Фритата с аспержи, гъби, шунка и сушени домати на фурна

Фритата, казано накратко, е вид италиански омлет, който за разлика от стандартните си роднини се различава по това, че яйцата се обработват отделно от продуктите за плънката ( за да станат пухкави)  и чак след това се смесва всичко.
Фритата стандартно се приготвя на тиган, но съществуват и вариации на фурна.
Една такава рецепта, подходяща както за вечеря, така и за закуска, ще ви предложа днес.
Много лесна рецепта, която ви спесява дълго стоене в кухнята, но пък резултатът съвсем не е претупан, като качества.
Ако изберете тази рецепта, ще се насладите на една лека и вкусна запеканка (така да го наречем), с която ще зарадвате семейството си.
Съставките за плънката оставям на вашия избор, направете я с продукти, които обичате или имате в наличност.


Фритата с аспержи, гъби, шунка и сушени домати на фурна

Шоколадов кейк с праскови "Стакато"

Ммммммм, е как да бъда на диета, кажете ми.
Не искам да ви казвам какви усилия ми костваше да се задоволя само с едно тънко парче от този убийствено вкусен десерт.
Търся желаещи да го изядат, защото едва устоявам всеки път като мина покрай подноса с кейка.
Направих няколко промени и не спазих съвсем оригиналната рецепта.
Една от тези промени е, че в нея са използвани пресни портокали, които се преработват, но тъй като скоро правих десерт с комбинация портокал-шоколад, този път разнообразих с праскови.
Имах в наличност едно бурканче с чудесното ароматно сладко от белени праскови на майка ми и веднага му намерих приложение тук.
Вие също можете да импровизирате с вида на плода, но условието, за да изпълните правилно рецептата е плодовете да са цели и да използвате само тях, без да слагате сиропа на конфитюра.
Ако не разполагате с лешници или с шам фъстък, можете да приготвите кейка само с орехи (допълвате до получаването на общо количество от 200 грама ядки), но разбира се, няма да е същото.
Дозата за шоколадовия ганаш е голяма и ще се радвате на един мнооого кремест кейк.:)
Блатът е изключително крехък, няма и помен от хлебна консистенция, поради наличието на минимално количество брашно в него.
А защо  кръстих тази вкусотия с музикалния термин стакато, не знам, може би защото опиташ ли този шоколадов кейк ти се иска да си режеш, режеш.:)))


Шоколадов кейк с праскови "Стакато"

Шоколадови макарони с шам фъстък

Всички, които са пленени от вкуса на френските макарони ще ме разберат защо мине не мине малко време и хоп, пускам отново рецепта с тях.
Това си е абсолютна мания.
При мен манията се изразява най-вече не в това, че ще си хапна от тези прекрасни бадемови изкушения, а в предизвикателството дали ще се получат добре, дали ще допусна грешка, какви ли точно ще станат накрая.
Честно казано, от цялата работа аз изяждам един макарон, колкото да си опитам творението, другите макарони ги взема пак пакостливото мишленце, което ми открадна и коледните макарони.:) 
Всичкото треперене и чакане за един макарон.:)
Джинджърска му работа.:)
И като казах джинджърска работа, не мога да не спомена една статия в един нов блог, която ме накара да се почувствам много щастлива.
Благодаря за хубавите думи, това е страхотен жест!
Но да се върнем към макароните, рецептата е като тази със съвсем малки разлики.
Дори ще си позволя да копирам голяма част от текста на рецептата.
Тъй като едновременно с тях приготвих и един прекрасен шоколадов кейк, който можете да видите тук, слепих макароните със същия крем.
Получи се една чудесна комбинация от лекото нагарчане на черния шоколад, комбинирано с мириса на какао, леко омекотен от наличието на млечен шоколад и нежния нюанс на маскарпоне и всичко това с един прекрасен финал с вкус на шам фъстък.


Шоколадови макарони с шам фъстък

Салата със спанак, червено цвекло и орехи

Тази вечер нещо ви предлагам нещо леко и диетично, една много вкусна и полезна салата с пресен спанак и компания.
Включих в дресинга съвсем малко мармалад от смокини, но ако не ви допадат подобни комбинации, можете да го пропуснете.
Сега малко полезна информация за още по-полезния спанак.

