вторник, 30 април 2013 г.

Приятелите на Джинджър: Марияна от "Фюжън и Класически рецепти"





Няма кулинарен блогър, който да не познава моята днешна гостенка.
За мен е чест и истинско удоволствие да ви представя една красива дама, която освен мой "блогър колега", е и моя много близка приятелка и в реалния живот.
Та- да-да-дааааам!
Нужна е тържественост, защото моята гостенка го заслужава.
Моля, посрещнете с аплодисменти прекрасната Марияна от "Фюжън и Класически рецепти"!
Преди много време (вече не помня колко време всъщност измина) тя ми писа на електронната ми поща и още тогава ми направи впечатление позитивизма и добронамереността й, това не може да се сбърка и в такива големи дози тези качества малцина притежават.
От нея просто струи положителна енергия и чистите й мисли прозират зад неизменната й широка усмивка.
Мариянка е човек, с който сядам на кафе, забравям за часовника и си говорим с часове и все не можем да се наприказваме.
Говорим си на различни теми и винаги имаме какво да си кажем.
Рядко имам възможност да комуникирам с хора като нея и ви го казвам искрено.
Тя никога не забравя мой празничен повод, нещо, с което аз не мога да се похваля, защото съм много разсеяна в това отношение и само мога да се уча от нея.
Мариянка винаги ще намери начин да те зарадва и да направи празника ти още по-хубав- с доброто си отношение, с уважението, което ти дарява искрено, с някой мил жест и красив подарък.
На нея дори не й трябва повод, за да зарадва приятел.
Ето, например, последният път като пихме кафе, ей така, просто от сърце ми подари много красива поставка за торта, която скоро ще включа в някоя публикация да ми краси блога.:)))
Тя е човек, който всеки само може да мечтае да има за приятел.
Една от най-страхотните майки, които съм виждала- децата й със сигурност се гордеят с нея.
С голямо удоволствие наблюдавам и нейното невероятно бързо развитие като кулинар.
Сякаш беше вчера, когато тя направи своите първи стъпки в кулинарното блогърстване (това пък що за дума е.;)).
Днес всеки, който разгледа нейното уютно блог кътче, ще се наслади на истинско майсторство, естетичен усет, емоционален подход към всяка една поднесена там рецепта.
Не искам да ви отегчавам повече, а ви оставям да се потопите в нейните уникално вкусни предложения, които са изцяло веган и здравословни- напълно съобразени с новата тенденция тук, за което съм й признателна.
Мариянче, "Благодаря." е най-малкото, което мога да ти кажа.
Не се променяй никога, в днешния свят хора като теб са като еделвайсите- трудни за намиране.
Запази все така чиста и красива душата си, а съдбата и Бог със сигурност ще ти отвръщат все така с добро и ще ти даряват щастие с пълни шепи.
Добре дошла в моя скромен блог.



Ронка, благодаря ти за поканата, приятелството, за споделената полезна информация и позитивизъм, с които ме вдъхновяваш всеки път! 
Да съм твой гост за мен е огромна чест, отговорност и предизвикателство!  
Не мога да опиша себе си като вегетарианец, но постната храна е на висока почит в нашият дом. Старая се да поднасям на моето семейство полезни и вкусни гозби , като използвам пресни и полезни продукти. 
Подготвила съм ви тристепенно веган меню, което се приготвя бързо и лесно, а за прекрасният вкус ще се убедите сами!





Веган плодово - шоколадов десерт





петък, 26 април 2013 г.

"Veggic"- веган ресторантът на Пловдив




Пловдив има още един повод за гордост- красивият град може да се похвали със своя първи веган ресторант.
"Veggic" е прекрасно място, което ще посетя веднага, щом отново имам възможност да отида в един от най-любимите ми градове.
Реших да подготвя подобна публикация, въпреки че не съм имала възможността все още да се насладя "на живо" на чудесните ястия, които предлага това уютно заведение, защото почувствах желание да подкрепя създателите му в начинанието им.
Това не е платена публикация, нито рекламна.
Не познавам тези хора, дори не знам кои са, но искрено искам да ги поздравя и да им дам едно приятелско рамо, защото България има нужда от такива личности.
Мечтая си в нашата Родина подобни места да не бъдат рядкост, а да бъдат навсякъде, да печелят все повече почитатели и приятели, да носят удовлетворение и на клиентите, и на собствениците си.
Защото това не е просто място, в което човек сяда, задоволява физиологична нужда и си тръгва.
В подобен кулинарен Рай всяка хапка от храната е приготвена с любов и отношение, всяка хапка е здраве и положителна енергия и колкото и отнесено да прозвучат тези думи за някого, това е една от най-важните стъпки, които трябва и предстои да направи човечеството- Промяната в начина на хранене.
Промяна, която носи със себе си нов поглед, нова посока на мисълта, потребността и взаимоотношенията ни с Природата и всички останали живи същества, различни от нас, хората.
И колкото по-скоро човечеството събере вяра и сили и направи тази стъпка, толкова по-бързо и по-близо ще се приближи то до собственото си спасение- и физическо, и духовно.
Знам какво е коствало на авторите на "Veggic" да създадат този прекрасен проект за даряване на здраве и аз искрено ги подкрепям и адмирирам хъса им, амбицията и волята да предприемат нещо толкова смело в едни времена на оскотяване, нерешителност, безверие и страх от неизвестното.
Бъдете силни и не спирайте да творите доброта и красота.
А аз ще гледам да ви посетя в почивен за мен ден, та да имам възможност да опитам цялото ви меню.:)


"Veggic"- веган ресторантът на Пловдив




сряда, 24 април 2013 г.

Суров веган чийзкейк с ягоди




Днес искам да ви почерпя, макар и виртуално с чийзкейк по случай юбилея на баща ми.
Пожелавам му здраве най-вече- най-ценното нещо на света.
А сега да ви разкажа за чийзкейка.
Не че е чийзкейк в истинския смисъл на думата, защото няма нито грам сирене в него.
За разлика от оригинала, тук времето за приготвяне е сведено до минимум и единственото, което отнема повече време, е накисването на някои продукти от вечерта.
Хубаво е да имате търпение и да изчакате да се охлади и стегне известно време после.
И каква стана тя, май се оказа, че изисква време, но то се изразява просто в чакане, а не в труд и висене в кухнята.
Може да замените ягодите с друг плод по ваш избор- малини, боровинки, микс горски плодове.
Да не го хваля много този десерт, но е нещо уникално на вкус и е едно от най-бързо изчезващите сладки неща у дома.
В продуктите за крема ще видите макадамия, ако нямате, то тогава я заменете и направете чашите с кашу 3 броя.
При ягодите също ви предлагам 2 варианта- да декорирате с нарязани пресни ягоди или да ги смелите на пюре с малко мед и да залеете чийзкейка с ягодов топинг.


