Днес е Коледа, днес е Рождество Христово-един от най-големите християнски празници!
Модерния свят, за жалост обаче, е променил и заличил голяма част от прекрасните традиции, които е носил той със себе си, с които съм убедена, че всички ние бихме се чувствали много по-празнично и прекрасно.
В България празникът Рождество Христово е продължение на празника Бъдни вечер
- последния ден от великите пости, който започва от полунощ с обичая
коледуване.
В него участват коледари - мъже - ергени, годеници и
по-млади, скоро женени мъже. Подготовката им започва от Игнажден.
Тогава разучават коледните песни, създават се коледарските групи,
определя се водача на групата, който е по-възрастен и женен.
Облечените
празнично коледари са с накичени с китки калпаци, а в ръцете си носят
„шарени тояги“. Времето за коледуване е строго определено от традицията —
от полунощ до изгрев слънце на Коледа.
В народните представи тогава се
появяват караконджули, вампири, таласъми и др. свръхестествени същества. Вярва се, че коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят.
Коледарите обхождат домовете на групи, като тръгват винаги в източна
посока. Във всеки дом изпълняват песни за прослава на стопаните и
благопожелание. Стопанинът кани около трапезата младите мъже и ги черпи с
вино и ракия, а после момата ги дарява с вит кравай. Даряват ги още с
пари, месо, боб, брашно, вино и др.
Коледарите си избират цар или станеник — млад мъж, който знае коледарските песни, има артистична душа, щедра ръка и добро сърце.
Някога желаещите да коледуват е трябвало да искат специално
разрешение от царя бан, което говори за посветителските функции на този
обичай.
С коледуването, сурвакането на Нова година, риненето на обори на
Св. Силвестър (2 януари), къпането на Йордановден (Богоявление) момчетата показват, че вече са пораснали и могат да се оженят.
Обикновено групите от коледари се състоят още от старец, баба, трохобер, гайдар
и четници певци. Старецът и бабата разсмиват, трохоберът събира
даровете, гайдарът свири, четниците пеят. В някои райони коледарите се
правят на котараци, мяукат и известяват за пристигането си. Момците
коледари са облечени празнично, като за голям студ, какъвто обикновено
е, с калпаци, окичени с наниз пуканки и китка от чемшир, с геги в ръце.
Навсякъде по къщите ги чакат с радост, освен ако мъка някоя, смърт или
болест не са сполетели дома.
От полунощ до сутринта коледарите обикалят домовете, пеят коледни
песни с пожелания за здраве, щастие в семейството и богата реколта, а
домакините ги даряват с коледарски кравай. Първо се тръгва от къщата на
най-личния човек в селището — кмета, попа, също и даскала. Домакинът посреща коледарите с кравай и забодена в него пара.
Домакинята дава сито с пшеница,
което коледарите ръсят из къщата, за да се народи през идващата година.
На някои места, ако в къщата има мома за женене, тя приготвя специален
писан кравай за любимия си. После всички писани краваи се излагат на
обществено място, за да се оценят кой колко струва и да ги откупят с
наддаване. Всеки момък откупува кравая на момичето си.
Ако в някоя мома
са влюбени повече момци, те наддават помежду си.
Пеят се песни за всеки от семейството — от най-възрастния (както по
старшинство, така и по уважение) до най-малкия.
Песните са за здраве и
дълъг живот, за имот, берекет (плодородие и благополучие), късмет, любов, щастие и добра среща, за радост, игри и веселия.
Коледарските песни нямат чет, но особено обичани са тези за прекрасни
девойки, които надгряват слънцето или си поръчват риза от Света Богородица, надпяват славея, посрещат в градината два бели гълъба годежари,
очакват първото си либе. Юначни момци препускат с коне вихрогони и
надбягват слънцето, гонят сури елени, сражават се с турски войски,
слизат в долния свят, за да си изведат оттам любима. Видно място в
песните заемат пожеланията и благословиите.
Една от основните цели на коледуването е да се оповестят раждането на ново състояние на Вселената,
подреждането и организирането на света. Затова в голяма част от
коледарските песни е запазен образът символ на световното дърво, а
предсказаното в тях звучи съдбовно.
Всички семейства бдят още от предишната Бъдни вечер около огъня в
очакване на коледарите. Около огъня коледарите пеят песните си и наричат
за добро, радост и късмет. От силата на огъня очакват изреченото да се
сбъдне. Бъдникът, както и огънят също е магически. На някои места,
когато той почне да догаря, извеждат мъжката челяд навън и около
огнището остават само невестите – да се раждат все женски животни от
стоката. Трески от бъдника се закопават в лозята за плодородие и добро
вино, или се хвърлят в реката за здраве и дълъг живот.
На Коледа се коли прасе. Трапезата не се вдига цял ден. Пепелта се
пази през всичките дни от Игнажден до Йордановден, а после се събира и
служи за лек на различни болести
през цялата година. Когато домакинът стане от трапезата, ходи приведен,
за да са така приведени до земята и отрупани с плод клоните на
дърветата. На плодните дръвчета се връзва слама, за да раждат.
(
източник)
Може за някой всичко това да звучи остаряло и ненужно, но за мен тези традиции са едно изживяване, което мечтая да усетя поне веднъж в живота си.
Днес е Коледа, днес е ден, в който всички ние ставаме по-добри и макар, че не обичам празнуването и суетенето "по команда", християнските празници са нещо друго- те винаги ме карат да се изпълвам със смиреност, благодарност и уважение.
Дълго мислих каква рецепта да ви подаря днес и реших, че една рецепта за хляб ще бъде най-подходяща.
Защото хлябът е този, който ни събира всички на масата и, защото никой не е по-голям от хляба!
Честит празник, приятели!
Весела Коледа и Честито Рождество Христово!
Многолистна коледна пита
