ХРАНАТА ЛЕКУВА- здравословен семинар в Бургас

>> вторник, 12 ноември 2013 г.



ХРАНАТА ЛЕКУВА
Здравословен семинар в Бургас

oт Лечебен център Vita Rama
23 Ноември 2013, Събота
11:00 – 15:00 ч.
Холистичен център "Магнолия"
ул. "Цар Петър 17", ет.3,
(срещу Водната палата – входа към ул. "Ботева")

Лектори :
  Георги Славов (диетолог)
  Слави Славов (специалист по лечебно хранене)



Прочетете още >

 Инес Субашка- когато душата гладува, тялото преяжда!

>> четвъртък, 15 август 2013 г.




Попаднах на сайта на Инес Субашка съвсем случайно преди доста време и оттогава често надничам там, за да прочета поредната порция полезна информация, поднесена с много отношение, без авторката да пести от времето си, усилията си, енергията си и огромното си желание да раздаде на всички знанията си.
Винаги се усеща, когато някой гори в работата си, в хобито си, а когато двете неща са съчетани в едно, тогава става истинска огнена стихия.
Такава огнена стихия е и Инес- една на вид красива жена с мило лице, но със смело сърце и желязна двигателна култура.
Инес къса щедро от това, което е в душата й и го раздава безплатно на всеки, който е готов да чуе, види и осъзнае.
С огромна охота тя прие поканата ми да гостува и в моя блог, отново да раздаде искрено емоциите си и да сподели своите съвети с всички нас.
Ако ви интересува материята, посетете сайта й, там е истинско находище на полезни четива, които могат да разрешат не малко от вашите проблеми.
А Инес несъмнено винаги ще откликне на всеки ваш въпрос и апел за помощ.





Инес Субашка- когато душата гладува, тялото преяжда!



Прочетете още >

 Приятелско предизвикателство

>> неделя, 11 август 2013 г.




Преди дни прекрасната Инес Субашка, с която споделяме една и съща любов към един и същи спорт (аз- новобранеца- отскоро, тя- професионалиста, доста отдавна :))),  ми отправи предизвикателство, което нямаше как да не приема.
Аз пък побързах да я поканя да ми гостува скоро с рецепти, подходящи за спортуващи и за хора, които полагат грижи за външния вид и килограмите си, и ще се радвам, ако това гостуване се реализира скоро.
Ето вижте с какво ме предизвика Инес, а аз после от своя страна ще метна приятелска ръкавица към други блогъри.


Прочетете още >

 Нова колекция от DECALOGUE

>> четвъртък, 18 юли 2013 г.




След не много кратка пауза отново работим.
Работим с още по-голямо желание, с много по-изразен хъс, воля и с все по-високо поставени цели.
Благодарим на всички, които продължават да вярват в нас и в това, че и България може да се развива в областта на модата.
Щастливи сме, че част от екипа ни вече е Марияна от "Фюжън и класически рецепти", която е нашия любим фотограф, тя просто е истинска фурия зад обектива.
Лично се убедихме нееднократно, че тя гори силно с огромен пламък, когато хване фотоапарата, и че работи ли, за нея целият останал свят спира да съществува.
Благодарим ти за приятелството, Мариянче.
Благодарим и на красивата Мария, лицето на DECALOGUE, за финеса, женствеността, елегантността и магията, с които представя нашите дрехи.
Благодарим ви, момичета, за огромния труд, който полагате.
А вие, приятели, приемете отново признателността на целия екип на DECALOGUE за подкрепата.
Цялата Лятна колекция можете да разгледате в нашата Facebook страница или в официалния сайт на DECALOGUE.


Прочетете още >

 Прахладананда Свами на гости на "Вита Рама"- семинар

>> понеделник, 15 юли 2013 г.




На вниманието на всички читатели, които се вълнуват от Аюрведа, съвместно с Лечебен център "Вита Рама", предоставяме информация за един прекрасен семинар, който ще се осъществи съвсем скоро.
Приятни мигове на всички, които ще станат част от срещата.


Прахладананда Свами




Прахладананда Свами е пътуващ монах (саняси) в древната традиция на Гаудия Ваишнавизма.
Роден e през 1949 г. в Бъфало, щата Ню Йорк. Завършва психология и английски език в университета в Бъфало.

Прочетете още >

 Vita Rama- живот и щастие за всички (2 част)

>> сряда, 26 юни 2013 г.








Интервю със Слави Славов (2 част)



1. За мен, а и за всички със сигурност ще е любопитно да научат какво е сложило началото на промяната при вас, какво ви е провокирало да гледате на живота и света по начина, по който го правите? Кое сформира мироледа ви така?

Отговорът е болестта и желанието за различен, здрав, пълноценен, щастлив живот. 
Когато човек е здрав, рядко се замисля за последиците от конвенционалния начин на живот. 
Рано или късно обаче, всеки от нас усеща негативните последствия, които често се изразяват в здравословни проблеми, болести, стрес, страх, нещастие и други.  
В  екипа ни от специалисти  всеки – Георги Славов, д-р Георги Гайдурков, д-р Галина Арабаджиева, аз- Слави Славов, сме преживяли сериозен здравословен проблем, който сме успели да преодолеем чрез промяна на цялостния си подход към здравето – промяна на храненето, движение и духовни, релаксиращи или медитативни практики. 
Така се зароди и идеята за Vita Ramaцентър, в който се предлага цялостен подход към здравето от висококвалифицирани и доказали се специалисти в различни области.



Прочетете още >

 Сладкиш с череши, ром и шоколад

>> вторник, 18 юни 2013 г.




Бързам да ви поднеса рецепта с участието на царицата на настоящия сезон- черешата.
Този ароматен плод омагьосва с неповторимия си вкус и аромат по всички начини- в прясно, сурово състояние, в кремове, торти, конфитюри, желета, сиропи и още, и още кулинарни приложения.
Десертът, който ще ви представя днес съчетава в себе си една блестяща и класическа композиция на вкусове- ром, череши и шоколад.
Пълнозърнестото пшенично брашно и всички съставки, които вземат участие в тази рецепта, водят до един не само вкусен, но и здравословен краен резултат.
Десертът се приготвя много бързо и дори не изисква участието на миксер- просто смесвате съставките и разбърквате с шпатула.
Може да използвате и млечен шоколад, но тогава ще избягате от идеята за веган рецепта, а и натуралният шоколад се съчетава по много по-различен и специфичен начин с аромата на череши и ром.


Сладкиш с череши, ром и шоколад




Прочетете още >

 Карамелен сладкиш със свеж ананас (веган)

>> четвъртък, 13 юни 2013 г.




Абсолютен шедьовър.
Един от най-бързо изядените сладкиши у дома е именно този.
Освен с неповторимия си вкус, той изкушава и с лесното си и бързо приготвяне, което в този забързан свят е основателна причина да го изберете.
Съветвам ви да не правите сладкиша с ананас от консерва, а да използвате пресен.
Има го навсякъде, не е трудно да се намери и освен, че ще ви даде по-добър вкус, така ще бъде и по здравословно като реализация.
Изберете добре узрял ананас- по по-сухите листенца на плода ще познаете това.
По-добре използвайте пълнозърнесто пшенично брашно, както е написано  рецептата- с него десертът придобива специфичен вкус, който в случая е изключително подходящ.
Ако не консумирате мед, подсладете тестото само с тръстикова захар.



