Топ 10 рецепти на "Ginger Cookies" за 2010 година

Благодаря ви, че през тази година бяхме заедно и ме подкрепихте в моето ново и много любимо начинание!
Благодаря ви, че всеки път намерихте добра дума за всичко, което правя!
Ако вас ви няма, и този блог няма смисъл да съществува.
Бъдете здрави и истински щастливи, приятели мои, нека Новата година бъде по-добра и по-благосклонна към всички нас!
Пожелавам ви от сърце да получите това, което старата година не успя да ви донесе, бъдете обичани и обичайте, бъдете добри и смирени и вярвайте, че Доброто съществува!
В тази празнична нощ се моля, точно в полунощ за всички нас да започне едно ново начало, в което всичко лошо няма да може да съществува!
Весело посрещане на празника!
Нека е честита Новата 2011 година!
Наздраве!

Топ 10 рецепти на "Ginger Cookies" за 2010 година


1. Любовта на моя живот - шоколадови трюфели 

Агнеси

Има ли някой, който да не е обикалял гладно около тавата със съблазнителните ромбове, ухаещи на орехи?
Аз поне не съм от тях.
Вкъщи беше истински празник, когато на масата ни беше този десерт.
Не знам дали, защото едно време в нашата мила Родина нямахме кой знае колко голямо разнообразие от сладки неща и затова му се радвахме така или пък, защото "Агнеси" действително е прекрасен десерт, но не познавам човек, който да не
реагира :"Аууу, обожавам го!".
Може би заради празниците, но ме е обхванало едно романтично-носталгично настроение и се сетих за това вкусно изкушение, което не бях опитвала от години.
Всеки приготвя десерта по различен начин, неповторимата коричка отгоре също има модификации.
Аз обичам "Агнеси"-те да бъдат с леко изсушена коричка, а под нея глазурата да е мека, просто съвсем леко да е изсушена отгоре.
Тъй като жълтъците остават в суров вид при всички положения, хубаво е да приготвите рецептата с напълно пресни и сигурни като качество яйца.
С тази ретро рецепта казвам "Сбогом!" на старата година и обещавам през настъпващата нова да продължавам да ви подарявам рецепта след рецепта.
Пожелавам ви весело посрещане на Новата 2011 година и дано тя да бъде по-добра за всички нас!


Агнеси

Коледен кекс със сушени плодове, лешници и шоколад

"Коледа мина!", знам, че си го мислите, но пък да не забравяме, че догодина отново ще посрещнем този празник и повече рецепти за следващото празничното меню никога не са излишни.
Едва спасих няколко парченца от коледния ми кекс, за да успея да го снимам и да ви го предложа.
Приготвя се изключително лесно и единственото неприятно нещо е, че трябва да се изчака няколко дни преди да се консумира.
Това, обаче, е типично за коледните кексове.
Но честно казано, и без чакане, пак беше вкусен.:)
Прекрасната комбинация на ароматни сушени плодове, бренди, шоколад, лешници и един коледен ансамбъл от подправки, ще ви пленят и в никакъв случай няма да се разминете само с едно парченце от кекса.


Коледен кекс със сушени плодове, лешници и шоколад

Бъдник (Yule Log)

Малко със закъснение, но съвсем в тон с отминалите празници, ви предлагам следващата рецепта.
Bûche de Noël (или Yule Log - "Бъдник") е традиционен за Коледните празници десерт, с който в някои страни като Франция, Белгия, Канада и други с френско влияние почитат празника.
Традиционно Бъдникът се приготвя като руло от пандишпанов блат, намазан с шоколадов маслен крем и се гарнира с шоколадов крем или крем с вкус на еспресо.
Декорира се като дърво, може да се поръси с пудра захар, сякаш покрито със сняг пънче, както се и слагат типичните за него гъбки, приготвени от целувчена смес.
Можете да украсите и с плодове.
Освен целувчените гъбки, аз направих и гъбка от марципан, както и Дядо Коледа, който беше най-безсъвестно изяден от моя съпруг.:)))


Бъдник (Yule Log)

Многолистна коледна пита

Днес е Коледа, днес е Рождество Христово-един от най-големите християнски празници!
Модерния свят, за жалост обаче, е променил и заличил голяма част от прекрасните традиции, които е носил той със себе си, с които съм убедена, че всички ние бихме се чувствали много по-празнично и прекрасно.

