Скоро съдбата ме срещна с едно много, ама много слънчево момиче с ароматното име Ванилка.
Да, може и по документи да е Ваня, но за всички нас, които я познаваме, тя си е Ванилка..
Запознахме се покрай нейните уникални торти, които не са като другите торти.
Те наистина са РАЗЛИЧНИ торти.
Ванилка има свой собствен почерк, индивидуалност, нестихващо чувство за хумор и позитивизъм, от нея лъха доброта и слънце.
Тя обича живота, животните, хората, природата- такъв човек не може да бъде лош.
Тя пее, готви, обича, вярва, смее се и е безумно луда по своето коте Гинчето (страхотна пухкава котана е Гинчето, и аз да потвърдя:).
От Ванилка човек може да научи много- как да се радва на малките неща, как да не губи кураж и вяра, как да се бори и да раздава положителна енергия и не на последно място как да готви не само убийствено вкусно, а и абсолютно здравословно.
Нека самата тя да ви се представи, сами ще се убедите в думите ми.
И не забравяйте да посетите прекрасното й местенце, наречено Vanilla Kitchen.
******************************************************************************
Благодаря на Рони за поканата!
Няма как да откажа и понеже ми е толкова приятно, че пиша нещо за вкусния й и красив сайт, извинете ме, ако прекаля с броя на редовете...
Вероятно поради комфорта, който тя успя да ми насади в главицата след многото ни разговори и коментари, сега се чувствам като в моя си сайт и затова ще пиша на воля!
Аз съм Ваня.
И дали защото съм Ваня, дали защото обичам ванилия или обичам да правя сладки неща, повечето хора ме знаят като Ванилка.
Всъщност, това ми "прозвище" не е от скоро, а от над 10-ина години :)
Vanilla пишех по контролните, бележниците и тетрадките в училище; тагвах снимките си с него, дори много мои колеги в университета ме наричаха така.
И ето- съдбата си каза думата; сега "наказанието" ми за това, че не се наричах с истинското ми име е да бъда известна като Ванилка и да правя сладки, ванилови неща.
С готвенето винаги сме били първи приятелки :)
От малка се увъртам около баба, чела съм дебелите готварски книги, гледала съм предавания, готвила съм за мен и за семейството ми и дори по време на студентските години, не съм се хранила навън, защото все си забърквах по нещо.
Обаче не разбирайте, че обичам да готвя скучни и до болка познати ястия!
Все ще сложа някоя нова подправка, все ще се опитам да измисля нещо различно...
Целият чар се крие в откриването на нови вкусове и съчетания и ако някога направя най-обикновен ориз със зеленчуци 3 пъти в един месец, значи съм се повредила :)
И все пак- има едно "но"- не обичам да готвя за себе си и за да съм честна с вас, когато съм сама го карам на плодове, ядки, салати и сурови кремчета, които забърквам за 2 минути. Обичам да се старая за другите, да доставям радост с труда си на хората около мен.
Сайтът беше естественото продължение на блог със същото име, а пък блога- на албум във фейсбук, отново носещ това име. В албума качвах снимки, на храната която приготвям, в блога записвах рецепти.
Сега сайтът е място, където споделям снимки, емоции, преживявания с храна и показвам това, което правя с най-много любов и което смятам да превърна в основно мое занимание и препитание- торти, сладкиши и бонбони.
Ще си кажете сега, че вероятно много момичета се занимават с това- да сладкотворят.
Аз ще ви кажа, че сте прави, но в никакъв случай аз и те не можем да попаднем в една и съща категория. Защото не споделяме една и съща идея за това как и с какво е хубаво да се храни човек.
В моята кухня няма да намерите фондан, бяла захар, бяло брашно, сладкарски бои, маргарин, сметана, яйца, масло или пък какъвто и да е продукт с Е-та.
Аз не използвам такива и смятам, че употребата на посочените продукти е вкусен и красив път към лошо здраве. Според моите разбирания, една храна трябва да е толкова красива, колкото и полезна.