Карамелен сладкиш със свеж ананас (веган)





Прочетете още >

 Млечна баница с домашно ягодово сладко и шоколад

>> вторник, 11 юни 2013 г.




Днешното ми предложение е алтернатива на стандартната млечна баница за веганите.
Това, че е по-различна като концепция, в никакъв случай не я прави по-малко атрактивна и вкусна.
Използвах ядково прясно мляко и домашно сладко от ягоди.
Можете да смените вида на сладкото, предлагам ви и вариант да изпълните рецептата само с шоколад, като може да прибавите и ядки в плънката.
Ако нямате шарлан, може да я приготвите с някакво друго качествено олио.
Тази баница е подходяща и за десерт, и за закуска и е прекрасна на вкус добре охладена.
Можете да сервирате с топка сладолед.


Млечна баница с домашно ягодово сладко и шоколад





Прочетете още >

 Зеленчукови кюфтета с картофи и тиквички на фурна

>> понеделник, 10 юни 2013 г.




Сместа за тези кюфтета позволява да правите различни импровизации, да добавяте, да сменяте съставки, и по този начин да се радвате винаги на различен вкус.
Ще бъде чудесно, ако ги сервирате с веган майонеза от слънчогледови семки смесена с чесън и тахан.
Съветвам ви да намачкате с вилица картофите, а не да ги пасирате, защото кюфтетата ще останат по-стегнати по този начин.
Хубаво е да настържете тиквичките и да ги оставите колкото се може по-дълго време в гевгир да се отцедят.
Моите престояха цяла нощ по този начин леко осолени.
Опитайте ги, наистина имат чудесен вкус, а това, че са печени, ще ги направи идеални да бъдат част от здравословното ви меню.


Зеленчукови кюфтета с картофи и тиквички на фурна




Прочетете още >

 Пълнени рулца от тиквички и един нов гост

>> събота, 8 юни 2013 г.





Днес ми гостува един човек, който познават всички в кулинарното блог пространство.
Вкусните рецепти на Дарин можете да разгледате в неговия сайт  fkusno.com
Определено има какво да видите там.
Благодаря, че се съобрази с идеята за веган храненето и предостави на моите читатели именно такава рецепта, и то приготвена в един прекрасен уред, с който скоро ще се сдобия и аз.



Разбира се, най-напред както повелява традицията, искам да благодаря на Вероника за любезната покана да гостувам в нейното уютно и вкусно място в интернет. 
Верните й почитатели знаят, че тя от край време се интересува от здравословното готвене и беше нормално да подготвя нещо, което да се впише в останалите й рецепти и съвети. 
Мислих кратко време и накрая реших, че тези симпатични пълнени рулца от тиквички ще намерят най-нормалното си място точно в нейния сайт.


Пълнени рулца от тиквички



Прочетете още >

 Vita Rama- живот и щастие за всички

>> понеделник, 27 май 2013 г.






За мен е изключителна чест да ви представя днешния ми гост и да ви подаря настоящата  публикация.
Знаете, че редом с рецептите, се опитвам да ви поднасям и полезна информация, касаеща здравето и храненето, като основна предпоставка към неговото наличие.
Днес ще ви представя един човек, с който имах възможност да се запозная, да разговарям,  както и да участвам с малка помощ в заснемането на вкусните му и здравословни авторски рецепти.
Слави Славов е сътрудник на своя баща Георги Славов - главният специалист - диетолог по лечебно хранене в Лечебен център "Vita Rama".
Той активно допринася за развитието на лечебна система "Vita Rama", чрез включването в нея на различни иновации в сферата на детоксикацията, суровоядството, клетъчното хранене.
"Vita Rama" e новото име на Лечебен център "Vita Mores".
Екипът на лечебния център избра думите „VITA“ - живот и „RAMA“ – щастие, за да изрази своето разбиране за стойността, целите и резултатите от здравословното хранене и начин на живот.
Главен специалист-диетолог по лечебно хранене в Лечебен център "Vita Rama" e Георги Славов.
Консултанти в центъра са д-р Георги Гайдурков, д-р Галина Арабаджиева и д-р Нели Апостолова.
В лечебен център "Vita Rama" работят методисти рехабилитатори, инструктори по йога, релаксация, медитация и методи за позитивно мислене.
Лечебен център "Vita Rama" предлага: консултации и изготвяне на индивидуални лечебни програми, здравословни програми, семинари, обучения и лекции.
За повече информация и резервации посетете сайта на центъра: www.vitarama.bg 
Слави Славов прие да отговори на няколко мои въпроса, които ще ви предложа в интервю от две части.
Опитах се да систематизирам няколко теми под формата на въпроси, които ме вълнуват, надявам се да са полезни и за вас.
А тепърва в Бургас ще се говори за прекрасните идеи, които има екипа на "Vita Rama", и които гарантирано ще бъдат реализирани.
За мен е радост, че ще мога да участвам в една част от тях и с нетърпение очаквам нашия любим морски град най-после да приюти и прегърне подобни здравословни и позитивни инициативи.




Интервю със Слави Славов (1-ва част)




Прочетете още >

 Медена торта с шоколад, домашно сладко от ягоди и ядки

>> неделя, 26 май 2013 г.




Излишно е да ви казвам, че тортата е веган.
И много ще се радвам, ако някой ден хората, чувайки думата "веган", ще спрат да се мръщят, защото смятат, че такива рецепти са безвкусни и най-накрая ще престанат да си мислят, че това е някаква странна, неразбираема дума на китайски.
Имам база за сравнение, тъй като през ръцете и небцето ми са преминали и много не веган торти и ви уверявам, че тази не им отстъпва по нищо.
Напротив, толкова е вкусна, че не се сещам за толкова ароматен блат сред стандартните, които съм приготвяла преди.
Използвах манов мед, който има специфичен вкус, но можете да използвате и друг вид.
Видът на сладкото също оставям на вашия вкус, аз използвах ягодово, което кореспондира чудесно с останалите съставки.
За декорация използвах страхотен истински шоколад, приготвен от много, много какао, а не от  някаква странна смес от химични съставки.
Тортата е приготвена с подбрани продукти, в нея няма вредни елементи и консерванти и определено е подходяща, освен за вас, и за децата ви.


Медена торта с шоколад, домашно сладко от ягоди и ядки





Прочетете още >

 Крем супа от тиквички, червена леща и джинджифил

>> вторник, 14 май 2013 г.





Крем супите са прекрасни с това, че каквито и продукти да комбинирате, все се получава нещо вкусно накрая.
Днешното ми предложение е съчетало в себе си съставки, които изграждат чудесна композиция и се надявам, че всеки, който ще го опита, ще се убеди в това.
Сега е сезона на тиквичките и е време да приготвите тази крем супа.
Използвайте корен джинджифил, а не такъв на прах, защото вкусът ще е коренно различен.
Коренът джинджифил има силен и пикантен аромат, който в джинджифила на прах почти липсва, не е така изявен.
Ако имате възможност, не подценявайте кокосовото мляко и го включете, но ако го нямате в наличност, и без него ще се насладите на вкусно ястие.
Супата е много хранителна и здравословна и е подходяща и за децата ви.


Крем супа от тиквички, червена леща и джинджифил


 


Прочетете още >

 Медени мъфини с шоколад, орехи и джинджифил

>> събота, 11 май 2013 г.