В България празникът Рождество Христово е продължение на празника Бъдни вечер - последния ден от великите пости, който започва от полунощ с обичая коледуване.
В него участват коледари - мъже - ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже. Подготовката им започва от Игнажден. Тогава разучават коледните песни, създават се коледарските групи, определя се водача на групата, който е по-възрастен и женен.
Облечените празнично коледари са с накичени с китки калпаци, а в ръцете си носят „шарени тояги“. Времето за коледуване е строго определено от традицията — от полунощ до изгрев слънце на Коледа.
В народните представи тогава се появяват караконджули, вампири, таласъми и др. свръхестествени същества. Вярва се, че коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят.
Коледарите обхождат домовете на групи, като тръгват винаги в източна посока. Във всеки дом изпълняват песни за прослава на стопаните и благопожелание. Стопанинът кани около трапезата младите мъже и ги черпи с вино и ракия, а после момата ги дарява с вит кравай. Даряват ги още с пари, месо, боб, брашно, вино и др.
Коледарите си избират цар или станеник — млад мъж, който знае коледарските песни, има артистична душа, щедра ръка и добро сърце.
Някога желаещите да коледуват е трябвало да искат специално разрешение от царя бан, което говори за посветителските функции на този обичай.
С коледуването, сурвакането на Нова година, риненето на обори на Св. Силвестър (2 януари), къпането на Йордановден (Богоявление) момчетата показват, че вече са пораснали и могат да се оженят.
Обикновено групите от коледари се състоят още от старец, баба, трохобер, гайдар и четници певци. Старецът и бабата разсмиват, трохоберът събира даровете, гайдарът свири, четниците пеят. В някои райони коледарите се правят на котараци, мяукат и известяват за пристигането си. Момците коледари са облечени празнично, като за голям студ, какъвто обикновено е, с калпаци, окичени с наниз пуканки и китка от чемшир, с геги в ръце. Навсякъде по къщите ги чакат с радост, освен ако мъка някоя, смърт или болест не са сполетели дома.
От полунощ до сутринта коледарите обикалят домовете, пеят коледни песни с пожелания за здраве, щастие в семейството и богата реколта, а домакините ги даряват с коледарски кравай. Първо се тръгва от къщата на най-личния човек в селището — кмета, попа, също и даскала. Домакинът посреща коледарите с кравай и забодена в него пара.
Домакинята дава сито с пшеница, което коледарите ръсят из къщата, за да се народи през идващата година. На някои места, ако в къщата има мома за женене, тя приготвя специален писан кравай за любимия си. После всички писани краваи се излагат на обществено място, за да се оценят кой колко струва и да ги откупят с наддаване. Всеки момък откупува кравая на момичето си.
Ако в някоя мома са влюбени повече момци, те наддават помежду си.
Пеят се песни за всеки от семейството — от най-възрастния (както по старшинство, така и по уважение) до най-малкия.
Песните са за здраве и дълъг живот, за имот, берекет (плодородие и благополучие), късмет, любов, щастие и добра среща, за радост, игри и веселия. Коледарските песни нямат чет, но особено обичани са тези за прекрасни девойки, които надгряват слънцето или си поръчват риза от Света Богородица, надпяват славея, посрещат в градината два бели гълъба годежари, очакват първото си либе. Юначни момци препускат с коне вихрогони и надбягват слънцето, гонят сури елени, сражават се с турски войски, слизат в долния свят, за да си изведат оттам любима. Видно място в песните заемат пожеланията и благословиите.
Една от основните цели на коледуването е да се оповестят раждането на ново състояние на Вселената, подреждането и организирането на света. Затова в голяма част от коледарските песни е запазен образът символ на световното дърво, а предсказаното в тях звучи съдбовно.
Всички семейства бдят още от предишната Бъдни вечер около огъня в очакване на коледарите. Около огъня коледарите пеят песните си и наричат за добро, радост и късмет. От силата на огъня очакват изреченото да се сбъдне. Бъдникът, както и огънят също е магически. На някои места, когато той почне да догаря, извеждат мъжката челяд навън и около огнището остават само невестите – да се раждат все женски животни от стоката. Трески от бъдника се закопават в лозята за плодородие и добро вино, или се хвърлят в реката за здраве и дълъг живот.
На Коледа се коли прасе. Трапезата не се вдига цял ден. Пепелта се пази през всичките дни от Игнажден до Йордановден, а после се събира и служи за лек на различни болести през цялата година. Когато домакинът стане от трапезата, ходи приведен, за да са така приведени до земята и отрупани с плод клоните на дърветата. На плодните дръвчета се връзва слама, за да раждат.
 (източник)

