вторник, 19 февруари 2013 г.

Приятелите на Джинджър- добре дошла, Ванилка





Скоро съдбата ме срещна с едно много, ама много слънчево момиче с ароматното име Ванилка.
Да, може и по документи да е Ваня, но за всички нас, които я познаваме, тя си е Ванилка.. 
Запознахме се покрай нейните уникални торти, които не са като другите торти.
Те наистина са РАЗЛИЧНИ торти.
Ванилка има свой собствен почерк, индивидуалност, нестихващо чувство за хумор и позитивизъм, от нея лъха доброта и слънце. 
Тя обича живота, животните, хората, природата- такъв човек не може да бъде лош.
Тя пее, готви, обича, вярва, смее се и е безумно луда по своето коте Гинчето (страхотна пухкава котана е Гинчето, и аз да потвърдя:).
От Ванилка човек може да научи много- как да се радва на малките неща, как да не губи кураж и вяра, как да се бори и да раздава положителна енергия и не на последно място как да готви не само убийствено вкусно, а и абсолютно здравословно.
Нека самата тя да ви се представи, сами ще се убедите в думите ми.
И не забравяйте да посетите прекрасното й местенце, наречено Vanilla Kitchen.


******************************************************************************


Благодаря на Рони за поканата! 
Няма как да откажа и понеже ми е толкова приятно, че пиша нещо за вкусния й и красив сайт, извинете ме, ако прекаля с броя на редовете... 
Вероятно поради комфорта, който тя успя да ми насади в главицата след многото ни разговори и коментари, сега се чувствам като в моя си сайт и затова ще пиша на воля!
Аз съм Ваня. 
И дали защото съм Ваня, дали защото обичам ванилия или обичам да правя сладки неща, повечето хора ме знаят като Ванилка. 
Всъщност, това ми "прозвище" не е от скоро, а от над 10-ина години :) 
Vanilla пишех по контролните, бележниците и тетрадките в училище; тагвах снимките си с него, дори много мои колеги в университета ме наричаха така.
И ето- съдбата си каза думата; сега "наказанието" ми за това, че не се наричах с истинското ми име е да бъда известна като Ванилка и да правя сладки, ванилови неща.
С готвенето винаги сме били първи приятелки :) 
От малка се увъртам около баба, чела съм дебелите готварски книги, гледала съм предавания, готвила съм за мен и за семейството ми и дори по време на студентските години, не съм се хранила навън, защото все си забърквах по нещо. 
Обаче не разбирайте, че обичам да готвя скучни и до болка познати ястия! 
Все ще сложа някоя нова подправка, все ще се опитам да измисля нещо различно... 
Целият чар се крие в откриването на нови вкусове и съчетания и ако някога направя най-обикновен ориз със зеленчуци 3 пъти в един месец, значи съм се повредила :) 
И все пак- има едно "но"- не обичам да готвя за себе си и за да съм честна с вас, когато съм сама го карам на плодове, ядки, салати и сурови кремчета, които забърквам за 2 минути. Обичам да се старая за другите, да доставям радост с труда си на хората около мен.
От около година си имам сайт-Vanilla Kitchen
Сайтът беше естественото продължение на блог със същото име, а пък блога- на албум във фейсбук, отново носещ това име. В албума качвах снимки, на храната която приготвям, в блога записвах рецепти. 
Сега сайтът е място, където споделям снимки, емоции, преживявания с храна и показвам това, което правя с най-много любов и което смятам да превърна в основно мое занимание и препитание- торти, сладкиши и бонбони.
Ще си кажете сега, че вероятно много момичета се занимават с това- да сладкотворят. 
Аз ще ви кажа, че сте прави, но в никакъв случай аз и те не можем да попаднем в една и съща категория. Защото не споделяме една и съща идея за това как и с какво е хубаво да се храни човек.
В моята кухня няма да намерите фондан, бяла захар, бяло брашно, сладкарски бои, маргарин, сметана, яйца, масло или пък какъвто и да е продукт с Е-та. 
Аз не използвам такива и смятам, че употребата на посочените продукти е вкусен и красив път към лошо здраве. Според моите разбирания, една храна трябва да е толкова красива, колкото и полезна. 
И именно заради това, аз се ориентирах да сътворявам сладкиши от единствено натурални продукти; за оцветители ползвам плодови сокове, подправки, какао; ароматите не идат от шишенца с Е-та, ами ползвам истинска ванилия, етерични масла; за украса ползвам фигурки от натурален шоколад, ядки, плодове и т.н.
В кухнята ми ще откриете множество бурканчета и вързопи с подправки, ядки и сушени плодове, различни брашна, прахчета, семенца, варива, семена за кълнове, сиропи и т.н. 
Мисля, че ако трябва да изброя всички различни неща, които има, цифрата ще е поне 200.
На последно място в това своенравно описание ще кажа, че съм веган, т.е. не консумирам нищо от животински произход, с изключение на мед. 
Казвам го накрая, понеже толкова много съм свикнала с този начин на живот, че понякога дори не смятам за нужно да го пояснявам...толкова естествен и логичен е той за мен. 
Не бързайте да си правите изводите, че ядем само боб, леща и ориз ;) 
Когато откажеш само 3 продукта- месо, яйца и млечни, пред теб се открива един необятен свят от всякакви растителни храни, нали ви казах колко е пълна кухнята! 
Не, не съм анемична, спортувам, карам колело, лятото плувам километри в морето, тичам ( в момента не, че изкълчих глезен на сноуборда) и съм активна, енергична и най-важното- чувствам всяка клетка жива.
Та, вегани сме (аз и приятелят ми) от над година и половина. 
Месото отказах преди 7 години съвсем на шега и без никакви мотиви, освен че исках да спазя Великденския пост в олекотен вариант. 
Усетих невероятна разлика в тялото си- отслабнах, макар че тогава хапвах доста вафли, шоколади и еклери; оправих проблемите си с корема, които ги имах от както се помня; не ми беше тежко и изобщо- беше ми много добре! 
Постите свършиха, на мен не ми се дояде месо и така продължих...
А как станахме вегани? Ако някой преди 2-3 години ми кажеше, че млякото е вредно и не е привична за човека храна, щях да му се изсмея и да му кажа, че аз живея предимно на сирене и кисело мляко и съм си супер. 
Но, водена от логика и любопитство, реших да се зачета по темата в интернет. 
Открих много факти, които нямаше как да отрека- и реших да пробвам. 
За нашето консуматорско и презадоволено общество е много трудно да дадеш шанс на здравото и логично мислене да възтържествува над глезените прищевки на небцето ни...
Е ...не беше страшно. 
Дори никак. 
Дори ни хареса. 
Дори ни хареса толкова, че сега - след година и половина, аз дори не се сещам за вкуса на млякото, сиренето, сметаната; не ми липсват, не подлагам на въпрос избора си и съм щастлива за себе си, че не съм подвластна на скъпите реклами, които ни пробутват мляко и месо за полезна и незаменима храна.
За съжаление в България все още е трудно да си веган, но тенденциите са, че този начин на живот става все по-полулярен, на много места салатите не са само от домати и краставици, хората се интересуват дали козметиката им е тествана върху животни (твърдо против!), забравени, ала много полезни и вкусни храни се връщат на трапезата ни и аз смятам, че именно хората, които отказват да вярват на реклами, четат достатъчно и не са подвластни на консуматорството са новите Будители :)
Т.к. за мен удоволствието от домашната храна, от смелото и богато съчетаване на продукти е важно, аз държа да се храня по-често у дома и повярвайте- много хора съм запалила с моя кулинарен огън!
Да омесиш хляб с твоите ръце е магия. 
Тъй както е магия семенцето да се превърне в растение, любовта на две същества да се превърне в тяхно дете, слънцето да топли и да дарява живот!
Вярвам, че животът, истински осъзнатият живот, е низ от силни желания. 
Вярвам, че случайни неща няма. Вярвам в любовта и справедливостта!
И вярвам, че рецептите ми ще се харесат на вас!