Мед, шоколад, орехи, канела, джинджифил- няма по-вкусна комбинация на света за мен.
Ако и вие споделяте това, то значи днешната ми рецепта е точно за вас.
Мъфините са веган и освен това, в тях няма никаква захар.
Продуктите като цяло са здравословни и ако имате възможност да използвате био продукти, би било по-добре.
Приготвих ги с пълнозърнесто пшенично брашно, можете да ги направите и с бяло пшенично тип 550.
Не заменяйте сусамовото олио с друго, от него мъфините придобиват много специфичен, чудесен вкус.
Изключително силен аромат се носеше в кухнята по време на печенето им, силният аромат ще усетите и при дегустацията им.
Може да ги декорирате по ваш вкус, аз избрах шоколад, свежи портокали и кокосови стърготини.
Прекрасната вкусова комбинация на мъфините е идеална и за Коледни празници.


Медени мъфини с шоколад, орехи и джинджифил




Прочетете още >

 Веган баница с лапад и зелен лук

>> четвъртък, 9 май 2013 г.





Винаги, когато моите приятели ми идват на гости, си поръчват задължително на масата да има  една голяма тава с точно тази баница.
Понякога я правя със спанак, понякога с лапад, понякога я поръсвам обилно преди да я сложа във фурната със слънчогледови семки, сусам и мак, друг път я пека само с мазнина (както сега).
Ако решите да опитате да си я приготвите и вие, можете да разнообразявате и така тя винаги да  е различна и да не ви омръзва.
Обичам да комбинирам и два вида кори.
Може да ви се стори странно, но за мен в кухнята няма странни неща- там е място всеки да изрази себе си със своя си личен почерк.
Тази баница е точно такава- с два вида кори- стандартни фини точени и къпани ръчно правени кори.
Можете да си я приготвите и с единия от двата вида, разбира се, а може да опитате и с "Одрински кори", също става много вкусно с тях.
По никакъв начин в тази баница няма да усетите липсата на животински продукти (това е за тези, които ги употребяват в менюто си), така че тя спокойно може да бъде опитана и от някой, който не споделя веган начина на хранене.


Веган баница с лапад и зелен лук




Прочетете още >

 Великденски козуначен веган венец

>> сряда, 8 май 2013 г.





В периода на Великденските празници можете да разнообразите стандартните козунаци с рецепти от този тип.
Аз използвах канела и локум за плънка, но вие можете да я замените с мармалад, сушени плодове, шоколад или друго по ваш избор.
Адаптирах рецептата от сайта на "Бон Апети" и я направих във веган вариант.
Козуначеният венец е много вкусен, ефектен и ароматен и откровено казано, можете да си го приготвяте не само за Великден.
Не е твърде сладък (поне по моя вкус) и ако желаете, увеличете малко количеството на захарта или добавете и друг качествен подсладител (стевия, например).
Ако решите да пропуснете банана, то увеличете малко количеството на млякото.
Може да използвате и друго ядково прясно мляко, не е задължително да е соево.


Великденски козуначен веган венец




Прочетете още >

 Постни локумени сладки

>> вторник, 7 май 2013 г.




Приготвих тези постни локумени рошльовци за Великден.
Взаимствах рецептата от блога на Мони и честно казано, много ми хареса.
По нищо не се усеща липсата на животински продукти- крехки, маслени и ароматни са и без тях.
Ако не бързате като мен и разполагате с повече време, можете да разточите тестото на кора и да си направите пурички.
Само че при мен времето беше лукс, защото се бях захванала с месенето на 2 вида козунак, хляб от лимец, фалафели, картофени салати, още 2 вида салати, ризото, постни сарми и още щуротии и никак не ми беше до оформяне на приказни и съвършени форми на въпросните локумени сладки.
И макар и грозновати на вид, на вкус бяха прекрасни.
Можете да използвате био бакпулвер, в който няма глутен, както и да смените вида на брашното с безглутеново (но да е подходящо за подобни печива).
Искам да ви се похваля и с прекрасния подарък, който ми направи моята приятелка Мариянка от "Фюжън и Класически рецепти"- красивата бяла стойка за торти.
Златна си ти, златен човек със златно сърце.
Благодаря ти.


Постни локумени сладки





Прочетете още >

 Фалафели

>> понеделник, 6 май 2013 г.





Много често приготвям фалафели вкъщи и се изумявам как досега не съм публикувала рецепта за тях.
Предлагам ви моята интерпретация и се надявам да откриете в нея своите любими нахутени кюфтенца.
Много е важно да смелите добре нахута и да успеете да направите така консистенцията на сместа, че да оформяте с лекота с ръце фалафелите.
Ако се разпадат в ръцете ви, то и в тигана шансът да се случи това е голям.
Можете да увеличите или намалите подправките по ваш вкус.
Предлагам ви малко интересна информация за нахута.


