Тортата е наречена така, навярно, заради клавишите, които се образуват в средната й част при разрез.
И макар, че мислех да я приготвя за някакъв повод, както винаги, не стана така, както си мислех предварително
Но това всъщност не е чак толкова важно, важното е, че си заслужаваше всяка минута, прекарана в кухнята.
По принцип, в неделя ме обхваща едно особено трудолюбиво кулинарно настроение, особено, ако времето навън е студено, и днешния неделен ден не направи изключение.
И докато слушах как навън се топи февруарския бургаски сняг, в моята кухня беше топло и уютно, а мириса на прясно изпечени блатове беше обхванал половината апартамент.
Даже и котараците ми не бяха равнодушни към аромата и нетърпеливо обикаляха масата за снимки в очакване да се качат там, заедно с поредното сладко нещо, което може би ще имат шанса да докоснат с носле.:)
Предупреждавам ви съвсем искрено, тортата е много, много сладка, и ако вие обичате именно такива, то значи може би това ще бъде една от бъдещите ви любими.
Нанесох няколко промени в оригиналната рецепта, с цел тортата да стане по-сочна и креместа, тъй като наличието на блатове не е никак оскъдно.
Да започваме.
Торта "Пиано"