неделя, 31 октомври 2010 г.
Торта " Гараш "
Нямам идея откъде произлиза името на тази толкова обичана и популярна унгарска торта, нито знам историята за създаването й.
Знам обаче, че никога не бих отказвала парче прясна торта " Гараш ".
Може би, защото силното присъствие на орехи е вкус, който обожавам, а може би и заради наличието на голяма доза шоколад, който в комбинация с тях, създава една умопомрачителна симбиоза.
В нета има много рецепти за тази торта, но най-много ми допадна тази на сладкарката Добрина Венкова.
Позволих си да коригирам леко съставките на блата, защото по начина, който е в нейната рецепта, не се получи това, което очаквах.
Но това е съвсем дребна корекция, просто добавих малко брашно.
Това, което получих като цялостен вкус напълно ми върна спомените за истинската торта "Гараш ", която помня от преди години, тогава, когато тази торта се приготвяше с хубави продукти и не се пестяха материали или пък да се заместват с нещо по-евтино и изкуствено като вид.
Единствената тънкост за визуалния резултат, която усетих при приготвянето, е работата с крема и по-точно, при покриването на тортата.
Трябва да се изчаква той да стегне леко, за да не е прекалено течен и да изтече, без да успее да се наслои добре по повърхността й .
Тортата не става много бързо, занимавка е безспорно, но толкова много исках да видя дали ще получа мечтания вкус, който много отдавна не мога да срещна в търговската мрежа у нас.
Всяка минута труд си заслужаваше, успях! :))
Това е моята торта " Гараш ", истинската торта "Гараш" от спомените ми.
Торта " Гараш "
Етикети:
Десерти,
Торти и сладкиши,
Унгарска кухня,
Шоколад
четвъртък, 28 октомври 2010 г.
It`s Pizza Time
Обичам пица, че кой не я обича!
Вярно, нямам пещ на терасата (не че не предложих това на съпруга ми и получих един поглед ала " Ти добре ли си ? "), но това не ми пречи от време на време да си меся тесто и да си представям, че и моята пица може да се доближи до тази, която пекарите вадят с големи дървени лопати от жаравата.
Това, разбира се, е само фантазия, защото именно мястото за печене оказва решаващо значение за крайния резултат, а моите пици се пекат във фурната ми.
Всички сме чували историята как се е родила пицата - за една домакиня, която месела тесто и детето й, издебвайки я като не го наблюдава, сложило отгоре домати и нещо си там друго.:))
Не знам дали това е истинския първоизточник на любимата на милиони хора пица, но е факт, че тя е покорила целия свят.
Има различни видове пица - с характерна и строго определена комбинация на продуктите рецепта и такава пица, каквато всеки от нас си прави с продукти
по избор .
Ето няколко вида автентични италиански пици :
( информация )
Има и други видове пица, които не спадат към италианските .
Много страни като Америка, Израел, Индия, Кореа, Австралия, Бразилия, Непал, Пакистан също имат своите вариации на любимото тестено чудо .
Днес и аз бях под неговото въздействие и си направих едно мини пица парти. :)
It`s Pizza Time
Вярно, нямам пещ на терасата (не че не предложих това на съпруга ми и получих един поглед ала " Ти добре ли си ? "), но това не ми пречи от време на време да си меся тесто и да си представям, че и моята пица може да се доближи до тази, която пекарите вадят с големи дървени лопати от жаравата.
Това, разбира се, е само фантазия, защото именно мястото за печене оказва решаващо значение за крайния резултат, а моите пици се пекат във фурната ми.
Всички сме чували историята как се е родила пицата - за една домакиня, която месела тесто и детето й, издебвайки я като не го наблюдава, сложило отгоре домати и нещо си там друго.:))
Не знам дали това е истинския първоизточник на любимата на милиони хора пица, но е факт, че тя е покорила целия свят.
Има различни видове пица - с характерна и строго определена комбинация на продуктите рецепта и такава пица, каквато всеки от нас си прави с продукти
по избор .
