Крекери от покълнал лимец, сушени чушки и микс семена

>> вторник, 23 април 2013 г.





В ТОЗИ  линк можете да прочетете как се покълва лимец.
Освен в настоящите крекери, които ще ви предложа днес, можете да консумирате покълналия лимец по различни начини- в салати, основни ястия или пък с мед и ядки.
И още, и още варианти има...
Кълновете от лимец за здраве, те са живот и ние трябва редовно да ги каним на трапезата си.
От следващото интервю ще научите много интересна информация за лимеца и сами ще се убедите в това.



Храна от Боговете
Любов и Светлина
огряват Земните недра.
Есента-щедра да е тя
зрънце да покълне
хамбари да напълни.
Любовта от житните клася
да порасне в нашите сърца.
Лимецо любим,
храна от Боговете!
Благословен бъди и с надежда ни Дари!

Андриана Петкова

В един от онези есенни дни, които даряват щедро с изобилните слънчеви лъчи, носещи новата надежда, нов живот, новите енергии на Любовта, Духът ме поведе към още една среща, чиито плодове носят потенциала да пръскат навред Светлина и да променят светове.
Един Ангел на Любовта ме срещна с Човек с изключителна мисия, отдаден, скромен, готов да трансформиря всеки свой страх, блокаж и съмнение, да излезе отпред и да носи надалеч знанието…
“Сложете под езика си зърно лимец. То започва да се топи. Усещате го. Можете да го сдъвчете без предварителна топлинна обработка. Една готова храна! Само че пекарят е Слънцето, а фурната е нивата.
Сложете под езика си едно зърно от която искате днешна пшеница. Да речем от тази, от която се прави хляба в най-близкия хлебозавод. Тя остава в устата ви студена и твърда като камъче. Ако я сдъвчете без да си счупите зъб, ще изпитате вкуса на нещо, което не е ваше. Но защо е така? Нали и тази пшеница е раснала на същото слънце, идва от същите ниви…?
Дълга история. Да видим откъде да я започнем…


Запознайте се с Даниел Ненков. Един от малкото хора, поели мисията да носят знанието за древната, Божествена храна, даваща живот, Божествено вДЪХновение, мъдрост и сила на хората още от най-дълбока древност.

1. Здравей, Дани. Ти в момента си сред малцината, заели се с отглеждането и разпространяването на знанието за лимеца. Кажи ни нещо за себе си, как те привлече това дело?
Завършил съм военноморското училище във Варна, но така и не започнах да практикувам тази професия – морски капитан. Отдадох се на земеделието и агробизнеса. Едва наскоро то започна да добива по-голяма популярност и да се възражда. Имам голям опит в земеделието, фирмата ни БГ-Агро е един от най-големите производители и износители на зърно в България. Преди малко повече от 4 години разбрах за чудните свойства на лимеца, установихме връзка с Емил Елмазов, взехме семена и започнахме да се учим. След като установих от собствения си опит каква чудесна храна е тази култура, какви лечебни свойства има и колко е ползотворно присъствието й в храната на човек, реших да се заема по-сериозно с него и да го отглеждаме във фирмата в по-големи мащаби. Имаме около 100 хиляди декара земя – едни от най-големите производители и износители сме. Можем да организираме производството на лимец мащабно.

2. А какво всъщност представлява лимецът и защо се знае толкова малко за него?
Лимецът е определян като древната пшеница на траките, житото на фараоните, последната храна наХристос. Лимецът е най-древното жито – най-старите останки са от преди 18 хил. години. В тракийските гробници са намирали останки от лимец, в египетските пирамиди- на различни места. Интересно е, че се открива все един и същ вид пшеница – значи той и сега е съвсем същия, както е бил преди.Така че това е нещо ценно, което трябва да стане достояние на повече хора.
Археолозите могат да говорят на тази тема повече – Емил Елмазов е загатнал в неговата книга. По-интересно е днешно време е интересно какво се случва според мен. Емил Елмазов ако не се лъжа преди 10-11 години е открил лимеца в Родопите като билка – набрал е буквално няколко шепи. Започнал е да го сее и лека полека го размножава. И преди 4-5 години той решава да започне да го разпространява по-масово, така че да се разшири като едно промишлено производство. Започва да го продава на колеги като мен и по този начин се разпространява в много бутикови количества. Ние започнахме отначало със 7 дка, следващата година засяхме 30, следващата – 300. Тази година вече отиваме към хиляди декари. Има шанс да се възвърне на трапезата на българина, необходимо е!
Лимецът е култура, която е изостанала и забравена по икономически причини – труден е за обработка, и дава малки добиви. След края на втората световна война настава голямата промяна в отглеждането на житото, заради големия глад. Използват се какви ли не приоми, включително генно модифициране, за да се увеличи добивът на жито. По-възрастните хора си спомнят, че някога са се изхранвали с лимец. Но след войната започват да се появяват примеси, докато съвременната пшеница изцяло измества лимеца. Вече 4-та година нашата компания БГ-Агро сее лимец. Горе-долу от преди 4-5 години започнаха да сеят разни хора, след Емил Елмазов, който е възродителя на тази култура в България.

