Крекери от покълнал лимец, сушени чушки и микс семена

В ТОЗИ  линк можете да прочетете как се покълва лимец.
Освен в настоящите крекери, които ще ви предложа днес, можете да консумирате покълналия лимец по различни начини- в салати, основни ястия или пък с мед и ядки.
И още, и още варианти има...
Кълновете от лимец за здраве, те са живот и ние трябва редовно да ги каним на трапезата си.
От следващото интервю ще научите много интересна информация за лимеца и сами ще се убедите в това.

Храна от Боговете
Любов и Светлина
огряват Земните недра.
Есента-щедра да е тя
зрънце да покълне
хамбари да напълни.
Любовта от житните клася
да порасне в нашите сърца.
Лимецо любим,
храна от Боговете!
Благословен бъди и с надежда ни Дари!

Андриана Петкова

В един от онези есенни дни, които даряват щедро с изобилните слънчеви лъчи, носещи новата надежда, нов живот, новите енергии на Любовта, Духът ме поведе към още една среща, чиито плодове носят потенциала да пръскат навред Светлина и да променят светове.
Един Ангел на Любовта ме срещна с Човек с изключителна мисия, отдаден, скромен, готов да трансформиря всеки свой страх, блокаж и съмнение, да излезе отпред и да носи надалеч знанието…

“Сложете под езика си зърно лимец. То започва да се топи. Усещате го. Можете да го сдъвчете без предварителна топлинна обработка. Една готова храна! Само че пекарят е Слънцето, а фурната е нивата.
Сложете под езика си едно зърно от която искате днешна пшеница. Да речем от тази, от която се прави хляба в най-близкия хлебозавод. Тя остава в устата ви студена и твърда като камъче. Ако я сдъвчете без да си счупите зъб, ще изпитате вкуса на нещо, което не е ваше. Но защо е така? Нали и тази пшеница е раснала на същото слънце, идва от същите ниви…?
Дълга история. Да видим откъде да я започнем…“

Запознайте се с Даниел Ненков. Един от малкото хора, поели мисията да носят знанието за древната, Божествена храна, даваща живот, Божествено вДЪХновение, мъдрост и сила на хората още от най-дълбока древност.

1. Здравей, Дани. Ти в момента си сред малцината, заели се с отглеждането и разпространяването на знанието за лимеца. Кажи ни нещо за себе си, как те привлече това дело?

Завършил съм военноморското училище във Варна, но така и не започнах да практикувам тази професия – морски капитан. Отдадох се на земеделието и агробизнеса. Едва наскоро то започна да добива по-голяма популярност и да се възражда. Имам голям опит в земеделието, фирмата ни БГ-Агро е един от най-големите производители и износители на зърно в България. Преди малко повече от 4 години разбрах за чудните свойства на лимеца, установихме връзка с Емил Елмазов, взехме семена и започнахме да се учим. След като установих от собствения си опит каква чудесна храна е тази култура, какви лечебни свойства има и колко е ползотворно присъствието й в храната на човек, реших да се заема по-сериозно с него и да го отглеждаме във фирмата в по-големи мащаби. Имаме около 100 хиляди декара земя – едни от най-големите производители и износители сме. Можем да организираме производството на лимец мащабно.

2. А какво всъщност представлява лимецът и защо се знае толкова малко за него?

Лимецът е определян като древната пшеница на траките, житото на фараоните, последната храна наХристос. Лимецът е най-древното жито – най-старите останки са от преди 18 хил. години. В тракийските гробници са намирали останки от лимец, в египетските пирамиди- на различни места. Интересно е, че се открива все един и същ вид пшеница – значи той и сега е съвсем същия, както е бил преди.Така че това е нещо ценно, което трябва да стане достояние на повече хора.
Археолозите могат да говорят на тази тема повече – Емил Елмазов е загатнал в неговата книга. По-интересно е днешно време е интересно какво се случва според мен. Емил Елмазов ако не се лъжа преди 10-11 години е открил лимеца в Родопите като билка – набрал е буквално няколко шепи. Започнал е да го сее и лека полека го размножава. И преди 4-5 години той решава да започне да го разпространява по-масово, така че да се разшири като едно промишлено производство. Започва да го продава на колеги като мен и по този начин се разпространява в много бутикови количества. Ние започнахме отначало със 7 дка, следващата година засяхме 30, следващата – 300. Тази година вече отиваме към хиляди декари. Има шанс да се възвърне на трапезата на българина, необходимо е!

Лимецът е култура, която е изостанала и забравена по икономически причини – труден е за обработка, и дава малки добиви. След края на втората световна война настава голямата промяна в отглеждането на житото, заради големия глад. Използват се какви ли не приоми, включително генно модифициране, за да се увеличи добивът на жито. По-възрастните хора си спомнят, че някога са се изхранвали с лимец. Но след войната започват да се появяват примеси, докато съвременната пшеница изцяло измества лимеца. Вече 4-та година нашата компания БГ-Агро сее лимец. Горе-долу от преди 4-5 години започнаха да сеят разни хора, след Емил Елмазов, който е възродителя на тази култура в България.

