Зеленчукови кюфтета с картофи и тиквички на фурна

Сместа за тези кюфтета позволява да правите различни импровизации, да добавяте, да сменяте съставки, и по този начин да се радвате винаги на различен вкус.
Ще бъде чудесно, ако ги сервирате с веган майонеза от слънчогледови семки смесена с чесън и тахан.
Съветвам ви да намачкате с вилица картофите, а не да ги пасирате, защото кюфтетата ще останат по-стегнати по този начин.
Хубаво е да настържете тиквичките и да ги оставите колкото се може по-дълго време в гевгир да се отцедят.
Моите престояха цяла нощ по този начин леко осолени.
Опитайте ги, наистина имат чудесен вкус, а това, че са печени, ще ги направи идеални да бъдат част от здравословното ви меню.


Зеленчукови кюфтета с картофи и тиквички на фурна

Пълнени рулца от тиквички и един нов гост

Днес ми гостува един човек, който познават всички в кулинарното блог пространство.

Вкусните рецепти на Дарин можете да разгледате в неговия сайт  fkusno.com

Определено има какво да видите там.

Благодаря, че се съобрази с идеята за веган храненето и предостави на моите читатели именно такава рецепта, и то приготвена в един прекрасен уред, с който скоро ще се сдобия и аз.

Разбира се, най-напред както повелява традицията, искам да благодаря на Вероника за любезната покана да гостувам в нейното уютно и вкусно място в интернет. 

Верните й почитатели знаят, че тя от край време се интересува от здравословното готвене и беше нормално да подготвя нещо, което да се впише в останалите й рецепти и съвети. 

Мислих кратко време и накрая реших, че тези симпатични пълнени рулца от тиквички ще намерят най-нормалното си място точно в нейния сайт.

Пълнени рулца от тиквички

Крем супа от тиквички, червена леща и джинджифил

Крем супите са прекрасни с това, че каквито и продукти да комбинирате, все се получава нещо вкусно накрая.
Днешното ми предложение е съчетало в себе си съставки, които изграждат чудесна композиция и се надявам, че всеки, който ще го опита, ще се убеди в това.
Сега е сезона на тиквичките и е време да приготвите тази крем супа.
Използвайте корен джинджифил, а не такъв на прах, защото вкусът ще е коренно различен.
Коренът джинджифил има силен и пикантен аромат, който в джинджифила на прах почти липсва, не е така изявен.
Ако имате възможност, не подценявайте кокосовото мляко и го включете, но ако го нямате в наличност, и без него ще се насладите на вкусно ястие.
Супата е много хранителна и здравословна и е подходяща и за децата ви.


Крем супа от тиквички, червена леща и джинджифил

 

Веган баница с лапад и зелен лук

Винаги, когато моите приятели ми идват на гости, си поръчват задължително на масата да има  една голяма тава с точно тази баница.
Понякога я правя със спанак, понякога с лапад, понякога я поръсвам обилно преди да я сложа във фурната със слънчогледови семки, сусам и мак, друг път я пека само с мазнина (както сега).
Ако решите да опитате да си я приготвите и вие, можете да разнообразявате и така тя винаги да  е различна и да не ви омръзва.
Обичам да комбинирам и два вида кори.
Може да ви се стори странно, но за мен в кухнята няма странни неща- там е място всеки да изрази себе си със своя си личен почерк.
Тази баница е точно такава- с два вида кори- стандартни фини точени и къпани ръчно правени кори.
Можете да си я приготвите и с единия от двата вида, разбира се, а може да опитате и с "Одрински кори", също става много вкусно с тях.
По никакъв начин в тази баница няма да усетите липсата на животински продукти (това е за тези, които ги употребяват в менюто си), така че тя спокойно може да бъде опитана и от някой, който не споделя веган начина на хранене.


Веган баница с лапад и зелен лук

Фалафели

Много често приготвям фалафели вкъщи и се изумявам как досега не съм публикувала рецепта за тях.
Предлагам ви моята интерпретация и се надявам да откриете в нея своите любими нахутени кюфтенца.
Много е важно да смелите добре нахута и да успеете да направите така консистенцията на сместа, че да оформяте с лекота с ръце фалафелите.
Ако се разпадат в ръцете ви, то и в тигана шансът да се случи това е голям.
Можете да увеличите или намалите подправките по ваш вкус.
Предлагам ви малко интересна информация за нахута.

