Домашна градска лютеница

Нарекох тази лютеница така, защото я приготвих в домашни условия в апартамента.
Най-хубавата лютеница се прави на двора на огън в голяма калайдисана тава и с голяма дървена лъжица.
Само че, не е добра идея да се запали огън на центъра на града и да се изкара посудата пред блока.:)
Ще предизвикате истински наплив от съседи, които ще ви изсипят цялото богатство на онази част от българския език, която използваме при не много приятни поводи.
Но честно казано, аз съм на същото мнение, не е редно някой да пали огън под терасата ви и цял ден в апартамента ви да е като при непрогледна мъгла.
Добре, че тези навици на една част от градското общество се премахнаха.
Ще ви бъде трудно да приготвите голямо количество от тази лютеница в апартамент, но пък не отнема кой знае колко време и си струва да се опита, дори и да е малко като брой бурканчета накрая.
Майка ми ще ми приготви тази част от зимнината на село в големи количества, но и аз исках да опитам, за да знам, че и това мога да правя.
Ще се постарая да ви покажа и нейната рецепта, която е различна от тази.
Не знам вие на какво мнение сте, относно марките, но лично за мен в търговската мрежа няма нито една, която да отговаря на моя вкус.
Всичките са едни странни оранжеви на цвят, пълни с нишесте и какви ли не чудати съставки.
Как се получава тази оранжева лютеница за мен е мистерия...
Аз лично обичам тъмна, гъста, наситена като цвят лютеница и държа да бъде направена от домати "Рома", никакви други, а чушките да бъдат единствено и само червени на цвят.
Другото, на което държа е, в лютеницата да няма семки, люспи и всякакви щуротии.
Всяко семейство си има своя рецепта, разбира се, вкусове разни.
Независимо от това каква точно е рецептата на вашето семейство, поне със сигурност си е истинска българска лютеница, а не микс от Менделеевата таблица и Е-та.
Днес ще ви покажа една малко по-интересна лютеница, която е леко извън стандартите, които сме приели за нормални, но е много вкусна категорично.
Ако обичате да ядете люто, може да си я направите пикантна и да я използвате и като разядка с добавено натрошено сирене, например.
И понеже е градска:), надявам се, че с това ще си обясните наличието на някои съставки.
Селската лютеница на майка ми ще я покажа в някоя друга публикация, в нея има и патладжан.
Количеството ми на днешната рецепта не е голямо, но така е в града.:)
Онази, другата, се прави цял ден на село, всички заедно, събрани в името на една страхотна традиция.

И да не забравя, честита ми годишнина, с Митко сме заедно от 8 години, но днес се навършват 6 от брака ни.:)

Домашна градска лютеница

Сладко от череши

Обичам сладка, конфитюри и мармалади от много малко плодове, да си призная.
Има какви ли не, но са единици тези, които консумирам.
Сладкото от череши, обаче, е един от тоталните ми фаворити.
Тази година го приготвих за първи път и вече почти нищо не остана за зимата- споделено с приятели или включено често в закуска, бурканчетата едно по едно изчезнаха.
Най-неприятната част е чистенето на костилките, но вече има помощни уреди за тази цел и това действие не е чак толкова досадно и трудоемко.
А и като знаете какво вълшебство ще си имате после в бурканчетата, това някак спира да ви вълнува.
Можете да сложите и бадеми, аз го направих в няколко бурканчета и после всички се избиваха за тях.
Ще знам за другата година, ще им напълня буркани с бадеми, а сладкото от череши си е за мен.:)


Сладко от череши

Домашно сладко от ягоди

Малко след дъжд качулка е тази рецепта, защото вече не е сезона на ягодите, но пък да си я имате за другата година пак няма да е излишно.
Това сладко се приготвя по абсолютно същия начин като конфитюра от ягоди, но с тази разлика, че работих на много слаб котлон и разбъркването ставаше мнооого бавно и внимателно, за да не се разкъсат ягодите.
Ако усетите, че ягодите са сварени и има такъв риск, а сиропа е все още рядък, можете да ги извадите с решетъчна лъжица, да сгъстите соса на сладкото и накрая да ги върнете пак.
Дори и да остане рядък соса обаче, можете да си използвате сладкото за различни сладкиши, мелби или торти, а той да бъде един вид топинг.