Суров веган чийзкейк с ягоди




Сушени кюфтета от коприва и нахут




Най-после пуснах в действие дехидратора си.
Ето го, това е ТОЙ.
Е, голяма работа е, хора, помощник и половина си е в кухнята.
Подреждаш си на всеки рафт различни чудесии и накрая си имаш разнообразно меню.
Точно така на единия рафт сложих да се сушат и днешните ми кюфтенца от свежа коприва и варен нахут.
После ги сервирах с кисело ядково мляко от кашу с чесън и мента и не искам да ви дразня, но си беше невероятно вкусно.
Всъщност, няма какво да се дразните, ами направо опитайте и вие.
И да нямате дехидратор, можете да използвате фурната си за целта на 45-50 градуса (максимум 50 градуса, за да се запазят полезните вещества в копривата).
По желание можете да сложите в сместа и малко качествени маслини.
Ако някой би искал да се сдобие с дехидратор на по-прилична цена, прилагам линк към един уред, който намерих в нета- ТУК.



Сушени кюфтета от коприва и нахут




вторник, 23 април 2013 г.

Крекери от покълнал лимец, сушени чушки и микс семена





В ТОЗИ  линк можете да прочетете как се покълва лимец.
Освен в настоящите крекери, които ще ви предложа днес, можете да консумирате покълналия лимец по различни начини- в салати, основни ястия или пък с мед и ядки.
И още, и още варианти има...
Кълновете от лимец за здраве, те са живот и ние трябва редовно да ги каним на трапезата си.
От следващото интервю ще научите много интересна информация за лимеца и сами ще се убедите в това.



Храна от Боговете
Любов и Светлина
огряват Земните недра.
Есента-щедра да е тя
зрънце да покълне
хамбари да напълни.
Любовта от житните клася
да порасне в нашите сърца.
Лимецо любим,
храна от Боговете!
Благословен бъди и с надежда ни Дари!

Андриана Петкова

В един от онези есенни дни, които даряват щедро с изобилните слънчеви лъчи, носещи новата надежда, нов живот, новите енергии на Любовта, Духът ме поведе към още една среща, чиито плодове носят потенциала да пръскат навред Светлина и да променят светове.
Един Ангел на Любовта ме срещна с Човек с изключителна мисия, отдаден, скромен, готов да трансформиря всеки свой страх, блокаж и съмнение, да излезе отпред и да носи надалеч знанието…
“Сложете под езика си зърно лимец. То започва да се топи. Усещате го. Можете да го сдъвчете без предварителна топлинна обработка. Една готова храна! Само че пекарят е Слънцето, а фурната е нивата.
Сложете под езика си едно зърно от която искате днешна пшеница. Да речем от тази, от която се прави хляба в най-близкия хлебозавод. Тя остава в устата ви студена и твърда като камъче. Ако я сдъвчете без да си счупите зъб, ще изпитате вкуса на нещо, което не е ваше. Но защо е така? Нали и тази пшеница е раснала на същото слънце, идва от същите ниви…?
Дълга история. Да видим откъде да я започнем…


Запознайте се с Даниел Ненков. Един от малкото хора, поели мисията да носят знанието за древната, Божествена храна, даваща живот, Божествено вДЪХновение, мъдрост и сила на хората още от най-дълбока древност.

1. Здравей, Дани. Ти в момента си сред малцината, заели се с отглеждането и разпространяването на знанието за лимеца. Кажи ни нещо за себе си, как те привлече това дело?
Завършил съм военноморското училище във Варна, но така и не започнах да практикувам тази професия – морски капитан. Отдадох се на земеделието и агробизнеса. Едва наскоро то започна да добива по-голяма популярност и да се възражда. Имам голям опит в земеделието, фирмата ни БГ-Агро е един от най-големите производители и износители на зърно в България. Преди малко повече от 4 години разбрах за чудните свойства на лимеца, установихме връзка с Емил Елмазов, взехме семена и започнахме да се учим. След като установих от собствения си опит каква чудесна храна е тази култура, какви лечебни свойства има и колко е ползотворно присъствието й в храната на човек, реших да се заема по-сериозно с него и да го отглеждаме във фирмата в по-големи мащаби. Имаме около 100 хиляди декара земя – едни от най-големите производители и износители сме. Можем да организираме производството на лимец мащабно.

2. А какво всъщност представлява лимецът и защо се знае толкова малко за него?
Лимецът е определян като древната пшеница на траките, житото на фараоните, последната храна наХристос. Лимецът е най-древното жито – най-старите останки са от преди 18 хил. години. В тракийските гробници са намирали останки от лимец, в египетските пирамиди- на различни места. Интересно е, че се открива все един и същ вид пшеница – значи той и сега е съвсем същия, както е бил преди.Така че това е нещо ценно, което трябва да стане достояние на повече хора.
Археолозите могат да говорят на тази тема повече – Емил Елмазов е загатнал в неговата книга. По-интересно е днешно време е интересно какво се случва според мен. Емил Елмазов ако не се лъжа преди 10-11 години е открил лимеца в Родопите като билка – набрал е буквално няколко шепи. Започнал е да го сее и лека полека го размножава. И преди 4-5 години той решава да започне да го разпространява по-масово, така че да се разшири като едно промишлено производство. Започва да го продава на колеги като мен и по този начин се разпространява в много бутикови количества. Ние започнахме отначало със 7 дка, следващата година засяхме 30, следващата – 300. Тази година вече отиваме към хиляди декари. Има шанс да се възвърне на трапезата на българина, необходимо е!
Лимецът е култура, която е изостанала и забравена по икономически причини – труден е за обработка, и дава малки добиви. След края на втората световна война настава голямата промяна в отглеждането на житото, заради големия глад. Използват се какви ли не приоми, включително генно модифициране, за да се увеличи добивът на жито. По-възрастните хора си спомнят, че някога са се изхранвали с лимец. Но след войната започват да се появяват примеси, докато съвременната пшеница изцяло измества лимеца. Вече 4-та година нашата компания БГ-Агро сее лимец. Горе-долу от преди 4-5 години започнаха да сеят разни хора, след Емил Елмазов, който е възродителя на тази култура в България.

