Не пуша вече-последни инструкции и съвети

>> събота, 24 март 2012 г.




Тъй като не съм гуру, а просто споделям своите преживявания, след публикация 1   и  публикация 2   предоставям на вниманието на всички, които се вълнуват от темата, последните ми писания по въпроса.
Умишлено разделих всичко, което исках да кажа, в три отделни статии, защото когато се поднася много информация наведнъж, знаете, много голяма част от нея убягва или остава в сянка, а всички тези неща е много важно да бъдат усвоени, разбрани и запомнени.
От там насетне сте вие, а аз мога само искрено да ви пожелая успех и да вярвам, че ще го имате.:)
Следващите инструкции или по-точно съвети са изключително повлияни от методиката на Алън Кар, една малка част са мои и ги споделям само, защото на мен лично ми помагаха много, дори на пръв поглед да ви звучат безумно.
Кои от тези съвети ще спазите оставям на вашата преценка, аз просто се опитвам и искам да помогна колкото се може повече на всеки, който има нужда от помощ, за да се освободи от никотиновата зависимост.
Написах тези 3 публикации най-вече поради молба на читателка, но и защото, когато аз бях в положението, в което се чувствах объркана и не знаех какво ме чака, имах голяма нужда да чета именно подобни материали от хора, които са преживели целия процес по спирането на цигарите.
И най-вече да е написано на човешки, достъпен, а не високопарен и сухарски език, имах нужда някой да ми обясни всичко без да ме гледа отвисоко, защото аз все още съм зависима от цигарите и без да ме сочи с пръст и да ме кара да се чувствам втора категория човек, само защото пуша.
Пушачът не е втора категория човек- казвам това убедено, а и най-вече като някой, който е живял не малко години в тоя ад, аз мисля, че пушачът е човек, който поради една или друга причина е попаднал в капана на никотиновата зависимост и има нужда от приятелска ръка и от малко вдъхване на кураж, за да се спаси.
Дори и не винаги да го осъзнава.
Аз, обаче го осъзнавах, потърсих помощ и получих тази протегната ръка от книгата на Алън Кар и тъй като безкрайно вярвам в силата на "Предай нататък" пожелах да предам доброто и на някой друг.

Тези 3 публикации са единствено и само за хората, които искат да спрат да пушат и имат нужда от съвети, от подкрепа и опора.
Това не е непожелано добро и е насочено само към хората, които желаят да го получат. Всеки прави сам своя избор, независимо какъв е той и сам носи последствията от него.
Никой смъртен не може да съди когото и да било друг за избора му.


Никога преди това не бях пожелавала истински и не се бях опитвала да спра цигарите, нямала съм временни откази от тях с последвал отново цигарен период, това е първия и последния път, в който го правя.
Последен, просто, защото аз вече съм непушач.
И защото вече дойде моят ден на Откровението.
Кураж и нека Силата бъде с вас!



Не пуша вече-последни инструкции и съвети


1.Никога повече не палете цигара!
Няма такова нещо като "Само една цигара и спирам пак".
Запалите ли дори и само една цигара, вие отново сте попаднали в коварния никотинов капан и отново сте пушач.
Хората, които казват : "Бях ги спрял, но пак ги започнах", всъщност никога не са спирали да бъдат пушачи.
Непушач е само този, който никога не е пушил през живота си или който след спиране на цигарите НИКОГА ПОВЕЧЕ НЕ ЗАПАЛВА ЦИГАРА.
Дори и само една!
Няма такова нещо като "Само една цигара.".
Запалите ли си дори и само една цигара, значи вие не сте бил непушач и вие все още сте жертва на никотиновия капан.
Само една цигара- това е гарантиран провал!