3. Колко са производителите на лимец в момента, те май се броят на пръсти?

Ами появиха се, но са малко. Миналата година бяха засяти 10 хиляди декара, което е нищожно на фона на цялото земеделие. Но и друга страна на проблема е, че няма достатъчно семена. Това е и една от причините цената му да е висока – просто го няма. Не е стигнал до големите производители – тези, които разбират от производство на зърно. Ние сме приготвили малка партида тази година, за следващата година сме подготвили да разпространим повече. Специално са почистени семената – за да няма примеси. Не е желателно да има примеси. Плевелите си растат заедно с лимеца, има ги, но това не му пречи. Добива ни беше 270 кг. от декар тази година. Като го изчистихме и  махнахме плевелите, останаха около 250 кг. Тоест на декар посев има около 20 кг. плевели. Иначе лимецът според мен може да вирее във всякаква почва. Ако трябва да избираме и почви, съвсем чисти, които да не са третирани с никакви препарати, години назад, това ще бъде съвсем бутиково производство. Аз мисля, че е съвсем достатъчно това, че не се налага да третираме с препарати самото зърно и растението след това. Пшеницата като я потопиш в отрова, колкото и да е добра, тя вече става отровна. Както казва Елмазов – не трябва да влияеш насила на зърното.

Има хора, които гледат лимец, но забелязвам една тенденция, че те не са земеделци, нямат опит в зърнопроизводството. От една страна това е хубаво, че толкова хора имат желание да произвеждат лимец, но от друга страна си има и минуси – те не знаят как да го обработват след това.

Виждал съм на пазара семена, които не са почистени. Тоест при следващото засяване, те се засяват с плевели, с примеси от друга пшеница. Ако има примеси от пшеница, има вероятност да влязат зарази от нея в самия посев. Например има едни такива токсични плевели, при които ако пшеницата не се третира с химикал, при нея се получават гъбични заболявания. И покрай пшеницата, ако посева е нечист е възможно да се появят такива заболявания. Така че, това, че лимеца се отглежда от непрофесионалисти си има и своите минуси. Много е хубаво човек да си засее половин декар, да си го ожъне със сърп и да го ползва сам. Но когато говорим за масово производство, когато зърното трябва да стигне до повече хора, трябва нещо друго. Лимецът има една много специфична, твърда люспа. Мисля си, че една от причините да спре да се произвежда е точно тази люспа. Защото тя предполага допълнителни усилия за лющене. Навремето са го правили на ръка. В съвременния свят има машини за лющене на лимец, аз съм внесъл вече такава от Австрия. Но в България се броят на пръсти такива машини. Донякъде наподобява лющенето на ориз и мисля, че и машина за лющене на ориз би свършила работа. Но в България и такива няма!

Съдя по себе си. Първата година, като реших да садя лимец, бях много въодушевен – хвърлих се напред веднага, взехме семена от Емил Елмазов и започнахме. Ожънахме реколтата и се озовахме през проблем – как сега да го олющим? Така и не успяхме с това, ами засяхме отново цялата реколта. На втората година решихме заедно с Елмазов да използваме услугите на една оризарна за лющене на лимеца. И там семето се зарази от някакви гъбичка от ориза. И заради това се отказахме да ходим по други места, ами направо си поръчахме машина за лющене на лимеца. Откакто имаме тази машина, вече си имаме собствено производство – достатъчно и за консумация и за посев. И така – новопрохождащия земеделец, който иска да сее лимец трябва да си направи добре сметката още в началото – какво го очаква, има ли близо до него машина за лющене. Или пък да си направи сметка – тази година ще засее половин декар, за да изкара семена за посев, догодина ще засее повече, после да си купи машина и така – лека полека да навлезе навътре, да е подготвен, без да има изненади.

4. А ти би ли подкрепил обикновения човек, който не е крупен бизнесмен и земеделец да започне да отглежда лимец? И как?

Да, разбира се. Ще дадем семена, ще му помогнем с информация, ще се консултира с нашите агрономи, Аз и в момента го правя с хората, които се обаждат и се интересуват. Колкото повече хора започнат да се занимават с това – толкова по-добре. Ако във всяко село има двама, които сеят лимец в дворовете си – ще бъде перфектно. Много е вероятно в близко бъдеще да се появят цели кооперации, групички, селища. Имаме хора професионалисти, агрономи, хора с познания и опит. Мислим да създадем и цялостна програма-обучение, която да е в помощ на всички, които желаят да се заемат с отглеждане на лимец. Земеделските дейности по отглеждането на лимеца не са сложни. Но просто човек трябва да е наясно, да знае какво да очаква, да е подготвен.

Непрекъснато участвам в различни семинари, форуми за здравето, информационни беседи, чрез които се опитвам да стигна до хората, да разкажа повече за лимеца, да разнеса знанието.

