиона деца умират всяка година от цикъла на инфекция и недохранване, известен на Запад като "Болест на бутилковото бебе". Почти всички от тях са в Третия свят. Това е така, защото фирмите, които произвеждат детската рецепта на мляко я дават безплатно на новите майки там. С времето тези майки осъзнават, че те сега трябва да купуват тази храна и че чистата вода, с която го смесват е малко, ако изобщо има такава, а тяхното собствено мляко е пресъхнало. Майките намаляват количеството храна, за да могат по- дълго да я използват и в резултат на това, бебетата стават недохранени, развиват инфекции и умират. Според УНИЦЕФ, рискът от смърт е 25 пъти по-голям при децата, които са на изкуствено хранене. Компанията Nestlе преди няколко години бе подложена на натиск и тя спря с тази практика, но веднага се появиха други фирми, които заеха мястото и.

Според доклад от 1995 г. на USDA, средният американец годишно консумира:

180 кг. зеленчуци;
55 кг. пресни плодове;
87 кг. зърнени продукти, включително и брашно;
193 кг месо, птици и риба;
265 кг. мляко и млечни продукти, което е 40% от общата консумация на храни.

Това количество, обаче, не е пълната картина, защото са нужни 10 кг. мляко, за се да направи 1 кг. сирене и 12 кг. мляко, за да се направи 1 кг. сладолед. Следователно, консумацията на мляко е много по-голяма, особено в тези форми.

Американците пият повече мляко, отколкото всички жители на която и да било страна в света, и все още са на първо място в класациите по костни заболявания, включително и остеопороза. Изследвания показват, че ежедневната богата млечна диета, изхвърля по-голямата част от консумирания калций. Още по-лошо, Американският вестник "Journal of Clinical Nutrition" пише, че големите количества протеини и фосфор, които се съдържат в млякото, принуждават тялото да отделя повече калций, отколкото приема. Човешкото тяло може да усвоява 25% от калция, съдържащ се в млякото, но също така може да усвоява 42% от калция, съдържащ се в ябълковия сок.

В допълнение, към риска от остеопороза идва и повишения риск от атеросклероза. Една чаша нискомаслено мляко има мастните стойности на 3 резена бекон. Докато средният американски потребител на мляко достигне зряла възраст, той/тя ще приеме еквивалентната стойност на около 1 милион резена бекон. Жените, средно консумират около 1 литър мляко всеки ден през целия си живот и все още над 25 милиона американски жени, след като навършат 40 години, получават диагноза артрит, остеопороза и рак на гърдата. Много от тях вярват, че пиенето на нискомаслено мляко или намаляването на мазното мляко ще намали броя на случаите; но статистиките не се променят, описани са многобройни тестове от различни изследователи, включително и от Харвардския Медицински Университет, които анализират данните от 27 страни от 1970 година!

Въпреки пренасищането на пазара с мляко, производителите все още се опитват да увеличават производителността като инжектират на кравите хормон, наречен Bovine Somatotropin (BST). Този хормон, одобрен от FDA, има потенциала да увеличи млечната производителност с 15%, което технически означава, че ще са необходими 15% по- малко крави, но този сценарий е малко вероятен. В кравите този мощен хормон води до появата на анемия, безплодие, инфекции и дефекти при растежа на костите. Хормонът също така променя и съдържанието на млечните мазнини, като спомага за произвеждането на нов, втори хормон, наречен IGF-1, който засяга способността на тялото да се справя с мазнините и захарите, и в същото време увеличава нивото на съдържание на първият хормон. Все още не се знае дали тези промени са вредни за хората, но не се притеснявайте, вече е одобрен от правителството.


На микробиолозите е добре известно, че само една изменена аминокиселина може така да промени протеиновата молекула, че да предизвика стотици болести, включително и сърповидни клетки, анемия и форми на Алцхаймер. Въпреки това Monsanto отрича това да се случва в техните разработки на BST ( растежен хормон, използван при млечния добитък). Те описват аминокиселината #144 като лизин, а в действителност, те създават "изрод", видоизменена аминокиселина, наречена epsilon-N-acetyllysine. Ученият, който открива това, Д-р Bernard Violand, публикува откритието си през Юли 1994 в изданието на „Протеинова наука”. "Грешката резултира върху производството на изкуствени заместители, за разлика от естествения протеин на кравите". В Monsanto установяват това, след като филтрират този протеин. Точно, кога и колко мляко се е консумирало преди това не е известно, нито се знае за дългосрочните ефекти на този дефектен ген.

