Тройно шоколадов браунис с портокалови корички

Всички знаете за балтона и копчето.
Малко така се получи и с този десерт.
Направих си захаросани портокалови корички, които исках да си имам в наличност за някои предстоящи рецепти.
Но след като ги приготвих и пред очите ми застана един шоколад Lindt с портокал, който стоеше някакси самотен в един от кухненските шкафове, веднага ми дойде идеята, че мога да съчетая всичко това в един, надявам се, предизвикателен за вас десерт.
Веднага си начертах концепцията за продуктите, но в процеса на работа се сетих, че разполагам и със страхотно неподсладено какао, както и със счукани какаови зърна, които също биха се вписали идеално в цялата шоколадово-портокалова картина.
И макар, че не съм почитател на горчивия черен шоколад, не мога да не призная, че този браунис ме изкуши да го опитам.

Информация за какаото:
Сведенията за родината на какаовото дърво не са достатъчно точни. Предположението, че горите на Амазонка и Ориноко са истинското отечество на какаото, се поддържа от факта, че дивите видове на дървото се срещат в тези области в по-голямо изобилие, отколкото на други места.
Вероятно разпространението му из други области на тропическа Америка се е извършило от скитащи племена. Неоспоримо е отглеждането на какаото от индианците, по-специално от ацтеките в Мексико и маите в Централна Америка.
По време на четвъртото си пътуване Христофор Колумб вижда какао в трюмовете на един търговски кораб край залива на Хондурас. Първото какао, достигнало Европа, е донесено от него като дар на испанския крал.
Когато испанците завладяват дворците на Монтесума, намират там огромни складове с какаови зърна. От тях се приготвяло любимото питие на императора.
Тогавашната обработка на суровото какао се състояла в изсушаване на зърната на слънце и изпичане в глинени пещи. След отстраняването на обвивките зърната били стривани между гладки камъни.
Получената каша смесвали с царевично брашно и я оформяли в калъпи.
От нея, след разреждане с вода, се получавало сравнително приятно питие. Според Прескот „императорът пиел само чоколатъл, смесван с ванилия и други подправки, гъст като мед, който бавно се топял в устата му". Императорът много обичал това питие, ако се съди по количеството, което изпивал - около 50 купички дневно. Още 2000 купички се приготвяли за придворните.
Чоколатъл (какаово питие) е бил достъпен само за благородниците, а бедните го използвали като подправка на царевичното ястие „атоле".
Според древните предания какаото е „дар божи" и затова мексиканците го назовават теоброма (божествена храна). В началото испанците не са възхитени от вкуса на питието чоколатъл, което им се струва доста горчиво.
Какаото е използвано някога и като разменна монета.
Сведения за това дава Томас Кавендиш (1586 г.). 150 какаови зърна са били равни на 1 сребърен реал, а един роб е струвал само 100 зърна.
Кортес пръв разбира, че какаото може да му донесе големи доходи.
Той пренася захарна тръстика от островите и започва производството на подсладено какаово питие.
Дълги години начинът на неговото приготвяне се пази в тайна.
През 1606 година флорентинецът Антонио Карлоти въвежда какаовото питие в Италия и подпомага популяризирането му във Франция. През XVII век Венецуела става важен производител на какао. Тя започва да изнася какао в Европа през 1634 година.
През 1650 година англичаните започват да пият шоколад, а през 1657 година е създаден първият „шоколадов дом" в Лондон.
Французите започват да отглеждат какао на остров Мартиника през 1660 година.
В началото на XIX век в Европа възникват многобройни фирми, занимаващи се с производството на шоколад. Всъщност те произвеждат шоколад за пиене.
Това питие било тежко и мъчносмилаемо, защото все още не са познати начините за отстраняване на част от маслото.
През 1828 година холандската фирма „Ван Хутен" регистрира патент за производство на шоколадов прах, на който е отнета част от маслото.
Така за първи път е произведено познатото днес на всички какао.
Твърде скоро за новия продукт е намерено ново приложение - производството на шоколад за ядене от какао, смесено със захар и излято във форма на плочки.
Ван Хутен е пионерът за производството на „разтворимо" какао, наречено така, понеже  добавката на алкалии поддържа частиците на какаото в свободно състояние за определено време след приготвянето на питието.
След добавянето на алкалии цветът на какаото става по-тъмен.
През 1876 година шоколадовата индустрия добива нов тласък от изобретяването на млечния шоколад от М. Д. Петер.
Веднага след това какаото почва да се използва за обвивка на бонбони и бисквити, за плънки на кексове и пудинги и други сладкиши.
Благородните сортове какао имат нежен вкус, приятен и фин аромат с множество оттенъци. При узрелите и правилно изсушени какаови зърна обвивката се отделя лесно.
Зърната имат кафяв цвят и горчиво-тръпчив вкус.
При преферментиралите зърна вкусът става възкисел.
Оценката на качеството на зърната се извършва по индекс, който за безупречните е равен на 100.  
Какаовите зърна съдържат голям процент масло (бутерумкакао). В състава на какаовото масло влизат глицидите на палмитинова (23-25%), стеаринова (31-34,5%), олеинова (39-43%) и линолова (до 2%) киселина.
Маслото на какаото представлява еднородна, сравнително плътна хрупкава маса с жълтеникав цвят. Има слаба миризма и приятен маслен вкус.
При температура 30-34° С се превръща в прозрачна, масловидна и жълтеникава течност.
Трябва да се съхранява в подходяща опаковка, за да се избегне гранясването му.
Високото съдържание на мазнини отличава какаовото питие от всички останали ободрително действащи питиета.
Благодарение на тях то има висока калорична и хранителна стойност.
Поради голямото съдържание на мазнини какаото не се понася добре от жлъчно и чернодробно болни, от страдащи от различни храносмилателни смущения   (гастрити, ентероколити   и др.).   Понякога действа зле и на здрави хора, като причинява алергични смущения (копривна треска, екземи, мигрена, хемороидални кризи).
По тези причини какаото не трябва да се употребява в значителни количества, освен от време на време от  хора, които имат нарушения в храносмилането, от възрастни хора и малки деца.
Стимулиращото и тонизиращото действие на какаото върху организма се дължи  главно на съдържанието на двете ксантинови производни - теобромин  (1,5 до 2%) и  кофеин (от 0,4 до 0,8%,  а в някои потребителски сортове само в следи).
Преобладаването на теобромина в основни линии   определя действието на какаото върху различни функции на организма.
Ще припомним, че за разлика от кофеина теоброминът не повишава работоспособността, но спомага за по-бързото    възстановяване на физическите сили на организма, когато се изисква голямо напрежение (при космонавти, водолази, летци, спортисти, миньори и др.).
Несъмнено това се отнася и за хора, заети с усилен умствен труд.
Този ефект на какаото се дължи не само на голямата му калоричност и малките количества кофеин, съдържащи се в него, но преди всичко на стимулиращото въздействие на теобромина върху централната нервна система.
Една чашка какаово питие съдържа от 30 до 50 мг теобромин-количество, твърде малко, за да причини забележими странични действия.
При употреба в по-големи количества какаото може да причини раздразване на лигавицата на стомаха, изразено   по-силно у хора, които страдат от гастрит, заболявания на червата, черния  дроб и жлъчните  пътища.
Доказано е, че 15 г какао на прах, разредено с 300 мл. вода, причиняват силна секреторна реакция от страна на стомаха.
Ако същото какаово питие бъде приготвено с прясно мляко, то напуска по-бавно стомаха и дразненето е по-слабо.
Витамините в какаото са сравнително малко, но наличието на фосфорни и калиеви соли е по-значимо.
Какаото съдържа висок процент оксалова киселина, поради което е неподходящо за хора, предразположени към образуване на оксалатни пясъци и камъни в бъбреците.
Високо е и съдържанието на танинови вещества - около 5%; на пектинови вещества, на въглехидрати. 100 грама какао на прах съдържа около 37- 40 г въглехидрати.
Сравнително богато е на белтъчни вещества, като това зависи от сорта.
Какаовата напитка е висококалорична и затова не се препоръчва в чист вид на хора, които целят отслабване.
На пазара се намира голямо разнообразие от напитки, в чието съдържание е включено какао.
Най-популярното изделие от какао е шоколадът.
(информация:www.dieti-otslabvane.com)