Имало едно време една арабска принцеса. Тъжна, постоянно намусена, недоволна. 
Търсейки себе си, избягала от двореца, но не срещнала щастието навън. В подгизнал от дъжд ден почукала на портите на палат, но там никой не повярвал, че е принцеса, и я подложили на изпитание. Подобно на онази аристократка на Андерсен с граховото зрънце обаче, тук сложили под дюшека й нахут. 
И чудо, тя започнала леко да се киска, а след това неудържимо да се смее. Може би затова на някои езици наричат нахута зрънце, което се киска или намига. На немски е Kichererbsen, на английски закачливо chick peas, на френски Pois chiches, на италиански Ceci, а на испански Garbanzos. Нахутът (Cicer arietinum), или още леблебия, като една от основните храни на Ориента печели голяма популярност и в западноевропейските страни. Култивират го още 7000 г. пр.Хр. в Мала Азия, Индия и около Средиземноморието. Още древноримският поет Плиний споменава в писанията си, че римските търговци го консервирали в амфори и изнасяли във всички завладени от империята провинции. Расте на храст не по-висок от 50 см, има дълбоки корени. Обича топлия климат, но иначе е изключително непретенциозен. Издържа суша и вятър, буря е дъжд. Днес е постоянен гост на трапезата в Индия, Пакистан, Турция, Испания и Латинска Америка.
Нахутът е един от най-добрите помощници при вегетарианско хранене, но и по време на пости. При правилна обработка той не надува стомаха, а засища за дълго време. Високите му стойности на растителни белтъчини (20%) са ценен източник на протеин. Освен това има още желязо, цинк и магнезий. Като близък роднина на соята също е много богат на ценни растителни белтъчини. А съдържанието на въглехидрати е комплексно и преминава бавно в кръвта, за разлика например от захарта и скорбялата. Доказано е, че нахутът понижава холестерола. Чрез високото си съдържание на растителен естроген и фолиева киселина нахутът е важен хранителен елемент за бременни жени, но и за такива в критическа възраст. Предпазва също от заболявания на простатата.
Освен познатите у нас светлокафеникави и бежови зрънца в добрите биомагазини може да се намери още червен, наситено кафяв и дори черен нахут. Иначе на всички вкусът е между орех, фъстък и още нещо. Нахутът е основна съставка на редица интернационални ястия. Най-популярните са фалафел и хумус. Освен това го добавят към салати, индийско къри и запеканки. Ефектно стоят небрежно, но не случайно нахвърлени зрънца нахут върху всяка салата. С брашно от нахут стават чудесни основи за торти, вкусни кексове и други сладкиши.
В Африка, Ориента и Мексико могат да дъвчат зрънца печен нахут, без дори да хапват друго. Засища и е полезен. Нахут с къри пък е национално ястие от Пенджаб, Северна Индия. Наричат го холе или хана масала. Традиционната закуска се приготвя от сварен нахут, настъргана глава лук, супена лъжица доматено пюре, къри, семена от кориандър и ким плюс обилно количество джинджифил. Сервира се с оризово хлебче.
В нашите магазини може да се намери в консерви и сух насипен от най-масовия тип кабули. Сухите зърна имат много дълга трайност, но видите ли малки дупчици, не купувайте и не консумирайте - имало е червейчета. Нахутът в консерви и бурканчета е по-удобен, защото вече е сварен. Сухият не е храна аламинут. Но по-добре е да си го направим у дома. Важно правило е предварителното му накисване в студена чешмяна или минерална вода поне за 12 часа. Тази вода изхвърляме и подменяме с чиста, а нахута изплакваме основно. След това варенето в тенджера под налягане е за не повече от 20 минути. В обикновена тенджера къкри час и половина на ниска температура. Може още при варенето да добавим стрък розмарин, дафинов лист, скилидка чесън, зеленчуков бульон, щипка джинджифил или сминдух.
Хармонията на нахута със силни подправки като къри, чесън, ким и прясна мента, риган, розмарин, копър, анасон и джинджифил е уникална. Тъй като нахутът има мек и сговорчив характер, си пасва с почти всичко и намира приложение във всякакви ястия. Експериментирайте смело. Във висшата гурме кухня използват дори цвят от нахут за пресни салати, но той е твърде скъп и у нас го няма. Може обаче да си направим кълнове от нахут, има такива специални опаковки. Тъй като зърната нахут са твърди и упорити, първо ги накисваме във вода за 18 часа. Отцеждаме водата, подреждаме върху тензухена кърпа и очакваме след 3-ия ден да се разтворят и тръгнат кълнове. 
Стават хрупкави и вкусни, но преди сервиране непременно ги бланширайте във вряща вода, за да се изплакнат едни вредни и леко отровни вещества.
И така, сварили сме половин кг нахут, прецеждаме и го държим като заготовка в хладилника. Оттук нататък всичко е лесно.
Гърците го правят на салата. В тиган с кафена чаша зехтин запържват до златисто 2 глави лук, добавят сок от един лимон, мащерка, сол и пипер. 
Смесва се с нахута и малко вода, вари се на тих огън 10 минути, за да се овкуси. Сервира се топло в купа за салата, а отгоре се редят домати чери или шайби обикновен домат.
За рустикален вариант на добра супа свареният нахут се смесва с бульон от изсушени зеленчуци по избор, прибавят се кубчета домати и ивици шафран. 
Супата придобива нежен жълтеникав цвят и неповторим вкус. 
И най-важното - остава прозрачна.

(източник: www.24chasa.bg , автор:Мариана Москова)

Фалафели

Приятелите на Джинджър: Марияна от "Фюжън и Класически рецепти"