Налице е основно вярване в рамките на научната общност, че протеиновите хормони не могат да оцеляват в храносмилателните процеси на човека. При нормално функционираща храносмилателна система, храната, която е приета, се атакува с пепсин, солна киселина и други силни ензими- предполагаеми неактивни протеинови хормони. Но когато са използвани антиациди или е прието мляко, храносмилателната среда се изменя.

Двата протеина имат буферен ефект, който намалява нивото на pH до по- неутрално ниво 6, деактивирайки храносмилателните киселини. Това означава, че хормоните, използвани при добитъка, сега са свободни да преминат в системата. Хормонът на растежа, използван при добитъка има същата структура, както намерения при хората, произвежда се същия ефект - голям растеж. FDA е най-непреклонната в поддържането на тезата, че този хормон се унищожава, когато бъде погълнат от хората - FDA никога не греши! Дори пастьоризирането не унищожава генно- създадените бичи хормони, дори при температури извън установените за процеса. В едно проучване, млякото било нагрявано в продължение на 30 минути при температура 71C и хормонът оцелял. Тази температура се поддържа в продължение на 15 секунди по време на пастьоризацията.

Друга идентична особеност е открита при двама човека, при които бичите хормони са инсулино-подобни фактори на растежа. Има доказателства, че при някои деца, приемът на краве мляко по време на ранното детство, може да предизвика диабет от първи вид. В списанието "New England Journal", медицинска статия (30 Юли 1992г.), е цитирано едновременно изследване, което било направено в болници за деца в Торонто и Финландия. " Световното по- високо потребление на млечни продукти и по-високия процент на инсулинозависим диабет са свързани. Болестта поразява около 40 деца на всеки 1000.. Антителата, произведени срещу млечните протеини през първата година на живот... също така атакуват и унищожават панкреаса, в така наречената автоимунна реакция, която произвежда диабет при хора с отслабена имунна система, уязвими.... 142 деца с почти доказан диабет... имали почти 8 пъти повече антитела срещу млечния протеин, отколкото здравите деца, явно доказателство, че тези деца имат много силен автоимунен дисбаланс."

Кравите, третирани с rbGH (хормон на растежа) развиват язви на виметата, които изискват антибиотици, за да се лекуват. Някои твърдят, че откакто има толкова много прилики между хормоните, които се използват при добитъка и тези при човека, може да се търси връзка и с рака на гърдата при хората. (Вижте също: The Use of Bovine Growth Hormone - One student's essay.)

На 8 Ноември 1994г. New York Times съобщава, че:
1) само 1 % от жените между 40 и 50 годишна възраст някога са диагностицирани с рак, но аутопсиите установяват, че само 39% от тях наистина са били болни от рак
2) 46% от мъжете между 60 и 70 годишна възраст имали рак на простата, но само 1 процент от тях са били диагностицирани
3) Почти всички хора на възраст над 50 имат тумори на щитовидната жлеза и отново само малка част са засечени.

И въпреки това, все още, се поддържа теорията, че генно- модифицираните хормони нямат никакво влияние върху хората. Дори рискът от овариалния рак се покачва 3 пъти при хората, които приемат краве мляко, отколкото при неприемащите мляко. Едно изследване показва, че при мъжете, които пият по една или две чаши мляко на ден, рискът от развиване на метастатичен рак на простата, е двойно по голям, отколкото при мъжете, които не пият краве мляко въобще.

Човешкият вирус на СПИН много напомня на бичи имунодефицитен вирус; все още USDA отказва да провери подозрителните месни и млечни продукти, за това дали имат антитела към ретровируса и да постави тези животни под карантина. В допълнение, 60% от млечните стада в САЩ носят вируса на левкемия. Животните даже не се тестват за остатъци от лекарства. Официалният тест на FDA за съдържание на лекарства в млякото не може да засече остатъците от повечето медикаменти, използвани всекидневно в млечната индустрия. Тестът, който се използва се нарича "BS", което означава Bacillus stearothermophilus disc assay.