Може за някой всичко това да звучи остаряло и ненужно, но за мен тези традиции са едно изживяване, което мечтая да усетя поне веднъж в живота си.
Днес е Коледа, днес е ден, в който всички ние ставаме по-добри и макар, че не обичам празнуването и суетенето "по команда", християнските празници са нещо друго- те винаги ме карат да се изпълвам със смиреност, благодарност и уважение.
Дълго мислих каква рецепта да ви подаря днес и реших, че една рецепта за хляб ще бъде най-подходяща.
Защото хлябът е този, който ни събира всички на масата и, защото никой не е по-голям от хляба!
Честит празник, приятели!
Весела Коледа и Честито Рождество Христово!

Многолистна коледна пита

Закъснели Коледни кексчета с портокалов привкус и маршмалоус крем

Преди известно време в блога ми гостува една прекрасна дама Инчето, към която, макар, че засега се познаваме само виртуално, изпитвам истинска приятелска симпатия.
Нейното чувство за хумор и очарователния начин, по който представя рецептите в блога си, не могат да те оставят равнодушен.
В нейния блог е вкусно, там е уютно и приятно, разгледайте го, ще намерите много интересни неща.
Когато тя ме покани да гостувам при нея, веднага си казах "Ще приготвя Коледни френски макарони!"
Речено-сторено!
То бяха едни канели, джинджифили, карамфили в черупките, голяма мъка да ги докарам в приятен бежово-кафеникав цвят (в синхрон с подправките), то бяха едни дулсе де лече пълнежи с парченце захаросана портокалова коричка в средата, то бяха едни блестящи елхови клонки с червени коледни играчки, изрисувани по черупките...
Отделих няколко макарона за фотосесията и започнах да си чертая концепция на снимките.
Да, обаче ми се наложи да изляза малко по работа и когато се върнах вкъщи и започнах да се приготвям да снимам макароните видях, че всъщност... макарони няма.
Тук макарони, там макарони, няма макарони!
Ами, сега?
Никой не си призна, но подозирам кой е.:)))
Както и да е, но аз бях ОБЕЩАЛА!
А това действие за мен има голяма стойност и тежест.
Аз съм от хората, които могат да откажат или отложат предварително нещо, но когато обещая, това означава, че ще бъде изпълнено, каквото и да ми коства.
Нямаше връщане назад, макароните бяха изчезнали безследно и завинаги, и трябваше да предприема нещо спешно, тук и сега, за да успея да изпълня обещанието си за гостуването в блога на Инчето.
И тогава се сетих, че имам едно вкусно бурканче с маршмалоус крем, имах и масло, портокали и чудесен марципан.
Ама, разбира се, ще бъдат Коледни кексчета!
Те също са не по-малко подходящи за празника и за поканата за гостуване, мисля.
Най-доволни ще са моите близки и приятели, които ще ги излапат и няма да простят и на мустаците и брадата на Дядо Коледа.
Надявам се да ви харесат и да ви донесат още празнично настроение!:)))

                          Весела Коледа, бъдете здрави, щастливи и обичани!




Закъснели Коледни кексчета с портокалов привкус и маршмалоус крем

Магазин "Ginger Cookies" е отворен!

Здравейте, приятели на моя блог!
След много трудности магазин "Ginger Cookies" най-после работи.
Знам, че ще има пропуски, навярно ще има и още трудности-съвсем очаквани неща за всяко начало, но се надявам с времето магазинът да успее да се развие и да бъде мястото, в което ще намирате най-необходимите неща, които по принцип ви е трудно да намерите в нашата търговска мрежа.
В момента магазинът работи като каталог, а своите поръчки ще можете да направите на електронната поща gingercookies@abv.bg
Повече информация можете да получите в магазина в раздел FAQ .
Артикулите, които предлагам в момента, са експериментални като вид и бройка, вие ще определите какво ще остане и какво ще отпадне за в бъдеще.
Опитала съм се да заредя артикули с високо качество, а не компромисни, и ще бъда много щастлива, ако ви харесат.
Моля, да ме извините за всички пропуски и обещавам всичко да бъде коригирано с времето.

Благодаря ви за търпението!
Весели празници!

Добре дошли в магазин "Ginger Cookies"!