Имало едно време една арабска принцеса. Тъжна, постоянно намусена, недоволна. 
Търсейки себе си, избягала от двореца, но не срещнала щастието навън. В подгизнал от дъжд ден почукала на портите на палат, но там никой не повярвал, че е принцеса, и я подложили на изпитание. Подобно на онази аристократка на Андерсен с граховото зрънце обаче, тук сложили под дюшека й нахут. 
И чудо, тя започнала леко да се киска, а след това неудържимо да се смее. Може би затова на някои езици наричат нахута зрънце, което се киска или намига. На немски е Kichererbsen, на английски закачливо chick peas, на френски Pois chiches, на италиански Ceci, а на испански Garbanzos. Нахутът (Cicer arietinum), или още леблебия, като една от основните храни на Ориента печели голяма популярност и в западноевропейските страни. Култивират го още 7000 г. пр.Хр. в Мала Азия, Индия и около Средиземноморието. Още древноримският поет Плиний споменава в писанията си, че римските търговци го консервирали в амфори и изнасяли във всички завладени от империята провинции. Расте на храст не по-висок от 50 см, има дълбоки корени. Обича топлия климат, но иначе е изключително непретенциозен. Издържа суша и вятър, буря е дъжд. Днес е постоянен гост на трапезата в Индия, Пакистан, Турция, Испания и Латинска Америка.
Нахутът е един от най-добрите помощници при вегетарианско хранене, но и по време на пости. При правилна обработка той не надува стомаха, а засища за дълго време. Високите му стойности на растителни белтъчини (20%) са ценен източник на протеин. Освен това има още желязо, цинк и магнезий. Като близък роднина на соята също е много богат на ценни растителни белтъчини. А съдържанието на въглехидрати е комплексно и преминава бавно в кръвта, за разлика например от захарта и скорбялата. Доказано е, че нахутът понижава холестерола. Чрез високото си съдържание на растителен естроген и фолиева киселина нахутът е важен хранителен елемент за бременни жени, но и за такива в критическа възраст. Предпазва също от заболявания на простатата.
Освен познатите у нас светлокафеникави и бежови зрънца в добрите биомагазини може да се намери още червен, наситено кафяв и дори черен нахут. Иначе на всички вкусът е между орех, фъстък и още нещо. Нахутът е основна съставка на редица интернационални ястия. Най-популярните са фалафел и хумус. Освен това го добавят към салати, индийско къри и запеканки. Ефектно стоят небрежно, но не случайно нахвърлени зрънца нахут върху всяка салата. С брашно от нахут стават чудесни основи за торти, вкусни кексове и други сладкиши.
В Африка, Ориента и Мексико могат да дъвчат зрънца печен нахут, без дори да хапват друго. Засища и е полезен. Нахут с къри пък е национално ястие от Пенджаб, Северна Индия. Наричат го холе или хана масала. Традиционната закуска се приготвя от сварен нахут, настъргана глава лук, супена лъжица доматено пюре, къри, семена от кориандър и ким плюс обилно количество джинджифил. Сервира се с оризово хлебче.
В нашите магазини може да се намери в консерви и сух насипен от най-масовия тип кабули. Сухите зърна имат много дълга трайност, но видите ли малки дупчици, не купувайте и не консумирайте - имало е червейчета. Нахутът в консерви и бурканчета е по-удобен, защото вече е сварен. Сухият не е храна аламинут. Но по-добре е да си го направим у дома. Важно правило е предварителното му накисване в студена чешмяна или минерална вода поне за 12 часа. Тази вода изхвърляме и подменяме с чиста, а нахута изплакваме основно. След това варенето в тенджера под налягане е за не повече от 20 минути. В обикновена тенджера къкри час и половина на ниска температура. Може още при варенето да добавим стрък розмарин, дафинов лист, скилидка чесън, зеленчуков бульон, щипка джинджифил или сминдух.
Хармонията на нахута със силни подправки като къри, чесън, ким и прясна мента, риган, розмарин, копър, анасон и джинджифил е уникална. Тъй като нахутът има мек и сговорчив характер, си пасва с почти всичко и намира приложение във всякакви ястия. Експериментирайте смело. Във висшата гурме кухня използват дори цвят от нахут за пресни салати, но той е твърде скъп и у нас го няма. Може обаче да си направим кълнове от нахут, има такива специални опаковки. Тъй като зърната нахут са твърди и упорити, първо ги накисваме във вода за 18 часа. Отцеждаме водата, подреждаме върху тензухена кърпа и очакваме след 3-ия ден да се разтворят и тръгнат кълнове. 
Стават хрупкави и вкусни, но преди сервиране непременно ги бланширайте във вряща вода, за да се изплакнат едни вредни и леко отровни вещества.
И така, сварили сме половин кг нахут, прецеждаме и го държим като заготовка в хладилника. Оттук нататък всичко е лесно.
Гърците го правят на салата. В тиган с кафена чаша зехтин запържват до златисто 2 глави лук, добавят сок от един лимон, мащерка, сол и пипер. 
Смесва се с нахута и малко вода, вари се на тих огън 10 минути, за да се овкуси. Сервира се топло в купа за салата, а отгоре се редят домати чери или шайби обикновен домат.
За рустикален вариант на добра супа свареният нахут се смесва с бульон от изсушени зеленчуци по избор, прибавят се кубчета домати и ивици шафран. 
Супата придобива нежен жълтеникав цвят и неповторим вкус. 
И най-важното - остава прозрачна.
(източник: www.24chasa.bg , автор:Мариана Москова)


Фалафели


Прочетете още >

 Постен козунак (веган)

>> събота, 4 май 2013 г.





И хората, които по една или друга причина не консумират никакви животински продукти, могат да си приготвят и да си хапнат домашен козунак.
Няма нищо сложно и уверявам ви, резултатът е прекрасен.
Със сигурност този козунак ще напълни вашия дом с ухание на уют, ще ви припомни за детските ви години, когато баба ви е месила козунак и се е разнасял същия този неповторим аромат.
Макар, че веганите избягват употребата на бяло брашно (няма никакви сведения то да е свързано с насилие над животни, избягва се поради здравословни съображения), реших да направя козунака все пак с бяло брашно.
Моята идея и концепция беше да се опитам да направя абсолютно постен козунак, който обаче да прилича изцяло на традиционния, за да покажа и на хората, които консумират животински продукти, че могат да си го приготвят и по този начин с изцяло растителни.
А и разбира се, да предоставя рецепта за един вкусен козунак и за хората, които не употребяват никакви животински продукти.
Не съм използвала машина за хляб, все още нямам такава и чакам я Дядо Коледа, я някоя Баба Марта или нещо от тоя сорт, да ми донесат една.
Харесала съм си и да ми се обадят първо да им кажа коя е.
Та, сега по неволя омесих козунака на ръка, но пък това го направи още по-автентичен домашен.
Предлагам ви да използвате едно от тези брашна, за да сте сигурни, че е качествено:
1. Самонабухващо био бяло брашно
2. СОФИЯ МЕЛ Екстра бяло брашно
Можете да използвате и пълнозърнесто брашно, но тогава видът и вкусът ще са различни.
Съветвам ви да включите ТАЗИ ВЕГАН МАЯ в рецептата, а не обикновената от търговската мрежа.
Адаптирах рецептата на Роси и съм изключително доволна от резултата.


Постен козунак (веган)



Прочетете още >

 Приятелите на Джинджър: Марияна от "Фюжън и Класически рецепти"

>> вторник, 30 април 2013 г.





Няма кулинарен блогър, който да не познава моята днешна гостенка.
За мен е чест и истинско удоволствие да ви представя една красива дама, която освен мой "блогър колега", е и моя много близка приятелка и в реалния живот.
Та- да-да-дааааам!
Нужна е тържественост, защото моята гостенка го заслужава.
Моля, посрещнете с аплодисменти прекрасната Марияна от "Фюжън и Класически рецепти"!
Преди много време (вече не помня колко време всъщност измина) тя ми писа на електронната ми поща и още тогава ми направи впечатление позитивизма и добронамереността й, това не може да се сбърка и в такива големи дози тези качества малцина притежават.
От нея просто струи положителна енергия и чистите й мисли прозират зад неизменната й широка усмивка.
Мариянка е човек, с който сядам на кафе, забравям за часовника и си говорим с часове и все не можем да се наприказваме.
Говорим си на различни теми и винаги имаме какво да си кажем.
Рядко имам възможност да комуникирам с хора като нея и ви го казвам искрено.
Тя никога не забравя мой празничен повод, нещо, с което аз не мога да се похваля, защото съм много разсеяна в това отношение и само мога да се уча от нея.
Мариянка винаги ще намери начин да те зарадва и да направи празника ти още по-хубав- с доброто си отношение, с уважението, което ти дарява искрено, с някой мил жест и красив подарък.
На нея дори не й трябва повод, за да зарадва приятел.
Ето, например, последният път като пихме кафе, ей така, просто от сърце ми подари много красива поставка за торта, която скоро ще включа в някоя публикация да ми краси блога.:)))
Тя е човек, който всеки само може да мечтае да има за приятел.
Една от най-страхотните майки, които съм виждала- децата й със сигурност се гордеят с нея.
С голямо удоволствие наблюдавам и нейното невероятно бързо развитие като кулинар.
Сякаш беше вчера, когато тя направи своите първи стъпки в кулинарното блогърстване (това пък що за дума е.;)).
Днес всеки, който разгледа нейното уютно блог кътче, ще се наслади на истинско майсторство, естетичен усет, емоционален подход към всяка една поднесена там рецепта.
Не искам да ви отегчавам повече, а ви оставям да се потопите в нейните уникално вкусни предложения, които са изцяло веган и здравословни- напълно съобразени с новата тенденция тук, за което съм й признателна.
Мариянче, "Благодаря." е най-малкото, което мога да ти кажа.
Не се променяй никога, в днешния свят хора като теб са като еделвайсите- трудни за намиране.
Запази все така чиста и красива душата си, а съдбата и Бог със сигурност ще ти отвръщат все така с добро и ще ти даряват щастие с пълни шепи.
Добре дошла в моя скромен блог.