След 4-годишна възраст повечето хора спират да синтезират храносмилателният ензим лактоза. Само северноевропейците (Caucasions) са запазили тази си способност и след детството. Лактозата е необходима за понижаване на млечната захар, лактоза във форми, които тялото може да използва (глюкоза и галактоза). Без този ензим хората стават с "лактозна непоносимост", което води до болезнени симптоми. Не добре смляната лактоза остава в колона (част от дебелото черво) и там ферментира, което води до подуване, газове, коремни спазми, болки и диария. Само в САЩ са регистрирани от 30 до 50 милиона хора, за които се смята, че имат непоносимост към лактозата. Много продукти съдържат лактоза, затова етикетите на продуктите трябва добре да се четат, за да се избягват дискомфортните симптоми след консумирането на такива продукти.
Например, Benedryl в капсули от 25 мг. съдържа лактоза. В PDR не се упоменава за съдържанието на лактоза в 50 мг. капсули или инжекции. Списъците на Carper съдържат около 370 лекарства, които съдържат лактоза. За онези, които имат непоносимост към лактоза и трябва да приемат някакъв медикамент, е разумно най-напред да погледнат в PDR - списъка, за по-голяма сигурност!
Кравето мляко може да се етикетира като: лактоза, казеинат, натриев казеинат, калиев казеинат, казеин, лакталбумин, лактоглобулин, извара или суроватка. (Яйцата могат да бъдат етикетирани като: албумин, вителин, ововителин, ливетин, жълтък; яйчния прах или сушеното яйце: глобулин, овомукоид, овомуцин). Кашер (Kosher) продуктите не съдържат мляко и може да им се сложи етикет „parve” или "pareve". Бъдете внимателни с продуктите на "Kosher", защото може да съдържат също толкова пестициди, колкото и другите храни, въпреки че външно са квалифицирани като органични храни.

(източник: nanocom-bg.com)


Прясно мляко от кашу

Сурова шоколадова торта с арония

Няма да ви изненадам с поредната сурова торта, мисля, а и ще виждате такива все по-често тук и се надявам да ви харесват и този тип десерти.
Нужни са ви посочените продукти, мощен блендер и 5 минути свободно време, за да си имате ето тази торта.
"Най-сложното" нещо, което трябва да направите, е да накиснете продуктите във вода от вечерта.
Не подценявайте и не пренебрегвайте накисването, то е много важно не само за по-добрия вкус, а и от здравословна гледна точка.
Хайде, да я видим тази как се прави тази лесна и вкусна тортичка.



Сурова шоколадова торта с арония

Пъстроцветна салата

Напоследък ям по 3 такива салати на ден и те заемат 80% от дневното ми меню.
Чувствам се прекрасно, хранейки се с жива, сурова и свежа храна.
Разбира се, включвам и други продукти към менюто си, но не мога да не споделя с вас любимата ми салата.
Тя е достойна и за посрещане на гости, защото е изключително красива, вкусна и пищна.
По възможност избирайте био продукти, за да сте сигурни, че пораженията, които ние, хората, сме нанесли върху природата, са в по-малки дози в чинията ни.
За конопените семена съм ви разказвала вече, не пропускам да ги слагам върху салатите си напоследък, независимо дали е тази или друга.
Авокадото, което е всеки ден на нашата семейна трапеза, заслужава отделна публикация и аз ще му я посветя в раздела "Супер храни".
Същото важи и за кълновете, тепърва ще говорим много за тях.



Пъстроцветна салата

Сурови бонбони- "Рафаело" и "Трюфел"

Моля, да ме извините за лошото качество на снимката, приятели.
Едва успях да ги снимам за секунда с телефона си, просто изчезнаха за минути.
Толкова бяха вкусни, че беше невъзможно да ги опазя.
Дори и не може да става дума за сравнение със съименниците им от комерсиалната търговска мрежа.
А да не говорим за сравнение в здравословен аспект- в суровите ми бонбони няма да видите никакви изкуствени подобрители и консерванти, вредни и отровни съставки.
В тях има само здраве!
Страшно вкусни са наистина.


