Един лентяйски ден или прогулка и конфеты

>> вторник, 24 август 2010 г.

Днес мързелувах , ама много яко мързелувах !
Но това не значи , че съвсем се бях отпуснала и не мръднах никъде .
Такава хубава разходка си направих в Морската градина , толкова небрежно мятах крачоли ,  че за момент се върнах в онова време ,  в което никой не се притесняваше от никого , никой не гледаше " в канчето " на другия и всички бяхме едни такива безгрижни и по - добри един с друг .
Гледах  си цветята , които леко са започнали да клюмат и издайнически да подсказват за  отминаващото лято .








Погледах развеселена и дамата с шапката ,  която тренираше много целеустремено ,  без да й пука от нечий поглед .




После продължих да вървя по горещата асфалтова пътечка нататък и видях едно красиво дръвче ,  което никак не се чувстваше самотно , а напротив , грееше с лилавите си цветчета .
И  за пореден път осъзнах ,  че малките неща са най - големите  в този живот .




Лека полека стигнах до мястото , в което срещнах любовта на моя живот - съпругът ми , ресторант " Воденицата " .
И макар , че то вече не беше същото , спомените ме прегърнаха силно .
И си помислих , колко ли истории е приютявала старата къща ...





Но нищо нямаше да бъде толкова прекрасно , ако не отида до морския бряг .
Няма по - красиво създание на природата от морето , няма по - величествена гледка от необятната водна стихия ,  която ни позволява да я докосваме .
И макар и зловещо , тъжно и мрачно през зимата , лятното море е това ,  което е в състояние да извади от мен целия стрес и проблеми .
Просто сядам и мълчаливо го гледам ...  и това е най - силната терапия за мен .





Не искам много от него ,  просто да си бъде там и да е все същото красиво море с мириса ,  който мога да вдишвам цял живот и да ме кара да се чувствам жива .
Но когато искаш ,  трябва и да дадеш ! Аз му давам обичта си и обещанието ,  че никога не бих оставила дори и малко парче отпадък на брега му .
Защото то дава толкова много на нас , човеците , а ние не винаги му отвръщаме с добро ...




 Извадих хавлията си и я постелих на горещия пясък , а около мен притича едно прекрасно детенце , което със смеха си , направи това море още по - красиво .




И за момент чак ми се прииска отново да бъда малка и да чуя гласа на баща ми ,  който застанал на Ф , ми се кара от загриженост :  " Излизай вече от водатаааа , много време стоиш , ще настинеееш ! " . :)

Топло е, морския бриз си играе с косата ми , а вълните пеят най - красивата мелодия .
Жива съм , усещам , тук съм ... какво повече да искам ...


Стана време да си тръгвам , че съм обещала за утре да сглобя една
торта " Наполеон " . :))
И какъв по - хубав финал за тази прогулка от вкусни истински руски бонбонки , които направиха моя лентяйски ден още по - сладък ! :))


15 коментара:

Daniela Dineva 24 август 2010 г., 14:01  

Джинджър,
завиждам ти за лентяйството. Във Варна си имате море и градина, а тук е трудно и до Витоша да стигна :) Благодаря за прекрасния разказ, пренесох се поне да малко на морския бряг и си взимам едно бонбонче :)

Ginger Cookies 24 август 2010 г., 14:13  

Аз съм от Бургас, Дидка , и макар , че нашата Морска градина далеч не е красива като тази във Варна, пак си е Морска градина . :))
За София те разбирам , често идвам там и знам, че за жалост е много трудно човек да усети чара на първичните и натурални дадености и мигове от живота ... Но пък поне си е столица . :))
Давам ти всички бонбонки ! :))))

Влади 24 август 2010 г., 14:49  

Никак не е било лентяйство твоето днес. Даже е бил много полезен и вдъхновяващ ден.
Точно за поне три такива си мечтая в последно време. Благодаря ти, че ме пренесе за миг другаде.

Lulu 24 август 2010 г., 23:26  

Лекичко ти завидях:) И за "конфетите" и за "прогулката":))) Аз морето това лято през крив макарон го видях, но да знаеш че през септември съм намислила едно ходене и ще ти се обадя да си прогуляем заедно:)

Ginger Cookies 25 август 2010 г., 2:06  

Лулу , ще си чакам обаждането ти като наследство , да знаеш . :)))
Ще има прогулка и яко манджорно , нали сме се разбрали вече за менюто . :)

Влади, пожелавам ти не само 3 такива дни . :)
И аз благодаря за добрите думи ! :)

Silvia,  25 август 2010 г., 3:56  

Тук при мен е мрачно и вали но след като се поразходих с теб из Варна ми стана едно такова слънчевооооооо ......... и май ми се струва че дочувам звука на вълните :-)

Ивейн 25 август 2010 г., 4:31  

Ама как така всички бонбони за Дани? Ще взема да застана и аз на Ф :))))
Шегата настрана...
Обичам и аз морето. Но онова вечерното при залез слънце или ранното утринно. Когато сме само аз и то. Няма я магията, щом плажът е пъстър от звуци и цветове.

