Rugelach (еврейски сладки)

Обичате ли хрупкаво и в същото време крехко, топящо се тесто?
А сушени плодове и ароматен мармалад?
А какво ще кажете към всичко това да сложим и малко ядки?
Ако това описание отговаря на вашия вкус, то значи следващата рецепта е точно за вас.
Открих случайно рецептата на тези симпатични еврейски сладки (които могат да бъдат направени и във формата на мини кифлички) и веднага бързам да я споделя с вас.
Стават много лесно, не се чака кой знае колко, докато станат готови и най-важното, вкусът им е прекрасен.
Имайки предвид съставките им, те идеално се вписват и в атмосферата на предстоящите празници.
Като казах празници, тази година нещата при мен са много различни.
Досега никак не харесвах празниците, аз не съм от хората, които обичат да празнуват "по команда", мога да намеря повод за празник винаги, а не когато е определено като дата.
А и празниците някакси винаги са ме подтискали малко, може би, защото винаги съм била на работа и не съм имала възможност да бъда със семейството си на тях.
Но тази година...тази година ще е различно.
Отсега с трепет обмислям какво да приготвя за всички празнични вечери и това ми доставя голямо удоволствие.
Но стига съм ви занимавала с моите Радини вълнения, нека ви покажа тези вкусни мъничета, наречени rugelach (рогалах).


Rugelach

Мини тарт с аспержи

След дългата серия от торти и вкарване в грях, дойде време да ви предложа нещо солено и малко по-диетично (за това последното никак не съм сигурна).:))
Можете да използвате основата за тесто и да експериментирате, като вкарате в плънката и други  зеленчуци- броколи или каквото прецените.
Добре е, когато приготвяте подобни рецепти, да избирате зеленчуци, които не са прекалено воднисти, защото те мокрят плънката и тестото.
Ако решите да е с аспержи, но ви се иска да сложите и нещо друго, различно от зеленчуци, спокойно можете да комбинирате с пушена сьомга, прошуто или шунка.
Също така, ако нямате формички за тарталети, направете този тарт голям.
При всички положения, каквато е и да е промяна във формата и големината, няма да ви попречи да изядете всичко до последната троха.:))


Мини тарт с аспержи

Домашна бананова торта

Откакто видях рецептата за тази торта, нямам мира, също като Душко Добродушков ми е постоянно в ума и не мога да я прогоня от там.:)
Само си търсех повод да направя прекрасната торта на  mamajac  и си намерих такъв.:)
Малката Куки навършва 5 месеца и си казах, че рожден ден без торта не може.:)
Усещате ли сега какви небивалици говоря и как сама си вярвам, и че точно само си търся повод да вкарам поредната калорийна дозa?:))
Нищо де, може и никой да не празнува 5 месеца, но ще се направим, че не забелязваме този факт.:)
Тортата е меко казано убийствено, умопомрачително, нечовешки, безумно, лудо вкусна !!!
Крем, крем и пак крем, блатовете са само подробност, присъствието им е колкото да послужат за леки основи на тази масивна, съблазнителна, креместа конструкция.
А и освен това има и други екстри- плодове.
Аз избрах да сложа само банани, защото и без това не обичам много видове плодове, а те са едно от малките изключения.
Но и избрах най-вече само тях, защото не пускат вода и знаех, че няма да намокрят крема и блатовете.
Какви плодове ще изберете вие, преценете, според своя вкус.
Работете в тава с махащи се стени (ринг), защото инъче ще стане страшно, има да събирате с шепи крем по работния си плот.:))
Когато започнах да я приготвям, поради липсата на желатин в крема и малкото блатове, имах сериозни опасения как ще махна после ринга и дали всичко няма да се изсипе навън, но не стана така.
След престой от една нощ в хладилника, блатовете, плодовете и крема се бяха свързали и бяха създали здрава структура.
И макар, че тази торта не е от тези фините, нежните и красивите с изящна декорация, аз съм възхитена от нея.
Това е торта, която ми навя спомени за времето, в което майките и бабите ни правеха точно такива - дебели, пищни торти с мноооого крем, без на някой да му прави впечатление дали има розички, панделки, фондани и марципани.
Просто ядеш и мълчиш, защото не можеш да кажеш нищо с пълна уста!:)
С голямо парче от тази торта в чинията ми се струва, че и вие няма да имате кой знае колко за казване.:))


