Есенна награда

>> понеделник, 13 септември 2010 г.

С настъпването на есента , напук на меланхоличното настроение , което завладява мнозина , заради отминаващото лято , аз реших да ви зарадвам ! :)
Дойде време и за втората игра на " Ginger Cookies " , а условието за участие е много лесно и надявам се , приятно ! :)

 


За да спечели наградата някой от вас , трябва само да сподели най - вкусния десерт , който е опитвал през живота си , но да го опише по най - слюнкоотделящия и въздействащ на сетивата начин ! :))
Участват само постове написани в блога ( не във Фейсбук ) !
И тъй като никога не съм обичала да поставям оценки на другите и никога не съм умеела да пренебрегна нечие усилие за сметка на усилието на друг , победителят ще бъде определен отново от вас , чрез гласуване в анкета !
Краен срок за участие в играта - 21 септември , след това стартира 3 дневна анкета за определяне на победителя .
А наградата е този комплект от 4 красиви  чаши на шведската марка " Sagaform " . :))





12 коментара:

Ирина 14 септември 2010 г., 1:25  

Прабаба ми, лека й пръст, беше страхотен кулинар! Все още не съм успяла да опитам по-вкусни кюфтета от нейните, по-сладък тиквеник от този, който тя правеше и по-крехки пилешки хапки от онези, с които всеки път ни гощаваше, когато й отидехме на гости.

Най-вкусният десерт, който съм опитвала в живота си, е именно нейно произведение. За специални поводи - рождени дни, Коледа, Великден, тя винаги приготвяше торта от начупени на парчета пандишпанови блатове, които заливаше с млечен крем. Оставяше тортата да стегне през нощта в хладилника, а на следващия ден правеше крем от белтъци и горещ карамел. Украсяваше тортата небрежно с помощта на лъжица и сервираше най-големите парчета на четиримата си правнуци.
Сега като разказвам това, сякаш още усещам вкуса в устата си, макар да не съм опитвала тази торта от доста години. Меките блатове, напоени с млечния крем и карамелените белтъци се топят в устата ти - толкова сочна, мека и ужасно вкусна беше тази торта!

Знам, че този десерт не е някакъв кулинарен шедьовър. Знам, че вероятно всеки един е попадал на сходна рецепта, но съм сигурна, че никога няма да опитам по-вкусно нещо, защото я няма прабаба, която да ми го приготви. Винаги съм вярвала, че човек готви със сърцето си, че храната попива от любовта и емоциите му, а баба.. баба имаше от тях в излишък!

Валери,  19 септември 2010 г., 8:54  

Майка ми много обича да прави сладкиши, поради тази причина вкъщи винаги е ухаело на нещо вкусно, току-що излязло от фурната. В момента се сещам за едни канелени кифлички от козуначено тесто с домашно сладко от ягоди, които не съм опитвал от години, но са се запечатали съвсем ясно в съзнанието ми :) Наистина не съм вкусвал по-прекрасни кифлички, истинско вълшебство - бяха невероятно мекички, с прекрасна златиста коричка, а в комбинация с ароматното ягодово сладко - просто фантазия! :)

Ива Димитри 19 септември 2010 г., 10:44  

Годината беше 1987, Киев, Тогава все още СССР. Майка ме беше завела на екскурзия. Незабравими...и мнооого калорични спомени, но явно дълбоки - почти вечни :)) След изморителни обходи на туристически обекти сядаме в една ама най-обикновена сладкарница с 5-6 вида торти. Това, което ме изуми тогава беше, че имаше тортички с грамажа на едно парче, а иначе си купуваш цяла торта, но маломерна. Взимам аз една целувчена торта... и о, чудо - влюбих се!!! Това, което попадна в устата ми беше елексир от кухнята на боговете! Всички знаем вкуса на целувките, нямам как да се опише - за това са ги кръстили целувки :)) сладостта и разтопяването му в устата е предвождано от чувствения звук "хрус" :)), който като начален старт на вкуса повлича след себе си разтопеното удоволствие на същинската целувка... Между блатовете на целувчената торта изцяло направени от целувки срамежливо се прокрадваше лек карамелен крем /със сигурност дяволски калоричен/, на който никой, повтарям никой, не може да устои... Самият крем беше лекинко желиран или по-скоро с консистенцията на парфе, въпреки обаче обикновеното му описание вкусът му още е в устата ми /и сигурно ще остане на веки :))/ Този порочно вкусен десерт със сигурност трябва да носи името на някой грях :))