Няма кулинарен блогър, който да не познава моята днешна гостенка.
За мен е чест и истинско удоволствие да ви представя една красива дама, която освен мой "блогър колега", е и моя много близка приятелка и в реалния живот.
Та- да-да-дааааам!
Нужна е тържественост, защото моята гостенка го заслужава.
Моля, посрещнете с аплодисменти прекрасната Марияна от "Фюжън и Класически рецепти"!
Преди много време (вече не помня колко време всъщност измина) тя ми писа на електронната ми поща и още тогава ми направи впечатление позитивизма и добронамереността й, това не може да се сбърка и в такива големи дози тези качества малцина притежават.
От нея просто струи положителна енергия и чистите й мисли прозират зад неизменната й широка усмивка.
Мариянка е човек, с който сядам на кафе, забравям за часовника и си говорим с часове и все не можем да се наприказваме.
Говорим си на различни теми и винаги имаме какво да си кажем.
Рядко имам възможност да комуникирам с хора като нея и ви го казвам искрено.
Тя никога не забравя мой празничен повод, нещо, с което аз не мога да се похваля, защото съм много разсеяна в това отношение и само мога да се уча от нея.
Мариянка винаги ще намери начин да те зарадва и да направи празника ти още по-хубав- с доброто си отношение, с уважението, което ти дарява искрено, с някой мил жест и красив подарък.
На нея дори не й трябва повод, за да зарадва приятел.
Ето, например, последният път като пихме кафе, ей така, просто от сърце ми подари много красива поставка за торта, която скоро ще включа в някоя публикация да ми краси блога.:)))
Тя е човек, който всеки само може да мечтае да има за приятел.
Една от най-страхотните майки, които съм виждала- децата й със сигурност се гордеят с нея.
С голямо удоволствие наблюдавам и нейното невероятно бързо развитие като кулинар.
Сякаш беше вчера, когато тя направи своите първи стъпки в кулинарното блогърстване (това пък що за дума е.;)).
Днес всеки, който разгледа нейното уютно блог кътче, ще се наслади на истинско майсторство, естетичен усет, емоционален подход към всяка една поднесена там рецепта.
Не искам да ви отегчавам повече, а ви оставям да се потопите в нейните уникално вкусни предложения, които са изцяло веган и здравословни- напълно съобразени с новата тенденция тук, за което съм й признателна.
Мариянче, "Благодаря." е най-малкото, което мога да ти кажа.
Не се променяй никога, в днешния свят хора като теб са като еделвайсите- трудни за намиране.
Запази все така чиста и красива душата си, а съдбата и Бог със сигурност ще ти отвръщат все така с добро и ще ти даряват щастие с пълни шепи.
Добре дошла в моя скромен блог.

Ронка, благодаря ти за поканата, приятелството, за споделената полезна информация и позитивизъм, с които ме вдъхновяваш всеки път! 
Да съм твой гост за мен е огромна чест, отговорност и предизвикателство!  

Не мога да опиша себе си като вегетарианец, но постната храна е на висока почит в нашият дом. Старая се да поднасям на моето семейство полезни и вкусни гозби , като използвам пресни и полезни продукти. 
Подготвила съм ви тристепенно веган меню, което се приготвя бързо и лесно, а за прекрасният вкус ще се убедите сами!

Веган плодово - шоколадов десерт

Сушени кюфтета от коприва и нахут

Най-после пуснах в действие дехидратора си.
Ето го, това е ТОЙ.
Е, голяма работа е, хора, помощник и половина си е в кухнята.
Подреждаш си на всеки рафт различни чудесии и накрая си имаш разнообразно меню.
Точно така на единия рафт сложих да се сушат и днешните ми кюфтенца от свежа коприва и варен нахут.
После ги сервирах с кисело ядково мляко от кашу с чесън и мента и не искам да ви дразня, но си беше невероятно вкусно.
Всъщност, няма какво да се дразните, ами направо опитайте и вие.
И да нямате дехидратор, можете да използвате фурната си за целта на 45-50 градуса (максимум 50 градуса, за да се запазят полезните вещества в копривата).
По желание можете да сложите в сместа и малко качествени маслини.
Ако някой би искал да се сдобие с дехидратор на по-прилична цена, прилагам линк към един уред, който намерих в нета- ТУК.



Сушени кюфтета от коприва и нахут

Веган сарми с булгур, сушени зеленчуци и праз

Хем опитах тези сарми и пак ме изкушават като ги гледам на снимките.
Много ми харесаха.
Различни са от това, което повечето българи разбират под "сарми", но идеята на кулинарните блогове е именно такава- да показват индивидуалния подход на дадения блогър.
Моят напоследък е изявено тревопасен и се надявам да получа разбиране и от хората, които обичат да консумират месо.:)
С месо и кайма е ясно как се правят сармите- всеки знае, но ако желаете, опитайте и този вариант.
Може би вече сте забелязали, но почти във всичко готвено слагам домашна лютеница- това е тайната на моите готвени ястия.
По това време няма кисело зеле, но майка ми хитро е прибрала малко в буркани.
Красота.:)

Веган сарми с булгур, сушени зеленчуци и праз

Пастет от сушени домати и слънчогледови кълнове

Пастетите са ми много любими- и за ядене, и за приготвяне.
Слагаш в блендера различни продукти, правиш си вариации и се чувстваш като истински създател на нещо ново и твое лично творение.
Не че е кой знае какво творение, но си е индивидуално и винаги става със собствен почерк.
Днешният пастет се получи много вкусен- чудесна комбинация между сушени домати и слънчогледови семки.
Ако нямате в наличност купени кълнове от слънчоглед (продават се в Била и Карфур готови), по-добрия вариант е да си направите сами.
Става много лесно.
ТУК можете да прочетете как се правят слънчогледови кълнове.
Много са полезни и участието им в този пастет го правят добър не само за вкусовите ви  рецептори, а и за здравето ви.


Пастет от сушени домати и слънчогледови кълнове

Боб с лапад в глинен съд

Кой е казал, че зрелият фасул трябва да си стои сам в яхнията?
Чудесна компания може да му прави именно някоя пролетна зеленийка от типа на лапад, коприва или защо не и спанак.
Аз избрах за днешната рецепта лапада, защото обожавам неговия вкус в готвени ястия.
Копривата ми е любима в супа или сурова на салата, както и в сокове и смути, а за спанака сме говорили вече, че не е добре да се подлага на термична обработка, заради съдържанието на оксалова киселина, която особено при него става в големи нива при готвене.
По-нетърпеливите могат да си купят сварен фасул в буркани, но си е друго да си го сварите вие самите.
Рецептата е лесна и здравословна като начин на приготвяне- изключила съм всякакво пържене.