3. Колко са производителите на лимец в момента, те май се броят на пръсти?
Ами появиха се, но са малко. Миналата година бяха засяти 10 хиляди декара, което е нищожно на фона на цялото земеделие. Но и друга страна на проблема е, че няма достатъчно семена. Това е и една от причините цената му да е висока – просто го няма. Не е стигнал до големите производители – тези, които разбират от производство на зърно. Ние сме приготвили малка партида тази година, за следващата година сме подготвили да разпространим повече. Специално са почистени семената – за да няма примеси. Не е желателно да има примеси. Плевелите си растат заедно с лимеца, има ги, но това не му пречи. Добива ни беше 270 кг. от декар тази година. Като го изчистихме и  махнахме плевелите, останаха около 250 кг. Тоест на декар посев има около 20 кг. плевели. Иначе лимецът според мен може да вирее във всякаква почва. Ако трябва да избираме и почви, съвсем чисти, които да не са третирани с никакви препарати, години назад, това ще бъде съвсем бутиково производство. Аз мисля, че е съвсем достатъчно това, че не се налага да третираме с препарати самото зърно и растението след това. Пшеницата като я потопиш в отрова, колкото и да е добра, тя вече става отровна. Както казва Елмазов – не трябва да влияеш насила на зърното.
Има хора, които гледат лимец, но забелязвам една тенденция, че те не са земеделци, нямат опит в зърнопроизводството. От една страна това е хубаво, че толкова хора имат желание да произвеждат лимец, но от друга страна си има и минуси – те не знаят как да го обработват след това.
Виждал съм на пазара семена, които не са почистени. Тоест при следващото засяване, те се засяват с плевели, с примеси от друга пшеница. Ако има примеси от пшеница, има вероятност да влязат зарази от нея в самия посев. Например има едни такива токсични плевели, при които ако пшеницата не се третира с химикал, при нея се получават гъбични заболявания. И покрай пшеницата, ако посева е нечист е възможно да се появят такива заболявания. Така че, това, че лимеца се отглежда от непрофесионалисти си има и своите минуси. Много е хубаво човек да си засее половин декар, да си го ожъне със сърп и да го ползва сам. Но когато говорим за масово производство, когато зърното трябва да стигне до повече хора, трябва нещо друго. Лимецът има една много специфична, твърда люспа. Мисля си, че една от причините да спре да се произвежда е точно тази люспа. Защото тя предполага допълнителни усилия за лющене. Навремето са го правили на ръка. В съвременния свят има машини за лющене на лимец, аз съм внесъл вече такава от Австрия. Но в България се броят на пръсти такива машини. Донякъде наподобява лющенето на ориз и мисля, че и машина за лющене на ориз би свършила работа. Но в България и такива няма!
Съдя по себе си. Първата година, като реших да садя лимец, бях много въодушевен – хвърлих се напред веднага, взехме семена от Емил Елмазов и започнахме. Ожънахме реколтата и се озовахме през проблем – как сега да го олющим? Така и не успяхме с това, ами засяхме отново цялата реколта. На втората година решихме заедно с Елмазов да използваме услугите на една оризарна за лющене на лимеца. И там семето се зарази от някакви гъбичка от ориза. И заради това се отказахме да ходим по други места, ами направо си поръчахме машина за лющене на лимеца. Откакто имаме тази машина, вече си имаме собствено производство – достатъчно и за консумация и за посев. И така – новопрохождащия земеделец, който иска да сее лимец трябва да си направи добре сметката още в началото – какво го очаква, има ли близо до него машина за лющене. Или пък да си направи сметка – тази година ще засее половин декар, за да изкара семена за посев, догодина ще засее повече, после да си купи машина и така – лека полека да навлезе навътре, да е подготвен, без да има изненади.

4. А ти би ли подкрепил обикновения човек, който не е крупен бизнесмен и земеделец да започне да отглежда лимец? И как?
Да, разбира се. Ще дадем семена, ще му помогнем с информация, ще се консултира с нашите агрономи, Аз и в момента го правя с хората, които се обаждат и се интересуват. Колкото повече хора започнат да се занимават с това – толкова по-добре. Ако във всяко село има двама, които сеят лимец в дворовете си – ще бъде перфектно. Много е вероятно в близко бъдеще да се появят цели кооперации, групички, селища. Имаме хора професионалисти, агрономи, хора с познания и опит. Мислим да създадем и цялостна програма-обучение, която да е в помощ на всички, които желаят да се заемат с отглеждане на лимец. Земеделските дейности по отглеждането на лимеца не са сложни. Но просто човек трябва да е наясно, да знае какво да очаква, да е подготвен.
Непрекъснато участвам в различни семинари, форуми за здравето, информационни беседи, чрез които се опитвам да стигна до хората, да разкажа повече за лимеца, да разнеса знанието.

5. Как да информираме обикновения човек, че всъщност хляба , който яде в момента не е добра храна?
Откъде ли да започна.. В масовия хляб е пълно с консерванти, оцветители, емулгатори. Бялото брашно, което е така масово използвано, е само остатък от зърното. За да се получи това бяло брашно, се махат триците, зародиша или се маха, или се убива с висока температура. За бялото брашно какво да кажа.. хайде да не казвам, че съвсем няма нищо добро в него, но най-полезното от зърното не отива в бялото брашно. По тази причина може да стои с години по рафтовете без да се развали, защото няма нищо живо, което да се развали в него. Мелничарите като смелят зърното, продават два продукта, разделено – бялото брашно и отделно трици. А иначе пълнозърнестото брашно е цялостно – цяло зърно, не разделено. С това разделяне, хляба излиза по-евтин, добива по-търговски вид, изглежда по-бухнал. Триците пречат на бухването. Глутенът също е важен за бухването. Като се разделят така отделните части от зърното, в бялото брашно остава само глутен и нишесте – направо се превръща в лепило.

6. А с какво е различен лимеца, защо е толкова добра и полезна храна, за разлика от всички останали житни култури?
В лимеца няма глутен. Някои казват, че съдържанието му е около 11%, но дори това не са верни данни. Аз съм го давал за изследване, и глутена в лимеца е в толкова нищожни количества, че не може да се установи колко точно процента е. Също така, в сравнение с другите пшеници, които са киселинни, вредни храни,лимецът е алкална храна. Голяма част от съвременните болести днес се дължат на липса на минерали и микроелементи в човешкото тяло. Храната ни е бедна на такива микроелементи, а изборът на неправилна храна още повече ни вкарва в състояние на дисбаланс. С Лимеца си набавяме така необходимите ни цинк, манган, желязо и още много микроелементи.
Лимеца не се третира по никакъв начин с химикали. Защо не го третираме? Значи това е първоизточника на пшеницата – в чистия му първичен вид, както го е създал Бог. И по тази причина то е здраво растение и не боледува от нищо. Всички други пшеници които се отглеждат в момента – по някакъв начин човекът се е намесил в създаването им, те са хибриди. Това намесване на човека с цел да подобри добива и качеството по някакъв начин и то не по Божествен начин влияе на растенията и те започват да боледуват. И затова се налага ги третираме с препарати. Още като ги сеем ги имунизираме – обеззаразяваме семената. Потапяме ги в отрова и тогава ги слагаме в Земята. Това е всяко зърно, което сеем в момента. И не само в България, това се прави така по целия свят. И после като пораснат и пак боледуват – пак ги третираме с химикали. Така или иначе в тези растения вече има отровни вещества Тези вещества убиват изцяло аурата на растенията, те просто нямат аура. Снимки на нормалната пшеница която се отглежда показват, че тези растения почти нямат аура.

