Вредата от бялата захар, имитатори и заместители

ЗАХАРТА и заместители на захарта

Сега живеем в епохата на хранителните имитации.
Съвременната индустрия позволява те да се разпространяват в огромни мащаби по целия свят.

За тези, които обичат нещата да са ясни и прегледни, ето една сравнения за съответствията между естествените и изкуствените храни.

Истински храни

-Мед

-Мед със сусамов тахан

-Ядки

-Плодове, сокове прясно изцедени

-Зехтин, краве масло

Промишлени имитации и сурогати, които изместват или заместват истинските храни

-Захар и повечето захарни изделия – бонбони, пасти, бисквити, кроасани, всички видове вафли, десертчета, сладки, повечето конфитюри, сладка и мармалади и др.

-Шоколад – бял и млечен

-Царевични и пшенични пръчици –Зрънчо, Кроки и всички подобни

-Всички промишлени “натурални” сокове в кутии, всички видове безалкохолни напитки

-Маргарин и всички хидрогенирани масла

Кой е най-разпространеният фалшификат сред храните в глобален мащаб? 
Това е несъмнено захарта, добита по промишлен начин.
Тя е имитация на плодовата захар, която в естествената си форма е една от най-важните храни, защото тялото извлича енергия от нея (когато е във формата на глюкоза).
Значението на глюкозата за поддържането на живота е толкова голямо, че ако организмът не получава достатъчно въглехидрати (които превръща в глюкоза), има механизъм за използването на запасите от мазнини и дори от белтъчини и превръщането им в глюкоза (глюконеогенеза).
Най-чистата, поддържаща здравето и полезна захар е фруктозата, енергийната съставка в плодовете. Усвоява се пряко, преди всичко в черния дроб, и се преобразува в глюкоза за незабавните потребности от енергия или пък се складира като гликоген за по-късна употреба. Затова най-естественото нещо на света е да си “падаме по сладкото”.
Но за съжаление през последните две столетия изкуствената захар постепенно е изместила естествената.

Какво представлява всъщност рафинираната захар? 
Рафиниране означава “пречистване” чрез процес на екстракция или сепарация. Рафинирането се извършва, като от естествена храна с високо съдържание на захар, се отстранят всички други съставки, докато не остане само захарта.
Бялата захар обикновено се произвежда от захарна тръстика или захарно цвекло. Чрез нагряване, механични и химически процеси се отстраняват всички витамини, минерали, белтъчини, мазнини, ензими – по-точно, всяко хранително вещество.
Тръстиката и цвеклото първо се накълцват на малки парчета и от тях се изстисква сокът, който се смесва с вода. Течността се нагрява и към нея се добавят минерални соли. Водата се изпарява и сгъстената течност се изпомпва във вакуумни камери за концентриране.
Течността вече е започнала да кристализира и е готова за центрофугата, където се отстраняват остатъците от други вещества. След това кристалите се нагряват до точката на кипене и минават през филтриране с въглен.
След кондензацията на кристалите ги избелват, обикновено с костено брашно.
На различните етапи от производствения процес на рафиниране като пречистващи агенти се използват вещества като серен диоксид, варно мляко, въглероден двуокис, дървени въглища (от изгорени животински кости) и калциев карбонат. След кондензацията на кристалите ги избелват, обикновено с костено брашно.

По време на процесите за рафиниране се унищожават 64 хранителни вещества и елементи.
От захарта изчезват напълно калият, магнезият, калцият, желязото, манганът, фосфатите и сулфатите. Разпадат се витамините А, В и С.
Няма ги аминокиселините, жизнено необходимите ензими, ненаситените мазнини и растителните влакна.