5. Как да информираме обикновения човек, че всъщност хляба , който яде в момента не е добра храна?

Откъде ли да започна.. В масовия хляб е пълно с консерванти, оцветители, емулгатори. Бялото брашно, което е така масово използвано, е само остатък от зърното. За да се получи това бяло брашно, се махат триците, зародиша или се маха, или се убива с висока температура. За бялото брашно какво да кажа.. хайде да не казвам, че съвсем няма нищо добро в него, но най-полезното от зърното не отива в бялото брашно. По тази причина може да стои с години по рафтовете без да се развали, защото няма нищо живо, което да се развали в него. Мелничарите като смелят зърното, продават два продукта, разделено – бялото брашно и отделно трици. А иначе пълнозърнестото брашно е цялостно – цяло зърно, не разделено. С това разделяне, хляба излиза по-евтин, добива по-търговски вид, изглежда по-бухнал. Триците пречат на бухването. Глутенът също е важен за бухването. Като се разделят така отделните части от зърното, в бялото брашно остава само глутен и нишесте – направо се превръща в лепило.

6. А с какво е различен лимеца, защо е толкова добра и полезна храна, за разлика от всички останали житни култури?

В лимеца няма глутен. Някои казват, че съдържанието му е около 11%, но дори това не са верни данни. Аз съм го давал за изследване, и глутена в лимеца е в толкова нищожни количества, че не може да се установи колко точно процента е. Също така, в сравнение с другите пшеници, които са киселинни, вредни храни,лимецът е алкална храна. Голяма част от съвременните болести днес се дължат на липса на минерали и микроелементи в човешкото тяло. Храната ни е бедна на такива микроелементи, а изборът на неправилна храна още повече ни вкарва в състояние на дисбаланс. С Лимеца си набавяме така необходимите ни цинк, манган, желязо и още много микроелементи.

Лимеца не се третира по никакъв начин с химикали. Защо не го третираме? Значи това е първоизточника на пшеницата – в чистия му първичен вид, както го е създал Бог. И по тази причина то е здраво растение и не боледува от нищо. Всички други пшеници които се отглеждат в момента – по някакъв начин човекът се е намесил в създаването им, те са хибриди. Това намесване на човека с цел да подобри добива и качеството по някакъв начин и то не по Божествен начин влияе на растенията и те започват да боледуват. И затова се налага ги третираме с препарати. Още като ги сеем ги имунизираме – обеззаразяваме семената. Потапяме ги в отрова и тогава ги слагаме в Земята. Това е всяко зърно, което сеем в момента. И не само в България, това се прави така по целия свят. И после като пораснат и пак боледуват – пак ги третираме с химикали. Така или иначе в тези растения вече има отровни вещества Тези вещества убиват изцяло аурата на растенията, те просто нямат аура. Снимки на нормалната пшеница която се отглежда показват, че тези растения почти нямат аура.

  

1:Външен вид на едно зърно лимец        
2:Високочестотна фотография на енергийната структура на лимеца

Емил Елмазов пише така:

” Климатичните особености на 2012 година ни донесоха познанието за едно неизтъквано досега свойство на лимеца. Жетвата на пшеницата и ечемика у нас през този сезон беше смутена от дъждове. На много места почерняха около 20% от житните класове. Нашите специалисти агрономи май не са наясно при бързо променящите се климатични условия какво поведение ще имат обичайните или наскоро въведените сортове пшеница, дали придружаващата ги химическа осигуреност ще успее да ги спаси. В същото време пък в Русия, Беларус, Украйна се разрази суша. Реколтата изсъхна до корен от небивали горещини. Чудо нечувано: в Русия житата изгарят, а у нас се давят. Така разбрахме, че и техните сортове не са подготвени за по-тежките климатични аномалии. Изобщо хибридни пшеници отглеждани с патерици (разбирай химически препарати)  в такива случаи показват твърде ниска устойчивост в сравнение със селекционираните от природата.”

Човекът също се променя, потребностите ни от храна се променят, храним се по силата на навик. Аз самият преди време ядях много, а сега ми е достатъчно съвсем малко количество храна. Не знам кога и дали ще отпадне необходимостта от храна, но докато дойде този момент, лимецът ще бъде храна от изключително значение. Затова и казвам, че лимецът е храната за прехода, междинната храна, свързващото звено със следващия етап от еволюцията на човек. Ти знаеш по-добре от мен че предстоят много промени на планетарно ниво, дори още не знам какво ще се случва. И в тези нови условия хибридните сортове, голяма част от тях просто няма да оцелеят. А лимецът е нещо, което съществува от хиляди години и е преминавало успешно през какви ли не изпитания и катаклизми, и пак ще премине.

