Супер храни- 2 част

>> неделя, 10 февруари 2013 г.




Продължавам с поредицата за суперхраните.
В първа част ви запознах с няколко от тях, днес продължавам с презентацията на още една доза изключителни като показатели представители.
Всички те могат да бъдат намерени в био магазините в България.
http://www.zoya.bg/
http://www.bioslunceluna.com/shop/
http://balevbiomarket.com/
Следва продължение на поредицата.

Чиа (Chia/Salvia)



Чиа семената са древна суперхрана, която в наши дни е в блясъка на славата си. Тя е представител на семейство Салвия Испаника (Salvia Hispanica). Малките черни и бели семенца са били не веднъж основна храна на инките, маите и ацтеките, както и на други племена от югозападната част на Америка.




Думата “Чиа” съгласно езика на племето Маи означава “сила”. Семенцата са били използвани от тези древни култури като мега-енергийни храни, особено за техните посланици и вестоносци, които носели малка торбичка със семена винаги със себе си. Чиа е наричана “Индийска бягаща храна” поради невероятната енергия, с която ни зарежда. Още по онези времена било забелязано, че консумацията на чиа повишава нашата издръжливост на физически натоварвания и ни зарежда с енергия. В Мексико местните твърдят, че една лъжичка чиа е достатъчна да ни зареди с енергия за 24 часа. Но не само енергийното зареждане е привличало нашите предшественици към чиата. Не може да не се отбележи също нейния приятен вкус (сравняван с мини яйца на динозаври) и нейните хранителни свойства.

Защо бихме искали да ядем Чиа?

Доказано е, че Чиа семената съдържат:
* 2 пъти повече протеини от всички останали култури
* 5 пъти повече калций отколкото в животинското мляко, плюс съдържание на бор, който помага за превръщането на калция в костна структура
* 2 пъти повече калий от нивата в банана
* 3 пъти повече антиоксиданти от касиса
* 3 пъти повече желязо от това в спанака
* големи количества Омега-3 и Омега-6

Семената на Чиа са идеален източник на протеини, предоставяйки на нашето тяло важни аминокиселини в лесноусвоима форма. Те също така са огромен източник на разтворими фибри. Подобно на лена, те могат да попиват влага 9-12 пъти по-голяма от теглото им, която се абсорбира изключително бързо – за около 10 минути.

Антиоксиданти
Едно от предимствата на Чиа е това, че поради високите нива на антиоксиданти, семената могат да просъществуват много по-дълго, докато при лена, например, семената бързо гранясват. Чиа семената могат лесно да бъдат съхранявани в сух вид до 4-5 години без да променят качествата и хранителните си стойности. Спокойно може да замените лена във вашите рецепти с Чиа.

Нежен вкус
Вкуса на Чиа е нежен и приятен. Това ви позволява лесно да го комбинирате с други храни без да променяте драстично вкуса. Могат да се добавят чиа семена към сосове, различните видове теста, салати, смутита и други. Ароматът на ястията се запазва и се повишава тяхната хранителна стойност.

Любима храна на диетиците
Чиа е наричана още любима храна на диетиците, защото, добавяна към ястията, тя набъбва и засища по-лесно стомаха, заменяйки калориите и мазнините без да промени вкуса на ястията. Дори и да не сте на диета, вие ще намалите калориите наполовина, ако храните са били обогатени с Чиа.

Какви са предимствата при консумация на Чиа?

* Зарежда с енергия и сила
* Увеличава устойчивостта на организма
* Нормализира нивата на кръвната захар
* Спомага за свалянето на излишни килограми (достигане на оптимално за организма тегло)
* Подобрява работата на стомашно-чревния тракт

Абсорбиране на захарта
Доказано е, че семената Чиа влияят на усвояването на консумираните захари в организма. Чиа гелът, който се образува при допир на семената с течности, действа като физическа бариера между въглехидратите и ензимите на храносмилателната система. Това от своя страна забавя превръщането на въглехидратите в захар. Енергията от храните се усвоява регулирано, което осигурява устойчивостта. Това захаропоглъщане е голям плюс за диабетици. Също означава, че може да се комбинират семена от Чиа със сладки плодови сокове (домашни, разбира се) без да се боим за нивата на захари.

Абсорбира и регулира водата
В следствие на силната си хигроскопичност, семената, поели влага, удължават хидратирането и запазват електролитите, особено по време на натоварване на организма.

Лесни за преваряване
Накиснати в течност, семената на Чиа лесно се усвояват и абсорбират дори цели. Тяхната малка “черупка от динозавърско яйце” се разрушава много лесно и бързо. Не създават чувство за тежест в стомаха, докато ни зареждат с енергия. Всичките хранителни съставки се усвояват изключително добре.

Чревна метла
Чиа семената набъбват при допир с течности, след което, преминавайки през стомашно-чревния тракт действат като “вълшебна метла”, почиствайки стените от стари натрупани отпадъци. Много хора използват вълшебните семенца за регулиране на отделителната система.

Всестранно приложение
Чиа семената може да се използва във всякакви видове рецепти – сладки, солени, пикантни, кисели. Подходяща е за всичко. Може да ги добавяте към салати като дресинг, в любимите ви сосове, сладкарски специалитети, смутита, крекери, сладоледи, сокове и т.н.

Без глутен
Протеинът на семената не съдържа глутен. Това го прави идеална закуска за всеки с повишена глутенова чувствителност, както и за останалите, които желаят да заменят глутеновите семена (пшеница, ечемик, ръж и овес).

Бърза тъканна регенерация
Чиа семената способстват бързото производство на тъкани в следствие на високата хранителна стойност и лесната асимилация. Успешно помага при случаи на наранявания (вътрешни и външни рани). При бременни жени и кърмачки, както и при хора с повишена физическа активност, Чиа семената способстват бързото регенериране и изграждане на нови клетки в тъканите.
(източник: http://www.recipemagician.com/produkti/chia-salvia/)