В крайна сметка се оказва, че захарта съдържа само това, което учените наричат “празни” калории – т.е. чисти, рафинирани въглехидрати. В растенията няма чисти захари – те са съчетани с микроелементи и витамини, достатъчни да осигурят тяхното разграждане и усвояване в организма. И тъй като в процеса на рафиниране те са извлечени от нея, за да усвои и метаболизира получения неестествен рафиниран продукт, тялото започва да черпи от своите запаси от ензими, протеини, витамини, натрий, калий, магнезий и калций.
Например за неутрализиране въздействието на захарта се използва толкова калций, че костите – складът за калций на организма – стават остеопорозни.
По същия начин страдат зъбите и се ускорява развалянето им.
Това се отразява неблагоприятно на всички, особено на децата, на бременните и на жените в менопауза.

Други храни – имитации са така наречените безалкохолни напитки, “натурални сокове” и др. подобни, които заместват естествените плодове сокове и в последно време се разпrостраняват в огромни мащаби. Всички диетолози са единодушни за вредата от подобни напитки, съдържащи предимно изкуствени съставки, които влияят крайно отрицателно на здравето.

Ето мнението за така наречените “натурални” сокове на световноизвестния диетолог Харви Дайъмънд:

“Когато са пастьоризирани, какъвто е случаят например с портокаловите сокове, произведени фабрично от плодов концентрат, те са чиста киселина, още преди да бъдат изпити.” 

Така че като говорим за плодови сокове, имаме предвид прясно изстискани, а не индустриално произведени. Още във фабриката те губят голяма част от биологичната си стойност.

А с понятието “натурални” в много голяма степен се злоупотребява. Още повече, че този термин законово не е регламентиран и производителите могат да си го слагат на всякакъв род продукти. Ето какво казва специалистът по хранене Ед Блонц :

“ При изработване на правилата за изписване на етикетите са определени всички термини с изключение на “натурален"...

Като натурални се приемат храните, които не съдържат каквито и да било синтетични съставки. Още повече, че натуралните храни трябва да са претърпели минимална обработка. Какво и колко трябва да бъде тази “минимална обработка”, обаче не е определено.
Така че не е учудващо, че производителите поставят доста произволно това “натурален” на етикетите.

Пример в това отношение представляват плодовите сокове.

“Натуралната” измама при тях е често срещана. Производителите вземат плодов сок с естествена висока концентрация на захар, какъвто е гроздовият сок, след което го преработват така, че остава едва ли не само захарта, използвана впоследствие като подсладител на продукти, които се продават като “изцяло натурални”. И това “изцяло натурални” повишава цената. Консуматорите си мислят, че са се снабдили с плодов сок, но много често получават само порция захар.” 

Няколко думи и за така наречените БЕЗАЛКОХОЛНИ НАПИТКИ.
В последно време те буквално са заляли пазара и основната причина за масовото им разпостранение е огромната печалба, която носят на производителите и разпространителите си. Те нямат абсолютно никаква хранителна стойност.
Ето например съдържанието на една от най-популярните безалкохолни напитки, всички знаем коя е тя : захар, глюкозо-фруктозен сироп, въглероден двуокис, оцветител 150d , фосфорна киселина, ароматизатори, кофеин.
Нека го анализираме: захарта е вещество с празни калории, не само че не дава, а отнема от организма ценни минерални вещества, особено калций; за глюкозо-фруктозният сироп като една от формите на захарта важи същото; въглеродният двуокис е отровата, която човек издишва, така че приемането му е напълно излишно; оцветителят 150d е синтетичен продукт, от рода на прегорялата захар, който натоварва допълнително имунната система; фосфорната киселина поврежда емайла и разрушава здравината на зъбите, също извлича калция от организма; ароматизаторите са синтетичен продукт, който излишно обременява имунната система, а кофеина има пристрастяващ ефект.

Напитката, чието съдържание коментирахме по-горе, е кока-колата.
Ето как известният фармацевт Ърл Миндъл коментира прословутата напитка:

 “Кола. Жаждата за кола най-често е жажда за захар плюс пристрастеност към кофеина. Напитката няма никаква хранителна стойност.” 