Мисля, че колкото повече семена има подготвени – толкова по-добре. Да не се окаже света без храна в един момент. Учителя е казал: “да търсим прадядото на пшеницата”, а тук може да кажем, че вече сме го намерили. В бъдеще трябва не да се лекуваме, а да се храним така, че да сме здрави, да приемаме храни-лекарства. Това е храна, с която човек може спокойно да се храни и да е съвършено здрав. Аз не съм купувал хапчета от 4-5 години. А това е времето, откакто се занимавам с отглеждане на лимец всъщност. Определено има забележима разлика в мен откакто се храня с лимец. Изглеждам по-добре, чувствам се по-добре, по-здрав съм, по-жизнен.

7. От къде можем да се сдобием с това прекрасно зърно, продава ли се свободно по магазините и пазарите?

Поодържаме един сайт, посветен на лимеца limec-bgagro.bg, където има публикувана много информация за тази храна, изследвания, статии, рецепти. Дадени са координати, от където може да се поръча.

В момента има голям интерес и едва смогваме с поръчките. Всеки може да си поръча и да получи лимец, независимо къде се намира. Има откъде да се закупи лимец, и през интернет, и през познати вървят разни продажби, но ние успяхме да го направим по абсолютно легален и законен начин – така, както се съобразяваме със Вселенските закони, така и се придържам към земните. Имаме всички необходими сертификати за качество, разрешителни, дейността ни е съвсем открита и на светло. Във Варна го има в много биомагазини – опаковки от по 500 гр. В София тепърва предстои да навлезе по-масово по магазините, за сега го няма. Единствено в магазини Балев в София в момента се продава от нашия лимец.

8. А как можем да си направим сами брашно?

Мелянето на зърното също е от голямо значение. Аз лично от около 10 години си мелям брашно на каменна мелничка. Като се меля на камък зърното, температурата остава ниска – под 40 градуса. И така се запазва всичките витамини, минерали, протеини. В конвенционалите мелници има метални части, и като се меля зърното, температурата се вдига над 100 градуса. Представете си какво става със зърното, като се смели на такава висока температура. Също така – там където има метал, там се появява  магнетизъм. А това влияе на аурата. Тоест – дори зърното да е хубаво, ако се смели по неподходящ начин, то пак губи ценните си свойства. Дълги години внасях от чужбина такива домашни мелнички за приятели, но след това успяхме да ги произвеждаме в България и сега много хода се радват на такива прекрасни домашни мелнички. Имаш си зърното, мелиш го и веднага правиш хляба – това е безценно. Силната аура, енергията в житното зърно се запазва и предава в хляба. Може би остава и на другия ден, не знам колко дълго остава – само изследвания могат да го докажат. Но при всички положения – колкото по-бързо го консумираш след като го смеляш – толкова по-полезно.

8. Какъв е най-добрият начин и вид в който да който да консумираме лимеца?

Лимеца най-добре се консумира във вид на покълнали семена. Много е важно каква вода се ползва когато се покълва лимеца. Добре е водата да е чиста, изворна. Ако се прави с вода от чешмата, или покълва по-бавно, или част от лимецът изобщо не покълва – в нея има химия, която пречи.
Би могло разбира се да се направи и хляб. Аз си мелям зърното на мелничката и веднага правя хляб. Може да е соден, с квас – в сайта има рецепти. Много бързо, просто и вусно става. Може и в гозби да се ползва. На мястото на ориза слагаш лимец и получаваш вкусно и здравословно ястие. Най-хубаво е да е суров, разбира се, но дори и с известна термична обработка, пак е вкусно и полезно. Имам един приятел от Ямбол, който така подготвял тесто с квас цяла нощ, на сутринта го метнал във фурната и взел, че го забравил там 3 часа. Каза, че коричката била изгоряла, но отвътре си бил съвсем годен и хубав хляб. Цели три часа печене и пак издържа! Ако се придържаме към корените си, към традициите, това, което се пази от едно време – бихме пекли хляба си на огнена пещ. Тогава става едно особено сливане на стихиите, огъня, житото, въздуха сякаш се сливат и провеждат разговор – тогава силата на хляба е още по-голяма и енергията – запазена, въпреки топлинната обработка.

9. Каква е разликата между българския и вносния лимец?

Все още има осезаема разлика в цената на българския и вносния лимец. Някои фирми започнаха внос и научиха хората да търсят вносен лимец, цената му е доста по-ниска. Дори и вносен, този лимец пак е по-добър от обикновената пшеница – няма две мнения по този въпрос. Но българското зърно според мен е по-добрият избор, особено пък за българите. Има много по-добри показатели от вносния. Голяма част от вносния лимец е лишен от живата сила, не покълва.
А защо специално за българите? Дори ако става въпрос за обикновената пшеница, семената се отглеждат в съответния регион, според местните климатични условия, валежи, средно-годишна температура и един куп други показатели, които са строго специфични за дадения регион. И затова – много по-естествено е да сеем зърно, което от години е расло и се е приспособило да вирее по българските земи, с местния климат, отколкото да вземем култура, която е приспособена за австрийския климат например и да го караме сега на ново да се приспособява към нашия климат. Има си много отличима специфика. Другото, което е важно да се отбележи – чуждата култура отговаря на ДНК структурата на хората там, а не на нашето ДНК. Хубаво е да се храним с храна, отглеждана на наша земя. Баща ми например, все още ходи до селото където е раждан да си купува мед.