Домашна бананова торта

Дамски целувки

Днес няма да започна както обичайно и причината е, че ме провокира един твърде агресивен коментар, който получих.
Съжалявам, че импулсивно го изтрих, за да видите колко негативно може да бъде настроен човек и то, заради собствената си  грешка.
Снощи една гневна читателка (която даже нямаше доблестта да си напише името), ме обвини, че съм купила от магазин  тортата "Гараш" , която е в блога ми, и после съм я снимала.:)))
Много й благодаря за този комплимент! :)))
Нейната торта не се била получила и, според нея, моята торта също не съм я направила аз, защото публикуваната от мен рецепта не струвала.
Това се казва прозорливост.
Госпожо Анонимна (може и да греша титлата и името Ви, но не се представихте),  както съм споменала в публикацията за торта "Гараш", рецептата не е моя, а на професионалната сладкарка Добрина Венкова.
Тази рецепта е  на около 30 години, изпробвана е успешно стотици пъти от стотици хора и това, че на Вас не ви се е получила, означава само едно - че проблема е във Вашите умения в кухнята.
Съвсем нормално е човек с различен опит да има различен резултат, а освен този факт, да не омаложаваме и факта, че въпросната торта не е от най-лесните за изпълнение, а човек трябва да има реална самооценка и предварително да преценява коя рецепта е в неговите възможности.
Ще дам и друг пример, много от рецептите в блога ми биха били изпълнени много по-добре от мен от готвач с дългогодишен професионален опит.
Една и съща рецепта, приготвена от 5 човека, ще даде 5 различни резултата, но това би било редно всеки да го знае, а и то е логично.
Всичко зависи най-вече, както вече споменах, от опита на всеки, също така и от кухненския инвентар, с който работите (фурна и т.н.), от качеството на продуктите, които всеки има в наличност, освен това и дали всеки чете и изпълнява точно рецептата или прибавя на своя отговорност нещо от себе си, най-общо казано.
Никой, чиито рецепти четете, няма да ви гарантира какъв ще е вашия резултат, както вече казах, това зависи от много фактори!
Аз също не правя изключение от това правило и не мога да гарантирам на никого какъв ще бъде неговия резултат.
Аз също рискувам, когато изпълнявам  нови рецепти и винаги го правя на своя отговорност с ясната нагласа, че никога не бих винила някого, ако не успея.
Моите снимки показват как е проработила рецептата при мен, но това не означава, че всеки ще получи същия резултат- някой ще го направи по-добре от мен, а друг-малко по-лошо.
Винаги се стремя да представям рецептите си с максимално достъпни и подробни обяснения, за да е по-лесно за всички.
Много от чуждестранните  рецепти, които използвам понякога,  нямат и половината обяснения от моите и въпреки всичко съм благодарна на авторите за труда, който са положили и никога не бих ги винила за евентуален мой неуспех.
Нещо друго, което ме привокива в този коментар, беше твърдението, че си правя  реклама с блога.
Признавам, интересна логика.
Зад всяка една публикация стои не малко труд и това може да го потвърди всеки, който поддържа кулинарен блог.
И това да подаряваш труда си на другите и да се чувстваш щастлив от този факт, явно някой с не дотам позитивен мироглед  го тълкува като реклама.
Дай Боже, само такива добронамерени реклами като тази да виждаме около нас!:)

Винаги се стремя да бъда внимателна, отзивчива и това не важи само за блога ми, а и в живота ми, но понякога и моята толерантност не е безгранична и някои неща не мога да ги премълча и да ги подмина с лека ръка.
Нищо не е случайно и може би не е случайно, че трябваше да кажа всичко това.
Та така, много време отделих на подобна агресия.:)
Изключително много ценя добронамерената атмосфера в моя блог и бих искала това да не се променя.:)))
И в този ред на мисли, днешното ми предложение е в духа на цялата тази тирада.
Бисквитките, които получих, макар и много вкусни, не изглеждат толкова добре като в   източника на рецептата , но причината за това е изцяло в мен. :))
Ама, пък какво хубаво име имат, Baci di Dama. :)))


Дамски целувки

Торта "Esterhazy"

