Хумус и плосък арабски хляб

Знам, че понякога ви идват в повече десертите в блога, но те са ми слабост и винаги ще бъдат водещите рецепти тук.
А пък и като погледнете архива на блога, ще видите, че и солените рецепти имат сериозно присъствие, нали така? :)
Днешното ми предложение, което се присъединява към раздела на солените ястия, е с ориенталски привкус и е 2 в 1 предложение - вкусен хумус и тънки арабски питки, без които хумусът просто няма да има същото въздействие върху сетивата.
По отношение на хумуса искам да ви кажа, че можете да овкусите с още сол, зехтин и лимонов сок, според вашия вкус, това е въпрос на лично предпочитание и аз няма как да ви огранича в някакви твърди грамажи.
Опитвайте и овкусявайте, докато хумусът ви накара да побързате да сядате вече на масата.
Съветвам ви да направите хумуса с хубав тахан, защото той има осезаемо вкусово присъствие, и ако не е качествен, хумуса  ви може да нагарча или да не е толкова приятен и мек като нюанс.
Преди време опитах именно такъв хумус, направен с български тахан (не помня марката) и никак не ми допадна, просто нямаше нищо общо с това, което за мен означава добре приготвен хумус.
Вие избирате с какви продукти да го приготвите, аз просто ви давам максимално насоки, за да получите възможно най-добрия резултат.
Питките са много лесни за приготвяне и наистина няма да повярвам на някой, ако ми каже, че не е успял с тях.:)


Хумус и плосък арабски хляб

Хранене и защо е важен алкално-киселинния баланс

"И нека храната бъде вашето лекарство, а вашето лекарство- вашата храна." 

Хипократ

(снимка: improving-health-and-energy.com)

Какво е pH?

Тялото е съставено предимно от вода – така от едно място на друго могат лесно да се пренасят хранителни съставки, кислород и биохимикали. Водната среда може да има киселинни или алкални свойства (алкали = основи), които се измерват в скала наречена pH ("potential hydrogen" или „потенциален водород”). pH е десетичен логаритъм и представлява съотношението на позитивно заредените водородни йони (киселинни) и негативно заредените йони (алкални), в един разтвор. Ако скалата на това съотношение отчита от 1,0 до 6,9, средата се счита за киселинна. Ако скалата отчита 7,0 – тя е неутрална, а от 7,1 до 14 е алкална.

Защо трябва да се грижим за pH нивото?

Тъй като 50-60% от общото тегло на тялото е вода, pH нивата се отразяват на целия организъм и често са индикатор за здраве или заболяване. Небалансиран pH означава, че pH нивата са станали твърде киселинни или прекалено алкални за дълъг период от време. Продължителен pH дисбаланс от единия или другия вид не се приема добре от тялото. Всъщност, регулирането на pH е толкова важно, че тялото е развило стриктни отчетни процедури за проследяването на киселинно-алкалния баланс във всяка клетка.

Фалафели

Много често приготвям фалафели вкъщи и се изумявам как досега не съм публикувала рецепта за тях.
Предлагам ви моята интерпретация и се надявам да откриете в нея своите любими нахутени кюфтенца.
Много е важно да смелите добре нахута и да успеете да направите така консистенцията на сместа, че да оформяте с лекота с ръце фалафелите.
Ако се разпадат в ръцете ви, то и в тигана шансът да се случи това е голям.
Можете да увеличите или намалите подправките по ваш вкус.
Предлагам ви малко интересна информация за нахута.