Още за ЧИА




Представяме ви една суперхрана, за чиито качества всички са на едно мнение. Известна е като чиа. В древността е била толкова ценена, че е била използвана като разменна монета, тези уникални мънички семенца имат изключителни хранителни и структурни предимства.
Векове наред чия семената са били използвани като основна храна от индианците от югозапада и Мексико. Известна като „храната за бягане”, употребата й като високо енергийна храна, даваща издръжливост, датира още от древните ацтеки. Знае се, че воините на ацтеките са преживявали на чиа по време на завоевателните походи. Индианците от югозапада изяждали не повече от една чаена лъжица, когато били на 24-часови преходи. Индианците, които тичали от река Колорадо до Калифорнийския бряг, за да разменят тюркоази за раковини, си носели за из път само семена от чиа.
Ако разбъркате лъжица чиа в чаша вода и я оставите за около половин час, като се върнете ще ви се стори, че в чашата няма семена или вода, а почти твърдо желе. Тази желираща реакция се дължи на разтворимите фибри, съдържащи се в чиата. Изследователите смятат, че същото явление се случва и в стомаха, когато се яде храна, съдържаща такива фибри. Желето, образувано в стомаха, създава физическа бариера между въглехидратите и храносмилателните ензими, които ги разграждат, като така се забавя преобразуването на въглехидратите в захар.
Освен ползите за диабетиците, това забавяне на преобразуването на въглехидратите в захар създава предпоставки за издръжливост. Въглехидратите са горивото, даващо енергия на тялото ни. Удължаването на преобразуването им в захар стабилизира метаболитните промени, като намалява редуващите се вълни от висока и ниска захар и така се създава по-дълготраен ефект на снабдяване с „гориво”.
Едно от изключителните качествата на чиата са хидрофилните и свойства – тя има способността да абсорбират вода повече от 12 пъти теглото си. Способността й да задържа вода й помага да удължава овлажняването. Течностите и електролитите осигуряват средата, която поддържа живота на всички клетки в тялото. Техните концентрация и състав се поддържат така, че да останат възможно най-непроменливи. Като ядете семена от чия, запазвате влагата и регулирате по-ефикасно усвояването на хранителни вещества и течности от тялото. Запазва се електролитният баланс, тъй като телесните течности се оползотворяват по-пълноценно.
Като източник на протеин, чиа се смила и усвоява много лесно при хранене. Това води до бързо пренасяне до тъканите и оползотворяване от клетките. Това лесно усвояване прави чиа много ефикасна, когато има бързо развитие на тъкани, основно при периоди на растеж на деца и юноши. Помага също за растежа и възстановяването на тъкани по време на бременност и кърмене, както и възстановяване на мускулна тъкан при атлети, щангисти и т.н.
Друго уникално качество на чиа е голямото съдържание на мазнини – тя е най-богатият растителен източник на мастни киселини омега-3. В чиа има приблизително 3 до 10 пъти концентрацията на мазнини, типична за повечето зърнени и 1,5 до 2 пъти концентрацията на протеини. Тези мазнини, ненаситени мастни киселини, са есенциални (незаменими) мазнини, които са нужни на вашето тяло да разтваря и усвоява мастно-разтворимите витамини A, D, E и K. Семената на чиа са богати на ненаситена мастна киселина, линолеиновата, която тялото не може да синтезира самò.
Ненаситените мастни киселини са важни за дишането на важни органи и улесняват пренасянето на кислород чрез кръвта до всички клетки, тъкани и органи. Те също поддържат всички клетки еластични и влажни и се комбинират с протеините и холестерола да създадат живи мембрани, които обхващат всички клетки на тялото.
Ненаситените мастни киселини за важни за правилната дейност на жлезите, особено на надбъбречната и щитовидната жлеза. Те подхранват клетките на кожата и са много важни за да се заздравят слузестите мембрани и нервите. Ненаситените мастни киселини действат в тялото като се свързват с витамин D, за да стане калцият усвоим от тъканите, помагат за усвояването на фосфор и стимулират преобразуването на каротин във витамин A. Мастните киселини участват и в правилното функциониране на половата система. Семената на чиа съдържат благотворни дълговерижни триглицериди, в правилната пропорция, необходима за намаляването на холестерола по стените на артериите.
Семената на чиа са и богат източник на калций, тъй като съдържат важния минерал бор, който действа като катализатор при усвояването и използването на калций в организма.
Чиа като съставка е мечтата на всеки диетолог. Има безкрайни начини да се включи чиа в храната ви. Единственото условие е да се накисне в чиста вода, преди да се използва в различни рецепти. Семената поемат вода около 9 пъти теглото си, за по-малко от 10 минути и много лесно се приготвят.
Освен хранителните ползи, семената на чиа са полезни като друг вид съставка. Индианците и мисионерите са ги използвали да налагат лапа при огнестрелни рани и други тежки наранявания. Раните се налагали със семена от чиа, за да се избегнат инфекции и да се ускори оздравяването. Ако поставите едно-две семенца в очите си, те ще ги прочистят и ще ви помогнат, ако имате някаква инфекция. Има още куп ползи освен информацията, спомената в тази статия и съкровища, които още не са открити. Чиа, доста уникална с богатия си хранителен профил, е една от най-полезните и благотворни храни за човека и е предопределена да е древната храна на бъдещето.

Какво може да се направи с Чиа ?

1. Можете да я изпиете.
Можете да поставите чия семена в чаша вода и да ги изпиете. Поставите чия  в каквато и да е течност – кафе, чай, вода или сок, разбъркайте и ги оставите за минута или две така че да се накиснат добре. Ако пък ги оставите да се накиснат за по-дълго те ще се превърнат в чия гел и можете да ги ядете с лъжица. Гелът ще има вкуса на течноста в която са киснати семената и можете да го поставите в съд и съхраните в хладилник за по-късна консумация.
2. Можете да я поръсите …върху салата, риба, зеленчуци, супи или прибавите в кисело мляко и всичко за което се сетите.
3. Един от най-популярните начини на консумация на чия е чрез накисване. Семената абсорбират голямо количество вода много бързо, обикновено до 10 мин. Можете да направите чия гел чрез добавяне на 1/3 чаша от семената в 2 чаши вода. Разбърквайте добре, така че да не останат бучки и след това поставете в буркан с капачка и яжте когато пожелаете.
Чията определено е добра добавка към безглутенови диети и диети без зърна. С няколко лъжици на ден прибавени към храната ще започнете да забелязвате здравословната помощ на тази супер храна.
Накратко за чия:
1. има 2 пъти повече протеин от другите зърна
2. има 2 пъти повече антиоксиданти от боровинките
3.има  5 пъти повече калций от млякото
4. има 2 пъти повече калий от бананите
5. има 3 пъти повече желязо от спанака
Чия семената са богати на Омега 3 и Омега мастни киселини и имат бор, минерал който спомага за придвижването на калция към костите.
В шейкър се смесват: 1 чаша вода, 1/2 чаша бадеми, 1 банан, 3 фурми и по желание: щипка хималайска сол, 1/4 с.л. канела, 1/4 с.л. индийско орехче, 1/4 с.л. ванилия, 1 лъжица какао на прах. Прибавете сместа към купа с 1/4 чиа семена и разбъркайте добре, оставете докато не омекнат семената (10-15 мин). Разбъркайте отново и се насладете!
Мляко от чия
(за 5 чаши)
4 лъжици Чиа семена
2 лъжици сурови орехи
2 лъжици суров сусамов тахан
2 лъжици суров мед
1 лижица екстракт от Ванилия
5 чаши вода
Накиснете за няколко часа Чиа семената и орехите в стъклен съд в 3 чаши вода. Изсипете в блендер и разбъркайте на средна скорост.  Докато миксирате добавете тахан, мед, ванилия и след това още 1 чаша вода. Съхранявайте в стъклен съд с капак в хладилник. Накисването прави сместа богата на ензими. Антиоксидантите в Чиа-та помагат да запазите сместа около седмица. Използвайте като заместник на другите форми на мляко.
3 с.л. чия семена накиснати в 200 мл вода за 1 час минимум
200 мл вода*
6 пресни фурми ( или накиснати сушени)
3 с.л. лукума на прах*
1 с.л. мескито
1 с.л. рожково брашно*
2 с.л .какао на прах
1/2 с.л. ванилия
намачкани рейши гъби на прах (по желание)
Сложете чията и водата в блендер (шейкър) и миксирайте. Добавете и останалите съставки и миксирайте.
*Рожковото брашно е естествен подсладител подобен на какаото.
*Лукумата е подсладител
*Ако прибавете повече вода към сместта ще се получи по малко гъста шоколадова напитка.
Някои от съставките могат да бъдат заместени.
Съдържание на калций в чия семена -  за 255 гр/179 мг калций
Експериментирайте!:)

Пудинг от манго, чиа, орехи и конопено мляко за закуска.

Пудинг от чия семена с манго

2 чаши конопено мляко с ванилия
5 с.л. чия семена
2 чаш нарязано манго ( 1 голямо или две средни)
1/4 чаша орехи
Вечерта комбинирайте чия семената с конопеното мялко и разбърквайте за около минута. Оставете да престои 15 мин и след това разбъркайте отново, докато семената не се смесят и разделят. Оставете да престои още един час и оставете в хладилник за през ноща.
На сутринта прибавете нарязаното на кубчета манго към ваниловия чия пудинг. Разделете в 4 купи и поръсете с орехи.