Анонимен,  19 септември 2010 г., 11:28  

Аз ще ви напиша за един десерт, който когато си представя, и устата ми се пълни със слюнка...
Не съм останала с впечатлението много хора да го знаят, но пък аз се грижа да го научават почти всекидневно. На всички познати и приятели споделям колко е вкусно...
Та...става дума за тъй нареченото кюнефе( когато изрека тази дума,всички казват:”К’во?” J)..
Това е турски сиропиран сладкиш, който се приготвя с кадаиф(ама някакъв по-тънък от обикновния) и с настърган кашкавал. Не мога да кажа друго за приготвянето,но всеки, който се интересува, може да го намери в нета.
Та...аз го опитах за първи път, когато бях в Истанбул, и то опитах само една хапка..но тази хапка и до днес си я спомням...беше толкова вкусно това чудо, чието име дори не бях запомнила...
И най-интересното е, че бях скептично настроена преди да го опитам, виках си: ”Бе т’ва май няма да е яко”, но добре, че го опитах, защото това щеше да е една от най-големите ми чревоугоднически грешки в живота...
В Пловдив мога да го ям само в един турски ресторант и доста често го посещавам. Когато отида, вече знаят какво ще се яде за десерт.. J Всичките ми приятели ми се чудят на насладата, която изпитвам докато го ям, бавно, хапка по хапка, за да му се насладя изцяло. И имам чувството, че насладата, с която го изяждам се предава и заразява околните на масата ми J
Аз просто не се сещам на кое друго ястие мога да се „отдам” толкова.То мойто ядене на кюнефе е направо ритуално. Но пък едва ли е напразно, щом всеки, който съм накарала да го опита, го е харесал...
Вярвам, че всеки който опита този сладкиш, няма да съжалява без значение колко калорийки ще е погълнал :P

Мария Петкова, Пловдив

Влади 19 септември 2010 г., 12:14  

По принцип за мен десерт, в който няма поне малко шоколад, не става за нищо, но винаги има изключения.
Сигурно всеки, чието ЕГН не започва с 9, си спомня как с кеф ходехме като деца на рождени дни у комшиичетата, които започваха някъде към 16 часа и обикновено към 21 часа майките идваха вече да ни търсят да си ходим.
Освен обичайните сандвичи с немного продукти върху тях поради соц обстоятелствата, винаги се майсторяха някакви чудни торти. Най-често бяха абсолютен хоуммейд, но техният вкус и до днес е незаменим.
Някъде около 8-9 годишен трябва да съм бил, когато моя много близка и до днес приятелка празнуваше рождения си ден. Той е точно преди Коледа и затова на пазара вече имаше банани. Майка й, която е уникален кулинар, през 10 минути влизаше в хола, където отрупваше масата с нови и нови вкусотии. Когато стана време за тортата, тя внесе в стаята онова сочно чудо. Няколко блата от медени кори, между които свежо се бяха намърдали бананови резени. Отгоре беше поставена красива жълта украса. Между блатовете имаше още няколко вида ядки и някакъв лек яйчен крем, който така добре се беше слял с блатовете и така кореспондираше с бананите, които бяха лукс в началото на 90-те все още, че трите парчета, които изядох, винаги продължават да пускат своя вкус в устата ми преди всеки 14 декември, когато моята приятелка празнува рождения си ден.
След това никога не съм опитвал тази торта. Не знам и точната рецепта, но детската психика запазва спомени за някои неща, които винаги те връщат към по-добри и мили картини.

Lili 19 септември 2010 г., 12:19  

Обожава блога ти...толкова е вкусен :) Рядко пиша коментари, но видях подканването във фейсбук и реших да се включа :)
Десертът..ох..дори не знам как да го нарека.Нека бъде Прасковен пай :)Майка ми е чудесен кулинар и много ме глезеше като малка.Без поводи.Просто така.Заради усмивката ми, мустачките от сметана и доволната муцунка.Обичаш прасковките,черешките и специалните пиленца, които правеше по цял ден.Но най-много обичах Прасковения пай.И миризмата на карамел у дома :) Рецептата е много лесна,но така и не се престраших да я изпробвам.Не ми се иска да разваля магията от спомените за този пай с моите скромни кулинарни умения :)
Майка ми правеше пая с компот от праскови , захар и обикновено тесто за кекс.Карамелизараше захар, в която ми се искаше да топна пръстче още докато къкреше на дъното на тавата.Обичам карамел.Обелваше прасковките, от които тайно си хапвах ,та понякога се налагаше да отваря и втори буркан ;р След като захарта е готова, кафява и толкова лъскава слагаше прасковите, изсипваше сместа , която винаги ухаеше на ванилия и портокал и оставяше кейка да се пече.Спомням си как стоях до фурната и гледах през вратичката кога ще е готова.Изваждането от фурната изпълваше въздуха с ароматите на детсвото ми.Карамел,ванилия, портокал и карамелени прасковки ;)И следваще голяма еуфория.Паят трябваше да се обърне върху тава, да се залее съ сиропа от компота и да се "нацапа" от моите ръчички със сметана.Гледах с възхита как обръщаше пая и прасковките се показваха, окъпани в карамелена коричка.Идилия.Исках да опитам , да се насладя на вкуса, но бях подвластна на сметаната."Цапахме" заедно.Правехме розички с шприц и се усмихвахме.Мама наливаше сиропа а аз бях вече с мустачки от купата със сметана.
Когато паят красеше масата, наливахме си чай и започваше най-важната част.Похапването!Мек пай, прекрасен вкус, смесица от сладко, кисело, сочно , карамелено и прасковено.Обожавам Портокаловия пай на Мама :)))