На пазара едно момченце вижда едър мускулест фитнес маниак да купува спанак.   Затичва се към него и пита:  -Чичко, и ти ли като Попай ядеш спанак? Я, колко си як!  -Да, чичковото, редовно ям спанак.  -Ще кажеш ли на мама как го приготвяш, и аз искам да съм като теб ? -Ами, изпичам на скарата голяма пържола, слагам я в чиния , а отстрани две топки задушен спанак.

Така е със спанака, пържолата и мита за Попай. 

Но ако искате полезна и диетична храна, яжте повече спанак.
За родина на растението Spinacia oleracea науката смята Югозападна Азия, и по-конкретно Персия, а най-ранните сведения за неговото култивиране са от III-IV в. През VII в. бил разпространен в Китай. Заслуги за това имал кралят на Тибет, който изпратил  семена от спанак в двореца на китайския император от династията Танг в знак за приятелство. В Европа се е появил най- вероятно през Испания, внесен от арабите. Оттам се е разпространил из целия континент и в Америка. Късното му навлизане в кулинарията личи и от твърде близките му наименования в почти всички европейски езици. Персийското му наименование aspanakh на арабски е станало isfinag, откъдето е влязло в испанския език като espinaca, в италианския като spinaci, а във френския като epinard. В Англия години наред  го наричали испански зеленчук. Немското  име  на растението е Spinat,в руския език е шпинат. В останалите славянски езици името е сходно - спинак на чешки и полски, спинач на сръбски.

Спанакът има тъмнозелени листа, които в зависимост от вида могат да бъдат къдрави или гладки. Гладкият спанак, понякога наричан ”салатен”, има по-нежна и деликатна структура. Къдравият спанак е по- груб. Вкусът е еднакъв.

По съдържание на хранителни вещества и особено на минерални соли спанакът е изключително полезен. Съдържа средно 90,1% вода, 3,2% белтъчини, 3,2% въглехидрати. Количеството на мазнини е незначително.
Богат е на витамин С, провитамин А (каротин), витамини В, В1, В2, В6, РР и в по-малко количество витамин К.В спанака се съдържа много ценната фолиева киселина, както и минерални вещества – калии, магнезий, желязо, фосфор, калций, хлор, йод, в малки количества манган и мед.1 порция  100 гр. спанак съдържа:

Калории	23
Мазнини	0 гр.
Холестерол	0 мг
Натрий	70 мг
Въглехидрати	4 гр.
Захар	0 гр.
Протеини	3 гр.
Витамин А	210%
Витамин С	16%
Калций	14%
Желязо	20%

Витамините в спанака са устойчиви при  варене и консервиране.
При термична обработка голяма част от минералните  вещества преминават във водата, а при продължително варене се унищожават и някои съставки. Ето защо спанакът е особено полезен в прясно състояние под формата на салати. Поради ниската си калоричност е подходяща диетична храна при затлъстяване.
За лечебни цели и по-бърз ефект за предпочитане е пиенето на изцеден пресен сок от спанак (чист) или смесен със сок от моркови.

Когато купувате спанак, избирайте листа, които са хрупкави и с тъмнозелен цвят.
Избягвайте бледи, наранени или с петна.
От килограм суров спанак се получава около 300 гр. сварен.

(източник: http://www.fitnes-bg.com)

Салата със спанак, червено цвекло и орехи

Тройно шоколадов браунис с портокалови корички

Всички знаете за балтона и копчето.
Малко така се получи и с този десерт.
Направих си захаросани портокалови корички, които исках да си имам в наличност за някои предстоящи рецепти.
Но след като ги приготвих и пред очите ми застана един шоколад Lindt с портокал, който стоеше някакси самотен в един от кухненските шкафове, веднага ми дойде идеята, че мога да съчетая всичко това в един, надявам се, предизвикателен за вас десерт.
Веднага си начертах концепцията за продуктите, но в процеса на работа се сетих, че разполагам и със страхотно неподсладено какао, както и със счукани какаови зърна, които също биха се вписали идеално в цялата шоколадово-портокалова картина.
И макар, че не съм почитател на горчивия черен шоколад, не мога да не призная, че този браунис ме изкуши да го опитам.

