петък, 23 март 2012 г.

Не пуша вече-Лесният начин




След 20 годишно робство на цигарите (да, робство, защото подобна зависимост си е абсолютно робство), най-после искам да извикам силно: "Свободна съм!".
Все още се страхувам да изричам силни думи, да се заричам въодушевено в каквото и да е или да изпадам в патос, поради този личен успех, защото не пуша едва от 1 месец.
Не това- да огласиш гръмогласно света със самохвални възклицания за някакво свое постижение, е най-важното, а какво си осъзнал самия ти- именно насаме със себе си, вътре дълбоко в душата си, там, където няма нужда да театралничиш или да се правиш на някой друг,  за да се харесаш на някого, а да бъдеш откровен до болка.
Реших, обаче, да направя нещо като мини дневник, посветен на раздялата ми с цигарите, защото се  надявам, че ще бъде интересно и най-вече полезно за всички, които се опитват да се преборят с този порок и с тази отвратителна зависимост.
Ще бъде интересно и за самата мен, когато след време прочитам какви терзания съм имала в дадения момент на прехода от робството към свободата.
Всъщност, колкото и странно да прозвучи на мнозина от вас, които са в графата "пушачи", но да се откажеш от цигарите е едно най-лесните неща на света.
Не ви лъжа, нито се опитвам да се направя на интересна.
Целият проблем, цялата суетня, вайкане и вдигане на рамене от безпомощност е един много добре отглеждан плод на една голяма манипулация, на която всеки пушач става жертва.
Тотално промиване на мозъци, създаването на илюзорния образ на "готиния и печения тип", който небрежно пали цигара, а смотаняка,  разбира се, кашля, ако опита от нея, странни анти цигарени кампании, които с вида си и концепциите си по-скоро надъхват пушача да пуши напук, а не го мотивират да спре, и още и още фактори обуславят цялата безумна ситуация, при която пушача изпада в пълно объркване и предпочита да се скрие зад облак от цигарен дим.
Всички пушачи са чували за мъчителната никотинова абстиненция,  за треперещи ръце, за изпадане в паника и нервност, всеки знае поне една зловеща история за ужасното напълняване и мъчителните часове на еди кой си познат или приятел, който е спрял цигарите.
И всичко това звучи толкова прекрасно като оправдание за горкия пушач, че той дори не се и опитва да се спаси от миризливия кошмар, в който сам избира да продължава да живее.
А целият страшен сценарий, нарочен за оправдание, за да не се бори, всъщност изобщо не съществува.
Той съществува само в главата на този, който е избрал неправилния начин да се спаси, присъства само в дните на този, който не е мотивиран по правилния начин да върне свободата си.
А правилният начин е този, който няма да му донесе мъчителни часове, а облекчение и прераждане на духа му, той дори не е битка, а една единствена крачка, която не му коства никакви усилия, саможертва и лишения.
Защо трябва да избираме неправилния и мъчителния начин, при наличието на Лесният начин?
Признавам си, аз не вярвах дълбоко в него в началото, не вярвах напълно дори и когато го прочетох и научих за него от начало до края.
Но той проработи, проработи без дори и да осъзная как стана всичко.
Именно, защото е Лесният начин и не коства никакви усилия и драматични  терзания.


