Приятелите на Джинджър- добре дошла, Ванилка

Скоро съдбата ме срещна с едно много, ама много слънчево момиче с ароматното име Ванилка.

Да, може и по документи да е Ваня, но за всички нас, които я познаваме, тя си е Ванилка.. 

Запознахме се покрай нейните уникални торти, които не са като другите торти.

Те наистина са РАЗЛИЧНИ торти.

Ванилка има свой собствен почерк, индивидуалност, нестихващо чувство за хумор и позитивизъм, от нея лъха доброта и слънце. 

Тя обича живота, животните, хората, природата- такъв човек не може да бъде лош.

Тя пее, готви, обича, вярва, смее се и е безумно луда по своето коте Гинчето (страхотна пухкава котана е Гинчето, и аз да потвърдя:).

От Ванилка човек може да научи много- как да се радва на малките неща, как да не губи кураж и вяра, как да се бори и да раздава положителна енергия и не на последно място как да готви не само убийствено вкусно, а и абсолютно здравословно.

Нека самата тя да ви се представи, сами ще се убедите в думите ми.

И не забравяйте да посетите прекрасното й местенце, наречено Vanilla Kitchen.

******************************************************************************


Благодаря на Рони за поканата! 

Няма как да откажа и понеже ми е толкова приятно, че пиша нещо за вкусния й и красив сайт, извинете ме, ако прекаля с броя на редовете... 

Вероятно поради комфорта, който тя успя да ми насади в главицата след многото ни разговори и коментари, сега се чувствам като в моя си сайт и затова ще пиша на воля!

Аз съм Ваня. 

И дали защото съм Ваня, дали защото обичам ванилия или обичам да правя сладки неща, повечето хора ме знаят като Ванилка. 

Всъщност, това ми "прозвище" не е от скоро, а от над 10-ина години :) 

Vanilla пишех по контролните, бележниците и тетрадките в училище; тагвах снимките си с него, дори много мои колеги в университета ме наричаха така.

И ето- съдбата си каза думата; сега "наказанието" ми за това, че не се наричах с истинското ми име е да бъда известна като Ванилка и да правя сладки, ванилови неща.

С готвенето винаги сме били първи приятелки :) 

От малка се увъртам около баба, чела съм дебелите готварски книги, гледала съм предавания, готвила съм за мен и за семейството ми и дори по време на студентските години, не съм се хранила навън, защото все си забърквах по нещо. 

Обаче не разбирайте, че обичам да готвя скучни и до болка познати ястия! 

Все ще сложа някоя нова подправка, все ще се опитам да измисля нещо различно... 

Целият чар се крие в откриването на нови вкусове и съчетания и ако някога направя най-обикновен ориз със зеленчуци 3 пъти в един месец, значи съм се повредила :) 

И все пак- има едно "но"- не обичам да готвя за себе си и за да съм честна с вас, когато съм сама го карам на плодове, ядки, салати и сурови кремчета, които забърквам за 2 минути. Обичам да се старая за другите, да доставям радост с труда си на хората около мен.

От около година си имам сайт-Vanilla Kitchen. 

Сайтът беше естественото продължение на блог със същото име, а пък блога- на албум във фейсбук, отново носещ това име. В албума качвах снимки, на храната която приготвям, в блога записвах рецепти. 

Сега сайтът е място, където споделям снимки, емоции, преживявания с храна и показвам това, което правя с най-много любов и което смятам да превърна в основно мое занимание и препитание- торти, сладкиши и бонбони.

Ще си кажете сега, че вероятно много момичета се занимават с това- да сладкотворят. 

Аз ще ви кажа, че сте прави, но в никакъв случай аз и те не можем да попаднем в една и съща категория. Защото не споделяме една и съща идея за това как и с какво е хубаво да се храни човек.

В моята кухня няма да намерите фондан, бяла захар, бяло брашно, сладкарски бои, маргарин, сметана, яйца, масло или пък какъвто и да е продукт с Е-та. 

Аз не използвам такива и смятам, че употребата на посочените продукти е вкусен и красив път към лошо здраве. Според моите разбирания, една храна трябва да е толкова красива, колкото и полезна. 

И именно заради това, аз се ориентирах да сътворявам сладкиши от единствено натурални продукти; за оцветители ползвам плодови сокове, подправки, какао; ароматите не идат от шишенца с Е-та, ами ползвам истинска ванилия, етерични масла; за украса ползвам фигурки от натурален шоколад, ядки, плодове и т.н.

В кухнята ми ще откриете множество бурканчета и вързопи с подправки, ядки и сушени плодове, различни брашна, прахчета, семенца, варива, семена за кълнове, сиропи и т.н. 