Информация за какаото:
Сведенията за родината на какаовото дърво не са достатъчно точни. Предположението, че горите на Амазонка и Ориноко са истинското отечество на какаото, се поддържа от факта, че дивите видове на дървото се срещат в тези области в по-голямо изобилие, отколкото на други места.
Вероятно разпространението му из други области на тропическа Америка се е извършило от скитащи племена. Неоспоримо е отглеждането на какаото от индианците, по-специално от ацтеките в Мексико и маите в Централна Америка.
По време на четвъртото си пътуване Христофор Колумб вижда какао в трюмовете на един търговски кораб край залива на Хондурас. Първото какао, достигнало Европа, е донесено от него като дар на испанския крал.
Когато испанците завладяват дворците на Монтесума, намират там огромни складове с какаови зърна. От тях се приготвяло любимото питие на императора.
Тогавашната обработка на суровото какао се състояла в изсушаване на зърната на слънце и изпичане в глинени пещи. След отстраняването на обвивките зърната били стривани между гладки камъни.
Получената каша смесвали с царевично брашно и я оформяли в калъпи.
От нея, след разреждане с вода, се получавало сравнително приятно питие. Според Прескот „императорът пиел само чоколатъл, смесван с ванилия и други подправки, гъст като мед, който бавно се топял в устата му". Императорът много обичал това питие, ако се съди по количеството, което изпивал - около 50 купички дневно. Още 2000 купички се приготвяли за придворните.
Чоколатъл (какаово питие) е бил достъпен само за благородниците, а бедните го използвали като подправка на царевичното ястие „атоле".
Според древните предания какаото е „дар божи" и затова мексиканците го назовават теоброма (божествена храна). В началото испанците не са възхитени от вкуса на питието чоколатъл, което им се струва доста горчиво.
Какаото е използвано някога и като разменна монета.
Сведения за това дава Томас Кавендиш (1586 г.). 150 какаови зърна са били равни на 1 сребърен реал, а един роб е струвал само 100 зърна.
Кортес пръв разбира, че какаото може да му донесе големи доходи.
Той пренася захарна тръстика от островите и започва производството на подсладено какаово питие.
Дълги години начинът на неговото приготвяне се пази в тайна.
През 1606 година флорентинецът Антонио Карлоти въвежда какаовото питие в Италия и подпомага популяризирането му във Франция. През XVII век Венецуела става важен производител на какао. Тя започва да изнася какао в Европа през 1634 година.
През 1650 година англичаните започват да пият шоколад, а през 1657 година е създаден първият „шоколадов дом" в Лондон.
Французите започват да отглеждат какао на остров Мартиника през 1660 година.
В началото на XIX век в Европа възникват многобройни фирми, занимаващи се с производството на шоколад. Всъщност те произвеждат шоколад за пиене.
Това питие било тежко и мъчносмилаемо, защото все още не са познати начините за отстраняване на част от маслото.
През 1828 година холандската фирма „Ван Хутен" регистрира патент за производство на шоколадов прах, на който е отнета част от маслото.
Така за първи път е произведено познатото днес на всички какао.
Твърде скоро за новия продукт е намерено ново приложение - производството на шоколад за ядене от какао, смесено със захар и излято във форма на плочки.
Ван Хутен е пионерът за производството на „разтворимо" какао, наречено така, понеже  добавката на алкалии поддържа частиците на какаото в свободно състояние за определено време след приготвянето на питието.
След добавянето на алкалии цветът на какаото става по-тъмен.
През 1876 година шоколадовата индустрия добива нов тласък от изобретяването на млечния шоколад от М. Д. Петер.
Веднага след това какаото почва да се използва за обвивка на бонбони и бисквити, за плънки на кексове и пудинги и други сладкиши.
Благородните сортове какао имат нежен вкус, приятен и фин аромат с множество оттенъци. При узрелите и правилно изсушени какаови зърна обвивката се отделя лесно.
Зърната имат кафяв цвят и горчиво-тръпчив вкус.
При преферментиралите зърна вкусът става възкисел.
Оценката на качеството на зърната се извършва по индекс, който за безупречните е равен на 100.  
Какаовите зърна съдържат голям процент масло (бутерумкакао). В състава на какаовото масло влизат глицидите на палмитинова (23-25%), стеаринова (31-34,5%), олеинова (39-43%) и линолова (до 2%) киселина.
Маслото на какаото представлява еднородна, сравнително плътна хрупкава маса с жълтеникав цвят. Има слаба миризма и приятен маслен вкус.
При температура 30-34° С се превръща в прозрачна, масловидна и жълтеникава течност.
Трябва да се съхранява в подходяща опаковка, за да се избегне гранясването му.
Високото съдържание на мазнини отличава какаовото питие от всички останали ободрително действащи питиета.
Благодарение на тях то има висока калорична и хранителна стойност.
Поради голямото съдържание на мазнини какаото не се понася добре от жлъчно и чернодробно болни, от страдащи от различни храносмилателни смущения   (гастрити, ентероколити   и др.).   Понякога действа зле и на здрави хора, като причинява алергични смущения (копривна треска, екземи, мигрена, хемороидални кризи).
По тези причини какаото не трябва да се употребява в значителни количества, освен от време на време от  хора, които имат нарушения в храносмилането, от възрастни хора и малки деца.
Стимулиращото и тонизиращото действие на какаото върху организма се дължи  главно на съдържанието на двете ксантинови производни - теобромин  (1,5 до 2%) и  кофеин (от 0,4 до 0,8%,  а в някои потребителски сортове само в следи).
Преобладаването на теобромина в основни линии   определя действието на какаото върху различни функции на организма.
Ще припомним, че за разлика от кофеина теоброминът не повишава работоспособността, но спомага за по-бързото    възстановяване на физическите сили на организма, когато се изисква голямо напрежение (при космонавти, водолази, летци, спортисти, миньори и др.).
Несъмнено това се отнася и за хора, заети с усилен умствен труд.
Този ефект на какаото се дължи не само на голямата му калоричност и малките количества кофеин, съдържащи се в него, но преди всичко на стимулиращото въздействие на теобромина върху централната нервна система.
Една чашка какаово питие съдържа от 30 до 50 мг теобромин-количество, твърде малко, за да причини забележими странични действия.
При употреба в по-големи количества какаото може да причини раздразване на лигавицата на стомаха, изразено   по-силно у хора, които страдат от гастрит, заболявания на червата, черния  дроб и жлъчните  пътища.
Доказано е, че 15 г какао на прах, разредено с 300 мл. вода, причиняват силна секреторна реакция от страна на стомаха.
Ако същото какаово питие бъде приготвено с прясно мляко, то напуска по-бавно стомаха и дразненето е по-слабо.
Витамините в какаото са сравнително малко, но наличието на фосфорни и калиеви соли е по-значимо.
Какаото съдържа висок процент оксалова киселина, поради което е неподходящо за хора, предразположени към образуване на оксалатни пясъци и камъни в бъбреците.
Високо е и съдържанието на танинови вещества - около 5%; на пектинови вещества, на въглехидрати. 100 грама какао на прах съдържа около 37- 40 г въглехидрати.
Сравнително богато е на белтъчни вещества, като това зависи от сорта.
Какаовата напитка е висококалорична и затова не се препоръчва в чист вид на хора, които целят отслабване.
На пазара се намира голямо разнообразие от напитки, в чието съдържание е включено какао.
Най-популярното изделие от какао е шоколадът.
(информация:www.dieti-otslabvane.com)


