Козунак със заквасена сметана и орехови кошнички

Много е закъсняла моята Великденска публикация.
За което моля да ме извините.
Моля да ме извините и за това, че вече не поддържам блога така, както го правех преди, но всичко в ежедневието ми се промени и наистина не ми остава време.
Но винаги, когато успея да открадна малко от него, ще напомням за себе си и ще вдъхвам по малко живот на това иначе много любимо мое местенце.
Благодаря ви, че продължавате да ме четете и да сте активни като посещения и коментари, въпреки моето отсъствие.
И за още едно извинение ви моля- снимките ми днес са много лоши, но имам проблем с една част от техниката си и не успях да снимам с нея, някои от снимките дори са с телефон.
Но по-важното е да ви представя рецептите- те са абсолютна находка!
Приемете две предложения-чудо- за най-вкусния козунак на света и за едни убийствено вкусни кошнички, които много от вас помнят от детството си.
От онова време, в което по магазините нямаше кой знае какво, но пък бабите и майките ни ни правеха такива вкусни неща, че и най-модерния и скъп сладкарски продукт не може да се сравни в тях.
Рецептите не са мои- козунакът е от блога на Роси по идея на Ева Тонева- две дами, които уважавам много, много, и на които благодаря безкрайно за тази извънземна рецепта, а кошничките са от  http://forum.kulinar.bg/ на потребител с никнейм ludetina- божествена рецепта!
Благодаря ви, момичета, предавам щафетата и аз нататък- тези рецепти трябва да бъдат популяризирани ежедневно, защото заслужават безсмъртие.:)
И пак да си кажа, не съм ви забравила и няма да изоставя завинаги блога си, очаквайте ме пак, и пак.
Обичам това място и прекрасните емоции, които ми носи комуникацията с вас, приятели!
Макар, че Великден мина, нали ще има и другата година- обезателно опитайте именно този козунак тогава, а кошничките- те са подходящи за всички дни, сезони, часове и минути, давайте, вие сте!:)



Козунак със заквасена сметана

Постен козунак (веган)

И хората, които по една или друга причина не консумират никакви животински продукти, могат да си приготвят и да си хапнат домашен козунак.
Няма нищо сложно и уверявам ви, резултатът е прекрасен.
Със сигурност този козунак ще напълни вашия дом с ухание на уют, ще ви припомни за детските ви години, когато баба ви е месила козунак и се е разнасял същия този неповторим аромат.
Макар, че веганите избягват употребата на бяло брашно (няма никакви сведения то да е свързано с насилие над животни, избягва се поради здравословни съображения), реших да направя козунака все пак с бяло брашно.
Моята идея и концепция беше да се опитам да направя абсолютно постен козунак, който обаче да прилича изцяло на традиционния, за да покажа и на хората, които консумират животински продукти, че могат да си го приготвят и по този начин с изцяло растителни.
А и разбира се, да предоставя рецепта за един вкусен козунак и за хората, които не употребяват никакви животински продукти.
Не съм използвала машина за хляб, все още нямам такава и чакам я Дядо Коледа, я някоя Баба Марта или нещо от тоя сорт, да ми донесат една.
Харесала съм си и да ми се обадят първо да им кажа коя е.
Та, сега по неволя омесих козунака на ръка, но пък това го направи още по-автентичен домашен.
Предлагам ви да използвате едно от тези брашна, за да сте сигурни, че е качествено:
1. Самонабухващо био бяло брашно
2. СОФИЯ МЕЛ Екстра бяло брашно
Можете да използвате и пълнозърнесто брашно, но тогава видът и вкусът ще са различни.
Съветвам ви да включите ТАЗИ ВЕГАН МАЯ в рецептата, а не обикновената от търговската мрежа.
Адаптирах рецептата на Роси и съм изключително доволна от резултата.