3. Колко са производителите на лимец в момента, те май се броят на пръсти?
Ами появиха се, но са малко. Миналата година бяха засяти 10 хиляди декара, което е нищожно на фона на цялото земеделие. Но и друга страна на проблема е, че няма достатъчно семена. Това е и една от причините цената му да е висока – просто го няма. Не е стигнал до големите производители – тези, които разбират от производство на зърно. Ние сме приготвили малка партида тази година, за следващата година сме подготвили да разпространим повече. Специално са почистени семената – за да няма примеси. Не е желателно да има примеси. Плевелите си растат заедно с лимеца, има ги, но това не му пречи. Добива ни беше 270 кг. от декар тази година. Като го изчистихме и  махнахме плевелите, останаха около 250 кг. Тоест на декар посев има около 20 кг. плевели. Иначе лимецът според мен може да вирее във всякаква почва. Ако трябва да избираме и почви, съвсем чисти, които да не са третирани с никакви препарати, години назад, това ще бъде съвсем бутиково производство. Аз мисля, че е съвсем достатъчно това, че не се налага да третираме с препарати самото зърно и растението след това. Пшеницата като я потопиш в отрова, колкото и да е добра, тя вече става отровна. Както казва Елмазов – не трябва да влияеш насила на зърното.
Има хора, които гледат лимец, но забелязвам една тенденция, че те не са земеделци, нямат опит в зърнопроизводството. От една страна това е хубаво, че толкова хора имат желание да произвеждат лимец, но от друга страна си има и минуси – те не знаят как да го обработват след това.
Виждал съм на пазара семена, които не са почистени. Тоест при следващото засяване, те се засяват с плевели, с примеси от друга пшеница. Ако има примеси от пшеница, има вероятност да влязат зарази от нея в самия посев. Например има едни такива токсични плевели, при които ако пшеницата не се третира с химикал, при нея се получават гъбични заболявания. И покрай пшеницата, ако посева е нечист е възможно да се появят такива заболявания. Така че, това, че лимеца се отглежда от непрофесионалисти си има и своите минуси. Много е хубаво човек да си засее половин декар, да си го ожъне със сърп и да го ползва сам. Но когато говорим за масово производство, когато зърното трябва да стигне до повече хора, трябва нещо друго. Лимецът има една много специфична, твърда люспа. Мисля си, че една от причините да спре да се произвежда е точно тази люспа. Защото тя предполага допълнителни усилия за лющене. Навремето са го правили на ръка. В съвременния свят има машини за лющене на лимец, аз съм внесъл вече такава от Австрия. Но в България се броят на пръсти такива машини. Донякъде наподобява лющенето на ориз и мисля, че и машина за лющене на ориз би свършила работа. Но в България и такива няма!
Съдя по себе си. Първата година, като реших да садя лимец, бях много въодушевен – хвърлих се напред веднага, взехме семена от Емил Елмазов и започнахме. Ожънахме реколтата и се озовахме през проблем – как сега да го олющим? Така и не успяхме с това, ами засяхме отново цялата реколта. На втората година решихме заедно с Елмазов да използваме услугите на една оризарна за лющене на лимеца. И там семето се зарази от някакви гъбичка от ориза. И заради това се отказахме да ходим по други места, ами направо си поръчахме машина за лющене на лимеца. Откакто имаме тази машина, вече си имаме собствено производство – достатъчно и за консумация и за посев. И така – новопрохождащия земеделец, който иска да сее лимец трябва да си направи добре сметката още в началото – какво го очаква, има ли близо до него машина за лющене. Или пък да си направи сметка – тази година ще засее половин декар, за да изкара семена за посев, догодина ще засее повече, после да си купи машина и така – лека полека да навлезе навътре, да е подготвен, без да има изненади.

