Свети Николай Мирликийски Чудотворец (Никулден) е голям църковен
празник. Свети Николай, архиепископ Мирликийски е един от най-почитаните християнски светци. Покровител е на моряците и рибарите, и на банкери.
Роден е през 3-и век в Патара (дн. Мала Азия), след праведен монашески живот е избран за архиепископ на гр. Мир, Ликийска област. Умира през 342 г. Светите му мощи днес се намират в италианския град Бари. Още в детството си Св.Николай е пример на добродетелност и аскетизъм.
През целия си живот се отказва от материалните облаги и ги раздава на бедните. След избирането му за епископ на Мира, в Югозападна Мала Азия, добродетелните му дела непрестанно се множат. По време на пътуването му до Божи гроб силна буря застига кораба и убива един от моряците. С кротка и искрена молитва към Бога Свети Николай успокоил морето и възкресил убития моряк. Популярни са и други чудодейни епизоди със светеца, които чрез разказите на моряците придобиват голяма популярност. Св.Николай завършил тихо и блажено земния си живот през 342 г.
След смъртта тялото му останало нетленно и излъчвало струи на благодатни изцеления и чудеса. През 1099 г. мощите му били пренесени в гр.Бари, Италия, където в негова памет се устройват специални църковни тържества в продължение на няколко дни. Християнският култ към Св. Никола възниква и се разпространява в пределите на Византийската империя през VІІІ – ІХ век, а от там в страните на Западна Европа.
Векове наред църквата отбелязва празника на Св.Никола с тържествено богослужение. В народните вярвания той плава на златен кораб, който винаги пристига там, където имат нужда от чудотворната му десница. На него Бог е отредил силата да усмирява бурите и морските стихии и да спасява изпадналите в беда сиромаси. Поверието казва, че когато се прави нова лодка, в нея трябва да се вгради икона на Св.Николай.
Вярва се, че тя пази лодката от бурите и ветровете. С иконата на светеца жените на рибарите излизали по време на морска буря на брега и я потапяли до три пъти във водата като заклинание да се върнат мъжете им живи и здрави. В миналото и рибарите не излизали в морето без молитва пред иконата на Св.Николай за неговото застъпничество.
Народната традиция повелява обредният Рибник и хлябовете се освещават в църква или в къщи, а късове от тях се раздават на съседите. По-голямата част от рибника и хлябовете задължително се изяжда на семейната вечеря. Трапезата на Никулден не се вдига през целия ден и е на разположение на гостите.
Свети Никола е покровител не само на тези, които са кръстени на името му, той е личен и семеен покровител, на който се урежда семейно родов празник, наричан служба, молитва, черква.
На този празник се канят роднини, кумове и съседи, и се освещава голяма трапеза, която завършва с песни и веселба. След прикадяването свещеникът взима опашката на обвития в квасено тесто шаран.
Костите на никулденския шаран не се изхвърлят, а се изгарят, закопават в земята или се пускат в реката – вярва се, че така ще се опази и умножи плодородието и семейното благополучие. Костта от темето на шарана, която е във формата на кръст и се нарича ”кръхче”, възрастните жени пришивали на капиците на децата, за да ги пази от зли сили и уроки. В деня на свети Никола на трапезата освен рибник и обредни хлябове, трябва да има и постни ястия: варена царевица, жито, постни сърми, чушки, боб.
На Никулден празнуват Никола, Николай, Николина, Ненка, Нина и Натали.
(източник на
статията)
Миналата година в този ден приготвих шаран в тесто, тази година го направих само пълнен и с доматен сос.
С нетърпение винаги очаквам Никулден, защото традиционната за този празник рецепта, е една от най-любимите ми изобщо рецепти.
Обожавам шаран, но най-вече пълнен.
Имам само един проблем-аз не мога да докосвам прясна цяла риба и сега ми се наложи да се изправя пред един от най-големите си кошмари, тъй като нямаше кой да ми помогне в този момент.
Въпреки, че шаранчето беше предварително почистено от моя озвучител (шарана ми е подарък за вчерашния ми рожден ден:)), все пак се налагаха някои корекции по него и трябваше аз да го дообработя.
Боже, беше истински кошмар за мен това!
И не, да не си помислите, че съм някоя лигла, не.
Просто преди може би 5 години, чистейки един шаран, той помръдна в ръцете ми и само при мисълта, че съм причинила болка на живо същество, оттогава ми стана нещо и не мога да докосвам каквато и да е цяла прясна риба и се налага помощ от друг.
А и факта, че вече от половин година не ям и никакво месо, съвсем засили ужаса ми.
Както и да е, да не ви занимавам с моите Радини вълнения и да пристъпим към вкусната рецепта, че после трябва да отивам да омеся празничния хляб за Никулден.
Никулденски пълнен шаран