Тройно шоколадов браунис с портокалови корички

Продукти: 

(Адаптирано от smitten kitchen за квадратна тава с размери 20 Х 20 см)

за тестото:
50 грама смлени лешници
70 грама бяло брашно
50 грама горчив черен шоколад 
30 грама млечен шоколад
7 равни супени лъжици краве масло
2 яйца
2 равни супени лъжици неподсладено какао  
150 грама бяла захар
50 грама кафява захар
1/4  чаена лъжичка сол
1/2  чаена лъжичка бакпулвер
ванилия
1/3  чаена чаша нарязани, кандирани портокалови корички
1/5 чаена чаша счукани какаови зърна

за заливка: 
около 60- 70 грама  разтопен черен шоколад 
счукани какаови зърна за поръсване

Включете фурната да загрява на 170 градуса.
Ратопете на водна баня шоколада и кравето масло.
Разбийте почти на сняг яйцата с бялата захар, не е нужно да са много разбити.
Изчакайте шоколадовата смес да се охлади леко, да не е твърде гореща, и прибавете постепенно яйчената смес.
В отделен съд смесете всички останали съставки за тестото и започнете да прибавяте към яйчено-шоколадовата смес.
Смесете всичко много добре.
Пригответе си тавата, като я застелите по дъното и стените с голямо парче добре намаслена хартия за печене.
Изсипете сместта за браунис в нея и сложете да се пече в загрятата фурна.
Печете до готовност, следете брауниса, докато е във фурната.
Не позволявайте да се препече, защото ще изсъхне.
Добре изпечения браунис трябва да е с мека вътрешност, а отвън да е приятно изпечен, без да е прекалено.
При мен бяха необходими около 35 минути.
Опитвайте с клечка за зъби или с дървен шиш, ако полепнат меки трохички от вътрешността на брауниса, а отгоре е станал с лека коричка, значи е готов.

Оставете го във фурната, не го вадете веднага.
Отворете леко вратичката на фурната, за да не продължи процеса на печене.
След като се охлади леко, извадете го да изстине напълно.
Извадете го от тавата и махнете хартията за печене от него.
Разтопете шоколада за заливката и го полейте.
Поръсете със счукани какаови зърна.
Разрежете на квадрати.
Може да сервирате всяко парче и с кандирана портокалова коричка отгоре.

А самите портокалови корички се приготвят така: обелете 2-3 портокала и махнете колко е възможно бялата част на портокаловите кори.
Нарежете ги на лентички или форми по избор.
Сложете ги в тенджера с вода и повторете следната процедура 3 пъти- варете коричките около 10 минути и сменете водата, после пак, и пак.
След това извадете коричките от водата.
В друга тенджера смесете 2 чаени чаши вода и 2 чаени чаши захар.
Сложете ги на котлона да кипнат и прибавете коричките.
Варете ги в захарния сироп, докато станат леко прозрачни, около 40-45 минути.
Извадете ги и ги подредете на разстояние една от друга върху хартия за печене, например, и ги оставете за около 1-2 часа да изсъхнат.
После ги приберете в плътно затварящ се съд или ги увийте плътно с найлоново фолио и си имате кандирани портокалови корички за следващи рецепти.