Прочетете още >

 Не пуша вече-първата седмица




Първите дни след като се откажете от цигарите са най-трудните.
И като казвам най-трудните, не си представяйте, че ще се чувствате сякаш сте вързан и разпънат между 4 коня, които с нагорещен остен са сръчкани да хукнат в 4 различни посоки.
Нищо подобно.
Просто има минути, в които ви обхваща едно нервно напрежение, което обаче можете изцяло да поставите под собствения си контрол и да се владеете.
Малко по-късно ще публикувам основните правила и инструкции, повлияни изцяло от съветите на Алън Кар,  които ще ви гарантират успех.
Да се върнем към първите дни.
Ще ви ги опиша такива, каквито ги преживях аз лично.
Но преди това какво точно стана на 3 ден, след като прочетох книгата "Не пуша вече" на Алън Кар.
Както ви разказах в предната публикация, прочетох книгата и я прибрах да си почива от мен.
Минаха 2 дни, в които ме подхвана нормалния ми ритъм на живот, разбира се, с участието на моите смрадливи приятелки цигарите.
На третия ден, обаче се случи нещо странно (хич не беше странно, нищо не е случайно).
Бях с една приятелка, пиехме кафе и като първи европейки лапнали по една цигара въодушевено разговаряхме.
Тогава покрай нас мина един възрастен около 70 годишен човек, който се спря и със строг тон ни каза:
"Не ви ли е срам, бе момичета, млади, хубави жени, а сте лапнали тия грозни цигари и около вас не се стои от дим?
Вие знаете ли как изглежда сушена смокиня?
Е, много скоро ще изглеждате точно така, ако продължите да пушите."
Направо ми приседна...
Не, защото човека ни се беше скарал, а защото знаех, че е прав.
В този момент пред мен започнаха да жонглират в главата ми всички неща, които и Алън Кар ми беше казал в книгата си и се почувствах като най-голямата глупачка и слабохарактерна нещастница на света.
Благодарих на човека за думите, той дори се учуди на позитивната ми реакция, но нямаше откъде да знае, че именно неговите думи ще изиграят решаваща роля по пътя към свободата ми.
Но нещата не свършват до там.


Не пуша вече-първата седмица




Прочетете още >

 Не пуша вече-Лесният начин

>> петък, 23 март 2012 г.




След 20 годишно робство на цигарите (да, робство, защото подобна зависимост си е абсолютно робство), най-после искам да извикам силно: "Свободна съм!".
Все още се страхувам да изричам силни думи, да се заричам въодушевено в каквото и да е или да изпадам в патос, поради този личен успех, защото не пуша едва от 1 месец.
Не това- да огласиш гръмогласно света със самохвални възклицания за някакво свое постижение, е най-важното, а какво си осъзнал самия ти- именно насаме със себе си, вътре дълбоко в душата си, там, където няма нужда да театралничиш или да се правиш на някой друг,  за да се харесаш на някого, а да бъдеш откровен до болка.
Реших, обаче, да направя нещо като мини дневник, посветен на раздялата ми с цигарите, защото се  надявам, че ще бъде интересно и най-вече полезно за всички, които се опитват да се преборят с този порок и с тази отвратителна зависимост.
Ще бъде интересно и за самата мен, когато след време прочитам какви терзания съм имала в дадения момент на прехода от робството към свободата.
Всъщност, колкото и странно да прозвучи на мнозина от вас, които са в графата "пушачи", но да се откажеш от цигарите е едно най-лесните неща на света.
Не ви лъжа, нито се опитвам да се направя на интересна.
Целият проблем, цялата суетня, вайкане и вдигане на рамене от безпомощност е един много добре отглеждан плод на една голяма манипулация, на която всеки пушач става жертва.
Тотално промиване на мозъци, създаването на илюзорния образ на "готиния и печения тип", който небрежно пали цигара, а смотаняка,  разбира се, кашля, ако опита от нея, странни анти цигарени кампании, които с вида си и концепциите си по-скоро надъхват пушача да пуши напук, а не го мотивират да спре, и още и още фактори обуславят цялата безумна ситуация, при която пушача изпада в пълно объркване и предпочита да се скрие зад облак от цигарен дим.
Всички пушачи са чували за мъчителната никотинова абстиненция,  за треперещи ръце, за изпадане в паника и нервност, всеки знае поне една зловеща история за ужасното напълняване и мъчителните часове на еди кой си познат или приятел, който е спрял цигарите.
И всичко това звучи толкова прекрасно като оправдание за горкия пушач, че той дори не се и опитва да се спаси от миризливия кошмар, в който сам избира да продължава да живее.
А целият страшен сценарий, нарочен за оправдание, за да не се бори, всъщност изобщо не съществува.
Той съществува само в главата на този, който е избрал неправилния начин да се спаси, присъства само в дните на този, който не е мотивиран по правилния начин да върне свободата си.
А правилният начин е този, който няма да му донесе мъчителни часове, а облекчение и прераждане на духа му, той дори не е битка, а една единствена крачка, която не му коства никакви усилия, саможертва и лишения.
Защо трябва да избираме неправилния и мъчителния начин, при наличието на Лесният начин?
Признавам си, аз не вярвах дълбоко в него в началото, не вярвах напълно дори и когато го прочетох и научих за него от начало до края.
Но той проработи, проработи без дори и да осъзная как стана всичко.
Именно, защото е Лесният начин и не коства никакви усилия и драматични  терзания.