Ронка, благодаря ти за поканата, приятелството, за споделената полезна информация и позитивизъм, с които ме вдъхновяваш всеки път! 
Да съм твой гост за мен е огромна чест, отговорност и предизвикателство!  
Не мога да опиша себе си като вегетарианец, но постната храна е на висока почит в нашият дом. Старая се да поднасям на моето семейство полезни и вкусни гозби , като използвам пресни и полезни продукти. 
Подготвила съм ви тристепенно веган меню, което се приготвя бързо и лесно, а за прекрасният вкус ще се убедите сами!





Веган плодово - шоколадов десерт





Прочетете още >

 "Veggic"- веган ресторантът на Пловдив

>> петък, 26 април 2013 г.




Пловдив има още един повод за гордост- красивият град може да се похвали със своя първи веган ресторант.
"Veggic" е прекрасно място, което ще посетя веднага, щом отново имам възможност да отида в един от най-любимите ми градове.
Реших да подготвя подобна публикация, въпреки че не съм имала възможността все още да се насладя "на живо" на чудесните ястия, които предлага това уютно заведение, защото почувствах желание да подкрепя създателите му в начинанието им.
Това не е платена публикация, нито рекламна.
Не познавам тези хора, дори не знам кои са, но искрено искам да ги поздравя и да им дам едно приятелско рамо, защото България има нужда от такива личности.
Мечтая си в нашата Родина подобни места да не бъдат рядкост, а да бъдат навсякъде, да печелят все повече почитатели и приятели, да носят удовлетворение и на клиентите, и на собствениците си.
Защото това не е просто място, в което човек сяда, задоволява физиологична нужда и си тръгва.
В подобен кулинарен Рай всяка хапка от храната е приготвена с любов и отношение, всяка хапка е здраве и положителна енергия и колкото и отнесено да прозвучат тези думи за някого, това е една от най-важните стъпки, които трябва и предстои да направи човечеството- Промяната в начина на хранене.
Промяна, която носи със себе си нов поглед, нова посока на мисълта, потребността и взаимоотношенията ни с Природата и всички останали живи същества, различни от нас, хората.
И колкото по-скоро човечеството събере вяра и сили и направи тази стъпка, толкова по-бързо и по-близо ще се приближи то до собственото си спасение- и физическо, и духовно.
Знам какво е коствало на авторите на "Veggic" да създадат този прекрасен проект за даряване на здраве и аз искрено ги подкрепям и адмирирам хъса им, амбицията и волята да предприемат нещо толкова смело в едни времена на оскотяване, нерешителност, безверие и страх от неизвестното.
Бъдете силни и не спирайте да творите доброта и красота.
А аз ще гледам да ви посетя в почивен за мен ден, та да имам възможност да опитам цялото ви меню.:)


"Veggic"- веган ресторантът на Пловдив




Прочетете още >

 Суров веган чийзкейк с ягоди

>> сряда, 24 април 2013 г.




Днес искам да ви почерпя, макар и виртуално с чийзкейк по случай юбилея на баща ми.
Пожелавам му здраве най-вече- най-ценното нещо на света.
А сега да ви разкажа за чийзкейка.
Не че е чийзкейк в истинския смисъл на думата, защото няма нито грам сирене в него.
За разлика от оригинала, тук времето за приготвяне е сведено до минимум и единственото, което отнема повече време, е накисването на някои продукти от вечерта.
Хубаво е да имате търпение и да изчакате да се охлади и стегне известно време после.
И каква стана тя, май се оказа, че изисква време, но то се изразява просто в чакане, а не в труд и висене в кухнята.
Може да замените ягодите с друг плод по ваш избор- малини, боровинки, микс горски плодове.
Да не го хваля много този десерт, но е нещо уникално на вкус и е едно от най-бързо изчезващите сладки неща у дома.
В продуктите за крема ще видите макадамия, ако нямате, то тогава я заменете и направете чашите с кашу 3 броя.
При ягодите също ви предлагам 2 варианта- да декорирате с нарязани пресни ягоди или да ги смелите на пюре с малко мед и да залеете чийзкейка с ягодов топинг.


Суров веган чийзкейк с ягоди





Прочетете още >

 Сушени кюфтета от коприва и нахут




Най-после пуснах в действие дехидратора си.
Ето го, това е ТОЙ.
Е, голяма работа е, хора, помощник и половина си е в кухнята.
Подреждаш си на всеки рафт различни чудесии и накрая си имаш разнообразно меню.
Точно така на единия рафт сложих да се сушат и днешните ми кюфтенца от свежа коприва и варен нахут.
После ги сервирах с кисело ядково мляко от кашу с чесън и мента и не искам да ви дразня, но си беше невероятно вкусно.
Всъщност, няма какво да се дразните, ами направо опитайте и вие.
И да нямате дехидратор, можете да използвате фурната си за целта на 45-50 градуса (максимум 50 градуса, за да се запазят полезните вещества в копривата).
По желание можете да сложите в сместа и малко качествени маслини.
Ако някой би искал да се сдобие с дехидратор на по-прилична цена, прилагам линк към един уред, който намерих в нета- ТУК.



Сушени кюфтета от коприва и нахут




Прочетете още >

 Крекери от покълнал лимец, сушени чушки и микс семена

>> вторник, 23 април 2013 г.





В ТОЗИ  линк можете да прочетете как се покълва лимец.
Освен в настоящите крекери, които ще ви предложа днес, можете да консумирате покълналия лимец по различни начини- в салати, основни ястия или пък с мед и ядки.
И още, и още варианти има...
Кълновете от лимец за здраве, те са живот и ние трябва редовно да ги каним на трапезата си.
От следващото интервю ще научите много интересна информация за лимеца и сами ще се убедите в това.



Храна от Боговете
Любов и Светлина
огряват Земните недра.
Есента-щедра да е тя
зрънце да покълне
хамбари да напълни.
Любовта от житните клася
да порасне в нашите сърца.
Лимецо любим,
храна от Боговете!
Благословен бъди и с надежда ни Дари!

Андриана Петкова

В един от онези есенни дни, които даряват щедро с изобилните слънчеви лъчи, носещи новата надежда, нов живот, новите енергии на Любовта, Духът ме поведе към още една среща, чиито плодове носят потенциала да пръскат навред Светлина и да променят светове.
Един Ангел на Любовта ме срещна с Човек с изключителна мисия, отдаден, скромен, готов да трансформиря всеки свой страх, блокаж и съмнение, да излезе отпред и да носи надалеч знанието…
“Сложете под езика си зърно лимец. То започва да се топи. Усещате го. Можете да го сдъвчете без предварителна топлинна обработка. Една готова храна! Само че пекарят е Слънцето, а фурната е нивата.
Сложете под езика си едно зърно от която искате днешна пшеница. Да речем от тази, от която се прави хляба в най-близкия хлебозавод. Тя остава в устата ви студена и твърда като камъче. Ако я сдъвчете без да си счупите зъб, ще изпитате вкуса на нещо, което не е ваше. Но защо е така? Нали и тази пшеница е раснала на същото слънце, идва от същите ниви…?
Дълга история. Да видим откъде да я започнем…


Запознайте се с Даниел Ненков. Един от малкото хора, поели мисията да носят знанието за древната, Божествена храна, даваща живот, Божествено вДЪХновение, мъдрост и сила на хората още от най-дълбока древност.