Сурови бонбони- "Рафаело" и "Трюфел"

Крекери от лимец и сушени домати

Подобни крекери можете да приготвяте с разнообразни продукти- семена, зрънца, сушени зеленчуци, ядки и т.н.
В любимите ми сайтове recipemagician.com и desilifestyle.net  можете да видите и други варианти и да експериментирате.
Тези крекери заместват напълно хляба и са абсолютно и категорично здравословни.
Можете да ги сервирате към готвено ястие, като добавка към салата, предястие или да ги намажете с някой вкусен суров пастет или дип.
Опитайте, сигурна съм, че ще се превърнат в любими на вашето семейство.


Крекери от лимец и сушени домати

Суров крем с кашу, банани, кокосово масло и годжи бери

Този крем е просто невероятно вкусен.
Смляното сурово кашу си кореспондира перфектно с мекия бананов вкус и аромата на кокосовото масло.
Поръсен с годжи бери и счукани какаови зърна, този десерт, освен вкусен, е и изключително полезен.
Подобни храни трябва да присъстват по-често на нашите трапези и аз вярвам, че човекът ще прогледне някой ден и ще го осъзнае.
Кремчето се приготвя много лесно и изключително бързо.
Всичко е в суров вид и по този начин организмът ви ще получи всички полезни съставки от продуктите.
Опитайте го, няма да съжалявате.



Суров крем с кашу, банани, кокосово масло и годжи бери

Човекът е единственото същество, забравило храната си

БИБЛИЯ
Книгите на свещеното писание на ВЕХТИЯ ЗАВЕТ
Първа книга Моисеева
Битие
Глава 1.
...
29. И рече Бог: ето, давам ви всякаква трева, що дава семе, каквато има по цялата земя, и всякакво дърво, чийто плод е дървесен и дава семе - това ще ви бъде за храна;

Не ангажирам никого с тезите, засегнати в интервюто на д-р Георги Гайдурков.
Публикувам го в личния си блог, защото то отговаря на моите разбирания и начина на хранене, който съм си поставила за цел да постигна (дано успея, не е лесно)  и е насочено към тези, които ще намерят в него своя начин и мироглед.
Както при всеки подобен случай, в който се коментират такива теми, ще има хора, които са на противоположното мнение и това е тяхно право.
Кой какво ще слага в организма си е въпрос на личен избор и да съдиш другия, че неговия не е като твоя е нелепо и безкрайно грешно.
Копирам интервюто с оригиналния правопис на автора му.

Снимка: Thinkstock/ Guliver



Човекът е единственото същество, забравило храната си
Д-р Георги Гайдурков

Д-р Гайдурков, първата ви книга е озаглавена Човешкото хранене, какъв всъщност е човешкият стил на хранене, този който природата ни е отредила?

