понеделник, 27 май 2013 г.

Vita Rama- живот и щастие за всички






За мен е изключителна чест да ви представя днешния ми гост и да ви подаря настоящата  публикация.
Знаете, че редом с рецептите, се опитвам да ви поднасям и полезна информация, касаеща здравето и храненето, като основна предпоставка към неговото наличие.
Днес ще ви представя един човек, с който имах възможност да се запозная, да разговарям,  както и да участвам с малка помощ в заснемането на вкусните му и здравословни авторски рецепти.
Слави Славов е сътрудник на своя баща Георги Славов - главният специалист - диетолог по лечебно хранене в Лечебен център "Vita Rama".
Той активно допринася за развитието на лечебна система "Vita Rama", чрез включването в нея на различни иновации в сферата на детоксикацията, суровоядството, клетъчното хранене.
"Vita Rama" e новото име на Лечебен център "Vita Mores".
Екипът на лечебния център избра думите „VITA“ - живот и „RAMA“ – щастие, за да изрази своето разбиране за стойността, целите и резултатите от здравословното хранене и начин на живот.
Главен специалист-диетолог по лечебно хранене в Лечебен център "Vita Rama" e Георги Славов.
Консултанти в центъра са д-р Георги Гайдурков, д-р Галина Арабаджиева и д-р Нели Апостолова.
В лечебен център "Vita Rama" работят методисти рехабилитатори, инструктори по йога, релаксация, медитация и методи за позитивно мислене.
Лечебен център "Vita Rama" предлага: консултации и изготвяне на индивидуални лечебни програми, здравословни програми, семинари, обучения и лекции.
За повече информация и резервации посетете сайта на центъра: www.vitarama.bg 
Слави Славов прие да отговори на няколко мои въпроса, които ще ви предложа в интервю от две части.
Опитах се да систематизирам няколко теми под формата на въпроси, които ме вълнуват, надявам се да са полезни и за вас.
А тепърва в Бургас ще се говори за прекрасните идеи, които има екипа на "Vita Rama", и които гарантирано ще бъдат реализирани.
За мен е радост, че ще мога да участвам в една част от тях и с нетърпение очаквам нашия любим морски град най-после да приюти и прегърне подобни здравословни и позитивни инициативи.




Интервю със Слави Славов (1-ва част)




неделя, 26 май 2013 г.

Медена торта с шоколад, домашно сладко от ягоди и ядки




Излишно е да ви казвам, че тортата е веган.
И много ще се радвам, ако някой ден хората, чувайки думата "веган", ще спрат да се мръщят, защото смятат, че такива рецепти са безвкусни и най-накрая ще престанат да си мислят, че това е някаква странна, неразбираема дума на китайски.
Имам база за сравнение, тъй като през ръцете и небцето ми са преминали и много не веган торти и ви уверявам, че тази не им отстъпва по нищо.
Напротив, толкова е вкусна, че не се сещам за толкова ароматен блат сред стандартните, които съм приготвяла преди.
Използвах манов мед, който има специфичен вкус, но можете да използвате и друг вид.
Видът на сладкото също оставям на вашия вкус, аз използвах ягодово, което кореспондира чудесно с останалите съставки.
За декорация използвах страхотен истински шоколад, приготвен от много, много какао, а не от  някаква странна смес от химични съставки.
Тортата е приготвена с подбрани продукти, в нея няма вредни елементи и консерванти и определено е подходяща, освен за вас, и за децата ви.


Медена торта с шоколад, домашно сладко от ягоди и ядки





вторник, 14 май 2013 г.

Крем супа от тиквички, червена леща и джинджифил





Крем супите са прекрасни с това, че каквито и продукти да комбинирате, все се получава нещо вкусно накрая.
Днешното ми предложение е съчетало в себе си съставки, които изграждат чудесна композиция и се надявам, че всеки, който ще го опита, ще се убеди в това.
Сега е сезона на тиквичките и е време да приготвите тази крем супа.
Използвайте корен джинджифил, а не такъв на прах, защото вкусът ще е коренно различен.
Коренът джинджифил има силен и пикантен аромат, който в джинджифила на прах почти липсва, не е така изявен.
Ако имате възможност, не подценявайте кокосовото мляко и го включете, но ако го нямате в наличност, и без него ще се насладите на вкусно ястие.
Супата е много хранителна и здравословна и е подходяща и за децата ви.