Постен козунак (веган)

Ванилови кравайчета (ванилковé рохлички)

Не мога да не прибавя тази прекрасна рецепта за сладки на Natalyna към раздела с празничните предложения.
Прекрасни са.
Толкова хрупкави и топящи се в устата.
Изключително лесни за приготвяне, с дълъг срок на трайност, страхотен вкус- какво повече да искаме от едни коледни сладки.
Не пропускайте да ги приготвите за близките си, наистина ще ги очаровате.
Както казва и самата Natalyna, тези ванилови кравайчета са може би най-популярните сладки в Чехия, които се приготвят там по случай големия празник.
Опитате ли ги, обаче, със сигурност ще станат такива и във вашия дом.


Ванилови кравайчета (ванилковé рохлички)

Коледна торта

Коледа е.

Светът спира естествения си ход и започва да живее в една различна приказка.

Приказка с чудни джуджета, добра магия, песен на звънчета и веселия смях на Дядо Коледа.

Ако можеше да запазим този дух завинаги...

Днес искам да ви подаря една страхотна рецепта, която пристигна при мен по много мил начин.

Преди време на електронната си поща получих имейл от една непозната дама Нели Хил.

Попаднала е на рецептата в едно списание и си е направила труда да я сканира за мен и да ми я изпрати. Точно днес, в този вълшебен ден е най-точния момент да ви разкажа за приятелския и мил жест.

Благодаря ти, Нели!

Тортата ме измъчи доста-нямах подходящ сладкарски шоколад за разтапяне и работих с Lindt, както съветват и в оригиналната рецепта.

Колкото и да се ядосвах с къдриците от шоколад, бях категорична, че ще я приготвя за празничната ни трапеза и да ви я подаря сега и аз на мой ред.

Предай нататък, нали именно това е смисъла на Коледа- да предадем нататък добротата, жеста, милата дума, радостта от малките неща...

Ако съм ви обидила с нещо, простете ми.

Нека тази Коледа бъде повод

да станем още по-верни приятели

и всички наши коледни пожелания

да се сбъднат! 

Весела Коледа!

Коледна торта

Портокалови коледни сладки и един вкусен тиквеник

Ето ме пак с поредната доза сладки неща, които приготвих за настоящите празници.
Въпросните сладки имат нужда от престояване в кутии до омекването им, затова не е лошо, ако ги изберете за ваши сладки, догодина да ги направите още на 15 декември.
Много са лесни за приготвяне, просто чакането не е малко.
В тази публикация ви предлагам и един тиквеник, който ми е много любим, заради хрупкавите си корички и сочна вътрешност.
Тази година не ми се искаше натруфен тиквеник с подправки и какво ли не, исках просто един семпъл сладък и хрупкав тиквеник, който да си поръся с пудра захар.
И си го направих.
Подарявам ви следващите си рецепти.

Портокалови коледни сладки 

Коледни сладки с дулче де лече

Тези сладки са чудесни на вкус.
Единственото неприятно нещо е, че трябва да се изпекат по-рано и да се приберат в кутии, за да омекнат до Коледа, нужни са поне 7-8 дни за това.
Ако не разполагате с дулче де лече, можете да ги слепите и с някакъв мармалад по ваш избор.
Ако пък нямате фондан, потопете ги в шоколад, вярно, отиваме вече съвсем далече от настоящата рецепта, но нека да има варианти за всеки според възможностите му.
Съжалявам, че не можах да ги снимам хубаво и да се види как блестят отгоре, но през цялото време моите котки обикаляха като хиени и почти ме отказаха да си снимам ястията и затова ги нащраках, колкото да мога да ви дам рецептите си.
То беше бутане, блъскане, влизане в кадър, с деца на море, тц, тц.