4. А ти би ли подкрепил обикновения човек, който не е крупен бизнесмен и земеделец да започне да отглежда лимец? И как?
Да, разбира се. Ще дадем семена, ще му помогнем с информация, ще се консултира с нашите агрономи, Аз и в момента го правя с хората, които се обаждат и се интересуват. Колкото повече хора започнат да се занимават с това – толкова по-добре. Ако във всяко село има двама, които сеят лимец в дворовете си – ще бъде перфектно. Много е вероятно в близко бъдеще да се появят цели кооперации, групички, селища. Имаме хора професионалисти, агрономи, хора с познания и опит. Мислим да създадем и цялостна програма-обучение, която да е в помощ на всички, които желаят да се заемат с отглеждане на лимец. Земеделските дейности по отглеждането на лимеца не са сложни. Но просто човек трябва да е наясно, да знае какво да очаква, да е подготвен.
Непрекъснато участвам в различни семинари, форуми за здравето, информационни беседи, чрез които се опитвам да стигна до хората, да разкажа повече за лимеца, да разнеса знанието.

5. Как да информираме обикновения човек, че всъщност хляба , който яде в момента не е добра храна?
Откъде ли да започна.. В масовия хляб е пълно с консерванти, оцветители, емулгатори. Бялото брашно, което е така масово използвано, е само остатък от зърното. За да се получи това бяло брашно, се махат триците, зародиша или се маха, или се убива с висока температура. За бялото брашно какво да кажа.. хайде да не казвам, че съвсем няма нищо добро в него, но най-полезното от зърното не отива в бялото брашно. По тази причина може да стои с години по рафтовете без да се развали, защото няма нищо живо, което да се развали в него. Мелничарите като смелят зърното, продават два продукта, разделено – бялото брашно и отделно трици. А иначе пълнозърнестото брашно е цялостно – цяло зърно, не разделено. С това разделяне, хляба излиза по-евтин, добива по-търговски вид, изглежда по-бухнал. Триците пречат на бухването. Глутенът също е важен за бухването. Като се разделят така отделните части от зърното, в бялото брашно остава само глутен и нишесте – направо се превръща в лепило.

6. А с какво е различен лимеца, защо е толкова добра и полезна храна, за разлика от всички останали житни култури?
В лимеца няма глутен. Някои казват, че съдържанието му е около 11%, но дори това не са верни данни. Аз съм го давал за изследване, и глутена в лимеца е в толкова нищожни количества, че не може да се установи колко точно процента е. Също така, в сравнение с другите пшеници, които са киселинни, вредни храни,лимецът е алкална храна. Голяма част от съвременните болести днес се дължат на липса на минерали и микроелементи в човешкото тяло. Храната ни е бедна на такива микроелементи, а изборът на неправилна храна още повече ни вкарва в състояние на дисбаланс. С Лимеца си набавяме така необходимите ни цинк, манган, желязо и още много микроелементи.
Лимеца не се третира по никакъв начин с химикали. Защо не го третираме? Значи това е първоизточника на пшеницата – в чистия му първичен вид, както го е създал Бог. И по тази причина то е здраво растение и не боледува от нищо. Всички други пшеници които се отглеждат в момента – по някакъв начин човекът се е намесил в създаването им, те са хибриди. Това намесване на човека с цел да подобри добива и качеството по някакъв начин и то не по Божествен начин влияе на растенията и те започват да боледуват. И затова се налага ги третираме с препарати. Още като ги сеем ги имунизираме – обеззаразяваме семената. Потапяме ги в отрова и тогава ги слагаме в Земята. Това е всяко зърно, което сеем в момента. И не само в България, това се прави така по целия свят. И после като пораснат и пак боледуват – пак ги третираме с химикали. Така или иначе в тези растения вече има отровни вещества Тези вещества убиват изцяло аурата на растенията, те просто нямат аура. Снимки на нормалната пшеница която се отглежда показват, че тези растения почти нямат аура.