Защо някои вносни семена не покълват? Начинът на лющене е много специфичевн и в зависимост от това как е настроена машината, може да се повреди кълнчето на зърното. Другата причина е, че зърното за да издържи повече време, може да е третирано с някакви препарати, срещу буболечки, или други неща.

Елмазов установил следното: лимецът се съхранява много добре може да си стои в люспата много дълго време – 4-5 години. А когато се излющи е хубаво да се изконсумира до 6 месеца. След това.. как да кажа – изгубват му се вълшебните свойства, отслабва му аурата. Ние специално го съхраняваме неолющен. Когато трябва определено количество – олющвам го, продавам го и чак като свърши – пак олющвам, за да е пресен, силен. Това, което идва от чужбина малко ме съмнява да е чисто зърно, нетретирано. Защото изисква време да се пакетира, да се транспортира, после сума ти време седи по рафтовете и нищо му няма. Това е нещо много важно, което хората не знаят. И понякога ни правят големи поръчки, искат да се запасят за една година напред. Нека да има максимум за три месеца напред, пък като свърши, пак може да се поръча.

10. Казваш, че лимец се гледа  лесно, непретенциозен е и издържа на всичко. Но все пак има специфика още при сеенето, нали? Издай ни тайната на сеитбата?

Отношението към лимеца е като към съзнание. Той се сее само след пълнолуние. И то не което и да е пълнолуние. Избира се изричен ден, разположението на планетите също има значение. Аз се консултирам и с астролог и си избирам датите за сеитба по специален начин. Лимеца се сее малко преди пшеницата и се жъне малко след нея. Има един обмен на любов и енергия с лимеца. Отношението към зрънцата, отношението към земята – всичко това е един цялостен ритуал. В него е включена и молитва, и напяване – влага се много емоция, енергия, светлина и осъзнатост. Първия ден на сеитбата тази година, след почистването на семената, лично се качих на трактора, обиколих всичките ниви, по 4те краиша, казах си молитва. Знам, че Учителят специално е дал молитва за такива случаи. Аз не я знаех, не я казах тази специално, но си казах моята молитва, така истинска, извираща от сърцето. Лимецът е същински носител на тази Любов.

11. А какво всъщност искаш да постигнеш, каква е мисията ти?

Искам колкото се може повече хора да разберат за лимеца. Има хора, които изобщо не са чували още за него. Човек за да се реши на някаква промяна в живота си, първо трябва да се информира, трябва да научи, че съществуват различни възможности. Когато вече знае, човек може да се реши да опита когато му дойде времето. Веднъж, втори път и така лека полека се извършва цялостна промяна в мирогледа и живота на човек. Към добро, разбира се. Моята мисия е колкото се може повече хора да узнаят за лимеца и да го търсят, повече хора да го сеят. Елмазов е възродителят и след него доста хора започнаха да сеят – всеки в неговите си мащаби, и по собствен начин. Ще съм щастлив да има лимец навсякъде – както в малките, специализирани магазинчета и места за среща на хора и обмен на опит, така да го има и в големите вериги хранителни магазини. Хората трябва да се информират, трябва да знаят за съществуването на тази супер храна. Тя носи със себе си истинска Светлина, здраве, сила и древна изначална мъдрост. Нека се обърнем към природата си, към корените си и да бъдем здрави, хармонични и одухотворени – точно както сме създадени да бъдем. 

(източник: svoizbor.com)

Крекери от покълнал лимец, сушени чушки и микс семена

"Хляб с 3 брашна и 4 семена"

Прекрасен хляб, няма да съжалявате, ако го опитате.
Ухае на село, земя и ароматни брашна, а семенцата фино галят небцето с всяка хапка.
Идеален е за здравословни сандвичи за вас и децата ви, за хапки с различни пастети, а и ей така, просто като хляб на вашата трапеза.
Приготвя се лесно.


"Хляб с 3 брашна и 4 семена"

Крекери от лимец и сушени домати

Подобни крекери можете да приготвяте с разнообразни продукти- семена, зрънца, сушени зеленчуци, ядки и т.н.
В любимите ми сайтове recipemagician.com и desilifestyle.net  можете да видите и други варианти и да експериментирате.
Тези крекери заместват напълно хляба и са абсолютно и категорично здравословни.
Можете да ги сервирате към готвено ястие, като добавка към салата, предястие или да ги намажете с някой вкусен суров пастет или дип.
Опитайте, сигурна съм, че ще се превърнат в любими на вашето семейство.