Ето няколко вида автентични италиански пици :
Neapolitan pizza - автентичната рецепта е с домати и моцарела и по-интересното е , че тестото се оформя с ръце, а не с точилка и не трябва да бъде по-дебело от 3 мм .Пицата се пече около 60-90 секунди на температура 480 градуса на огън от дъбова дървесина.
Lazio style - италианска пица, консумирана в много райони в Италия, тестото е сходно на това на английските мъфини и е по - дебело ( 1-2 см ), пече се по-дълго време . Тази пица има подвидове :
Pizza romana - с домати, моцарела, аншоа, риган, зехтин
Pizza vivienese - с домати, моцарела, немска наденица, риган, зехтин
Pizza capricciosa - моцарела, домати, гъби, маслини, артишок, шунка, зехтин
Pizza quattro stagioni - почти същите продукти като на горната пица, но не са смесени, а се подреждат на сектори
White pizza - или бяла пица, с различни видове сирена, сметана, може да се сложи чесън и пресен босилек
Ripieno или Calzone - затворена пица с няколко продукта като моцарела, сирене рикота, колбас
( информация )
Има и други видове пица, които не спадат към италианските .
Много страни като Америка, Израел, Индия, Кореа, Австралия, Бразилия, Непал, Пакистан също имат своите вариации на любимото тестено чудо .
Днес и аз бях под неговото въздействие и си направих едно мини пица парти. :)
It`s Pizza Time
Етикети:
Италианска кухня,
Пици и паста,
Хляб и тестени изделия
сряда, 27 октомври 2010 г.
Тиквеник със сметана
Няма начин и аз да не се отчета с някаква рецепта с тиква ! :)
И в никакъв случай няма да е единствената през есенно-зимния период .
Тиквеникът е изключително позната сладка баница у нас и изобщо нямам за цел да ви ошашкам с някаква сензация :)), но всеки уважаващ себе си блог, трябва да има поне един вариант в списъка си с рецепти . :)
Този, който аз ще ви предложа е вит и не е нещо невиждано, но пък е много вкусен, заради ароматните подправки в плънката и заливката с участието на сладкарска сметана ( леко видоизменена идея, която взаимствах от блога на Дими ) .
Няма да ви карам да точите кори, тези от магазина вършат страхотна работа в случая ! :)
А и няма да ви се наложи досадното стъргане на тиквата ( което лично мен ме изнервя ужасно ) .
Този тиквеник не е много тестен и с много кори, а е по - сочен и с по - силно усещане за тиквена плънка .
П.П. Снимките са среднощни, моля ви за извинение за качеството !:)
Тиквеник със сметана
И в никакъв случай няма да е единствената през есенно-зимния период .
Тиквеникът е изключително позната сладка баница у нас и изобщо нямам за цел да ви ошашкам с някаква сензация :)), но всеки уважаващ себе си блог, трябва да има поне един вариант в списъка си с рецепти . :)
Този, който аз ще ви предложа е вит и не е нещо невиждано, но пък е много вкусен, заради ароматните подправки в плънката и заливката с участието на сладкарска сметана ( леко видоизменена идея, която взаимствах от блога на Дими ) .
Няма да ви карам да точите кори, тези от магазина вършат страхотна работа в случая ! :)
А и няма да ви се наложи досадното стъргане на тиквата ( което лично мен ме изнервя ужасно ) .
Този тиквеник не е много тестен и с много кори, а е по - сочен и с по - силно усещане за тиквена плънка .
П.П. Снимките са среднощни, моля ви за извинение за качеството !:)
Тиквеник със сметана
Presnac
Щом видях за първи път снимка на това съблазнително сръбско ястие, почувствах, че това ще е една рецепта, която ще отговаря напълно на моя вкус и ще направя обезателно.
Само си търсех повод да го приготвя, тъй като аз не закусвам и типичните за закуска ястия трудно се наместват в кулинарния ми график.