Имало едно време една арабска принцеса. Тъжна, постоянно намусена, недоволна. 
Търсейки себе си, избягала от двореца, но не срещнала щастието навън. В подгизнал от дъжд ден почукала на портите на палат, но там никой не повярвал, че е принцеса, и я подложили на изпитание. Подобно на онази аристократка на Андерсен с граховото зрънце обаче, тук сложили под дюшека й нахут. 
И чудо, тя започнала леко да се киска, а след това неудържимо да се смее. Може би затова на някои езици наричат нахута зрънце, което се киска или намига. На немски е Kichererbsen, на английски закачливо chick peas, на френски Pois chiches, на италиански Ceci, а на испански Garbanzos. Нахутът (Cicer arietinum), или още леблебия, като една от основните храни на Ориента печели голяма популярност и в западноевропейските страни. Култивират го още 7000 г. пр.Хр. в Мала Азия, Индия и около Средиземноморието. Още древноримският поет Плиний споменава в писанията си, че римските търговци го консервирали в амфори и изнасяли във всички завладени от империята провинции. Расте на храст не по-висок от 50 см, има дълбоки корени. Обича топлия климат, но иначе е изключително непретенциозен. Издържа суша и вятър, буря е дъжд. Днес е постоянен гост на трапезата в Индия, Пакистан, Турция, Испания и Латинска Америка.
Нахутът е един от най-добрите помощници при вегетарианско хранене, но и по време на пости. При правилна обработка той не надува стомаха, а засища за дълго време. Високите му стойности на растителни белтъчини (20%) са ценен източник на протеин. Освен това има още желязо, цинк и магнезий. Като близък роднина на соята също е много богат на ценни растителни белтъчини. А съдържанието на въглехидрати е комплексно и преминава бавно в кръвта, за разлика например от захарта и скорбялата. Доказано е, че нахутът понижава холестерола. Чрез високото си съдържание на растителен естроген и фолиева киселина нахутът е важен хранителен елемент за бременни жени, но и за такива в критическа възраст. Предпазва също от заболявания на простатата.
Освен познатите у нас светлокафеникави и бежови зрънца в добрите биомагазини може да се намери още червен, наситено кафяв и дори черен нахут. Иначе на всички вкусът е между орех, фъстък и още нещо. Нахутът е основна съставка на редица интернационални ястия. Най-популярните са фалафел и хумус. Освен това го добавят към салати, индийско къри и запеканки. Ефектно стоят небрежно, но не случайно нахвърлени зрънца нахут върху всяка салата. С брашно от нахут стават чудесни основи за торти, вкусни кексове и други сладкиши.
В Африка, Ориента и Мексико могат да дъвчат зрънца печен нахут, без дори да хапват друго. Засища и е полезен. Нахут с къри пък е национално ястие от Пенджаб, Северна Индия. Наричат го холе или хана масала. Традиционната закуска се приготвя от сварен нахут, настъргана глава лук, супена лъжица доматено пюре, къри, семена от кориандър и ким плюс обилно количество джинджифил. Сервира се с оризово хлебче.
В нашите магазини може да се намери в консерви и сух насипен от най-масовия тип кабули. Сухите зърна имат много дълга трайност, но видите ли малки дупчици, не купувайте и не консумирайте - имало е червейчета. Нахутът в консерви и бурканчета е по-удобен, защото вече е сварен. Сухият не е храна аламинут. Но по-добре е да си го направим у дома. Важно правило е предварителното му накисване в студена чешмяна или минерална вода поне за 12 часа. Тази вода изхвърляме и подменяме с чиста, а нахута изплакваме основно. След това варенето в тенджера под налягане е за не повече от 20 минути. В обикновена тенджера къкри час и половина на ниска температура. Може още при варенето да добавим стрък розмарин, дафинов лист, скилидка чесън, зеленчуков бульон, щипка джинджифил или сминдух.
Хармонията на нахута със силни подправки като къри, чесън, ким и прясна мента, риган, розмарин, копър, анасон и джинджифил е уникална. Тъй като нахутът има мек и сговорчив характер, си пасва с почти всичко и намира приложение във всякакви ястия. Експериментирайте смело. Във висшата гурме кухня използват дори цвят от нахут за пресни салати, но той е твърде скъп и у нас го няма. Може обаче да си направим кълнове от нахут, има такива специални опаковки. Тъй като зърната нахут са твърди и упорити, първо ги накисваме във вода за 18 часа. Отцеждаме водата, подреждаме върху тензухена кърпа и очакваме след 3-ия ден да се разтворят и тръгнат кълнове. 
Стават хрупкави и вкусни, но преди сервиране непременно ги бланширайте във вряща вода, за да се изплакнат едни вредни и леко отровни вещества.
И така, сварили сме половин кг нахут, прецеждаме и го държим като заготовка в хладилника. Оттук нататък всичко е лесно.
Гърците го правят на салата. В тиган с кафена чаша зехтин запържват до златисто 2 глави лук, добавят сок от един лимон, мащерка, сол и пипер. 
Смесва се с нахута и малко вода, вари се на тих огън 10 минути, за да се овкуси. Сервира се топло в купа за салата, а отгоре се редят домати чери или шайби обикновен домат.
За рустикален вариант на добра супа свареният нахут се смесва с бульон от изсушени зеленчуци по избор, прибавят се кубчета домати и ивици шафран. 
Супата придобива нежен жълтеникав цвят и неповторим вкус. 
И най-важното - остава прозрачна.

(източник: www.24chasa.bg , автор:Мариана Москова)

Фалафели