Тази торта съвсем категорично се превърна в основен конкурент на досегашния ми фаворит торта "Милка" .
Ако сега някой ме попита коя от двете торти харесвам повече, ще се затрудня изключително много с отговора.
Торта "Esterhazy" е унгарска торта, която се приготвя с крехки бадемови блатове и гъст маслено-яйчен крем.
Създадена е през 19 век в чест на  Принц Естерхази .
Интересен е и захарния фондан, с който се полива тортата, а прекрасната шарка се превръща в класика, която срещаме и в декорацията на други съвременни торти.
Това е торта с невероятно пищен вкус, топящи се бадемови кори и крем, който прегръща сетивата ви изцяло.
А приятно хрупкавия, но в същото време лек и фин фондан успешно дава финал на цялата вкусова хармония.
Да, хубавите неща стават бавно и тази торта в никакъв случай не е от тези, които можете да приготвите в обедната си почивка.
Но тя е толкова царствена като вкус, че като че ли наистина нейното предназначение е да украсява трапезата ви на вашите празници, да възхити семейството и гостите ви и да очарова безумно всеки, който ще я опита.
Аз използвах прекрасната рецепта на superkemija  (в нейната рецепта можете да видите и снимки от процеса на приготвяне).

Торта "Esterhazy"

Шоколадово руло

Хайде, отново шоколад и орехи, ама няма как-любима комбинация.:)
Това руло свърши за толкова кратко време, че почти не можах да го опитам.:)
Какво да ви кажа за тази рецепта, руло като руло, ама много вкусно.:)
С риск да се повторя пак ще ви кажа-ако искате, можете да замените кафевия шоколад с бял или черен, сложете този, който обичате най-много.
Рулото става лесно и сравнително бързо.
След задължителния престой в хладилника за стягане на крема и глазурата, после можете да съхранявате рулото (ако изобщо остане нещо за съхранение:))) на стайна температура, но не в много топла стая.
Кремът има различен вкус при съхранение на стайна температура и в хладилник, а и разрезът на рулото ще е различен.
За мен лично, при съхранение в хладилник вкуса и вида са много по-добри.


Шоколадово руло

Сърми с кълцано месо

Друг път ще ви покажа познатите сърми с бял сос, сега обаче бързам да ви подаря версията на любимото на всички ястие в малко по-различен вариант - с кълцано свинско месо и доматен сос.
От доста време с нетърпение чаках да стане хубавото кисело зеле и да започна с експериментите с него.
Близо до моя дом има една жена с малко магазинче за плодове и зеленчуци, от която всяка зима си купувам един голям бидон със зеле, нейното зеле е много вкусно и изключително добре балансирано като сол и киселина.
Така се зарадвах, когато тя лъчезарно ми каза, че зелето вече е готово и ме чака, че нямах никакво търпение да приготвя първото си зимно ястие с негово участие.
Сърмите, които ви предлагам, лично за мен са по вкусни от тези с бял сос и кайма, но всичко е въпрос на вкус.
Можете да ги приготвите или с вратно месо или с парче хубави свински  гърди.
С шарено месо е много по-вкусно, отколкото с някакво сухо и чисто месо, тогава няма да се получи толкова добре.
Ето ги и тях!:))

ПП. Моля да ме извините, нещо съсипах снимките.:)))

Сърми с кълцано месо

Пана Кота с бял шоколад и малини

Преди да ви представя този десерт, искам да благодаря на Инчето за хубавата награда. Благодаря ти от сърце, винаги се радвам на тези награди като малко дете, закичвам я веднага.:)))

И тъй като по регламент трябва да я предам на 12 блога ( никак не е добре, че има ограничение), а виждам, че Инчето вече я е предала на голяма част от дамите, на които искам да я дам и аз, ще се опитам да зарадвам и други момичета.:)

1. mamajac - защото харесвам много стила й
2. Ghost 13 - прекрасен блог с чудесни снимки
3. Аелис - много мила жена и добра кулинарка
4. Краси - при нея наистина има магия и любов
5. Рени - отдавна харесвам нейния блог
6. Мария - златни ръце има тази жена
7. Йоана - награда за чудесната Йоана и вкусотиите й
8. Ивейн - накъде без Ив и нейните шедьоври
9. Буболинката - прекрасна, професионалист
10. Ваня - скоро открих блога й, очарована съм
11. Ellie - обожавам рецептите й
12. Ани - нейните умения ме оставят без дъх

И след като с голямо удоволствие предадох красивата награда на тези прекраси 12 дами, да се върнем към рецептата.:)
Panna сotta  е вид италиански крем, който най-често се приготвя със сметана, мляко и захар, сгъстени с желатин.