Боб с лапад в глинен съд

Леща яхния

Скоро осъзнах, че в блога ми липсва рецепта за едно от най-популярните и обичани ястия у нас- леща яхния.
Веднага вземам мерки и се поправям.
Днес  ще ви покажа начина, по който аз я приготвям.
Дали той ще ви допадне, времето ще покаже.
Всяка домакиня си има свой стил на готвене и никога не съм обичала намесата на някой друг в него, както и непоисканите съвети.
Подарявам ви от сърце моята рецепта, ако искате направете някаква корекция, важното е да ви е вкусно накрая.
Умишлено няма пържене на продукти, за да бъде по-здравословна.

Малко данни за лещата:
В България, както и в много страни на изток, като Русия, Турция и най-вече в Индия, лещата е жизненоважна национална храна. Исторически може да се твърди, че лещата е по-национална храна в сравнение с фасула, понеже последният е донесен в източна Европа около десет до дванадесет века по-късно. Логично е да се запитаме, защо така ценна в миналото и разпространена по света храна, днес губи популярност?

Леща е общото име на група бобови растения (Lens spp., Leguminosae). Растението е храстовидна годишна култура, произлизаща от районите на Азия и Близкия изток. Смята се, че лещата е сред първите култивирани от човека храни. Споменава се дори в "Книга на сътворението" в Стария завет на Библията. Археолозите са намирали находки на култури от вида на лещата в древни селища, датирани на възраст над 8000 години. От Мала Азия и Азия лещата е пренесена към Европа и Африка, а по-късно и в новите континенти.
В миналото човешката история отрежда на лещата звание на изначална и жизненоважна храна, заради високата й хранителна стойност, която е благоприятствала развитието на цивилизацията, като е доставяла ценен протеин за хората във времена, когато месото и рибата са били луксозни храни.
Днес в световен мащаб лещата има най-голямо значение за кухнята на Канада, Индия, Турция и САЩ. Лещата, която консумираме в България днес, най-често е произведена у нас или в Турция. През последните десетилетия се наблюдава притеснителна тенденция в развитите страни и най-вече в урбанизираните зони, където консумацията на леща отстъпва в местната култура на хранене за сметка на висококалорични рафинирани храни. Може би, когато прочетете повече за богатия й хранителен състав по-долу, ще се замислите, дали да не я включите в обяда си.

Сортове леща

Генерално лещата бива разделяна на дребни и едри сортове. Като древна и широко разпространена храна днес лещата може да се срещне в сортове с най-различен цвят на зърната. Цветът на сортовете й варира през червено, розово, към жълто, зелено, кафяво и дори черно. Хранителните качества на различните сортове са относително близки. Вариативност е възможна в количеството на влакната и смилаемите въглехидрати. У нас се срещат най-често зелени, кафяви и червеникави сортове.

Здравословни ползи

• Богата е на витамините В1, В2, В3, В5, В6 и В9;
• Отличен източник е на минералите: желязо, магнезий, фосфор и цинк, селен, калций, калий, мед, манган;
• Гликемичен индекс - 29 (нисък), Индексът на гликемично зареждане варира между 16 до 30, което означава, че има слабо до умерено влияние върху инсулина.
• Богат източник на фибри, забележете графата в таблицата. Приетият за норма процент на фибри в порция храна е 2% от теглото на ястието.
• 
  
• 
  

Здравословни рискове

Хората с алергии могат да проявят реакция на свръхчувствителност към лещата.

Как да изберем и съхраним лещата?

Изберете лъскава леща, която няма черни петна. Огледайте плика (стига да е прозрачен) за произход и срок на годност, ако забележите червейчета, черни дребни боклуци/буболечки, по-добре не купувайте. Съхранявайте лещата на сухо, хладно и тъмно място, далече от влага, за да не покълне.

Идеи за използване на лещата

• Варена: в салати, на чорба, на пюре и като част от задушени зеленчукови плата;
• Печена: в пълнени в чушки, на яхния на фурна.

Източник: www.bb-team.org



Леща яхния

Гръцка веган мусака

Нямам претенции, че това е оригиналната версия на мусаката, дори ви казвам, че изобщо не е.
В оригиналът има кайма, понякога една част от продуктите се пържат предварително, има и добавени канела и карамфил, както и още разлики.
Идеята е да си я имаме и във веган и здравословен вариант сред морето от варианти за приготвяне на това страхотно ястие.
Всички компоненти се подреждат на пластове, като всеки пласт е предварително овкусен, за да се насладите на идеален цялостен вкус накрая.
А щом е веган е ясно, че ще бъде изцяло с растителни продукти и ви уверявам, че дори и да консумирате месо, то няма да ви липсва в случая.
Вкусът е страхотен, има изобилие от продукти и освен топъл домашен хляб и една хубава свежа доматена салата с магданоз, лук и маслини нищо, ама нищо друго няма да ви трябва.