Не пуша вече-Лесният начин





Винаги съм се отвращавала от задимени помещения, но това не ми пречеше да живея зависима от цигарите в продължение на 20 години.
Всяка сутрин първата ми мисъл беше за безценната първа цигара и кафето, винаги съм знаела, че без тях денят ми ще бъде абсолютно неуспешен и че ще съм сънена и без тонус през целия ден.
След хранене това да запаля цигара беше по-голямо удоволствие и от самото хранене, ах, свещена простота!
Всичко това толкова много ми харесваше, че нито за миг не се замислях какво причинявам на себе си и на станалите с всяко дръпване от безценните ми цигари.
Пушех ли пушех и това беше за мен най-нормалното и естествено нещо.
Само че понякога, сваляйки розовите очила, след по-дълъг работен ден и повече изпушени цигари усещах, че никотиновия призрак броди в тялото ми и ме убива малко по малко.
И разбирах, и съзнавах и си повтарях, че това трябва да спре все някой ден... някой ден...
Винаги съм се възхищавала на непушачите и не съм си премълчавала и не съм спестявала похвалите си към такива хора.
За мен те винаги са били по-силни личности от пушачите и винаги ще са такива.
Мечтаех да бъда една от тях, често се мразех след всяка изпразнена кутия цигари, след всяко излизане от кафене, от което си тръгвах с ужасната смрад, която се натрупва там от всички нас, които пушехме.
Но зависимостта ми беше по-силна от омразата, която изпитвах към мен и слабостта ми...
И всичкото омерзение свършваше в момента, в който си запалех една цигара да се успокоя.
Каква заблуда.
Само че...
Нищо не е случайно...
Един ден в Интернет НЕслучайно попаднах на материал за една книга - "Не пуша вече" с автор Алън Кар.
Не се впечатлих особено много- виждали сме какви ли не гръмки реклами, стотици самозвани лечители и новатори са се провиквали с пълен глас пред света за безценните си и единствени методи, но реших от любопитство да си я купя.
Дори не знаех дали ще започна да я чета, но си я купих, ей така, просто да покрия с някакво оправдание гузната си съвест.
Минаха няколко дни, докато реша да я отворя.
Сякаш бях започнала да се страхувам, че тя наистина ще ме откаже от цигарите и ще ми вземе нещо, което много обичам.
Но се престраших.
Започнах да я чета и признавам си, умишлено четях по няколко страници, защото не исках да стигам до края й.
Към края й се почувствах по-спокойна, защото продължавам да пуша и знаех, че съм победител, защото не съм се дала на някаква си там книга да ми бърка в мозъка.
Но! През цялото време четях всичко много внимателно, не претупвах нито ред, вниквах във всяка дума на автора й, защото за мен това беше честна битка с мен самата и исках да има честно избран победител.
Най-после я прочетох и облекчено затворих задната корица.
Изпуших една цигара, макар че някак не ми се услади чак толкова.
Следващият ден от живота ми продължи както всеки друг ден- с първото кафе, с първата цигара, после бягане по задачи, пак цигара в паузите.
И така още 2 дни- всичко със стария си ритъм и пулсация.
Докато не дойде Денят.
Денят на Откровението.
Но за това ще ви разкажа следващия път.
Сега ви оставям насаме с книгата "Не пуша вече!" на Алън Кар.
Който реши да я прочете, може да я намери във всяка голяма книжарница в своя град, както и в книжарниците в Интернет.
Поклон пред паметта на големия човек, спасил толкова много хора! И мен.


25 коментара:

  1. Здравей отново,Рони! Прочетох написаното от теб и признавам,че беше безкрайно интересно за мен. Точно както и ти с книгата,аз също вниквах във всяка думичка. Благодаря ти за този разказ! Разбрах и нещо ново за теб. Тук,в моят любим блог,благодаря на този автор,че спаси и твоя живот! Благодаря му от сърце!!!!! Сиси :)

    ОтговорИзтриване
  2. За щастие никога не съм била пристрастена пушачка, но с раждането на второто си дете оставих цигарите напълно. Ще купя книгата за моя приятелка, дано да и помогне!

    ОтговорИзтриване
  3. Похвално е, Рони! Поздравления за разумната крачка, която си направила!

    ОтговорИзтриване
  4. Поздравления и от една пушачка! Това е голяма стъпка:)

    ОтговорИзтриване
  5. Чудесен пост, Рони, много се радвам за теб! Поздравявам те, че си излязла на светло и на чист въздух! Аз самата никога не съм пушила, но съм имала други зависимости (в емоционалната сфера) и имам идея какво е усещането да постигнеш "невъзможното" и да скъсаш оковите, които сам си си надянал. Чувството е толкова зареждащо и опияняващо! В написаното от теб вдъхновението лъха от всяка дума, точно затова вярвам, че ще постът ти ще е от помощ и на други "роби на тютюна". Поздрави!