Както виждаме от обявеното на етикета на кока-колата, единственото безвредно нещо в тази напитка, а и в хилядите подобни е водата, всичко останало са химически отрови – оцветители, консерванти, ароматизатори, подсладители – които се натрупват в организма и впоследствие причиняват проблеми с имунната система, рак, главоболие, стомашни, бъбречни и много други болести. Особено вредни са тези напитки при съвременния начин на живот, свързан с хроничен стрес.
Ето защо и Медицинската енциклопедия Рецепти за лечение с храни и хранителни добавки, стр. 928, е категорична:

“Избягвайте преработените храни и всички продукти, които подлагат на натоварване организма: изкуствени подсладители, газирани напитки, шоколад, пържени храни, захар…”

Пак същият източник изрично предупреждава:

“Избягвайте газираните напитки, които съдържат големи количества фосфати. Фосфатните добавки може да са причина за хиперкинезията (прекомерната мускулна активност).”

Нека обърнем внимание и на друго авторитетно мнение за безалкохолните напитки и детското здраве:

“Д-р Клайв Маккай от Корнелския университет изтъкна, че безалкохолните напитки повреждат емайла и разрушават здравината на зъбите (както е описано в “Отровната игла” на Елинор Макбийн). Виновна за тези беди е една ужасна съставка, наречена фосфорна киселина (вижте я в съдържанието на етикетите на кока-колата, пепси-колата, кола-лайт, пепси-лайт и други безалкохолни напитки)… Освен това някои от използваните добавки са катранени деривати, които се причисляват към ракотворните… Ако тези напитки се приемат заедно с яденето, вместо добро храносмилане се получава ферментация. От тях няма никаква полза…” 

Алтернативи на някои от индустриалните храни

Може би мнозина от разумните хора, осъзнавайки реалните и потенциалните опасности от по-горе коментираните продукти, биха се запитали – какво да ядем и с какво да храним децата си, след като трябва да изхвърлим на боклука повечето от индустриално произведените храни.
На първо място стои въпросът с какво да заместим захарните изделия.
Отговорът на този въпрос е много ясен и лесен.
Той се състои от една вълшебна думичка и тя е МЕД (може би не е случайно, че е съставна част от думичката МЕДицина).
Нашите прадеди преди повече от сто години, а и още от библейски времена са хранели децата си изключително с мед и нима са били по-малко здрави и щастливи.
След навлизането на хранителната индустрия в бита, тази скъпоценна храна – меда, бива малко по малко изместена от всякакви сурогати и фалшификати – продукти на промишления начин на производство на храната.
Забележително е, че медът – истинската храна – бива изтласкан от полезрението на масовия консуматор и на негово място се явяват милиони лъскави опаковки с имитации на неговата сладост и полезност.

А в съвсем буквален план статистиката сочи, че с нарастването употребата на захарни и кофеинови изделия намалява употребата на скъпоценния мед. Това може всеки да го установи и в собственото си семейство – нека сам направи сметка например колко пари месечно харчи за сладкарски изделия и колко за мед.
Според статистически изследвания пропорцията е пет към едно в полза на сладкарските изделия. Т.е. ако едно семейство дава 20 лв. за сладки храни, то само 4 лв. от тях са за мед.
Не изглежда ли това крайно неразумно – за храни, имитиращи истинската храна и имащи определено нездравословно въздействие, да се влагат пет пъти повече средства?
За съжаление чрез реклама и медии до такава степен съзнанието и вкусът на масовия консуматор са обработени, че той вече трудно различава фалшивата от истинската храна, ако пък му е останал някакъв усет, няма сили да се съпротиви на мощните обществени нагласи, които постоянно му промиват съзнанието чрез реклама и дезинформация.
Всичко това се контролира от бизнес интереси в глобален мащаб, от хора, за които финансовия мотив стои над всичко останало.