Домашно сладко от ягоди

Кисела бамя

Тази година нещо ми прищрака да правя зимнина.
Луда работа.
Макар че, в магазините има всичко, а и получавам разни вкусни бурканени чудеса от майка ми, това лято като една истинска примерна домакиня, започнах да приготвям зимнина.
Речено-сторено, започнах с бамя, кисела бамя- мноого любимо нещо.
Дано и за вас да е така.
А пък се оказа и много лесна за правене.
Само вижте.

Кисела бамя

Конфитюр от ягоди

Когато реша да правя някакво сладко или конфитюр, винаги се обаждам на майка ми, тя е човекът, който за мен е еталон за майстор на тия вкусни неща в бурканчета.
В къщата на село има една огромна маза, чийто мирис не мога да сбъркам с друг, и който мога да усетя, винаги когато извикам спомените си.
Голяма стая, до която се стига по стари стълби, а още от тях започваш да усетиш хладния и особен като внушение въздух.
А в мазето...рафтове до рафтове, пълни с безброй различни бурканчета и бутилки с всякакви вкусни неща.
Там накъде кокетничат и малките бурканчета с ягодовия конфитюр.
Само че, тази година си казах, че няма да го давам мързеливо и да го получа наготово, а че ще си направя сама.
Разбира се, под наставленията на баш майстора.:))
Получи се, наистина се получи и съм горда от себе си.


Конфитюр от ягоди 

Сладко от смокини

Обожавам сладко от смокини,  но все не се престрашавах да си направя.
Повечето рецепти ,  които срещах в нета ми звучаха ужасяващо сложно-с безброй преварявания, часове на накисване и какво ли не, имаше и такива с участието на съставки  (като вар, син камък),  които не бих си позволила да вкарам в употреба.
Навярно си имат своето приложение, но определено не почувствах нито една рецепта като "моята рецепта".
И затова отлагах ли, отлагах ...
А и винаги е имало кой да ми направи, де.:)
Най-вкусното сладко от смокини,  което съм яла,  е сладкото на майка ми.
Смокините в него винаги са леко хрупкави, никаква следа от разваряване на плодовете, а сокът е като меден еликсир.
Днес се опитах да го направя под ръководството на нейните скайп напътствия.
Все още не съм го опитала, дори го снимах още горещо,  нещо,  което си личи по капчиците в бурканите.
Дано да съм се справила добре.
Леко си изфантазирах това за ванилиите, но нали трябва да има и малко личен подход.
Нямам търпение да изстине и да отворя един буркан.
И пак да си кажа, обожавам сладко от смокини, лепкаво, с хрупкави плодове, изстудено, ммм...
ПП . Вече го опитах, БОЖЕСТВЕНО!
Благодаря, мамо!
Това сладко до утре няма да го има, много желаещи около мен.


Сладко от смокини

Конфитюр от сини сливи

Да правиш конфитюр си е цяла магия!
 Но не, защото е трудно и не всеки го умее, а защото цялата процедура е толкова пленителна, толкова омагьосваща с уникални аромати, че на моменти наистина губиш представа къде си.
Като истинска магьосница, която приготвя чудотворна отвара, бъркаш с дървена лъжица, а от тенджерата излиза лепкава пара  с карамелено-плодова нотка .
Бършеш от челото си капчицата, стичаща се от топлината, и нетърпеливо топиш пръст в горещата ароматна смес.
А сливите са се превърнали във вълшебно сладко,  топло и ухаещо, и не можеш да се стърпиш да не си намажеш една филийка.
Както като бяхме малки...

Конфитюр от сини сливи

 

Маринована моцарела

Сега ще ви покажа как може да си направите маринована моцарела ,  която можете да използвате за салати ,  паста или да си я хапнете просто така .
Рецептата е много бърза за изпълнение и определено ще ви допадне 
По този начин можете да си мариновате и прясно сиренце или каквото вие искате . :)