Лесен начин за разрязване на манго
Хранителна стойност:
206, 3 калории, 12.8 мазнини, 0 гр. холстереол, 5.1 гр. протеин, 8,3 гр. фибри, 4.3 г. омега 3 и 5.6 омега 6 мастни киселини.

Чиа пудинг с ягоди

1/2 чаша със сурово кашу накиснато за 4 часа или повече
3 големи фурми накиснати за 1 час във филтрирана вода (не изхвърляйте водата след това)
1/4 чаша чия семена
1/2 с.л. ванилия
1/4 с.л. канела (или малко повече на вкус)
Няколко капки течна стевия* ( или повече ако обичате по-сладко)
Сезонни плодове по избор
Накиснете кашуто за най-малко 4 часа и след това измийте добре. Пуснете го в във високооборотен блендер (шейкър) заедно с фурмите, водата от накиснатите фурми, ванилията, канелата и миксирайте до получаване на гладка смес. в една купа смесете получената смес с чия семената. Разбъркайте енергично с вилица за няколко минути. Оставете да престои 15 мин и след това разбъркайте отново докато чия семената не се размесят добре и не се отделят едно от друго. Можете да добавите малко стевия  или малко повече ванилия или канела. След като всичко е готово сложете в хладилник за 6-8 часа. Ако искате да сервирате пуднига за вечеря го направете сутринта. Преди да сервирате украсете със сезонни плодове.
За този пудинг: 164.5 калории, 10 гр мазнини, 0 гр. холестерол, 4.5 гр. протеин, 7 гр. фибри, 2.4 гр. Омега 3, 2.9 гр желязо и 93 гр. желязо.
(източник на текста и снимките: http://www.kukuriak.com/chia/)



Кокосово масло – най-здравословната мазнина

Кокосовото масло (кокосово олио) е обявено от специалисти за „най-здравословната мазнина в света“. В България все още е малко познато, дори често е бъркано с палмовото масло. Какво (не)знаем за кокосовото масло?

кокосово масло - най-здравословната мазнина

Кокосовото масло (кокосово олио) е мазнина, която се добива от кокосови орехи. Филипинските острови са най-големият износител в световен мащаб, но се добива също по крайбрежията на Индия и в Малайзия. Кокосовото масло се използва в хранително-вкусовата промишленост от над 150 години. Преди години диетолози в САЩ го заклеймяват като нездравословно заради висок процент наситени мастни киселини. 

Впоследствие имиджът му е напълно възстановен и дори е обявено за „най-здравословната мазнина в света“.
 
кокосово масло - най-здравословната мазнинаКокосовото масло няма мирис и вкус и не се окислява при печене и пържене. За разлика от повечето мазнини, които са изградени от дълговерижни наситени мастни киселини, то е изградено преди всичко от средноверижни мастни киселини. Това е важно, защото дълговерижните мастни киселини водят до покачване на „лошия“ холестерол (LDL) и повишен риск от сърдечносъдови заболявания, а средноверижните мастни киселини се преобразуват в „добър“ холестерол (HDL).

Видове кокосово масло

  • Натурално, нерафинирано кокосово олио – извлича се от пресни кокосови орехи.
  • Рафинирано кокосово олио – започва се с „копра“ (изсушена кокосова вътрешност), която се рафинира, обезцветява и обезмирисява.
  • Хидрогенизирано кокосово масло – хидрогенизирането е с цел да се повиши точката на топене на кокосовото масло. Съдържанието на наситени мазнини се повишава и има риск да се получат вредните транс мазнини.
  • Фракция от кокосово масло – част от кокосовото олио, от което се отделят остатъчните дълговерижни мастни киселини. Така кокосовото масло става още по-здравословно. След фракционирането остават предимно каприлова и капронова мастни киселини. Кокосовото масло след фракция е почти изцяло наситено и по-устойчиво на термична обработка. Може да се използва за пържене и печене неопределено време, защото не се ароматизира и не се окислява.
кокосово масло - най-здравословната мазнинаКокосово масло – хранителни качества
Кокосовото масло съдържа между 86,5 - 90% наситени мастни киселини, 5 до 6% полиненаситени мастни киселини и 1,5 до 2% мононенаситени мастни киселини. 45% от състава се пада на лауриновата киселина, 17% на миристиновата киселина, 8% на палмитиновата, 8% на каприловата, 7% на карпоновата и 5% на стеариновата киселина.

Хранителни стойности в 100 г кокосово масло: 862 ккал; 100 г мазнини; 0 г въглехидрати; 0 г белтъчини

Кокосово масло – здравословни качества
Кокосовото масло увеличава „добрия“ и намалява „лошия“ холестерол в кръвта и така предпазва от сърдечносъдови заболявания. Освен това някои мастни киселини, които съдържа, убиват бактериите Candida и помагат при кандидоза. 

Как да изберем и съхраним кокосовото масло?
Най-качественото кокосово масло е от Филипините – със стандарт на качество “А”. Избирайте нерафинирано кокосово олио за варене или печене на фурна и фракционирано за пържене. Избягвайте хидрогенизирани кокосови масла, заради риска от съдържащи се в тях транс мазнини. Кокосовото масло може да се съхранява на студено място в затворен съд до две години. По-устойчиво е в твърда форма, т.е. съхранявано при температури под 24,5 градуса Целзий.

източник: Биляна Божилова (
http://dieti.rozali.com/hranene/p15523.html)

Кокосови чудеса!
На санскрит кокосовата палма е известна като kalpa vriksha, което значи „дървото, което дава всичко, необходимо за живота”.
Кокосовите орехи са един от най-великите дарове на природата. Без значение къде сте, какво сте правили, колко зле сте се държали с тялото си, пресният кокос, кокосовото мляко, кокосовата сметана и/или кокосовото масло може да спасят живота ви.
Кокосовото масло (понякога наричано и олио) и кокосовата сметана са се използвали като храна и лекарство още от зората на времето. Аюрведа и традиционната медицина на Полинезия отдавна се застъпват за терапевтичните и козметични свойства на кокоса.
Кокосовата сметана е толкова вкусна, че най-голямото предизвикателство е да спреш да я ядеш.
Кокосовото масло има по-малко калории за единица тегло от другите източници на мазнини. За разлика от висококалоричните, наситени с холестерол, дълговерижни наситени животински мазнини, които се намират в месото и млечните продукти, кокосовото масло и сметана се състоят от сурови наситени мазнини, които съдържат главно средно-верижни мастни киселини, които тялото може да метаболизира ефикасно и бързо да превърне в енергия.
coconut on the leaf
Още за мастните киселини:
Разликата между кокосовото масло и другите масла е в молекулата на мазнините. Всички масла и олиа са съставени от молекули, наречени мастни киселини. Има два метода за класифициране на мастните киселини. С първия, с който навярно сте запознати, се базира на насищането. Имаме наситени мазнини, моно-ненаситени мазнини и поли-ненаситени мазнини. Другата система за класифициране се базира на молекулярния размер или дължината на въглеродната верига във всяка мастна киселина. Мастните киселини се състоят от дълги вериги въглеродни атоми, с прикачени към тях водородни атоми. В тази система на класификация има мастни киселини (МК) с къса верига, със средна верига и с дълга верига. Кокосовото масло се състои най-вече от МК със средна верига, също познати като триглицериди със средна верига.
Голяма част от мазнините в храната ни, без значение дали са наситени или ненаситени, от животни и растения, се състоят от МК с дълга верига. 98 до 100% от всички мастни киселини, които консумираме, са МК с дълга верига. Размерът на мастната киселина е особено важен, тъй като телата ни отговарят на и трансформират всяка МК по различен начин, в зависимост от размера й. От това следва, че физиологическият ефект на МК със средна дължина, които се съдържат в кокосовото масло, е чувствително различен от ефекта на МК с дълга верига, които се срещат по-често в нашия организъм. Наситените МК в кокосовото масло са най-вече МК със средна дължина. Наситените и ненаситените мазнини в месото, млякото, яйцата и растенията включително повечето растителни масла) са съставени от МК с дълга верига.
Няколко причини да използваме кокосово масло:
-подобрява храносмилането и усвояването на мастно-разтворимите витамини (А, D, Е, К и бета каротен) и аминокиселини.

