Lamingtons (Лемингтъни)

>> понеделник, 19 септември 2011 г.




След двете поредни солени рецепти, отново дойде време да ви направя едно предложение от любимия ми раздел "Десерти".
Имам чувството, че мога да се изхранвам само със сладки неща.
Като дете съм в това отношение.
Днешният десерт има австралийски произход.
През 2006 година дори, австралийците са определили 26 юли за национален празник на този сладкиш.
Историята казва, че той е създаден от Lord Lamington, който е управлявал Queensland в периода от 1896 до 1901 година.
Друга легенда твърди, че Armand Gallad, готвачът на лорда е бил натоварен със задачата да измисли десерт, с който да бъдат посрещани неочаквани официални гости.
Той се заел с това, но най-интересното е, че се споменава, че той е изпуснал парче блат в купа с разтопен шоколад и така създал цялата концепция, в която включил и кокоса като финален щрих.
По това време кокосът не бил познат в европейската кухня, но съпругата на готвача била от Таити, а там той се използвал често в кулинарията.
Най-забавното е, че се твърди, че лордът е мразел тези сладкиши, наречени на неговото име и ги наричал "тези кървави, рошави и вълнести сладки".
Кое е вярното, кой да ни каже.
Лемингтъните са познати и в Америка, много еврейски пекарни също ги правят, а на места в айсинга се добавя и ромова есенция.
Това накратко е много вкусен и лесен за приготвяне десерт с меко, сочно и маслено тесто и шоколадов айсинг.
Понякога лемингтъните могат да бъдат с пълнеж от сметанов крем или ягодов конфитюр, могат да бъдат и без, въпрос на избор.
Самият пълнеж се слага като след изпичане на блата, той се разреже напречно на 2 еднакви части, единият се намаже и после се постави отгоре другия.
Чак тогава блатът се реже на квадрати.
По рецептурник се твърди, че тези очарователни, покрити с приготвен от вас айсинг квадрати, трябва да бъдат със страни от 4 см дължина.
Дали ще спазите това е ваше решение.

Lamingtons






Продукти:
Адаптирано от Аustralianfood


за блата:
2 чаени чаши бяло брашно
2 чаени лъжички бакпулвер
1/4 чаена лъжичка морска сол
2 големи яйца или 3 средни
1 пакетче (125 грама) меко краве масло
3/4 чаена чаша кристална захар
1 чаена лъжичка ванилов екстракт
1/2 чаена чаша прясно мляко

за шоколадовия айсинг:
2 чаени чаши пудра захар
1/3 чаена чаша неподсладено какао
3 супени лъжици краве масло
1/2 чаена чаша прясно мляко

кокосови стърготини




Пуснете фурната на 180 градуса да загрява.
Намажете стените и дъното на 20 см квадратна тава.
В отделен съд смесете всички сухи съставки.
В друг с миксер разбийте маслото и захарта до пухкав крем и добавете яйцата едно по едно.
Разбийте, докато се усвоят напълно.
Прибавете ванилията, млякото и останалите продукти, които сте смесили предварително (добавяйте ги на части).
Разбийте много добре до получаване на гладка смес и я изсипете в подготвената за печене тава.
Изпечете блата до готовност (около 30 минути).
Не препичайте, трябва да е мек и пухкав.
Оставете го да изстине напълно.


След като е изстинал, нарежете го на квадрати с големина по ваш избор.
Приберете ги в плътно затворена кутия и ги сложете за хладилника за няколко часа.
Колкото повече, толкова по-добре, минимум 2-3 часа.
Сега да приготвим айсинга.
Сложете всички продукти за него в друг и на водна баня и го варете, докато се сгъсти.
Не избързвайте да го махате бързо от котлона, защото ще стане рядък и ще попие в тестото или ще изтече и няма да стане като плътна глазура.
Подгответе си решетка, върху която да подреждате лемингтъните след като ги покриете с глазурата.
Аз я слагам върху мивката, за да мога после лесно да почистя всичко, което изтече.
Потопете едно квадратче добре в айсинга, после го оваляйте в кокосови стърготини и го сложете върху решетката до изсъхване на глазурата.
Аз не наблегнах много на кокоса, защото не го обичам твърде.
Готовите лемингтъни могат да бъдат съхранени в кутия около 5 дена.


12 коментара:

силвия 19 септември 2011 г., 8:13  

Страхотно изглежда и е сравнително лесен...ще се пробва!!!

Анонимен,  19 септември 2011 г., 8:54  

Ама как така решетката върху мивката?!! Трябва върху голяяяям поднос, че всичко, което изтече от тази вкусотия да се оближе:)))

Ginger Cookies 19 септември 2011 г., 9:41  

Ахахахаа, да това с подноса е добра идея, няма да хабим материала, я.:)))

Еликсир 19 септември 2011 г., 13:04  

Най-любими ми стават точно такива десерти-лесни,но сочни и много вкусни!Да мога да си хапвам по едно малко парченце по всяко време,когато се сетя за сладичко.
Рони,страхотни са лемингтъните в твое изпълнение,а розовият декор ги допълва много подходящо!

Поздрави от мен!

são33 19 септември 2011 г., 14:08  

TENHO UM LIVRO QUE TRAZ ESSA RECEITA E JÁ A MARQUEI.
AGORA VENDO A TUA FIQUEI AINDA COM MAIS VONTADE DE FAZER.
BOA SEMANA
BJS

fedora 19 септември 2011 г., 23:08  

О, тези ги обожавам!!! Получили са ти се страхотно!

Буба 20 септември 2011 г., 2:23  

Този прекрасно лесен и неоспоримо вкусен десерт наднича вече от няколко блога, а при теб е поднесен толкова нежно и ефирно, че простия кекс облят в шоколад придобива изфинен и някак загадъчен привкус. Нямам избор, освен да се отдам на твърде дългото изкушение и скоро и аз да последвам австралийската вълна.

Анонимен,  20 септември 2011 г., 18:55  

Благодаря за рецептата,Рони ! Много са хубави, направих ги ве4е:))..И тъй като се оказа малка мацаница с глазурата(ако си бях намерила щипките нямаше да е така:)) ), реших да направя само половината от квадрат4етата с глазура, а останалите натюр да ги хапне детето:))

petty 21 септември 2011 г., 1:31  

Вероника, благодаря за рецептата и затова, че ни припомни за този чудесен сладкиш. Един от любимите ми е. Освен това имам кокос и се чудех какво да правя с него. Единственият недостатък - че трябва да стои в хладилника. :((( Ей такива сладкиши най не обичам. ;)))

Ginger Cookies 21 септември 2011 г., 3:25  

Благодаря ви за хубавите коментари.
Е, в хладилника ще постоят само в началото, след като ги покрия с глазура и кокос не ги слагам в хладилник, а на тъмно и хладно място.
И аз не обичам хладилни сладкиши.:))))))

petty 21 септември 2011 г., 10:15  

Имах предвид, че трябва да се чакат. ;))) В това не сме много добри.
Рецептата ти и снимките са страхотни, през почивните дни ще я направя.

Анонимен,  25 септември 2011 г., 1:39  

Ох, тези сладки са разкошни! Правя ги от години, но сега научих името им. И да споделя, че никога не достигат до хладилника:))
Поздрави Рони за прекрасния блог!

Публикуване на коментар

Back to TOP