Мисля, че ако трябва да изброя всички различни неща, които има, цифрата ще е поне 200.

На последно място в това своенравно описание ще кажа, че съм веган, т.е. не консумирам нищо от животински произход, с изключение на мед. 

Казвам го накрая, понеже толкова много съм свикнала с този начин на живот, че понякога дори не смятам за нужно да го пояснявам...толкова естествен и логичен е той за мен. 

Не бързайте да си правите изводите, че ядем само боб, леща и ориз ;) 

Когато откажеш само 3 продукта- месо, яйца и млечни, пред теб се открива един необятен свят от всякакви растителни храни, нали ви казах колко е пълна кухнята! 

Не, не съм анемична, спортувам, карам колело, лятото плувам километри в морето, тичам ( в момента не, че изкълчих глезен на сноуборда) и съм активна, енергична и най-важното- чувствам всяка клетка жива.

Та, вегани сме (аз и приятелят ми) от над година и половина. 

Месото отказах преди 7 години съвсем на шега и без никакви мотиви, освен че исках да спазя Великденския пост в олекотен вариант. 

Усетих невероятна разлика в тялото си- отслабнах, макар че тогава хапвах доста вафли, шоколади и еклери; оправих проблемите си с корема, които ги имах от както се помня; не ми беше тежко и изобщо- беше ми много добре! 

Постите свършиха, на мен не ми се дояде месо и така продължих...

А как станахме вегани? Ако някой преди 2-3 години ми кажеше, че млякото е вредно и не е привична за човека храна, щях да му се изсмея и да му кажа, че аз живея предимно на сирене и кисело мляко и съм си супер. 

Но, водена от логика и любопитство, реших да се зачета по темата в интернет. 

Открих много факти, които нямаше как да отрека- и реших да пробвам. 

За нашето консуматорско и презадоволено общество е много трудно да дадеш шанс на здравото и логично мислене да възтържествува над глезените прищевки на небцето ни...

Е ...не беше страшно. 

Дори никак. 

Дори ни хареса. 

Дори ни хареса толкова, че сега - след година и половина, аз дори не се сещам за вкуса на млякото, сиренето, сметаната; не ми липсват, не подлагам на въпрос избора си и съм щастлива за себе си, че не съм подвластна на скъпите реклами, които ни пробутват мляко и месо за полезна и незаменима храна.

За съжаление в България все още е трудно да си веган, но тенденциите са, че този начин на живот става все по-полулярен, на много места салатите не са само от домати и краставици, хората се интересуват дали козметиката им е тествана върху животни (твърдо против!), забравени, ала много полезни и вкусни храни се връщат на трапезата ни и аз смятам, че именно хората, които отказват да вярват на реклами, четат достатъчно и не са подвластни на консуматорството са новите Будители :)

Т.к. за мен удоволствието от домашната храна, от смелото и богато съчетаване на продукти е важно, аз държа да се храня по-често у дома и повярвайте- много хора съм запалила с моя кулинарен огън!

Да омесиш хляб с твоите ръце е магия. 

Тъй както е магия семенцето да се превърне в растение, любовта на две същества да се превърне в тяхно дете, слънцето да топли и да дарява живот!

Вярвам, че животът, истински осъзнатият живот, е низ от силни желания. 

Вярвам, че случайни неща няма. Вярвам в любовта и справедливостта!

И вярвам, че рецептите ми ще се харесат на вас!

Банички с леща

 ПРОДУКТИ:

1 пакет фини кори

2 ч.ч. сварена леща

3/4 бурканче домашна лютеница

1 ч.ч. лук

1 ч.ч. орехи

джоджен, къри, лют пипер

4-5 с.л. олио + допълнително за намазване

Начин на приготвяне:

Лукът се нарязва на ситно, орехите се натрошават на по-едри парчета. 

В купа се смесват всички продукти за плънката без орехите. 

Пасира се, но не до еднородна смес, целта е да има осезаеми парченца от всички съставки.

Добавят се орехите. 

По желание се добавя сол.

Как се сгъват триъгълни банички най-лесно?

Пакета кори се поставя с късата страна пред вас. В чашка можете да си сипете олио с вода 1:1, които с четка да нанасяте по корите.

Една кора се прегъва по третинките по дължина, като на всяко прегъване се маже с олио, така че да залепнат една за друга. Накрая се получава тройна лента с широчина около 10 см.

В едното крайче се слага по една супена лъжица от пълнежа, но все пак да не е съвсем накрая. И започвате да навивате на триъгълници към другия край на лентата. 
Залепяте с края с олио.