Гръцка веган мусака

Постни сарми с лапад и кафяв ориз

Вкусни.
Сочни.
Здравословни.
Тези сарми се превърнаха в новия фаворит на моето семейство.
Нищо особено няма в приготвянето им, продуктите са съвсем тривиални, но резултатът е невероятен.
Както се изрази моят съпруг "Изобщо не им личи, че са постни, нито пък от друга страна им липсва месо".
Сега е сезона на зелените дарове на Природата, опитайте ги и по този начин.
Може да замените лапада със спанак, но за мен в случая лапада е по-добрия избор.
Накиснете ориза задължително във вода за една нощ.
Кафявият ориз винаги се кисне, иначе ще го варите цял ден и цяла нощ.
Няма да пиша количество на продуктите, защото всеки ще приготви различен брой сарми, според членовете на семейството си.


Постни сарми с лапад и кафяв ориз

Печен карфиол с куркума и целина

Ето една идея за бързо, вкусно, здравословно и диетично ястие.
Карфиолът е чудесен избор при периоди, в които се борите с излишни килограми, поради ниската си калорийност и гликемичен индекс.
Той е богат на фибри, витамин С,  желязо, калий и магнезий. 
Карфиолът е доказал качествата си в борбата с раковите заболявания.  
Тук можете да видите хранителния състав на суровия карфиол, а тук- в сготвено състояние.

Снимки: Thinkstock/ Guliver Photos

Киноа със зеленчуци и тофу

Обожавам киноа, приготвена и в солен, и в сладък вариант.
Днес ще ви подаря рецепта за едно солено ястие, което се приготвя лесно и не изисква кой знае какви умения в кухнята.
Добавих соеви хапки, които, ако не харесвате, можете да пропуснете.
За тези, за които и сиренето тофу не е любим вкус, може да замените с кашкавал.
Тогава, разбира се, ще избягате от идеята за веган и здравословно, но това е въпрос на вкус.

Киноа (Chenopodum quinoa) представлява едногодишно растение с широки листа, за родина на което се приема Южна Америка. Въпреки че определят киноа като зърнена култура, тя е близък родственик на спанака, цвеклото и лободата, а благодарение на превъзходните си хранителни качества, придобива все по-голяма популярност. Киноата е истински дар от природата, тъй като позволява да се консумират не само нейните семена, наподобяващи кус-кус, но и листата.

Неслучайно наричат киноа "царицата на зърнените култури". С богат хранителен състав и лек орехов привкус, малките зрънца са предпочитана храна от вегани, вегетарианци и суровоядци.

Нейното консумиране определено е добра предпоставка за здравословно и балансирано хранене, а липсата на глутен пък позволява зърнената култура да бъде включена в менюто на подрастващите. Най-големите производители на киноа в световен мащаб са Перу, Боливия и Еквадор.

Историята разказва, че киноа е подарък от инките, заедно с картофите и царевицата, които неслучайно я приемали не само за свещена храна и лекарство, но и за слабоалкохолна релаксираща напитка. 

Наричали я "дребен ориз" и се занимавали с нейното отглеждане още преди повече от 5 000 години, а засаждането й започвало с хвърлянето на семена от вожда на племето.

Видове киноа

• Обикновена киноа - с дребни светлобежови или бели семена, която се реща най-често в Перу.
• Кралска киноа - с едри, червеникави семена и сравнително специфичен вкус, кралската киноа се отглежда в Боливия при определени климатични условия.

Начини за консумация на киноа

Киноа е подходяща за сервиране под формата на гарнитура към различни основни ястия:

• -сварена и гарнирана с обезмаслено сирене;
• -успешно може да замести ориза във всяка гозба;
• -с киноа лесно може да бъде приготвен хляб и хлебни изделия, различни салати, десерти и дори супи;
• -от киноа може да бъде приготвена слабоалкохолна напитка с вкус, силно напомнящ този на бирата.

• Изключително богата на протеини зърнена култура - 14-20% (за сравнение - в ориза съдържанието на протеини е приблизително 7.5%, в просото 9.5%, а в пшеницата 14%).
• Киноата е единственият природен продукт, който съдържа всичките осем незаменими за човешкия организъм аминокиселини.
• Добър източник на витамини от групата В и Е.
• Съдържа цинк, желязо, магнезий, манган, фосфор.
• В киноата има умерено висока порция фибри.
• Не съдържа глутен и има сравнително нисък гликемичен индекс.
• В състава й се открива многообразие от полезни за организма вещества, което я превръща в подходяща храна за бременни и малки деца.
• Подобрява дейността на стомашно-чревния тракт, тъй като действа благоприятно върху процесите на храносмилане и стимулира метаболизма. Високото съдържание на протеини превръща киноа в задължителна част от менюто на всички активно спортуващи.
• Смята се, че спомага за сравнително бързото редуциране на дегенеративните промени на кожата.

Здравословни ползи

Консумирането на киноа е добра превантивна мярка срещу болести на сърдечно-съдовата система.

Как да съхраним киноа?

Семената от киноа се съхраняват в хладилник или фризер, като е препоръчително преди употреба да се измият добре под течаща вода, за да се отмият сапонините, които съдържат. Условията на варене са идентични с тези на ориза, като киноа увеличава обема си до четири пъти.

Киноа може да се консумира и под формата на кълнове, като за целта е необходимо да бъде накисната във вода приблизително 12 часа, след което семената се прехвърлят върху стерилна марля. Така те се превъщат в превъзходна добавка към различни салати, или могат да се консумират просто поръсени с балсамов оцет и чесън.