1. Здравей, Дани. Ти в момента си сред малцината, заели се с отглеждането и разпространяването на знанието за лимеца. Кажи ни нещо за себе си, как те привлече това дело?
Завършил съм военноморското училище във Варна, но така и не започнах да практикувам тази професия – морски капитан. Отдадох се на земеделието и агробизнеса. Едва наскоро то започна да добива по-голяма популярност и да се възражда. Имам голям опит в земеделието, фирмата ни БГ-Агро е един от най-големите производители и износители на зърно в България. Преди малко повече от 4 години разбрах за чудните свойства на лимеца, установихме връзка с Емил Елмазов, взехме семена и започнахме да се учим. След като установих от собствения си опит каква чудесна храна е тази култура, какви лечебни свойства има и колко е ползотворно присъствието й в храната на човек, реших да се заема по-сериозно с него и да го отглеждаме във фирмата в по-големи мащаби. Имаме около 100 хиляди декара земя – едни от най-големите производители и износители сме. Можем да организираме производството на лимец мащабно.

2. А какво всъщност представлява лимецът и защо се знае толкова малко за него?
Лимецът е определян като древната пшеница на траките, житото на фараоните, последната храна наХристос. Лимецът е най-древното жито – най-старите останки са от преди 18 хил. години. В тракийските гробници са намирали останки от лимец, в египетските пирамиди- на различни места. Интересно е, че се открива все един и същ вид пшеница – значи той и сега е съвсем същия, както е бил преди.Така че това е нещо ценно, което трябва да стане достояние на повече хора.
Археолозите могат да говорят на тази тема повече – Емил Елмазов е загатнал в неговата книга. По-интересно е днешно време е интересно какво се случва според мен. Емил Елмазов ако не се лъжа преди 10-11 години е открил лимеца в Родопите като билка – набрал е буквално няколко шепи. Започнал е да го сее и лека полека го размножава. И преди 4-5 години той решава да започне да го разпространява по-масово, така че да се разшири като едно промишлено производство. Започва да го продава на колеги като мен и по този начин се разпространява в много бутикови количества. Ние започнахме отначало със 7 дка, следващата година засяхме 30, следващата – 300. Тази година вече отиваме към хиляди декари. Има шанс да се възвърне на трапезата на българина, необходимо е!
Лимецът е култура, която е изостанала и забравена по икономически причини – труден е за обработка, и дава малки добиви. След края на втората световна война настава голямата промяна в отглеждането на житото, заради големия глад. Използват се какви ли не приоми, включително генно модифициране, за да се увеличи добивът на жито. По-възрастните хора си спомнят, че някога са се изхранвали с лимец. Но след войната започват да се появяват примеси, докато съвременната пшеница изцяло измества лимеца. Вече 4-та година нашата компания БГ-Агро сее лимец. Горе-долу от преди 4-5 години започнаха да сеят разни хора, след Емил Елмазов, който е възродителя на тази култура в България.

3. Колко са производителите на лимец в момента, те май се броят на пръсти?
Ами появиха се, но са малко. Миналата година бяха засяти 10 хиляди декара, което е нищожно на фона на цялото земеделие. Но и друга страна на проблема е, че няма достатъчно семена. Това е и една от причините цената му да е висока – просто го няма. Не е стигнал до големите производители – тези, които разбират от производство на зърно. Ние сме приготвили малка партида тази година, за следващата година сме подготвили да разпространим повече. Специално са почистени семената – за да няма примеси. Не е желателно да има примеси. Плевелите си растат заедно с лимеца, има ги, но това не му пречи. Добива ни беше 270 кг. от декар тази година. Като го изчистихме и  махнахме плевелите, останаха около 250 кг. Тоест на декар посев има около 20 кг. плевели. Иначе лимецът според мен може да вирее във всякаква почва. Ако трябва да избираме и почви, съвсем чисти, които да не са третирани с никакви препарати, години назад, това ще бъде съвсем бутиково производство. Аз мисля, че е съвсем достатъчно това, че не се налага да третираме с препарати самото зърно и растението след това. Пшеницата като я потопиш в отрова, колкото и да е добра, тя вече става отровна. Както казва Елмазов – не трябва да влияеш насила на зърното.
Има хора, които гледат лимец, но забелязвам една тенденция, че те не са земеделци, нямат опит в зърнопроизводството. От една страна това е хубаво, че толкова хора имат желание да произвеждат лимец, но от друга страна си има и минуси – те не знаят как да го обработват след това.
Виждал съм на пазара семена, които не са почистени. Тоест при следващото засяване, те се засяват с плевели, с примеси от друга пшеница. Ако има примеси от пшеница, има вероятност да влязат зарази от нея в самия посев. Например има едни такива токсични плевели, при които ако пшеницата не се третира с химикал, при нея се получават гъбични заболявания. И покрай пшеницата, ако посева е нечист е възможно да се появят такива заболявания. Така че, това, че лимеца се отглежда от непрофесионалисти си има и своите минуси. Много е хубаво човек да си засее половин декар, да си го ожъне със сърп и да го ползва сам. Но когато говорим за масово производство, когато зърното трябва да стигне до повече хора, трябва нещо друго. Лимецът има една много специфична, твърда люспа. Мисля си, че една от причините да спре да се произвежда е точно тази люспа. Защото тя предполага допълнителни усилия за лющене. Навремето са го правили на ръка. В съвременния свят има машини за лющене на лимец, аз съм внесъл вече такава от Австрия. Но в България се броят на пръсти такива машини. Донякъде наподобява лющенето на ориз и мисля, че и машина за лющене на ориз би свършила работа. Но в България и такива няма!
Съдя по себе си. Първата година, като реших да садя лимец, бях много въодушевен – хвърлих се напред веднага, взехме семена от Емил Елмазов и започнахме. Ожънахме реколтата и се озовахме през проблем – как сега да го олющим? Така и не успяхме с това, ами засяхме отново цялата реколта. На втората година решихме заедно с Елмазов да използваме услугите на една оризарна за лющене на лимеца. И там семето се зарази от някакви гъбичка от ориза. И заради това се отказахме да ходим по други места, ами направо си поръчахме машина за лющене на лимеца. Откакто имаме тази машина, вече си имаме собствено производство – достатъчно и за консумация и за посев. И така – новопрохождащия земеделец, който иска да сее лимец трябва да си направи добре сметката още в началото – какво го очаква, има ли близо до него машина за лющене. Или пък да си направи сметка – тази година ще засее половин декар, за да изкара семена за посев, догодина ще засее повече, после да си купи машина и така – лека полека да навлезе навътре, да е подготвен, без да има изненади.

4. А ти би ли подкрепил обикновения човек, който не е крупен бизнесмен и земеделец да започне да отглежда лимец? И как?
Да, разбира се. Ще дадем семена, ще му помогнем с информация, ще се консултира с нашите агрономи, Аз и в момента го правя с хората, които се обаждат и се интересуват. Колкото повече хора започнат да се занимават с това – толкова по-добре. Ако във всяко село има двама, които сеят лимец в дворовете си – ще бъде перфектно. Много е вероятно в близко бъдеще да се появят цели кооперации, групички, селища. Имаме хора професионалисти, агрономи, хора с познания и опит. Мислим да създадем и цялостна програма-обучение, която да е в помощ на всички, които желаят да се заемат с отглеждане на лимец. Земеделските дейности по отглеждането на лимеца не са сложни. Но просто човек трябва да е наясно, да знае какво да очаква, да е подготвен.
Непрекъснато участвам в различни семинари, форуми за здравето, информационни беседи, чрез които се опитвам да стигна до хората, да разкажа повече за лимеца, да разнеса знанието.