Опитах се да намеря някакъв превод на думата Presnac, но не успях, но това изобщо няма да ми попречи да ви предложа 2 различни варианта за приготвянето му.
Единият е с месено тесто, а другият е нещо като суфле със сирена .
Аз приготвих първият вариант, но ще опитам и другия обезателно .
Presnac
Само си търсех повод да го приготвя, тъй като аз не закусвам и типичните за закуска ястия трудно се наместват в кулинарния ми график.
Опитах се да намеря някакъв превод на думата Presnac, но не успях, но това изобщо няма да ми попречи да ви предложа 2 различни варианта за приготвянето му.
Единият е с месено тесто, а другият е нещо като суфле със сирена .
Аз приготвих първият вариант, но ще опитам и другия обезателно .
Presnac
Етикети:
Безмесни ястия,
Сръбска кухня,
Хляб и тестени изделия
понеделник, 25 октомври 2010 г.
С вкус на есен ...
Рядко ми се случва да не знам какво да кажа и как да започна...
Но сега е един от тези случаи, защото трябва да представя една дама, на която винаги съм се възхищавала и тайно съм се надявала да мога да познавам някой ден.
Нейният прекрасен сайт "Вкусно и красиво" дълго време е бил и продължава да ми бъде вдъхновение в моята лична кухня и много пъти ме е карал да го разглеждам със затаен дъх.
Кеми е от хората, които стоят изключително деликатно и с финес в нет пространството, но видиш ли нейните рецепти, тя неизменно се нарежда сред фаворитите ти в кулинарията.
Ще ви кажа нещо, което и самата Кеми не знае-преди месеци, когато се борех с оскъдната бг информация на тема кулинарна фотография, попаднах на един форум, в който тя, изпълнена с изключителна позитивна нагласа и отзивчивост, помагаше на всеки, който иска съвет от нея.
И тогава си помислих : "Колко би било хубаво, ако мога да се престраша и да й пиша, това е жена, от която човек има какво да научи."
Е, не го направих във форума, но пък раждането на моя блог ми даде прекрасен повод да се реша да я потърся.
Реакцията на Кеми към поканата ми гостуване при мен не ме учуди никак, защото от човек, който е зареден с доброта и огромна вътрешна красота, не можеш да получиш друго, освен мило отношение.
А когато получих рецептата и снимките й, за пореден път останах без думи пред абсолютната прецизност, естетика и стил, които ме покориха при вида им.
В нейните кулинарни и фотографски творения никога няма нещо излишно, нито пък му липсва нещо, просто талант, дар от Бога.
Кеми, благодаря ти, че прие поканата ми, искам да знаеш, че за мен е голяма чест да представя твоя рецепта в блога ми.
Пожелавам ти винаги да имаш в себе си този творчески хъс и усет към вкусното и красивото, и да не спираш да ни радваш.
Мус от тиква
( текст и снимки : "Вкусно и красиво" )

Но сега е един от тези случаи, защото трябва да представя една дама, на която винаги съм се възхищавала и тайно съм се надявала да мога да познавам някой ден.
Нейният прекрасен сайт "Вкусно и красиво" дълго време е бил и продължава да ми бъде вдъхновение в моята лична кухня и много пъти ме е карал да го разглеждам със затаен дъх.
Кеми е от хората, които стоят изключително деликатно и с финес в нет пространството, но видиш ли нейните рецепти, тя неизменно се нарежда сред фаворитите ти в кулинарията.
Ще ви кажа нещо, което и самата Кеми не знае-преди месеци, когато се борех с оскъдната бг информация на тема кулинарна фотография, попаднах на един форум, в който тя, изпълнена с изключителна позитивна нагласа и отзивчивост, помагаше на всеки, който иска съвет от нея.
И тогава си помислих : "Колко би било хубаво, ако мога да се престраша и да й пиша, това е жена, от която човек има какво да научи."
Е, не го направих във форума, но пък раждането на моя блог ми даде прекрасен повод да се реша да я потърся.