Освен меда, има и много други полезни естествени продукти, божии дарове като плодовете и зеленчуците, които хората са употребявали хиляди години преди индустриалната революция, но които са изместени от промишлени сурогати, като “натурални” плодови сокове, безалкохолни напитки и др. След като вече е научно установена вредата от употребата на подобни квази-питиета, е време отново да сложим нещата по местата им, за да възвърнем онова равновесие, което е съществувало преди индустриалната революция. За целта добра алтернатива на промишлените сокове и безалкохолните напитки могат да бъдат плодовете, компотите, чайовете и прясно изцедените плодови и зеленчукови сокове.

По отношение на какаовите продукти добри алтернативи са посочените по-долу:

Шоколадовите бонбони спокойно можем да сменим с фурми. Плодът на финиковата палма по вид и форма е много подходящ като алтернатива на традиционната почерпка с какаови бонбони. Освен това фурмите са не по-малко сладки и вкусни и имат отлична хранителна и лечебна стойност. Те “имат високо съдържание на естествен аспирин. Противодействат на някои видове рак, особено на панкреаса. Имат разхлабително действие.” 

“Източната народна медицина е използвала фурмите като укрепващо средство при изтощителни болести. Фурмите се препоръчват и при сърдечно-съдови заболявания.”

Течният шоколад спокойно можем да заменим със смес от сусамов тахан и мед. Тази смес по вкусови качества не отстъпва на шоколада. А като лечебна и профилактична храна е силно средство за укрепване на храносмилателната, сърдечно-съдовата и имунната система. Съчетанието от тези два продукта (меда и сусама) е високоенергийна храна, особено подходяща за деца, бременни и подложени на стрес индивиди. 

И това е, защото сусамовото масло:

-конкурира зехтина по съдържание на мононенаситена мазнина 8 , защитаваща сърцето и сърдечно – съдовата система.

-съдържа хранителната съставка Убиквинол 10 (Коензим КУ 10), един от най-добрите антиоксиданти, които помагат за детоксикацията на лошия ЛНГ холестерол, предотвратявайки по този начин заболявания на сърцето.

-по съдържание на лесноусвоим калций суровите сусамови семена превъзхождат всички останали продукти. Важно предимство на калция в сусама е, че в сравнение с калция от млечните продукти, е много по-лесно абсорбиращ се от организма.

-сусамът, подобно на шоколада, съдържа фенилаланин, който е естествен “допинг” за мозъка и организма, за разлика от фенилаланина в шоколада.

Бележки

1. “Сила за живот”, Харви и Мерилин Дайъмънд, Кибеа, 1993

2. Ед Блонц е специалист по хранене и практикуващ журналист, водещ седмична рубрика, посветена на храненето и здравето, излизаща в повече от 600 вестника в САЩ.

3. Силата на храненето, Ед Блонц, Прозорец, 2001, стр. 188

4. Библия на витамините за 21 век, Ърл Миндъл, ИК “Кибеа”, 2000, стр. 316

5. “Сила за живот”, Харви и Мерилин Дайъмънд, Кибеа, 1993

6. “Храната – чудодейно лекарсто”- Джийн Карпър, ИК “Кибеа”, 1998

7. “Плодолечение и козметика”, д.р Веселин Денков, ст.н.с. к.б.н. д-р Румяна Денкова, ИК “Ведрина”, 1993

8. Ненаситена мазнина – хранителна мазнина, която е течна при стайна температура. Ненаситените мазнини са от растителен произход и са добър източник на есенциални мастни киселини, които не могат д асе синтезират в човешкото тяло и затова трябва да се набавят от храната. Добри източници са маслото от ленено семе, слънчогледовото масло, сусамовото масло.

Аспартам

В последните години все по-масово се употребява явната “химична отрова” – подсладителят аспартам, който се съдържа в повечето безалкохолни напитки и много други продукти.
Той е известен и с други имена като «NutraSweet», «Equal», «Spoonful», Е 951 (чети етикетите!).
Аспартамът се използва като подсладител и в други газирани напитки, в прахчетата “Степ”, “Танг”, както и в някои медикаменти.
Според Бети Мартини от Mission Possible:

 “Аспартамът е единственият генно-инженерен продукт, за който ние имаме чисти доказателства, ясни документи и обстоятелствени случаи, показващи масивни епидемии на човешки заболявания и смърт.” 