  










1:Външен вид на едно зърно лимец        
2:Високочестотна фотография на енергийната структура на лимеца

Емил Елмазов пише така:


 Климатичните особености на 2012 година ни донесоха познанието за едно неизтъквано досега свойство на лимеца. Жетвата на пшеницата и ечемика у нас през този сезон беше смутена от дъждове. На много места почерняха около 20% от житните класове. Нашите специалисти агрономи май не са наясно при бързо променящите се климатични условия какво поведение ще имат обичайните или наскоро въведените сортове пшеница, дали придружаващата ги химическа осигуреност ще успее да ги спаси. В същото време пък в Русия, Беларус, Украйна се разрази суша. Реколтата изсъхна до корен от небивали горещини. Чудо нечувано: в Русия житата изгарят, а у нас се давят. Така разбрахме, че и техните сортове не са подготвени за по-тежките климатични аномалии. Изобщо хибридни пшеници отглеждани с патерици (разбирай химически препарати)  в такива случаи показват твърде ниска устойчивост в сравнение със селекционираните от природата.”

Човекът също се променя, потребностите ни от храна се променят, храним се по силата на навик. Аз самият преди време ядях много, а сега ми е достатъчно съвсем малко количество храна. Не знам кога и дали ще отпадне необходимостта от храна, но докато дойде този момент, лимецът ще бъде храна от изключително значение. Затова и казвам, че лимецът е храната за прехода, междинната храна, свързващото звено със следващия етап от еволюцията на човек. Ти знаеш по-добре от мен че предстоят много промени на планетарно ниво, дори още не знам какво ще се случва. И в тези нови условия хибридните сортове, голяма част от тях просто няма да оцелеят. А лимецът е нещо, което съществува от хиляди години и е преминавало успешно през какви ли не изпитания и катаклизми, и пак ще премине.
Мисля, че колкото повече семена има подготвени – толкова по-добре. Да не се окаже света без храна в един момент. Учителя е казал: “да търсим прадядото на пшеницата”, а тук може да кажем, че вече сме го намерили. В бъдеще трябва не да се лекуваме, а да се храним така, че да сме здрави, да приемаме храни-лекарства. Това е храна, с която човек може спокойно да се храни и да е съвършено здрав. Аз не съм купувал хапчета от 4-5 години. А това е времето, откакто се занимавам с отглеждане на лимец всъщност. Определено има забележима разлика в мен откакто се храня с лимец. Изглеждам по-добре, чувствам се по-добре, по-здрав съм, по-жизнен.

7. От къде можем да се сдобием с това прекрасно зърно, продава ли се свободно по магазините и пазарите?
Поодържаме един сайт, посветен на лимеца limec-bgagro.bg, където има публикувана много информация за тази храна, изследвания, статии, рецепти. Дадени са координати, от където може да се поръча.
В момента има голям интерес и едва смогваме с поръчките. Всеки може да си поръча и да получи лимец, независимо къде се намира. Има откъде да се закупи лимец, и през интернет, и през познати вървят разни продажби, но ние успяхме да го направим по абсолютно легален и законен начин – така, както се съобразяваме със Вселенските закони, така и се придържам към земните. Имаме всички необходими сертификати за качество, разрешителни, дейността ни е съвсем открита и на светло. Във Варна го има в много биомагазини – опаковки от по 500 гр. В София тепърва предстои да навлезе по-масово по магазините, за сега го няма. Единствено в магазини Балев в София в момента се продава от нашия лимец.

8. А как можем да си направим сами брашно?
Мелянето на зърното също е от голямо значение. Аз лично от около 10 години си мелям брашно на каменна мелничка. Като се меля на камък зърното, температурата остава ниска – под 40 градуса. И така се запазва всичките витамини, минерали, протеини. В конвенционалите мелници има метални части, и като се меля зърното, температурата се вдига над 100 градуса. Представете си какво става със зърното, като се смели на такава висока температура. Също така – там където има метал, там се появява  магнетизъм. А това влияе на аурата. Тоест – дори зърното да е хубаво, ако се смели по неподходящ начин, то пак губи ценните си свойства. Дълги години внасях от чужбина такива домашни мелнички за приятели, но след това успяхме да ги произвеждаме в България и сега много хода се радват на такива прекрасни домашни мелнички. Имаш си зърното, мелиш го и веднага правиш хляба – това е безценно. Силната аура, енергията в житното зърно се запазва и предава в хляба. Може би остава и на другия ден, не знам колко дълго остава – само изследвания могат да го докажат. Но при всички положения – колкото по-бързо го консумираш след като го смеляш – толкова по-полезно.