Крекери от лимец и сушени домати

Конопен хляб с лимец и 5 вида семена

Приготвих този хляб съвсем импровизирано, но усещах, че ще се получи нещо наистина много вкусно.
С подобни качествени, истински и полезни съставки няма как да бъде иначе.
Всички вие, които държите на здравето и фигурата си знам, че ще оцените настоящата рецепта и ще я опитате.
Нито един бял хляб от търговската мрежа не може да се сравни с вкуса на домашния, а когато в него е помислено и за здравословния аспект, то това го превръща в най-прекрасния хляб.
Конопено брашно можете да купите от ТУК.
Маята е веган и е купена от ТУК , както и БРАШНОТО ОТ ЛИМЕЦ.
А ето ги и КОНОПЕНИТЕ СЕМЕНА.

Конопът (Cannabis) представлява растение от отдел Покритосеменни. Приема се, че е едно от най-важните растения в света заради многобройните сфери на приложение. Характеризира се с изключително здрави влакна, висока скорост на растеж и наличие на мазнини в семенцата му.

Днес водещи производители на коноп в света са Китай, следван от Европа (Румъния, Полша, Франция и Италия), Чили и Северна Корея. Счита се, че именно той е едно от първите целенасочено отглеждани растения в историята на човечеството.

Археолози твърдят, че началото на този процес е поставен преди повече от 6000 години, факт, който превръща конопа или т. нар. канабис в една от най-старите растителни култури в света. В продължение на хилядолетия той е бил отглеждан в Азия и Близкия Изток, най-вече заради добива на ценни влакна.

Водещи лекари и изследователи твърдят, че конопът е една от най-полезните и същевременно една от най-достъпните храни на планетата. Издръжливостта и хранителната сила на конопените семена имат потенциал да се справят в значителна степен със световните нужди от протеин, както и с проблемите, свързани с недохранването и гладуването на човечеството.

Вярно е, че в конопеното семе има наличие на THC-психоактивно вещество (delta-9-tetrahydrocannabinol), но само в рамките на по-малко от процент от съдържанието му, а за сметка на това конопеното семе е едно от малкото семена, което съдържа и хлорофил.

Сортове коноп

Познати са общо 41 различни сортове коноп, с ниски нива на тетрахидроканабиол. Те, за разлика от много други видове, са с високо съдържание на фибри (приблизително 30-40%). За разлика от растението, отглеждано за медицински цели, сортовете коноп, отглеждани за производство на влакна и семена съдържат по-малко от 0.2% THC.

Открояват се три типа сорта култивиран коноп:

• Сортове, отглеждани за медицински цели;
• Сортове, отглеждани предимно за добиване на влакно, характеризиращи се с дълги и почти неразклонени стъбла, с различно оцветяване;
• Сортове, отглеждани за добив на семена, впоследствие получаване на масло, което се отличава с високо съдържание на протеини и незаменими мастни киселини, и най-важното – без упойващ ефект.
• 
  

Конопеното семе в кулинарното изкуство

Семената на конопа се отличават с приятен аромат, силно наподобяващ този на слънчогледовото семе и с лек привкус на лешник. Той успешно може да се консумира под формата на смляно брашно, покълнали в мляко семенца (по подобие на соевото мляко) и в сурово състояние, добавен към различни салати, мюсли, сосове и тестени изделия.

Протеинът, съдържащ се в конопеното семе е значително по-лесно усвоим от животинския такъв, най-вече защото е разтворим във вода. В резултат на което влагането на конопено семе в различни ястия, дресинги за салати, шейкове или напитки, е изключително лесно, при това без да се пресича или нагорещява.

Конопеното семе, респективно конопеното брашно може да бъде вложено и в термично обработени храни, без това да променя значително неговите хранително-вкусови качества.

Кулинари твърдят, че вкусът на конопеното семе се съчетава добре дори със сладолед, мляко или сирене. А от пресните листа на растението могат да бъдат приготвяни различни салати.

Здравословни ползи

Приемайки конопените семена за една от най-полезните храни в света, неминуемо в състава им трябва да открием съвършен баланс на хранителни вещества. Пълноценна храна, която е в състояние да отговори на нуждите на хора, следващи различни режими на хранене (вегетарианство, веганство, суровоядство).

Малкото семе с диаметър по-малък от сантиметър е "успяло" да съчетае в себе си пълен набор от всички незаменими аминокиселини, достатъчно количество есенциални мастни киселини, витамини, антиоксиданти и минерали, всички те важни за нормалното функциониране на човешкия организъм.

Разглеждайки по-задълбочено съдържанието на конопените семена, откриваме следното: съдържание на витамин А (4.0 IU), С (1.0 мг) и Е (9.0 IU), лецитин, минерали – магнезий (856 мг), калций (74 мг), натрий (9 мг) и желязо (3 мг), омега-3 (алфалиноленова киселина), омега-6 (линоленова киселина, гама-линоленова киселина) и омега-9 мастни киселини.