Идеи за използване на киноа

Киноа не се нуждае от много време за приготвяне. Зрънцата се сваряват сравнително бързо (15-20 минути) във вода или зеленчуков бульон, а богатото съдържание на полезни вещества прави киноата полезна и за бебета след 7 месец, затова е подходяща за приготвяне на каши. Сурова е дори още по-полезна, така че е достатъчно да я оставите накисната за няколко часа и можете да я използвате в различни ястия.

Салата с киноа

Необходими продукти: 125 г киноа, 1 морков, 1 чушка, 100 г кълнове от броколи, 100 г кълнове от ряпа. За дресинга: 1 скилидка чесън, сокът на 1/2 лимон, 2 с. л. соев сос

Приготовление: В суха тенджера киноата се запича до получаване на златист цвят, след което се налива вода в съотношение 1:3 и се посолява. Чушката се нарязва на тънки ивици, а морковът се настъргва. В отделна купа се смесват стрит с малко сол чесън лимонов сок и соев сос, добавя се зехтин и се разбърква до получаване на хомогенна смес. Киноата, заедно с чушките, моркова и кълновете се прехвърлят в отделен съд, като се овкусяват с дресинга.

Екзотична салата с киноа

Необходими продукти: 200 г киноа, 200 г сирене фета, ½ краставица, нарязана на кубчета, 150 г едро нарязан спанак, зехтин, 2 с. л. винен оцет, 1 скилидка чесън, малко кимион, 3-4 стръкчета пресен лук

Приготовление: Киноата се накисва в хладка вода за около 15-20 минути, за да бъде отстранена лесно външната обвивка, която придава леко горчив вкус, изплаква се с вода. След това се сварява, здравословните зрънца се изцеждат и поставят в отделен съд и се овкусяват със зехтина, оцета, чесъна и кимиона. Към вече напълно охладената киноа се прибавят сиренето, краставицата, спанака и лука.

Поради неутралния си вкус киноа е храна, която лесно се възприема и с която бързо се свиква. Богат и добре балансиран източник на хранителни вещества, киноата се превръща в желан гост на всяка трапеза.

Бърза и лесна за приготвяне, без негативен ефект върху храносмилателната система и без съдържание на глутен, киноата лесно се интегрира във всеки диетичен режим, включително и този на малките деца.

Източник: www.bb-team.org/articles/3911_kinoa#ixzz2Ll2S6nra 



Киноа със зеленчуци и тофу

Супа с целина, броколи, тиквички, сушени зеленчуци и куркума

Ох, че вкусна супичка.
Винаги, когато сложа корен целина в някое ястие, то започва да ухае по неповторим начин.
Сложих зехтина накрая в супата, тогава, когато вече я бях махнала от котлона.
Тогава я овкусих и с прясно изцедения лимонов сок.
Така става хем по вкусно, хем по-полезно.
Бях предвидила да я пасирам, но се отказах още в началото.
Можете да сложите различни зеленчуци, но не махайте целината и куркумата в никакъв случай, защото те правят цялата работа, както се казва.
Супата е подходяща и за диета, ниско калорична e и категорично здравословна.
А сега да обърнем малко по-голямо внимание на куркумата.

Куркумата е традиционно наричана индийски шафран, тъй като наситеният й жълто-оранжев цвят е сходен с този на почитания шафран. Тя е използвана като подправка, лековита билка и текстилна боя.

Куркумата се добива от корена на растението куркума, който е с груба кафява кора и наситено оранжева вътрешност. Тази билка е с много интересен вкус и аромат. Нейният вкус е пикантен, топъл и горчив, докато ароматът й е лек и напомня на портокал и джинджифил.

История на куркумата

Куркумата произхожда от Индонезия и южната част на Индия, където се произвежда в продължение на повече от 5000 години. Арабските търговци въвеждат куркумата в Европа през 13-ти век, но през последните години става популярна в западните култури. Голяма част от тази популярност се дължи на последните научни изследвания, които доказват нейните терапевтични свойства. Водещите търговски производители на куркума са Индия, Индонезия, Китай, Филипините, Тайван, Хаити и Ямайка.

Състав на куркумата

Цвета на куркумата варира според различните сортове, но не е критерий за качеството й. За най–високо съдържание на куркумин е необходимо да се използва куркума, а не къри на прах, тъй като чистата куркума на прах е с най-висока концентрация на куркумин, средно 3.14% от теглото й.

Куркумата не е алергенна храна и не е известно да съдържа измерими количества гойтрогени, оксилати и пурини. Куркумата е отличен източник на желязо и манган. Тя също е добър източник навитамин В6, диетични фибри и калий.

Съхранение на куркумата

Куркумата на прах е необходимо да се съхранява в плътно затворен съд на хладно, тъмно и сухо място. Свежите корени куркума трябва да се съхраняват в хладилник. Необходимо е да се внимава при използването на куркума, тъй като поради наситения й цвят може лесно да се образуват петна.

Употреба на куркумата

В кулинарията куркумата се използва не само за овкусяване на ястията, но и за тяхното оцветяване. С нея се подправят ориз, печени пилета, различни сосове, рибни ястия, горчици и майонези. В Индия куркумата се използва редовно за овкусяване на ориз, яйца, къри и редица други ястия.

Като оцветител тя фигурира в класификацията на ЕС за хранителните добавки като Е100. В промишлеността се използва за оцветяване на сирена, маргарини, ликьори, кексове и бисквити, портокалов сок, сосове. Използва се за предпазване на храните от слънчева светлина.

