Петър Димков-лечителят

Народният лечител Петър Димков, известен и само с името ЛЕЧИТЕЛЯТ, завинаги ще остане в сърцата на хората, потърсили помощта му и намерили изцеление от неговата ръка.
Петър Димков е роден на 19 декември 1886 г. в София, в семейството на свещеника Иван Димков. Началното си образование получава в столичното училище "Денкоглу". През 1899 г. заминава в Петербург - Русия, където завършва военно училище. През 1909 г. е назначен като подпоручик в 25-и Драгомански полк в Цариброд. Участва във всички войни за обединението на България и е раняван 8 пъти.
Още тогава открива способностите си да лекува - спасява голяма част от поразените от холера войници.
В армията е до 1936 г., когато се уволнява с чин полковник.
От военния му период в историята на България ще останат много негови заслуги като това, че ръководи изграждането на Аспаруховия вал във Варна; построяването на Арката - портал на VІІІ Приморски полк във Варна; има основна заслуга за построяването на парка - мавзолей "Владислав Варненчек" във Варна; като командир на 21-ва пехотна дружина в Карлово през 1933 г. той спасява от разрушаване родната къща на Васил Левски и ръководи нейното възстановяване.
Имало е план за събарянето на къщата, за да се построи нова улица, който благдарение на Петър Димков не се осъществява. Където и да се е намирал в България по време на военната си служба, навсякъде Лечителят е оставял значима следа.
Следвайки традицията в своето семейство, Петър Димков посвещава по-голямата част от живота си на изучаване на билките, събиране на рецепти, тяхното осмисляне и доразвиване. Във фитотерапията той открива и прилага свои оригинални съчетания от билки. Лечителят формулира и популяризира принципи, извлечени от народната медицина:

1.Лекуването да става с естествени природни средства.
2.Лечението да се насочи към общо укрепване на организма чрез промяна на храненето и начина на живот.
3.Лечението да е индивидуално - според болестта и човека.
4.Да се въздейства не само на болния орган, но и на целия организъм.
5.Чрез внушение и самовнушение да се създаде увереност в болния за оздравяването му.
6.В духа на народната медицина, той не използва апарати и съоръжения, а въвежда и изследва действието на различни средства - компреси, лапи, бани, душове, фрикции, масажи, водолечебни процедури и др.

Петър Димков е един от първите проповедници на природосъобразния начин на живот. Духовното присъствие на ЛЕЧИТЕЛЯ е трайно.
Издадени са 4 негови книги: "Българска народна медицина" /издавана 5 пъти от 1926 г. до 1937 г., преиздавана още през 1977 г., 1991 г., 1993 г. и 2008 г. /; "Хигиена и лекуване на душата", "Молитвеник" и "Очна диагноза".
През целия си живот с успех и безвъзмездно е лекувал хората и не случайно е наречен ПЕТЪР ДИМКОВ-ЛЕЧИТЕЛЯТ.
(източник-http://petardimkov.com/)


Петър Димков-лечителят

Завещано от Петър Димков
Другите за Петър Димков-спомени за лечителя
Рецептите на Петър Димков