Не пуша вече-Лесният начин




Прочетете още >

 Орехов дип с червена чушка

>> четвъртък, 22 март 2012 г.




Този дип го приготвих на шега, а той взе, че се получи много вкусен.
Изключително подходящ е за меса (за месоядните) или просто да се консумира като разядка към хляб и други ястия.
Тъй като вкъщи от почти година не консумираме месо, си го употребихме с една зеленчукова мусака с куркума и комбинацията пак беше страхотна.
Става много бързо и няма никаква топлинна обработка.
Може да се приготви и със зелена чушка, но няма да е толкова вкусен, защото именно сладостта на червената чушка придава много мека нотка на дипа.


Орехов дип с червена чушка





Прочетете още >

 Петър Димков-лечителят

>> неделя, 18 март 2012 г.






Народният лечител Петър Димков, известен и само с името ЛЕЧИТЕЛЯТ, завинаги ще остане в сърцата на хората, потърсили помощта му и намерили изцеление от неговата ръка.
Петър Димков е роден на 19 декември 1886 г. в София, в семейството на свещеника Иван Димков. Началното си образование получава в столичното училище "Денкоглу". През 1899 г. заминава в Петербург - Русия, където завършва военно училище. През 1909 г. е назначен като подпоручик в 25-и Драгомански полк в Цариброд. Участва във всички войни за обединението на България и е раняван 8 пъти.
Още тогава открива способностите си да лекува - спасява голяма част от поразените от холера войници.
В армията е до 1936 г., когато се уволнява с чин полковник.
От военния му период в историята на България ще останат много негови заслуги като това, че ръководи изграждането на Аспаруховия вал във Варна; построяването на Арката - портал на VІІІ Приморски полк във Варна; има основна заслуга за построяването на парка - мавзолей "Владислав Варненчек" във Варна; като командир на 21-ва пехотна дружина в Карлово през 1933 г. той спасява от разрушаване родната къща на Васил Левски и ръководи нейното възстановяване.
Имало е план за събарянето на къщата, за да се построи нова улица, който благдарение на Петър Димков не се осъществява. Където и да се е намирал в България по време на военната си служба, навсякъде Лечителят е оставял значима следа.
Следвайки традицията в своето семейство, Петър Димков посвещава по-голямата част от живота си на изучаване на билките, събиране на рецепти, тяхното осмисляне и доразвиване. Във фитотерапията той открива и прилага свои оригинални съчетания от билки. Лечителят формулира и популяризира принципи, извлечени от народната медицина:

1.Лекуването да става с естествени природни средства.
2.Лечението да се насочи към общо укрепване на организма чрез промяна на храненето и начина на живот.
3.Лечението да е индивидуално - според болестта и човека.
4.Да се въздейства не само на болния орган, но и на целия организъм.
5.Чрез внушение и самовнушение да се създаде увереност в болния за оздравяването му.
6.В духа на народната медицина, той не използва апарати и съоръжения, а въвежда и изследва действието на различни средства - компреси, лапи, бани, душове, фрикции, масажи, водолечебни процедури и др.

Петър Димков е един от първите проповедници на природосъобразния начин на живот. Духовното присъствие на ЛЕЧИТЕЛЯ е трайно.
Издадени са 4 негови книги: "Българска народна медицина" /издавана 5 пъти от 1926 г. до 1937 г., преиздавана още през 1977 г., 1991 г., 1993 г. и 2008 г. /; "Хигиена и лекуване на душата", "Молитвеник" и "Очна диагноза".
През целия си живот с успех и безвъзмездно е лекувал хората и не случайно е наречен ПЕТЪР ДИМКОВ-ЛЕЧИТЕЛЯТ.
(източник-http://petardimkov.com/)


Петър Димков-лечителят



Прочетете още >

 На гости: Здравословно с Деси Пеева

>> понеделник, 5 март 2012 г.




