Всички знаете за балтона и копчето.
Малко така се получи и с този десерт.
Направих си захаросани портокалови корички, които исках да си имам в наличност за някои предстоящи рецепти.
Но след като ги приготвих и пред очите ми застана един шоколад Lindt
с портокал, който стоеше някакси самотен в един от кухненските шкафове, веднага ми дойде идеята, че мога да съчетая всичко това в един, надявам се, предизвикателен за вас десерт.
Веднага си начертах концепцията за продуктите, но в процеса на работа се сетих, че разполагам и със страхотно неподсладено какао, както и със счукани какаови зърна, които също биха се вписали идеално в цялата шоколадово-портокалова картина.
И макар, че не съм почитател на горчивия черен шоколад, не мога да не призная, че този браунис ме изкуши да го опитам.
Информация за какаото:
Сведенията за родината на
какаовото дърво не са достатъчно точни. Предположението, че горите на Амазонка и Ориноко са истинското отечество на
какаото,
се поддържа от факта, че дивите видове на дървото се срещат в тези
области в по-голямо изобилие, отколкото на други места.
Вероятно
разпространението му из други области на тропическа Америка се е
извършило от скитащи племена. Неоспоримо е отглеждането на
какаото
от индианците, по-специално от ацтеките в Мексико и маите в Централна
Америка.
По време на четвъртото си пътуване Христофор Колумб вижда какао
в трюмовете на един търговски кораб край залива на Хондурас. Първото
какао, достигнало Европа, е донесено от него като дар на испанския крал.
Когато испанците завладяват дворците на Монтесума, намират там огромни складове с
какаови зърна. От тях се приготвяло любимото питие на императора.
Тогавашната обработка на суровото
какао
се състояла в изсушаване на зърната на слънце и изпичане в глинени
пещи. След отстраняването на обвивките зърната били стривани между
гладки камъни.
Получената каша смесвали с царевично брашно и я оформяли в
калъпи.
От нея, след разреждане с вода, се получавало сравнително
приятно питие. Според Прескот „императорът пиел само чоколатъл, смесван с
ванилия и други подправки, гъст като мед, който бавно се топял в устата
му". Императорът много обичал това питие, ако се съди по количеството,
което изпивал - около 50 купички дневно. Още 2000 купички се приготвяли
за придворните.
Чоколатъл (какаово питие) е бил достъпен само за
благородниците, а бедните го използвали като подправка на царевичното
ястие „атоле".
Според древните предания
какаото е „дар божи" и затова
мексиканците го назовават теоброма (божествена храна). В началото
испанците не са възхитени от вкуса на питието чоколатъл, което им се
струва доста горчиво.
Какаото е използвано някога и като разменна монета.
Сведения за това дава Томас Кавендиш (1586 г.). 150
какаови зърна са били равни на 1 сребърен реал, а един роб е струвал само 100 зърна.
Кортес пръв разбира, че какаото може да му донесе големи доходи.
Той
пренася захарна тръстика от островите и започва производството на
подсладено
какаово питие.
Дълги години начинът на неговото приготвяне се пази в тайна.
През 1606 година флорентинецът Антонио Карлоти въвежда
какаовото питие в Италия и подпомага популяризирането му във Франция. През XVII век Венецуела става важен производител на
какао.
Тя започва да изнася какао в Европа през 1634 година.
През 1650 година
англичаните започват да пият шоколад, а през 1657 година е създаден
първият „шоколадов дом" в Лондон.
Французите започват да отглеждат
какао на остров Мартиника през 1660 година.
В началото на XIX век в Европа възникват многобройни фирми, занимаващи
се с производството на шоколад. Всъщност те произвеждат шоколад за
пиене.
Това питие било тежко и мъчносмилаемо, защото все още не са
познати начините за отстраняване на част от маслото.
През 1828 година
холандската фирма „Ван Хутен" регистрира патент за производство на
шоколадов прах, на който е отнета част от маслото.
Така за първи път е произведено познатото днес на всички
какао.
Твърде скоро за новия продукт е намерено ново приложение -
производството на шоколад за ядене от какао, смесено със захар и излято
във форма на плочки.
Ван Хутен е пионерът за производството на „разтворимо"
какао,
наречено така, понеже добавката на алкалии поддържа частиците на
какаото в свободно състояние за определено време след приготвянето на
питието.