Особено важен се оказва протеинът едестин (от гр. edestos – ядивен), растителен глобулин, представляващ приблизително 65% от конопеното семенце, който е най-добрата за консумация и най-лесно усвоима форма на протеин в хранителната верига. Останалите 35% принадлежат на албумина в растителната култура.

Вярно е, че не само конопеното семе притежава широк спектър от полезни и жизнено необходими хранителни вещества, притежават ги и лененото семе, както и редица други такива растения. Неговата уникалност се дължи само и единствено на протеина едестин.

Освен това тези малки семенца съдържат всички незаменими аминокиселини и есенциални мастни киселини, необходими за поддържането на здравословен начин на живот, "поднесени" в лесно достъпна за усвояване от организма форма.

Конопеното семе, респективно конопеното брашно е изключително подходящо средство с ясно изразено успокояващо действие, осигуряващо добра превенция срещу заболявания на нервната и сърдечно-съдовата система.

То има доказан противовъзпалителен ефект, което го прави полезно за подпомагане лечението на артрит и автоимунни заболявания. Растението се оказва и добро диуретично средство, като помага и за лечение на констипация.

Здравословни рискове, свързани с консумацията на конопено семе

Като риск вследствие на консумацията на конопено семе може да се приеме неговото разхлабително действие. Медици съветват при прием на антикоагуланти да не консумирате растителната култура под никаква форма.

Как да изберем и да съхраним конопените семенца?

Когато избирате конопено семе, обръщайте внимание на здравината и целостта на семенцата. Покритите с плесен семенца са сигурен знак, че продуктът е негоден за консумация. Същото важи и за странната миризма при отваряне на пакета.

Съхраняването на семената почива на същите правила, които важат и за другите сходни продукти. Препоръчително е периодът да бъде кратък, като подходящият съд е от голямо значение. Винаги избирайте стъклени или керамични съдове, които да поставите на хладно и проветриво място, съобразено и с указанията на опаковката на продукта.

Кулинарни идеи

За последователите на здравословния начин на живот, както и за хората, практикуващи различни хранителни режими, добавянето на конопено семе към някое от ястията или заместването на някое от храненията с него е наистина добра алтернатива.

А възможностите са неограничени - можете да поръсите салатата си с него, успешно да го добавите в някое печиво или да гарнирате топка сладолед с малките семенца. Резултатът ще бъде здравословна, питателна и лесно усвоима храна.

Източник: www.bb-team.org/articles/4390_konopeno-seme-i-brashno#ixzz2JDLFSBPY 

Автор: Ирена Стефанова


Конопен хляб с лимец и 5 вида семена

Хляб от лимец

Със 100 грама покълнало диво жито човек може да изкара цяла седмица, без да яде друго.

Калориите са еднакви с останалата храна, която човек би ял седем дена. По това древно еднозърнесто жито са луднали диетолозите по цял свят.

Освен това хлябът, изпечен от това зърно, оправя настроението подобно на веселия кекс от кофишоповете на Амстердам.

Това е лимецът - дивото жито от древността. Расте в Южна България в ниското на Родопите. В община Крумовград е и селцето, което е пренесло през хилядолетията името на това зърно.

Село Лимец днес има 95 жители и аха да изчезнат, но все още се държат здраво, сякаш да напомнят за онзи наш праотец, наречен лимец. И той е устойчив като родопчанин - има набито здраво стъбло и гордо вирнати осили на класа. Лимецът е способен да вирее и плоди при всякакви условия.

Ражда зърна, обвити в люспи.

Това е хлябът на човечеството от 15 хил. години, откогато датират находки от овъглена пшеница, казва билкарят и лечител Емил Елмазов.

Напук на ГМО той върна махалото в другата посока и започна да засява и да жъне лимец. Написа и историята му в книгата "Изначалният хляб лимец, дивото жито на древността". 

Близо 30 години преди това видях лимец в махала Райковци в Балкана край Вонеща вода. "В рода ни има едно завещание - да съхраним житото на прабългарите", каза тогава пред делва с лимец бай Митьо. Заради странния обет селяните го наричаха Митьо Лабавото, сиреч хлопала му дъската.

Убедихме главния агроном на общината да засее поне 5 дка от древното жито. "Нищо няма да пожънете - дивите прасета ще го изядат, затова тук сеем овес и ечемик", рече Пенчо Дурчев, но задели две ниви. В едната Митьо зася лимец, в другата АПК-то - овес. Заради бодливата обвивка на зърното лимецът остана непокътнат от животните.

През лятото текезесарите прибраха 130 кг овес и 280 кг лимец от декар. Оттогава знам, че хлабави са други, но не и бай Митьо от махала Райковци.

Днес това жито вече се предлага у нас, познато е като "житото на фараоните", с него се хранели и траките по нашите земи. И то е отговорът на ГМО.

"Лимецът е устойчив като катър и колкото се възпроизвежда, по-силен става. Европа намалява, защото се храни с хляб от хибридна пшеница, изпосталяло последно стъпало на своето възпроизводство, натоварено с химическа обработка. След нея повече семе не остава.