Той е 67-ият по значимост българин според справочника "100-те най-влиятелни българи в нашата история” на Андрей Пантев и Борислав Гаврилов.
Старозагорци пък поставят името му веднага след тези на Ботев и Левски. Като общественик, военен, езотерик или народен лечител Петър Димков безспорно има място в историята ни.
На 5 октомври се навършиха 20 г. от смъртта на Петър Димков.
Малцина обаче знаят, че рождената му дата доскоро тънеше в мистерия. Според едни той е роден през 1884 г., а според други – през 1886 г. Различни сведения има и за деня на раждането му. Тайната обаче е разгадана от биографа на Димков Николай Кафтанджиев. Лечителят е роден в София на 6 декември 1886 г. в семейство на македонски емигранти.
Майка му е била известна знахарка, която посрещала пациенти в дома си. Неслучайно малкият Петър се запалил по билколечението. Бързо се научил да пише – майка му диктувала вълшебните рецепти и той ги запаметявал, за да ги използва сам след години. Семейството му решило да го изпрати в Русия да следва като стипендиант. Условието било обаче да стане военен. Само че за да следва там, Петър трябвало да бъде на 10 години, а той бил на цели 12.
Набързо го “подмладили” с 2 години и оттам идва разминаването с рождената му година. Истинската се оказва 1886-а. В Петербург се дипломира като офицер, но и се запознава с учението на Толстой и нетрадиционната медицина. Връща се в България, решен да се отдаде на родината – като военен, общественик и лечител. През 1933 г. Димков е началник на полк в Карлово. Тогава заедно с Васил Гендов се заемат с реставрирането на родната къща на Васил Левски.
Общественото му дело не спира дотук. Инициативата за запазването на римските терми (бани) във Варна също е негово дело. Термите били построени на толкова стабилни основи, че по-късно послужили за модел при строежа на АЕЦ “Козлодуй”. Пак във Варна построява огромния парк “Аспарухов вал”, в който съхранява защитна стена от времето на първата българска държава. Негова заслуга е и издигането на мавзолея “Владислав Варненчик” в морската ни столица. Научавайки за добрините на Петър Димков, известният архитект Карел Шкорпил възкликнал: “Ето най-после един българин, който наистина обича България!”
Димков участва като офицер в Балканската, Съюзническата и Първата световна война. 8 пъти е раняван в сражение, 3 от които почти смъртоносно. Спасява го признателността на войниците му. Те мислели, че е мъртъв, но на всяка цена били решени да открият и погребат тялото му, както подобава. С огромно платнище те пълзели сред убитите и ранените и търсели офицера си. Безкрайна била радостта им, когато заварили жив Петър Димков. По време на Балканската война 70 души от неговата рота заболели от холера. Той поръчал
да му доставят “една кола чесън” и … ги излекувал. Нито един от пациентите му не починал. Как да не са му благодарни?
След като срещал нееднократно смъртта на бойното поле, офицерът решил да се отдаде на народната медицина. Още от малък познавал силата на лековитите растения, а в Русия овладял метода на природолечение на Морис Платен. Тайната на вълшебствата, които правел, била проста и достъпна. Той умело съчетавал природната медицина (слънце, въздух и вода) с българската народна медицина.
Но познавал и душата на човека – прилагал с успех и психолечението. Според Димков болката се намира не само в тялото, но и в дълбините на душата. Затова той съветвал пациентите си сутрин и вечер да си повтарят като мантра: “Чувствам се все по-добре и по-добре!” Той им казвал, че не може да им помогне, ако сами не са решени да си помогнат. Като бог. Само дето лечителят съвсем не се изживявал като месия. За такъв обаче го смятали изцерените от него. Една от пациентките му разказва, че според една легенда Бог изпратил ангели на земята да помагат на хората и един от тях е именно Петър Димков. Лекувал всички от всичко.
Успял дори да върне зрението на един сляп,
когото светилата в офталмологията били отписали. “Няма болест, която не може да се излекува”, било едничкото му правило. И може би в непоколебимата му вяра се корени лечителската му сила. “Той вдъхваше надежда и живот на хората, с които общуваше. Лечебна светлина струеше от цялото му същество”, разказва биографът му Кафтанджиев. Отдал целия си живот на хората, при това безвъзмездно. Не взел нито стотинка от никого. “Като правите добро на другите – така ще ми се отблагодарите – все едно на мен сте сторили добро”, повтарял благо алтруистът Димков.
Липсата на медицинско образование и конюнктурата обаче му създавали проблеми. Два пъти бил арестуван, а някои разказват, че го пратили и в концлагер. Научните му трудове по медицина били забранени, още преди да се публикуват. Това обаче се променило, когато Петър Димков излекувал от рак ген. Иван Михайлов, виден член на Политбюро. Благодарният генерал се застъпил за народния лечител и Димков получил разрешение да върши чудесата си. Домът му на улица “Лука Кунин” се превърнал в лазарет на общочовешкото страдание.
100 000 са лекуваните от Петър Димков, според Николай Кафтанджиев и то без да се броят тези, на които той е помогнал с рецептите в книгите си. По 30 пациенти е преглеждал знахарят всеки ден. По 50 писма пък е получавал от провинцията и чужбина. На някои пишело само “До Петър Димков – България”. Неслучайно пациентите му от Стара Загора слагат името му редом с тези на Ботев и Левски – тачат го като едно от великите чеда на България.
Сред излекуваните от него е и Людмила Живкова. При известната катастрофа през 1973 г. черепът на младата жена бил пробит и лекарите не били способни да й помогнат. Опитали всичко без резултат. Тогава Иван Славков я завел при известния лечител. Той сторил чудо и … Людмила Живкова оздравяла. Според биографа на Димков пациент на билкаря бил и Леонид Брежнев. Благодарността на съветския лидер вероятно е причината да се опростят няколко милиона от дълга на България. По това време получава и орден “Св.св. Кирил и Методи”, I степен, за заслугите си в медицината и общественото дело.
Доньо Донев пък признава, че преди години Димков го изцерил от възпаление на ципата на малкия мозък. Оттогава карикатуристът се запалил по билкарството и народната медицина.
Има нещо свято в него, твърдят хората, които са се срещали с лечителя. Той е бил добре запознат с източноправославното християнство – баща му е бил свещеник, в Русия става толстоист, а по-късно се запалва и по езотериката. Петър Димков очевидно е наясно с проблемите и търсенията на душата. Близък приятел е с българския Далай лама – Стоян Заимов и с Николай Райнов – и двамата известни български езотерици. Става ученик на самия Петър Дънов. Като член на бялото братство Димков проповядва ревностно идеите на Дънов. “Избягвайте всичко, което разваля настроението!”, “Радостта е двигателят на нашия живот!”, “Ден, през който не сте се смели, е загубен ден!”, са само малка част от прекрасната му философия за живота.
(По материали на вестник СЕГА)