-ценно е за имунната система, тъй като съдържа здравословни антивирусни, противогъбични и противомикробни наситени мастни киселини – така помага на тялото да се бори естествено с вируси, бактерии и бързо развитие на гъбички.

-подобрява усвояването на кръвната захар и може да намали симптомите на хипогликемия.
-подобрява усвояването на правилния вид калциеви и магнезиеви йони.
-регулира и подсилва производството на здрави хормони.
-усилва действието на щитовидната жлеза и така помага на тялото да се отърве от излишното тегло и натрупаните токсини (противно на някои стари вярвания, кокосовото масло не може да се съхранява в тялото като запас от мазнина – изгаря се на момента, като задейства веднага нашия метаболизъм за изгаряне на излишните мазнини).
coconut2
При храносмилането на по-късите средноверижни мастни киселини има нужда от по-малко енергия и ензими. Повечето хора успяват да усвоят кокосовото масло, без черният дроб и жлъчката да се натоварят излишно. Кокосовото масло дава повече енергия (и по-бързо) от другите източници на мазнини. Много хора, страдащи от лошо храносмилане (особено проблеми с черния дроб и жлъчката), могат да имат само полза, ако консумират кокосово масло вместо други мазнини.
Всички средноверижни мастни киселини, съдържащи се в кокосовото масло (каприлинова, капринова, лауринова, миристинова) имат невероятни свойства за поддържане на добро здраве – антивирусно, противомикробно и противогъбично действие. Лауриновата киселина е с най-силно антивирусно действие. Каприлиновата киселина е най-мощното средство за борба с маята и гъбичките.
Хората, които използват кокосово масло непрекъснато, забелязват, че могат да издържат часове без да се хранят или че огладняват, без да имат симптоми на хипогликемия инепостоянно ниво на кръвната захар. Такива непостоянни нива на кръвната захар натоварват организма, от това се активират надбъбречните жлези (ниската кръвна захар е сигнал да се освобождава хормонът адреналин).
Ако се премине към кокосово масло за източник на мазнини, това нормализира нивото на кръвната захар, повишава енергията, намалява стреса върху организма ни и така намалява нуждата ни от адреналин. Като се премахне ефектът от адреналиновия стрес, намаляват тъмните кръгове около очите.
Кокосовото масло на практика не съдържа холестерол и всъщност помага да се нормализира нивото на холестерол в организма. В медиите се публикува доста невярна информация за наситените мазнини и холестерола. Враждебно настроената пропаганда твърди, че наситените мазнини водят до запушване на артериите, докато в действителност артериалните наслоявания са пряко свързани с консумацията на гранясали (стари) ненаситени мазнини (растителни масла като царевично олио и частично хидрогенирано соево олио; чужд LDL холестерол – липопротеин с ниска плътност, известен още като „лош холестерол”, който се получава от яденето на животински продукти). Под въздействието на свободните радикали, холестеролът се окислява и тези окислени мазнини в кръвта се прилепват към артериалните стени с помощта на образуващи калций нанобактерии.
Кокосовото масло има свойството да нормализира нивото на холестерола, което е пряк резултат от способността му да стимулира функционирането на щитовидната жлеза. Когато са налице подходящите хормони на щитовидната жлеза, холестеролът (особено тип LDL) се преобразува по ензимен път в необходимите стероиди против стареене – прогестерон, DHEA (дехидроепиандростерон) и прегненолон. Тези вещества са необходими за предпазване от сърдечни болести, сенилност, затлъстяване, рак и други болести, свързани със стареенето и дегенерацията на организма.

Стероидът прегненолон е главният фактор, който допринася за разкрасяващите свойства на кокосовите продукти. Прегненолонът подобрява кръвообращението в кожата, прави естествен лифтинг на лицето, възстановява отпуснатата кожа и намалява торбичките под очите. Освен това прегненолон се бори с умората, подсилва паметта, предпазва нервите от стрес и се бори с чувството на мъчително безпокойство.

Кокосовото масло в козметиката
Възстановяването и подхранването на кожата и останалите ни органи с кокосово масло трябва да стане едновременно и с ядене, и с втриването му в кожата.
Кокосовото масло обръща процеса на увреждане на тъканите като измества лепкавите готвени мазнини от тъканите и директно снабдява увредените тъкани с мастно-разтворими витамини, минерали и подхранващи фактори (особено прегненолон).
Кокосовото масло се е използвало като овлажняващо кожата средство от хиляди години. Идеално е за суха, загрубяла и набръчкана кожа. Тъй като съдържа основно средноверижни мастни киселини, то лесно се абсорбира от кожата. Кокосовото масло предпазва от появата на стрии и намалява вече съществуващите. Отличен балсам за устни е. Антисептичните съставки поддържат кожата млада, здрава и относително без инфекции. Всички тези фактори правят кокосовото масло идеално за масажи и за самите масажисти.
Локално и еротично нанасяне на кокосово масло
Кокосовото масло е идеално за локално нанасяне. Маслото и неговите мастни киселини помагат естествено да се елиминират нездравословните, токсични бактерии от кожата и едновременно с това създават среда, където да се развиват благотворни организми. Резултатът е красива, здрава, мека, млада кожа. Кокосовото масло може да се нанася почти навсякъде по тялото, с изключение на фините пори на лицето и скалпа.
Кокосовото масло, както и какаовото, е и фантастично еротично масло. Мирисът и вкусът на това масло усилват сексуалния акт. Антивирусните му и противомикробни свойства не са толкова силни, че да предпазват от венерически болести, така че при нови връзки е добре да се използват презервативи или други средства за защита от заразяване. Обаче при дълготрайните моногамни връзки кокосовото масло е страхотен избор.
Когато използвате кокосово масло, не използвайте латексови презервативи – кокосовото масло разтваря латекса. Вместо тях използвайте полиуретанови презервативи или от естествена обвивка.
Зъби и венци
Нанесете една чаена лъжичка кокосово масло върху своите (или на детето си) зъби и венци, за да се премахнат микробите в устата и да се подпомогне нормализирането на рН на устната кухина. Кокосовото масло помага за предпазването на зъбите ви. Кокосовото масло допринася за създаването на здраво покритие на лигавицата в устата.
Готвене

Ако на някого още не му е станала ясно, да го кажем направо –за всички готварски нужди е добре да се използва само и изключително кокосово масло. От всички познати олиа/масла то е най-стабилното на високи температури (до 170˚F или около 75˚С). Затова, ако трябва да се нагорещява или готви някаква храна, единствената използвана мазнина би трябвало да е кокосовото масло.