Тройно шоколадов браунис с портокалови корички

Крем супа от червена леща, картофи и целина с къри

В тази рецепта няма да сложа кой знае колко точни пропорции и количества, защото не знам как е при вас, но аз всяка крем супа я обичам с различна гъстота, в зависимост от вида на зеленчуците.
Тази крем супа, която ще ви покажа днес е по-гъста, но ако на вас не ви допада това, винаги можете да я приготвите с повече течност.
Много лесна за приготвяне и изключително полезна като съставки, днешната крем супа може да ви стопли в настоящите студени дни.
Съветвам ви да не подценявате наличието на целина и да не я изключвате от рецептата, защото именно тя придава една много особена нотка на цялостната вкусова композиция.
Ако сте веган привърженик, заменете маслото със зехтин и рецептата ще е подходяща и за вас.


Крем супа от червена леща, картофи и целина с къри

 

Печен карагьоз с розов пипер

Ако разполагате с някаква риба и се чудите как да я приготвите, а нямате много време за приготовление, ви предлагаме една много семпла и проста, но пък изключително вкусна рецепта.
В повечето случай така приготвям и скумрията и този начин е най-предпочитания вкъщи.
Ако ви допадне рецептата, но нямате в наличност розов пипер, можете да го замените и с пипер меланж, мелнички с тази смес от пипери има в повечето магазини.


Печен карагьоз с розов пипер