Канелени ореховки

Днес видях , че ми е останал един пакет от вълшебното тесто  и понеже не исках да го оставя да стои още самотен ,  започнах да мисля какво мога да направя с него.
Искаше ми се да е нещо леко ,  без сиропи , плодове или кремове и тъй като умирам за канела и орехи ,  решението дойде бързо .
Започнах да правя тези сладки ореховки , без да съм наясно какво ще се получи накрая ,  но с канела , масло и орехи финалът в никакъв случай не може да
бъде лош . :))
Канелените ореховки са много подходящи за сутрешното ви кафе , а ако ви се струват твърде семпли ,  винаги можете да си направите някаква добавка към тях - карамелизирани ябълки или някакъв плодов сироп .
Оставям това на вашата фантазия !

Канелени ореховки

   

Понички

Продължавам с рецепти от поредицата
" Вълшебното тесто ".
И за да се убедите за пореден път в мултифункционалността на това
тесто ,  вижте следващите понички .
Вкусът им е почти 1:1 с вкуса на така популярните
Казанлъшки понички
( за мен дори е същия вкус , но да не се изказвам твърде високопарно :)) .
Хубавото при тези пухкави приятелки е ,  че можете да ги хапнете с добавка или нещо сладко , или със солено ,  тъй като баланса между солта и захарта в тестото е перфектен !

Понички

 




Продукти :

вълшебното тесто от тази рецепта 
олио за пържене

Разточете тестото на дебела кора и с помощта на формички го нарежете така :

Загрейте силно олиото и сложете поничките да се изпържат . 
Намалете леко котлона и много внимавайте , защото поничките стават буквално за секунди и има опасност да ги изгорите ,  ако не ги наглеждате .
Готовите понички сложете за малко върху кухненска хартия .
Това е всичко ! :)

Мини бриош

Номер 4 от серията " Вълшебното тесто " е този мини бриош ,  който по принцип не би трябвало да е мини .  Но както вече ви споделих ,  предпочитам миниатюрите при сладките и тестените изделия и  ми хрумна идеята ,  че мога да смаля още повече бриоша от реалния му размер и да бъде като за 2 хапки .
Направете толкова мини бриошчета ,  колкото ви се иска . :)
Така става много по - удобно да си го намажете с крем или някакво хубаво сладко и да се наслаждавате на прекрасния му вкус .
Реших да направя коричката му още по - красива и вкусна ,  като добавих кафява захар ,  която в комбинация с глазираната повърхност на бриоша ,  става просто неустоима .
Понеже нямах мини формички за мини бриоши ,  използвах формички за мъфини .
Нали знаете ,  във вашата си кухня вие определяте правилата и няма нищо по -  хубаво от това да бъдете творци ,  а  не слепи последователи ! :)

Мини бриош

Слънчеви пасти с кайсии и Pastry Cream

Вече сигурно ви надух главите с това вълшебно тесто , но то наистина е такова!
Толкова широко приложение има,  в толкова много интересни рецепти може да бъде използвано и всеки път да изглежда по различен начин,  че реших да посветя цяла серия на въпросното вълшебно тесто.
Хубавото е ,  че можете да си направите голяма доза от него и да си го замразите ,  и когато се чудите какво да направите за закуска ,  да си размразите малка част от него и да погледнете за някоя идея в моя блог . :))
Ето я и следващата метаморфоза на любимото ми тесто , отново взаимствана от един от любимите ми сайтове!


Слънчеви пасти с  кайсии и  " Pastry Cream "

Продукти :

вълшебното тесто 
пресни кайсии
захар за поръсване
" Pastry Cream " 

Приготвяне на пастите:

Разточете тестото на кора с дебелина около 1 см .
Направете кръгове от тестото .
Големината на кръговете я определяте вие ,  ако ги направите по -  големи,  пастите ще са с повече кайсии . 
Аз ги направих малки , да съберат 1 кайсия ,  защото по принцип предпочитам по - малките сладки , хапки и т .н.  