Коледни сладки с дулче де лече

Сарми за Бъдни вечер

Продължавам с рецептите за Бъдни вечер.
Втората е за постни сарми с гъби и праз.
Приличат на тези от тази рецепта, но все пак имат малка разлика.
Макар че си ги пиша сърми, защото ми звучи по-добре, този път, заради празника, ще го напиша правилно с "а".:)


Сарми за Бъдни вечер

Сушени пълнени чушки с булгур и орехи

И тази година дойдоха най-прекрасните празници.
И тази година пълним сърцата си с надежда за  по-добри следващи дни.
Всеки мечтае за различни неща, аз мечтая само за едно-да съм здрава, да е здраво и семейството ми и близките ми хора.
Мечтая за мир на Земята и за победа на доброто над лошото най-после, на смисленото над пошлото.
Но сега не моите мечти са важни, а това, че на този свят празник- Бъдни вечер, всички ние празнуваме идването на Рождество Христово.
Днес света очаква раждането на Божия син.
Днес е и последния от 40 дни пости и на масата трябва да има нечетен брой постни ястия.
Хубаво е да се седне да се вечеря рано, такава е традицията, за да се роди рано реколтата.
Колкото повече ястия има на масата, толкова по-богата ще е годината.
Задължителен е и обредния хляб-постна питка, от която първото парче се отчупва за Божията майка.
Масата не се вдига до другия ден, защото нощем идват да си хапнат нашите починали близки.

"В този месец, в двадесет и петия ден, 

празнуваме Рождеството по плът на Господа Бога и наш спасител Иисус Христос. 

Господи, помогни ни и ние да се родим духовно!"

Весели празници на всички!
Бъдете здрави!


Сушени пълнени чушки с булгур и орехи

Никулденска питка

Вече е късно за тази рецепта, но пък и догодина ще го има прекрасния празник Никулден.
Умишлено направих питката в по-голяма тава, за да стане по-тънка и да има повече коричка, че нея си обичаме повече вкъщи, а и никак не сме по традиционните тежки питки.
Ако желаете, можете да добавите сирене, но аз не го направих, защото не ми се стори удачно, при положение, че ще я консумираме с риба.
Някак вкусово не ми пасна.
Питката е много крехка и пухкава отвътре, къса се на конци, а коричката е маслена и страшно вкусна.
Точното количество на брашно няма как да дам, винаги е така при питите, знаете.
Добавя се, докато се получи меко и еластично тесто.