5. Как да информираме обикновения човек, че всъщност хляба , който яде в момента не е добра храна?
Откъде ли да започна.. В масовия хляб е пълно с консерванти, оцветители, емулгатори. Бялото брашно, което е така масово използвано, е само остатък от зърното. За да се получи това бяло брашно, се махат триците, зародиша или се маха, или се убива с висока температура. За бялото брашно какво да кажа.. хайде да не казвам, че съвсем няма нищо добро в него, но най-полезното от зърното не отива в бялото брашно. По тази причина може да стои с години по рафтовете без да се развали, защото няма нищо живо, което да се развали в него. Мелничарите като смелят зърното, продават два продукта, разделено – бялото брашно и отделно трици. А иначе пълнозърнестото брашно е цялостно – цяло зърно, не разделено. С това разделяне, хляба излиза по-евтин, добива по-търговски вид, изглежда по-бухнал. Триците пречат на бухването. Глутенът също е важен за бухването. Като се разделят така отделните части от зърното, в бялото брашно остава само глутен и нишесте – направо се превръща в лепило.

6. А с какво е различен лимеца, защо е толкова добра и полезна храна, за разлика от всички останали житни култури?
В лимеца няма глутен. Някои казват, че съдържанието му е около 11%, но дори това не са верни данни. Аз съм го давал за изследване, и глутена в лимеца е в толкова нищожни количества, че не може да се установи колко точно процента е. Също така, в сравнение с другите пшеници, които са киселинни, вредни храни,лимецът е алкална храна. Голяма част от съвременните болести днес се дължат на липса на минерали и микроелементи в човешкото тяло. Храната ни е бедна на такива микроелементи, а изборът на неправилна храна още повече ни вкарва в състояние на дисбаланс. С Лимеца си набавяме така необходимите ни цинк, манган, желязо и още много микроелементи.
Лимеца не се третира по никакъв начин с химикали. Защо не го третираме? Значи това е първоизточника на пшеницата – в чистия му първичен вид, както го е създал Бог. И по тази причина то е здраво растение и не боледува от нищо. Всички други пшеници които се отглеждат в момента – по някакъв начин човекът се е намесил в създаването им, те са хибриди. Това намесване на човека с цел да подобри добива и качеството по някакъв начин и то не по Божествен начин влияе на растенията и те започват да боледуват. И затова се налага ги третираме с препарати. Още като ги сеем ги имунизираме – обеззаразяваме семената. Потапяме ги в отрова и тогава ги слагаме в Земята. Това е всяко зърно, което сеем в момента. И не само в България, това се прави така по целия свят. И после като пораснат и пак боледуват – пак ги третираме с химикали. Така или иначе в тези растения вече има отровни вещества Тези вещества убиват изцяло аурата на растенията, те просто нямат аура. Снимки на нормалната пшеница която се отглежда показват, че тези растения почти нямат аура.

  










1:Външен вид на едно зърно лимец        
2:Високочестотна фотография на енергийната структура на лимеца

Емил Елмазов пише така:


 Климатичните особености на 2012 година ни донесоха познанието за едно неизтъквано досега свойство на лимеца. Жетвата на пшеницата и ечемика у нас през този сезон беше смутена от дъждове. На много места почерняха около 20% от житните класове. Нашите специалисти агрономи май не са наясно при бързо променящите се климатични условия какво поведение ще имат обичайните или наскоро въведените сортове пшеница, дали придружаващата ги химическа осигуреност ще успее да ги спаси. В същото време пък в Русия, Беларус, Украйна се разрази суша. Реколтата изсъхна до корен от небивали горещини. Чудо нечувано: в Русия житата изгарят, а у нас се давят. Така разбрахме, че и техните сортове не са подготвени за по-тежките климатични аномалии. Изобщо хибридни пшеници отглеждани с патерици (разбирай химически препарати)  в такива случаи показват твърде ниска устойчивост в сравнение със селекционираните от природата.”

Човекът също се променя, потребностите ни от храна се променят, храним се по силата на навик. Аз самият преди време ядях много, а сега ми е достатъчно съвсем малко количество храна. Не знам кога и дали ще отпадне необходимостта от храна, но докато дойде този момент, лимецът ще бъде храна от изключително значение. Затова и казвам, че лимецът е храната за прехода, междинната храна, свързващото звено със следващия етап от еволюцията на човек. Ти знаеш по-добре от мен че предстоят много промени на планетарно ниво, дори още не знам какво ще се случва. И в тези нови условия хибридните сортове, голяма част от тях просто няма да оцелеят. А лимецът е нещо, което съществува от хиляди години и е преминавало успешно през какви ли не изпитания и катаклизми, и пак ще премине.
Мисля, че колкото повече семена има подготвени – толкова по-добре. Да не се окаже света без храна в един момент. Учителя е казал: “да търсим прадядото на пшеницата”, а тук може да кажем, че вече сме го намерили. В бъдеще трябва не да се лекуваме, а да се храним така, че да сме здрави, да приемаме храни-лекарства. Това е храна, с която човек може спокойно да се храни и да е съвършено здрав. Аз не съм купувал хапчета от 4-5 години. А това е времето, откакто се занимавам с отглеждане на лимец всъщност. Определено има забележима разлика в мен откакто се храня с лимец. Изглеждам по-добре, чувствам се по-добре, по-здрав съм, по-жизнен.

7. От къде можем да се сдобием с това прекрасно зърно, продава ли се свободно по магазините и пазарите?
Поодържаме един сайт, посветен на лимеца limec-bgagro.bg, където има публикувана много информация за тази храна, изследвания, статии, рецепти. Дадени са координати, от където може да се поръча.
В момента има голям интерес и едва смогваме с поръчките. Всеки може да си поръча и да получи лимец, независимо къде се намира. Има откъде да се закупи лимец, и през интернет, и през познати вървят разни продажби, но ние успяхме да го направим по абсолютно легален и законен начин – така, както се съобразяваме със Вселенските закони, така и се придържам към земните. Имаме всички необходими сертификати за качество, разрешителни, дейността ни е съвсем открита и на светло. Във Варна го има в много биомагазини – опаковки от по 500 гр. В София тепърва предстои да навлезе по-масово по магазините, за сега го няма. Единствено в магазини Балев в София в момента се продава от нашия лимец.

8. А как можем да си направим сами брашно?
Мелянето на зърното също е от голямо значение. Аз лично от около 10 години си мелям брашно на каменна мелничка. Като се меля на камък зърното, температурата остава ниска – под 40 градуса. И така се запазва всичките витамини, минерали, протеини. В конвенционалите мелници има метални части, и като се меля зърното, температурата се вдига над 100 градуса. Представете си какво става със зърното, като се смели на такава висока температура. Също така – там където има метал, там се появява  магнетизъм. А това влияе на аурата. Тоест – дори зърното да е хубаво, ако се смели по неподходящ начин, то пак губи ценните си свойства. Дълги години внасях от чужбина такива домашни мелнички за приятели, но след това успяхме да ги произвеждаме в България и сега много хода се радват на такива прекрасни домашни мелнички. Имаш си зърното, мелиш го и веднага правиш хляба – това е безценно. Силната аура, енергията в житното зърно се запазва и предава в хляба. Може би остава и на другия ден, не знам колко дълго остава – само изследвания могат да го докажат. Но при всички положения – колкото по-бързо го консумираш след като го смеляш – толкова по-полезно.