Може да бъде сервиран с плодове или различни сосове и топинги.
Разбира се, този крем може да бъде приготвен и с участието на други компоненти, а най-хубавото е, ако самите вие вложите нещо от себе си.
Именно това направих и аз, като съчетах слой пана кота с тънък бисквитен блат.
Приготвя се изключително лесно, има и добра новина - не се пече :), и ако желатина ви е с добро качество, няма начин да се провалите.
Единствената лоша новина е, че се чака, докато крема стегне, но 2-3 часа не са чак толкова дълъг период за един такъв вкусен финал.:)
Винаги можете да промените вида на плодовете, да направите блата с какаови бисквити, а и спокойно можете да замените белия шоколад с кафяв или черен.
Въпрос на интерпетация и лични предпочитания.:)
С този десерт спокойно можете да посрещнете и гости, а пък ако толкова много ви хареса на вкус, можете да се скриете някъде и да изядете всичко сами.:)


Пана Кота с бял шоколад и малини

Среднощна паста с аспержи

Вкусът на аспержите може да ви отведе в двете крайности - или да ги харесате страшно много или никога да не пожелаете да ги опитате отново.
Но в никакъв случай няма да ви остави безразлични.
Аз ги обожавам, но при едно условие - да не са преварени и твърде меки, а да запазят част от свежото си начало.
Именно връзка пресни аспержи ми помогнаха да си приготвя хубава гарнитура за печените свински ребърца- тази среднощна паста с тяхно участие.
Разбира се, това ястие с аспержи си е подходящо и за основно.


Малко информация за този прекрасен зеленчук :

Аспержите са зеленчук, предпочитан както от чревоугодниците и истинските гастрономи, така и от пристрастените към диетичното и здравословно хранене хора.
Ценителите наричат аспержите "благородникът сред зеленчуците", защото няма съмнение, че той е един от малкото зеленчуци, които се нуждаят от особени грижи и много внимание.
От съществуващите над 3000 вида аспержи, на пазара се срещат само три: бели, зелени и виолетови. А всяко стръкче се бере ръчно с помощта на специален инструмент, подобен на длето, при това в ранната утрин.

Аспержата (Asparagus officinalis) е целогодишно растение, което спада към семейството на лилиецветните (едносемеделни растения, които имат луковица или подземна грудка, напр. лук, праз и чесън). Дължината им варира от 15 до 20 см, имат масивно стъбло, прилепнали къси листенца и заострен връх. Узрелите аспержи се разлистват, стъблото им става твърдо и зеленчукът става негоден за консумация.

Видове аспержи:

• Бели аспержи - високо ценени в Германия и скандинавските страни. Отглеждат се на сянка, покрити с пръст, и се берат веднага след като връхчетата се покажат на повърхността.
• Виолетови аспержи - събират се малко по-късно, за да могат да придобият лек цвят. Слънчевата светлина генерира производството на червено-виолетов пигмент в зеленчука.
• Зелени аспержи - отглеждат се върху равни терени до достигане на дължина около 15 см. Особено предпочитани са във Франция и Италия. Обикновено са с тънки и дълги стъбла, с ясно изразен аромат и вкус.

Аспержите са древна култура, отглеждана преди повече от 2000 години по земите на Средиземноморието. В Древен Египет благородният зеленчук често е бил изобразяван върху саркофазите на фараоните.
Голяма част от римляните също са познавали лечебните свойства на растението, смятайки, че то действа добре на нервите и пази от уроки.
През 17 век аспержите попадат във френския двор, предизвиквайки истинска кулинарна революция.
Със своя нетрадиционен вкус те успяват да впечатлят дори Краля Слънце. А Людовик XIV до такава степен обиква нежните пръчици, че заповядва на своите градинари да открият метод, по който да се отглеждат зеленчуците през цялата година.
Така аспержите получават името "Кралски зеленчук" и до днес продължават да бъдат изпитание за сетивата на любителите на нетрадиционния вкус.