  










1:Външен вид на едно зърно лимец        
2:Високочестотна фотография на енергийната структура на лимеца

Емил Елмазов пише така:


 Климатичните особености на 2012 година ни донесоха познанието за едно неизтъквано досега свойство на лимеца. Жетвата на пшеницата и ечемика у нас през този сезон беше смутена от дъждове. На много места почерняха около 20% от житните класове. Нашите специалисти агрономи май не са наясно при бързо променящите се климатични условия какво поведение ще имат обичайните или наскоро въведените сортове пшеница, дали придружаващата ги химическа осигуреност ще успее да ги спаси. В същото време пък в Русия, Беларус, Украйна се разрази суша. Реколтата изсъхна до корен от небивали горещини. Чудо нечувано: в Русия житата изгарят, а у нас се давят. Така разбрахме, че и техните сортове не са подготвени за по-тежките климатични аномалии. Изобщо хибридни пшеници отглеждани с патерици (разбирай химически препарати)  в такива случаи показват твърде ниска устойчивост в сравнение със селекционираните от природата.”

Човекът също се променя, потребностите ни от храна се променят, храним се по силата на навик. Аз самият преди време ядях много, а сега ми е достатъчно съвсем малко количество храна. Не знам кога и дали ще отпадне необходимостта от храна, но докато дойде този момент, лимецът ще бъде храна от изключително значение. Затова и казвам, че лимецът е храната за прехода, междинната храна, свързващото звено със следващия етап от еволюцията на човек. Ти знаеш по-добре от мен че предстоят много промени на планетарно ниво, дори още не знам какво ще се случва. И в тези нови условия хибридните сортове, голяма част от тях просто няма да оцелеят. А лимецът е нещо, което съществува от хиляди години и е преминавало успешно през какви ли не изпитания и катаклизми, и пак ще премине.
Мисля, че колкото повече семена има подготвени – толкова по-добре. Да не се окаже света без храна в един момент. Учителя е казал: “да търсим прадядото на пшеницата”, а тук може да кажем, че вече сме го намерили. В бъдеще трябва не да се лекуваме, а да се храним така, че да сме здрави, да приемаме храни-лекарства. Това е храна, с която човек може спокойно да се храни и да е съвършено здрав. Аз не съм купувал хапчета от 4-5 години. А това е времето, откакто се занимавам с отглеждане на лимец всъщност. Определено има забележима разлика в мен откакто се храня с лимец. Изглеждам по-добре, чувствам се по-добре, по-здрав съм, по-жизнен.

7. От къде можем да се сдобием с това прекрасно зърно, продава ли се свободно по магазините и пазарите?
Поодържаме един сайт, посветен на лимеца limec-bgagro.bg, където има публикувана много информация за тази храна, изследвания, статии, рецепти. Дадени са координати, от където може да се поръча.
В момента има голям интерес и едва смогваме с поръчките. Всеки може да си поръча и да получи лимец, независимо къде се намира. Има откъде да се закупи лимец, и през интернет, и през познати вървят разни продажби, но ние успяхме да го направим по абсолютно легален и законен начин – така, както се съобразяваме със Вселенските закони, така и се придържам към земните. Имаме всички необходими сертификати за качество, разрешителни, дейността ни е съвсем открита и на светло. Във Варна го има в много биомагазини – опаковки от по 500 гр. В София тепърва предстои да навлезе по-масово по магазините, за сега го няма. Единствено в магазини Балев в София в момента се продава от нашия лимец.

8. А как можем да си направим сами брашно?
Мелянето на зърното също е от голямо значение. Аз лично от около 10 години си мелям брашно на каменна мелничка. Като се меля на камък зърното, температурата остава ниска – под 40 градуса. И така се запазва всичките витамини, минерали, протеини. В конвенционалите мелници има метални части, и като се меля зърното, температурата се вдига над 100 градуса. Представете си какво става със зърното, като се смели на такава висока температура. Също така – там където има метал, там се появява  магнетизъм. А това влияе на аурата. Тоест – дори зърното да е хубаво, ако се смели по неподходящ начин, то пак губи ценните си свойства. Дълги години внасях от чужбина такива домашни мелнички за приятели, но след това успяхме да ги произвеждаме в България и сега много хода се радват на такива прекрасни домашни мелнички. Имаш си зърното, мелиш го и веднага правиш хляба – това е безценно. Силната аура, енергията в житното зърно се запазва и предава в хляба. Може би остава и на другия ден, не знам колко дълго остава – само изследвания могат да го докажат. Но при всички положения – колкото по-бързо го консумираш след като го смеляш – толкова по-полезно.

8. Какъв е най-добрият начин и вид в който да който да консумираме лимеца?
Лимеца най-добре се консумира във вид на покълнали семена. Много е важно каква вода се ползва когато се покълва лимеца. Добре е водата да е чиста, изворна. Ако се прави с вода от чешмата, или покълва по-бавно, или част от лимецът изобщо не покълва – в нея има химия, която пречи.
Би могло разбира се да се направи и хляб. Аз си мелям зърното на мелничката и веднага правя хляб. Може да е соден, с квас – в сайта има рецепти. Много бързо, просто и вусно става. Може и в гозби да се ползва. На мястото на ориза слагаш лимец и получаваш вкусно и здравословно ястие. Най-хубаво е да е суров, разбира се, но дори и с известна термична обработка, пак е вкусно и полезно. Имам един приятел от Ямбол, който така подготвял тесто с квас цяла нощ, на сутринта го метнал във фурната и взел, че го забравил там 3 часа. Каза, че коричката била изгоряла, но отвътре си бил съвсем годен и хубав хляб. Цели три часа печене и пак издържа! Ако се придържаме към корените си, към традициите, това, което се пази от едно време – бихме пекли хляба си на огнена пещ. Тогава става едно особено сливане на стихиите, огъня, житото, въздуха сякаш се сливат и провеждат разговор – тогава силата на хляба е още по-голяма и енергията – запазена, въпреки топлинната обработка.


