Великден

 Христос Воскресе!

 Днес е Великден, наистина велик ден.

Днес един голям Човек, обрекъл се на страдания, заради нас, малките човеци, побеждавайки всички природни закони за Началото и Края на живота, се е възкресил и се е издигнал високо, високо...за да продължава да търпи страдания, заради нас...

Получавайки многобройни поздравителни смс, изпратени с добри намерения, разбира се, се замислих, не е ли това все пак някаква форма на егоизъм-все на нас си да си пожелаваме различни хубави неща?

Дали и на този ден, денят на второто раждане, на Възкресението на Иисус Христос, имаме правото пак да пожелаем нещо на себе си?

Та, ние ли носихме на гръб тежкия кръст, ние ли изстрадахме мъките на милиони хора и ги приехме като свои, нас ли ни предадоха ближните ни, именно тези, които получиха в дар едно велико себеотрицание, а дадоха за "награда" разпъване върху същия този тежък кръст и оковаване на ръцете и нозете?

Днес аз няма да искам нищо за себе си, днес просто искам да се помоля на Иисус Христос да ми прости прегрешенията, с които и аз съм допринесла за Неговите страдания и да Му обещая, че ще продължавам да се опитвам да живея така, че моето съществуване да не Му тежи.

Днес искам да Му се поклоня до земята и да Му благодаря за това, че семейството ми е живо и здраво, и че всеки ден виждам слънцето.

Не само днес, а винаги, когато вляза в църковен храм, първата и втората свещи, които паля, са за Него и за Неговата Майка Богородица. 

Защото всичко, което имам, е благодарение на Тях!  
Амин.