Никулденска питка

Никулденски пълнен шаран

Свети Николай Мирликийски Чудотворец (Никулден) е голям църковен празник. Свети Николай, архиепископ Мирликийски е един от най-почитаните християнски светци. Покровител е на моряците и рибарите, и на банкери. Роден е през 3-и век в Патара (дн. Мала Азия), след праведен монашески живот е избран за архиепископ на гр. Мир, Ликийска област. Умира през 342 г. Светите му мощи днес се намират в италианския град Бари. Още в детството си Св.Николай е пример на добродетелност и аскетизъм. През целия си живот се отказва от материалните облаги и ги раздава на бедните. След избирането му за епископ на Мира, в Югозападна Мала Азия, добродетелните му дела непрестанно се множат. По време на пътуването му до Божи гроб силна буря застига кораба и убива един от моряците. С кротка и искрена молитва към Бога Свети Николай успокоил морето и възкресил убития моряк. Популярни са и други чудодейни епизоди със светеца, които чрез разказите на моряците придобиват голяма популярност. Св.Николай завършил тихо и блажено земния си живот през 342 г. След смъртта тялото му останало нетленно и излъчвало струи на благодатни изцеления и чудеса. През 1099 г. мощите му били пренесени в гр.Бари, Италия, където в негова памет се устройват специални църковни тържества в продължение на няколко дни. Християнският култ към Св. Никола възниква и се разпространява в пределите на Византийската империя през VІІІ – ІХ век, а от там в страните на Западна Европа. Векове наред църквата отбелязва празника на Св.Никола с тържествено богослужение. В народните вярвания той плава на златен кораб, който винаги пристига там, където имат нужда от чудотворната му десница. На него Бог е отредил силата да усмирява бурите и морските стихии и да спасява изпадналите в беда сиромаси. Поверието казва, че когато се прави нова лодка, в нея трябва да се вгради икона на Св.Николай. Вярва се, че тя пази лодката от бурите и ветровете. С иконата на светеца жените на рибарите излизали по време на морска буря на брега и я потапяли до три пъти във водата като заклинание да се върнат мъжете им живи и здрави. В миналото и рибарите не излизали в морето без молитва пред иконата на Св.Николай за неговото застъпничество. Народната традиция повелява обредният Рибник и хлябовете се освещават в църква или в къщи, а късове от тях се раздават на съседите. По-голямата част от рибника и хлябовете задължително се изяжда на семейната вечеря. Трапезата на Никулден не се вдига през целия ден и е на разположение на гостите. Свети Никола е покровител не само на тези, които са кръстени на името му, той е личен и семеен покровител, на който се урежда семейно родов празник, наричан служба, молитва, черква. На този празник се канят роднини, кумове и съседи, и се освещава голяма трапеза, която завършва с песни и веселба. След прикадяването свещеникът взима опашката на обвития в квасено тесто шаран. Костите на никулденския шаран не се изхвърлят, а се изгарят, закопават в земята или се пускат в реката – вярва се, че така ще се опази и умножи плодородието и семейното благополучие. Костта от темето на шарана, която е във формата на кръст и се нарича ”кръхче”, възрастните жени пришивали на капиците на децата, за да ги пази от зли сили и уроки. В деня на свети Никола на трапезата освен рибник и обредни хлябове, трябва да има и постни ястия: варена царевица, жито, постни сърми, чушки, боб. На Никулден празнуват Никола, Николай, Николина, Ненка, Нина и Натали.
(източник на статията)


Миналата година в този ден приготвих шаран в тесто, тази година го направих само пълнен и с доматен сос.
С нетърпение винаги очаквам Никулден, защото традиционната за този празник рецепта, е една от най-любимите ми изобщо рецепти.
Обожавам шаран, но най-вече пълнен.
Имам само един проблем-аз не мога да докосвам прясна цяла риба и сега ми се наложи да се изправя пред един от най-големите си кошмари, тъй като нямаше кой да ми помогне в този момент.
Въпреки, че шаранчето беше предварително почистено от моя озвучител (шарана ми е подарък за вчерашния ми рожден ден:)), все пак се налагаха някои корекции по него и трябваше аз да го дообработя.
Боже, беше истински кошмар за мен това!
И не, да не си помислите, че съм някоя лигла, не.
Просто преди може би 5 години, чистейки един шаран, той помръдна в ръцете ми и само при мисълта, че съм причинила болка на живо същество, оттогава ми стана нещо и не мога да докосвам каквато и да е цяла прясна риба и се налага помощ от друг.
А и факта, че вече от половин година не ям и никакво месо, съвсем засили ужаса ми.
Както и да е, да не ви занимавам с моите Радини вълнения и да пристъпим към вкусната рецепта, че после трябва да отивам да омеся празничния хляб за Никулден.


Никулденски пълнен шаран

Торта с руло

Днес е Димитровден.
Моят съпруг има имен ден и по този повод му приготвих торта, която обаче ще ви покажа в друга публикация, защото още не съм я снимала.
Но тъй като днес е празничен ден и няма как да не пусна някоя подходяща рецепта за случая, ви подарявам една идея за една много лесна и вкусна торта, която всяка домакиня може да спретне дори и за нечакани гости.
Тортата с рула има много варианти и всеки може да експериментира както с вкуса на рулата, така и с вкуса на кремовете.
Нямам идея кой е измислил първи този начин за сглобяване на торта, но го поздравявам-чудесен е, не отнема много време и е доста ефектен.
Честит празник на всички именници!