От много столетия насам науката може много точно да отговори на този въпрос. За жалост тази информация не е много популярна за широката публика, но специалистите знаят, че всеки биологичен вид има своята дадена от природата храна. Само от позиция на сравнителната анатомия, т. е. наука, която разглежда хомоложните и аналожните органи при различни видове, един сравнителен анатом може да каже със сигурност дали едно животно е хищник, дали е тревопасно или пък всеядно. Има редица стигми, редица особености, най-малкото на стомашно-чревния тракт по които учения може да заключи категорично каква е храната на даденото животно, дори това животно вече да го няма. Например намираме долна челюст – мандиболо на динозавър и специалистът може да каже дали този динозавър е бил тревопасен, дали е бил хищник. Много пъти се казва, че човекът е всеядно животно, но по друг начин е устроен стомашно чревния тракт на всеядните животни като една мечка да кажем. Тя е и хищник и затова има най-малкото тези изразени кучешки зъби с които да разкъсва месото. По съзъбието, по слюнчени жлези, по устройство на стомах, по дължина на чревния тракт на един биологичен вид може да се отгатне каква е храната на тоя вид. От физиологията също, да кажем стомашния сок на един хищник, на един тигър е около 6 до 10 пъти с по-ниско РН, по-киселинно от човешкия стомашен сок. Тъй като стомашния сок на хищника е предназначен да може да хидролизира, да смила така да се каже концентрирани белтъчни молекули, каквото е месото. И забележете сурово месо, а не термично обработено, което е изключително токсично дори и за тези животни. Природата е отредила дадена хранителна формула, която всяко живо същество знае чрез своя инстинкт. Единствено човека е това същество, което макар да носи името разумно същество Homo Sapiens, разумен човек излиза, че в позицията си на консуматор е най-абсурдно неразумното същество.
Човекът е единственото животно, което е забравило коя е неговата храна!
До такава степен сме се дистанцирали, отдалечили сме се от природата, че сме забравили най-първично инстинктните си механизми, какво да ядем. Нима ако в един експеримент сложите в една стая едно котенце, едно дете, едно птиченце и една ябълка кой какво ще изяде? Всеки знае отговора. Много експерименти са правени, в които растително ядно по природа, по биология животно е направено изкуствено месоядно.   Такъв беше и случаят с лудата крава- едно тревопасно животно на което се даваха костно-мускулни смески, за да може да наддава повече на практика го превръщат в месоядно животно. Тогава то губи тази сила на имунна система и става много лесно атакувано от вирусни заболявания. Какво става ако един вид, който по природа не е месояден, го превърнем в месояден? Ако ние превърнем заека в хищник той се разболява и умира, ако научим елена да яде кюфтета и той е се разболее и умре. Правени са много и спонтанни, и целенасочени такива експерименти.
Човекът- един растителнояден очевидно вид, по всички белези съзъбие, стомашно чревен тракт и т.н превърнат по дадени причини и обстоятелства в месояден, този пример е най-фрапантния и гротесков експеримент.

Орехов дип с червена чушка

Този дип го приготвих на шега, а той взе, че се получи много вкусен.
Изключително подходящ е за меса (за месоядните) или просто да се консумира като разядка към хляб и други ястия.
Тъй като вкъщи от почти година не консумираме месо, си го употребихме с една зеленчукова мусака с куркума и комбинацията пак беше страхотна.
Става много бързо и няма никаква топлинна обработка.
Може да се приготви и със зелена чушка, но няма да е толкова вкусен, защото именно сладостта на червената чушка придава много мека нотка на дипа.


Орехов дип с червена чушка

На гости: Здравословно с Деси Пеева

В този блог за цялото време от неговото съществуване съм ви показвала какви ли не рецепти- с месо, без месо, сладкиши, кремове, торти, тесто, зимнина и какво ли още не.
Само че не съм ви показала най-важното, според мен- оня най-чистия, най-правилния и здравословния аспект на храненето- този, с който ни е дарила Природата, а ние пренебрегваме и видоизменяме с модерните си претенции.
Проблемът на нас, съвременните хора е, че живеем, за да ядем, а не ядем, за да живеем.
Някой със сигурност ще възроптае и ще намери своите аргументи да не се съгласи и ще бъде негово лично право да мисли различно, само че нищо не е в състояние да ме убеди в противното на това, че колкото по-сурова и натурална храна ядем, толкова по-голяма грижа полагаме за своето тяло и дух.
Разбира се, това е нещо, което всеки сам трябва да реши за себе си и не бих искала тази публикация да звучи поучително и строго педагогично.
След повече от 400 публикации за не дотам здравословни храни, не е е лошо да имам и една и за чисти и натурални природни храни за читателите ми, които се интересуват от тази тема- здраве и правилно хранене.
Все още съм начинаещ в материята "суровоядство" и на този етап просто чета информация за него като първокласник и откровено се възхищавам на хората, които са го приели като свой искрен приятел и му вярват и го следват.
Аз все още нямам смелостта да загърбя досегашния си начин на хранене, макар че съм дълбоко убедена, че той никак не е правилен.
 Дори и отбелязвайки фактите, че от почти 11 месеца изключих  месото от менюто си (никой не е в състояние да ме убеди, че то е нужно на човека), драстично намалих и храните с бяло брашно и бяла захар (с тенденция за пълно спиране), от повече от 4 години вкъщи консумираме само хималайска сол, след 20 годишно тровене спрях цигарите, не пия алкохол (ако не се броят 5-6 чаши качествено червено вино годишно), започнах да правя и гладуване само на вода при новолуние и пълнолуние, аз никак не живея и не се храня правилно.
Въпреки усилията, които полагам да се сбогувам с навиците, които доказано поразяват здравето ми, толкова далече съм от истината, че чак ме е срам да говоря на тема здравословно хранене и начин на живот, защото това е материя, която изисква много знания, практика в изготвянето на правилно меню и редица други не по-малко важни подробности, съпътстващи здравословния начин на живот, които аз все още не владея.
Затова, обаче съм поканила една много красива и интелигентна млада дама, която владее всичко това и е превърнала здравословното хранене и редица други аспекти, които обуславят вътрешната и външната красота и младост на човека, без да натрапва мнението си, без да говори досадно като ментор и да натяква на тези, които не живеят здравословно колко са далече от истината.
Днешната ми гостенка е човек, който винаги с усмивка и от сърце ще подари и предаде на другите своята рецепта за здраве, тя никога няма да откаже да даде съвет и помощ и винаги ще направи всичко това по най-сърдечния и приятелски начин.
Точно така реагира тя и на поканата ми да гостува в блога ми, и то без да се познаваме.
Тя се казва Деси Пеева и  очаква своето бебче, бременна е в 7 месец.:)
Пожелавам на Деси най-лекото раждане и едно здраво и красиво детенце.
Нека ви запозная с нея и с нейното приятно кътче за здраве.
Не знам вие на какво мнение сте, но за мен рецептите, които ще видите по-долу по нищо не отстъпват нито по красота, нито по изкушаваща примамливост да бъдат скорострелно изядени  на тези, които ни отнемат часове в кухнята и висене над котлоните.
Благодаря ти, Деси!