9. Каква е разликата между българския и вносния лимец?
Все още има осезаема разлика в цената на българския и вносния лимец. Някои фирми започнаха внос и научиха хората да търсят вносен лимец, цената му е доста по-ниска. Дори и вносен, този лимец пак е по-добър от обикновената пшеница – няма две мнения по този въпрос. Но българското зърно според мен е по-добрият избор, особено пък за българите. Има много по-добри показатели от вносния. Голяма част от вносния лимец е лишен от живата сила, не покълва.
А защо специално за българите? Дори ако става въпрос за обикновената пшеница, семената се отглеждат в съответния регион, според местните климатични условия, валежи, средно-годишна температура и един куп други показатели, които са строго специфични за дадения регион. И затова – много по-естествено е да сеем зърно, което от години е расло и се е приспособило да вирее по българските земи, с местния климат, отколкото да вземем култура, която е приспособена за австрийския климат например и да го караме сега на ново да се приспособява към нашия климат. Има си много отличима специфика. Другото, което е важно да се отбележи – чуждата култура отговаря на ДНК структурата на хората там, а не на нашето ДНК. Хубаво е да се храним с храна, отглеждана на наша земя. Баща ми например, все още ходи до селото където е раждан да си купува мед.
Защо някои вносни семена не покълват? Начинът на лющене е много специфичевн и в зависимост от това как е настроена машината, може да се повреди кълнчето на зърното. Другата причина е, че зърното за да издържи повече време, може да е третирано с някакви препарати, срещу буболечки, или други неща.
Елмазов установил следното: лимецът се съхранява много добре може да си стои в люспата много дълго време – 4-5 години. А когато се излющи е хубаво да се изконсумира до 6 месеца. След това.. как да кажа – изгубват му се вълшебните свойства, отслабва му аурата. Ние специално го съхраняваме неолющен. Когато трябва определено количество – олющвам го, продавам го и чак като свърши – пак олющвам, за да е пресен, силен. Това, което идва от чужбина малко ме съмнява да е чисто зърно, нетретирано. Защото изисква време да се пакетира, да се транспортира, после сума ти време седи по рафтовете и нищо му няма. Това е нещо много важно, което хората не знаят. И понякога ни правят големи поръчки, искат да се запасят за една година напред. Нека да има максимум за три месеца напред, пък като свърши, пак може да се поръча.
















10. Казваш, че лимец се гледа  лесно, непретенциозен е и издържа на всичко. Но все пак има специфика още при сеенето, нали? Издай ни тайната на сеитбата?
Отношението към лимеца е като към съзнание. Той се сее само след пълнолуние. И то не което и да е пълнолуние. Избира се изричен ден, разположението на планетите също има значение. Аз се консултирам и с астролог и си избирам датите за сеитба по специален начин. Лимеца се сее малко преди пшеницата и се жъне малко след нея. Има един обмен на любов и енергия с лимеца. Отношението към зрънцата, отношението към земята – всичко това е един цялостен ритуал. В него е включена и молитва, и напяване – влага се много емоция, енергия, светлина и осъзнатост. Първия ден на сеитбата тази година, след почистването на семената, лично се качих на трактора, обиколих всичките ниви, по 4те краиша, казах си молитва. Знам, че Учителят специално е дал молитва за такива случаи. Аз не я знаех, не я казах тази специално, но си казах моята молитва, така истинска, извираща от сърцето. Лимецът е същински носител на тази Любов.

11. А какво всъщност искаш да постигнеш, каква е мисията ти?
Искам колкото се може повече хора да разберат за лимеца. Има хора, които изобщо не са чували още за него. Човек за да се реши на някаква промяна в живота си, първо трябва да се информира, трябва да научи, че съществуват различни възможности. Когато вече знае, човек може да се реши да опита когато му дойде времето. Веднъж, втори път и така лека полека се извършва цялостна промяна в мирогледа и живота на човек. Към добро, разбира се. Моята мисия е колкото се може повече хора да узнаят за лимеца и да го търсят, повече хора да го сеят. Елмазов е възродителят и след него доста хора започнаха да сеят – всеки в неговите си мащаби, и по собствен начин. Ще съм щастлив да има лимец навсякъде – както в малките, специализирани магазинчета и места за среща на хора и обмен на опит, така да го има и в големите вериги хранителни магазини. Хората трябва да се информират, трябва да знаят за съществуването на тази супер храна. Тя носи със себе си истинска Светлина, здраве, сила и древна изначална мъдрост. Нека се обърнем към природата си, към корените си и да бъдем здрави, хармонични и одухотворени – точно както сме създадени да бъдем. 
(източник: svoizbor.com)


Крекери от покълнал лимец, сушени чушки и микс семена



събота, 20 април 2013 г.

Веган сарми с булгур, сушени зеленчуци и праз




Хем опитах тези сарми и пак ме изкушават като ги гледам на снимките.
Много ми харесаха.
Различни са от това, което повечето българи разбират под "сарми", но идеята на кулинарните блогове е именно такава- да показват индивидуалния подход на дадения блогър.
Моят напоследък е изявено тревопасен и се надявам да получа разбиране и от хората, които обичат да консумират месо.:)
С месо и кайма е ясно как се правят сармите- всеки знае, но ако желаете, опитайте и този вариант.
Може би вече сте забелязали, но почти във всичко готвено слагам домашна лютеница- това е тайната на моите готвени ястия.
По това време няма кисело зеле, но майка ми хитро е прибрала малко в буркани.
Красота.:)

Веган сарми с булгур, сушени зеленчуци и праз






Веган супа от лапад и букет от градински подправки





Супа от лапад- нищо ново и нищо интересно.
За някои може и да е така, но моето предложение е абсолютно постно и подходящо за всички, които се стремят към този начин на хранене.
Може да сервирате с лъжичка ядково кисело мляко, ще бъде чудесно.
Супата е много лека и ароматна, заради букета от свежи градински подправки в нея.
Лично за моя вкус, лапада е най-приятен в супи, предпочитам го пред спанака и копривата, които пък напоследък са ми най-вкусни в сурово състояние.
Пролет е, да се хванем за зелено.


Веган супа от лапад и букет от градински подправки




петък, 19 април 2013 г.

Сурово брауни




"Брауни" е един от най-обичаните десерти, не само заради лесното му приготвяне като цяло, а и заради прекрасния вкус.
Приготвен от брашно, яйца и останалите традиционни продукти, можете да го намерите на много места като рецепта, включително и в моя блог.
Днес, обаче аз ще ви го предложа в суров веган вариант, който го прави здравословен и доста по-диетичен от своя оригинал.
Отново ще ухае на шоколад и какао, но този път ще ни очарова и с вкус на лешници и ароматни фурми, така че- опитайте.
Нужни са ви само продуктите, кухненски робот и около 15 свободни минути.


Сурово брауни




понеделник, 15 април 2013 г.