Това значи да се използва кокосово масло вместо краве масло, маргарин, олио от рапица, царевично олио или олио от шафранка. За разлика от всички тези масла, кокосовото не образува полимерни мазнини или опасни транс-мастни киселини, защото е напълно наситена мазнина. Поради тази си наситеност, кокосовото масло превъзхожда и зехтина за готвене.
С помощта на Super Дан4 :) (http://organica-dobrostan.blogspot.com/






Акай Бери



Акай бери е малък лилав плод с големината на череша, който расте в дъждовните гори на Амазония на палмовите дървета от рода Евтерпа (Euterpe oleracea). Вкусът му определят най-често като комбинация от къпини и ядки. Макар и сравнително непознат за нас, местното население от векове се възползва от медицинските му качества.
Акай бери (Acai Berry)

Произход и история на Акай бери

Древният и правилен начин за произнасяне на растението е "Ашай". Според легендата, преди векове едно от индианските племена, което обитавало земите около устието на река Амазонка в Североизточна Бразилия (там, където днес е разположен съвременният град Белѐм (Belém) преживявало трудни времена. Екваториалната гора не можела да осигури достатъчно храна за всички, ширели се глад и конфликти за ограничените ресурси. Върховният вожд взел решение изкуствено да намали населението и повелил всяко новородено дете да бъде убивано, включително и детето на любимата му дъщеря Йаса.

Йаса била съкрушена. Дни наред плакала безутешно в дома си. Един ден тя чула от гората детски плач. Младата Йаса веднага тръгнала да търси плачещото дете и навлязла дълбоко в гората.
Вместо дете тя открила огромна палма, извисяваща се сред другите дървета и покрита с изобилен плод. Йаса осъзнала, че ако хората й знаеха за тези плодове, нямаше да гладуват и детето й щяло още да е живо. Разтърсвана от плач, тя паднала и издъхнала от мъка. Така и намерили тялото й – паднала пред огромната палма, отрупана с вкусни лилави плодове. Старият вожд решил, че дървото трябва да напомня на всички за изгубената му дъщеря и назовал палмата Ашай (Йаша, но наобратно), което буквално означавало "плодът, който плаче". Благодарение на новооткрития източник на храна избиването на деца спряло и племето оцеляло.

През 1616 г. португалския капитан Франсиско Калдейраш де Кастело Бранко изгражда военната крепост Forte do Presépio (сега крепостта Кастело), за да защити региона от нападенията на френски, холандски и английски пирати. Заедно с европейците идват и и инфекциозните болести, които на практика причиняват смъртта на 9/10 от коренното население, което не притежавало имунитет срещу тях. Малката индианска общност край Белем оцелява, най-вече благодарение на имуностимулиращите качества на плодовете на Акай. Оттогава насам бразилците ползват Акай бери като енерго и имуностимулиращо допълнение към традиционната си диета.

През последните няколко години Акай бери придоби популярност като една от най-полезните храни в света. Една от причините е популярната американска телевизионна водеща Опра Уинфри, която в едно от предаванията си през 2008 г. представи списък на десетте най-полезни храни на света и боровинката Акай беше сред тях. Ефектът, който Опра предизвиква върху доверчивата си публика, е доста силен, въпреки че малко по-рано тя хвалеше и хранителните качества на KFC, този списък породи голямо търсене на Акай. Изключителната популярност на екваториалния плод бързо се комерсиализира до такава степен, че принуди Опра след около година публично да заяви, че няма нищо общо с производството и търговията с продукти, съдържащи Акай.

Хранителни свойства и съдържание на полезни вещества в Акай бери

Акай бери е растение, което съдържа висок процент фибри, витамин А и С, желязо, калций, флавоноиди, както и различни киселини (аспартанова, глутаминова и олеинова). Освен това той е и богат източник на протеини, омега-6 и -9 мастни киселини, които са известни със своята превантивна роля за правилното функциониране на сърдечно-съдовата система. Екзотичният плод е известен и с богатото си съдържание на антоцианини, подобни на тези в червеното вино, които са изключително полезни за доброто здравословно състояние на организма и са с ясно изразени противоракови свойства.

Акай бери - полезен плод, но не и чудотворен

Въпреки че хранителните му свойства наистина са забележителни, налице е голяма доза хиперболизация на ефекта от хранителните добавки, в състава на които влиза Акай. От една страна страна, Акай бери наистина има едно от най-високите нива на съдържание на антиоксиданти и е изненадващо добър източник на незаменими мазнини и протеини. В него се съдържа комбинация от мононенаситени мазнинифибри и фитостероли, комплекс от аминокиселини и микроелементи, както и други полезни съставки. Мастните киселини в Акай са близки по съдържание с тези на маслините и зехтина, което ги прави богати на мононенаситени мазнини. Проблемът е, че повечето реклами на продукти, съдържащи Акай твърдят, че употребата им със сигурност ще доведе до загуба на тегло или рязко подобряване на здравословното състояние на потребителя, без той или тя да прави нищо друго, освен да консумира дадената добавка.

Една от най-очевидните ползи, свързани с консумацията на Акай, е свързана точно с богатото съдържание на антиоксиданти в тези плодове. Въпреки че често се срещат значителни преувеличения за антиоксидантния капацитет на различни продукти, в конкретния случай това не е така. Но това, което се разминава с истината, е дългият списъск с ползотворни ефекти. Много реклами твърдят, че консумацията на продукти с Акай ще накара подкожните мазнини да изчезнат, ще намали "лошия" холестерол, ще вкара кръвното налягане в нормални граници, ще намали риска от сърдечно-съдови заболявания, рак и артрит, ще подобри зрението, ще направи кожата гладка и здрава, ще пребори проблемите със съня и лошото храносмилане и като цяло ще детоксикира тялото. Има дори реклами, които твърдят че тези продукти са решение и за проблеми с потентността. Ако това беше вярно за който и да е продукт, мисля че всички щяха да се разхождат пълни с енергия, свободни от подкожни тлъстини и като цяло в отлично здраве, а това определено не се случва – нито в Бразилия, нито в САЩ, нито у нас.

ORAC капацитет в Акай бери

Големите компании като Sambazon и Amazon Thunder, които се занимават с търговия с продукти, съдържащи Акай, твърдят, че техните продукти се отличават с ORAC в пъти по-висок, отколкото други плодове. ORAC (Oxygen Radical Absorbance Capacity) или т.нар. абсорбционен капацитет за кислородни радикали се използва, тъй като плодовете и зеленчуците съдържат многообразни антиоксидантни съставки, като се предполага, че преобладаващата част от антиоксидантния им капацитет се дължи на всякакви флавони, изофлавони, антоцианини, катехини, изокатехини. С ORAC се измерва общия капацитет на даден плод или зеленчук да неутрализира свободните радикали. Например сто грама прясно набрани боровинки имат 6,552 ORAC точки, сто грама червена ябълка -  4,275 ORAC точки и т.н. 100 грама екстракт от Акай бери има 50,000 ORAC точки – 8 пъти повече от тези на боровинките.

Тук е резонно обаче да си зададем въпроса – 100 грама висококонцентриран екстракт срещу пресни плодове? Освен това, тези толкова често цитирани стойности са продукт на изследване, извършено през 2007 година от Brunswick Laboratories (частна лаборатория), а проучването е платено от компанията Sambazon. Друг производител на напитки с Акай - компанията Bossa Nova, слага сравнение на ORAC стойностите на етикета на напитките си. От тях научаваме, че Акай е пет пъти по-силен антиоксидант от боровинките, шест пъти по-силен антиоксидант от портокалите и 60% по силен антиоксидант от наровете. Това е доста внушително, докато не се вгледа човек и не види, че сравнението е направено на база пресни плодове, не на сокове. С други думи информацията върху етикета няма нищо общо с това, което е в бутилката.