Богати на растителни влакна и витамин С, аспержите са лек и здравословен зеленчук.
Голямо количество витамин С в съчетание с витамин А, също в задоволителни дози, превръщат вкусните пръчици в особено подходящо средство за възстановяване на организма след зимния сезон.

В аспержите се съдържа и веществото аспарагин, което е с подчертан кисел характер и дразни лигавицата на стомаха.

Как да изберем и съхраним аспержите?

Когато си купувате аспержи, винаги избирайте гладки и твъдри пръчици, с диаметър не по-малък от 12 мм и затворени главички.
Свежите аспержи винаги са лъскави и сочни.
Жълтеникавото оцветяване определено е признак за остарял зеленчук, който може да е влакнест.
Много дългите аспержи също не са за предпочитане, защото дължината увеличава теглото, но не и порцията за консумиране. Идеалният вариант за зелените аспержи е зелената и бялата част да са еднакви.
Аспержите могат да се съхраняват до три дни в хладилник, покрити с навлажнено парче плат, в отделението за зеленчуци. Но ако стоят прекалено дълго време там, стават твърди и влакнести. Успешно могат да бъдат подлагани на дълбоко замразяване във фризер, без да загубят вкусовите си и здравословни качества.
Срокът за съхранение е не по-дълъг от 7-8 месеца.

Идеи за използване на аспержи

Най-големите почитатели на аспержи ги предпочитат сурови, потопени леко в сос винегрет, сметана или разтопено масло. Могат да бъдат съставна част на различни супи, да бъдат поднесени с гъши дроб или в агнешка яхния. Всъщност не е никак лесно да се отговори на въпроса кой е най-добрият начин за приготвяне на аспержите. Специалисти препоръчват три основни варианта: бланширани, приготвени на пара или задушени в масло или зехтин.
Освен това, водата в която са варени, може да бъде използвана за приготвянето на супа, защото тя е изключително богата на витамини и минерали.
Аспержите могат да бъдат поднесени с холандски сос - най-известният подходящ класически сос с яйца и масло. Много добре се съчетават и аспержи със следните добавки: сос от синьо сирене и орехи, сос с къри, манго и каперси, както и сос с горчица и естрагон.

(автор и снимка : Ирена Стефанова )

Среднощна паста с аспержи

 

Джинджифилово руло с шоколад

Да не си помислихте, че съм ви забравила?
Нееее, тук съм с поредния подарък за вас, едно много вкусно джинджифилово руло, което може би е по-подходящо за Коледа, но пък нищо не ни пречи да загреем от сега.
Плънката можете да я замените с нещо, което на вас ви допада като вариант, аз ви предлагам нещо, което ми дойде на момента като идея.
За слабостта ми към джинджифила е излишно да говоря, то си личи по името на блога ми (между другото, срам голям, нямам никаква рецепта за джинджифилови бисквитки, но ще се поправя скоро).
Рулото не е много голямо, така че, ако сте повече хора вкъщи, спокойно можете да удвоите дозата.
Много, ама много ще се радвам, ако ви хареса рецептата!:))


Джинджифилово руло с шоколад

Бонбони "Тикви"

Тиквен медал без труд не се получава.:)
Не можеше да не приема предизвикателството, което ми отправиха  Краси  и  Нанита  да го заслужа.
Благодаря ви за наградите и за вниманието! :))
Тъй като нямах време за нещо много сложно, но пък от друга страна така ме гризеше да мога да го забода тоя медал в блога ми:)), ви предлагам една много интересна и лесна рецепта, на която попаднах преди време и знаех, че ще приготвя някой ден.
Малко я промених, но това си е съвсем нормално за всички нас, които поддържаме кулинарни блогове, винаги трябва да има елемент на лично творчество.:)
Тези бонбони са много лесни и много вкусни и със сигурност бихте зарадвали своите деца с тях.
Рецептата е ясна, но сега да отговоря и на въпросите, за да може на 100% да си заслужа медала.:)

Любим автор - твърдо и категорично Стивън Кинг. Още от ученичка трескаво попълвах колекцията си с неговите книги, които се издаваха на български език. Попивах всяка страница жадно и постоянно откривах все нови и нови страни на неговия талант. Напук на всеобщото мнение, че това е просто един хорор-автор, за мен той си остава геният, който ако разбереш, ще научиш много от него и то не само за тъмната страна на нещата. Много пъти оставах разочарована от екранизацията на неговите творби, защото перото на Стивън Кинг е ненадминато и само там, между страниците, се крие истинската му магия.