Десет повели на Лечителя за десет десетилетия живот
1. Изграждайте живота си "съответно" на средата, в която го осъществявате, като изключвате притеснителни "разминавания" между вашия тип витални реакции и околната среда. Всяко несъответствие "хаби" живота!
2. Утвърдете отрано най-подходящия за вас ритъм на живот. Подходящ е всеки ритъм, който разпределя натовареността равномерно в повтарящи се количества и интервали. Това създава пожизнен витален тренинг.
3. Изразходвайте всекидневно определено количество енергия за движение - бягане, гимнастика, ходене. Движението е живот, застоят - смърт.
4. Горните три условия обуславят четвъртото: гледайте на живота доброжелателно, ведро, избягвайте всякакви потискащи емоциите „попарват", износват, убиват организма (духа).
5. Усмихвайте се! Усмивката е здравословна - тя не само изразява здравето, но го прави.
6. Не прекалявайте в нищо и никога! Не преяждайте - това е прекаляване с ядене (преумора на цялото тяло в излишно храносмилане, което убива); не прекалявайте дори с труда - преумората също е „неизлечима". И обратно, не се отдавайте на свръхленост - това е "прекаляване" с бездействието.
7. Правете добро! Това е призванието ви. Притичвайте се на помощ на всекиго, защото така помагате на себе си да се възвисите в самочувствието си на човек.
8. Бъдете любознателни! Любознателността е движение на духа, несравнимо здравословно! Интересувайте се от живота - главното Условие да останете в него.
9. Не се бойте от болести! Това е задължително условие да не боледувате.
10. Живейте и помагайте на всички да живеят добротворно!

Източник: Рецептите на Петър Димков. Сто години за всеки., стр. 107
ИК "Гея-Либрис"
София, 2002