Има и още нещо, което някак остава на заден план, когато се цитира ORAC – има много видове антиоксиданти и сред тях никой не е универсален или по-добър от другите. В различните плодове има различни антиоксиданти, повечето от които са потенциално ефективни срещу някое специфично заболяване. Антоцианините например (които са основният вид антиоксидант, който се среща в Акай бери) вероятно дават някаква степен на защита срещу диабет и рак. Антиоксидантите от каротеноидите, които се намират в жълтите и оранжеви плодове, вероятно са ефективни при намаляване на рисковете от сърдечно-съдови заболявания. Така че макар и в изобилно количество, антиоксидантите на Акай бери не са магически лек.

Както казахме по-горе, за разлика от повечето плодове, плодовете на Акай съдържат значително количество мононенаситени мазнини и белтъчини. Много реклами твърдят, че Акай е отличен източник на омега мастни киселини, но не споменават точно кой тип и каква е концентрацията им. По-голямата част от полезните мазнини в Акай бери са всъщност олеинова киселина или омега-9 ЕМК (есенциална мастна киселина). Специфично за нея е, че за разлика от омега-3 и омега-6 ЕМК, които трябва да си набавяме от храната, олеиновата киселина може да се синтезира в човешкото тяло.  Омега-3 и омега-6 ЕМК би трябвало да се консумират в горе-долу равни количества, но съвременната диета е доста богата на омега-6 ЕМК, което пък нарушава баланса, а това пък се смята за причина за много от сериозните заболявания, включително сърдечно-съдови и ракови. Затова и омега-3 ЕМК са признати за изключително здравословна добавка към храненето.

При положение, че Акай бери не съдържа някакво значимо количество омега-3 ЕМК, твърдението, че тези плодове са добър източник на незаменими мастни киселини е доста подвеждащо. Други реклами наблягат на аминокиселинния профил на Акай бери. Като се има предвид, че аминокиселините са градивните единици на белтъчините, то аминокиселини има във всичко, което съдържа белтъчини. Освен това в Акай има само две от известните ни двадесет и две аминокиселини и нито една от тях не принадлежи към групата на есенциалните, незаменими аминокиселини, които човешкото тяло не може да синтезира само, а трябва да си набавя от храната.

В заключение

Засега няма проведени много изследвания, които да подкрепят недвусмислено ползите, приписвани на консумацията на Акай бери. Още повече, че много от суперлативите, свързани с хранителното му съдържание, са малко прибързани. Плодовете на Акай са много нежни и малотрайни и губят голяма част от хранителната си стойност до ден след откъсването им. За да се транспортират, плодовете често се подлагат на замразяване или се отстранява водното им съдържание. Тази обработка запазва много от качествата на плодовете, но получената суровина не може да се сравнява с характеристиките на прясно откъснатите плодове от Акай бери.

Всички налични доказателства за ползата от Акай бери се свеждат до това, че са хранителни и включването им в диетата е здравословно. Приписваните на плода магически ефекти върху здравето са постижими и чрез придържането към здравословен начин на живот. Повечето му плюсове важат със същата сила и за консумацията на редица други продукти, които са по-евтини, преминали са през по-малко обработка, и се намират по-лесно като боровинките или ягодите например. Колкото и да е полезна някоя хранителна добавка, нищо не може да се сравни с ефекта на прясната, преминала минимална обработка храна, а при положение, че не живеете в Южна Америка, струва ми се малко вероятно да имате достъп до пресни плодове на Акай. Като цяло, ако човек се храни с достатъчно плодове и зеленчуци, не би следвало да се притеснява за допълнителни начини за намаляне на оксидативния стрес.
От друга страна, т.нар. "суперхрани" твърде често са придружени от почти мистична образност. Самият факт, че някакъв плод идва от далечна Бразилия веднага ангажира въображението и човек започва да си представя загадъчни джунгли, екзотични плажове и още по-екзотични мъже и жени. Ако ставаше дума за турски къпини, например, такава реакция щеше да бъде по-трудна за предизвикване. Затова и подобните на боровинките Акай плодове обикновено идват от далечни, провокиращи въображението страни – китайските ягоди гоуджи, таитянското нони или тайландския мангостан и т.н.

Въпреки многобройните си предимства, Акай бери не е универсален лек за всякакви здравословни проблеми. Това, което е неприемливо при този "сензационен" подход към който и да е продукт е създаването на представата, че натрупваните в продължение на години здравословни проблеми имат елементарно и бързо решение, което не е свързано с промяна на основните ни навици. Всекидневното пренебрегване на фундаментални фактори, свързани с психическото ни и физическо здраве има своята цена. В сравнение с предците ни от преди само един век, ние спим по-малко, живеем под много по-голям стрес, ядем храна, преминала през многократна преработка и сме изложени на химикали, които не са съществували в природата допреди две поколения. Замразеният, изсушен екстракт от Акай бери няма да промени нито едно от тези неща, но поне в едно можете да бъдете сигурни - че е доста вкусен.
(източник: http://www.bb-team.org/articles/3831_akay-beri-acai-berry)





Ленено семе – чудотворната билка


Чудотворната билка ленено семе е позната от древни времена. Лененото семе подпомага обмяната на веществата, действа пречистващо и лекува множество болежки.

Заради богатото си съдържание на фибри, мастни киселини и витамини, лененото семе е една от най-предпочитаните добавки в режима на спортистите, любителите на здравословното хранене и хората с проблеми на стомашно-чревния тракт.

На кои свои качества лененото семе дължи славата си като чудотворна билка?

Лененото семе е едно от най-старите култивирани култури, познати на човечеството. То е плод на едногодишното тревисто растение лен, което отглеждано при висока температура се превръща в незаменимо природно лекарство. Ленът цъфти през юни със сини или бели цветове, а в зависимост от климатичните условия, ленените семената му варират по размер, форма и цвят (бели, жълти, червени и черни).
Ленено семе – чудотворната билка


Какво не знаеш за историята на лененото семе?

Археологически и исторически данни показват, че лененото семе е било на особена почит сред древните цивилизации. В Древен Вавилон го прилагали с лечебни цели, при египтяните се използвало в погребенията, през 650 г. пр. Хр бащата на медицината Хипократ, го препоръчвал за облекчаване на стомашни болки, а гръцкият философ Теофраст - като лекарство против кашлица.

През VIII в. франкският крал Карл Велики бива толкова впечатлен от лечебните свойства на растението, че издава наредба народът да консумира ленено семе за съхранение на здравето си (както и специални правила за употребата му). Днес лененото семе продължава да се отглежда в големи количества в Индия, а в търговската мрежа може да бъде намерено или като добавка в състава на определени храни или в суров вид като добавка към ежедневния хранителен режим.

Какво съдържа лененото семе?

Ленено семе – чудотворната билкаЛечебните свойства на лененото семе се дължат на три ключови съставки – Омега - 3 мастни киселини (регулиращи имунитета и подобряващи редица биохимични процеси в организма), лигнани (естрогени с антиоксидантно действие, регулиращи хормоналното равновесие и увеличаващи производството на хормони в организмаи фибри (благоприятни за храносмилането и отделителната система, засищане на глада).

Лененото семе съдържа още близо 20% белтъчини, 30% въглехидрати и над 40 % мазнини. Освен на Омега – 3, то е богато на Омега – 6 (линолова киселина) и Омега – 9(олеинова киселина) мастни киселини, които са източник на магнезий, цинк, витамини от В група, витамин Е и витамин А. В състава му влизат известно количество глецериди и фосфати и малко количество отровен глюкоцид, който причинява смърт при животните, опитали ленено семе. 