8. Какъв е най-добрият начин и вид в който да който да консумираме лимеца?
Лимеца най-добре се консумира във вид на покълнали семена. Много е важно каква вода се ползва когато се покълва лимеца. Добре е водата да е чиста, изворна. Ако се прави с вода от чешмата, или покълва по-бавно, или част от лимецът изобщо не покълва – в нея има химия, която пречи.
Би могло разбира се да се направи и хляб. Аз си мелям зърното на мелничката и веднага правя хляб. Може да е соден, с квас – в сайта има рецепти. Много бързо, просто и вусно става. Може и в гозби да се ползва. На мястото на ориза слагаш лимец и получаваш вкусно и здравословно ястие. Най-хубаво е да е суров, разбира се, но дори и с известна термична обработка, пак е вкусно и полезно. Имам един приятел от Ямбол, който така подготвял тесто с квас цяла нощ, на сутринта го метнал във фурната и взел, че го забравил там 3 часа. Каза, че коричката била изгоряла, но отвътре си бил съвсем годен и хубав хляб. Цели три часа печене и пак издържа! Ако се придържаме към корените си, към традициите, това, което се пази от едно време – бихме пекли хляба си на огнена пещ. Тогава става едно особено сливане на стихиите, огъня, житото, въздуха сякаш се сливат и провеждат разговор – тогава силата на хляба е още по-голяма и енергията – запазена, въпреки топлинната обработка.


9. Каква е разликата между българския и вносния лимец?
Все още има осезаема разлика в цената на българския и вносния лимец. Някои фирми започнаха внос и научиха хората да търсят вносен лимец, цената му е доста по-ниска. Дори и вносен, този лимец пак е по-добър от обикновената пшеница – няма две мнения по този въпрос. Но българското зърно според мен е по-добрият избор, особено пък за българите. Има много по-добри показатели от вносния. Голяма част от вносния лимец е лишен от живата сила, не покълва.
А защо специално за българите? Дори ако става въпрос за обикновената пшеница, семената се отглеждат в съответния регион, според местните климатични условия, валежи, средно-годишна температура и един куп други показатели, които са строго специфични за дадения регион. И затова – много по-естествено е да сеем зърно, което от години е расло и се е приспособило да вирее по българските земи, с местния климат, отколкото да вземем култура, която е приспособена за австрийския климат например и да го караме сега на ново да се приспособява към нашия климат. Има си много отличима специфика. Другото, което е важно да се отбележи – чуждата култура отговаря на ДНК структурата на хората там, а не на нашето ДНК. Хубаво е да се храним с храна, отглеждана на наша земя. Баща ми например, все още ходи до селото където е раждан да си купува мед.
Защо някои вносни семена не покълват? Начинът на лющене е много специфичевн и в зависимост от това как е настроена машината, може да се повреди кълнчето на зърното. Другата причина е, че зърното за да издържи повече време, може да е третирано с някакви препарати, срещу буболечки, или други неща.
Елмазов установил следното: лимецът се съхранява много добре може да си стои в люспата много дълго време – 4-5 години. А когато се излющи е хубаво да се изконсумира до 6 месеца. След това.. как да кажа – изгубват му се вълшебните свойства, отслабва му аурата. Ние специално го съхраняваме неолющен. Когато трябва определено количество – олющвам го, продавам го и чак като свърши – пак олющвам, за да е пресен, силен. Това, което идва от чужбина малко ме съмнява да е чисто зърно, нетретирано. Защото изисква време да се пакетира, да се транспортира, после сума ти време седи по рафтовете и нищо му няма. Това е нещо много важно, което хората не знаят. И понякога ни правят големи поръчки, искат да се запасят за една година напред. Нека да има максимум за три месеца напред, пък като свърши, пак може да се поръча.
















