БИБЛИЯ
Книгите на свещеното писание на ВЕХТИЯ ЗАВЕТ
Първа книга Моисеева
Битие
Глава 1.
...
29. И рече Бог: ето, давам ви всякаква трева, що дава семе, каквато има по цялата земя, и всякакво дърво, чийто плод е дървесен и дава семе - това ще ви бъде за храна;
Не ангажирам никого с тезите, засегнати в интервюто на д-р Георги Гайдурков.
Публикувам го в личния си блог, защото то отговаря на моите разбирания и начина на хранене, който съм си поставила за цел да постигна (дано успея, не е лесно) и е насочено към тези, които ще намерят в него своя начин и мироглед.
Както при всеки подобен случай, в който се коментират такива теми, ще има хора, които са на противоположното мнение и това е тяхно право.
Кой какво ще слага в организма си е въпрос на личен избор и да съдиш другия, че неговия не е като твоя е нелепо и безкрайно грешно.
Копирам интервюто с оригиналния правопис на автора му.
Снимка: Thinkstock/ Guliver
Човекът е единственото същество, забравило храната си
Д-р Георги Гайдурков
Д-р Гайдурков, първата ви книга е озаглавена Човешкото хранене, какъв всъщност е човешкият стил на хранене, този който природата ни е отредила?
От много столетия насам науката може много точно да отговори на този въпрос. За жалост тази информация не е много популярна за широката публика, но специалистите знаят, че всеки биологичен вид има своята дадена от природата храна. Само от позиция на сравнителната анатомия, т. е. наука, която разглежда хомоложните и аналожните органи при различни видове, един сравнителен анатом може да каже със сигурност дали едно животно е хищник, дали е тревопасно или пък всеядно. Има редица стигми, редица особености, най-малкото на стомашно-чревния тракт по които учения може да заключи категорично каква е храната на даденото животно, дори това животно вече да го няма. Например намираме долна челюст – мандиболо на динозавър и специалистът може да каже дали този динозавър е бил тревопасен, дали е бил хищник. Много пъти се казва, че човекът е всеядно животно, но по друг начин е устроен стомашно чревния тракт на всеядните животни като една мечка да кажем. Тя е и хищник и затова има най-малкото тези изразени кучешки зъби с които да разкъсва месото. По съзъбието, по слюнчени жлези, по устройство на стомах, по дължина на чревния тракт на един биологичен вид може да се отгатне каква е храната на тоя вид. От физиологията също, да кажем стомашния сок на един хищник, на един тигър е около 6 до 10 пъти с по-ниско РН, по-киселинно от човешкия стомашен сок. Тъй като стомашния сок на хищника е предназначен да може да хидролизира, да смила така да се каже концентрирани белтъчни молекули, каквото е месото. И забележете сурово месо, а не термично обработено, което е изключително токсично дори и за тези животни. Природата е отредила дадена хранителна формула, която всяко живо същество знае чрез своя инстинкт. Единствено човека е това същество, което макар да носи името разумно същество Homo Sapiens, разумен човек излиза, че в позицията си на консуматор е най-абсурдно неразумното същество.
Човекът е единственото животно, което е забравило коя е неговата храна!
До такава степен сме се дистанцирали, отдалечили сме се от природата, че сме забравили най-първично инстинктните си механизми, какво да ядем. Нима ако в един експеримент сложите в една стая едно котенце, едно дете, едно птиченце и една ябълка кой какво ще изяде? Всеки знае отговора. Много експерименти са правени, в които растително ядно по природа, по биология животно е направено изкуствено месоядно. Такъв беше и случаят с лудата крава- едно тревопасно животно на което се даваха костно-мускулни смески, за да може да наддава повече на практика го превръщат в месоядно животно. Тогава то губи тази сила на имунна система и става много лесно атакувано от вирусни заболявания. Какво става ако един вид, който по природа не е месояден, го превърнем в месояден? Ако ние превърнем заека в хищник той се разболява и умира, ако научим елена да яде кюфтета и той е се разболее и умре. Правени са много и спонтанни, и целенасочени такива експерименти.
Човекът- един растителнояден очевидно вид, по всички белези съзъбие, стомашно чревен тракт и т.н превърнат по дадени причини и обстоятелства в месояден, този пример е най-фрапантния и гротесков експеримент.