Реакцията на Кеми към поканата ми гостуване при мен не ме учуди никак, защото от човек, който е зареден с доброта и огромна вътрешна красота, не можеш да получиш друго, освен мило отношение.
А когато получих рецептата и снимките й, за пореден път останах без думи пред абсолютната прецизност, естетика и стил, които ме покориха при вида им.
В нейните кулинарни и фотографски творения никога няма нещо излишно, нито пък му липсва нещо, просто талант, дар от Бога.
Кеми, благодаря ти, че прие поканата ми, искам да знаеш, че за мен е голяма чест да представя твоя рецепта в блога ми.
Пожелавам ти винаги да имаш в себе си този творчески хъс и усет към вкусното и красивото, и да не спираш да ни радваш.
Мус от тиква
( текст и снимки : "Вкусно и красиво" )
Етикети:
Десерти,
Мусове и кремове,
Приятелите на Джинджър,
Тиква
неделя, 24 октомври 2010 г.
Торта " Reform "
Видя ли торта с орехи, не мога да устоя !
Обожавам вкуса на тези ядки и те са ми любимите, няма бадеми, няма лешници, шам фъстък и т.н. хай видове, орехите винаги са ми били фаворит !:)
Още от малка съм влюбена в техния вкус и аромат и с нетърпение очаквах големия орех на село да се окичи с големите си зелени плодове и да започнат да падат по земята .
Аз ги събирах и нямах търпение да си счупя няколко от тях и да си извадя от пресните ядки, а ръцете ми да се боядисат от сока на зелената обвивка . :)
Скоро не съм имала възможността да опитам пресни млади орехи, но вкъщи винаги имам една голяма торба с обелени ядки, от които си открадвам всеки път, щом попаднат пред очите ми . :))
Но стига съм ви занимавала с носталгичните ми пристъпи ! :))
Започнах с подобна увертюра, защото тортата, която искам да ви предложа също има в себе си някаква носталгична нотка и тя е свързана с мекия орехов вкус и с непретенциозната визия, които напомнят на някоя наследствена мамина или бабина рецепта, изровена от някой стар оръфан тефтер !
И точно там, в истинския домашен мирис се крие цялата красота на тази невероятно наситена и богата на вкусови усещания торта !
Не знам историята на торта " Reform " и не смятам да ви занимавам с това, единственото, което знам за нея е, че е сръбска рецепта, но тя изключително напомня и на нашите български домашни торти !
И както е написано и в сайта, от който взех рецептата :
Тортата, освен реформаторска :), наистина е и революционна, защото при всяка хапка ще усетите невероятна експлозия от хармонично балансирани вкусове, а плътния и кадифен шоколадов крем и пръхкавите крехки блатове с вкус на прясноизпечена ореховка, просто ще ви завладеят ! Уверявам ви ! :))
Enjoy ! :))
Торта " Reform "
Обожавам вкуса на тези ядки и те са ми любимите, няма бадеми, няма лешници, шам фъстък и т.н. хай видове, орехите винаги са ми били фаворит !:)
Още от малка съм влюбена в техния вкус и аромат и с нетърпение очаквах големия орех на село да се окичи с големите си зелени плодове и да започнат да падат по земята .
Аз ги събирах и нямах търпение да си счупя няколко от тях и да си извадя от пресните ядки, а ръцете ми да се боядисат от сока на зелената обвивка . :)
Скоро не съм имала възможността да опитам пресни млади орехи, но вкъщи винаги имам една голяма торба с обелени ядки, от които си открадвам всеки път, щом попаднат пред очите ми . :))
Но стига съм ви занимавала с носталгичните ми пристъпи ! :))
Започнах с подобна увертюра, защото тортата, която искам да ви предложа също има в себе си някаква носталгична нотка и тя е свързана с мекия орехов вкус и с непретенциозната визия, които напомнят на някоя наследствена мамина или бабина рецепта, изровена от някой стар оръфан тефтер !