Освен това той е генетично инжениран хранителен продукт, продаван като хранителна добавка, и е ясно етикетиран на пазарите в САЩ.
Това е изключение, след като позицията на САЩ е, че етикетирането на генно инженерните продукти ще изглежда като “негативно етикетиране”, което пък би било спънка за свободната търговия.

Всъщност как този изключително вреден продукт превзема пазара?
Какво стои зад него?
В “Нутраотрова” (Nutrapoison) Алекс Константин пише:

“Фармацевтичната фирма G.D. Searle, работейки в симбиоза с държавни чиновници и конгресмени, подкупваше хората, които проучваха извършваните от нея нарушениа на закона, за да изкара аспартам на пазара.” 

През 1980 г. Public Board of Inquiry гласува единодушно да отхвърли употребата на аспартама, но с идването на власт на Роналд Рейгън, директорът на Агенцията за храните и лекарствата Артър Хейс разрешава употребата на Нутрасуит.
Чрез още много машинации и “игри под масата”, за които тук няма да се спираме, този продукт завладява американския и световния пазар.

Понастоящем аспартам се добавя в повече от 6000 хранителни продукта и напитки, и се продава в почти 100 страни.
През 1992 г. Нутрасуит подписа споразумение с компаниите Кока кола и Пепси кола с условието да бъде снабдителят им с аспартам.
Най-голямата ирония и същевременно най-ужасяващото е, че този подсладител преобладава предимно в диетичните храни.
Това е пълен абсурд – вещество, от което има, както ще видим по-долу, над 10 000 оплаквания и има регистрирани най-малко 92 болестни симптома, да се продава като диетичен продукт. Едва ли хранително-вкусовата промишленост е стигала до по-голямо безумие.

При това на опаковките няма предупреждение за вредността му, както правилно отбелязва Филис Балч:

“Други подобрители като мононатриев глутамат (МНГ) и аспартам се използват без предупреждение за вредност, но е известно, че причиняват здравни проблеми, вариращи от главоболие и диария до объркване, загуба на паметта и припадъци.” 

Ето някои от продуктите, в които се намира аспартам, като в повечето от тях не е отбелязан на опаковката:

безалкохолни напитки

дъвки без захар

какаови смеси

подсладено кисело мляко

мултивитамини

напитки с кофеин

сокове

разтворими чай и кафе

сосове

бързи закуски
лекарства

Но всичките му “странични действия” са още по-опасни, защото по-голямата употреба на напитки и храни, в които се съдържа, води до пристрастяване.
Много хора съобщават за тежък абстинентен синдром, когато се опитат да изхвърлят аспартама от храната си. Някои твърдят, че зависимостта към него е по-силна дори от тази към алкохола. Според д-р Робъртс за 5,6% от 540 души, които той е проучвал (или 33 души), е било много трудно или дори невъзможно да спрат консумацията му.
Самите потърпевши или техните близки са използвали именно термина “пристрастяване”, за да опишат състоянието си по отношение на подсладителя.
Това е една от причините за пандемичното му разпространение.

“Аспартамът е смятан от много учени за химична отрова и изобщо за най-опасната добавка към храните. Той е отговорен за 75% от страничните реакции, предизвикани от хранителни добавки.", според докладите до системата за наблюдение на страничните ефекти към FDA(Управлението по храните и лекарствата).

От 1985 г. до сега има официален регистър на 92 симптома от над 10 000 официално подадени оплаквания. Някои от болестните прояви са : главоболие, което може да има мигренозен характер, проблеми с паметта (често срещано), гадене, наддаване на тегло, обриви, безсъние, проблеми със зрението и слуха, сърцебиене, затруднения в дишането, загуба на вкуса, замаяност и виене на свят, ставни болки, дори гърчове и много други, като има дори съобщени смъртни случаи.
Посочените симптоми са толкова често срещани, че някои лекари говорят за “аспартамна болест”! 