Ginger Cookies 25 август 2010 г., 8:26  

Силви , благодаря за хубавите думи ! :)) И в дъжда има много чар и красота . :))
Поздрави! :))


Ивейн, веднага ти отделяме бонбонки и за теб ! :)))
Ти явно си романтична натура , щом обожаваш залеза . :))
Наистина е много красиво тогава ...

Анонимен,  26 август 2010 г., 23:08  

Много е хубаво.Аз не живея до морето , но намирам хубавите работи и в моят шумен , не много чист квартал.Всяка сутрин отивам за списание и минавам покрай една градинка,има дръвчета и големи липи и орех ,и всеки път като минавам оттам вдишвам пипвам някое листенце, даже имам котки около блока Грасиела и Беко,които храня , обезпаразитявам (приятеля ми е мнооого алергичен към животни,дори Грасиела е скопена,нямаше как:-((( за това нямам вкъщи)та те баш като кучета ходят след мен, изчакват ме,мялкат като ме изгубят от поглед ;-))))) И така малките работи са по-важни от големите, и правят уникален и очарователен сам по себе си,всеки живот ,стига да умееш да ги виждаш.:-)))))))))))Джинджър ти умееш.Чакам тортата ,че имаме с моят човек годишнина и ще се развихрям кулинарно....

Криси Петрова

Ginger Cookies 27 август 2010 г., 4:20  

Прекрасно е да има повече хора , които ценят и най- малките неща ! :)
Пожелавам ти завинаги да запазиш това умение!

Ще покажа тортата в понеделник или вторник
най - късно , защото я приготвях за едно списание и искам да бъда коректна към тях и да я публукувам, след като излезе броя им на пазара . :))

Анонимен,  27 август 2010 г., 6:16  

За това те харесвам честна и корекна си, качества ,които в чист вид днес се срещат рядко..независимо къде.Ще се изчака.

Криси Петрова

Ginger Cookies 27 август 2010 г., 7:58  

Благодаря ти от сърце , Криси , много си мила ! :)

vesela 17 октомври 2010 г., 4:35  

Тези дни в къщи /от как открих блога ти/все за теб се говори, чак мъжа ми взе да ревнува :)
И ето - сега виждам още една причина да те харесвам - всякаш тези твои думи за морето съм ги писала аз, обожавам го, то ме зарежда наистина всяко лято и спомена ме топли зимата. А щом запролети започвам да кроя планове да го зърна поне. Живея в София, далечко, но не изпускам възможност. Следващата неделя ми се очертава командировка, но до Варна, иначе като нищо щях да си прося среща...:)
Хайде, разходи се пак някой ден и ни пусни снимки.

Ginger Cookies 17 октомври 2010 г., 13:48  

:)))))))) Благодаря ти за добронамереността ти! :))))
Пожелавам ти приятно изкарване във Варна, а лятото, да сме живи и здрави, може и в Бургас да се видим ! :)))))

Анна Савенко 27 февруари 2011 г., 14:22  

Здравей, Джинджър! :) От известно време съм почитателка на блога ти и го разглеждам с голямо удоволствие.
Не знам защо именно тази публикация ме подтикна да оставя коментар. Всъщност, мисля, че знам защо. Защото и аз се върнах в детството. Не съм израстнала на брега на морето, но летните ми почивки бяха пълни със същите реплики от страна на майка ми. Моите почивки бяха на брега на Черното море, но не тук, а в Украина, а тогава СССР - Одеса и Ялта. :) Аз съм от там и от известно време живея тук, в БГ. Тук имам и семейство и смятам БЪлгария за моя дом. Но няма да забравя, как като малка обичах да се засека с комшийката от отсрещния апартамент, която беше началник на шоколадовата фабрика в града и чантата й винаги беше пълна с най-хубави руски бонбони. Та умирах да се засека сутрин с нея, защото тя като ме мернеше и вадеше пълни шепи от чантата си от най-любимите ми бонбони и пълнеше ли пълнеше джобовете ми с тях. :)))
Пожелавам ти много късмет, Ани. :

Публикуване на коментар

Back to TOP