Ирония Идиотова 19 септември 2010 г., 22:30  

Хало:)
Покрай Лили попаднах на блога ти и щом ще има описване,че и забавно, на линия съм.
Значи.
Принципно не вкусвам сладко от много, много години..Но имаше един слънчев период в който бях помощник на маман, която правеше прословутите си домашни торти с крем Пламък( онзи с карамелизирана захар и разбитите белтъци)Може би покрай: " маме, я опитай това, маме я опитай онова" на мен ми се отщя сладкото.Но, никога няма да забравя едно пандишпанено руло с пълнеж от пуффкав ванилов крем,който беше смесица между маслен и млечен , и имаше цвят на седеф. Цялото омазано с домашен шоколад и за капак- сладко от горски ягоди, втъкано заедно с кремчето... Седеше си на масата, такова едно сочно, бяло-червеникаво-кафяво и стичащия се шоколад, който , никога няма да забравя, блестеше . Такъв гланц имаше. Но то не беше за нас, а поръчка от една колежка на маман. Въртях , суках покрай него и единственото нещо, което можех да направя е да вдишвам аромата, който излизаше на талази от него. Аромат на уют, тъмна и зелена гора, покрай горските ягоди( всеки знае как ухаят те) и , смейте се, но покрай шоколада , първата ми асоциация беше с приказката за Хензел и Гретел :)))
Направо самО ми бъркаше в рецепторите и обезвъздушаваше мозъкът ми. . Беше ужасна драма. Със сигурност бях пред удавяне от собственото си слюнкоотделяне.Най-накрая реших,че това не може повече така и клъцнах едно парченце. Няма да ви казвам какво беше усещането. Пандишпана се разля из небцето ми,при самото отхапване, толкова мек, ефирен и топящ се.Като дунапрен, като памук, като ароматен облак напудрен с ванилова есенция.. И в комбинация с ужасно мекия, въздушен крем, който се разтича из устата ми,определих секундата в която дъвчех като Пандишпанена вахканалия. Парченцата горски ягоди заиграха джига с кремчето и безумния аромат и нетръпчива сладост направо ме повалиха.Обаче не бях подготвена за шоколада. Той директно ме стовари на стола и никак, ама никак не исках да приключа с дъвченето.Нито твърде горчив, нито твърде сладък,течен и ухаещ на сметаната с която беше сътворен, беше перфектен завършек на неописуемият вкус. Идеално се съчетаваше с кремчето, ягодите и пандишпана.И това всичко се садържаше само в една хапка! Като цапната с бата и в транс отрязах още едно парче,после още едно, и още едно, и в крайна сметка майка ми се завари как дояждам подноса.Облизвах останките от шоколад, капки крем, ягодки, и никак не се чувствах виновна.Някаква върховна симфония, пандишпанено-ванилова-ягодова-шоколадова звучеше в този момент и май все още не е приключила.:))Никога няма да забравя това греховно пандишпанено руло:)

Ирония Идиотова 19 септември 2010 г., 22:36  

Е добре де, как може да напиша "сАдържаше" и "майка ми СЕ завари"?!? Извинявам се за грешките, явно споменът се върна с главоломна сила, рулото е виновно:)
Поздрави:)

Ginger Cookies 20 септември 2010 г., 15:52  

Приключи срока за публикуване на коментарите , които ще участват в анкета за определяне на победителя ! :)
Сега дойде ред на 3 дневната анкета и след нея тези красиви чаши ще отпътуват при новия си собственик ! :))

Благодаря на 7 участници в играта ! :))
Спомените на всички ви са невероятно вкусни и ми беше много приятно да ви чета ! :))
Пожелавам ви успех ! :)
Отново , благодаря ви за участието ! :)

Ginger Cookies 24 септември 2010 г., 13:20  

Гласуването приключи ! :)
Искам отново да благодаря на всички за прекасните спомени , бяхте страхотни всички ! :)

Ирония е победителката в есенната игра на " Ginger Cookies " ! :))
Скъпа Ирония :)) , без никаква ирония искам от сърце да ти честитя наградата и да те помоля да ми пишеш на имейла ми : gingercookies.abv.bg
Моля те , да ми напишеш там своите координати - адрес и телефон , за да можеш да си получиш наградата ! :)))

todorka 24 септември 2010 г., 13:55  

Честито и от мен на победителката !Със здраве да си ползвате страхотната награда,която да запази прекрасен спомен от участието Ви в играта на Джинджър.На останалите участници късмет!

Ирония Идиотова 24 септември 2010 г., 23:18  

Малииии...покрай задачки и закачи, чак сега виждам,че съм спечелила. Неверятно! Никога до сега не съм печелила каквото и да е, освен смехът на хората, които ме четат:)Което е още повече страхотно:)
Много, много благодаря на всички, които са гласували за мен.Нямам думи просто.Благодаря ви, хора! Ще се радвам, ако някой прояви желание да се свърже с мен, за да благодаря лично! В блогът ми има посочена връзка с мен. Вероника, още сега "отивам " да си изкажа всичкото на твоя мейл.Обещавам да използвам тези красиви чаши по предназначение :)))
Още веднъж-Благодаря ви!

Публикуване на коментар

Back to TOP