Коледна елха от профитероли

За разлика от много деликатеси, чиято история може да се проследи почти до праисторически времена, еклерите и въобще сладкишите от парено тесто са доста млади.
Смята се, че са изобретени през 1540 г. от италианеца Пантерели, готвач на Катерина Медичи, който ги нарекъл на свое име.
През 1533 г. 14-годишната Катерина дошла от Италия, за да се омъжи за бъдещия френски крал Анри ІІ. С нея пристигнал огромен антураж от придворни и слуги, между които и много готвачи, които бързо се заели с префасонирането на френската кухня по италиански образец. Не се знае със сигурност дали Пантерели е донесъл рецептата от родината си или я е изобретил на френска земя, но вкусните сладкиши от парено тесто, които по това време се оформяли само като малки топчици, дълго време се казвали „пантерелки“. Приготвяли ги с различен пълнеж – сладък или солен и те бързо станали любими на французите. Дразнело ги само прекалено по италиански звучащото име, затова скоро след смъртта на Пантерели без никаква видима причина побързали да ги прекръстят на „попленки“.
През цялото късно средновековие облите „попленки“ се радвали на популярност не само заради вкуса си, но и защото ставали повод за забавления и шегички. Готвачите ги слепвали по две, така че да наподобяват женски бюст, което предизвиквало оживен кикот сред гостите в аристократичните салони.
В средата на 18 век известният сладкар Авис подобрил рецептата и променил на свой ред името. Тъй като кръглите надути топчици му напомняли за малки зелки, той ги кръстил „шу“ (зелка). И до сега в интернационалния език на готварската гилдия (който в по-голямата си част е френски) „шу“ се нарича пареното тесто, от което се приготвят еклерите, профитеролите, толумбичките и т. н.
В началото на 19 век прочутият кулинарен ас Антоан Карем, който систематизирал  всички ястия и създал френската кухня в днешния й вид, доусъвършенствал рецептата и създал класическото парено тесто, което се използва и до днес.
От парено тесто се приготвят много сладкиши. Кръглите топчици се наричат „профитероли“ .  Когато се оформя на тънки линии и след това се пече, се получават любимите еклери. Ако се шприцоват във формата на колелце, се получава „Пари Брест“, кръстен на прочутата колоездачна обиколка.  На сватба пък се сглобява конус от профитероли, слепени с карамел, който се нарича „крокенбуш“.  Профитеролите със солена плънка са стотици видове, но най-популярни са „гужер“. Гарнират се със сирене, към което понякога се прибавя и бекон. Изпържените топчици се наричат „бине суфле“, а когато се напълнят със сладък яйчен крем стават „релижиьоз“ (монахинки).
За създаването на „монахинките“ съществува весела легенда. Монахините от  манастирите Алзасиен и Мармутие приготвяли в кухнята блюдата за някаква гощавка. Изведнъж вътрешностите на някоя от сестрите издали остър и непочтителен звук. Монахините избухнали в бурен смях, при което от ръката на една от тях се стекла капка тесто и паднала в тигана с горещото олио. От високата температура то бързо се издуло, а когато разрязали опърженото топче, се оказало кухо отвътре. Така се родили сладките „монахинки“,  които достойно се вписали в голямото семейство на сладкишите от тестото „шу“.
(източник "Розали")


Повлияна от формата на популярния френски десерт сroquenbouche (крокенбуш)-слепени с карамел профитероли, който по принцип се приготвя за сватбени и други тържества, си помислих: "Защо пък да не сложим това вкусно нещо и на Коледната ни трапеза?"
Формата на конус и без това прилича на елха и само малко допълнителна декорация, веднага ще го направи подходящо за случая.
Можете да си приготвите за украса фигурки от фондан, да направите грилянди от крем или сметана или пък да украсите вкусната си елха с джинджифиловите си бисквитки- всичко е въпрос на личната ви фантазия.
А и слепането на профитеролите с бял шоколад ще си е напълно в унисон със зимния празник.
Рецептата за тестото на профитеролите е на известния французин Pierre Herme, един от най-добрите майстори на редица сладкарски изделия.
Можете да ги напълните с pastry cream, с варен ванилов крем или пък с ваниловия пудинг с варене на Dr.Oetker-вие решавате.
Коледната елха няма голяма трайност, както сами се досещате, затова е най-добре да я приготвите в деня на празника или най-рано предишния ден.
Големината на профитеролите я определяте вие, както и броя им.
Ако искате да направите голяма елха, удвоете дозата на рецептата.
При мен от тази рецепта се получиха около 50 профитероли.
Дано ви хареса моето следващо Коледно предложение!:)