Банички с леща



 ПРОДУКТИ:


1 пакет фини кори
2 ч.ч. сварена леща
3/4 бурканче домашна лютеница
1 ч.ч. лук
1 ч.ч. орехи
джоджен, къри, лют пипер
4-5 с.л. олио + допълнително за намазване

Начин на приготвяне:
Лукът се нарязва на ситно, орехите се натрошават на по-едри парчета. 
В купа се смесват всички продукти за плънката без орехите. 
Пасира се, но не до еднородна смес, целта е да има осезаеми парченца от всички съставки.
Добавят се орехите. 
По желание се добавя сол.


Как се сгъват триъгълни банички най-лесно?
Пакета кори се поставя с късата страна пред вас. В чашка можете да си сипете олио с вода 1:1, които с четка да нанасяте по корите.
Една кора се прегъва по третинките по дължина, като на всяко прегъване се маже с олио, така че да залепнат една за друга. Накрая се получава тройна лента с широчина около 10 см.
В едното крайче се слага по една супена лъжица от пълнежа, но все пак да не е съвсем накрая. И започвате да навивате на триъгълници към другия край на лентата. 
Залепяте с края с олио.
Баничките се редят в намазнена тава със залепения край надолу. 
Редят се близо, но не плътно една до друга и се намазват с олио отново. 
Поръсвате с червен пипер.
Пекат се около 15 минути на предварително загрята на 180º фурна или докато приятно се зачервят. 
Най-вкусни са топли.