    Александа

    ОтговорИзтриване
  6. Поздравления за избора - вярвам, че е правилен. Аз самата не пуша от три месеца и не съм чела никакви книги - просто един ден се събудих и казах - стига вече, край. Мисля че това е единственият начин да ги откажеш - внезапно, абсолютно, но само когато си готов! Поздравявам те още веднъж и вярвам в теб и в това, че си готова :)Мисля, че идеята да си водиш дневник е много вдъхновяваща и ще помогне на други хора също да се откажат от цигарите, което е велико! Всичко хубаво от мен, Вероника!

    ОтговорИзтриване
  7. Пуших много години и не можех да си представя кафе без цигара :)
    Отказах ги с решението, че повече няма да пуша!
    Не го преживях болезнено!
    Не напълнях и не се отказах от чаша ароматно кафе сутрин!
    Поздравявам те за решението!

    ОтговорИзтриване
  8. Поздравления,Вероника!Аз,благодарение на книгата съм непушач вече една година...и се чувствам страхотно.Пожелавам ти успех!!!

    ОтговорИзтриване
  9. Това е пристрастяване и голям бич на съвремието.Колкото по-бързо човек се осъзнае, толкова по-добре!
    Поздравления за волята!

    ОтговорИзтриване
  10. Изключителни поздрави за това, аз съм в отбора на непушачите от година и малко и съм горда със себе си.
    Решението при мен дойде за миг, пушейки поредната цигара на балкона слушах интервю на Жоро Торнев как е отказал цигарите и от цялата история ми се набиват едни думи в главата, че всеки пушач е един болен човек и прост си казах, аз не желая да съм болна, от тогава половин кутия остана в чекмеджето и всеки ден я виждам и си казвам аз успях.
    Пожелавам ти успех и воля и вътрешно убеждение.
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  11. Благодаря ви за подкрепата, приятели! Само вижте колко непушачи писаха коментари под публикацията, това не е случайно.:)
    Напоследък срещам много, много хора, които са се освободили от оковите и това ме зарежда позитивно не заради мен самата, аз съм решила за себе си, а че има надежда и за другите хора. Радвам се, че все повече човеци осъзнават истината.

    ОтговорИзтриване
  12. Искрени поздравления, Рони! Всичко, което си осъзнала за манипулацията в зарибяването в отбора на пушачите е точно така. За такава стъпка се иска сила на характера и абсолютна честност и уважение към себе си. Чакат те хубави, свежи и пълноценни дни! Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  13. Рони, някои от непушачите са бивши пушачи :)
    А по-върли противници на цигарите от бивши пушачи - няма :)

    ОтговорИзтриване
  14. Определено е така, Пепи, ето, аз например съм много по-голям противник на цигарите, отколкото е мъжа ми, който НИКОГА не е пушил.

    ОтговорИзтриване
  15. Браво Вероника
    Взела си най-правилното решение
    и аз го взех на 18.10.2009 г след 21 г. тровене,не само на себе си но и на хората около мен
    и спокойно мога да кажа СВОБОДНА СЪМ
    и даже качените кг не могат да смекчат радостта и гордостта от постигнатото

    желая ти прекрасна неделя

    ОтговорИзтриване
  16. Рони, за пореден път ме караш да ти се възхитя...Най-вече за искреността...и не по-малко за това, че успявайки ти, веднага се втурваш да помогнеш и на другите...прекрасно е.
    Аз не съм пушач и дори не съм палила цигара - ей така от инат - напук на пущещите:, но чак ми се прииска да съм, четейки постовете ти...толкова силно въздействат според мен...да споделиш своя слабост и да я критикуваш - какво по-силно от това.Браво
    Ще опитам да насоча мъжа ми и дъщеря ми да прочетат, но съдейки от нейната възраст - 20 години - по скоро на инат не би го прочела...обмислям как да го направя "без да искам" сърцето ми се къса, като я гледам, че пуши, но думите ми остават напразни, да, трябва решението и да узрее вътре в нея самата...