Разтеглете с ръце кръга ,  за да стане като елипса .  Поръсете тестото със захар ,  сложете крем и върху крема поставете кайсии ,  срязани на половинки . 

 
Сложете пастите върху хартия за печене
в тава .
Ако искате пастите ви да станат по - дебели  ,  оставете ги за малко да втасат , преди да ги сложите във фурната  .
Аз обаче не исках да стане прекалено хлебно ,  а тестяната част 
на пастите да бъде по -тънка ,  и затова ги сложих веднага да се пекат .

Пекат се в предварително загрята на 180 градуса фурна около 20 - 30 минути ,  докато тестото стане златисто .
Преди сервиране намажете кайсиите със желе или конфитюр от кайсии ,  
за да станат лъскави и сладки. 

Датска плитка с рикота и череши

Разглеждайки един от любимите ми сайтове ,  попаднах на една рецепта ,  която нямаше начин да не се опитам да направя .  Да оставим това ,  че във визуално отношение  резултата си е цяло прозведение на изкуството ,  ами и вкуса му ме заплени толкова много , че  това определено ще е нещо ,  което ще приготвя още много пъти . 
В някои страни тази " Датска плитка " се прави за Деня на майката ,  но въпреки ,  че  ние си нямаме точно такъв празник ,  
това не ми пречи да посветя тази рецепта на моята майка . 
А може и вие да зарадвате своите майки ,  като сплетете една красива " Датска плитка "  единствено и само за тях ! :)

Датска плитка с рикота и череши

Татин с круши и касис

На този десерт му се канех от доста време и си знаех, че няма да го пропусна.
Историята му е много интересна и искам да я споделя с вас.
Благодаря на авторката на СТАТИЯТА,  която грабна интереса ми с начина,  по който е описано всичко,  свързано с началото на този десерт, за увлекателния разказ.
Копирам всичко тук без никаква корекция и се надявам да бъде интересно и за вас.

"Един от най-популярните френски десерти Тарт Татен (Tarte Tatin) се е появил през 1898 година, благодарение на разсеяността на една от сестрите от фамилията, както не е трудно да се досетите, Татен (Тatin).

Стефани и Каролина живели в малкото френско градче Ламонт-Беврон, след смъртта на баща им, сестрите получили в наследство неголям хотел. Младата сестра Каролина, станала управител на хотела, а по-възрастната Стефани, която не се славила с голям ум – готвачка. Гостите на хотела много харесвали ястията на Стефани, особено нейният ябълков сладкиш. Но веднъж той се превърнал в Тарт Татен. Естествено, това станало съвсем случайно. Един сезон в разгара на лова в хотела имало много гости, а Стефани, която работила сама в кухнята, чудовищно много работа. Бедничката оставила ябълковата плънка на печката да се стопли и се заела с друга работа. Сетила  се готвачката за нея когато подушила миризма на печени ябълки. Стефани бързо сложила върху тях разточен лист тесто  и ги опекла. След това обърнала сладкиша в поднос и го поднесла на гостите. След няколко дни жителите на околните градове започнали да идват в хотела Татен за да опитат  новия фирмен сладкиш. Така той станал популярен и Стефани го приготвяла по този начин.
След няколко години в Ламонт-Беврон, пристигнал прочут столичен ресторантъор. Толкова много харесал сладкиша, че помолил Стефани за рецептата и го включил в своето меню. Пак съвършено случайно този човек бил Луи Водабл – собственик на известния парижки ресторант Максим. Така и Тарт Татен станал световно известен, защото ресторантът се посещавал от много чужденци.
Хотел Татен приема гости и до днес. На входа му е поставена във витрина табличката, в която е изпечен първия Тарт Татен. Днес в различните френски ресторанти сладкишът се приготвя с ябълки, круши, праскови, кайсии, тиква и други плодове."

Не само историята на сладкиша е интересна,  другото интересно нещо е,  

че тестото, което ви предлагам в тази рецепта, може да бъде използвано за още много десерти, за бриош,  за понички,  просто е уникално и затова ще го кръстя ВЪЛШЕБНОТО ТЕСТО.

 Татин с круши и касис