Лечебни свойства на лененото семе

Лененото семе е сладко на вкус, мазно и със слаба миризма. То има загряващ ефект заради леко пикантните си качества, действа укрепващо и засищащо. Лененото семе има свойствата на афродизиак, тъй като повишава сексуалното желание. Приемано в малки количества, то регулира отделителната система (спомага за уриниране, действа разхлабващо при запек), подобрява перисталтиката на червата и намалява подутините при отоци, а в по-големи – помага при лечение на проказа, проблеми на възпроизведителната система и на зрението.

Лененото семе извлича токсините от организма, абсорбира течностите и действа благотворно при дихателни проблеми. Помага при главоболие, безсъние, зачервяване на очите и дори болка в ушите.Съдейства при лечението на рак на яйчниците, белите дробове и кожата, а при диабетиците нормализира нивото на кръвната захар. Ефикасно при диета, спазване на определен хранителен режим и активен спорт. Благоприятните свойства на лененото семе се увеличават, ако се смеси с малко мед, сладко от плодове или шипков мармалад.

Ленено семе не е добре да се приема при остри чревни заболявания, при кожни болести и при някои видове алергия. При някои хора то предизвиква обриви, колики и гадене. Не се препоръчва консумирането на ленено семе или лигнани по време на бременност, тъй като може да бъде засегното развитието на репродуктивната система или здравето на плода (консултацията със специалист е задължителна)
Ленено семе – чудотворната билка

Как се приема лененото семе?

Ленено семе в натурален вид можеш да откриеш в аптеките и в магазините (много често на щандовете за диабетици). Продава се също и ленено масло, но имай предвид, че то е без никакви фибри и с много малко лигнани – като цяло, лененото семе е по-полезно.

Най-добре е лененото семе да се приема смляно (за да има ефект, обвивката му трябва да бъде счупена) – в натурален вид (по една лъжичка около час преди храненеили примесено с кисело мляко. Може да се използва за поръсване на салата.
  • За разхлабителен ефект - 1 супена лъжица (15 гр.) натурално ленено семе сутрин на гладно с чаша вода.
  •  При главоболие - направи компрес със смляно ленено семе, накиснато в студена вода. Налага се върху мястото на болка или върху челото. Помага и при открити рани на главата.
  • При безсъние - смеси равни части ленено семе и рициново масло, разбий ги добре в бронзов съд и наложи върху очите.
  • При болка в ушите – свари лененото семе в луков сок и изсипи част от разтвора в ушите, за да намалиш подуването.

(източник: http://www.moetodete.bg/Alternativno/leneno-seme-chudotvornata-bilka.html)



Лененото семе е храната на бъдещето



Поле с ленено семе
Първите запазени анали, в които се разказва за чудотворните сили на вълшебната билка ленено семе, са от 650 г. преди Христа. Бащата на медицината Хипократ го препоръчвал за облекчаване на стомашни болки. Древногръцкият философ Теофраст пък го наричал в писанията си лек против кашлица.
В Древен Вавилон то също било използвано за лечебни цели, а египтяните го ползвали при погребения.
През VIII век френският крал Карл Велики издал указ, впечатлен от свойствата на растението. Той заповядал на поданиците си да консумират всеки ден ленено семе,
за да станат по-здрави. Освен кралската заповед глашатаите трябвало да запознаят французите и с правилата за употребата на вълшебната билка. Ленът цъфти през юни с бели или сини цветове.Лененото семе е едно от най-старите култивирани от човека култури и е плод на едногодишното тревисто растение лен. В зависимост от климата, при който се отглежда, семето е различно по форма, цвят и размер. Има бели, червени, жълти или черни семенца.

Цвят на ленено семе
Лененото семе е сладко на вкус, мазно и със слаба миризма. Днес в Индия се намират най-големите плантации за отглеждане на ленено семе.
Според канадски учени редовната употреба на ленено семе пази от рак, най-вече на гърдата, на простатата и дебелото черво. Според тях мастните киселини, които съдържа, не само че пречат да се появи тумор, но и не позволяват, ако има такъв, да нарасне. А лигнаните, които се съдържат в лененото семе, блокират разпространението на туморни клетки в организма.
Американски лекари също провеждат научни изследвания в тази област, като правят експерименти върху животни и твърдят, че лененото семе съдейства активно при лечение на рак на кожата, белите дробове и яйчниците. За момента не се предвиждат проучвания върху хора, защото надеждите за подкрепа на това твърдение са големи и достатъчно оправдани.


При сърдечно-съдови проблеми консумацията на ленено семе подобрява сърдечния ритъм, намалява нивото на т.нар. излишен холестерол и по този начин предотвратява атеросклерозата.
При диабет поемането на ленено семе подпомага нормализирането на кръвната захар. Доказано е, че всекидневната консумация на чудотворната билка потиска или блокира изцяло възпалителни процеси, настъпили при болестите паркинсон или астма.
То извлича токсините от организма, абсорбира течностите и помага при безсъние, главоболие, зачервяване на очите и дори при болка в ушите, разказват медици.
Вълшебното растение предотвратява втвърдяването на артериите и кръвните съсиреци, като по този начин намалява риска от инфаркт или инсулт при диабетици или сърдечноболни.


Изсушени семена лен

Лененото семе има свойствата и на афродизиак, защото повишава
сексуалното желание. По лъжичка смляно семе на ден спомага за уриниране, действа разхлабващо при запек, подобрява перисталтиката на червата и намалява подутините при отоци.
Не се препоръчва употребата му при бременност, защото може да бъде засегнато развитието на репродуктивната система или здравето на плода, настояват гинеколози и казват, че консултацията със специалист е задължителна.

Най-добре е лененото семе да се поема смляно и в натурален вид по една чаена лъжичка час преди храна, примесено с кисело мляко или поръсено върху салатата.
Консумацията на леленото семе скъсява времето за възстановяване на мускулите след тренировка и затова често се ползва от спортисти.
Лененото семе има доказано положително въздействие при някои психични отклонения като шизофрения и депресия.

ДОКАЗАНО
Лечебните свойства на лененото семе се дължат на три основни съставки.
Омега-3 мастните киселини регулират имунитета и подобряват биохимичните процеси в организма. Лигнаните са естрогени с антиоксидантно действие, които регулират хормоналното равновесие и стимулират увеличаване на производството на хормони в организма. Фибрите са благоприятни за храносмилането и отделителната система и засищат глада, разказват медици.
РЕЦЕПТИ
ЗА РАЗХЛАБВАНЕ - 1 супена лъжица, около 15 грама, ленено семе се поглъща сутрин на гладно с чаша вода.
ПРИ БОЛКА В УШИТЕ - ленено семе се сварява в сок от кромид лук, оставя се да изстине до стайна температура и след това разтворът се капва в ушите.
ПРИ ГЛАВОБОЛИЕ ИЛИ ОТКРИТИ РАНИ - смляно ленено семе се накисва в студена вода и се прави компрес върху челото или откритата рана.
ПРИ БЕЗСЪНИЕ - равни части ленено семе и рициново масло се смесват и се разбиват добре в бронзов съд, а след това сместа се налага върху очите.
ПРИ МЕНОПАУЗА
Проучване, публикувано през 2007 г между жени в менопауза е показало, че консумацията на 2 супени лъжици ленено семе по два пъти на ден е намалило наполовина горещите вълни. Разликата се забелязвала още след първата седмица, а максималният ефект се постигал след 2-ата.
ПРИ КАШЛИЦА
На Изток печените семена от лен от хилядолетия се използват за лечение на кашлица. 2 лъжици ситно смляно ленено семе се разтварят в 1 чаша вряла вода и се приемат 3 пъти дневно, по възможност на празен стомах. Еликсирът се приготвя на всеки прием.
ПРИ ЗАТЛЪСТЯВАНЕ