Пастет от сушени домати и слънчогледови кълнове




Пастетите са ми много любими- и за ядене, и за приготвяне.
Слагаш в блендера различни продукти, правиш си вариации и се чувстваш като истински създател на нещо ново и твое лично творение.
Не че е кой знае какво творение, но си е индивидуално и винаги става със собствен почерк.
Днешният пастет се получи много вкусен- чудесна комбинация между сушени домати и слънчогледови семки.
Ако нямате в наличност купени кълнове от слънчоглед (продават се в Била и Карфур готови), по-добрия вариант е да си направите сами.
Става много лесно.
ТУК можете да прочетете как се правят слънчогледови кълнове.
Много са полезни и участието им в този пастет го правят добър не само за вкусовите ви  рецептори, а и за здравето ви.


Пастет от сушени домати и слънчогледови кълнове






Боб с лапад в глинен съд





Кой е казал, че зрелият фасул трябва да си стои сам в яхнията?
Чудесна компания може да му прави именно някоя пролетна зеленийка от типа на лапад, коприва или защо не и спанак.
Аз избрах за днешната рецепта лапада, защото обожавам неговия вкус в готвени ястия.
Копривата ми е любима в супа или сурова на салата, както и в сокове и смути, а за спанака сме говорили вече, че не е добре да се подлага на термична обработка, заради съдържанието на оксалова киселина, която особено при него става в големи нива при готвене.
По-нетърпеливите могат да си купят сварен фасул в буркани, но си е друго да си го сварите вие самите.
Рецептата е лесна и здравословна като начин на приготвяне- изключила съм всякакво пържене.



Боб с лапад в глинен съд





неделя, 14 април 2013 г.

Веган шоколадови мъфини с орехи и червени боровинки




Отдавна не бях правила печен тестен десерт.
Не че не ми се искаше, но когато човек е в период на редуциране на теглото, е добре да не си създава сам изкушения.
Тези по-скоро ги направих, за да започна да се специализирам във веган тестата.
И въпреки, че се получиха твърде изкусителни, ако ви кажа, че изядох само една мъфина, не знам дали ще ми повярвате.
Дори не цялата.
Това е първият ми опит за веган сладкарско печиво и мисля, че много скоро ще мога да експериментирам смело в десертите без участието на животински продукти.
Притеснявах се дали ще бухнат добре, но резултатът ме очарова.
Умишлено разделих сместа на две части и в едната сложих малко повече брашно, за да тествам варианти.
Във втората част сложих с 3-4 супени лъжици повече от споменатото в рецептата по-долу.
Частта, в която имаше повече брашно бухна повече, но пък ми дойде малко по-тежка и по-хлебна на вкус, докато тази с по-малко брашно бухна една идея по-малко, но пък тестото стана сочно и много приятно като консистенция.
Можете да замените орехите с ядки по ваш избор, а вместо червени боровинки може да сложите фурми, смокини, череши, годжи бери, вишни или каквото вие желаете.
Намазах мъфините със суров шоколадов мус.
Ако обичате по-силно изразен шоколадов вкус, сложете повече какао в муса.
Не съм посочила количество точно, защото всеки предпочита различен нюанс и присъствие на шоколадовия аромат.
Използвах олио шарлан, въпреки че не е добре той да претърпява термична обработка.
Може да го замените с кокосово масло (но по-малко количество).

Веган шоколадови мъфини с орехи и червени боровинки



Вредата от бялата захар, имитатори и заместители





ЗАХАРТА и заместители на захарта

Сега живеем в епохата на хранителните имитации.
Съвременната индустрия позволява те да се разпространяват в огромни мащаби по целия свят.
За тези, които обичат нещата да са ясни и прегледни, ето една сравнения за съответствията между естествените и изкуствените храни.



Истински храни
-Мед
-Мед със сусамов тахан
-Ядки
-Плодове, сокове прясно изцедени
-Зехтин, краве масло

Промишлени имитации и сурогати, които изместват или заместват истинските храни
-Захар и повечето захарни изделия – бонбони, пасти, бисквити, кроасани, всички видове вафли, десертчета, сладки, повечето конфитюри, сладка и мармалади и др.
-Шоколад – бял и млечен
-Царевични и пшенични пръчици –Зрънчо, Кроки и всички подобни
-Всички промишлени “натурални” сокове в кутии, всички видове безалкохолни напитки
-Маргарин и всички хидрогенирани масла


събота, 13 април 2013 г.

Леща яхния




Скоро осъзнах, че в блога ми липсва рецепта за едно от най-популярните и обичани ястия у нас- леща яхния.
Веднага вземам мерки и се поправям.
Днес  ще ви покажа начина, по който аз я приготвям.
Дали той ще ви допадне, времето ще покаже.
Всяка домакиня си има свой стил на готвене и никога не съм обичала намесата на някой друг в него, както и непоисканите съвети.
Подарявам ви от сърце моята рецепта, ако искате направете някаква корекция, важното е да ви е вкусно накрая.
Умишлено няма пържене на продукти, за да бъде по-здравословна.

Малко данни за лещата:
В България, както и в много страни на изток, като Русия, Турция и най-вече в Индия, лещата е жизненоважна национална храна. Исторически може да се твърди, че лещата е по-национална храна в сравнение с фасула, понеже последният е донесен в източна Европа около десет до дванадесет века по-късно. Логично е да се запитаме, защо така ценна в миналото и разпространена по света храна, днес губи популярност?

ЛещаЛеща е общото име на група бобови растения (Lens spp., Leguminosae). Растението е храстовидна годишна култура, произлизаща от районите на Азия и Близкия изток. Смята се, че лещата е сред първите култивирани от човека храни. Споменава се дори в "Книга на сътворението" в Стария завет на Библията. Археолозите са намирали находки на култури от вида на лещата в древни селища, датирани на възраст над 8000 години. От Мала Азия и Азия лещата е пренесена към Европа и Африка, а по-късно и в новите континенти.
В миналото човешката история отрежда на лещата звание на изначална и жизненоважна храна, заради високата й хранителна стойност, която е благоприятствала развитието на цивилизацията, като е доставяла ценен протеин за хората във времена, когато месото и рибата са били луксозни храни.
Днес в световен мащаб лещата има най-голямо значение за кухнята на Канада, Индия, Турция и САЩ. Лещата, която консумираме в България днес, най-често е произведена у нас или в Турция. През последните десетилетия се наблюдава притеснителна тенденция в развитите страни и най-вече в урбанизираните зони, където консумацията на леща отстъпва в местната култура на хранене за сметка на висококалорични рафинирани храни. Може би, когато прочетете повече за богатия й хранителен състав по-долу, ще се замислите, дали да не я включите в обяда си.