В този блог за цялото време от неговото съществуване съм ви показвала какви ли не рецепти- с месо, без месо, сладкиши, кремове, торти, тесто, зимнина и какво ли още не.
Само че не съм ви показала най-важното, според мен- оня най-чистия, най-правилния и здравословния аспект на храненето- този, с който ни е дарила Природата, а ние пренебрегваме и видоизменяме с модерните си претенции.
Проблемът на нас, съвременните хора е, че живеем, за да ядем, а не ядем, за да живеем.
Някой със сигурност ще възроптае и ще намери своите аргументи да не се съгласи и ще бъде негово лично право да мисли различно, само че нищо не е в състояние да ме убеди в противното на това, че колкото по-сурова и натурална храна ядем, толкова по-голяма грижа полагаме за своето тяло и дух.
Разбира се, това е нещо, което всеки сам трябва да реши за себе си и не бих искала тази публикация да звучи поучително и строго педагогично.
След повече от 400 публикации за не дотам здравословни храни, не е е лошо да имам и една и за чисти и натурални природни храни за читателите ми, които се интересуват от тази тема- здраве и правилно хранене.
Все още съм начинаещ в материята "суровоядство" и на този етап просто чета информация за него като първокласник и откровено се възхищавам на хората, които са го приели като свой искрен приятел и му вярват и го следват.
Аз все още нямам смелостта да загърбя досегашния си начин на хранене, макар че съм дълбоко убедена, че той никак не е правилен.
 Дори и отбелязвайки фактите, че от почти 11 месеца изключих  месото от менюто си (никой не е в състояние да ме убеди, че то е нужно на човека), драстично намалих и храните с бяло брашно и бяла захар (с тенденция за пълно спиране), от повече от 4 години вкъщи консумираме само хималайска сол, след 20 годишно тровене спрях цигарите, не пия алкохол (ако не се броят 5-6 чаши качествено червено вино годишно), започнах да правя и гладуване само на вода при новолуние и пълнолуние, аз никак не живея и не се храня правилно.
Въпреки усилията, които полагам да се сбогувам с навиците, които доказано поразяват здравето ми, толкова далече съм от истината, че чак ме е срам да говоря на тема здравословно хранене и начин на живот, защото това е материя, която изисква много знания, практика в изготвянето на правилно меню и редица други не по-малко важни подробности, съпътстващи здравословния начин на живот, които аз все още не владея.
Затова, обаче съм поканила една много красива и интелигентна млада дама, която владее всичко това и е превърнала здравословното хранене и редица други аспекти, които обуславят вътрешната и външната красота и младост на човека, без да натрапва мнението си, без да говори досадно като ментор и да натяква на тези, които не живеят здравословно колко са далече от истината.
Днешната ми гостенка е човек, който винаги с усмивка и от сърце ще подари и предаде на другите своята рецепта за здраве, тя никога няма да откаже да даде съвет и помощ и винаги ще направи всичко това по най-сърдечния и приятелски начин.
Точно така реагира тя и на поканата ми да гостува в блога ми, и то без да се познаваме.
Тя се казва Деси Пеева и  очаква своето бебче, бременна е в 7 месец.:)
Пожелавам на Деси най-лекото раждане и едно здраво и красиво детенце.
Нека ви запозная с нея и с нейното приятно кътче за здраве.
Не знам вие на какво мнение сте, но за мен рецептите, които ще видите по-долу по нищо не отстъпват нито по красота, нито по изкушаваща примамливост да бъдат скорострелно изядени  на тези, които ни отнемат часове в кухнята и висене над котлоните.
Благодаря ти, Деси!


На гости: Здравословно с Деси Пеева


Казвам се Десислава Пеева и в моя блог споделям разбиранията си за здравословен начин на живот.
Аз не съм нито вегетарианец, нито веган, нито суровоядец. Просто не обичам да поставям етикети, a и на мен да ми поставят.
Привърженик съм на суровоядството, но това не означава, че от време на време не хапвам нещо готвено.
В моя блог споделям какво е за мен здравословно хранене, любопитни факти за любимите ми супер храни, авторски сурови рецепти, антиейджинг статии, натурална козметика, какво и как спортувам.
И понеже професионално съм се насочила в туристическия бизнес, пиша и за екзотични Wellness дестинации от цял свят.


