Не пуша вече-първата седмица

Първите дни след като се откажете от цигарите са най-трудните.
И като казвам най-трудните, не си представяйте, че ще се чувствате сякаш сте вързан и разпънат между 4 коня, които с нагорещен остен са сръчкани да хукнат в 4 различни посоки.
Нищо подобно.
Просто има минути, в които ви обхваща едно нервно напрежение, което обаче можете изцяло да поставите под собствения си контрол и да се владеете.
Малко по-късно ще публикувам основните правила и инструкции, повлияни изцяло от съветите на Алън Кар,  които ще ви гарантират успех.
Да се върнем към първите дни.
Ще ви ги опиша такива, каквито ги преживях аз лично.
Но преди това какво точно стана на 3 ден, след като прочетох книгата "Не пуша вече" на Алън Кар.
Както ви разказах в предната публикация, прочетох книгата и я прибрах да си почива от мен.
Минаха 2 дни, в които ме подхвана нормалния ми ритъм на живот, разбира се, с участието на моите смрадливи приятелки цигарите.
На третия ден, обаче се случи нещо странно (хич не беше странно, нищо не е случайно).
Бях с една приятелка, пиехме кафе и като първи европейки лапнали по една цигара въодушевено разговаряхме.
Тогава покрай нас мина един възрастен около 70 годишен човек, който се спря и със строг тон ни каза:
"Не ви ли е срам, бе момичета, млади, хубави жени, а сте лапнали тия грозни цигари и около вас не се стои от дим?
Вие знаете ли как изглежда сушена смокиня?
Е, много скоро ще изглеждате точно така, ако продължите да пушите."
Направо ми приседна...
Не, защото човека ни се беше скарал, а защото знаех, че е прав.
В този момент пред мен започнаха да жонглират в главата ми всички неща, които и Алън Кар ми беше казал в книгата си и се почувствах като най-голямата глупачка и слабохарактерна нещастница на света.
Благодарих на човека за думите, той дори се учуди на позитивната ми реакция, но нямаше откъде да знае, че именно неговите думи ще изиграят решаваща роля по пътя към свободата ми.
Но нещата не свършват до там.


Не пуша вече-първата седмица

Оставих си цигарата, макар че в този момент може би съм си мислела, че я оставям за момент, докато ми мине гузното усещане.
След малко покрай нас мина позната на моята приятелка, която се спря при нас.
Слабичко много дребно момиче с тих глас.
От дума на дума разговора отиде пак в посока цигари (как иначе, като дима отиваше в лицето й).
Тогава тя каза:
"Ооо,  махнете ги тия миризливи цигари, аз ги спрях преди 4 години.
Препуших много след една Нова година и от тогава си казах КРАЙ и минаха вече 4 години."
Е, това просто сложи капака на всичко.
Добре де, аз ли съм най-мекушавия и смотан човек на света???
(Навремето си казах пак така и взех шофьорска книжка от първия път :)
Изпихме си кафето, станах от масата и се прибрах вкъщи.
В найлонова торбичка събрах всички кутии цигари, запалки и пепелници, които имах вкъщи и ги изхвърлих с такова голямо желание и хъс, че чак се харесах сама.
Минаха няколко часа, но еуфорията още ме държеше и не ми се пушеше.
Ненавиждах цигарите, ненавиждах слабостта си и бях решена, че и с двете ще приключа днес!


Ден първи
След като изхвърлих цигарите вечерта си помислих, че ще изпадна в паника, защото нямам никакви цигари вкъщи.
Нищо подобно.Мислех си за тях, но с гняв и неприязън и се радвах, че ги изгоних от дома си.
Всичко си премина нормално, легнах си, наспах се и така дойде

Втори ден
Ето това ми беше най-трудния ден, първият ден без кафе и цигара.
Кафе си направих, пих го на малки глътки и не умрях.
Явно можело да се пие и без цигара, о, чудо!
През този ден усещах абстиненцията най-силно и най-често, но с храна коригирах положението.
Всъщност, абстиненцията си е точно усещане на глад за храна, да не си помислихте, че е като някакво Средновековно мъчение?
Не, чисто нервно усещане на глад за храна и трае около 2-3 минути.
В този ден говорих най-много с хора, много ми помогна една приятелка, която е спряла цигарите, наистина разговор с такъв човек помага страшно много и мотивира.
През целия ден се опитвах да си намирам занимания, защото често се изнервях.
Като казвам, че се изнервях, не изпадах в истерии, а си беше малко по-напрегнато състояние, което можех да владея.
Мина и този труден ден.

Трети ден
Кафе без цигара, е, не е като със, ама се преживява.
Пак ми се пуши, няма как, това са си най-трудните дни, а и навика все още е жив.
Гадното никотиново чудовище е изпаднало в предсмъртен гърч и си иска дозата.
Да, ама няма да я получи и много скоро няма да му чувам повече гласа.
Днес гласът му е много по-тих от вчера, ще го довърша, да не се заблуждава, че ще ме пречупи.
Отидохме на пикник със съпруга ми, въздух, птици, красота.
Имах късмет, че беше много топъл за сезона ден, имаше много хора навън и беше страхотно.
Какви цигари, ето това е живота!

Четвърти ден
Вече определено владея повече ситуацията.
Абстиненцията е все по-слаба и под мой пълен контрол.
Нищо по-особено през този ден, всичко премина нормално.
Пак пих кафе и започнах да приемам липсата на цигарата към него като нещо по-нормално.

Пети ден
Днес за първи път седнах в заведение на кафе с 2 приятелки- и двете пушачки.
Е, осмърдя ми се душата, честно ви казвам, грозна история.
Толкова много миришеше на цигари в кафенето, че ми стана лошо, без да преувеличавам.
Всички вирнали цигарите и омагьосани пушат като комини.
Тъжна гледка...
По едно време взех кутията на едната ми приятелка да се тествам, помирисах я, нищо не почувствах, освен че ми миришеше неприятно.
Прибрах се и дрехите ми веднага на мига бяха пуснати за пране.
Ужасна цигарена миризма, която внесох в дома си и я усетих така, както друг път не бях усещала.

Шести ден
Всичко е нормално.
Пия си кафето и сутрин и следобед (понякога пия по 2 кафета на ден) без да ми липсва цигара.
И така ставало и никак не е неприятно, напротив, пиеш си кафето и усещаш пълния му вкус и аромат.
Все по-рядко се сещам за цигарите, и то ако се сетя, не като за нещо, което ми липса, а заради  навика, все пак пуших цели 20 заблудени години.

Седми ден

Същият като шестия, всичко е наред, няма абстиненция, няма нерви.
Сещам се за цигарите, но категорично се владея и прогонвам бързо и трайно мисълта, която е плод на навика.

От тук насетне всеки следващ ден ставаше все по-лек, по-приятен и спокоен.
Най-много по веднъж на ден се сещах за цигарите и то не, защото ми липсваха и имах никотинов глад, а от чист навик -няма как, той си заминава последен, но това не е фатално, защото не изнервя изобщо.
Посягах към мястото, в което са стояли дълги години и в следващия момент си казвах:
"Какво правиш?"  и всичко свършваше до там- прогонвах набързо мисълта за миризливките.
От там насетне- след първата седмица не мога да ви опиша дните, защото вече не се усещаха като тежест, а си минаваха нормално и без някакви запомнящи се негативни емоции, свързани с цигарите.
Вече мина 1 месец, откакто съм непушач.
Щастлива съм!