Половин чаша отвара от лелено семе се пие 3 пъти дневно 30 минути преди хранене в продължение на 10 дни, следва 10 дни почивка и курсът отново се повтаря.
Рецептата е: 1 супена лъжица семена се поставят в половин литър вряла вода и се варят на слаб огън 2 часа, като периодично се разбъркват. Съдът задължително трябва да е покрит. След охлаждане течността се прецежда и се пие.
ЗА ОТСЛАБВАНЕ
3-седмичен курс с нискомаслено кисело мляко и ленено семе. Първата седмица 100 грама мляко се разбърква с 1 чаена лъжица ленено семе и се консумира на гладно. Втората седмица пак на гладно се изяжда смес от 100 грама нискомаслено кисело мляко и 2 лъжици смляно ленено семе. Третата седмица на 100 грама мляко се поставят 3 супени лъжици смляно семе от лен.
НАПИТКА ЗА ЗДРАВЕ
1-2 супени лъжици ленено брашно се смесва с 1 лъжица мед и 1 чаша вода. Изпива се веднага, защото бързо се желира. Желателно е след това да изпием още една чаша вода, защото лененото семе бързо набъбва в стомаха. Хубаво е семето да се пасира непосредствено преди консумацията, защото тогава то е най-полезно, пълноценно и ароматно.
(източник: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1596803), автор:Венелина Иванова 



КАФЯВИ ВОДОРАСЛИ КЕЛП 


Келпа е един от най-старите растителни видове на планетата и биолозите смятат, че той е предшественик на почти всики зеленчуци, които познаваме днес.
Първата консумация на морски кафяви водорасли като хранителен източник датира от 300 г. пр.н.е в Китай. Не случайно той присъства в традиционните японски диети в продължение на хиляди години.
Освен това, много древни полинезийски и азиатски цивилизация прилагали келп като дар на боговете. В момента тези водорасли се използват за производството на различни лекарства, в това число антикоагуланти, антибиотици, антихипертензивни средства и редуктори на холестерола в кръвта.
Морския келпа съдържа най-много витамини и минерали от всички други храни. Той е богат източник на протеин и предоставя пълен спектър на бета каротин, аминокиселини и фибри. Морския келп съдържа всички необходими микроелементи за живот, някои от които са в дефицит в почвата на земята. Учените смятат, че най-важната полза от приемането на келп е балансирането на чревния тракт. Той действа като пречиствател на океана и изпълнява почти същите фунцкии в човешкия организъм.
Друг любопитен факт за тези водорасли е че всичките им разновидности, от зелено, синьо, кафяво и червено, укрепват имунната система и премахват излишните мазнини в организма.




ОПТИМИЗИРА ФУНКЦИИТЕ НА ЩИТОВИДНАТА ЖЛЕЗА
 РЕГУЛИРА ТЕГЛОТО
АНТИСКЛЕРОТИЧНО
 ПРОТИВОВЪЗПАЛИТЕЛНО
 ПРОТИВОМИКРОБНО
 ЕНДОКРИНОЛОГИЧНО ДЕЙСТВИЕ
 ПОДОБРЯВА МЕТАБОЛИЗМА
СИЛЕН АНТИОКСИДАНТ
Приложение: 
Кафявите водорасли Келп се прилагат с успех при заболявания на щитовидната жлеза. За намаляване на наднорменото тегло.  Антисклеротично, противовъзпалително, противомикробно и ендокрилогично действие. Подпомага зарастването на раните. За детоксикация. Нормализира микрофлората на червата, интензивно пречиства холестерола. Намалява съдържанието от токсичните продукти на метаболизма, които отравят не само отделните органи, но и мозъка. Антиоксидантно и антикоагулантно действие.
Кога и как помагат Кафявите водорасли.
  • Програми за намаляване на теглото, пречистване на организма от шлаки, тежки метали и радиация.
  • При хора, пребиваващи в екологично неблагоприятни територии, работещи във вредни производства.
  • Благодарение на високото съдържание на йод, включително във вид на дийодтирозин, а също и селен, необходим за функционирането на дейодиназата, Кафявите водорасли оптимизират функцията на щитовидната жлеза, подобряват обменните процеси в организма.
  • Кафявите водорасли увеличават обема на стомаха, спомагат за постепенното всмукване на въглехидрати и мазнини в кръвта и по този начин регулират апетита.
  • Кафявите водорасли притежават антиатеросклеротично, противовъзпалително, противомикробно, ендоекологично действие върху организма, спомагат за заздравяване на раните.
  • Профилактика и лечение на прогресиращо късогледство, катаракти и други очни заболявания, а също така при увреждане на ретината при диабетици.
  • Кафявите водорасли повишават активността на ензимите, участващи в окисляването на липидите и превръщат холестерола в жлъчни киселини, възпрепятстват отлагането им в съдовите стени.
  • Кафявите водорасли са ефективни при възпалителните заболявания на пикочо-половата система, при дисбактериозата– потискат растежа на патогенната микрофлора.
  • Компонентите на Кафявите водорасли стимулират регенеративните процеси, като така спомагат за гранулацията на тъканите, епителизацията и заздравяването на раните и язвите.
  • При непълноценно хранене - обогатява храната с необходимите съставки.
  • Силен антиоксидант.

Кафявите водорасли са диви морски водорасли, богати на дефицитните в храненето органично свързани йод и селен и като цяло представляват балансиран комплекс от витамини макро- и микроелементи, включващ освен споменатите вещества и витамини А, В1, В2, С, калий, калций, мед, цинк, манган, кобалт и др. Благодарение на високото съдържание на йод, включително във вид на дийодтирозин, а също и селен, необходим за функционирането на дейодиназата, Кафявите водорасли оптимизират функцията на щитовидната жлеза, подобряват обменните процеси в организма.

От другите компоненти на Кафявите водорасли значителен интерес предизвикват полизахаридите: фукоидан, ламинарин, алгинова киселина и други. Именно благодарение на желеобразуващите свойства на алгиновата киселина, която е хидрофилно колоидно вещество, способно да поглъща вода и да нараства приблизително 25-35 пъти, Кафявите водорасли увеличават обема на стомаха, спомагат за постепенното всмукване на въглехидрати и мазнини в кръвта и по този начин регулират апетита.

Кафявите водорасли притежават антиатеросклеротично, противовъзпалително, противомикробно, ендоекологично действие върху организма, спомагат за заздравяване на раните. Кафявите водорасли повишават активността на ензимите, участващи в окисляването на липидите и превръщат холестерина в жлъчни киселини, възпрепятстват отлагането им в съдовите стени. Така биосинтезът на холестерина не се нарушава, което изключва негативните последствия на този процес.
Кафявите водорасли са ефективни при възпалителните заболявания на пикочо-половата система, при дисбактериозата– потискат растежа на патогенната микрофлора.
Компонентите на Кафявите водорасли стимулират регенеративните процеси, като така спомагат за гранулацията на тъканите, епителизацията и заздравяването на раните и язвите.
Съчетаването на антиоксидантното действие на биологичноактивните компоненти на тези водорасли с ентеросорбционния ефект на алгиновата киселина осигурява радиозащитното и детоксикиращото действие и извеждането на тежките метали от организма, включително и оловото, живака и радионуклеидите.
Кафявите водорасли имат също антикоагулантно действие, нормализират съдовата проницаемост.






Публикуване на коментар

Back to TOP