Обожавам сладко от смокини, но все не се престрашавах да си направя.
Повечето рецепти , които срещах в нета ми звучаха ужасяващо сложно-с безброй преварявания, часове на накисване и какво ли не, имаше и такива с участието на съставки (като вар, син камък), които не бих си позволила да вкарам в употреба.
Навярно си имат своето приложение, но определено не почувствах нито една рецепта като "моята рецепта".
И затова отлагах ли, отлагах ...
А и винаги е имало кой да ми направи, де.:)
Най-вкусното сладко от смокини, което съм яла, е сладкото на майка ми.
Смокините в него винаги са леко хрупкави, никаква следа от разваряване на плодовете, а сокът е като меден еликсир.
Днес се опитах да го направя под ръководството на нейните скайп напътствия.
Все още не съм го опитала, дори го снимах още горещо, нещо, което си личи по капчиците в бурканите.
Дано да съм се справила добре.
Леко си изфантазирах това за ванилиите, но нали трябва да има и малко личен подход.
Нямам търпение да изстине и да отворя един буркан.
И пак да си кажа, обожавам сладко от смокини, лепкаво, с хрупкави плодове, изстудено, ммм...
ПП . Вече го опитах, БОЖЕСТВЕНО!
Благодаря, мамо!
Това сладко до утре няма да го има, много желаещи около мен.
Сладко от смокини