Ползи от куркумата

Куркумата е не само ароматна, но и лечебна поправка. С нейна помощ можете да си укрепите имунната система. За да приготвите отвара за укрепване на имунитета от куркума, накиснете 2 бадема в чаена чаша прясно мляко за една нощ. На другата сутрин добавете 1 ч.л. мед и една щипка куркума и разбъркайте отварата до еднородна смес. Пийте от тази отвара сутрин по време на закуската. Куркумата спомага активно за добрата обмяна на веществата.

- Летливите масла, съдържащи се в куркумата са със значителна анти-възпалителна активност. Още по-мощно противовъзпалително средство е жълто-оранжевият пигмент на куркумата, наричен куркумин. Куркуминът се счита за основен фармакологичен агент в куркумата.

- Куркумата осигурява ефективно лечение при възпалително заболяване на червата;

- Помага срещу ревматоиден артрит;

- Помага срещу кистична фиброза;

- Води до намаляване риска от ракови заболявания;

- Куркуминът и неговите антиоксидантни действия дават възможност да се защитят клетките от действието на свободни радикали;

- Куркума и лук в комбинация могат да помогнат за предотвратяване на рак на дебелото черво;

- Куркума и карфиол в комбинация могат да помогнат за предотвратяване на рак на простатата;

- Намалява риска от детска левкемия;

- Куркума се използва и за изчистване на организма от токсини, загряване и прочистване на кръвта.

- Куркумата е в състояние да прочисти енергийните канали на тялото, което е полезно за хора, които се занимават с умствен труд или с някакъв вид изкуство.

- Пастата от куркума е перфектно средство срещу сърбеж;

- Подобрява чернодробната функция;

- Осигурява сърдечносъдова защита;

- Води до намаляване нивата на холестерол;

- Осигурява защита срещу болест на Алцхаймер;

- От куркума се правят противовъзпалителни средства за проблемна кожа;

- Маски за лице, които съдържат и куркума, значително подобряват цвета на кожата и я изчистват, като отваря порите й максимално.

- Една чаена лъжичка куркума, разтворена в една чаша вода, помага при стомашни болки и диария. Трябва преди всяко ядене да изпивате по половин чаша от тази вода.

- При анемия четвърт чаена лъжица куркума се разтваря в мед. Това осигурява на организма нужното количество желязо. При нужда куркумата може да се увеличи до половин лъжичка.

Вреди от куркумата

Куркумата не бива да се приема от бременни жени, от хора, които пият лекарства за разреждане на кръвта и при страдащи от жлъчни проблеми.

(източник: gotvach.bg)




Супа с целина, броколи, тиквички, сушени зеленчуци и куркума

Салата с гриловани гъби и чери доматчета

Няма точни пропорции и мерки в днешната рецепта.
Сложете по толкова от всеки продукт по колкото ви харесва.
Обичам тази салата.
Богата на много вкусове, подходяща е и за посрещане на гости, както и за вегетарианци.
Мога да се нахраня само с нея, наистина е чудесна.
Опитайте.


Салата с гриловани гъби и чери доматчета

Орехов дип с червена чушка

Този дип го приготвих на шега, а той взе, че се получи много вкусен.
Изключително подходящ е за меса (за месоядните) или просто да се консумира като разядка към хляб и други ястия.
Тъй като вкъщи от почти година не консумираме месо, си го употребихме с една зеленчукова мусака с куркума и комбинацията пак беше страхотна.
Става много бързо и няма никаква топлинна обработка.
Може да се приготви и със зелена чушка, но няма да е толкова вкусен, защото именно сладостта на червената чушка придава много мека нотка на дипа.