Торта с руло

Египетска торта

Още когато попаднах на Palachinka преди повече от година, тази торта ме плени и знаех, че ще я опитам.
И точно поканата за гостуване от страна на Ева беше най-правилния и точния момент да го направя.
Дълго мислих какво да приготвя за нейния сайт и тогава се сетих, че днешната "Египетска торта" ще бъде най-сладкия и вкусен подарък за Ева.
Тортата е занимавка, няма какво да ви лъжа и да ви казвам, че става бързо.
Но от друга страна, това че става бавно, не означава, че е трудна за изпълнение.
Моите приятели я опитаха и така мляскаха доволно, че ми напълниха душата от радост.
Аз опитах едно парче, но и то ми беше достатъчно, за да усетя невероятния вкус на моето днешно предложение към всички вас.
В оригиналната рецепта в кремът има 10 жълтъка и това ме накара да използвам вариацията на Руми за съотношението на продуктите.
Блатовете ги изпекох в кръгла тава с диаметър 26 см.
Очаквам коментарите ви.

Египетска торта

Сърми с праз лук и гъби

Често думата сарма се изписва погрешно като сърма и това става толкова често, че грешното изписване е дори по-популярно от правилното. Ако погледнете в правописния речник ще намерите и двете думички там – но те не са дублетна форма – сарма е ястието за което става дума в тази статия, докато сърма, е вид тънки нишки, използвани за шев и бродерия (сърмени одежди). 

(Ок, обаче за мен винаги е било сърми.:)))


Сърмите са любимото ястие на моя съпруг.
Та, покрай него и аз се пристрастих към тях и ги обичам под всякаква форма, големина, плънка и с различен вид сос.
Днес ще ви покажа нашия фаворит-сърми с праз лук и гъби.
По никакъв начин липсата на месо в тази рецепта не влияе на вкуса на обичаното от нас, българите ястие.
Праз лукът е достатъчно богат като вкус, а в комбинация с гъби, ориз и подправки се получава нещо наистина невероятно вкусно.
Ако желаете, може да ги приготвите и с бял сос, но вкъщи ги предпочитаме с бистър сос.
При сервирането им една лъжичка гъсто кисело мляко им придава прекрасен завършек и нищо не им липсва.
Днешните ми сърми ги направих по-масивни и тлъстички:), но ако ви се занимава, можете да ги приготвите в мини вариант.
Ако сте повече хора вкъщи, удвоете дозата на продуктите в рецептата.
С тази рецепта искам да зарадвам и вегетарианците, защото сърмите не са ястие само за месоядните хора.:)
Бързам да ви представя днешното ястие не само, защото съм убедена, че ще ви подаря нещо много вкусно, а и за да ви се похваля с новите ми придобивки.
Вчера бях по моя роден край и майка ми ми подари няколко ръчно тъкани кърпи, които са на повече от 120 години.
За жалост, рядко се виждаме с нея, защото ни делят почти 300 км...
Такъв е животът...
Но да ви разкажа за подаръка.
Тези кърпи са ми завещание от една мила възрастна жена, на която майка ми е помагала по съседски в последните й дни.
Бог да я прости, починала е скоро на 92 години.
Майка ми й е разказвала много за мен, дори милата женица, макар и толкова възрастна, е знаела и е цитирала цялата ми биография наизуст без грешка, знаела е и за блога ми и е казала на майка ми, че тези кърпи, които са били част от нейния момински чеиз, са дар за мен, за да снимам с тяхна помощ манджите си.
Много мил жест, никога няма да го забравя, това е голям подарък... някой да ти подари част от личната си история и живот.