8. Какъв е най-добрият начин и вид в който да който да консумираме лимеца?
Лимеца най-добре се консумира във вид на покълнали семена. Много е важно каква вода се ползва когато се покълва лимеца. Добре е водата да е чиста, изворна. Ако се прави с вода от чешмата, или покълва по-бавно, или част от лимецът изобщо не покълва – в нея има химия, която пречи.
Би могло разбира се да се направи и хляб. Аз си мелям зърното на мелничката и веднага правя хляб. Може да е соден, с квас – в сайта има рецепти. Много бързо, просто и вусно става. Може и в гозби да се ползва. На мястото на ориза слагаш лимец и получаваш вкусно и здравословно ястие. Най-хубаво е да е суров, разбира се, но дори и с известна термична обработка, пак е вкусно и полезно. Имам един приятел от Ямбол, който така подготвял тесто с квас цяла нощ, на сутринта го метнал във фурната и взел, че го забравил там 3 часа. Каза, че коричката била изгоряла, но отвътре си бил съвсем годен и хубав хляб. Цели три часа печене и пак издържа! Ако се придържаме към корените си, към традициите, това, което се пази от едно време – бихме пекли хляба си на огнена пещ. Тогава става едно особено сливане на стихиите, огъня, житото, въздуха сякаш се сливат и провеждат разговор – тогава силата на хляба е още по-голяма и енергията – запазена, въпреки топлинната обработка.


9. Каква е разликата между българския и вносния лимец?
Все още има осезаема разлика в цената на българския и вносния лимец. Някои фирми започнаха внос и научиха хората да търсят вносен лимец, цената му е доста по-ниска. Дори и вносен, този лимец пак е по-добър от обикновената пшеница – няма две мнения по този въпрос. Но българското зърно според мен е по-добрият избор, особено пък за българите. Има много по-добри показатели от вносния. Голяма част от вносния лимец е лишен от живата сила, не покълва.
А защо специално за българите? Дори ако става въпрос за обикновената пшеница, семената се отглеждат в съответния регион, според местните климатични условия, валежи, средно-годишна температура и един куп други показатели, които са строго специфични за дадения регион. И затова – много по-естествено е да сеем зърно, което от години е расло и се е приспособило да вирее по българските земи, с местния климат, отколкото да вземем култура, която е приспособена за австрийския климат например и да го караме сега на ново да се приспособява към нашия климат. Има си много отличима специфика. Другото, което е важно да се отбележи – чуждата култура отговаря на ДНК структурата на хората там, а не на нашето ДНК. Хубаво е да се храним с храна, отглеждана на наша земя. Баща ми например, все още ходи до селото където е раждан да си купува мед.
Защо някои вносни семена не покълват? Начинът на лющене е много специфичевн и в зависимост от това как е настроена машината, може да се повреди кълнчето на зърното. Другата причина е, че зърното за да издържи повече време, може да е третирано с някакви препарати, срещу буболечки, или други неща.
Елмазов установил следното: лимецът се съхранява много добре може да си стои в люспата много дълго време – 4-5 години. А когато се излющи е хубаво да се изконсумира до 6 месеца. След това.. как да кажа – изгубват му се вълшебните свойства, отслабва му аурата. Ние специално го съхраняваме неолющен. Когато трябва определено количество – олющвам го, продавам го и чак като свърши – пак олющвам, за да е пресен, силен. Това, което идва от чужбина малко ме съмнява да е чисто зърно, нетретирано. Защото изисква време да се пакетира, да се транспортира, после сума ти време седи по рафтовете и нищо му няма. Това е нещо много важно, което хората не знаят. И понякога ни правят големи поръчки, искат да се запасят за една година напред. Нека да има максимум за три месеца напред, пък като свърши, пак може да се поръча.
















10. Казваш, че лимец се гледа  лесно, непретенциозен е и издържа на всичко. Но все пак има специфика още при сеенето, нали? Издай ни тайната на сеитбата?
Отношението към лимеца е като към съзнание. Той се сее само след пълнолуние. И то не което и да е пълнолуние. Избира се изричен ден, разположението на планетите също има значение. Аз се консултирам и с астролог и си избирам датите за сеитба по специален начин. Лимеца се сее малко преди пшеницата и се жъне малко след нея. Има един обмен на любов и енергия с лимеца. Отношението към зрънцата, отношението към земята – всичко това е един цялостен ритуал. В него е включена и молитва, и напяване – влага се много емоция, енергия, светлина и осъзнатост. Първия ден на сеитбата тази година, след почистването на семената, лично се качих на трактора, обиколих всичките ниви, по 4те краиша, казах си молитва. Знам, че Учителят специално е дал молитва за такива случаи. Аз не я знаех, не я казах тази специално, но си казах моята молитва, така истинска, извираща от сърцето. Лимецът е същински носител на тази Любов.

11. А какво всъщност искаш да постигнеш, каква е мисията ти?
Искам колкото се може повече хора да разберат за лимеца. Има хора, които изобщо не са чували още за него. Човек за да се реши на някаква промяна в живота си, първо трябва да се информира, трябва да научи, че съществуват различни възможности. Когато вече знае, човек може да се реши да опита когато му дойде времето. Веднъж, втори път и така лека полека се извършва цялостна промяна в мирогледа и живота на човек. Към добро, разбира се. Моята мисия е колкото се може повече хора да узнаят за лимеца и да го търсят, повече хора да го сеят. Елмазов е възродителят и след него доста хора започнаха да сеят – всеки в неговите си мащаби, и по собствен начин. Ще съм щастлив да има лимец навсякъде – както в малките, специализирани магазинчета и места за среща на хора и обмен на опит, така да го има и в големите вериги хранителни магазини. Хората трябва да се информират, трябва да знаят за съществуването на тази супер храна. Тя носи със себе си истинска Светлина, здраве, сила и древна изначална мъдрост. Нека се обърнем към природата си, към корените си и да бъдем здрави, хармонични и одухотворени – точно както сме създадени да бъдем. 
(източник: svoizbor.com)


Крекери от покълнал лимец, сушени чушки и микс семена



Прочетете още >

 Веган сарми с булгур, сушени зеленчуци и праз

>> събота, 20 април 2013 г.




Хем опитах тези сарми и пак ме изкушават като ги гледам на снимките.
Много ми харесаха.
Различни са от това, което повечето българи разбират под "сарми", но идеята на кулинарните блогове е именно такава- да показват индивидуалния подход на дадения блогър.
Моят напоследък е изявено тревопасен и се надявам да получа разбиране и от хората, които обичат да консумират месо.:)
С месо и кайма е ясно как се правят сармите- всеки знае, но ако желаете, опитайте и този вариант.
Може би вече сте забелязали, но почти във всичко готвено слагам домашна лютеница- това е тайната на моите готвени ястия.
По това време няма кисело зеле, но майка ми хитро е прибрала малко в буркани.
Красота.:)

Веган сарми с булгур, сушени зеленчуци и праз






Прочетете още >

Back to TOP