А сега на въпроса: Защо е по-добре да консумираме повече сурова храна?

 „Ние сме това което ядем“ е космически закон!
Суровият растителен материал е единственото нещо, което нашите тела разпознават като храна и хранейки се по този начин можем да постигнем оптимално здраве и виталност.
Диета състояща се от предимно сурова растителна храна като плодове, зеленчуци, ядки и семена ни дава всички необходими хранителни вещества от които се нуждаем.
А предимствата са:
1. Суровата храна е пълна с ензими;
2. Суровата храна ни помага да постигнем киселинно-алкален баланс;
3. Суровата храна е с по-високо качество и задоволяваме нуждите си с по-малки порции;
4. Суровата храна е по-ароматна от сготвената и не се нуждае от допълнително подправяне;
5. Суровата храна отнема много малко подготовка и ние прекарваме по-малко време в кухнята;
6. Предпочитайки сурова храна изключва възможността да си изгорим езика или пръста;
7. Почистването след сурово ястие е изключително лесно. Няма загорели с гранясало олио тави и тенджери;
8. Диета, състояща се от сурова храна може да излекува или спре развитието на много хронични болести, включително и рак;
9. Суровата храна може да ни предпази от настинка и грип;
10. Хранейки се със сурова храна можем да спестим пари от излишна храна, витамини, тигани, лекарски сметки, лекарства и здравни застраховки.

Ето и примерно пролетно сурово меню:
закуска - зелен елексир срещу пролетната умора
втора закуска – 1 банан
обяд – сурова супа с авокадо
вечеря – пролетна салата за блестяща кожа с 4 сурови средиземноморски крекера
десерт – 2-3 сурови шоколадови трюфела (поне 2 часа след вечерята)




Зелен еликсир срещу пролетната умора





Прочетете още >

 Торта с вишни и заквасена сметана "Нели"

>> неделя, 4 март 2012 г.




С удоволствие гледам епизодите на "Черешката на тортата" винаги, когато имам възможност.
И не, защото съм любопитна за нещо пикантно, относно популярните личности на България, нито ме вълнуват домовете им, защото и аз самата съм била потърпевша от подобно клюкарско отношение.
Това, което ме привлича в предаването, е да науча нова рецепта, да гледам нещо позитивно, защото тв каналите са пълни с негативизъм и той лъха от почти всяко предаване, да не говорим за новините.
А в това предаване позитивните моменти определено преобладават.
Рецептата, която до този момент ме впечатли най-много е именно тази, която ще ви покажа днес.
Впечатлих се от тортата с вишни и заквасена сметана, която приготви Нели.
Аз не харесвам готовите блатове и не ги използвам и затова няма да направя тортата напълно по нейния начин, а ще ви я покажа с домашно приготвени блатове.
Определено е много по-вкусно, а и спестявате на организма си безброй Е-та, консерванти и още куп знайни и незнайни съставки, които се съдържат в полуфабрикатните храни.
Не че захарта сама по себе си също не е достатъчно опасна, но поне да си спестяваме част от вредните вещества, доколкото можем.
Освен това на вкус също ще е много по-добре, отколкото да приготвите тортата с готови блатове.
Много отдавна си харесах тази торта на Ева и реших да взаимствам от нея рецептата за приготвяне на блатовете.
Ако не ви се занимава, можете да направите тортата и с готови шоколадови блатове, но със сигурност ще сгрешите, вкуса ще е коренно различен.
Все пак, вие решавате.:)
Благодаря на Нели за чудесната идея, със сигурност тази торта влиза в графата "любими".

Торта с вишни и заквасена сметана "Нели"





Прочетете още >

 Хрупкава тънка баница със спанак

>> събота, 3 март 2012 г.