Сортове леща

Генерално лещата бива разделяна на дребни и едри сортове. Като древна и широко разпространена храна днес лещата може да се срещне в сортове с най-различен цвят на зърната. Цветът на сортовете й варира през червено, розово, към жълто, зелено, кафяво и дори черно. Хранителните качества на различните сортове са относително близки. Вариативност е възможна в количеството на влакната и смилаемите въглехидрати. У нас се срещат най-често зелени, кафяви и червеникави сортове.

Здравословни ползи

  • Богата е на витамините В1, В2, В3, В5, В6 и В9;
  • Отличен източник е на минералите: желязо, магнезий, фосфор и цинк, селен, калций, калий, мед, манган;
  • Гликемичен индекс - 29 (нисък), Индексът на гликемично зареждане варира между 16 до 30, което означава, че има слабо до умерено влияние върху инсулина.
  • Богат източник на фибри, забележете графата в таблицата. Приетият за норма процент на фибри в порция храна е 2% от теглото на ястието.


Здравословни рискове

Хората с алергии могат да проявят реакция на свръхчувствителност към лещата.


Как да изберем и съхраним лещата?

Изберете лъскава леща, която няма черни петна. Огледайте плика (стига да е прозрачен) за произход и срок на годност, ако забележите червейчета, черни дребни боклуци/буболечки, по-добре не купувайте. Съхранявайте лещата на сухо, хладно и тъмно място, далече от влага, за да не покълне.

Идеи за използване на лещата

  • Варена: в салати, на чорба, на пюре и като част от задушени зеленчукови плата;
  • Печена: в пълнени в чушки, на яхния на фурна.
Източник: www.bb-team.org



Леща яхния







четвъртък, 11 април 2013 г.

Заместители на яйцата

Много хора, които правят своите първи стъпки във веган начина на хранене (или са в период на строги пости), се притесняват, че ще се лишат от много свои любими кулинарни изкушения, заради изключването на яйцата от менюто им.
В днешната публикация ще се опитам да ви представя няколко начина и продукти, с които можете да заместите яйцата в дадена рецепта.
Ще се убедите, че можете да продължите да приготвяте всякакви сладки, торти, мъфини, кифлички и какви ли не печива, та дори и козунак.
Опитвайте, експериментирайте и ще намерите своя любим заместител на яйца.
Именно с тяхна помощ можете да трансформирате много традиционни рецепти във веган.
Събрах много информация от нета и я обобщих за вас.




Заместители на яйцата




вторник, 9 април 2013 г.

Хранене и защо е важен алкално-киселинния баланс






"И нека храната бъде вашето лекарство, а вашето лекарство- вашата храна." 


Хипократ

(снимка: improving-health-and-energy.com)

Какво е pH?

Тялото е съставено предимно от вода – така от едно място на друго могат лесно да се пренасят хранителни съставки, кислород и биохимикали. Водната среда може да има киселинни или алкални свойства (алкали = основи), които се измерват в скала наречена pH ("potential hydrogen" или „потенциален водород”). pH е десетичен логаритъм и представлява съотношението на позитивно заредените водородни йони (киселинни) и негативно заредените йони (алкални), в един разтвор. Ако скалата на това съотношение отчита от 1,0 до 6,9, средата се счита за киселинна. Ако скалата отчита 7,0 – тя е неутрална, а от 7,1 до 14 е алкална.

Защо трябва да се грижим за pH нивото?

Тъй като 50-60% от общото тегло на тялото е вода, pH нивата се отразяват на целия организъм и често са индикатор за здраве или заболяване. Небалансиран pH означава, че pH нивата са станали твърде киселинни или прекалено алкални за дълъг период от време. Продължителен pH дисбаланс от единия или другия вид не се приема добре от тялото. Всъщност, регулирането на pH е толкова важно, че тялото е развило стриктни отчетни процедури за проследяването на киселинно-алкалния баланс във всяка клетка.

Веган кисело мляко





Ако очаквате да ви кажа, че растителните кисели млека са досущ като животинските, няма да ви го кажа.
Но то и не е нужно да са същите.
Който очаква да усети същия вкус и консистенция, значи не е готов да приеме веган начина на хранене.
Аз, например, на моменти изпитвам ужас от соевите хапки (макар, че ги ям изключително рядко), защото много ми напомнят на пилешко месо...
Но да се върнем към млякото.
Киселото мляко и понякога сиренето и кашкавала на моменти са ми нужни за някои любими рецепти и затова реших, че ще им намеря заместители и ще се науча да ги приготвям.
Преди време, когато си поставих за задача да направя кисело мляко вкъщи, производно от растителни култури, започнах да се ровя в Интернет.
Намерих различни интерпретации на рецепти, методи и съвети и си сглобих мой си начин, който приложих успешно.
Съветвам ви да си купите уред за кисело мляко, макар че и стария метод с топли одеяла ще помогне.
Аз си купих този уред- ЛИНК.
Заквасвам със закваските на "Болгари", но може да опитате и с други, аз също ще правя тепърва тестове.
Досега съм получавала най-добри резултати, когато заквасвам комбинирано с 2 закваски- някоя от тези на "Болгари" плюс вече заквасено растително кисело мляко.
Най-гъстото кисело мляко, което получих, беше направено от домашно прясно мляко от кашу, заквасено с пробиотичната йогурт закваска на "Болгари" и с малко био натурален соев йогурт.
От полученото кисело мляко можете да си заделите част за бъдеща закваска.
Бактерии от една партида кисело мляко може да се използват успешно за закваска до 5 пъти, казват.
Сигурно ви звучи сложно, но не е.
Сега ще видите, че не ви лъжа.




Веган кисело мляко




понеделник, 8 април 2013 г.

Гръцка веган мусака




Нямам претенции, че това е оригиналната версия на мусаката, дори ви казвам, че изобщо не е.
В оригиналът има кайма, понякога една част от продуктите се пържат предварително, има и добавени канела и карамфил, както и още разлики.
Идеята е да си я имаме и във веган и здравословен вариант сред морето от варианти за приготвяне на това страхотно ястие.
Всички компоненти се подреждат на пластове, като всеки пласт е предварително овкусен, за да се насладите на идеален цялостен вкус накрая.
А щом е веган е ясно, че ще бъде изцяло с растителни продукти и ви уверявам, че дори и да консумирате месо, то няма да ви липсва в случая.
Вкусът е страхотен, има изобилие от продукти и освен топъл домашен хляб и една хубава свежа доматена салата с магданоз, лук и маслини нищо, ама нищо друго няма да ви трябва.


Гръцка веган мусака




неделя, 7 април 2013 г.