И точно там, в истинския домашен мирис се крие цялата красота на тази невероятно наситена и богата на вкусови усещания торта !
Не знам историята на торта " Reform " и не смятам да ви занимавам с това, единственото, което знам за нея е, че е сръбска рецепта, но тя изключително напомня и на нашите български домашни торти !
И както е написано и в сайта, от който взех рецептата :
" Ние не знаем откъде идва революционното име на тортата, но знаем какво се крие в него : неустоима крем-торта, направена от най - добрия шоколад и крехки кори от орехи, които усещаш как хрупкат в устата ! "
Тортата, освен реформаторска :), наистина е и революционна, защото при всяка хапка ще усетите невероятна експлозия от хармонично балансирани вкусове, а плътния и кадифен шоколадов крем и пръхкавите крехки блатове с вкус на прясноизпечена ореховка, просто ще ви завладеят ! Уверявам ви ! :))
Enjoy ! :))
Торта " Reform "
Етикети:
Десерти,
Сръбска кухня,
Торти и сладкиши,
Шоколад
събота, 23 октомври 2010 г.
Еврейско печено
Още когато попаднах на тази рецепта , без да съм я опитала, знаех, че ще се превърне в много любима моя вариация за печене на месо .
Не мога да не споделя с вас тази лесна за изпълнение и доста завладяваща като вкус рецепта !
Вярно, ако си приговите това печено навън в някоя градинска пещ и се съберете около маса, сложена на открито и вятъра довява деликатно до вас мириса на село, ще се насладите на 100 % на цялото симпатично кънтри внушение, което оставя аромата на това месо, но и на закрито, в апартамента, няма да го върнем . :))
Оригиналната рецепта е с телешки гърди, но аз не съм почитател на телешкото месо и веднага си го интерпретирах с любимото ми свинско вратно, а можете да си го направите и с голямо парче свински ребра или гърди . :)
Кой вариант ще изберете, оставям на вас ! :)
От мен рецептата и снимков материал на тази вкусотия, която ви идва да си хапвате направо с ръце и да се омажете със сос . :))
Картофеното пюре е чудесно допълнение, но каквато и картофена рецепта да си изберете за гарнитура, идилията ще е пълна ! :))
И най - хубавото е, че това месце се приготвя изключително лесно и няма да ви коства кой знае какви усилия, а накрая ще очаровате всички, сякаш сте голям професионален майстор на печеното ! :)
Подарявам ви една вкусна съботна семейна рецепта и с нетърпение ще очаквам отзивите ви ! :)
Еврейско печено
Не мога да не споделя с вас тази лесна за изпълнение и доста завладяваща като вкус рецепта !
Вярно, ако си приговите това печено навън в някоя градинска пещ и се съберете около маса, сложена на открито и вятъра довява деликатно до вас мириса на село, ще се насладите на 100 % на цялото симпатично кънтри внушение, което оставя аромата на това месо, но и на закрито, в апартамента, няма да го върнем . :))
Оригиналната рецепта е с телешки гърди, но аз не съм почитател на телешкото месо и веднага си го интерпретирах с любимото ми свинско вратно, а можете да си го направите и с голямо парче свински ребра или гърди . :)
Кой вариант ще изберете, оставям на вас ! :)
От мен рецептата и снимков материал на тази вкусотия, която ви идва да си хапвате направо с ръце и да се омажете със сос . :))
Картофеното пюре е чудесно допълнение, но каквато и картофена рецепта да си изберете за гарнитура, идилията ще е пълна ! :))
И най - хубавото е, че това месце се приготвя изключително лесно и няма да ви коства кой знае какви усилия, а накрая ще очаровате всички, сякаш сте голям професионален майстор на печеното ! :)
Подарявам ви една вкусна съботна семейна рецепта и с нетърпение ще очаквам отзивите ви ! :)
Еврейско печено
Абонамент за:
Публикации (Atom)