Коледна елха от профитероли

Медени сладки за Коледа - 2 в 1

Продължавам с моите коледни предложения към вас, а днешното е страхотно, откъм практична гледна точка, защото с едно тесто ще си имате 2 вида
сладки-медени линзери и сладки с дулсе де лече, ядки и шоколад.
Както всички знаете, линзерите се приготвят с друго тесто, но лично аз не го харесвам много и съчетанието на тези инъче очарователни като визия сладки с любимия ми меден вкус, се превърна в нещо красиво и вкусно.
За карамелено-шоколадовите сладки какво да ви кажа-мед, дулсе де лече, лешници и шоколад-абсолютен взрив от аромати и съблазнителен вкус.
Ако нямате готово дулсе де лече и не ви се занимава с часове да варите кондензирано мляко, можете да го замените с пълнеж от течен шоколад и ситно натрошен карамел например.
Просто идея, крайния избор е ваш.:)
Тестото е идентично с това на  джинджифиловите ми бисквитки, но малко съм намалила подправките и захарта в него, и заради това направо ще копирам част от текста на тази рецепта.
А днешната рецептата отново е много лесна и просто няма начин да не успеете.:)


Медени сладки за Коледа - 2 в 1
  

Джинджифилови бисквитки

Най-после мога да въздъхна с облекчение, защото блог "Ginger Cookies" вече си има своята рецепта за джинджифилови бисквитки.:)
И не само, защото съм пристрастна към това име, и не само, защото съм пристрастна към аромата на джинджифил, ще кажа, че за мен това са най-вкусните бисквитки и тяхното място не е само на празничната ни трапеза по Коледа.
Изключително богатият им на вкусови нюанси аромат е подходящ за всяко време през годината- за чая ни или за сутрешното ни кафе.
Но сега поводът да ги приготвя е именно наближаването на празниците и точно сега е момента да ги приготвите и вие, за да има време да омекнат до Коледа.
Моите джинджифилови бисквитки отсега са наречени за подарък на всички мои близки и приятели и се надявам те да харесат този малък, но от сърце жест.:)
Докато пекох бисквитките вкъщи ухаеше на топлота, на уют и разбира се, на вкуснооо.))
Не се стърпях и набързо опитах няколко ощи топли джинджифилови бисквитки и ми беше доста трудно да се спра, за да не останат приятелите ми без подарък.:)
Надявам се да харесате рецептата ми и ако решите да ги приготвите по моя начин, те да се превърнат в нещо, което ще е много вкусно за цялото ви семейство.:)


Джинджифилови бисквитки

Коледни пънчета

"Коледното пънче" (или известния френски десерт Buche de Noel , традиционен за обичания от всички празник Коледа), е достатъчно познато и у нас.
Провокирана от интересната му и оригинална визия си помислих: "Дали пък не мога да приготвя и курабийки с такава форма?".
Оказа се обаче, че съвсем очаквано, топлата вода не е мое откритие и подобни сладки съществуват .
Промених малко съставките на рецептата, като запазих основата й.
Тя, сама по себе си, не е нещо кой знае колко новаторско и необичайно, но формата на тези курабийки е много симпатична и подходяща за настъпващите празници.
Разбира се, големият им брат "Buche de Noel" е далеч по-вкусен и ефектен, но мисля, че и тези малки сладки могат да намерят своето място на празничната ни трапеза.:)


Коледни пънчета

Ментови макарони с шоколадов пълнеж

Днес се чувствам много щастлива, всъщност, аз всеки ден се чувствам много щастлива и благодарна на Бог, че съм жива, че съм тук, и че мога да се радвам на всички малки и големи неща, които ми дарява всеки мой ден.
Научих се да не се натъжавам от трудностите или, ако все пак понякога се почувствам тъжна, то да не позволявам на себе си да е за повече от 5 минути.:)
Защото нямам време за това, животът не е толкова дълъг, не е безкраен, че да си позволявам да губя минутите и часовете си в тъга.
И защото знам, че всеки ден е специален и няма по-голям подарък за всеки от нас от този, че се събуждаме, че чувстваме, че дишаме, че сме тук...
Всъщност, опитвам се да ви кажа, че днес имам рожден ден.:))
А по-хубавото е, че и моят съпруг има рожден ден днес.
Е, кажете ми, не е ли съдба и Божи знак това, да срещнеш мъжа на живота си и да се окажете и астрални близнаци?:))
Ще ви разкажа и една забавна история- когато се запознахме с него се наложи да си покажем един на друг личните карти, за да си докажем това, защото всеки един от нас смяташе, че другия се шегува.:)

