събота, 7 юли 2012 г.

Човекът е единственото същество, забравило храната си




БИБЛИЯ
Книгите на свещеното писание на ВЕХТИЯ ЗАВЕТ

Първа книга Моисеева

Битие

Глава 1.

...

29. И рече Бог: ето, давам ви всякаква трева, що дава семе, каквато има по цялата земя, и всякакво дърво, чийто плод е дървесен и дава семе - това ще ви бъде за храна;


Не ангажирам никого с тезите, засегнати в интервюто на д-р Георги Гайдурков.
Публикувам го в личния си блог, защото то отговаря на моите разбирания и начина на хранене, който съм си поставила за цел да постигна (дано успея, не е лесно)  и е насочено към тези, които ще намерят в него своя начин и мироглед.
Както при всеки подобен случай, в който се коментират такива теми, ще има хора, които са на противоположното мнение и това е тяхно право.
Кой какво ще слага в организма си е въпрос на личен избор и да съдиш другия, че неговия не е като твоя е нелепо и безкрайно грешно.
Копирам интервюто с оригиналния правопис на автора му.



Снимка: Thinkstock/ Guliver



Човекът е единственото същество, забравило храната си
Д-р Георги Гайдурков



Д-р Гайдурков, първата ви книга е озаглавена Човешкото хранене, какъв всъщност е човешкият стил на хранене, този който природата ни е отредила?

От много столетия насам науката може много точно да отговори на този въпрос. За жалост тази информация не е много популярна за широката публика, но специалистите знаят, че всеки биологичен вид има своята дадена от природата храна. Само от позиция на сравнителната анатомия, т. е. наука, която разглежда хомоложните и аналожните органи при различни видове, един сравнителен анатом може да каже със сигурност дали едно животно е хищник, дали е тревопасно или пък всеядно. Има редица стигми, редица особености, най-малкото на стомашно-чревния тракт по които учения може да заключи категорично каква е храната на даденото животно, дори това животно вече да го няма. Например намираме долна челюст – мандиболо на динозавър и специалистът може да каже дали този динозавър е бил тревопасен, дали е бил хищник. Много пъти се казва, че човекът е всеядно животно, но по друг начин е устроен стомашно чревния тракт на всеядните животни като една мечка да кажем. Тя е и хищник и затова има най-малкото тези изразени кучешки зъби с които да разкъсва месото. По съзъбието, по слюнчени жлези, по устройство на стомах, по дължина на чревния тракт на един биологичен вид може да се отгатне каква е храната на тоя вид. От физиологията също, да кажем стомашния сок на един хищник, на един тигър е около 6 до 10 пъти с по-ниско РН, по-киселинно от човешкия стомашен сок. Тъй като стомашния сок на хищника е предназначен да може да хидролизира, да смила така да се каже концентрирани белтъчни молекули, каквото е месото. И забележете сурово месо, а не термично обработено, което е изключително токсично дори и за тези животни. Природата е отредила дадена хранителна формула, която всяко живо същество знае чрез своя инстинкт. Единствено човека е това същество, което макар да носи името разумно същество Homo Sapiens, разумен човек излиза, че в позицията си на консуматор е най-абсурдно неразумното същество.
Човекът е единственото животно, което е забравило коя е неговата храна!
До такава степен сме се дистанцирали, отдалечили сме се от природата, че сме забравили най-първично инстинктните си механизми, какво да ядем. Нима ако в един експеримент сложите в една стая едно котенце, едно дете, едно птиченце и една ябълка кой какво ще изяде? Всеки знае отговора. Много експерименти са правени, в които растително ядно по природа, по биология животно е направено изкуствено месоядно.   Такъв беше и случаят с лудата крава- едно тревопасно животно на което се даваха костно-мускулни смески, за да може да наддава повече на практика го превръщат в месоядно животно. Тогава то губи тази сила на имунна система и става много лесно атакувано от вирусни заболявания. Какво става ако един вид, който по природа не е месояден, го превърнем в месояден? Ако ние превърнем заека в хищник той се разболява и умира, ако научим елена да яде кюфтета и той е се разболее и умре. Правени са много и спонтанни, и целенасочени такива експерименти.
Човекът- един растителнояден очевидно вид, по всички белези съзъбие, стомашно чревен тракт и т.н превърнат по дадени причини и обстоятелства в месояден, този пример е най-фрапантния и гротесков експеримент.