Крем супа от тиквички, червена леща и джинджифил


 


събота, 11 май 2013 г.

Медени мъфини с шоколад, орехи и джинджифил





Мед, шоколад, орехи, канела, джинджифил- няма по-вкусна комбинация на света за мен.
Ако и вие споделяте това, то значи днешната ми рецепта е точно за вас.
Мъфините са веган и освен това, в тях няма никаква захар.
Продуктите като цяло са здравословни и ако имате възможност да използвате био продукти, би било по-добре.
Приготвих ги с пълнозърнесто пшенично брашно, можете да ги направите и с бяло пшенично тип 550.
Не заменяйте сусамовото олио с друго, от него мъфините придобиват много специфичен, чудесен вкус.
Изключително силен аромат се носеше в кухнята по време на печенето им, силният аромат ще усетите и при дегустацията им.
Може да ги декорирате по ваш вкус, аз избрах шоколад, свежи портокали и кокосови стърготини.
Прекрасната вкусова комбинация на мъфините е идеална и за Коледни празници.


Медени мъфини с шоколад, орехи и джинджифил



четвъртък, 9 май 2013 г.

Веган баница с лапад и зелен лук





Винаги, когато моите приятели ми идват на гости, си поръчват задължително на масата да има  една голяма тава с точно тази баница.
Понякога я правя със спанак, понякога с лапад, понякога я поръсвам обилно преди да я сложа във фурната със слънчогледови семки, сусам и мак, друг път я пека само с мазнина (както сега).
Ако решите да опитате да си я приготвите и вие, можете да разнообразявате и така тя винаги да  е различна и да не ви омръзва.
Обичам да комбинирам и два вида кори.
Може да ви се стори странно, но за мен в кухнята няма странни неща- там е място всеки да изрази себе си със своя си личен почерк.
Тази баница е точно такава- с два вида кори- стандартни фини точени и къпани ръчно правени кори.
Можете да си я приготвите и с единия от двата вида, разбира се, а може да опитате и с "Одрински кори", също става много вкусно с тях.
По никакъв начин в тази баница няма да усетите липсата на животински продукти (това е за тези, които ги употребяват в менюто си), така че тя спокойно може да бъде опитана и от някой, който не споделя веган начина на хранене.


Веган баница с лапад и зелен лук




сряда, 8 май 2013 г.

Великденски козуначен веган венец





В периода на Великденските празници можете да разнообразите стандартните козунаци с рецепти от този тип.
Аз използвах канела и локум за плънка, но вие можете да я замените с мармалад, сушени плодове, шоколад или друго по ваш избор.
Адаптирах рецептата от сайта на "Бон Апети" и я направих във веган вариант.
Козуначеният венец е много вкусен, ефектен и ароматен и откровено казано, можете да си го приготвяте не само за Великден.
Не е твърде сладък (поне по моя вкус) и ако желаете, увеличете малко количеството на захарта или добавете и друг качествен подсладител (стевия, например).
Ако решите да пропуснете банана, то увеличете малко количеството на млякото.
Може да използвате и друго ядково прясно мляко, не е задължително да е соево.


Великденски козуначен веган венец



вторник, 7 май 2013 г.

Постни локумени сладки




Приготвих тези постни локумени рошльовци за Великден.
Взаимствах рецептата от блога на Мони и честно казано, много ми хареса.
По нищо не се усеща липсата на животински продукти- крехки, маслени и ароматни са и без тях.
Ако не бързате като мен и разполагате с повече време, можете да разточите тестото на кора и да си направите пурички.
Само че при мен времето беше лукс, защото се бях захванала с месенето на 2 вида козунак, хляб от лимец, фалафели, картофени салати, още 2 вида салати, ризото, постни сарми и още щуротии и никак не ми беше до оформяне на приказни и съвършени форми на въпросните локумени сладки.
И макар и грозновати на вид, на вкус бяха прекрасни.
Можете да използвате био бакпулвер, в който няма глутен, както и да смените вида на брашното с безглутеново (но да е подходящо за подобни печива).
Искам да ви се похваля и с прекрасния подарък, който ми направи моята приятелка Мариянка от "Фюжън и Класически рецепти"- красивата бяла стойка за торти.
Златна си ти, златен човек със златно сърце.
Благодаря ти.


