Пролетна игра с награда
Както бях обещала, щом приятелите на моя блог във Facebook достигнат 3000, ще стартира новата игра с награда.
Този път предизвикателството към вас е да разкажете за своя най-смешен гаф в кухнята.
Опишете своята кулинарна издънка максимално образно и колоритно, не се притеснявайте, всеки е имал такава и участието в играта в никакъв случай няма да ви компрометира като лош готвач.:)
Участие ще вземат само постовете, публикувани тук-в блога.
Краен срок за участие в играта-10 май.
А ето я и наградата:
Комплект от 6 броя незалепващи формички за тарталети с махащо се дъно
Цветни захарни перли за декорация
Победителят ще бъде избран, чрез гласуване с анкета, която ще публикувам на 10 май-денят, в който ще приключи срока за участие.
Късмет на всички!
Победителят в играта е Лулу, честито!:)
Аз като начинаещ кулинар имам доста гафове, даже бих казала винаги правя такива.
ОтговорИзтриванеПонякога самата аз се чудя на себе си ,защото се старая много , а винаги оплесквам нещо особено в декорацията.Спомням си , когато за първи път реших да направя една торта, която сама си съчиних.Купих си необходимите продукти и се прибрах да творя.Тази торта си я измислих една нощ в съня ми. И нямаше как ,разбира се , да не осъщества тази моя нощна идея, поради простата причина,че в моята глава хубавите неща се раждат нощно време.Бях обедена в успеха на творението си.Вече си го представях в готов вид и как близките и приятелите ми се наслаждават на вида и вкуса му.Всичко вървеше по план, докато не дойде момента за декорация. Започнах много внимателно да заливам готовия блат с разтопения шоколад, но в един миг виждам,че подноса и той станал шоколадов.В стремежа си всичко да е перфектно бях изцапала целия поднос, но това все пак можеше да се поправи с една мокра кърпа..Продължих с декорацията на моята калорична бомба.Дойде време на шприца със сметаната, но аз за първи път щях да работя с такова нещо и познайте какво стана..Пълня си шприца със сметана и тръгвам да рисувам с него и хоп!Шприца се отваря и омаза тортичката ми и мен самата...Почистих някак си самата торта , почистих и себе си.И мама тогава ми показа как да работя с шприца.Направих някак си сметанената орнаментика по своето творение.Реших ,че ще я наръся със кокосови стърготинки в най-различни цветове,за да й придам малко настроение.Отворих пакетчето и изведнъж тръснах доста повече отколкото трябваше на едно място.Замаскирах цялата и ситуация и се получи симпатична тортичка,въпреки всичките ми гафове.И след един час подносчето беше изметено и нямаше и помен от моята изстрадала тортичка.:)
:):):)
ОтговорИзтриванеКогато бях на 17 реших да правя крем карамел.Видях една рецепта в нет-а и реших да я пробвам.В рецептата пишеше по-малк,но аз реших,че за да е по-сладко ще сложа 5 чаши захар.Каква беше изненадата ни,когато опитахме крем-карамела.Вместо захар бях преполовила кутията с солта :)
ОтговорИзтриванеГафове в кухнята колкото искаш. Като почнем от това, че на 6 години направих кафе на леля, в което сложих олио и чубрица, минем през употребата на сол вместо захар и стигнем до кашести, неидентифицирани обекти в чинията, които ти идва да удариш няколко пъти с лъжицата, преди да се опиташ да ги изядеш. Ей така, за всеки случай - да не би пък да почнат да шават прекалено агресивно и да изпълзят от чинията.
ОтговорИзтриванеВсе пак един от най- забавните моменти е една изключително злополучна питка. Точно се бяхме преместили на ново място и за сефте ще пробвам новата фурна. Не знам защо си избрах да правя питка, а не примерно мусака?! Щеше да е къде- къде по- лесно, безопасно и тривиално, а ма на, пуста спортна злоба! Та замесих я, оставих я да втасва, премесих я, оформих я, с яйце я намазах, абе докарах добър търговски вид. Печенето беше голямо изпитание. От фурна тип Раховец с 4 степени, изведнъж скачах на турбо, мега, гига вариант с вентилатор, прецизно нагласяне на температурата и 12 програми. Печенето на погачата се превърна в нещо като каране на самолет. Придърпах си едно столче до печката, сложих тавата вътре и започна едно 40 минутно връткане на копчета и нагласяне на степени. Разни неща мигаха, светкаха, включваха се, изключваха се, писукаха, но в интерес на истината усилия дадоха резултат и нещото бухна задоволително. Много горда от себе си, реших да я завия, за да не изпръхне. Както споменах току що се бяхме преместили и успях да открия само една домакинска кърпа за целта. Пакетирах си питката, а върху нея метнах едно парче плат, което временно ползвах за гладене върху масата, докато си изнамеря дъската. След 30 минути триумфално се завърнах в кухнята, а там малката с изключително жизнерадостен гласец ми заяви, че било супер яко да седи върху одеялото за гладене, точно след като е ползвано, защото е топличко:) Диването се беше настанило като квачка върху злощастната питка и сведе грандиозното ми произведение до нещо...хм, подметка може би не е съвсем точната дума, която да опише сплесканото глетавко нещо, но не се сещам за друга в момента, която да е достатъчно прилична за използване в публичното пространство.