петък, 15 юни 2012 г.

Трюфели и още нещо




От дълго време с моята съгражданка Марияна от "Фюжън и класически рецепти" имахме желанието да се видим "на живо", както се казва, и да пием по кафе.
Това най-после се случи и имах възможността да се запозная с една наистина слънчева и много позитивна дама.
Не правя тази публикация, обаче само за да споделя, че сме били на кафе двете с нея, а защото искам да й благодаря за нещо.
Изключително много ме трогна нейния жест, тя беше приготвила специално за случая красиво опаковани домашни трюфели, чиято рецепта ми предостави, за да я споделя с всички вас.
Трюфелите са много, много вкусни наистина.
Благодаря ти за невероятно милия жест, Мариянче, бъди здрава и никога не се променяй.:)

Трюфели


събота, 9 юни 2012 г.

Салата с гриловани гъби и чери доматчета




Няма точни пропорции и мерки в днешната рецепта.
Сложете по толкова от всеки продукт по колкото ви харесва.
Обичам тази салата.
Богата на много вкусове, подходяща е и за посрещане на гости, както и за вегетарианци.
Мога да се нахраня само с нея, наистина е чудесна.
Опитайте.


Салата с гриловани гъби и чери доматчета





петък, 25 май 2012 г.

Къпкейкове и мъфини- разлики




През последните години мъфините и къпкейковете придобиха голяма популярност у нас.
Тези кокетни кулинарни мини изделия придават чудесен колорит на всяко празнично събитие. Приготвени с повод или без повод мъфините и къпкейковете са любими на малки и големи.
Много често те биват поставяни под общ знаменател и не се прави разлика между тях.
Разлики обаче, има.
Събрах информация и се опитах накратко да систематизирам и напиша в какво се изразяват те.
Ако и вие знаете за други разлики между мъфините и къпкейковете, добавете и вашата информация в коментарите, ако желаете.




сряда, 16 май 2012 г.

Палачинкова торта с дулче де лече и банани





Може и да съм по-нередовна напоследък в публикуването на рецептите, но това не значи, че съм ви забравила, напротив.
Щом имам възможност, веднага снимам каквото съм сготвила, за да мога да ви го покажа и да ви подаря поредната рецепта.
Днес ще ви почерпя с палачинкова торта с дулче де лече и банани.
Най-досадното в тази торта е приготвянето на палачинките.
Сглобяването, обаче става толкова бързо, че забравяте за продължителното висене над тигана.
А когато си отрежете накрая едно парче от тортата, потъвате в блаженство и дори не си спомняте, че ви е струвало усилия, за да я имате в наличност.
Можете да сложите други плодове по ваш избор, както и да добавите натрошен карамел в крема.


Палачинкова торта с дулче де лече и банани





петък, 11 май 2012 г.

Кодрит Кадир




Ако някой ми каже, че не обича крем карамел, няма да му повярвам.
Добре де, поне ще се направя, че не съм го чула.:)
Отдавна си бях набелязала рецептата за днешното ми предложение и съжалявам, че не я приготвих по-рано, защото е просто брилянта.
Макар, че изглежда като сложна рецепта, тя се оказа изключително лесна и ако спазвате написаното, със сигурност ще получите фантастичен резултат.
Този десерт е много ефектен като визия и спокойно можете да впечатлите гости.
А за вас като домакиня пък ще е много удачен избор, защото наистина не отнема много време за суетене в кухнята.
Единственият недостатък е, че трябва да се изчака, за да стегне кремът.
Но това едва ли ще ви учуди, защото този факт е типичен за крем карамела.
Приготвих този десерт и го поднесох с огромно уважение на една страхотна дама- Марияна от чудесния блог "Фюжън и класически рецепти".
Честит рожден ден, Мариянка, да си ни жива и здрава и все така да пълниш нет пространството с доброта и красиви и вкусни ястия.:)))



Кодрит Кадир
(Адаптирано от  My cooking creations)