Домашна градска лютеница

>> неделя, 18 септември 2011 г.




Нарекох тази лютеница така, защото я приготвих в домашни условия в апартамента.
Най-хубавата лютеница се прави на двора на огън в голяма калайдисана тава и с голяма дървена лъжица.
Само че, не е добра идея да се запали огън на центъра на града и да се изкара посудата пред блока.:)
Ще предизвикате истински наплив от съседи, които ще ви изсипят цялото богатство на онази част от българския език, която използваме при не много приятни поводи.
Но честно казано, аз съм на същото мнение, не е редно някой да пали огън под терасата ви и цял ден в апартамента ви да е като при непрогледна мъгла.
Добре, че тези навици на една част от градското общество се премахнаха.
Ще ви бъде трудно да приготвите голямо количество от тази лютеница в апартамент, но пък не отнема кой знае колко време и си струва да се опита, дори и да е малко като брой бурканчета накрая.
Майка ми ще ми приготви тази част от зимнината на село в големи количества, но и аз исках да опитам, за да знам, че и това мога да правя.
Ще се постарая да ви покажа и нейната рецепта, която е различна от тази.
Не знам вие на какво мнение сте, относно марките, но лично за мен в търговската мрежа няма нито една, която да отговаря на моя вкус.
Всичките са едни странни оранжеви на цвят, пълни с нишесте и какви ли не чудати съставки.
Как се получава тази оранжева лютеница за мен е мистерия...
Аз лично обичам тъмна, гъста, наситена като цвят лютеница и държа да бъде направена от домати "Рома", никакви други, а чушките да бъдат единствено и само червени на цвят.
Другото, на което държа е, в лютеницата да няма семки, люспи и всякакви щуротии.
Всяко семейство си има своя рецепта, разбира се, вкусове разни.
Независимо от това каква точно е рецептата на вашето семейство, поне със сигурност си е истинска българска лютеница, а не микс от Менделеевата таблица и Е-та.
Днес ще ви покажа една малко по-интересна лютеница, която е леко извън стандартите, които сме приели за нормални, но е много вкусна категорично.
Ако обичате да ядете люто, може да си я направите пикантна и да я използвате и като разядка с добавено натрошено сирене, например.
И понеже е градска:), надявам се, че с това ще си обясните наличието на някои съставки.
Селската лютеница на майка ми ще я покажа в някоя друга публикация, в нея има и патладжан.
Количеството ми на днешната рецепта не е голямо, но така е в града.:)
Онази, другата, се прави цял ден на село, всички заедно, събрани в името на една страхотна традиция.

И да не забравя, честита ми годишнина, с Митко сме заедно от 8 години, но днес се навършват 6 от брака ни.:)

Домашна градска лютеница






Продукти:

3 кг домати Рома
1 кг червени чушки
1/2 кафена чаша  захар (на вкус)
около 3 чаени лъжички сол (на вкус)
прясно смлян черен пипер
3 скилидки чесън
чили пипер по желание
200 мл олио
1 равна супена лъжица смлян джинджифил по желание


Първо изпечете чушките и ги обелете.
 Постарайте се да махнете всички семки добре.
Смелете ги, поне има вече страхотни електрически уреди за целта, не е като едно време.
Оставете ги настрана, те ще влязат в по-късен етап в лютеницата.
Обелете доматите от люспите.
Накълцайте ги на ситно, колкото можете и ги сложете в най-голямата си тенджера на котлона.
Да, тях ги кълцам, а не ги меля.
Работете на среден котлон.
Разбърквайте много често, за да не загорят доматите.
Наистина това е важно и не подценявайте разбъркването.
Целта е да ги изварите добре и да се махне водата от тях.
Отнема около 1 час.


Когато доматите се сгъстят добре, прибавете смлените чушки.
Намалете котлона и оставете лютеницата да си  къкри, като не спирате да разбърквате.
След около 30 минути добавете олиото, захарта, солта и смления чесън.
Сложете и джинджифила, ако решите, че го искате в тази рецепта.
Той не е типичен за нашата кухня, още повече пък за лютеница, но придава много интересен аромат и със сигурност си е на място.
А и в 21 век не е лошо да бъдем и новатори, нали?:)
Както и да е, джинджифила не е чак толкова важен, ако искате, не го слагайте.
Продължете да варите лютеницата и да я разбърквате постоянно.
Опитайте я как е на вкус и ако не отговаря на вашето желание за сол и захар, коригирайте.
Това е твърде лична преценка и там вие си решавате.
След като лютеницата е сгъстена и готова, махнете я от котлона и прибавете прясно смлян черен пипер и чили по желание.
А как ще познаете дали е готова-като прокарате дървената лъжица по дъното на тенджерата, трябва да остане следа и да можете да видите линията, която сте очертали.


8 коментара:

КАТЕРИНА 18 септември 2011 г., 5:51  

Ооо,Рони,така ме разсмя с поста си!Представям си да запалиш огън пред блока и да зпретнеш ръкави над казана слютеница хахаха...
Жълтата преса,дъъъъълго време ще има хляб!
Честит празник!Д асте живи и здрави,вечно щастливи,много да се обичате и подкрепяте!
Пожелавам ви една романтична и изпълнена с нежни емоции вечер:)

Краси 18 септември 2011 г., 6:06  

Честита годишнина ,Рони!
Живи ,здрави и още много,много годишнини пред вас!
Лютеницата изглежда и вкусна, и лесна.
Много ми се иска да опитам...дано ми остане време.
Поздрави!

são33 18 септември 2011 г., 6:21  

ESSA CHUTNEY FICOU COM UM EXCELENTE ASPECTO E UMA CONSISTÊNCIA PERFEITA.
BOM DOMINGO
BJS

Ginger Cookies 18 септември 2011 г., 6:40  

Благодаря за пожеланията.:)))
Кате, представяш ли си ме с престилка и голяма дървена лъжица като стара магьосница как джуркам доматена отвара.:)))
são33, thank you and welcome again.:)

Павлина Петкова 18 септември 2011 г., 14:22  

Да така е, на село е най-добре!С тази снимка, с филията, толкова спомени ми навя!
Даже и в градски условия винаги човек може да се справи стига да има желание, а твоето е огромно, та браво!Поздрави

Живка 18 септември 2011 г., 14:24  

И аз днес правих лютеница,но като на майка ти- с патладжани-много вкусна и плътна стана,дори я правих в апартамента.
А за годишнината ви Рони-пожелания за любов и сбъднати мечти!
Поздрави!

Анонимен,  21 септември 2011 г., 4:56  

Честита годишнина, Рони, макар и със закъснение!
Желая ви щастлив семеен живот и дай боже да варите такава лютеница на деца, внуци, че и правнуци!
Весела

Анонимен,  15 август 2015 г., 1:00  

Няма нищо смешно,ние всички правим зимнина в двора пред блока,естествено град е малък.

Публикуване на коментар

Back to TOP