най-смешен гаф? Как може гаф в кухнята да е смешен? Моля ви коригирайте или доуточнете!?
ОтговорИзтриванеСъдейки по тона Ви, имате проблем с чувството за хумор, и каквото и да "доуточня", едва ли ще споделите подобно свое преживяване.
ОтговорИзтриванеЯ, ама имало хора, които без "доуточняване" са разказали за своите забавни фалове в кухнята.:))
Най-обичам анонимни потребители да коментират в блога ми с менторски тон...
Хубав ден.
Един от гафовете, които и до ден днешен си спомням, е свързан с една торта"Парфе". Тъй като в семейните среди се ползвам с името на добър сладкар, за един от рождените си дни сестра ми реши да й направя торта,която си избра по снимка от едно списание-въпросното "Парфе". Всичко по изпълнението на рецептата мина без проблеми, докато не дойде момента с обръщането на формата с готовата торта върху поднос. Както си му е реда,потопих я за кратко в гореща вода, отделих с остър нож стените, сложих подноса отгоре, обърнах и...цялата торта се разля в една безформена маса. Ужас! Беден ми е речника да опиша как се почувствах!
ОтговорИзтриванеЕстествено спасението бе с торта от магазина, но и до днес винаги имам едно наум,когато правя някакъв десерт, който предполага "обръщане". :)
С глас се смях на историята на Лулу :)
ОтговорИзтриванеМоята история също е свързана с детето ми. За рождения му ден миналата година, реших, че сама ще си спретна тортата. Той е голям почитател на влаковете и конкретно на Томас. На прибиране от поредната почивка в Англия се снабдих с моделираща маса, сладкарски бои, и цял арсенал украси за парти на тема Томас и приятели.
Та започвам аз бавно и славно да правя тортата. Но такава радост озари малкия, че не се махна от хладилника от момента, в който тортата се настани там. Кремът започна да тече, Томас се свлече върху основата, хладилника също протече... Просто детето прекара 24 часа почти в хладилника :)
Та се наложи да звъним на позната, която държи детски парти клуб и да поръчваме торта при нейната сладкарка. Условието беше да вземем тортата в самия ден, защото съдбата й щеше да е същата.
---
А сега ще ви разкажа една история от детските ми години, когато със сестра ми експериментирахме в кухнята и подражавахме на майка ни (тя е майстор готвач и наша гордост :)). Та решихме със сестра ми да правим златист сладкиш. Това е блат, който се нарязва на ромбчета и се залива с шоколадов сироп. В рецептата пишеше, че за сиропа ни трябват 15 л. вода (под л. да се разбира лъжици), но сестра ми го разчете като литра и реши, че майка е пропуснала запетаята между 1 и 5. Та приготви си кака сиропа както си му е реда и почна да залива. Пусто, този сладкиш вместо да поема и да "шари" по блата, той почна да плува, а сиропа не свършва... По едно време сестра ми почна да пита майка през терасата, защо не й поема блатът (майка беше на двора, защото нали ще я радваме и изненадваме в кухнята :D). А майка отговаря - еее, изчакай малко, ще поеме. Чакахме близо час, после злополучния сладкиш отиде в кофата :)
Всеки който обича да се застоява в кухнята, или е фен на кулинарията като мен е имал свойте малки и неочаквани "изненади" за които като разказва сега се подсмихва леко, но тогава надали му е било до това.
ОтговорИзтриванеНаправо съм стигала и до рев в такива ситуации.