Джинжифилово-канелени охлювчета с меласа

ЗА СВЕТЛО ТЕСТО:

150г пълнозърнесто брашно
1 ч.л. бакпулвер
3 с.л. ленено брашно
щипка сол
1 ч.л. канела
1 и 1/2 ч.л. пресен джинджифил
6-7 шушулки кардамон
50г кокосово масло
30г шарлан
1 с.л. меласа
150г вода

ЗА ТЪМНО ТЕСТО
продуктите от светлото тесто
3 ч.л. какао

Начин на приготвяне:
Джинджифилът се обелва и настъргва на ситно ренде.
Зрънцата кардамон се изваждат от шушулките и се начукват в хаванче.
В голяма купа се пресява брашното заедно с бакпулвера, канелата, солта, захарта (по желание), добавя се и лененото брашно, настъргания джинджифил, кардамона и се обърква добре. Половината се прехвърля в друга купа и се добавя и какаото. Ще направим две теста- тъмно и светло.
Процедурата и за двете е една и съща:
В купата се слага кокосовото масло, нарязано на дребни парченца. Брашното се претрива с длани, докато цялото масло се поеме от брашното. В края ще можете да стиснете в длан част от сместа и тя няма да се разпада.
След това се сипват последователно вода, меласа и шарлан и се омесва твърдо тесто. За регулиране на твърдостта се ползва мазнина и брашно.
Забележка: може да пропуснете кокосовото масло и да сложите повече шарлан. Разлика ще има, но няма да е фатална ;)

Ако тестото е омесено с вода, бисквитките няма да са хрупкави, а ще са като по-твърд и глетав хляб. Ако не сложите вода пък, или тя е прекалено малко, тестото ще бъде нееластично и прекалено ронливо за разточване.
Процедурата се повтаря и с другата част от сместа.
Двете теста се прибират в хладилник за половин час, за да стегнат.
Следва разточването- върху намазнен плот се разточва едното тесто, а след това, върху него- и другото. С остър нож се изрязват ръбчетата, така че да се оформи правоъгълник, чийто страни са в отношение поне 2:1.
Навива се плътно по дължина, като за да залепите крайчето или натиснете добре с пръсти, или ползвайте вилица, с която да надупчите рулото по самото ръбче.
Рулото се реже на филийки с дебелина 6-8мм, нареждат се върху тава, застлана с хартия за печене.
 Пекат се в предварително загряна на 180 º С фурна до почервеняване, а след това фурната се намалява на 140º С, за да се изсушат бисквитките.
След като изстинат се изваждат.
 Могат да се съхраняват около 10 дни в затворена кутия. Могат ли наистина обаче да седят непокътнати?!




Копривен пастет

ПРОДУКТИ:

1 шепа свежа коприва
1 връзка копър
1 лимон
1/2 ч.ч. слънчо семе
3-4 с.л. тахан
3-4 с.л. зехтин
сол на вкус
индийско орехче

Начин на приготвяне:
Копривата се накисва в студена вода и се изкисва за 1-2 минути. За да не се опарите, може да я разбъркате с дървена лъжица, за да падне калта (ако има) и после да я изсипете в гевгир. Отцедете я добре, най-лесно става като я разстелете върху кърпа и подсушите отгоре.
Слънчогледовото семе се накисва предварително за 4-5 часа. Измива се и се отцежда добре.
Ако имате кухненски робот: сложете копривата, семето и блендирайте добре. Добавете лимона, нарязан на парчеца и продължете. Прехвърлете сместа в купа и добавете зехтин, тахан, сол на вкус, индийско орехче (по желание)  и объркайте.
Ако нямате: в глинена съдинка или в хаванче начукайте копривата, наситнения копър с малко сол. Когато копривата започне да става на по-дребни парчета, добавете и лимона и пак накълцайте.
Слънчогледовите семена може наситните по следния начин: сложете ги в найлонов плик и плъзгайте точилка или бутилка върху плика. Така ще може да ги “смелете” лесно. Добавете ги при копривата, сложете и другите продукти и готово.
Копривеният пастет е чудесен дресинг за салати, за питки и хлебчета . 
Задължително сложете лимон, за да повишите съдържанието на витамин С в пастета. 
Както знаете, копривата се пръска от желязо, а то се усвоява най-добре, ако се приема с витамин С.




2 коментара:

  1. Аз Ванилката съм я срещала във ФБ:) и имам впечатлението, че е едно много забавно, чаровно и мило момиче, със завидни кулинарни възможности, особено ако имаме в предвид, че рецептите й са веган. И днес е представила големи вкусотии. Поздравявам Ванилка и й желая успех във всяко начинание! Поздрави и за теб, Рони и успехи във всичко!

    ОтговорИзтриване
  2. Поздрави и на двете!
    Много интересни рецепти, вкусни и здравословни!
    Поздравления!

    ОтговорИзтриване