Ничии деца

>> сряда, 31 август 2011 г.



Те са между нас, тихи, незабележими, като малка смачкана хартия, която подритваме без да усетим забързани...
Те са симптома на най-страшната болест на всяко общество, една болест, която е предвестник на сигурната му смърт, поради нежеланието му да се лекува.
Те са оня силен шамар, който всеки от нас заслужава, защото сме забравили да бъдем човеци.
Те са ничиите деца...



Онези деца, които никога не са имали своята коледна елха, които никога не са били прегръщани от мама и не са завивани нежно с топла завивка в студените зимни нощи.
Децата, които имат рани по крачетата си, но никой никога грижливо не е превързал.
Децата, които ровят в кофата за смет с надеждата да открият нещо различно от парче мухлясал хляб и колко щастливи, само колко щастливи стават, ако видят някой шарен и лъскав станиол.
Но това щастие отлита бързо, защото станиола е празен и те така и не успяват да опитат от онова вкусното нещо, което преди малко лакомо си е хапвало едно друго детенце преминало, хванало майка си за ръка.
Те са децата, които жадно ни гледат в очите и просят една паричка, тая паричка, която после някой възрастен човек ще им вземе, а те ще получат за отплата ритник.
И после пак ще дойде нощта, те ще потънат в тъмнината й, но тя няма да ги уплаши, защото те винаги живеят в нея.
Те дори няма да се сетят да поискат да легнат свити между родителите си и да потърсят там закрила, защото никога не са знаели какво означава това.
Те са ничиите деца...


снимка: Svetlana Frolova

12 коментара:

Мариана / Мечтай и ... 1 септември 2011 г., 0:00  

Успех желая на проекта ти, тежък и труден ще ти бъде сигурно за реализация, но това ни прави истински и осмисля живота ни - да се борим за кауза за по-доброто утре на децата ни!

КАТЕРИНА 1 септември 2011 г., 3:40  

Рони,приветствам Проекта ти и те поздравявам за гражданската ти позиция!
Децата,са деца,независимо от произхода и расата!
Много е тъжно,когато водиш собственото си дете на развлечение някъде и към теб се пресягат просещи детски ръчички!Още по ужасно е издевателството над тези деца!
Пожелавам ти успех!

Ginger Cookies 1 септември 2011 г., 3:55  

Приятели мои, нямам нужда от пожелания... тази кауза трябва да е обща...
Имам нужда от помощта на всички вас, децата имат нужда...
Благодаря все пак.

Stefania 1 септември 2011 г., 9:56  

Un abbraccio grande per questo bellissimo pensiero
sono molto commossa e amo questi bambini
ciao

Еликсир 2 септември 2011 г., 4:19  

Браво,Рони!За пореден път ме впечатляваш!

kathryn 3 септември 2011 г., 3:51  

Почти съм убедена, че показването на снимки на деца, без разрешение на родителите им, /каквито и да са/ нарушава правата им.

Ginger Cookies 3 септември 2011 г., 6:31  

Става въпрос за деца сираци, за изоставени от родителите си деца. В интернет е пълно с подобни снимки, но не мога да ги използвам, защото няма как да се свържа с авторите на снимките.

Ginger Cookies 3 септември 2011 г., 6:41  

Благодаря все пак за съвета, Катрин, макар че само това коментирахте по темата, благодаря.
Тогава проекта отпада, няма как всеки да ходи да търси някакви "родители", които са се отказали от децата си, а някои дори не се знае кои са.

Petia 3 септември 2011 г., 8:08  

Изоставянето на тези деца и принудителното просене от т.н. родители, също нарушава правата им. Но именно хората, които са ги довели на този свят, първи са нарушили правата им и са ги обрекли на една ужасна съдба, на един ужасен живот. Или по точно на живот, в който да се борят за оцеляване, вместо да го живеят така, както би трябвало. Един подобен проект само би спомогнал за съдбата на тези деца и би накарал хората да се замислят. В никакъв случаи не би им навредил.

Ginger Cookies 3 септември 2011 г., 8:58  

Благодаря ти, Петя. За пореден път се оказва, че в тази сбъркана като система държава, да направиш един кючек със секс послание и да го приложиш към един чудно натруфен и шарен клип с еротично послание е лесно, просто, че и даже това среща невероятно поощрение. Но ако поискаш да отправиш едно послание към обществото, да покажеш гражданска позиция и заинтересованост от даден социален проблем, това е най-трудното нещо и да разбиеш стена с глава е като детска игра пред това. Така или иначе почти никой не пожела да помогне за клипа, ще мисля друг вариант тогава, а може и да пусна песента без видео. Благодаря на Катрин, че ме предупреди, не предполагах, че ничиите деца имат родители, на които им пука за правата им, но в България всичко е възможно... Благодаря на всички, на които им пука за децата сираци, защото те не са само мой проблем, те са и ваш, на всички...

kathryn 4 септември 2011 г., 2:18  

Първо искам да отбележа, че пиша следващите изречения само с добри чувства. В тях няма и капка враждебност и дано не бъдат прочетени грешно.
На родителите, на тези деца, изоставили ги или накарали ги да просят и на ум не им идва за права. Ти, Вероника не си, като тях, нали?
До тук в този блог си доказала, че можеш да правиш нещата добре. Продължавай така. Имаш идеята, вероятно имаш край себе си хора, които да те посъветват, как тя да стане по най-подходящия начин издържано, а не...полвинчато, както всичко останало, на което сме се нагледали и наслушали.
Искрено ти желая успех, но /говоря само за себе си/ аз бих приела едно действие за благотворителност / много мръсна дума стана това в България/, точно, когато зад него няма пропуски. Не върви някак да говориш за правата на тия деца нарушавайки ги, нали?!
Щом искаш да помагаш, направи ако ще най-дивия кючек, само да се продава и после дай парите за детски селища, за храна на такива деца, за подобравянето на качеството на живот в някой дом, пък нека и продуктът да не ангажира останалите.
Законите са, за да се спазват. Без уговорки, без извинения или оправдания с действията на някой друг. Най-вече когато касаят деца.
И ето, докато пиша ми идва идея. Отиваш в дом, за повечето от децата там юридически би трябвало да отговарят директорите. Получаваш тяхното разрешение и вместо да снимаш нещастните ромчета, как спят по улицата, снимаш децата в дома, как играят.
Желая ти успех, съвсем искрено, пак го казвам, но покажи, за пореден път, че можеш да изпизпаш нещата.

Публикуване на коментар

Back to TOP