Да започнем с доброто старо време, и как едно 14 г. момиче изненада майка си. На всеки имен ден, тя черпи своите колежки с някакви домашни сладкиши който прави, но въпросната година беше ангажирана и нямаше време за нищо. Аз реших, че вместо, да и купувам подарък ще и направя, т.е. да я отсряма пред колектива.Отидох при мойта леля обясних за какво става въпрос, и я помолих за рецепта която е изпитана, и е в рамките на моите възможности. Прилежно преписах рецептата, прибрах се вкъщи, изкарах миксера и купата, приготвих продуктите на масата и започнах да я изпълнявам , изпекох кекса за мое голямо учудване той доста добре бухна и се изпече. Бях много горда със себе си. Поръсих кекса със пудра захар и потеглих към работното място на майка ми / детската градина срещу нас / Мама много се зарадва взе ножа , но при разрязването му просто се разнесе миризмата на сода по силно от обикновенно, ве пак тя беше достатъчно храбра и го опита.
Улисана в правилното приготвяне на кекса вместо 1чаена лъжица сода аз съм прочела 1 супена представете си какво е станало.
Мама само ме погледна и усмихната ме помоли другият път да внимавам с четенето на рецепти, и слаганена на набухватели.Отидох и купих бонбони.
Втора изненада - как лещата и "Шифара на Леонардо" станаха яйца на очи.
Тежък работен ден, прибиране в къщи на мъжлето му се прияли "къпани мравики" т. е. леща, чудно лесна и неангажираща вечера. Слагам тенджерата на котлона, взимам книгата и се отпускам на дивана,увлекателна книга според мен / и неуспешен филм/ , след време усещам неприятна миризма,но да си призная даже бях забравила , че готвя. Ставам и се насочвам към кухнята , а там миризмата се усилва, водата беше извряла и имаше само малки черни въгленчета на дъното на тенджерата.Пораженията бяха малки, тенджера за боклука , никаква вечеря и обилно проветряване на кухнята.Е имаше яйца в хладилника, изненада за съпруга вечерята сменена за минути с кулинарният шедьовър "яица на очи"
Имам още моного за разказване, но да остави място и на други.
Ще разкажа за любимия си гаф, с който обожавам да разплаквам от смях:)
ОтговорИзтриванеВ зората на нашето съвместно съжителство с моя мъж, полагах големи усилия над печката, за да получа оценка "ммммного е вкусно". Много се старах и над яхнията, която бях приготвила за вечеря - какво по-вкусно и задоволяващо глада на изморен човек. Та сервирах аз и съответния изморен започна тииихичко да мучи "мммм, много е вкусно!". Това се повтаряше на всяка лъжица, а аз.. доволно се бях ухилила до уши. В един момент радостното мучене затихна и изморения-гладен каза "Чоче,не ми се сърди,но това месо не може да се сдъвче!". Жилавото месо беше марлената торбичка, в която бях сложила чесън, за да овкуси яденето, а след това лесно да го извадя, разбира се, ако се бях сетила на време.
Искрено се забавлявах докато четох другите истории. Хубаво е, че ни даваш повод да се върнем към такива моменти, които аз лично си спомням с усмивка :) Първата история, която ми хрумна (за добро или лошо не е единствената) е за една торта и една рибарска корда. Реших да направя торта за рождения си ден, с която да почерпя колегите си. Гледах много рецепти, начини на украса, защото това беше първата ми торта и много исках да се представя добре. Всичко си вървеше нормално до момента, в който се оказа, че поставката, която съм предвидила е по-малка от самата торта и пуричките, които съм подредила по края за украса се свличат и падат ... голяма паника настана. В този момент пред погледа ми попадна едно парче рибарска корда (мъжът ми е запален рибар) и реших, че ако завържа пуричките към тортата за през ноща може би крема ще се стегне и украсата няма да се разпадне. На сутринта изобщо бях забравила за инцидента в цялото бързане да тръгна на работа, поздравленията за рождения ден и т.н. ... накрая поднесох тортата с кордата. Може да си представите каква беше изненадата ми, а и на колегите, когато се опитах да я разрежа и започнаха да изпадат парчета корда. И до днес ме питат за рецептата за тортата с корда :)
ОтговорИзтриванеВ момента се сещам за нещо интересно,веднъж пържих яйца и не всички искаха със сирене и трябваше да пържа и без.И при сервиране се издъних"Тия са със сирене, а тия са без яйца!"Голям смях падна!
ОтговорИзтриванеПреди години, когато бях на 15, очаквах гости и реших сама да направя сладкиш. ПО рецепта се прави с кайсии, но аз нямах в момента. Сложих плодовете на компот от череши. След няколко часа дойдоха мойте уважаеми гости и аз реших да нарежа сладкиша. Вътре беше добил много неприятен, отроно синьо-зелен цвят! Всички се засмяха, казвайки, че това може да им е последния сладкиш... Ако беше Хелоуин, сладкиша ми щеше да бъде много актуален :)
ОтговорИзтриванеКогато бях малка много обичах да правя омлети.
