И то не какъв да е гост , а една много слънчева дама , която успя да спечели моите искрени приятелски симпатии с безкрайно позитивното си отношение към хората и към целия живот !
Нейният блог винаги ме е впечатлявал , освен със страхотните рецепти , с очарователното чувство за хумор , което искри от публикациите й , с финия маниер в поднасянето на храната и не на последно място , с ярката добронамереност на неговата авторка към всички хора !
Тя винаги ще намери добра дума за всеки и винаги ще те накара да се усмихнеш с
най - широката си усмивка , защото осъзнаваш , че доброто все още съществува !
И така , за мен е чест да ви представя първия ми гост в моя скромен виртуален дом - Инчето от " Ossigeno " ! :)
Благодаря ти , че прие поканата ми , благодаря ти и за милите думи за моя блог ! :)
Ако искаш ми вярвай , но когато видях рецептата за първи път и сега , малко след полунощ , когато пиша публикацията за нея , снимките на тази изкушаваща вкусотия ме накараха да извърша едни и същи отчаяни действия : да дотърча до хладилника , да го отворя , да си сложа ръцете в стойка " Ф " и 10 минути да се блещя в него , а накрая разочарована да тресна вратата му , защото искам от там да се подава една порцийка от това вълшебство , а нямааааа !
Сигурна съм , че твоята прекрасна рецепта ще бъде оценена и от всички , които я видят ! :))
А на мен да ми е честит новия раздел в блога , който се надявам скоро да бъде пълен с вкусните рецепти на " Приятелите на Джиндър " ! :)))
Непредсказуем като синоним на кулебяка
( или как Инчето ме накара да обикалям хладилника посред нощ :)))
" Получих много любезна покана от Рони да гостувам в блога й с някоя рецепта.
Признавам, че в началото се стреснах, защото всяка нейна публикация е толкова стилна и с такива професионални снимки, че си казах "Божке, Ино, сега я втаса" :)))
Ха познайте сега, последната дума какво роди? :) "
- А че кулебяката направи на четири ъгъла — говореше той, като мляскаше и поемаше дъх. — В един ъгъл тури ми ти мене хрилете на есетрата и гръбначните хрущяли, в друг гречнева кашица и гъбички с лучец, па и рибе мляко, а че и мозък, а че и каквото знаеш там такова… туй-онуй, което още трябва… А че от едната страна, разбираш, тя да се позачерви мъничко, а от другата я остави по-леко. А пък отдолу… поизпечи я тъй, че цялата да всмуче маслото, да го попие тъй, че цялата, знаеш, ей тъй да може туйнака — не да се рони, ами да се топи в устата като някакъв сняг, тъй че да не усетиш. — Като говореше туй, Петух мляскаше и цъкаше с уста.
Гогол, "Мъртви души"