Сърми с праз лук и гъби

Меденки с пълнеж

Сега си давам сметка, че ако някой ме попита коя е най-любимата ми рецепта от този блог, коя е рецептата, която съм приготвяла вкъщи много, много пъти, то това е днешната.
Представям ви една стара, изпитана от много хора, невероятно сполучлива и вкусна рецепта за меденки с пълнеж.
В началото, след изпичане, меденките са твърди, но след като ги слепите с пълнежа и изчакате няколко часа, ще се насладите на нещо абсолютно превъзходно.
Дори сега, пишейки тази публикация, си представям вкуса на тези медени сладки и ми идва да отида пак да ги приготвя, макар че вкъщи ги изядохме едва вчера.
Всъщност, какво от това, пак ще ги приготвя още утре.
Меденките са чудесни и за Коледната ви трапеза.

Меденки с пълнеж

Lamingtons (Лемингтъни)

След двете поредни солени рецепти, отново дойде време да ви направя едно предложение от любимия ми раздел "Десерти".
Имам чувството, че мога да се изхранвам само със сладки неща.
Като дете съм в това отношение.
Днешният десерт има австралийски произход.
През 2006 година дори, австралийците са определили 26 юли за национален празник на този сладкиш.
Историята казва, че той е създаден от Lord Lamington, който е управлявал Queensland в периода от 1896 до 1901 година.
Друга легенда твърди, че Armand Gallad, готвачът на лорда е бил натоварен със задачата да измисли десерт, с който да бъдат посрещани неочаквани официални гости.
Той се заел с това, но най-интересното е, че се споменава, че той е изпуснал парче блат в купа с разтопен шоколад и така създал цялата концепция, в която включил и кокоса като финален щрих.
По това време кокосът не бил познат в европейската кухня, но съпругата на готвача била от Таити, а там той се използвал често в кулинарията.
Най-забавното е, че се твърди, че лордът е мразел тези сладкиши, наречени на неговото име и ги наричал "тези кървави, рошави и вълнести сладки".
Кое е вярното, кой да ни каже.
Лемингтъните са познати и в Америка, много еврейски пекарни също ги правят, а на места в айсинга се добавя и ромова есенция.
Това накратко е много вкусен и лесен за приготвяне десерт с меко, сочно и маслено тесто и шоколадов айсинг.
Понякога лемингтъните могат да бъдат с пълнеж от сметанов крем или ягодов конфитюр, могат да бъдат и без, въпрос на избор.
Самият пълнеж се слага като след изпичане на блата, той се разреже напречно на 2 еднакви части, единият се намаже и после се постави отгоре другия.
Чак тогава блатът се реже на квадрати.
По рецептурник се твърди, че тези очарователни, покрити с приготвен от вас айсинг квадрати, трябва да бъдат със страни от 4 см дължина.
Дали ще спазите това е ваше решение.

Lamingtons

Кейк "Батенберг"

Прочутият кейк "Батенберг" е създаден през 1884 година по повод сватбата на внучката на английската кралица Виктория с принц Луи Батенберг.
Както се твърди, няма "по-английски" кейк именно от този.
Оригиналът на рецептата е в розово и жълто, а спойката между блатовете е с кайсиев конфитюр, но както винаги не мога да не кривна от правия път и да не опропастя оригинала с моя импровизация.:)
Този десерт е изключително ефектен на вид, но прекрасното в него не е само вида му, а и вкуса му.
Много плътен, ароматен маслен нюанс в блатовете, които в комбинация с плодовия отенък на сладкото и захарния фондан (или марципан, ако го предпочитате), създават изключително богата и хармонична вкусова композиция.
И всичко това направо се топи в устата.
"Батенберг" ще бъде приготвен вкъщи още много пъти, а ако решите да опитате да го направите и вие, със сигурност и у вас ще е така.
Никак не е труден за приготвяне, а в същото време изглежда така, сякаш изисква много работа.
Опитайте.