Постни локумени сладки




понеделник, 6 май 2013 г.

Фалафели





Много често приготвям фалафели вкъщи и се изумявам как досега не съм публикувала рецепта за тях.
Предлагам ви моята интерпретация и се надявам да откриете в нея своите любими нахутени кюфтенца.
Много е важно да смелите добре нахута и да успеете да направите така консистенцията на сместа, че да оформяте с лекота с ръце фалафелите.
Ако се разпадат в ръцете ви, то и в тигана шансът да се случи това е голям.
Можете да увеличите или намалите подправките по ваш вкус.
Предлагам ви малко интересна информация за нахута.


Имало едно време една арабска принцеса. Тъжна, постоянно намусена, недоволна. 
Търсейки себе си, избягала от двореца, но не срещнала щастието навън. В подгизнал от дъжд ден почукала на портите на палат, но там никой не повярвал, че е принцеса, и я подложили на изпитание. Подобно на онази аристократка на Андерсен с граховото зрънце обаче, тук сложили под дюшека й нахут. 
И чудо, тя започнала леко да се киска, а след това неудържимо да се смее. Може би затова на някои езици наричат нахута зрънце, което се киска или намига. На немски е Kichererbsen, на английски закачливо chick peas, на френски Pois chiches, на италиански Ceci, а на испански Garbanzos. Нахутът (Cicer arietinum), или още леблебия, като една от основните храни на Ориента печели голяма популярност и в западноевропейските страни. Култивират го още 7000 г. пр.Хр. в Мала Азия, Индия и около Средиземноморието. Още древноримският поет Плиний споменава в писанията си, че римските търговци го консервирали в амфори и изнасяли във всички завладени от империята провинции. Расте на храст не по-висок от 50 см, има дълбоки корени. Обича топлия климат, но иначе е изключително непретенциозен. Издържа суша и вятър, буря е дъжд. Днес е постоянен гост на трапезата в Индия, Пакистан, Турция, Испания и Латинска Америка.
Нахутът е един от най-добрите помощници при вегетарианско хранене, но и по време на пости. При правилна обработка той не надува стомаха, а засища за дълго време. Високите му стойности на растителни белтъчини (20%) са ценен източник на протеин. Освен това има още желязо, цинк и магнезий. Като близък роднина на соята също е много богат на ценни растителни белтъчини. А съдържанието на въглехидрати е комплексно и преминава бавно в кръвта, за разлика например от захарта и скорбялата. Доказано е, че нахутът понижава холестерола. Чрез високото си съдържание на растителен естроген и фолиева киселина нахутът е важен хранителен елемент за бременни жени, но и за такива в критическа възраст. Предпазва също от заболявания на простатата.
Освен познатите у нас светлокафеникави и бежови зрънца в добрите биомагазини може да се намери още червен, наситено кафяв и дори черен нахут. Иначе на всички вкусът е между орех, фъстък и още нещо. Нахутът е основна съставка на редица интернационални ястия. Най-популярните са фалафел и хумус. Освен това го добавят към салати, индийско къри и запеканки. Ефектно стоят небрежно, но не случайно нахвърлени зрънца нахут върху всяка салата. С брашно от нахут стават чудесни основи за торти, вкусни кексове и други сладкиши.
В Африка, Ориента и Мексико могат да дъвчат зрънца печен нахут, без дори да хапват друго. Засища и е полезен. Нахут с къри пък е национално ястие от Пенджаб, Северна Индия. Наричат го холе или хана масала. Традиционната закуска се приготвя от сварен нахут, настъргана глава лук, супена лъжица доматено пюре, къри, семена от кориандър и ким плюс обилно количество джинджифил. Сервира се с оризово хлебче.
В нашите магазини може да се намери в консерви и сух насипен от най-масовия тип кабули. Сухите зърна имат много дълга трайност, но видите ли малки дупчици, не купувайте и не консумирайте - имало е червейчета. Нахутът в консерви и бурканчета е по-удобен, защото вече е сварен. Сухият не е храна аламинут. Но по-добре е да си го направим у дома. Важно правило е предварителното му накисване в студена чешмяна или минерална вода поне за 12 часа. Тази вода изхвърляме и подменяме с чиста, а нахута изплакваме основно. След това варенето в тенджера под налягане е за не повече от 20 минути. В обикновена тенджера къкри час и половина на ниска температура. Може още при варенето да добавим стрък розмарин, дафинов лист, скилидка чесън, зеленчуков бульон, щипка джинджифил или сминдух.
Хармонията на нахута със силни подправки като къри, чесън, ким и прясна мента, риган, розмарин, копър, анасон и джинджифил е уникална. Тъй като нахутът има мек и сговорчив характер, си пасва с почти всичко и намира приложение във всякакви ястия. Експериментирайте смело. Във висшата гурме кухня използват дори цвят от нахут за пресни салати, но той е твърде скъп и у нас го няма. Може обаче да си направим кълнове от нахут, има такива специални опаковки. Тъй като зърната нахут са твърди и упорити, първо ги накисваме във вода за 18 часа. Отцеждаме водата, подреждаме върху тензухена кърпа и очакваме след 3-ия ден да се разтворят и тръгнат кълнове. 
Стават хрупкави и вкусни, но преди сервиране непременно ги бланширайте във вряща вода, за да се изплакнат едни вредни и леко отровни вещества.
И така, сварили сме половин кг нахут, прецеждаме и го държим като заготовка в хладилника. Оттук нататък всичко е лесно.
Гърците го правят на салата. В тиган с кафена чаша зехтин запържват до златисто 2 глави лук, добавят сок от един лимон, мащерка, сол и пипер. 
Смесва се с нахута и малко вода, вари се на тих огън 10 минути, за да се овкуси. Сервира се топло в купа за салата, а отгоре се редят домати чери или шайби обикновен домат.
За рустикален вариант на добра супа свареният нахут се смесва с бульон от изсушени зеленчуци по избор, прибавят се кубчета домати и ивици шафран. 
Супата придобива нежен жълтеникав цвят и неповторим вкус. 
И най-важното - остава прозрачна.
(източник: www.24chasa.bg , автор:Мариана Москова)