Орехов дип с червена чушка

На гости: Здравословно с Деси Пеева

В този блог за цялото време от неговото съществуване съм ви показвала какви ли не рецепти- с месо, без месо, сладкиши, кремове, торти, тесто, зимнина и какво ли още не.
Само че не съм ви показала най-важното, според мен- оня най-чистия, най-правилния и здравословния аспект на храненето- този, с който ни е дарила Природата, а ние пренебрегваме и видоизменяме с модерните си претенции.
Проблемът на нас, съвременните хора е, че живеем, за да ядем, а не ядем, за да живеем.
Някой със сигурност ще възроптае и ще намери своите аргументи да не се съгласи и ще бъде негово лично право да мисли различно, само че нищо не е в състояние да ме убеди в противното на това, че колкото по-сурова и натурална храна ядем, толкова по-голяма грижа полагаме за своето тяло и дух.
Разбира се, това е нещо, което всеки сам трябва да реши за себе си и не бих искала тази публикация да звучи поучително и строго педагогично.
След повече от 400 публикации за не дотам здравословни храни, не е е лошо да имам и една и за чисти и натурални природни храни за читателите ми, които се интересуват от тази тема- здраве и правилно хранене.
Все още съм начинаещ в материята "суровоядство" и на този етап просто чета информация за него като първокласник и откровено се възхищавам на хората, които са го приели като свой искрен приятел и му вярват и го следват.
Аз все още нямам смелостта да загърбя досегашния си начин на хранене, макар че съм дълбоко убедена, че той никак не е правилен.
 Дори и отбелязвайки фактите, че от почти 11 месеца изключих  месото от менюто си (никой не е в състояние да ме убеди, че то е нужно на човека), драстично намалих и храните с бяло брашно и бяла захар (с тенденция за пълно спиране), от повече от 4 години вкъщи консумираме само хималайска сол, след 20 годишно тровене спрях цигарите, не пия алкохол (ако не се броят 5-6 чаши качествено червено вино годишно), започнах да правя и гладуване само на вода при новолуние и пълнолуние, аз никак не живея и не се храня правилно.
Въпреки усилията, които полагам да се сбогувам с навиците, които доказано поразяват здравето ми, толкова далече съм от истината, че чак ме е срам да говоря на тема здравословно хранене и начин на живот, защото това е материя, която изисква много знания, практика в изготвянето на правилно меню и редица други не по-малко важни подробности, съпътстващи здравословния начин на живот, които аз все още не владея.
Затова, обаче съм поканила една много красива и интелигентна млада дама, която владее всичко това и е превърнала здравословното хранене и редица други аспекти, които обуславят вътрешната и външната красота и младост на човека, без да натрапва мнението си, без да говори досадно като ментор и да натяква на тези, които не живеят здравословно колко са далече от истината.
Днешната ми гостенка е човек, който винаги с усмивка и от сърце ще подари и предаде на другите своята рецепта за здраве, тя никога няма да откаже да даде съвет и помощ и винаги ще направи всичко това по най-сърдечния и приятелски начин.
Точно така реагира тя и на поканата ми да гостува в блога ми, и то без да се познаваме.
Тя се казва Деси Пеева и  очаква своето бебче, бременна е в 7 месец.:)
Пожелавам на Деси най-лекото раждане и едно здраво и красиво детенце.
Нека ви запозная с нея и с нейното приятно кътче за здраве.
Не знам вие на какво мнение сте, но за мен рецептите, които ще видите по-долу по нищо не отстъпват нито по красота, нито по изкушаваща примамливост да бъдат скорострелно изядени  на тези, които ни отнемат часове в кухнята и висене над котлоните.
Благодаря ти, Деси!


На гости: Здравословно с Деси Пеева

Казвам се Десислава Пеева и в моя блог споделям разбиранията си за здравословен начин на живот.
Аз не съм нито вегетарианец, нито веган, нито суровоядец. Просто не обичам да поставям етикети, a и на мен да ми поставят.
Привърженик съм на суровоядството, но това не означава, че от време на време не хапвам нещо готвено.
В моя блог споделям какво е за мен здравословно хранене, любопитни факти за любимите ми супер храни, авторски сурови рецепти, антиейджинг статии, натурална козметика, какво и как спортувам.
И понеже професионално съм се насочила в туристическия бизнес, пиша и за екзотични Wellness дестинации от цял свят.


А сега на въпроса: Защо е по-добре да консумираме повече сурова храна?

 „Ние сме това което ядем“ е космически закон!
Суровият растителен материал е единственото нещо, което нашите тела разпознават като храна и хранейки се по този начин можем да постигнем оптимално здраве и виталност.
Диета състояща се от предимно сурова растителна храна като плодове, зеленчуци, ядки и семена ни дава всички необходими хранителни вещества от които се нуждаем.
А предимствата са:
1. Суровата храна е пълна с ензими;
2. Суровата храна ни помага да постигнем киселинно-алкален баланс;
3. Суровата храна е с по-високо качество и задоволяваме нуждите си с по-малки порции;
4. Суровата храна е по-ароматна от сготвената и не се нуждае от допълнително подправяне;
5. Суровата храна отнема много малко подготовка и ние прекарваме по-малко време в кухнята;
6. Предпочитайки сурова храна изключва възможността да си изгорим езика или пръста;
7. Почистването след сурово ястие е изключително лесно. Няма загорели с гранясало олио тави и тенджери;
8. Диета, състояща се от сурова храна може да излекува или спре развитието на много хронични болести, включително и рак;
9. Суровата храна може да ни предпази от настинка и грип;
10. Хранейки се със сурова храна можем да спестим пари от излишна храна, витамини, тигани, лекарски сметки, лекарства и здравни застраховки.

Ето и примерно пролетно сурово меню:
закуска - зелен елексир срещу пролетната умора
втора закуска – 1 банан
обяд – сурова супа с авокадо
вечеря – пролетна салата за блестяща кожа с 4 сурови средиземноморски крекера
десерт – 2-3 сурови шоколадови трюфела (поне 2 часа след вечерята)




Зелен еликсир срещу пролетната умора

Хрупкава тънка баница със спанак

Много публикации станаха днес, но имам да наваксвам, заради дългото ми отсъствие (което подозирам, че скоро ще повторя отново, за съжаление, защото пак влизам в серия с много работа).
Днес в тон с националния празник направих и една хубава вита баница със спанак.
Не знам вие как сте, но вкъщи обичаме само тънки и хрупкави баници.
Не че бих отказала и някоя тлъста, дебела баница, но няма да ми е така на сърце, както ей такива като днешното ми предложение към всички вас.
Излишно е да казвам, че по-блажна е по-вкусна.:)
И ако я изпечете в някоя стара очукана тава, още по-хубава ще стане.
Не знам защо, ама си умирам да ям ястия, които да ми напомнят по всичко за село- и като вкус, и като съдове за хранене и готвене.
Даже карах майка ми да ми изпраща разни неща от село от баби и прабаби.
Може би, защото се гордея с това, че съм много близко до земята и цялото ми детство е преминало волно, безгрижно, по-голямата му част на село, бягайки, играейки, често с обелени колене... без фасони, без превземки и суета... просто истинско...

Хрупкава тънка баница със спанак