    ОтговорИзтриване
  17. Страхотно! В момента се опитвам да откажа цигарите след 20-тина години стаж. Днес ми е трети ден. Оказа се, че не е толкова страшно и всъщност огромно желание да пуша имам...един път на ден. А до онзи ден пушех по една кутия дневно. Стискам палци за добър резултат при теб, а и на себе си също стискам палци :)

    ОтговорИзтриване
  18. Sled 30 godini pushene i az kazax krai.Dnes mi e devetia den bez zigari....Okaza ce che ne e tolkova trudno.Prosto se sasredotochavam da mislia samo za dnes,ne mislia kakvo shte pravia ytre,kak shte izkaram Kolednite praznizi i partita be zigari....Samo mislia za dnes.....
    Vsichki mi se vazxistavat... i az se gordeia s sebe si:)

    ОтговорИзтриване
  19. Искрено Ви пожелавам успех. Аз вече 10 месеца живея без цигари и се чувствам невероятно. Отвращавам се от дима, от дъха на човек, току що пушил, който ми говори насреща, все неща, които преди не съм забелязвала по този начин. Храната е друга, водата е друга, косата ми и дрехите ми миришат на чисто, свободна съм. Пожелавам го и на Вас, трудното скоро ще мине и после, ако се сетите някой път случайно, то ще мислите за цигарите с отвращение. Казва Ви го човек, който 20 години е живял в робството им и вече няма спомен от него. Весели празници.

    ОтговорИзтриване
  20. Малко със закъснение, но да се включа и аз:) Този месец правя една годинка без цигари и ми е много весело, защото бях пушач 14 години, а това е половината ми живот, а сега всичко е различно:)) Винаги съм мислела, че е ужасно трудно да ги спра, но вярвах, че ще дойде точния момент за това и ще съм мотивирана. Моят съпруг не пуши, не понася цигари и когато започнахме да се замисляме за сватба, той на шега ми каза, че ще ми предложи, чак след като ги откажа напълно (понеже си бяхме говорили, че искам да ги спирам, ама все отлагах)... и ги отказах от раз на следващия ден след този разговор. Изобщо не ми беше трудно, като с магическа пръчица спря да ми се пуши,не бях нервна, даже си ходех на кафе и всички покрай мен пушеха, а пък аз не се изкушавах... чак да не повярваш:) И просто така изхвърлих цигарите от живота ни; сега ми е супер, не понасям миризма или дим на цигари, чудя се как толкова време съм живяла с това и съм давала пари да го правя:) чудя се защо другите не отказват цигарите, след като беше толкова лесно при мен... може би и те си чакат техния момент...

    ОтговорИзтриване
  21. Браво, браво, браво. Искрено те поздравявам и ти желая здраве!

    ОтговорИзтриване
  22. Супер книга! Прочетох я и не пуша вече от 11 месеца. Сега като се сетя колко бях пристрастен към цигарите, чак ме хваща срам.

