Ментови макарони с шоколадов пълнеж

Днес се чувствам много щастлива, всъщност, аз всеки ден се чувствам много щастлива и благодарна на Бог, че съм жива, че съм тук, и че мога да се радвам на всички малки и големи неща, които ми дарява всеки мой ден.
Научих се да не се натъжавам от трудностите или, ако все пак понякога се почувствам тъжна, то да не позволявам на себе си да е за повече от 5 минути.:)
Защото нямам време за това, животът не е толкова дълъг, не е безкраен, че да си позволявам да губя минутите и часовете си в тъга.
И защото знам, че всеки ден е специален и няма по-голям подарък за всеки от нас от този, че се събуждаме, че чувстваме, че дишаме, че сме тук...
Всъщност, опитвам се да ви кажа, че днес имам рожден ден.:))
А по-хубавото е, че и моят съпруг има рожден ден днес.
Е, кажете ми, не е ли съдба и Божи знак това, да срещнеш мъжа на живота си и да се окажете и астрални близнаци?:))
Ще ви разкажа и една забавна история- когато се запознахме с него се наложи да си покажем един на друг личните карти, за да си докажем това, защото всеки един от нас смяташе, че другия се шегува.:)

И тъй като днес също е специален ден, искам да ви почерпя с нещо специално-френски макарони.
От поне 3 месеца се подготвям психически за този ден, в който ще се боря с тези очарователни изискани сладки, тъй като от огромната информация, която прочетох за тях, се убедих, че те са част от тежката кулинарна артилерия и не е като да си направиш омлет, например.:)
Не знам дали е късмета на новобранеца, но мисля, че първият ми опит е успешен, а съдейки по реакцията на съпруга ми ("ммм, страаашни сааа") и застрашително намаляващия брой на макароните (едва спасих малко за снимките:), явно съм се справила добре.:)
Но докато станат и стигна до мига на сглобяването им, съвсем бях полудяла от притеснение.
Не искам да ви казвам как нервно обикалях фурната, докато черупките бяха вътре- ами, сега, ох, ужас, само да не се напукат, само да не се проваля...
Но, о, чудо-всичко стана, както го бях виждала по стотиците снимки с макарони, по които бях въздишала.:)
Започнах да се радвам като малко соц дете, на което току що са донесли колело БМХ.:)
Вече съм абсолютен фен на френските макарони и мисля доста да ви досаждам с тях като варианти.:)
Да се почерпим, за мое и ваше здраве, приятели!:))


Ментови макарони с шоколадов пълнеж

Продукти:
90 грама белтъци ( яйцата не трябва да бъдат пресни)
30 грама кристална захар
200 грама пудра захар
110 грама бадемово брашно
сладкарска боя
няколко капки ментова есенция

шоколадов пълнеж:
млечен шоколад
сладкарска сметана

За да получите добър резултат, всички продукти трябва да бъдат измерени прецизно с кухненска везна.
Както вече ви споменах в продуктите, белтъците не трябва да бъдат от пресни яйца, защото старите белтъци задържат повече въздух при разбиване.
Отделете белтъците от жълтъците (внимавайте в тях да не попадне нито капка вода или жълтък) и ги оставете в хладилник в плътно затворена кутия или чисто бурканче за поне 3 денонощия. 
В деня, в който ще правите макароните, извадете белтъците на стайна температура за около 3-4 часа.
Смесете бадемовото брашно и пудрата захар в отделен съд.
В чист и напълно сух съд разбийте белтъците до ниво твърдост пяна за бръснене.
Добавете кристалната захар и боята (не прекалявайте с нея по-добре, ако е течна).
Разбийте с миксер белтъците, докато станат като за целувки (но не разбивайте прекалено много, защото ще станат сухи макароните).
Разбивайте само в една посока. С миксера бяхме до тук.
Сложете есенцията (ако е течна, сложете съвсем малко) и много внимателно добавете малка част от смесените пудра захар и бадемово брашно.

Започнете да разбърквате с шпатула, но не хаотично, а като я въртите само в една посока по стените и дъното на купата и обръщате сместта .
Прибавяйте още 2-3 пъти постепенно от бадемовото брашно и пудрата захар и пак разбърквайте по същия начин, докато се усвоят от белтъчната смес.
Броя на всички разбърквания не трябва да бъде повече от 50, защото ще се наруши въздушността на сместта.
Пуснете фурната да загрява на 140 градуса (горен и долен реотан).
Шприцовайте от сместта върху тава, застлана  с качествена хартия за печене.
Можете да си очертаете хартията, за да ви е по-лесно на кръгчета с диаметър около 2,5-3 см.
Имайте предвид, че ако рисувате с маркер, това ще се отбележи върху черупките, най-добре го направете леко с фино моливче.
Оставете черупките да изсъхнат на стайна температура за около 40-50 минути, по този начин ще им помогнете да не се напукат при печенето (по-точно при сушенето във фурната).

В идеално загрятата на 140 градуса фурна изпечете макароните за 18-20 минути.
Не допускайте да изгорят, да потъмнеят или да започнат да се зачервяват.
Следете ги през цялото време, докато са във фурната.
Но не я отваряйте, докато се пекат.
Готовите макарони извадете от фурната и ги махнете от хартията (не трябва да стоят дълго на нея).
Ако ви е трудно отлепянето, сложете макароните с хартията върху леко влажен плат, кърпа или повърхност и те ще се отлепят с лекота.
Оставете ги да изстинат върху решетка, трябва да имат въздушен поток и в долната си част, а не да изстиват върху плътна повърхност.
Пълнежът ми е много прост и лесен- разтопих млечен шоколад с малко сладкарска сметана(течна) и разбърквах, докато стане гладък крем.
Оставете го да изстине напълно и да стегне (но да може да се шрицова).
Сглобете внимателно макароните като шприцовате от пълнежа върху една черупка, а отгоре леко притиснете друга (но не натискайте прекалено).
Прочетох, че идеалните макарони не трябва да имат големи "полички", които да стърчат много от тялото на черупката, и че пълнежът не трябва да излиза извън черупките.
Не знам дали това е така, но пък знам, че много се радвам от първия си резултат, и че вече съм абсолютен фен на тези приятелчета и доживотен макарон-маниак.:))