Баничките се редят в намазнена тава със залепения край надолу. 
Редят се близо, но не плътно една до друга и се намазват с олио отново. 
Поръсвате с червен пипер.

Пекат се около 15 минути на предварително загрята на 180º фурна или докато приятно се зачервят. 
Най-вкусни са топли.

Джинжифилово-канелени охлювчета с меласа

ЗА СВЕТЛО ТЕСТО:

150г пълнозърнесто брашно

1 ч.л. бакпулвер

3 с.л. ленено брашно

щипка сол

1 ч.л. канела

1 и 1/2 ч.л. пресен джинджифил

6-7 шушулки кардамон

50г кокосово масло

30г шарлан

1 с.л. меласа

150г вода

ЗА ТЪМНО ТЕСТО

продуктите от светлото тесто

3 ч.л. какао

Начин на приготвяне:

Джинджифилът се обелва и настъргва на ситно ренде.

Зрънцата кардамон се изваждат от шушулките и се начукват в хаванче.

В голяма купа се пресява брашното заедно с бакпулвера, канелата, солта, захарта (по желание), добавя се и лененото брашно, настъргания джинджифил, кардамона и се обърква добре. Половината се прехвърля в друга купа и се добавя и какаото. Ще направим две теста- тъмно и светло.

Процедурата и за двете е една и съща:

В купата се слага кокосовото масло, нарязано на дребни парченца. Брашното се претрива с длани, докато цялото масло се поеме от брашното. В края ще можете да стиснете в длан част от сместа и тя няма да се разпада.

След това се сипват последователно вода, меласа и шарлан и се омесва твърдо тесто. За регулиране на твърдостта се ползва мазнина и брашно.

Забележка: може да пропуснете кокосовото масло и да сложите повече шарлан. Разлика ще има, но няма да е фатална ;)

Ако тестото е омесено с вода, бисквитките няма да са хрупкави, а ще са като по-твърд и глетав хляб. Ако не сложите вода пък, или тя е прекалено малко, тестото ще бъде нееластично и прекалено ронливо за разточване.

Процедурата се повтаря и с другата част от сместа.

Двете теста се прибират в хладилник за половин час, за да стегнат.

Следва разточването- върху намазнен плот се разточва едното тесто, а след това, върху него- и другото. С остър нож се изрязват ръбчетата, така че да се оформи правоъгълник, чийто страни са в отношение поне 2:1.

Навива се плътно по дължина, като за да залепите крайчето или натиснете добре с пръсти, или ползвайте вилица, с която да надупчите рулото по самото ръбче.

Рулото се реже на филийки с дебелина 6-8мм, нареждат се върху тава, застлана с хартия за печене.

 Пекат се в предварително загряна на 180 º С фурна до почервеняване, а след това фурната се намалява на 140º С, за да се изсушат бисквитките.

След като изстинат се изваждат.

 Могат да се съхраняват около 10 дни в затворена кутия. Могат ли наистина обаче да седят непокътнати?!

Копривен пастет

ПРОДУКТИ:

1 шепа свежа коприва

1 връзка копър

1 лимон

1/2 ч.ч. слънчо семе

3-4 с.л. тахан

3-4 с.л. зехтин

сол на вкус

индийско орехче

Начин на приготвяне:

Копривата се накисва в студена вода и се изкисва за 1-2 минути. За да не се опарите, може да я разбъркате с дървена лъжица, за да падне калта (ако има) и после да я изсипете в гевгир. Отцедете я добре, най-лесно става като я разстелете върху кърпа и подсушите отгоре.

Слънчогледовото семе се накисва предварително за 4-5 часа. Измива се и се отцежда добре.

Ако имате кухненски робот: сложете копривата, семето и блендирайте добре. Добавете лимона, нарязан на парчеца и продължете. Прехвърлете сместа в купа и добавете зехтин, тахан, сол на вкус, индийско орехче (по желание)  и объркайте.

Ако нямате: в глинена съдинка или в хаванче начукайте копривата, наситнения копър с малко сол. Когато копривата започне да става на по-дребни парчета, добавете и лимона и пак накълцайте.

Слънчогледовите семена може наситните по следния начин: сложете ги в найлонов плик и плъзгайте точилка или бутилка върху плика. Така ще може да ги “смелете” лесно. Добавете ги при копривата, сложете и другите продукти и готово.

Копривеният пастет е чудесен дресинг за салати, за питки и хлебчета . 

Задължително сложете лимон, за да повишите съдържанието на витамин С в пастета. 

Както знаете, копривата се пръска от желязо, а то се усвоява най-добре, ако се приема с витамин С.