Кейк "Батенберг"

Торта "Трио-шоколад, банан и кафе"

Тази торта е пълна фантасмагория, нямам идея изобщо как я приготвих.
Просто извадих някакви продукти и започна едно мацане и плескане.
Ако ви харесва как изглежда и ви допада подобна асоциация за вкусова комбинация, опитайте,
ще се радвам, ако ви хареса рецептата.
Може да замените бананите със сладко от вишни или череши, както и да увеличите натуралния шоколад в декорацията.
Блатовете са много крехки и вкусни и най-хубавото в тях е, че изобщо не се изискват някакви продължителни подготвителни процедури-просто смесвате продуктите, разбърквате и печете.
Ако разполагате с повече време, бих ви посъветвала вместо 3 дебели блата, да изпечете 6 тънки, ще стане по-добре.
От друга страна пък, ако някога нямате време, а искате да си приготвите нещо сладко, от продуктите за блатовете можете да си направите шоколадов сладкиш, в който да добавите някакви ядки, да гарнирате с обилно количество разтопен шоколад и да сервирате с топка сладолед.


Торта "Трио-шоколад, банан и кафе"

Великден

Джинджифилов кекс с карамелен айсинг

Знам, че напоследък съм доста несериозна в публикуването на рецепти, но съм на много драстична диета и се опитвам да не се изкушавам със застояване в кухнята.
Никак не е лесно да приготвяш разни любими неща, а да ги гледаш като един оазис, който няма стигане.:)
Но и това ще мине и пак ще има повече предложения от мен.
Ако мога за следващата рецепта да перефразирам популярния израз "Ако ще е гарга, да е рошава.", то той ще звучи така "Ако ще е джинджифилов кекс, да е с карамелен айсинг".
Много лесен за приготвяне и много вкусен като краен резултат, кексът с аромат на джинджифил е подходящ не само за Коледните празници.
Ние, българите, нямаме традицията да приготвяме често сладкиши с джинджифилов аромат, но традициите вече не са това, което бяха и ние малко по малко разчупваме стереотипите си.
Ако не обичате айсинг, можете да гарнирате кекса само с разтопен шоколад или да го сервирате с карамелен сос.
Ще ви дам и още една идея за сервиране на кекса-карамелизирани портокали със сос, а защо не и топка сладолед.
Ако пък не обичате сухи сладкиши, а държите да има задължително крем, можете да използвате начина на напречно прерязване на кекса, както е в тази рецепта и да му сложите крем по ваш избор (но трябва да е стегнат и гъст, за да не изтече, когато поставите горната част на кекса).
Ето, вижте и днешната рецепта.

Джинджифилов кекс с карамелен айсинг

Торта "Пиано"

Много отдавна реших, че тази сръбска торта ще присъства в блога ми задължително, не само, защото заглавието е музикално и е тематично свързано с професията ми, а защото рецептата наистина си струва.
Тортата е наречена така, навярно, заради клавишите, които се образуват в средната й част при разрез.
И макар, че мислех да я приготвя за някакъв повод, както винаги, не стана така, както си мислех предварително
Но това всъщност не е чак толкова важно, важното е, че си заслужаваше всяка минута, прекарана в кухнята.
По принцип, в неделя ме обхваща едно особено трудолюбиво кулинарно настроение, особено, ако времето навън е студено, и днешния неделен ден не направи изключение.
И докато слушах как навън се топи февруарския бургаски сняг, в моята кухня беше топло и уютно, а мириса на прясно изпечени блатове беше обхванал половината апартамент.
Даже и котараците ми не бяха равнодушни към аромата и нетърпеливо обикаляха масата за снимки в очакване да се качат там, заедно с поредното сладко нещо, което може би ще имат шанса да докоснат с носле.:)
Предупреждавам ви съвсем искрено, тортата е много, много сладка, и ако вие обичате именно такива, то значи може би това ще бъде една от бъдещите ви любими.
Нанесох няколко промени в оригиналната рецепта, с цел тортата да стане по-сочна и креместа, тъй като наличието на блатове не е никак оскъдно.
Да започваме.


Торта "Пиано"