10. Казваш, че лимец се гледа  лесно, непретенциозен е и издържа на всичко. Но все пак има специфика още при сеенето, нали? Издай ни тайната на сеитбата?
Отношението към лимеца е като към съзнание. Той се сее само след пълнолуние. И то не което и да е пълнолуние. Избира се изричен ден, разположението на планетите също има значение. Аз се консултирам и с астролог и си избирам датите за сеитба по специален начин. Лимеца се сее малко преди пшеницата и се жъне малко след нея. Има един обмен на любов и енергия с лимеца. Отношението към зрънцата, отношението към земята – всичко това е един цялостен ритуал. В него е включена и молитва, и напяване – влага се много емоция, енергия, светлина и осъзнатост. Първия ден на сеитбата тази година, след почистването на семената, лично се качих на трактора, обиколих всичките ниви, по 4те краиша, казах си молитва. Знам, че Учителят специално е дал молитва за такива случаи. Аз не я знаех, не я казах тази специално, но си казах моята молитва, така истинска, извираща от сърцето. Лимецът е същински носител на тази Любов.

11. А какво всъщност искаш да постигнеш, каква е мисията ти?
Искам колкото се може повече хора да разберат за лимеца. Има хора, които изобщо не са чували още за него. Човек за да се реши на някаква промяна в живота си, първо трябва да се информира, трябва да научи, че съществуват различни възможности. Когато вече знае, човек може да се реши да опита когато му дойде времето. Веднъж, втори път и така лека полека се извършва цялостна промяна в мирогледа и живота на човек. Към добро, разбира се. Моята мисия е колкото се може повече хора да узнаят за лимеца и да го търсят, повече хора да го сеят. Елмазов е възродителят и след него доста хора започнаха да сеят – всеки в неговите си мащаби, и по собствен начин. Ще съм щастлив да има лимец навсякъде – както в малките, специализирани магазинчета и места за среща на хора и обмен на опит, така да го има и в големите вериги хранителни магазини. Хората трябва да се информират, трябва да знаят за съществуването на тази супер храна. Тя носи със себе си истинска Светлина, здраве, сила и древна изначална мъдрост. Нека се обърнем към природата си, към корените си и да бъдем здрави, хармонични и одухотворени – точно както сме създадени да бъдем. 
(източник: svoizbor.com)


Крекери от покълнал лимец, сушени чушки и микс семена




Продукти:

1  1/2 чаена чаша покълнал лимец
2/3 чаена чаша слънчогледови сурови семки
1/3 чаена чаша белени конопени семена
1/3 чаена чаша счукано ленено семе
1/3 чаена чаша ситно нарязани сухи сладки червени чушки (накиснати до омекване във вода)
1 чаена лъжичка с връх сусамов тахан
хималайска сол на вкус
2 скилидки счукан чесън
сух риган




Смелете кълновете лимец в блендер, заедно с чушките, лененото семе, тахана и чесъна.
После прибавете семената, ригана и овкусете леко със сол.
Върху хартия за печене разстелете на тънка кора сместа и после с остър нож оформете крекерите по ваш вкус като големина.
Сушете в дехидратор (при мен бяха нужни около 7-8 часа) или във фурна на не повече от 45-50 градуса. 




А извън темата за лимеца искам да ви се похваля с новата красота в моята кухня- тази невероятна поставка с билки и подправки, която долетя от ЮАР, за да стигне до мен.
Изключително ценна ми е, защото ми е подарък от една прекрасна жена- моя много близка приятелка, на която сърдечно благодаря не само за жеста, но и за приятелството.
Благодаря ти, Силви, благодаря!
Скоро ще ви покажа и останалата част от безценните дарове от нея.:)))))
Не е в стила ми да се фукам, но когато нещо ти е дадено толкова чисто и от сърце, ми се прииска да споделя радостта си с всички вас.:)




3 коментара:

Ellie 25 април 2013 г., 16:13  

Veronika, Your crackers look absolutely wonderful! I need to try them:)... I might have to bake them as I have no dehydrator.
I still enjoy visiting your blog:). Have a beautiful day!

Ginger Cookies 26 април 2013 г., 3:06  

Thank you, Ellie, I am so happy that you are here again.
Very kind and warm regards from Bulgaria for you and your family.:)))

ива 8 октомври 2014 г., 0:27  

Страхотна идея:)

Публикуване на коментар

Back to TOP