На гости: Здравословно с Деси Пеева

Казвам се Десислава Пеева и в моя блог споделям разбиранията си за здравословен начин на живот.
Аз не съм нито вегетарианец, нито веган, нито суровоядец. Просто не обичам да поставям етикети, a и на мен да ми поставят.
Привърженик съм на суровоядството, но това не означава, че от време на време не хапвам нещо готвено.
В моя блог споделям какво е за мен здравословно хранене, любопитни факти за любимите ми супер храни, авторски сурови рецепти, антиейджинг статии, натурална козметика, какво и как спортувам.
И понеже професионално съм се насочила в туристическия бизнес, пиша и за екзотични Wellness дестинации от цял свят.


А сега на въпроса: Защо е по-добре да консумираме повече сурова храна?

 „Ние сме това което ядем“ е космически закон!
Суровият растителен материал е единственото нещо, което нашите тела разпознават като храна и хранейки се по този начин можем да постигнем оптимално здраве и виталност.
Диета състояща се от предимно сурова растителна храна като плодове, зеленчуци, ядки и семена ни дава всички необходими хранителни вещества от които се нуждаем.
А предимствата са:
1. Суровата храна е пълна с ензими;
2. Суровата храна ни помага да постигнем киселинно-алкален баланс;
3. Суровата храна е с по-високо качество и задоволяваме нуждите си с по-малки порции;
4. Суровата храна е по-ароматна от сготвената и не се нуждае от допълнително подправяне;
5. Суровата храна отнема много малко подготовка и ние прекарваме по-малко време в кухнята;
6. Предпочитайки сурова храна изключва възможността да си изгорим езика или пръста;
7. Почистването след сурово ястие е изключително лесно. Няма загорели с гранясало олио тави и тенджери;
8. Диета, състояща се от сурова храна може да излекува или спре развитието на много хронични болести, включително и рак;
9. Суровата храна може да ни предпази от настинка и грип;
10. Хранейки се със сурова храна можем да спестим пари от излишна храна, витамини, тигани, лекарски сметки, лекарства и здравни застраховки.

Ето и примерно пролетно сурово меню:
закуска - зелен елексир срещу пролетната умора
втора закуска – 1 банан
обяд – сурова супа с авокадо
вечеря – пролетна салата за блестяща кожа с 4 сурови средиземноморски крекера
десерт – 2-3 сурови шоколадови трюфела (поне 2 часа след вечерята)




Зелен еликсир срещу пролетната умора