Бети Мартини, една от усърдните изследователки на аспартама, свидетелства на Световната конференция по охрана на околната среда, за последствията от консумация на Соla Light и Pepsi Light. В лекцията си по повод епидемията в САЩ от множествена склероза и кожна туберкулоза тя казва:

“Ако аспартамът се нагрее до 30 С, то метанолът, съдържащ се в аспартама, се превръща във формалдехид, а от последния се образува мравчена киселина, която предизвиква метаболична ацидоза. Отравянето с метанол имитира множествена склероза. В случая с кожната туберкулоза ние открихме, че това заболяване се е разпространило толкова широко, колкото и множествената склероза, особено сред тези, които пият кола лайт и пепси лайт.
Както в случаите на отравяне с метанол, така и в случаите на кожна туберкулоза, жертвите изпивали по 3-4 опаковки напитка (една опаковка е 300 мл) на ден, а някои и повече.
Ако заболялите продължаваха да употребяват аспартам, то това влошаваше състоянието на болните от кожна туберкулоза и ставаше опасно за живота им.
Когато ние ги убеждавахме да се откажат от продуктите, съдържащи аспартам и те преставаха да ги приемат, заболяването протичаше по-леко.
За съжаление, ние не успяхме да върнем заболяването обратно.
Но в случаите на диагностицирана множествена склероза ( когато на практика заболяването било следствие отравяне с етанол) болшинството симптоми след спирането на аспартама изчезваха.
Ние даже наблюдавахме случаи на възстановяване на зрението и слуха.”

На лекцията присъствал посланик от Уганда, който също съобщил,че :

“В болницата, която посетихме, една медицинска сестра ни каза, че у шест нейни приятелки, любителки на Соla Light, била диагностицирана множествена склероза.”

Аспартамът е свързан и с депресивните разстройства:

“Избягвайте газираните напитки и други продукти, съдържащи изкуствения подсладител аспартам («NutraSweet», «Equal»).
Той може да блокира производството на серотонин и да доведе до главоболие, безсъние и депресия при хора, при които серотонинът вече е в недостиг.
Ограничете приема на добавки, съдържащи аминокиселината фенилаланин.
Тя съдържа веществото фенол, което е силно алергогенно. Повечето депресирани хора са алергични към определени вещества.
Фенилаланинът е една от основните съставки на аспартама.” 

“Подсладителят аспартам може да е основен подбудител на главоболие, особено за онези, които страдат от мигрена”- твърди д-р Р.Б. Липтън, невролог от звеното по главоболие на Медицинския център “Монтефиори” в Ню Йорк, изследвал влиянието на аспартама при 117 пациенти.

Друго изследване, проведено от Шърли М. Коелър от Университета на Флорида, показва, че този подсладител е повишил честотата на мигрената при повече от половината от група изследвани хора.
Всъщност общият брой на мигрените е нараснал повече от два пъти (от средно 1,55 до 3,55) след като пациентите вземали по четири дози от 300 милиграма аспартам дневно в продължение на четири седмици, сравнен с броя на мигрените през период със същата продължителност, през който са вземали плацебо.
Освен това главоболието им продължило по-дълго, а някои от изследваните почувствали увеличаване на “необичайни симптоми” по време на главоболието като виене на свят, треперене и влошаване на зрението.” 

В заключение можем да кажем, че аспартамът е “сладкият убиец” на модерното време от края на 20 и началото на 21 век.
Неговото пандемично разпространение е наложено от мощни икономически интереси и е израз на тенденцията на търговската система да обсебва потребителя чрез продукти, предизвикващи зависимост.

(източник: www.yoga108.info)

(източник: www.yoga108.info)

(снимки: Интернет)