Пататник с точени кори

Ох, какво да ви кажа, ето тая рецепта е просто нечовешка.
Обожавам пататник, независимо дали с точени кори или без.
Преди години, когато бях на участие в Смолян, имах малко повече време преди ангажимента си и седнах в една страхотна малка и уютна механа.
Започнах да разглеждам менюто и прочетох имената на ястия, които тогава не ми говореха кой знае колко много.
Сервитьорката беше много любезна и ми обясняваше подробно кое какво представлява, но щом започна да ми разказва за пататника, очите ми направо светнаха.
Това е, което исках да опитам най-много.
Когато ми донесоха поръчката с всички неща, в момента, в който опитах пататника, изобщо не се сетих да посегна към друга чиния.
После опитвах и на други места, но този първия, Смолянския пататник, остана в спомените ми завинаги.
Може би магията беше в самия Смолян, във въздуха... знам ли...
Е, моят не е като него, но пак е хубав на вкус.
Има какви ли не варианти на тази рецепта, всеки ще каже, че неговия е автентичен.
Нека да е така.
Аз не претендирам за автентичност, но ви уверявам, че ще бъде вкусно.:)


Пататник с точени кори

Марудник

Що е то марудник и има ли почва у нас?
Има и още как.
И не само в Родопите, за чийто регион са характерни тези пухкави палачинки.
Марудниците са нещо средно между катми и палачинки, само че за разлика от катмите, не се приготвят с мая и прясно мляко, а със сода бикарбонат и кисело мляко, а освен другите разлики, основната с палачинките е, че са и по-дебели.
Когато приготвям марудници, разделям сместа на две части, едната я оставям класическа, а в другата добавям повече захар и по този начин си имам вкусни родопски палачинки и за сладка и за солена плънка.
Ако имате хубав сач, на който да печете, благородно ви завиждам, защото така ще се насладите на истинския вкус на марудника.
Опитайте, това е една чудесна българска закуска.
Ще се превърне в нещо много любимо на всички в дома ви.


Марудник

Качамак

Когато бях малка, чуех ли "качамак" и ми ставаше лошо.
Никак, ама никак не му се радвах и си беше цяло мъчение да опитам и 2 хапки.
Калпазанка.
Обаче остарях и да ме видите сега как си сипвам още, и още.
Особено, ако е полят с масло с червен пипер и натрошено сирене.
А ако има и кой да метне едно поширано яйце отгоре, елате и ми гледайте сеира.
В магазините има разни готови варианти на качамак, но не са по мой вкус, предпочитам да си го приготвя с царевично брашно, защото става по-гладък и лично на мен така ми допада повече.
Автентичният се прави с по-едро смляна царевица (като грис), но както вече споменах, не е мой тип, "песъчинките" в него не създават приятно усещане в небцето ми.
Кое ще изберете като вариант, оставям на вас.
Някои го правят гъст, други-не толкова, отново въпрос на вкус.
Аз предпочитам нещо средно като гъстота.
След изстиване, качамакът стяга и се сгъстява, имайте предвид и това.
Тогава можете да го нарежете на филийки и да ги зачервите на намазнена плоча.
Или пък още топъл го изсипете в тава и го запечете с натрошено сирене, а накрая  го полейте с горещо олио с червен пипер, може и лют.
Има и друг вариант-след като е готов, започвате да сипвате ред качамак, ред сирене, ред качамак, ред колбас по избор и т.н., като палачинкова торта.:)
Някои слагат и пръжки, но за мен това е твърде екстремно, харесвам го само със сирене и масло.:))
Качамакът не е никак сложен за приготвяне и става буквално за минути.

Качамак