Честит празник, моя България!

>> сряда, 2 март 2011 г.


България

Земя като една човешка длан...
                                                        Но по-голяма ти не си ми нужна,
                                                        Щастлив съм аз, че твойта кръв е южна,
                                                         че е от кремък твоят стар Балкан.

                                                       Какво, че виха вълци и чакали
                                                         из твоите полета и гори?
                                                      С онез, които бяха с теб добри,
                                                       ти бе добра, но злите не пожали.

                                                      Земя, като една човешка длан...
                                                      Но счупи се във тази длан сурова
                                                       стакана с византийската отрова
                                                       и кървавия турски ятаган.

                                                      Търговци на тютюн и кръв човешка
                                                      продаваха на дребно твойта пръст,
                                                      но паднаха под теб с пречупен кръст,
                                                      че беше малка ти, но беше тежка.

                                                       И стана чудо: смертю смерт поправ,
                                                       усмихнаха се чардаклии къщи
                                                       и заплющяха знамена могъщи,
                                                       и път се ширна - радостен и прав.

                                                      Сега цъфтиш! Набъбва чернозема
                                                      под ласкавите български ръце,
                                                      дъхти на здравец твоето лице
                                                      и нова песен вятърът подема.

                                                      Земя, като една човешка длан...
                                                      Но ти за мен си цяло мироздание,
                                                      че аз те меря не на разстояние,
                                                      а с обич, от която съм пиян!

                                                                 Георги Джагаров



Трети март е Ден на освобождението на България от османско иго. За първи път денят е отбелязан на 19 февруари 1880 година /3 март е дата по нов стил/ като "Ден на възшествието на престола на император Александър II и заключение на Санстефанския мирен договор".
От 1888 година се празнува като Ден на освобождението на България. Под това име се утвърждава със Закона за празничните дни на Княжество България от 1900 година, както и със заменилия го Закон за празниците и неделната почивка от 1911 година /в сила до октомври 1951 година, когато е отменен с Кодекса на труда/.
За първи път се чества по нов стил на 3 март 1917 година след въвеждането в България през 1916 година на Григорианския календар. Денят на освобождението на България от османско иго е определен за национален празник с Указ 236 на Държавния съвет, издаден на 27 февруари 1990 година, и с Решение на 9-ото Народно събрание от 5 март 1990 година.
Денят е избран за национален празник на България, защото тогава за първи път българските земи се споменават и като политически аргумент. На този ден /19 февруари 1878 стар стил/ в Руската главна квартира в селището Сан Стефано /дн. Йешилкьой/ около 17:00 часа представителите на Русия и Османската империя подписват предварителен мирен договор, според който се слага край на Руско-турската освободителна война /1877-1878/. Пълномощници от руска страна са граф Игнатиев и Александър Нелидов, а от турска страна - Савфет паша /министър на външните работи/ и Садулах бей /посланик в Германия от страна на Османската империя/.
Условията на договора се изработват въз основа на Одринското примирие 1878 година и на протокола за т. нар. "Основания на мира", подписан на 20 януари 1878 година в Одрин.
Договорът от Сан Стефано е прелиминарен - т.е. предварителен и подлежи на одобрението на останалите Велики сили. Съдържа преамбюл, 29 члена и заключение. Според него, освободена България е автономно, трибутарно /плащащо данък/, васално княжество със свое народно правителство и войска. Площта му е над 170 000 кв. км.
Територията на бъдещата България обхваща земите на север от Стара планина, без Северна Добруджа, която преминава към Румъния, цяла Тракия без Одринско и Гюмюрджинско и цяла Македония без Солунско и Халкидическия полуостров, които остават за Турция. Така обозначените български граници обхващат територии, близки до определените на Цариградската конференция през 1876 година.
Според договора, начело на държавата е трябвало да застане княз, който да бъде избран от народа, но утвърден от Високата порта и одобрен от Великите сили. Събрание от избрани български първенци трябва да обсъди и приеме основния закон на страната. С цел подпомагане на българския народ в началните стъпки на неговото държавно управление се предвижда в страната за срок от две години да остане временно руско управление.
Османската империя няма право да държи турски войски в Княжеството. Уточняват се въпросите, свързани с наличието на османски държавни, обществени и лични имоти в България. Договарят се параметрите на плащането на годишния данък.
Санстефанският мирен договор санкционира редица придобивки и за други балкански държави. Румъния, Сърбия и Черна гора узаконяват своята независимост.
Румъния получава Северна Добруджа, срещу което отстъпва Южна Бесарабия на Русия. На Сърбия е дадена Нишка област. В о. Крит трябва да влезе в сила Органическият устав от 1868. Босна и Херцеговина получават административна автономия. Урежда се корабоплаването през Босфора и Дарданелите. През тях свободно могат да преминават в мирно и военно време търговски кораби на неутралните държави.
Договорени са и редица проблемни аспекти от Източната криза, но най-важното е че увенчава с успех многовековните борби на българите и довежда до възстановяване на третата българската държава.
Източник: Dir.bg

8 коментара:

* The heart's whisper.... * 2 март 2011 г., 15:09  

Честит празник отново, Ронка!

kathryn 2 март 2011 г., 22:10  

Това е едно от любимите ми стихотворения! Честит празник, Вероника!

Росица 2 март 2011 г., 22:26  

Привет Рони, и честит празник:)
Много ме развълнува с това прекрасно стихотворение, Изпълни ме с чувство на истинска гордост и сила:)
Използвам случая и за да ти кажа, че "Ginger cookies" е едно от кътчетата, които истински ме зареждат и ме карат да се усмихвам.
Изключителна си! Благодаря за всичко, което споделяш:)
Пожелавам ти прекрсани почивни дни:):):)

di_ani 2 март 2011 г., 23:36  

Честит 3-ти март!

Краси 2 март 2011 г., 23:38  

Честит празник и на теб,Рони!

Vili 3 март 2011 г., 2:08  

Честит празник!

Вили Конова 3 март 2011 г., 11:14  

Честит празник , Рони!
По стечение на обстоятелствата днес бях на работа и празнично настроение ми създаде твоето клипче във фейсбук , а сега и това стихотворение.

ева,  3 март 2011 г., 12:11  

Честит празник Вероника! Да сме по-добри и единни ние, българите, си пожелавам от сърце! :) Наистина ме впечатли с обръщението си "Моя България" да го чувстват все повече хора това обръщение ми се иска!

Публикуване на коментар

Back to TOP