Много публикации станаха днес, но имам да наваксвам, заради дългото ми отсъствие (което подозирам, че скоро ще повторя отново, за съжаление, защото пак влизам в серия с много работа).
Днес в тон с националния празник направих и една хубава вита баница със спанак.
Не знам вие как сте, но вкъщи обичаме само тънки и хрупкави баници.
Не че бих отказала и някоя тлъста, дебела баница, но няма да ми е така на сърце, както ей такива като днешното ми предложение към всички вас.
Излишно е да казвам, че по-блажна е по-вкусна.:)
И ако я изпечете в някоя стара очукана тава, още по-хубава ще стане.
Не знам защо, ама си умирам да ям ястия, които да ми напомнят по всичко за село- и като вкус, и като съдове за хранене и готвене.
Даже карах майка ми да ми изпраща разни неща от село от баби и прабаби.
Може би, защото се гордея с това, че съм много близко до земята и цялото ми детство е преминало волно, безгрижно, по-голямата му част на село, бягайки, играейки, често с обелени колене... без фасони, без превземки и суета... просто истинско...

Хрупкава тънка баница със спанак





Прочетете още >

 Пълнени гъби със синьо сирене и кашкавал




Бях обявила, че ще пусна първо други рецепти, но днес изпекох ето тези гъбки и още, докато са топли, бързам да ви ги покажа.
Изключително лесна и бърза рецепта, която в комбинация с голяма, свежа и прясна салата ще се превърне в чудесно и здравословно хранене.
Много се страхувам от гъби и затова ям само печурки и манатарки от проверени източници, но ако вие сте от смелите и разнообразявате с видовете гъби, които консумирате, можете да приготвите рецептата и с друг сорт.
Пълнените гъби са си много обичано ястие и аз съм сигурна, че всеки от вас си има различни любими начини за тяхното приготвяне.
Когато ядях месо съм си ги правила с шунка, с бекон и с прошуто, така че ако не сте вегетарианци, можете да добавите нещо любимо от този тип към плънката на днешното ми предложение.

Пълнени гъби със синьо сирене и кашкавал





Прочетете още >

 Честит празник!


3 март - ден на освобождението на България от турско робство





Прочетете още >

 Млечен желиран крем

>> четвъртък, 1 март 2012 г.


Мартеница пращам надалече-
нишка от живота във дома,
бяла като вишната на двора
и червена – сила на кръвта.
Да те топли даже и далече,
да те връща нощем у дома,
за да имаш сили във крилете
като следваш своята мечта.
Да ти дава дързост в тоз живот,
че си струва още да вървиш
и където и да си... далече –
носиш нишката на своя род.

Честита Баба Марта!


Днешният крем е много в тон с Баба Марта, защото е в бял и червен цвят.:)
Съвсем случайно се получи това съвпадение, но ще се радвам да приемете тази моя сладка мартеничка с най-добрите ми пожелания към всички.
Кремът се прави толкова лесно и елементарно, че чак се чудих дали да публикувам подобна детска рецепта в блога, но моят съпруг нарича този крем "новият ми любим крем", та нямаше как да не споделя и с вас.
Ще ви го предложа в 2 варианта, на втория нямам снимка в момента, но ще го правя скоро и ще ъпдейтна (що за дума?!) публикацията.
Може пък и на вас да ви допадне.
Дано.
Отново публикувам моите съвети за работа със желатин за всички, които се притесняват от него. Никак не е страшен, повярвайте ми, 1 успешен опит и всичко ще ви бъде като детска игра нататък. А този успешен опит ще го имате още в началото, ако спазите следните указания:

Основното за успеха при работата с желатин е да работите с желатин, който задължително е в срок на годност.
 Ако е по-хубав като марка, още по-добре.
 Другото важно нещо е да не го оставяте да завира и да бълбука, а просто да се разтопи и втечни на много слаб котлон.
Никога не добавяйте горещ желатин към студени течности, защото ще се пресече, винаги темперирайте, като добавяте по малко от течността за желиране към него и бързо разбивайте.
После пак малко от сместа към желатина и пак разбъркайте добре.
Когато се изравнят температурите, смесете всичко и сте готови.
Ако течността или сместа за желиране са топли- най-добре, тогава всичко ще е още по-лесно и гарантирано успешно.
Още нещо, което бих ви дала като съвет, не надценявайте сгъстяващата способност на желатина и винаги спазвайте съотношението за грамаж желатин за съответно количество смес за желиране.




Млечен желиран крем





Прочетете още >

Back to TOP