Лимецът не дава богата реколта, но пък засища добре и е лековита храна. Той е мощен антиоксидант, богат е на протеини и пази от много болести.

Традицията на неговото отглеждане в Германия, Швейцария и Англия продължава до средата на XIX век, след което е заменена с обикновеното хлебно жито. Причината е, че добивите от пшеницата могат да се увеличават с торене и генни модификации.

Лимец, емер и спелта въобще не се поддават на изкуствено торене и генни модификации. Те са древното жито на фараоните, хлябът на траките и последната храна на Христос. Време е да я възродим, за да възродим здравето у себе си. Засега се предлага само в диетичните магазини на твърде солена цена.

Той укрепва тялото и възправя волята

Дълбоко в структурата на човешкия геном е втъкан лимецът. Колкото години е имало човечество, толкова години е имало дива пшеница и човекът е израснал с нея. Лимецът се възприема направо от живата природа, така че нямаме друга генетично чиста храна.

Древното жито не изисква почти никаква преработка. Вечер семенца се накисват в кисело мляко и сутрин човек закусва с тях. Най-важното е, че дивата пшеница се поема в естествен вид, нейните лечебни качества са както в зародиша, така и в обвивката.

Лимецът има повече протеини от обикновената пшеница, но количествата на глутен са минимални, което го прави лечебна храна за алергичните към глутена.

От другите видове жито той има почти два пъти повече мазнини, белтъчини, фосфор, витамини от групите на В и А. С него може да се замести месото и зеленчукът. Ако майка захранва детето си с кашичка от лимец, то ще расте здраво.

Дивото зърно не приема торенето, затова не го долюбват земеделците, тъй като не могат да вдигат добивите. Лимецът не гълта тежките метали, от него бяга и радиацията. На 200 км от Чернобил дивата пшеница е останала чиста заради много твърдата обвивка. Зърното не се подава и на олющване, трябва специална техника. А всичко това не е изгодно на земеделеца, преработвателя и хлебаря. Но е изгодно за човека, защото зърното не полепва по червата и предпазва от рак. Много малка част от храните могат да бъдат съхранявани така дълго като дивото зърно, без да се променят качествата. Растението вирее на всички почви, където другите пшеници не могат. Лимецът дава истинско пълноценно хранене, за което сега ни лъжат много производители, които тъпчат храните с консерванти и бои.

Дори и препоръчваните като най-здравословна храна - мюслите, не са здравословни. Те се произвеждат след сваряване на определени видове пшеници, размачкват се между метални валци и се ликвидира всичко природно. После се пекат в метални пещи на 280 градуса и се заливат с изкуствени витамини. Пропагандира се, че мюслите ще спасят хората от стомашно-чревни заболявания. Мит е!

Археолози намериха овъглени семена от еднозърнест лимец отпреди 15-17 хил. години. Тази дива пшеница е останала непроменена. Каквото е намерено в египетските пирамиди, такова и в тракийските могили, същата е и днес. Все това силно стиснато в плевите си зърно с дълбока бръчка по средата. И да го вършееш, не можеш да го съблечеш. Трябва майсторски да го олющиш, все едно че го мамиш, за да го измъкнеш на бял свят, както се измъква диво животинче от дупката му. И да го оскубеш, не можеш да го унищожиш, ще се появи на друго място. И ако тръгнете на юг от Стара планина, ще разпознаете еднозърнестия лимец като плевел покрай пътищата и по синорите на Югозападна България. В Източните Родопи - още по-сигурно. Стъблото му е високо повече от метър, тънко и здраво. Класът му е сбит като свит юмрук, зърното е силно и сплеснато отстрани. А ниският хромозомен състав на лимеца е дал тази вековна издръжливост.

Лимецът е баща на всички по-късни пшеници, които можем да датираме отпреди 7000 г. Затова цяла Европа вече е луднала по дивата пшеница.

Зърно от лимец се стапя в устата, а зърно от сегашното жито остава непроменено. Това показва, че организмът приема древната пшеница като своя, а днешната - не.

Вече съществуват много рецепти в кухните на Западна Европа, а храните от лимец навлизат и у нас. Искам да запаля хората да отглеждат дивата пшеница, за да забравим болести като тежки колити, рак на дебелото черво, ентероколити и пр. Удивителното е, че със 100 грама покълнало жито човек може да изкара цяла седмица, без да яде друго. Калориите са еднакви с останалата храна, която човек би ял седем дни.

Днес всеки производител на храни или лекарства успява да помести вредностите на своя продукт в някакви норми. Когато е на горния праг на поредната норма, настават спорове. Споровете се решават с промяна в технологията, ако е възможно, или играят пачки от банкноти за заветното разрешение да произвежда своето. И никой не пита за вредите от храните, трупани в организма.

източник 24 часа

Изначалният хляб-хляб от лимец