ОтговорИзтриванеВеднъж реших да изненадам семейството с нещо по-различно... омлет с какао и захар.... Какво да ви кажа не заприлича на торта и наистина не ставаше за ядене... Просто имаше ужасен вкус...май го бях изгорила?!?
Беше 01.01.1999 година. На гости имах една приятелка от София и реших, че това ще е най - подходящия момент да запозная нашите с гаджето си /днес мой съпруг/. Мама беше в кухнята и майстореше кюфтета с пържени картофки/.Като се позвъни съвсем накратце обясних на майка ми, че това е бъдещия мим мъж и че в най - кратък срок трябва да се стяга за сватба. След това отворих входната врата. Мама подозрително дълго се забави в кухнята. Когато донесе пълните чинии започна да подканя всички да похапват. Прияттелката ми първа реши да опита гозбите на мама, но какво беше учудването и като каза :
ОтговорИзтриване- Лельо Ленче, но картофките и кюфтетата са със захар.
Е, поне със сладко посрещна мама бъдещия си зет.
хахха Лулу е уникална:)) На мен ми идват наум доста малки гафчета в кухнята,но като че ли си имам и един доооста голям-една вечер,след като с приятеля ми се бяхме прибрали към полунощ ме обхвана страшния ентусиазъм да му приготвя нещо сладко..Това беше в един период,малко след като се бях зарибила по готвенето и през ден,да не казвам всеки ден експериментирах и изпробвах нови и нови рецепти,а на горкия ми приятел му се налагаше да дегустира и консумира тонове бисквити,сладки,кекчета,тортички и т.н.Колкото и голям любител да си в един момент ти идва в повече..Както и да е всъщност.Тогава бях на вълна карамел и изделия от карамелизирана захар..Незнайно защо реших в 1ч през ноща,да уточня-след излизане с приятели и на поне положин бутилка вино,която допълнително подхрани ентусиазма ми,да се занимавам с карамелизиране на захар на котлона в малки купички,дори не си спомням каква ми беше идеята..И понеже знаех,че опиянението ми не е само от надъханост за готвене много внимателно си приготвих продуктите,3 мин. стоях пред печката и се взирах внимателно в копчетата за да не включа грешния котлон и да стане фал,избистрих си идеята за десерта в главата и се заех с осъществаването..След 5мин започнах да се замислям защо захарта не започва да се карамелизира или поне да дава признаци на нагряване,след още 3 мин започнах да се съмнявам че този процес всъщност е толкова лесен,сложих още вода,още захар в купичките и след малко започнах да се чудя-така ли мирише карамелизираната захар?!?!? Ужасно!!??! След миг виках името на приятеля ми с пълно гърло и вдигнах с две ръце слополучния ни фритюрник,които стоеше позициониран на вътрешния ляв котлон и нямаше късмета да има дълъг живот,защото въпреки цялото ми старание бях включила грешния котлон,целия беше в разтопена пластмаса,а от уреда в ръцете ми се точеха бели конци,наподобяващи бялата дъвчаща халва..За аромата и дима в кухнята да не говорим..Легнах си с попарен ентусиазъм,трябваше ми доста време да се осмеля да карамелизирам захар,винаги внимавам с котлоните,не готвя в компанията на вино и осъзнах,че и без това не си падам по пърженето,явно не ми е и писано да си приготвям храната по такъв начин..Купих си уред за готвене на пара,вместо фритюрник и не го държа върху печката:))
ОтговорИзтриванеХайде и аз на стената на срама : )
ОтговорИзтриванеИсторията е от преди 20 години.
Още преди да се омъжа знаех, че съпруга ми много обича боб, особено на мама печения едър боб.
Оженихме се и аз един ден реших, че ще го изненадвам и ще му го приготвя. В магазина нямаше едър, а само един дребничък като грах, но като няма друг – купих от този.
Мобилни телефони нямаше, та се наложи да се справям без съветите на мама.
Измих боба, сложих го в тавата, направих си му запръжка /това бях виждала как става/ и го сложих във фурната да се пече. Запече се, зачерви се приятно отгоре и аз доволна едва дочаках съпруга да се прибере.