И именно заради това, аз се ориентирах да сътворявам сладкиши от единствено натурални продукти; за оцветители ползвам плодови сокове, подправки, какао; ароматите не идат от шишенца с Е-та, ами ползвам истинска ванилия, етерични масла; за украса ползвам фигурки от натурален шоколад, ядки, плодове и т.н.
В кухнята ми ще откриете множество бурканчета и вързопи с подправки, ядки и сушени плодове, различни брашна, прахчета, семенца, варива, семена за кълнове, сиропи и т.н.
Мисля, че ако трябва да изброя всички различни неща, които има, цифрата ще е поне 200.
На последно място в това своенравно описание ще кажа, че съм веган, т.е. не консумирам нищо от животински произход, с изключение на мед.
Казвам го накрая, понеже толкова много съм свикнала с този начин на живот, че понякога дори не смятам за нужно да го пояснявам...толкова естествен и логичен е той за мен.
Не бързайте да си правите изводите, че ядем само боб, леща и ориз ;)
Когато откажеш само 3 продукта- месо, яйца и млечни, пред теб се открива един необятен свят от всякакви растителни храни, нали ви казах колко е пълна кухнята!
Не, не съм анемична, спортувам, карам колело, лятото плувам километри в морето, тичам ( в момента не, че изкълчих глезен на сноуборда) и съм активна, енергична и най-важното- чувствам всяка клетка жива.
Та, вегани сме (аз и приятелят ми) от над година и половина.
Месото отказах преди 7 години съвсем на шега и без никакви мотиви, освен че исках да спазя Великденския пост в олекотен вариант.
Усетих невероятна разлика в тялото си- отслабнах, макар че тогава хапвах доста вафли, шоколади и еклери; оправих проблемите си с корема, които ги имах от както се помня; не ми беше тежко и изобщо- беше ми много добре!
Постите свършиха, на мен не ми се дояде месо и така продължих...
А как станахме вегани? Ако някой преди 2-3 години ми кажеше, че млякото е вредно и не е привична за човека храна, щях да му се изсмея и да му кажа, че аз живея предимно на сирене и кисело мляко и съм си супер.
Но, водена от логика и любопитство, реших да се зачета по темата в интернет.
Открих много факти, които нямаше как да отрека- и реших да пробвам.
За нашето консуматорско и презадоволено общество е много трудно да дадеш шанс на здравото и логично мислене да възтържествува над глезените прищевки на небцето ни...
Е ...не беше страшно.
Дори никак.
Дори ни хареса.
Дори ни хареса толкова, че сега - след година и половина, аз дори не се сещам за вкуса на млякото, сиренето, сметаната; не ми липсват, не подлагам на въпрос избора си и съм щастлива за себе си, че не съм подвластна на скъпите реклами, които ни пробутват мляко и месо за полезна и незаменима храна.
За съжаление в България все още е трудно да си веган, но тенденциите са, че този начин на живот става все по-полулярен, на много места салатите не са само от домати и краставици, хората се интересуват дали козметиката им е тествана върху животни (твърдо против!), забравени, ала много полезни и вкусни храни се връщат на трапезата ни и аз смятам, че именно хората, които отказват да вярват на реклами, четат достатъчно и не са подвластни на консуматорството са новите Будители :)
Т.к. за мен удоволствието от домашната храна, от смелото и богато съчетаване на продукти е важно, аз държа да се храня по-често у дома и повярвайте- много хора съм запалила с моя кулинарен огън!
Да омесиш хляб с твоите ръце е магия.
Тъй както е магия семенцето да се превърне в растение, любовта на две същества да се превърне в тяхно дете, слънцето да топли и да дарява живот!
Вярвам, че животът, истински осъзнатият живот, е низ от силни желания.
Вярвам, че случайни неща няма. Вярвам в любовта и справедливостта!
И вярвам, че рецептите ми ще се харесат на вас!
Банички с леща
Елдата (Fagopyrum) представлява род Покритосеменни растения от семейство Лападови (Polygonaceae). Срещат се няколко вида елда: Fagopyrum cymosum - многогодишна елда, Fagopyrum esculentum - обикновена елда и Fagopyrum tartaricum - татарска елда.