Маринована моцарела

Овче кисело мляко

Никога няма да забравя вкуса на киселото мляко от детството ми...
Аз стоях до печката и чаках баба да се върне от кошарата с едно голямо менче топло овче мляко ,  току що издоено .  После се започваше едно дрънчене на бурканите ,  които се разхубавяваха след като се напълнеха с млякото ,  големия овчи кожух ,  който прегръщаше вече пълните буркани и превръщаше прясното мляко в една магична бяла приказка ...
Едва дочаквах да стане киселото мляко ,  за да хвана най - голямата лъжица ,  да извадя и един буркан домашно сладко и със зачервени от вълнение бузи  да ям ,  да ям ...
И понеже няма как да си купя спомени от магазина ,  реших ,  че мога да се опитам да ги възкреся сама .
Снабдих се с истинско овче прясно мляко ,  тоооолкова маслено и още топло от скорошното доене ...
И за да се повтори магията ,  която съм виждала с очите си , че съществува  , знаех,  че  нямам време за губене .
Най -  големият проблем беше с какво кисело мляко да заквася прясното ,  защото в търговската мрежа като че ли почти не остана истинско , но реших да рискувам с най -високия  %  на " На баба " 4 , 5 % .
И останах изумена ,   толкова вкусно кисело мляко не бях яла от дете !
Нямам претенции ,  че го правя " по книга "  ,  аз съм много далече от това да парадирам с професионални кулинарни възможности  .
За  мен е важно ,  че благодарение на стъкленото бурканче пълно с кисело мляко ,  аз дори и за малко ,  пак бях дете ...
Ако успеете да си намерите хубаво домашно прясно мляко ,  не се чудете на какви кремове или други щуротии да го приложите . :)))
Истинското кисело мляко е просто незаменимо !


Овче кисело мляко

Продукти :

5 литра прясно овче мляко
2 кофички кисело мляко  " На баба "  4 , 5 %
чисти, сухи, затоплени буркани
вълнено одеало
голяма доза търпение :)))

 Подгответе си чисти буркани , трябва задължително да са сухи ,  капачките също .
Сварете прясното мляко , но внимавайте да не загори .  Разбърквайте често . 
След като е готово ,  го оставете да изстине до степен ,  в която кутрето ви може да търпи температурата . 
С черпак сипвайте мляко в бурканите ,  добавяйте от киселото мляко за закваска ,  затворете им капачките и веднага ги пъхайте под одеалото .  
На голям буркан ( 700 мл )  слагам по 2 супени лъжици с връх   ,  на по малките -  по една .
Аз държа млякото доста часове завити ,  над 10 часа .  
После процеса продължава в хладилника ,  там млякото вече придобива окончателния си вид и вкус.  
Домашното овче мляко има много дълга трайност ,  можете да си хапвате доста време ,  ако си приготвите по -голямо количество , без да се притеснявате ,  че ще се развали за дни .
Дори колкото повече дни стои в хладиника ,  толкова по - гъсто става . 
Това е всичко  ,  лесно и просто !
Ако имате по -добра идея , направете го , както ви харесва ! :))
Важното е да ви е вкусно накрая ! :)))

Зехтин с печен чесън , пукани чушлета и розмарин

Ох ,  все си казвам , че когато се настройвам за  диета не трябва да влизам в " Нож и виличка "  !
Нямах ли си и аз друга работа ,   че трябваше пак да ококоря любопитни очи какво става в блога ,  който още повече ме вдъхнови са си направя собствен такъв ...
И защо трябваше този невероятно красив буркан със зехтин ,  превърнат от двете талантливи дами  в уникално галещо сетивата  изкуство ,  да ми застане на пътя ...
За салати ,  паста ,  пици или просто ей така ,  да си поръсите една силно препечена филийка с напукана коричка ,  този зехтин е създаден   да изкушава и да превръща всяка хапка в експлозия от аромати .
И понеже пак там видях и едни чудни пукани люти чушлета ,  реших ,  че мога да комбинирам двете рецепти в една  -  хем ще си имам от ароматния зехтин  ,  хем и винаги мога да си извадя една пукана люта чушка ,  върху която да капна една капка оцет ,  да поръся няколко кристали морска сол и да е готова да атакува небцето . :))
Сложих и клонка пресен розмарин ,  и то не само ,  защото съм много горда с подправките ,  които отглеждам на балкона си  . :))
 И разбира се  ,  от всички продукти типично в стила на Мечо Пух  ,  колкото повече , толкова повече  ...
То е ясно ,  диетата някой друг път !
Моля да ми простите ,  ако въведа и вас в това изкушение ! :))



Зехтин с печен чесън , пукани чушлета и розмарин
( по идея на " Нож и виличка " )