Сложихме вечерята и аз много гордо зачаках той да опита. Да ама не, добре че не си счупи зъб горкия…Кой да ми каже, че боба първо се сварява, пък после се пече. А този моя приличаше на печени сачми – както беше и ситен…
Много се смяхме тогава, че и днес като се сетим…но вече правя най-вкусния печен и задължитено едър и сварен предварително боб!
Гафове в кухнята-бол. Но не може без тях, а и именно благодарение на тях израстваме било то като готвачи кулинари или просто любители. Учим се и се стараем повече да не повтаряме дадена грешка и да ставаме все по-добри и по-добри. А и независимо колко рецепти си чел, докато не се "попариш", няма да я бъде!
ОтговорИзтриванеАз още помня два мои колоритни гафа...Помня, когато реших да правя фъч брауни за пръв път..Избрах си съд, приготвих си продуктите и включих котлона. Разтопих си маслото, прибавих шоколада и захарта и всичко изглеждаше наред, докато не почна да загаря и да става все по-трудно и трудно за разбъркване, а захарта се карамелизира и вдвърди..Рецептата гласеше, че след това се прибавят и яйцата и аз взех, че ги добавих направо при шоколадовата смес на котлона.. разбира се можете да си представите какво се получи-някаква смесица между бъркани яйца и загоряла захар.. Но не аз не се отказвах..със сетни сили изстъргах доколкото бе възможно всичко от тенджерата, за да си довърша рецептата и сложих да се пече. Резултата беше потресаващ..Излишно е да казвам, че не се яде.. А аз засрамена, но с научен урок, се молех само някой да не си счупи зъб.
И за да е пълна картинката, тенджерката отиде направо на боклука..
Е, поне другият ми гаф не беше толкова фатален..Бях решила да направя торта, в която имаше заквасена сметана,а отгоре трябваше да се желира. Всичко мина добре..блатовете се изпекоха без проблеми, а за крема трябваше да смеся заквасената сметана с пудра захар.. От тук дойде първият проблем.. явно прекалено много съм го разбивала, че той стана доста по-течен отколкото би трябвало. Но пак свърши работа и закърпих положението долу-горе. Дойде време и за заливането на тортата с разтопен желатин..Кой да знае, че той трябва първо леко да се охлади преди да се полее върху тортата, а не веднага след свалянето му от котлона? Всичко се разтече по подноса и по цялата маса, а аз не можех да сваря коя струя по-напред да спра. Гледката наистина беше уникална. И все пак въпреки всички препятствия, сложих тортата да се стегне в хладилника и след като престоя там с часове, даже се получи доста добре.
Та така поне със сигурност си знам никога повече подобни грешки, хаха.
Аз много обичам да готвя,но за съжаление не ми се отдава много. Все нещо не правя като хората.До скоро не можех да правя боб.Всъщност,не че не можех,апросто не бях опитвала да сготвя.Една вечер бях на гости на една съседка,която беше готвила боб и кухнята и ухаеше прекрасно.За съжаление не можах да го дочакам да стане,за да го опитам.Цял ден и цяла нощ си мислех за този боб.На утрето реших за пръв път в живота си да го сготвя.Купих боб,морковчета и се залових за работа. Сложих каквото трябва в тенджерата и я оставих на котлона.Стана готов,направих му запръжка. Ммм...как ухаеше така чаканата гозба. В този момент звънна една приятелка на звънеца. Поканих я,направих кафе и излезнахме на терасата да пушим.Уж за малко,залисахме се ии то мина цял час. Влизам аз вътре щастлива вече забравила,че готвя и усещам някаква миризма.Влизам в кухнята ммм...как ухае! Бобът беше загорял,не можех да видя нищо така се беше задимило. Отворих прозорците,свалих пердетата да ги изпера,напръсках с ароматизатор,ноо нищо не помогна цялата ми къща миришеше 1 месец отвратително срам ме беше да си поканя гости. И на всичкото отгоре пак не ядох боб.
ОтговорИзтриванеЗнам, че конкурсът е приключил отдавна и съжалявам, че не съм споделила на времето за моите си гафове та да се посмеят всички.
ОтговорИзтриванеНо имам питане за комплекта от 6 броя незалепващи формички за тарталети с махащо се дъно. Откъде мога да си го купя в София ? И горе-долу цената...??? Имам всякакви формички за тарталети, но не и с махащо се дъно... Благодаря предварително! Хубав ден и привет от мен мило момиче Джинджър! :) cveteto3101
https://www.pazaruvai-lesno.bg/komplekt-ot-6-br-formi-za-pechene-s-padashto-dano-kitchen-craft.html
ОтговорИзтриванеБлагодаря за хубавите думи!
В линка има такива формички. :)))