"Хляб с 3 брашна и 4 семена"




Прекрасен хляб, няма да съжалявате, ако го опитате.
Ухае на село, земя и ароматни брашна, а семенцата фино галят небцето с всяка хапка.
Идеален е за здравословни сандвичи за вас и децата ви, за хапки с различни пастети, а и ей така, просто като хляб на вашата трапеза.
Приготвя се лесно.


"Хляб с 3 брашна и 4 семена"




Елда с Портобело, лапад и левурда




Толкова често консумираме елда вкъщи, а чак сега осъзнавам, че нямам нито една рецепта с нейно участие в блога.
Елдата е просто съвършено творение на природата.
Само вижте малко данни за нея:


Елдата (Fagopyrum) представлява род Покритосеменни растения от семейство Лападови (Polygonaceae). Срещат се няколко вида елда: Fagopyrum cymosum - многогодишна елда, Fagopyrum esculentum - обикновена елда и Fagopyrum tartaricum - татарска елда.
Наричат обикновената елда още гречка, наименование, с което е позната в Русия. Смята се, че родината на полезните зрънца е Индия, но в Русия те са най-популярни. В България елдата е позната най-вече на хората, практикуващи вегетарианство, тъй като е пълноценен заместител на месото.
История на елдата
За първи път хората започват да я отглеждат още преди 6 000 години в Югоизточна Азия. В Индия наричат елдата "черен ориз", а в другите страни е известна като "черна пшеница". След като започва масовото й отглеждане, тя бързо си спечелва славата на една от най-разпространените храни за бедните и плебеите.
Съвсем друга била историята на зърнената храна във Франция, където била отглеждана предимно заради меда, който се прави от нея. Медът от елда наистина се смята за един от най-вкусните и полезни продукти, които ефективно се борят с простудите и грипа. В Русия пък елдата се радвала на особен почит. Там са познавали добре нейните свойства и дори препоръчвали тя да се консумира преди големи изпитания, защото давала много енергия и сила.
Днес елдата съвсем не е синоним за бедност и нищета, а точно обратното - тя се е превърнала в израз на един по-здравословен и пълноценен начин на живот.
Хранителен състав на елдата
Ориентировъчно съдържание на вещества в 100 г продукт: протеини (около 14%), захар (2-2.5%), мазнини (около 3%), фибри (около 1%), витамините А, от групата В, и РР, желязо, калций, йод, фосфор, бор, цинк и  магнезий, както и органични киселини (лимонена и яблъчна). Елдата съдържа също големи количества от всичките осем незаменими аминокиселини (лизин, левцин, изолевцин, метионин, триптофан, треонин, фенилаланин и валин). В нейния състав липсва глутен, което своевременно я превръща в прекрасен диетичен продукт.
Здравословни ползи
Високото съдържание на белтъци, които пълноценно се усвояват, способства за увеличаване на мускулната сила и издръжливост, което я превръща в изключително подходящ продукт за активно спортуващите.
Богата на флавоноиди, зърнената храна ефективно се бори с процесите на стареене на клетките.
В една купичка елда количеството магнезий е около 86 мг, а той е изключително важен за профилактиката на сърдечно-съдовата система.
Наличието на калий, калций, желязо, цинк и фосфор превръща елдата в задължителна хранителна добавка, особено за хората, редовно посещаващи фитнес центъра или алеята за джогинг.
Богатото съдържание на витамини и минерали я прави незаменим "продукт за красота". Консумирането на елда подхранва кожата, косата и ноктите.
Несъмнено елдата е много ефективна при хора, подложили се на редуциращ режим на хранене. Особено в съчетание с мляко, защото по този начин значително подобрява работата на стомашно-чревния тракт. Диети, включващи елда, са изключително подходящи за студения сезон, както и за хора с установен висок холестерол и високо кръвно налягане.
Елдата има способността да стабилизира нивото на кръвната захар и заедно с просото се превръща в "алкално зърно" с киселинно-формираща функция.
Тази храна е много полезна и за децата, защото семената й се отличават с голямо количество фибри. Освен това кашата с елда не натоварва храносмилателната им система, защото тя съдържа пектин - вещество, което отстранява от тялото всички вредни вещества и значително подобрява процесите на храносмилане. Богатото съдържание на желязо и лецитин подобрява функционалното състояние на черния дроб и панкреаса и повишава съпротивителните сили на организма. За всички деца най-полезни се оказват закуските от цели зърна, тъй като в обвивките на зърнените култури се съхраняват всички полезни и ценни за доброто здравословно състояние вещества.
Здравословни рискове
Трябва да се отбележи, че консумирането на елда крие потенциален риск от появата на алергична реакция.
Как да си изберем и съхраним елда?
При избор на елда, обръщайте внимание на следните особености:
Избирайте най-бледата елда, тъй като тази с червеникав отенък най-вероятно е преминала през термична обработка, което от своя страна означава, че е загубила голяма част от полезните си вещества.
Ако при отваряне на пакета с продукта усетите странна миризма или дъх на плесен, това е сигурен индикатор, че не е годен за консумиране.
Съхраняването на елдата е препоръчително да бъде за кратък период от време, като подходящият съд е от голямо значение. Винаги избирайте стъклени или керамични съдове.
Източник: www.bb-team.org
Автор: Ирена Стефанова



Съчетах я с пресен лапад, левурда, гъби Портобело и сушени чушки и стана нещо прекрасно.
Може да добавите и малко натрошени пресни орехи, елдата просто е родена да бъде в компанията на орехите.
Опитайте.


Елда с Портобело, лапад и левурда





вторник, 2 април 2013 г.

Суров шоколад с мака, годжи бери и кашу




Ако обичате само млечен шоколад и не ви пука дали приемате или не консерванти, то тази рецепта не е за вас.
Ако държите на здравословното хранене, ако подбирате внимателно всички продукти, с които се храните и ви е грижа за всяка една съставка, ако обичате истинския вкус на какао, ако консумирате супер храни и вярвате в тяхната сила, то тази рецепта е точно за вас.
Доскоро не обичах тъмния шоколад.
Да, но вече го обожавам.
Много неща се промениха в мен, във вкусовите ми предпочитания и рецептори и шоколада е едно от тях.
Може би, защото този се роди в моите ръце- направен с внимание, желание и отношение и само с качествени съставки, за мен е един от най-вкусните, които съм опитвала.
Ако решите да опитате и вие, моя съвет е да бъдете много внимателни с разтопяването на какаовата паста и кокосово масло- да не превишите температурата, за да си останат те сурови и да се възползвате от всички полезни вещества в тях.
Нужна ви е формичка за шоколад, малко продукти и много любов.
Всички продукти можете да намерите в био магазините в страната.


Суров шоколад с мака, годжи бери и кашу