След добавянето на алкалии цветът на какаото става по-тъмен.
През 1876 година шоколадовата индустрия добива нов тласък от
изобретяването на млечния шоколад
от М. Д. Петер.
Веднага след това какаото почва да се използва за
обвивка на бонбони и бисквити, за плънки на кексове и пудинги и други
сладкиши.
Благородните сортове
какао имат нежен вкус, приятен и
фин аромат с множество оттенъци. При узрелите и правилно изсушени
какаови зърна обвивката се отделя лесно.
Зърната имат кафяв цвят и
горчиво-тръпчив вкус.
При преферментиралите зърна вкусът става възкисел.
Оценката на качеството на зърната се извършва по индекс, който за безупречните е равен на 100.
Какаовите зърна съдържат голям процент масло (бутерумкакао). В състава на
какаовото масло влизат глицидите на палмитинова (23-25%), стеаринова (31-34,5%), олеинова (39-43%) и линолова (до 2%) киселина.
Маслото на какаото представлява еднородна, сравнително плътна хрупкава
маса с жълтеникав цвят. Има слаба миризма и приятен маслен вкус.
При
температура 30-34° С се превръща в прозрачна, масловидна и жълтеникава
течност.
Трябва да се съхранява в подходяща опаковка, за да се избегне
гранясването му.
Високото съдържание на мазнини отличава
какаовото питие от всички останали ободрително действащи питиета.
Благодарение на тях то има висока калорична и хранителна стойност.
Поради голямото съдържание на мазнини какаото не се понася добре от
жлъчно и чернодробно болни, от страдащи от различни храносмилателни
смущения (гастрити, ентероколити и др.). Понякога действа зле и на
здрави хора, като причинява алергични смущения (копривна треска,
екземи, мигрена, хемороидални кризи).
По тези причини
какаото
не трябва да се употребява в значителни количества, освен от време на
време от хора, които имат нарушения в храносмилането, от възрастни хора
и малки деца.
Стимулиращото и тонизиращото действие на какаото върху организма се
дължи главно на съдържанието на двете ксантинови производни -
теобромин (1,5 до 2%) и кофеин
(от 0,4 до 0,8%, а в някои потребителски сортове само в следи).
Преобладаването на теобромина в основни линии определя действието на
какаото върху различни функции на организма.
Ще припомним, че за разлика
от кофеина
теоброминът не повишава работоспособността,
но спомага за по-бързото възстановяване на физическите сили на
организма, когато се изисква голямо напрежение (при космонавти,
водолази, летци, спортисти, миньори и др.).
Несъмнено това се отнася и
за хора, заети с усилен умствен труд.
Този ефект на
какаото
се дължи не само на голямата му калоричност и малките количества
кофеин, съдържащи се в него, но преди всичко на стимулиращото
въздействие на теобромина върху централната нервна система.
Една чашка
какаово питие съдържа от 30 до 50 мг
теобромин-количество, твърде малко, за да причини забележими странични
действия.
При употреба в по-големи количества какаото може да причини
раздразване на лигавицата на стомаха, изразено по-силно у хора, които
страдат от гастрит, заболявания на червата, черния дроб и жлъчните
пътища.
Доказано е, че 15 г
какао на прах, разредено с
300 мл. вода, причиняват силна секреторна реакция от страна на стомаха.
Ако същото какаово питие бъде приготвено с прясно мляко, то напуска
по-бавно стомаха и дразненето е по-слабо.
Витамините в
какаото са сравнително малко, но наличието на фосфорни и калиеви соли е по-значимо.
Какаото съдържа висок процент оксалова киселина, поради което е
неподходящо за хора, предразположени към образуване на оксалатни пясъци и
камъни в бъбреците.
Високо е и съдържанието на танинови вещества - около 5%; на пектинови
вещества, на въглехидрати. 100 грама какао на прах съдържа около 37- 40 г
въглехидрати.
Сравнително богато е на белтъчни вещества, като това
зависи от сорта.
Какаовата напитка е висококалорична и затова не се препоръчва в чист вид на хора, които целят отслабване.
На пазара се намира голямо разнообразие от напитки, в чието съдържание е включено
какао.
Най-популярното изделие от какао е шоколадът.
(информация:
www.dieti-otslabvane.com)
Тройно шоколадов браунис с портокалови корички