    ОтговорИзтриване
  23. Здравейте! Аз съм горда Непушачка, след 9 години стаж като пушач. На фона на някои с по 20 сигурно изглежда не толкова страшно, страшното е че започнах още дете на 12- 13 годишна и чак на 22 ги отказах. И всичко това беше една съвършена глупост, породена от заблуда в началото, че така ще съм "като другите". Е с времето аз исках да съм себе си, но навика си остана и пак заблудата, че цигарите ме успокояват, те бяха моята закуска, обяд.. там харчех и джобните си.. изчислих, че можеше да си купя кола с всичките тези пари :)Много се увлякох ето как аз се отказах. Мъжът ми беше бивш пушач и някак си покрай него не ми се искаше като ме целува и все едно да целува пепелник, та намалих ги, той замина на път аз имах изпити .. всяка нощ докато четях палех цигара 2-3 кафе така учех някакъв погрешен ритуал.. едва ли благодарение на него имах успех. Последна година последен изпит преди да се дипломирам и казах КРАЙ , бръкнах в джоба на палтото си и там се търкаляше една единствена цигара дори нямах запалка, помолих една жена , която продаваше вестници да ми обслужи.. запалих в този момент си казвах на себе си , че това е последната цигара в живота ми, исках да имам дете това беше мотива ми, като медицинско лице това завърших знаех , че трябва организма да се изчисти за поне 2 години.. и така денят беше 25.01.2011г. и до ден днешен не съм запалила нито една цигара и имам дъщеря на 1г и 3 мес.. Гордея се със себе си, защото близо 10 години не направих опит, може би нямах и желание... и един ден казах просто край и това беше наистина краят. И както Рони е написала просто не трябва да има "само една" това е равносилно на провал! През всичкото това време съм изпадала в какви ли не състояния и нищо не ме накара да запаля цигара, а днес димът ме дразни, чак и главата ме боли и изобщо избягвам да влизам в такива помещения. И още нещо оттървах се от невероятната смрад на цигарен дим!
    П.С. Аз не знаех за тази книга, но мисля че човек просто трябва да има желание, но и то не е достатъчно, трябва и мотив, моето беше да съм здрава, за да родя едно здраво дете. А и да подчертая родих 4 кг бебе, и бях в отлична форма след това, а относно напълняването сега дори съм по-слаба от преди ,забременях 53, в момента 49 кг, но всичко това си е до човек. Ето още един мит, че след спиране се напълнява. Моят съвет е вместо да хабите времето си с цигари, просто намерете приятно занимание, нещо което да ви ангажира и отпуска.. да ви кара да се чувствате приятно.

    ОтговорИзтриване
  24. Днес като седна на пейка с детето си и покрай мен минат тинейджърки и ме помолят за огънче седя и гледам и се чудя и с жалост си спомням себе си.. един израстващ организъм тровещ се от тези боклуци. Малко преди да започна тренирах лека атлетика в училищния отбор, благодарение на тези боклуци се отдръпнах от това занимание... колко жалко пак. Тогава бягах на дълги разстояния , а след време на 100 м издъхвах.
    Днес вече се чувствам свободна, горда от себе си, че без никакво усилие отказах цигарите, заслуга и на човекът до мен, че се повлиях.. и на баща ми който ги спря заедно с мен.. казах му да спре иначе ще спра да си купувам цигари, но щом той има винаги мога да си взема от неговите. И той до ден днешен не пуши.
    Днес като осъзната майка бих направила всичко детето ми да не употребява цигари особено поради същата причина като мен преди време, да си мисля че така съм по-готина, така всички ще ме оценят, че цигарите ме успокояват, носят ми блаженство и куп психически заблуди, дори и физически навик.
    Погрешно е и твърдението..."аз познавам човек , който никога не е пушил, но е се е разболял от рак." и обратното пушил пък си е жив и здрав. Това са само оправдания, има много черни статистики, никой няма да занимавам.. но на фона на отвратителната храна , с която се храним, въздуха който дишаме и какво ли не.. защо да си тровим организма още повече.. по-добре 1 час във фитнеса или у дома, бягане и куп др занимания, от колкото по 1 кутия цигари на ден, от които няма никаква полза,.. че да не говорим колко грешни пари се дават за тях.. майките треперят на нон-стопа и си купуват цигари, една дъвка за детето не искат да купят Срамота! Моето обяснение на всичко това примера с майките, е че българина до там я е докарал , че се самоубива.. това е неговото успокоение.. да си запали цигарата.. втората .. поредната кутия..докато угасне и се оттърве от всичките си мъки. Навлизам в друга тема! Извинявам се за дългия коментар, дано и аз вдъхна на някой малко надежда.
    Помнете вие сте Над цигарите. И щом аз едно заблудено дете, което пушеше по 5-6 кутии че и повече на седмица, накрая ги отказах от раз и вие можете.. Успех ! Най-трудната битка е със самия себе си(клише), но наистина победата е сладка!
    Пиша на 2 пъти, защото наистина прекалих с големината на коментара!

    ОтговорИзтриване