Фалафели


събота, 4 май 2013 г.

Постен козунак (веган)





И хората, които по една или друга причина не консумират никакви животински продукти, могат да си приготвят и да си хапнат домашен козунак.
Няма нищо сложно и уверявам ви, резултатът е прекрасен.
Със сигурност този козунак ще напълни вашия дом с ухание на уют, ще ви припомни за детските ви години, когато баба ви е месила козунак и се е разнасял същия този неповторим аромат.
Макар, че веганите избягват употребата на бяло брашно (няма никакви сведения то да е свързано с насилие над животни, избягва се поради здравословни съображения), реших да направя козунака все пак с бяло брашно.
Моята идея и концепция беше да се опитам да направя абсолютно постен козунак, който обаче да прилича изцяло на традиционния, за да покажа и на хората, които консумират животински продукти, че могат да си го приготвят и по този начин с изцяло растителни.
А и разбира се, да предоставя рецепта за един вкусен козунак и за хората, които не употребяват никакви животински продукти.
Не съм използвала машина за хляб, все още нямам такава и чакам я Дядо Коледа, я някоя Баба Марта или нещо от тоя сорт, да ми донесат една.
Харесала съм си и да ми се обадят първо да им кажа коя е.
Та, сега по неволя омесих козунака на ръка, но пък това го направи още по-автентичен домашен.
Предлагам ви да използвате едно от тези брашна, за да сте сигурни, че е качествено:
1. Самонабухващо био бяло брашно
2. СОФИЯ МЕЛ Екстра бяло брашно
Можете да използвате и пълнозърнесто брашно, но тогава видът и вкусът ще са различни.
Съветвам ви да включите ТАЗИ ВЕГАН МАЯ в рецептата, а не обикновената от търговската мрежа.
Адаптирах рецептата на Роси и съм изключително доволна от резултата.


Постен козунак (веган)