Какво ме вълнува? Аз съм човек, който не спира да се вълнува от много неща, любознателна съм, обичам да се развивам най-вече като личност, да работя върху недостатъците си и да се опитвам да бъда по-смирена и благодарна за всеки миг от живота, който ми е даден. Вълнува ме всичко житейско... Вълнувам се и от много други неща - музика, животни, кулинария. Обичам семейството си и всеки миг с моя съпруг за мен е истински вълнуващ.

Мразя ... Ако кажа, че това чувство ми е непознато, ще излъжа. Но се опитвам да го подтискам или поне да го променя в метаморфоза "непримиримост с нещо"  или "неприязън към нещо". Омразата е силна и тежка дума и тя не трябва да се използва с лека ръка и ум. Затова се уча да не мразя. Опитвам се и всички думички, отразяващи действие с отрицанието "не" отпред, да ги изключвам от живота си, защото те са негативни и това се отразява на всичко в живота на човек. Но понякога не успявам... Не успявам, когато се сблъскам с простотията, злобата и завистта и като че ли най-вече с бездушието и безхаберието на хората. Но знам, че ще успея да се науча да ги игнорирам напълно и тях... Това ми е цел.

Заслужих ли си медала? :)))
Бодвам го веднага.:))

И тъй като медалът вече е украсил всички наши блогове, искам да го подаря на всички страхотни талантливи момичета, които се чувстват добре в кухнята.:)

А сега, след толкова откровения, да подсладим душата с нещо, като тези бонбонки например.
Черпя всички!:))

Бонбони "Тикви"

Шоколадова торта с лешници "Елегант"

Ако си помислите, че съм се побъркала на тема сръбски торти, никак няма да сгрешите!
Оказва се, че именно сръбските торти са тези, които отговарят напълно на моя вкус, и докато не направя всички рецепти, които съм си набелязала, няма да се успокоя . :))
А и, надявам се, и вие нямате против да ви подарявам всички тези вкусни предложения . :)
Действително, световната кухня предлага толкова много изкушения и именно тяхното популяризиране от всички нас им дава нов живот и нови почитатели .
Следващата торта, която искам да ви представя, се доближава до вкуса на торта
" Гараш ", но колкото са близки, толкова са и различни .
Приготвянето на тази шоколадова торта е далече по-бързо и по-лесно от приготвянето на " Гараш ", и ако ви се хапва нещо шоколадово, но не ви се стои твърде дълго в кухнята, мисля, че това е тортата, която ще ви допадне като рецепта .
Ще си позволя да опиша тортата с цитат от източника :

" В крайна сметка, всеки се връща към добрата стара шоколадова торта . Кралицата на тортите от този вид, както можем да я наречем, е с тройна наслада : шоколад в блата, шоколад в крема и гладка глазура . "

Шоколадова торта с лешници "Елегант"

Торта " Milka "

Това е най-вкусната торта, която някога съм яла.
И ви го казвам съвсем отговорно.
Разбира се, това е според моя вкус и предпочитания, но за тези от вас, за които вкусната торта е такава с мноооого крем и малко блатове, днешната рецепта е тази, която просто ще е грях, ако не опитате.
Изключително пищен вкус, силна креместа консистенция, нюанс на лешници и неустоимото внушение на прекрасния шоколад "Милка", това е едно истинско приключение за небцето ви.
Тортата отново е сръбска и макар, че видоизмених  рецептата , основата си остана както е в оригинал.

Има само 2 минуса :
- бавното приготвяне
- дългото чакане за стягане на крема

Но ако това са причини, които не са достатъчно основателни за вас, доверете ми се и действайте смело,  заслужава си.
От малки до големи ще се състезават у вас кой ще изяде най-много парчета.
Тортата се приготвя с много продукти в оригинал, аз ги съкратих доста, защото и така едва се събраха в тавата ми с ринг.
Представям си, ако бях приготвила рецептата с оригиналния размер, май щеше да ми е нужен казан.

Да са живи и здрави Милка и мармотите и все такъв вкусен шоколад да ни дават.:))







Торта " Milka "