И тъй като днес също е специален ден, искам да ви почерпя с нещо специално-френски макарони.
От поне 3 месеца се подготвям психически за този ден, в който ще се боря с тези очарователни изискани сладки, тъй като от огромната информация, която прочетох за тях, се убедих, че те са част от тежката кулинарна артилерия и не е като да си направиш омлет, например.:)
Не знам дали е късмета на новобранеца, но мисля, че първият ми опит е успешен, а съдейки по реакцията на съпруга ми ("ммм, страаашни сааа") и застрашително намаляващия брой на макароните (едва спасих малко за снимките:), явно съм се справила добре.:)
Но докато станат и стигна до мига на сглобяването им, съвсем бях полудяла от притеснение.
Не искам да ви казвам как нервно обикалях фурната, докато черупките бяха вътре- ами, сега, ох, ужас, само да не се напукат, само да не се проваля...
Но, о, чудо-всичко стана, както го бях виждала по стотиците снимки с макарони, по които бях въздишала.:)
Започнах да се радвам като малко соц дете, на което току що са донесли колело БМХ.:)
Вече съм абсолютен фен на френските макарони и мисля доста да ви досаждам с тях като варианти.:)
Да се почерпим, за мое и ваше здраве, приятели!:))


Ментови макарони с шоколадов пълнеж

Шоколадовият мус на Julia Child

От дълго време искам да опитам перфектния mousse au chocolat (шоколадов мус) на великата Julia Child (Джулия Чайлд).
Тази страхотна жена е оставила след себе си невероятно наследство от прекрасни рецепти, на които да се радват поколения наред.
Намерих рецептата й в блога на  David Lebovitz и бързам да я споделя с вас.
Веднага ще забележите разлика в цвета на мусовете ни, но това е така, защото неговата рецептата е изпълнена с черен горчив шоколад (който аз ненавиждам), а моята е със сладък млечен.
Какъв шоколад ще използвате вие, ако решите да приготвите муса, ще е този, който обичате най-много.:)
Неслучайно този мус е наречен перфектен, той е с изключително лека и пенеста консистенция, която се топи в устата, а малките балончета от въздух гъделичкат приятно небцето.
Много нежна и ефирна структура, с вторична маслена нотка, шоколадът е силно изявен като вкус, но приятно съчетан с нюансите на ром и ароматно кафе.
Ако нямате търпение да чакате обаче, този мус не е за вас.:)
В началото той е леко течен, но престоя в хладиника го стяга и чак тогава можете да се насладите на вкуса му.
Излишно е да казвам, че яйцата трябва да бъдат много пресни, тъй като белтъците си остават в суров вид.:)
Както е и споменато в сайта на  Lebovitz, рецептата е класическа френска и това именно определя наличието на сурови яйца в муса.

Моля, да ми простите лошите снимки, днес направо се изложих съвсем с тях...



Шоколадовият мус на Julia Child

Isleri (орехови бисквити с шоколад)

Кой е казал, че Коледа трябва да ухае само на канела и сушени плодове?
Защо пък да не ухае на шоколад?
Ако все още се чудите какви сладки да приготвите за предстоящите празници и ви се иска да е нещо по-нетипично и интересно, надявам се, че следващото ми предложение ще ви допадне.
Освен, че имат празничен вид, малките бисквити-сандвичи с интересното име ишлери, са толкова вкусни, че наистина не знаеш кога да спреш да посягаш към подноса.
Хрупкави бисквитки, които се топят в устата, с никаква тежка тестена нотка, обилен шоколадово-маслен пълнеж, нежна глазура, която се разтапя от топлината на пръстите и  празнична визия, не е ли това най-хубавия повод да запретнете ръкави?:)
Ако не обичате бял шоколад, можете да приготвите сладките изцяло с кафяв, това оставям на вас и вашите предпочитания.
Не успях да намеря точния превод на името на бисквитите ишлери, но това не е нещо, което променя факта, че тези топящи се сладки кремести сандвичи са пленителни.
Когато ухае на орехи и шоколад, думите са излишни...

Isleri